Преди всичко се занимавахме с общение и анализ на същността на различните поговорки относно моралното поведение, както и с анализ на въздействието, което те оказват върху хората. Тези различни поговорки, свързани с моралното поведение, представляват главно различните степени на въздействие, което традиционната китайска култура оказва върху хората — въздействие, което продължава и до днес. Коя поговорка, свързана с моралното поведение, обсъдихме и разобличихме на последното ни събрание? (Миналия път в общението Си Бог разобличи поговорката „Един джентълмен държи на думата си“.) Когато общувахме за поговорки, свързани с моралното поведение, споменахме въпроса за общата среда: независимо как се променят времената, социалната ни среда или политическата ситуация в която и да е държава, покварата, която Сатана поражда в човечеството, в мислите, в моралното поведение на хората и в най-съкровените дълбини на сърцата им чрез различните ереси и заблуди относно моралното поведение, характерно за традиционната култура, става все по-очевидна. Въздействието върху човечеството, причинено от пагубното влияние на традиционната култура, не намалява поради променящите се времена и промените в жизнената среда, а много хора все още цитират и популяризират различни поговорки от традиционната култура, която почитат като китайска традиционна наука и свещено писание. Очевидно е, че Сатана е насадил различните поговорки относно моралното поведение дълбоко в сърцата на хората и ги е покварил до крайност. Защо Сатана покварява хората? Каква е крайната му цел да покварява хората? Дали е насочена към човечеството, или към Бог? (Към Бог.) Това е нещо, което трябва да разберете, за да познаете същността на Сатана и да разберете първопричината и процеса на покваряване на човечеството от Сатана. Как мислите на хората биват покварени от Сатана? Защо хората таят такива богопротивни неща в най-съкровените дълбини насърцата си? Защо таят в себе си неща, които са в разрез с истината? Как са станали такива? Човечеството е създадено от Бог, така че защо хората Му се противопоставят и опълчват на всяка крачка досущ както Сатана? Каква е първопричината? Може ли да се отговори на тези въпроси въз основа на това, което обсъждахме преди? (Да.) Върнете се назад и помислете за това, за което общувахме миналия път. (Бог първо разговаряше за сегашните ни условия. Въпреки че ядем и пием Божиите слова, на практика нямаме никаква проницателност, когато става въпрос за ересите и заблудите, както и за мислите и възгледите, които Сатана ни внушава, и можем да се превърнем в рупори и лакеи на Сатана по всяко време и на всяко място. Бог също така разговаряше за това защо Сатана използва тези ереси и заблуди, за да подвежда и покварява хората. Макар че покварява и вреди на хората, истинската цел на Сатана е насочена към Бог. Той иска да събори и унищожи Божия план за управление. Тъй като Божият план за управление в крайна сметка има за цел да спаси и усъвършенства група хора, така че те да бъдат в единомислие с Бог, Сатана се опитва да прекъсне и попречи на тези хора да следват Бог, да бъдат направени пълноценни и да бъдат придобити от Него. Бог прозира коварните замисли на Сатана, но не го спира. По-скоро Той използва Сатана като средство за обслужване и контрастиращ предмет, защото Божията мъдрост е изградена върху коварните замисли на Сатана, и Бог извършва делото на пречистване и спасение върху тези хора, които са били покварени от Сатана. Бог разкрива и анализира различните поговорки на традиционната култура, за да ни даде възможност да видим ясно, че Сатана използва тези ереси и заблуди, за да подвежда и покварява хората. Бог прави това, за да можем да се научим на проницателност, и не само да разбираме доктринално, че тези ереси и заблуди са негативни, а по-скоро да разберем ясно какви са коварните замисли на Сатана в тези поговорки. Щом ги разберем ясно, можем да сравним себе си с тях, да се самоанализираме в контекста на Божиите слова, да изследваме какви сатанински мисли и идеи имаме, какви коварни замисли на Сатана има в намеренията на нашите действия и какъв сатанински нрав разкриваме. Ето какво означава да познаваме себе си истински, а не само да останем на нивото на доктриналното разбиране и обикновеното разпознаване.) Един от начините, по които Сатана покварява хората, е да покварява мислите и сърцата им. Той вкарва в сърцата и умовете на хората всякакви сатанински мисли, идеи, ереси и заблуди. Сред тях са различни поговорки за моралното поведение, които представляват най-съществените неща в традиционната китайска култура — те са класически представители на традиционната китайска култура. Тези мисли и възгледи на традиционната култура на практика представляват мислите на Сатана, същността на Сатана и нещата от природата на Сатана, които се противопоставят на Бог. Каква е крайната последица от това, че Сатана използва тези неща, за да покварява хората? (Той ги настройва срещу Бог.) Последицата е, че хората са настроени срещу Бог. И в какво се превръщат те? (Стават рупори и лакеи на Сатана. Стават живи сатани.) Хората стават рупори на Сатана, негово въплъщение, а поквареното човечество започва да представлява Сатана. Намеренията, целите, мислите и идеите, които се съдържат в думите, които поквареното човечество изрича, и поквареният нрав, който разкрива, са изразените и разкритите от Сатана. Това напълно потвърждава, че правилата за живот на човечеството, различните мисли и възгледи за поведение и взаимодействие с другите произлизат от Сатана и представляват неговата природа същност. Това напълно потвърждава, че поквареното живо човечество е въплъщение на Сатана, негово потомство и се родее със Сатана. Това напълно потвърждава, че поквареното живо човечество е жив Сатана, жив дявол и че човечеството, което е станало въплъщение на Сатана, е неговият представител. Независимо дали човечеството е потомство на Сатана или негово въплъщение, във всеки случай то се родее със Сатана, а за Бог такова човечество, което отрича и предава Бог, е Негов враг и противостояща на Бог сила. Това човечество вече не е непросветеното, невежото човечество, което е било създадено в началото. То живее под влиянието на Сатана и е пълно със сатанински покварен нрав, а от какво се нуждае едно човечество, което живее в такова състояние и в такива условия? То се нуждае от Божието спасение. Сега е моментът, в който Бог използва слова, за да спаси хората. Какъв е контекстът, в който Бог спасява хората? Той е, че покварата на човечеството от Сатана е достигнала най-дълбока и най-тежка степен. Тя напълно е превърнала хората във въплъщение и рупор на Сатана и те са станали врагове на Бог и са стигнали дотам, че да Му се противопоставят. В този контекст Бог е започнал Своето дело на спасяването на човечеството. Това е реалната ситуация, свързана с покварата на хората от Сатана, и това е действителният контекст, в който Бог изразява истината и извършва делото на правосъдието, за да спаси човека в последните дни. Какви са ползите от познаването на тези реалности? То дава възможност на хората да опознаят собствената си същност, същността на Сатана, средствата, чрез които той покварява хората, както и неговата нечестивост. То им дава възможност също така да опознаят целта на Божия план за управление, както и Неговото всемогъщество, власт, мъдрост и сила, които Той разкрива в Своето дело на спасяването на човечеството. Освен че трябва да познават същността и нечестивостта на Сатана, както и покварената природа същност на човечеството, важно е хората да познават Божието дело, Божия нрав и Божията същност. Познаването на Божията същност включва преди всичко познаването на Божието всемогъщество, власт, мъдрост и сила — то включва преди всичко познаването на тези аспекти на Неговата същност.

По отношение на контекста на Божието дело на спасяването на човечеството, може да се каже, че това човечество, което Бог иска да спаси, не е човечеството, което Той току-що е създал, а по-скоро онова, което Сатана е покварявал в продължение на няколко хиляди години. Нито съкровените дълбини на човешките сърца, нито човешките мисли или нрав са „чиста дъска“, а по-скоро те отдавна са дълбоко покварени от Сатана. Тези, които Бог спасява, са сътворени същества, които са били дълбоко покварени, съблазнени, контролирани, манипулирани и потъпкани от Сатана. Що се отнася до хората, невероятно трудно е или дори невъзможно да се премахнат или променят нещата на Сатана и сатанинския нрав в това сътворено човечество. С други думи, за хората това означава, че да променят мислите и възгледите си, да прочистят нещата на Сатана дълбоко в сърцата си и да променят покварения си нрав са все невъзможни задачи. Точно както в онази поговорка: „Окраската на леопарда не може да се промени“. И все пак точно в този контекст и с това сътворено човечество Бог иска да извърши делото на спасението на човечеството. В Своето дело Бог не показва никакви знамения и чудеса, нито разкрива открито истинската Си личност, още по-малко извършва някакво дело, което може да изглежда повелително и могъщо за хората. Това означава, че в последните дни, през времето, когато въплътеният Бог спасява човека, Той не показва никакви знамения и чудеса, не извършва никакви дела, които излизат извън границите на практичността или реалността и които надхвърлят плътската човешка природа. Бог не извършва такива свръхестествени дела, а по-скоро използва слова, за да предостави ресурс за живота на хората, да ги разобличи и да ги пречисти от тяхната поквара. Тъй като Той използва само слова, за да извърши това дело, за човека то изглежда още по-невъзможна задача, а в очите на повечето хора дори прилича на някаква игра. Хората вярват, че като се опира на слова — слова, изречени по различни начини, от различни гледни точки и за различни неща, за да им предостави ресурс и да им даде възможност да постигнат спасение, Бог се заема с невъзможна задача. Особено Сатана е още по-малко убеден, че това е нещо, на което Бог е напълно способен, че Бог има мощта, властта и мъдростта да извърши това дело. Очевидно е, че задачата на Бог да изрича Своите слова и да извършва Своето дело на спасяването на човека изглежда невъзможна в очите на сътворените хора. Независимо как ще се развият обаче нещата в бъдеще, точно сега това, за което се говори в Божиите слова: „Бог казва това, което мисли, онова, което казва, ще се изпълни и онова, което Той изпълнява, ще трае вечно“, вече е изпълнено в онези, които Го следват, т.е. повечето хора вече са предвкусили това. Ако съдим по начина, по който Бог действа, по това, че Той извършва делото на спасяването на човечеството само чрез предоставяне на слова, подхранване със слова и разкриване на слова, чрез наказанието и правосъдието на думите, чрез укора на думите, чрез предупреждаване и напомняне с думи и по други начини, е очевидно, че Божиите слова не носят просто обикновеното значение на думи, които могат да бъдат разбрани с човешките представи. Освен основното твърдение, че Божиите слова са истината, това, което хората са още по-способни да видят и което е фактически очевидно, е, че Божиите слова носят живот и че те са живот, че могат да предоставят ресурс за живота на поквареното човечество и да осигурят всичко, от което поквареното човечество се нуждае за живота. По отношение на мощта и властта Божиите слова могат да променят условията на живот на човечеството, неговите мисли и възгледи, сърцето на човека, което е било дълбоко покварено от Сатана, дори нещо повече — те могат да променят пътя и посоката на живот, които човечеството е избрало, дори да променят възгледите на човечеството за живота и ценностите. Щом приемеш и се покориш на Божиите слова и, дори можем да кажем, щом ги обичаш и се стремиш към тях, тогава няма значение какви са твоите заложби, каква е целта на твоя стремеж и колко голяма е решимостта ти да се стремиш, или колко голяма е вярата ти, защото Божиите слова определено могат да те променят, да ти дадат възможност да промениш своите възгледи за живота и ценностите си, както и мислите и възгледите си за хората и нещата, и в крайна сметка да се промени твоят живот нрав. Макар че повечето хора имат скромни заложби и им липсва решителност да се стремят към истината, и дори не желаят да се стремят към нея, независимо от обстоятелствата, в които се намират, щом са чули Божиите слова, те в по-голяма или в по-малка степен придобиват в подсъзнанието си някои правилни възгледи и представи от Божиите учения относно Сатана, света и човечеството. В подсъзнанието си те придобиват в различна степен копнеж и жажда за положителните неща, за истините принципи и правилната насока и правилните цели в живота, които Бог изисква от тях да притежават. Всички тези явления, които се случват в хората и сред тях — независимо дали са това, което искат, или не, дали са в съответствие с техните представи, или не, дали отговарят на Божиите изисквания и критерии, или не, и т.н. — всички тези въздействия върху хората и всички тези явления показват, че Божиите слова не само могат да предоставят ресурс за живота на хората и това, от което се нуждаят, но и, което е по-важно, че Божиите слова не могат да бъдат променени от никаква сила. Защо казвам това? Защото Божиите слова носят власт, а властта на Божиите слова не може да бъде надмината от никоя светска теория, философия или знание, нито от някакъв аргумент, мисъл или възглед — това е практическото значение на Божиите слова, които носят власт, и това ясно се проявява във всички онези, които следват Бог. Божиите слова носят власт и могат да променят човешките сърца и мисли. По-важното е, че те могат да прочистят и да разсеят покварения нрав, който Сатана е насадил дълбоко в най-съкровените дълбини на сърцата на хората — такава е властта на Божиите слова. Има, разбира се, и нещо друго, а именно, че хората трябва да познават Божията мъдрост. Тя се излива във всяка част от Неговото дело. Божията мъдрост може да се види във всичко — не само във и между редовете на словата, които Бог изрича, но и в начина, по който Той говори, в нещата, които казва, в позициите, които заема в словата Си, и дори в тона на речта Му. В какви аспекти се проявява Божията мъдрост? Един от аспектите е, че Божията мъдрост може да се види във всяка дума, която Той изрича, а Неговата мъдрост се проявява в многобройните начини, по които говори. Друг аспект е, че Божията мъдрост може да се види във всичките различни начини, по които Той върши делото Си в хората, както и в онези, които следват Бог, и които Той води. Затова, разбира се, можем да кажем, че Божията мъдрост се излива както в Неговите слова, така и в Неговото дело. Освен че Божията мъдрост е видима за хората в Неговите слова, те могат също така да я оценят дълбоко в различните среди и ситуации на различните проблеми, с които се сблъскват. Божиите слова позволяват на хората да получат съответния ресурс по всяко време и на всяко място. Бог може да ти помогне по всяко време и на всяко място, да те подкрепи и да ти предостави ресурс по всяко време и на всяко място, да ти даде възможност да загърбиш негативното си състояние по всяко време и на всяко място, както и да те направи силен, така че да не си вече слаб. По всяко време и на всяко място Бог може да промени идеите ти и начина ти на мислене, да ти даде възможност да изоставиш нещата, които смяташ за правилни, и нещата на Сатана, да се отървеш от покварения си нрав, да се покаеш пред Бог, да действаш и да практикуваш в съответствие с Божиите изисквания и слова. Това е един аспект. Освен това Бог върши делото Си по много различни начини във всички онези, които Го следват, които обичат Божиите слова и истината. Понякога Той дарява милост, а понякога дарява светлина и откровение. Разбира се, понякога Бог укорява и дисциплинира хората, за да ги накара да се поправят, да ги накара да се самопорицаят в най-съкровените дълбини на сърцата си, да се почувстват истински длъжници на Бог, да изпитат угризение, да се покаят и по този начин да се откажат от злото, което вършат, и повече да не се опълчват на Бог, да не действат според желанията си или да следват Сатана, а да практикуват в съответствие с пътя, който Бог им е показал. Божието дело се извършва в човека. Ако трябва да бъдем по-точни, делото на Светия Дух се извършва в човека, а Светият Дух върши делото Си в мнозинството от хората по различни начини. Разбира се, независимо от начина, по който Светият Дух върши делото Си, всеки може да изпита в по-голяма или в по-малка степен различните начини, по които се случва това. Така става ясно, че делото на Светия Дух и Божието дело, независимо дали се извършват по един или по много начини, могат да дадат възможност на хората да оценят, че Божието дело е помощ за човека и че той се нуждае от него по всяко време и на всяко място. Светият Дух може да върши делото Си и да предоставя ресурс на хората по всяко време и на всяко място. Той не е ограничен от пространството, географското положение или времето, не създава безпорядък в нормалния начин на живот на хората, нито смущава мислите им, а още по-малко разрушава някое правило, което Бог е предписал за човечеството. Светият Дух просто върши тихо делото Си върху всеки човек, като използва слова, с които ясно да го извести, да го поучи, да го просветли и да го води, като същевременно използва различни методи на работа върху него, за да му даде възможност естествено и несъзнателно да заживее под разпоредбите на Божиите слова. Разбира се, в резултат на Божието дело и на делото на Светия Дух нравът на хората се променя и мислите им се преобразяват, без да го осъзнават, и вярата им в Бог постепенно нараства. Трябва да се каже, че всички тези въздействия, които се постигат в хората, се осъществяват чрез силата на Божиите слова и мъдростта на Божието дело. Що се отнася до онези, които сега следват Бог, Той използва Своите слова, за да върши делото Си, да ги води и да им предоставя ресурс, и всеки има правото и възможността да се радва на тези неща. Ако тези, които следват Бог, станат десет, двадесет или дори сто пъти повече от тези, които Го следват сега, Бог пак ще може да се грижи за тях по същия начин и пак ще може да завърши това дело. Резултатът, който се постига, никога не може да бъде променен и това е Божията мъдрост.

Божиите слова изразяват всички аспекти на истината и предоставят това, от което се нуждае цялото човечество. Бог използва най-различни методи на работа върху хората, от различни гледни точки, по различно време и в различна среда, за да ги напътства, без те да го осъзнават, и за да постигне различни резултати върху всеки човек. Дори ако сега си мислиш: „Не разбирам много от Божието дело и сега съм все още много слаб. Все още имам толкова малко вяра в Бог и познанията ми за Него също не са се увеличили. Сегашното ми отношение към изпълнението на дълга ми изглежда равнодушно, каквото беше и преди, и имам чувството, че не съм напреднал много“, едно нещо е сигурно: независимо колко си слаб или колко далече смяташ, че си от изпълнението на Божиите изисквания, Божиите слова и Божието дело вече са завладели сърцето ти. Дори да не се интересуваш твърде много от стремежа към истината, дори все още да не смяташ постигането на спасението за нещо много важно, истината на Божиите слова и съдържанието на словата, които Бог изрича, ти дават надежда и в най-съкровените дълбини на сърцето ти се появяват очаквания относно Божието дело и фактите, които Бог иска да осъществи. Независимо колко голяма е сега твоята вяра или какъв е твоят ръст, ти със сигурност имаш надежда. Какво показва това? Божиите слова са това, от което човечеството се нуждае, те му предоставят това, от което се нуждае, те вече са завладели сърцето ти и ти несъзнателно си стигнал дотам, че да ги приемеш до известна степен в най-съкровените му дълбини. Разбира се, тези факти са насочени към онези, които не се интересуват много от истината и които имат сравнително смътно и неясно разбиране за Божието дело и спасение. За онези, които наистина вярват в Бог и могат да се стремят към истината, това не е единственият резултат, който се постига, а по-скоро те могат също така да опознаят Бог и да свидетелстват за Него. От тези факти и признаци се вижда, че Божиите слова и дело са пропити с Божието могъщество, с Божията власт и мъдрост. Това потвърждава и още нещо: човечеството е създадено от Бог и макар че може да се справи без слънчева светлина, без вода и без въздух, то не може да се справи без Бог, без Божиите слова и без Божия ресурс. Само Божието напътствие, ресурс и пастирство, както и всички истини, които Бог изразява, могат да дадат на човечеството надежда и светлина, цели и посока за оцеляването му — това са неща, които хората са видели. Чрез разобличаване и анализиране на истинската ситуация на това как Сатана покварява човечеството по отношение на моралното поведение, хората трябва да са способни да видят в какъв контекст Бог върши делото Си, за да спаси хората. Освен че трябва да разберат каква е истинската ситуация на контекста, в който Бог върши делото Си, хората трябва още повече да разберат колко трудно е Божието дело на спасяването на човечеството и, като разберат колко трудно е то, да опознаят Божието могъщество, власт и мъдрост. В Своето дело на спасяването на човечеството Бог не бързаше да го спаси, когато Сатана за пръв път започна да го покварява. Той не побърза да спаси човечеството преди четири хиляди години или преди шест хиляди години. По-скоро Той направи нещата така, както е трябвало да бъдат направени: човечеството беше съблазнено от змията и покварено от Сатана, потъна в грях и земята беше унищожена от потоп. След това Бог използва закона, за да води постепенно човечеството, и тъй като покварата на човека от Сатана постепенно се задълбочаваше, Бог извърши делото на изкуплението на човечеството, като прие върху Себе Си образа на греховната плът и бе разпнат. Сега, в последните дни, когато човечеството е покварено от Сатана до такава степен, че хората са ужасно опустошени от Сатана и са станали изцяло негови представители, Бог официално и открито изрича Своите слова пред човечеството и изразява това, което е в сърцето Му, Своите възгледи и нагласи по отношение на всякакви хора, събития и неща, както и всички истини, от които се нуждае човечеството. На този фон Бог започва официално да предоставя това, от което се нуждае човечеството — Той не предоставя на човечеството всички истини в ситуация, в която човечеството е напълно невежо. Точно когато човечеството е дълбоко покварено от Сатана и когато хората вярват, че няма начин да бъдат спасени, Бог идва, изрича Своите слова, върши Своето дело, ходи сред хората и изрича словата, които иска да изрази, като използва само притока на словата, за да осъществи фактите, които иска да постигне. Нито един сравнително способен човек сред сътвореното човечество не се осмелява да приеме предизвикателството да извърши това дело, тъй като хората смятат, че това е доста трудно дело — дело, което е невъзможно да бъде осъществено. И все пак точно в този контекст Бог започва това дело от Своя шестхилядолетен план за управление — дело, което използва словата, за да осъществи всичко. Това е огромно начинание, безпрецедентно дело, нещо повече — това е епохално и дълговременно дело. Без значение колко говори някой, какво казва или каква е същността на думите му, никой не е в състояние да осъществи онова, което думите му целят да постигнат. Само Божиите слова могат да бъдат изпълнени и само Божиите слова могат да бъдат осъществени в съответствие с това, което Бог изисква, и с плановете на Неговата мисъл — това е също Божията власт. Не трябва ли хората да разбират тези неща? (Да, трябва.) И така, какво е значението на разбирането на тези неща? Кой ще отговори? (Един от аспектите е, че хората могат да придобият известно разбиране за мъдростта на Божието дело и да разберат, че то не се извършва върху онези невежи хора, които не са били покварени от Сатана. Вместо това Бог използва Сатана в Своя служба и извършва делото на спасението върху онези, които са били дълбоко покварени от Сатана. Хората вярват, че това дело е много трудно, но Божиите слова наистина дават резултат у хората. Освен това обикновено по време на нашите преживявания често сме възпирани от покварения си нрав и не можем да не разкрием поквара, ставаме неспособни да практикуваме истината, а понякога можем да станем толкова негативни, че да изгубим вярата си. След като чуем Божието общение обаче, стигаме дотам да имаме вяра в Божиите слова и разбираме, че нашият покварен нрав може да се промени, стига да обичаме и да приемаме истината, както и че нашият покварен нрав не е неизменен. Ако някой не обича или не приема истината в същността си, тогава той няма да може да промени своя покварен нрав.) Това, което казвате, е напълно уместно и точно.

Божиите слова могат да осъществят всичко и да променят всичко. Едновременно с това хората трябва да са способни да видят, че те имат и друго въздействие върху тях — всички неща трябва да преминат, само Божиите слова никога няма да преминат и, подобно на Бог, те ще живеят вечно. Какво виждаме в това? (Виждаме Божията власт.) Виждаме Божията власт, Божията мъдрост и могъществото, което се проявява в Неговите слова. Тъй като Божиите слова представляват Неговия живот, същност и нрав, те ще живеят вечно, подобно на Бог. Какво ви казва това? Казва ви, че Божиите слова са много важни за човечеството. Каквото и да получаваш, то не е истинско съкровище. Независимо дали получаваш златен слитък, или скъпоценно бижу, което се среща рядко в света, те не са истински съкровища. Дори да получиш еликсира на живота, той не струва и стотинка. Дори да успееш да практикуваш самоусъвършенстване и да полетиш към небето, не е задължително да живееш вечно и това е така, защото си сътворено същество, всичко е предопределено от Бог и никой не може да избяга от Божието върховенство. Всички неща трябва да преминат, само Божиите слова никога няма да преминат и, подобно на самия Бог, те ще живеят вечно. Каква е ползата от познаването на тези слова? Ако не се стремиш към истината и ако не обичаш истината или Божията справедливост и праведност, вероятно не се интересуваш от тези слова или от този факт. Ако обаче обичаш Божията справедливост и праведност, ако обичаш истината и положителните неща, тогава ще проявиш дълбок интерес към тези слова и така ще запечаташ този факт и тези слова дълбоко в сърцето си. Какви са тези слова? Всички неща трябва да преминат, само Божиите слова никога няма да преминат и, подобно на самия Бог, те ще живеят вечно. Трябва да пазите тези думи в сърцата си и да ги осмисляте в свободното си време. Тези думи са изключително важни. Кажете Ми, какво ще придобиете от тях? (Боже, разбирам нещо. Божиите слова казват: „Всичко трябва да премине, само Божиите слова никога няма да преминат“. Понякога нещата във външния свят се променят и, когато се сблъскаме с такива обстоятелства, състоянието ни ще се промени и решимостта ни да следваме Бог също ще се промени. Става ни трудно да избегнем чувството на негативност и слабост, но когато си помислим за тези Божии слова и за обещанията, които Бог ни е дал в началото, за това, че Той е казал, че иска да придобие група хора, които са в единомислие с Него, силата и вярата завладяват сърцата ни. Вече не се влияем от обстоятелствата във външния свят и имаме вяра да следваме Бог и да изпълняваме дълга си.) Тези слова ви дават път на практикуване — какъв път на практикуване? Той не е да се стремим или да ценим нещо в материалния свят. Тези неща са празни. Всички неща като слава, придобивки, положение, материални наслади пред очите ви, красотата на жените, идентичността и статуса на мъжете са преходни, изчезват за миг и е безсмислено да ги цените. Какво имам предвид, като казвам, че е безсмислено? Искам да кажа, че тези неща могат да задоволят само моментните нужди, пристрастия и желания на плътта ти или настроенията и чувствата ти и т.н., но не могат да задоволят духовните ти нужди. Когато духът ти се чувства гладен, жаден и празен, нищо в материалния свят не може да задоволи духовните ти нужди или да запълни празнотата в най-съкровените дълбини на сърцето ти и затова стремежът към тези неща е безсмислен. Така че, какво може да те задоволи и да запълни празнотата в най-съкровените дълбини на сърцето ти? Когато четеш Божиите слова и разбираш истината, тогава най-съкровените дълбини на сърцето ти се изпълват, а сърцето ти изпитва мир и радост. Ако продължаваш да се стремиш по този начин, когато Божиите слова станат твой живот, никой не може да ти отнеме живота и никой не може да го унищожи. Когато никой не може да ти отнеме живота или да го унищожи, какво ще чувстваш тогава? Вече няма да се чувстваш празен, изгубен, уплашен или неспокоен в живота си на този свят, защото Божиите слова ще са в теб, ще те напътстват, ще ти предоставят ресурс, ще ти дават възможност да живееш с цел и посока. Всеки ден ще живееш с чувство за смисъл и стойност. Това е, което хората наистина чувстват. Как се постига този положителен резултат, който хората наистина усещат? (Той се постига в хората чрез Божиите слова, когато те практикуват Неговите слова.) Точно така, щом хората приемат Божиите слова за свой живот, този резултат се постига в тях. Животът им се променя, начинът им на живот се променя, възгледите им за хората и нещата стават различни, начинът, по който виждат хората и нещата, е различен, и така стремежът им е различен. Те вече не се стремят към онези плътски наслади, материални награди или слава, придобивки и положение. Стремежът към нещата, свързани с плътските пристрастия, може само да накара човека да се чувства все по-отегчен, празен, неспокоен и измъчван от болка. След като Божиите слова са заели сърцето му обаче, истината става негов живот вътре в него, вътрешната му същност и животът му се променят и така той се чувства различно. Чувствата и пристрастията му, различните емоции, целите му в живота, посоката на стремежа му и правилата му за живот — всичко това е напълно различно. Стремежът му се променя, може да се стреми към истината и да търси да опознае Бог, става способен да живее в съответствие с начина, по който Бог изисква от него. Хората, които постигат това, не се сблъскват с разтление, смърт и унищожение, а напротив — те придобиват истински живот, живот, който не подлежи на разтление. Какво имам предвид, когато казвам, че не подлежи на разтление? Имам предвид, че този живот в тези хора няма да изчезне, няма да отстъпи, няма да избледнее, няма да се влоши и те няма да бъдат изправени пред унищожение, както преди. В такъв случай сегашното им състояние на съществуване и перспективите за оцеляването им не се ли променят? Ясно е, че перспективите за оцеляването им претърпяват промяна. Каква е причината човешкият живот да избледнява, да повяхва, да изтлява, да има край и да се унищожава? Това се случва, защото хората нямат Божиите слова за свой живот и, независимо дали някой живее сто, двеста, триста или хиляда години, правилата му за живот, перспективите му за живот и смисълът на живота му няма да се променят. И така, за какво всъщност живеят хората, които живеят по този начин? Те живеят изцяло с цел да задоволят плътта си. Към какво се стреми човешката плът? Към богатство, слава, придобивки и материални наслади, а точно тези неща в Божиите очи са в разрез с истината и Бог ги ненавижда. Затова Бог е ограничил времето, в което хората могат да се стремят към тези неща и да им се наслаждават. Един човешки живот може да трае шестдесет, седемдесет, осемдесет или деветдесет и няколко години, след което приключва и за всеки край има нов кръг на прераждане и така се получава продължителността на човешкия живот. Ако Бог не беше определил този срок, нямаше ли на хората да им омръзне да живеят, след като са били живи дълго време? Когато хората са на двадесет години, всеки ден им се струва, че нещата са свежи, красиви и щастливи. Когато стигнат четиридесетте, им се струва, че да се храниш по три пъти на ден и да спиш вечер е скучен начин на живот. Когато стигнат шестдесетте, им се струва, че разбират всичко, че са се радвали на някои благословии, че са преживели някои трудности и че вече нищо не е интересно. Всеки ден се захващат за работа, когато слънцето изгрява, и си почиват, когато залязва, а денят отминава като миг. Всяка тяхна телесна функция започва да се влошава, напълно различно от това, когато са били на двадесет години — това е моментът, когато краят им наближава. Когато краят на някого наближава, това не означава, че ще дойде краят на душата му. Това означава, че скоро ще дойде краят на плътта му. Обикновено хората умират, когато навършат шестдесет, седемдесет или осемдесет години, а тези с дълъг живот могат да доживеят най-много до над сто години. Има една поговорка, която гласи: „Човек, който живее твърде дълго, се уморява от живота — той се е наживял“. Когато някой живее твърде дълго, той се отегчава от живота, не иска да живее повече и животът става безсмислен за него. Защо смята, че животът му е безсмислен? Тук е налице истинска ситуация и тя е, че хората живеят в плътта си, ядат по три пъти на ден и вършат ежедневните си задължения, всеки ден точно както предишния, правят едни и същи неща, живеят един и същ живот, а когато достигнат определен етап, тези неща са им до болка познати. Смятат, че са видели всичко, което трябва да видят, опитали са всичко, което трябва да опитат, и са изживели всичко, което трябва да изживеят. Смятат, че животът е точно такъв и че няма на какво да се надяват, няма какво да очакват и че животът им е празен и скоро ще срещнат своя край. Не е ли така? (Така е.) Така стоят нещата.

Току-що говорихме за думите: „Всичко трябва да премине, само Божиите слова никога няма да преминат и, подобно на самия Бог, те ще живеят вечно“. Тези думи говорят на хората за факта, че Божиите слова са изключително важни за човечеството, те им говорят за техните цели и посоката на практикуване, както и за това, че никакъв стремеж към каквото и да било не може да замени придобиването от човека на дори ред от Божиите слова. Това е така, защото всички неща трябва да преминат, да избледнеят, да изсъхнат и да отслабнат с течение на времето, а само Божиите слова никога няма да преминат. Следователно, ако придобиеш Божиите слова и навлезеш в тяхната реалност, което означава, че разбираш истината и навлизаш в истината реалност, тогава придобиваш стойност благодарение на Божиите слова и истината и твоята същност става различна от тази, която е била преди. Някои хора казват: „И какво от това, че същността ми е различна?“. Нямам предвид, че е различна в обикновения смисъл на думата, а по-скоро, че става изключително различна, тъй като започваш да имаш Божиите слова за свой живот и, подобно на Божиите слова, няма да преминеш, подобно на Бог ще имаш вечен живот и ще имаш вечно после, бъдеще и назначение. И така, сега, когато разглеждаме какво ще се случи в бъдещето, Божиите слова не са ли важни за човека? (Да, важни са.) Те са решаващи! По какъв начин трябва да се стремите, след като сте разбрали, че Божиите слова са важни? Към какво трябва да се стремите, което да има стойност и значение? Трябва ли да се стремите да полагате повече усилия, да страдате повече, да плащате по-висока цена и да се морите повече в изпълнение на дълга си? Или трябва да придобивате повече професионални умения, да се въоръжавате с повече доктрини и да проповядвате повече? (Нито едно от тези неща.) Тогава към какво е най-полезно да се стремите? Всички знаете отговора, той е кристално ясен за вас: придобиването на Божиите слова е най-ценният и смислен стремеж. „Всички неща трябва да преминат, само Божиите слова никога няма да преминат и, подобно на самия Бог, те ще живеят вечно“. Помнете тези слова в сърцето си и не бива да ги забравяте или отхвърляте в нито един момент. Когато се чувстваш негативен и слаб, когато чувстваш, че нямаш надежда, когато те сполетят изпитания, когато те заменят в дълга ти, когато те кастрят, когато претърпиш неуспехи и провали, когато те порицават и осъждат; или пък когато си на гребена на успеха, когато хората те уважават много и те хвалят, където и да отидеш, и т.н. По всяко време и във всяка ситуация винаги трябва да мислиш за тези слова и да им позволиш да те доведат пред Бог и да потърсиш притока на Божиите слова в този момент, да им позволиш да ти помогнат да се освободиш от изпитанията, да разрешиш трудностите си, да разсееш объркването в най-съкровените дълбини на сърцето си, да се върнеш обратно от грешния път, който следваш, и да сложиш край на своите прегрешения, своята непримиримост, своето бунтарство и т.н., както и да позволиш на Божиите слова да разрешат всеки проблем, пред който се изправяш. Тези слова са толкова полезни за вас! Когато забравиш какви са отговорностите и дългът ти, какви принципи трябва да спазваш, каква гледна точка и възглед трябва да заемеш, както и собствената си идентичност и статус, помисли за тези слова. Те ще те отведат пред Бог, ще те въведат в Божиите слова, ще ти помогнат да разбереш какво е Божието намерение в този момент и ще ти помогнат да заемеш правилната позиция, гледна точка и перспектива по отношение на себе си, на другите и на събитията и средата, с които се сблъскваш. По този начин, под напътствието на Бог и с ресурса, просветлението и помощта на Божиите слова, никой проблем не може да те спъне, да ти попречи да се стремиш към истината и да спре стъпките ти напред. Не е ли това пътят на практикуването? (Така е.) Урокът, който трябва да научите сега, е не да роптаете, да се оплаквате и да се придържате към правилата, нито да търсите човешки подходи, когато се сблъскате с проблеми, а да застанете пред Бог и да търсите истината, да търсите Божията помощ, да позволите на Божиите слова да ти предоставят ресурс и да разрешат всяка твоя трудност — това е урокът, който трябва да научите. Тук ще завършим нашето общение по темата за разбирането на това, че Бог започва най-важното дело от Своя план за управление на фона на дълбоката поквара на човечеството от страна на Сатана. Накрая всичко се свежда до Божиите слова. Както и да общуваме, надявам се в крайна сметка хората да могат да навлязат в истината реалност на Божиите слова, а не просто да се задоволят с това да знаят как да проповядват думи и доктрини, да изучават богословска теория или да участват в религиозни церемонии всеки ден. Навлизането в реалността на Божиите слова е най-неотложният урок за навлизане в живота, който хората трябва да научат.