След като току-що откроихме и анализирахме грешките в мисълта и възгледа, че „Един джентълмен държи на думата си“, да разгледаме какво Бог изисква от хората по отношение на техните думи и действия. Какви трябва да бъдат хората според Бог? (Честни.) Точно така. Бъдете честни, не лъжете, не мамете, не бъдете измамни и не си служете с хитрост. Когато действате, търсете Божието слово и истините принципи. Само тези няколко неща. Много е просто. Ако говорите нечестно, поправете се. Ако преувеличавате, лъжете или говорите над нивото си, помислете и го осъзнайте, и потърсете истината, за да го промените. Трябва да казвате неща, които отразяват вашето действително положение, разбирането в сърцето ви и фактите. Освен това, ако можете да направите нещата, които сте обещали на другите, направете ги. Ако не можете, кажете им го веднага. Кажете: „Съжалявам, не мога да го направя. Нямам такава способност и няма да мога да свърша добре работата. Не искам да те бавя, затова по-добре помоли някой друг да ти помогне“. Не е необходимо винаги да държите на думата си, можете да се отметнете от обещанията си. Просто бъдете честен човек. Бъдете честни в това, което казвате и правите, вместо да се опитвате да преиначавате или да мамите, и търсете истините принципи във всички ситуации. Толкова е просто. Толкова е лесно. Има ли някаква част от това, което Бог иска от хората да правят, която ги кара да се преструват? Искал ли е някога Той твърде много от хората, да правят повече, отколкото могат да понесат, или от това, на което са способни? (Не.) Ако хората нямат необходимите заложби, способност за възприемане, физическа енергия или сила, Бог им казва, че е достатъчно да правят това, на което са способни, да се стараят максимално и да дават всичко от себе си. Ти казваш: „Дадох всичко от себе си, но все още не мога да отговоря на Божиите изисквания. Това е всичко, което мога да направя, но не знам дали Бог е доволен“. Всъщност с това вече сте изпълнили Божиите изисквания. Бог не дава на хората товар, който е твърде тежък, за да го носят. Ако можеш да носиш сто килограма, Бог със сигурност няма да ти даде товар, по-тежък от сто килограма. Той няма да ти оказва натиск. Така действа Бог с всички. И няма да бъдеш възпиран от нищо — нито от някой човек, нито от някоя мисъл и възглед. Ти си свободен. Когато нещо се случи, имаш право да избираш. Можеш да избереш да практикуваш според Божието слово, можеш да избереш да практикуваш според личните си желания или, разбира се, можеш да избереш да се придържаш към мислите и възгледите, които Сатана ти е внушил. Свободен си да избереш всяка от тези възможности, но трябва да поемеш отговорност за всеки избор, който правиш. Бог само ти показва пътя. Той не те принуждава да правиш или да не правиш нещо. След като Бог ти е показал пътя, изборът е твой. Имаш пълни човешки права, включително абсолютното право на избор. Можеш да избереш истината, човешките си желания или, разбира се, мислите и възгледите на Сатана. Независимо кое от тях ще избереш, крайният резултат ще бъде понесен от теб. Никой друг няма да го понесе на плещите си вместо теб. Когато направиш избор, Бог няма да се намеси по никакъв начин, нито ще направи нещо, за да те принуди. Можеш да избереш каквото пожелаеш, независимо какъв е този избор. Накрая Бог няма да те обсипе с куп похвали, няма да ти даде голямо предимство, няма да предизвика приятно чувство в сърцето ти или да те накара да се чувстваш изключително благороден само защото си избрал правилния път и истината. Той няма да направи това. Бог също така няма да те дисциплиниира или прокълне веднага, ако избереш човешките си желания, или веднага да стовари върху тебе бедствие за наказание дори ако действаш безразсъдно според мислите и възгледите, които Сатана ти е внушил. Докато избираш, всичко протича естествено, а след като избереш, всичко продължава да протича естествено. Бог само наблюдава, гледа как се развива всичко и вижда причината, процеса и резултата. Разбира се, накрая, когато хората биват съдени и се определя техният край, Бог ще категоризира пътя, по който си поел, въз основа на всички твои лични избори, ще разгледа този път като цяло, за да види какъв човек си в действителност, и въз основа на това ще определи какъв край трябва да имаш. Това е Божият метод. Разбирате ли? (Да.) Когато Бог върши Своето дело, Той никога не позволява дадено твърдение, изказване, мисъл или възглед да се превърне в тенденция сред хората, която да ограничава и контролира мислите им, за да ги накара неволно да правят това, което иска от тях. Това не е начинът, по който Бог върши делото Си. Той дава на хората пълна свобода и право на избор и те се ползват с пълни човешки права и с абсолютното право на избор. Във всяка ситуация, с която хората се сблъскват, те могат да изберат да приемат и да използват мислите и възгледите на Сатана, за да разпознаят и преценят състава на дадено нещо, или да го направят според Божието слово и истините принципи. Това факт ли е? (Да.) Бог не принуждава хората. Това, което прави, е справедливо за всички. Онези, които обичат истината и положителните неща, в крайна сметка вървят по пътя на стремежа към истината, придобиват истината, имат богобоязливо сърце, могат истински да се покоряват на Бог и ще бъдат спасени, защото обичат истината и положителните неща. Що се отнася до тези, които не обичат истината и които винаги действат безразсъдно според собствената си воля, те изпитват неприязън към нея и не я приемат по никакъв начин. Те просто се страхуват от Божия съд и наказание, и от това, че ще бъдат наказани, затова неохотно вършат малко работа в Божия дом за показ, полагат малко труд и проявяват известно добро поведение. Те обаче никога не приемат истината и не следват Божия път, и не са на пътя на стремежа и практикуването на истината. В резултат на това никога няма да разберат истината или да навлязат в истината реалност и така ще пропуснат възможността да бъдат спасени. По-голямата част от тези хора са полагащи труд. Дори да не вършат зло, да не предизвикват прекъсвания и смущения и да не бъдат отстранени или премахнати от Божия дом като антихристите и злодеите, в крайна сметка те едва ще успеят да получат званието „полагащи труд“, и не е ясно дали ще бъдат пощадени. Има и друга група от хора, които принадлежат на Сатана и упорито се придържат към всички негови мисли и възгледи. Тези хора по-скоро биха умрели, отколкото да приемат истината или да се съобразят с нея и с Божието слово. Те дори се противопоставят на всички положителни неща и на Бог. Тъй като прекъсват и смущават работата на църквата, вършат много зли неща и играят ролята на Сатана в пълна степен, някои от тези хора в крайна сметка биват премахнати от църквата, а някои биват отлъчени или имената им биват заличени от регистъра. Дори да има такива, които успяват да избегнат заличаване на имената им или отлъчване, Бог в крайна сметка трябва да ги отстрани. Те губят възможността да бъдат спасени, защото просто не приемат истината и Божието спасение, и в крайна сметка ще бъдат унищожени заедно със Сатана, когато светът бъде унищожен. Виждате ли, Бог работи по такъв свободен и освобождаващ начин, че всичко се случва естествено. Бог работи в хората, за да ги напътства, просвещава и да им помага, а понякога и за да им напомня, да ги утешава и увещава. Това е онази страна на Божия нрав, която показва изобилна милост. Тъй като Бог проявява Своята милост, хората се радват на изобилието на Божията благодат и Божиите благословии и се наслаждават на пълна свобода и освобождение, без никакво усещане, че са възпирани или обвързани, и със сигурност без никакво усещане, че са ограничени от някакво твърдение, мисъл или възглед. В същото време, когато Бог върши това дело, Той също въздържа хората с административните правила и различните системи на църквата и кастри, съди и наказва тяхната поквара и непокорство. Той дори дисциплинира и укорява някои от тях или ги разобличава и порицава със Своите думи, както и върши друга работа. Докато хората се наслаждават на всичко това обаче, те се наслаждават и на Божията изобилна милост, и дълбок гняв. Когато другата страна на Божия праведен нрав — дълбокият гняв — се разкрие на хората, те все още се чувстват свободни и освободени, а не възпирани, обвързани или ограничени. Когато хората преживеят който и да е аспект на Божия праведен нрав и той действа в тях, те в действителност ще почувстват Божията любов. Резултатите, постигнати в тях, ще бъдат положителни, те ще спечелят от това и, разбира се, ще бъдат най-облагодетелствани. Бог работи по този начин, като никога не принуждава, не насилва, не потиска и не обвързва хората, а ги кара да се чувстват освободени, свободни, спокойни и щастливи. Независимо дали хората се наслаждават на Божията милост и любяща доброта, или на Неговата праведност и величие, в крайна сметка те придобиват истината от Бог, разбират смисъла и стойността на живота, пътя, по който трябва да вървят, и посоката и целта на това да са човеци. Те придобиват толкова много! Хората живеят под властта на Сатана и са обвързани, ограничени и осакатени от различните погрешни мисли и възгледи, които той им внушава. Това е непоносимо, но са безсилни да се освободят. Когато хората дойдат при Бог, отношението Му към тях винаги ще остане същото, независимо от тяхното отношение към Него. Това е така, защото Божият нрав и същност не се променят. Бог винаги изразява истината и по този начин разкрива Своя нрав и същност. Така Той върши делото Си в хората. Те се радват напълно на Божията любяща доброта и милост, както и на Неговата праведност и величие, а хората, които живеят в тази среда, са благословени. Ако в среда като тази хората не са способни да се стремят към истината, да я обичат и в крайна сметка да я придобият, пропускат възможността да бъдат спасени, а някои дори биват наказани и унищожени като Сатана, има само една причина за това и тя е факт. Каква е тя според вас? Хората ще вървят по определен път и ще имат определен край според своята природа. Времето, когато краят на всеки човек ще бъде окончателно определен, ще бъде времето, когато хората ще бъдат групирани според своя тип. Ако човек обича истината и позитивните неща, накрая, когато Бог говори и върши делото Си, той ще се върне при Него и ще следва пътя на стремеж към истината, независимо колко негативни неща му е внушил Сатана. Ако обаче човек не обича истината и изпитва неприязън към нея, този негов нрав ще остане непроменен и ще го насочва, без значение колко много говори Бог, колко искрени са думите Му, колко много работи върши и колко невероятни са знаменията и чудесата Му. Злите хора са още по-крайни. Те не само изпитват неприязън към истината, но имат същност, която е нечестива и мрази истината. Те се противопоставят на Бог и принадлежат към лагера на Сатана. Дори да вярват в Бог, накрая ще се върнат при Сатана. Всички тези три типа хора са изпитали покварата на Сатана и са били подведени и държани в плен от различните твърдения, мисли и възгледи на Сатана. И така, защо някои хора в крайна сметка могат да бъдат спасени, а други — не? Това се свежда главно до пътя, който хората следват, и до това дали обичат истината. Свързано е с тези две неща. Защо тогава някои хора са способни да обичат истината, а други — не? Защо някои хора могат да следват пътя на стремеж към истината, а други не могат, а някои дори открито спорят с Бог и опорочават публично истината? Защо става така? Дали това се определя от тяхната природа същност? (Да.) Всички са преживели покварата на Сатана, но същността на всеки човек е различна. Кажете Ми, дали Бог върши делото Си с мъдрост? Способен ли е Бог да прозре човечеството? (Да.) Тогава защо дава на хората правото на свободен избор? Защо не индоктринира всички насила? Защото иска да класифицира всеки човек според неговия тип и да разобличи всички. Бог не върши безполезни дела. Зад всичко, което прави, има принципи и делото, което върши в даден човек, се основава на това какъв тип е той. Как се разкрива категорията на човека? На какво основание хората се разделят на различни категории? Това се определя от нещата, които харесват, и от пътя, който следват. Не е ли така? (Да.) Бог класифицира хората според това, което харесват, и според пътя, по който вървят, като определя дали могат да бъдат спасени въз основа на тяхната категория и върши делото Си в тях според това дали могат да бъдат спасени, или не. То е същото, както когато едни хора обичат да ядат сладки храни, други — пикантни, трети — солени, а четвърти — кисели. Ако тези различни видове храна са поставени на масата, няма нужда да им казваме какво да ядат и какво не. Тези, които обичат пикантни храни, ще ядат нещо пикантно, тези, които обичат сладко, ще ядат нещо сладко, а тези, които обичат солени неща, ще ядат нещо солено. Може да им се позволи да избират свободно. Хората, които вярват в Бог, имат право да избират дали да обичат истината и какъв път ще поемат, но от тях не зависи да решават дали ще бъдат спасени, или не и какъв ще бъде в крайна сметка техният край. Виждате ли, че Божието дело се основана на принципи? (Да.) Има принципи, на които се основава Неговото дело, и един от най-великите принципи е да остави хората да бъдат категоризирани според техните стремежи и път и да остави всичко да се развива по естествен начин. Хората винаги не успяват да разберат това и питат: „Винаги се казва, че Бог има власт, но къде е тя? Защо Бог не направи малко насилствена индоктринация, за да покаже властта Си?“. Не по този начин се проявява Божията власт. Не по този начин Бог прави Своята власт видима за хората.

Способни ли сте вече да различите поговорката за моралното поведение „Един джентълмен държи на думата си.“? Разбирате ли също какво изисква Бог от хората? (Да.) Какво е вашето разбиране? (Бог изисква от хората да бъдат честни.) Божиите изисквания към хората са много прости. Той изисква от тях да бъдат честни, да се справят с въпросите, които възникват, според истините принципи, да не се преструват, да не се съсредоточават само върху повърхностното поведение, а по-скоро върху това да вършат нещата според принципите. Ако пътят, по който поемаш, е правилен и принципите, според които се стремиш към това как да се държиш, са правилни и съответстват на истината на Божиите слова, това е достатъчно. Не е ли просто? (Така е.) Сатана не притежава или не приема истината, затова подвежда хората с поговорки, които те смятат за добри и правилни, и ги кара да се опитват да бъдат джентълмени, които се държат добре, а не злодеи, които вършат лоши неща. Хората бързо биват подведени от Сатана, защото тези неща са в съответствие с техните представи и предпочитания, и лесно могат да ги приемат. Сатана кара хората да правят неща, които само изглеждат добри. Без значение колко лошо нещо си направил зад кулисите, колко покварен е твоят нрав или дали си зъл човек, или не. Щом си прикрил външния си вид според поговорките и изискванията, поставени от Сатана, и другите те наричат добър човек, значи си такъв. Тези изисквания и критерии явно насърчават хората да бъдат измамни и лоши, да носят маска и им пречат да вървят по правилния път. Следователно можем ли да кажем, че всички мисли и възгледи, които Сатана внушава на хората, ги водят по един грешен път след друг? (Да.) Делото, което Бог иска да извърши днес, е да позволи на хората да разпознаят различните ереси и заблуди на Сатана, да ги прозрат и отхвърлят, а след това от различните им грешни пътища да ги върне обратно на правия път, така че те да могат да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат в съответствие с принципите. Никой от тези принципи не идва от хората, а това са истините принципи. Когато хората разберат тези истини принципи и са способни да ги практикуват и да навлязат в тяхната реалност, словата и животът на Бог постепенно ще се вкоренят в тях. Ако хората приемат Божиите слова за свой живот, те вече няма да бъдат подвеждани от Сатана и да вървят по грешния път, по пътя на Сатана и по пътя, от който няма връщане назад. Независимо как Сатана ги подвежда и покварява, тези хора няма да предадат Бог. Независимо как се променя светът и какво време ще настъпи, животът им няма да изтлее или да загине, защото тези хора имат Божиите слова за свой живот, а тъй като животът им няма да изтлее или да загине, те ще съжителстват с този вид живот и ще живеят вечно. Това нещо добро ли е? (Да.) Когато хората са спасени, те са богато благословени!

Кое е единственото най-важно нещо за вас в момента? Това е да се въоръжите с повече истина. Само когато си въоръжен с повече истина и си чул, преживял и разбрал повече, ще си способен да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова и да знаеш точно какви са истините принципи. Само тогава няма да се отклоняваш от пътя и няма да заместваш Божиите слова и истините принципи с човешката воля, с мислите и възгледите, които Сатана ти е внушил. Не е ли така? (Така е.) Следователно едно от най-важните и спешни неща, които трябва да направите сега, е да се въоръжите с истината и да разберете повече от Божиите слова. Трябва да се посветите на Божиите слова. Божиите слова включват много неща и има много аспекти на истината. Трябва да се въоръжите с всички тези истини незабавно. Ако не се въоръжиш, няма да си способен да използваш Божиите слова като основа, когато нещо се случи, и просто ще се справиш с въпроса според собствената си воля. В резултат на това ще нарушиш принципите и прегрешенията ти ще останат с теб като петно. Ако не знаеш как да търсиш истината, когато нещо се случи, и се справяш с него само според собствената си воля и за постигане на собствените си цели, и ако разчиташ на собствената си воля и имаш нечистотии, но не знаеш как да се самоанализираш и да се самоосъзнаеш, нито как да се сравняваш с Божиите слова, тогава няма да опознаеш себе си и няма да си способен да се покаеш истински. Ако не се покаеш истински, как ще те види Бог? Това означава, че имаш непримирим нрав и неприязън към истината, което ще остави още едно петно и е още едно сериозно прегрешение. Полезно ли е за теб да трупаш много петна и прегрешения? (Не.) Не, не е. Тогава как можеш да се справиш с прегрешенията? По-рано изрекох главата, озаглавена „Прегрешенията ще отведат човека в ада“. Това означава, че прегрешенията са пряко свързани с края на човека. Какво се случва с хората, които винаги извършват прегрешения? Някои от тях казват: „Не беше умишлено, не съм искал да правя нищо зло в онзи момент“. Това добро оправдание ли е? Ако не си искал да го направиш, не е ли било прегрешение? Не трябва ли да се замислиш и да се покаеш? Не е било умишлено, но не е ли все пак прегрешение? Не си го направил нарочно, но си накърнил Божия нрав и си нарушил управленските закони, не е ли така? (Да.) Това е факт и затова е прегрешение. Няма смисъл да се оправдаваш. А ти казваш: „Млад съм, нямам добро образование и много опит в обществото. Не знаех, че това е грешно — никой не ми каза“. Или заявяваш: „Ситуацията беше твърде опасна. Направих го, без да се замислям“. Основателни ли са тези причини? Нито една от тях не е. Ако имаш възможност да действаш според собствената си воля, имаш също така възможността да търсиш истината и трябва да използваш истината като принцип за действията си. Защо тогава си избрал да действаш според волята си, когато си имал възможността да търсиш истината? Една от причините е, че разбирането ти за истината е твърде повърхностно и обикновено не отдаваш значение на това да се стремиш към истината и да се въоръжаваш с Божиите слова. Има и друга причина и ситуация, която също е вярна: обикновено вършиш нещата, без да имаш Бог или Божиите слова в сърцето си. Божиите слова никога не са властвали над сърцето ти. Свикнал си да бъдеш своенравен и по навик смяташ, че си прав, по навик контролираш всеки въпрос и по навик вършиш нещата според собствените си предпочитания. Само преминаваш през процеса и формалностите на молитвата към Бог. Божиите слова нямат място в сърцето ти и не могат да властват над него, и Бог няма място в сърцето ти и не може да властва над него. За теб е естествено да ръководиш всичко, което правиш, и в резултат на това нарушаваш истините принципи. Това прегрешение ли е? Няма съмнение — това е прегрешение. Тогава защо се оправдаваш? Няма основателно извинение. Прегрешението си е прегрешение. Ако извършиш много прегрешения, навредиш на интересите на Божия дом и на работата на църквата и в крайна сметка разгневиш Божия нрав, тогава твоят шанс за спасение ще бъде пресечен. Това е точното тълкуване на „Прегрешенията ще отведат човека в ада“. То е факт. Причината за това е поквареният нрав на хората, който поражда всякакви видове поведение, които на свой ред формират пътя, по който хората поемат. Този неправилен път кара хората да извършват всякакви видове прегрешения във важни и критични моменти, докато изпълняват дълга си. Ако си извършил твърде много прегрешения и те се натрупат, тогава шансът ти за спасение ще изчезне. Защо хората винаги извършват прегрешения? Основната причина е, че те никога или рядко се въоръжават с Божиите слова и рядко правят нещо въз основа на тях или на истините принципи — накрая те винаги извършват прегрешение. Когато хората прегрешат, винаги си прощават и посочват причини и оправдания, като например: „Не исках да го направя. Имах добри намерения. Стана така, защото ситуацията беше спешна. Стана така заради този човек. Стана така по различни обективни причини…“. Без значение каква е причината, ако не се стремиш към истината и не действаш в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий, ще си склонен да прегрешаваш и да се противопоставяш на Бог. Това е неоспорим факт. Според този факт ти ще имаш такъв край, за какъвто споменах преди: „Прегрешенията ще отведат човека в ада“. Това ще бъде твоят край. Разбираш ли? (Да, разбирам.)

Нравът на някои хора е толкова непримирим и те са толкова безскрупулни, че винаги си мислят пожелателно: „Малкото прегрешение е нищо. Бог не наказва хората. Той е милостив и любящ, прощава и проявява търпение към тях. Божият ден е все още далеч. Ще се стремя към тези истини, които Той е издал, по-късно, когато имам възможност. Въпреки че Бог изрече тези думи с искрен и настоятелен тон, все още ще има много възможности за нас да повярваме в Него и да се спасим“. Винаги са пренебрежително настроени, никога нямат усещане за неотложност, нямат огромно желание спрямо Бог или жажда за истината. Винаги имат непримиримо сърце и винаги пренебрегват напълно истината и изискванията на Божиите слова. Ако изпълняват дълга си с такова отношение и в такова състояние, какво ще се случи накрая? Постоянно ще извършват прегрешения и ще придобиват петна! Опасно е човек постоянно да придобива петна и да извършва прегрешения, но да не се отнася сериозно и да е толкова безразличен към тях. Това, че Бог не те осъжда сега, не означава, че няма да те осъди в бъдеще. Накратко, човек, който живее в такова състояние, е в опасност. Той не цени Божиите слова, нито възможността да бъде спасен или да изпълни дълга си, а още по-малко всяко обстоятелство, което Бог е устроил за него. Никога не си дава зор, винаги е безгрижен, и върши всичко небрежно, нехайно и разсеяно. Такъв човек е в опасност. Някои хора продължават да се чувстват добре, като си мислят: „Когато правя нещо, Бог е с мен, имам Божието просветление и напътствие, понякога имам Божията дисциплина и Той е с мен в молитвите ми!“. Божията благодат е в изобилие — със сигурност е достатъчна, за да ѝ се насладиш — можеш да вземеш всичко, което искаш, и тя никога да не свърши, но какво от това? Божията благодат не представлява истината и това, че ѝ се наслаждаваш, не означава, че имаш истината. Бог изпитва състрадание към всеки човек, но Божието състрадание не е прекалено снизходително. Бог изпитва състрадание към човешкия живот и към всяко сътворено същество. Това обаче не означава, че Той няма принципи в делото Си, че няма праведен нрав и че стандартите, които изисква от хората и по които ги оценява, ще се променят. Разбирате ли? (Да.) Усещаш, че Бог никога не ти се е сърдил, че винаги е мил и внимателен с теб и че се грижи за теб, обича те и те цени безкрайно силно. Усещаш Божията топлина, Божия ресурс, Божията помощ и дори Божията благосклонност и милосърдие. Чувстваш, че Бог обича най-много теб и че дори да изостави другите, теб никога няма да те изостави. Така че си изпълнен със самоувереност и се чувстваш така, сякаш имаш основание да не се стремиш към истината, да не страдаш и да не плащаш цена, докато изпълняваш дълга си, и да не търсиш промяна в нрава си. Бог със сигурност няма да те изостави. Основава ли се тази твоя силна увереност на Божиите слова? Ако един ден наистина не можеш да усетиш Божието присъствие, в сърцето ти ще настъпи паника и ще си помислиш: „Възможно ли е Бог да ме е изоставил?“. Трябва да ти е ясно какъв ще бъде краят ти. Хората, които не се стремят към истината и са твърде самоправедни, в никакъв случай няма да завършат добре. Божията цел в това да обича и цени хората, да им съчувства, да им дарява благодат или дори да се отнася благосклонно или милосърдно към определена част от тях, както и същината на тези действия определено не е да те глези или да ти угажда, да те води по грешен път, или да те заблуди, или да те кара да загърбиш истината или истинския път. Божията цел във всичко това е да те подкрепи да вървиш по правилния път, да те накара да имаш сърце, което има огромно желание за Него, да засили вярата ти в Него, а след това да развиеш истинско богобоязливо сърце. Ако винаги искаш да се наслаждаваш на Божието глезене и да бъдеш Негов домашен любимец, тогава ти казвам, че грешиш. Ти не си Божий домашен любимец и Неговото милосърдие или благосклонност към теб определено не е глезене или угаждане. Целта на Бог да прави всичко това е да ти даде възможност да цениш Божиите слова, да приемеш истината и да укрепнеш от Неговото милосърдие и благословии, така че да имаш волята и постоянството да вървиш по пътя на стремежа към истината и по правилния път в живота. Разбира се, може да се каже със сигурност, че когато Бог е издал тези истини, Той ти е предоставил ресурс, получил си живот и си се наслаждавал на Неговата любов. Ако можеш да благодариш на Бог за Неговото милосърдие, да застанеш твърдо на полагащото ти се място, да си въоръжен с повече Божии слова, да ги цениш повече, да търсиш истините принципи, когато изпълняваш дълга си, и да се стремиш да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова, тогава не си Го подвел. Ако обаче се възползваш от Божието милосърдие и благосклонност към теб, пренебрегваш Неговото състрадание към теб, настояваш да правиш нещата по свой начин и действаш своеволно и необмислено, никога не се въоръжаваш с Божиите слова, нямаш воля да се стремиш към истината или не възприемаш хората и нещата, не се държиш и не действаш в съответствие с Божиите слова, като използваш истината за свой критерий, освен за да се наслаждаваш на Божията благодат и да се чувстваш добре със себе си, тогава, когато не оправдаеш Божиите очаквания — тоест, когато многократно разочароваш Бог, рано или късно Божията благодат, състрадание и любяща доброта към теб ще се изчерпят. Денят, в който тези неща се изчерпят, е денят, в който Бог оттегля цялата Си благодат. Когато дори не усещаш Божието присъствие, ще знаеш какво наистина чувстваш вътре в себе си. В теб ще цари мрак. Ще се чувстваш потиснат и неспокоен, притеснен и празен. Ще чувстваш, че бъдещето е несигурно. Ще бъдеш уплашен и в постоянно състояние на тревога. Това е нещо много ужасно. Ето защо хората трябва да се научат да ценят всичко, което Бог им е дал, да ценят дълга, който трябва да изпълняват, и същевременно да знаят как да отвръщат с взаимност. Всъщност Божието желание да отвръщаш с взаимност не се свежда до това колко голям е приносът ти от Негово име или колко силно отеква свидетелството ти за Него. Това, което Бог иска от теб, е да вървиш по правилния път — пътя, по който Той изисква от теб да вървиш. Божията благодат е достатъчна, за да могат хората да ѝ се насладят. Той не е скъперник в даряването ѝ на хората, нито ще съжалява, че им я е дарил. Ако Бог благославя и е милостив към даден човек, това винаги се прави доброволно. Част от Неговата същност, нрав и идентичност е да прави това. Той никога не съжалява и смята, че си струва, че дава тези неща на хората. Да кажем обаче, че те не различават доброто от лошото или не знаят как да оценяват благосклоността. Винаги разочароват Бог и Го разочароват отново и отново. Независимо колко висока цена е платил Бог или колко дълго е чакал, хората продължават да Го пренебрегват и не разбират добрите Му намерения. Хората се стремят само да се радват на Божията благодат — колкото повече, толкова по-добре. Независимо колко Божия благодат и благословии получават, те не знаят да отвърнат на Божията любов или да върнат сърцето си на Бог и да Го следват. Смятате ли, че Бог ще бъде доволен, ако хората се отнасят към Него по този начин? (Не.) Каква истинска нагласа трябва да има човек, за да удовлетвори Бог? Хората трябва да се покаят, да имат практически проявления и да изпълняват добре дълга си. Те не трябва да се вкопчват в различни оправдания и извинения. Божията благодат, Божието опрощение и състрадание към човечеството не са капитал, на който да се наслаждаваме, или извинения, с които да си угаждаме. Независимо какво прави Бог или какви усилия, цена или мисъл влага в хората, Той има само една крайна цел. Тя е, че се надява хората да се обърнат към правилния път и да вървят по него. Какъв е правилният път? Той е да се стремят към истината и да се въоръжават повече с нея. Ако пътят, по който вървят, е в съответствие с Божиите слова, като критерий за него е истината, тогава цената, която Бог влага в хората, и всички очаквания, които има към тях, ще Му се отплатят с взаимност. Мислите ли, че Бог поставя високи изисквания към хората? (Не.) Бог не поставя високи изисквания към тях и Той има достатъчно търпение и любов, за да изчака хората да се върнат. Когато се обърнеш към Бог, Той не просто ще те дари с някаква благодат и благословии, но ще ти предостави ресурс, ще те подкрепя и напътства в истината, в живота и по пътя, по който вървиш. Бог ще извърши дори още по-велико дело в теб. Това е, което Той очаква с нетърпение. Преди да извърши това дело, Бог неуморно напътства хората, подкрепя ги и ги дарява с благодат и благословии. Всичко това не е било първоначалното намерение на Бог, нито е нещо, което Той особено иска да направи. Той обаче няма друг избор, освен да се задължи да плати всяка цена за хората и да извърши това дело каквото и да Му струва. Това, което Бог в крайна сметка иска, след като извърши цялото това дело, е да види, че хората могат да се върнат назад. Ако хората разберат Неговите намерения и мислене и защо Той наистина иска да направи това, тогава те ще признаят Неговата обичливост, ще имат някакъв духовен ръст и ще са израснали. Когато започнат да са педантични и да работят усилено върху всяка истина, която Бог им е предоставил, и да навлизат в реалността на всяка истина, Бог е доволен. Тогава Той вече не трябва да върши простото дело да бъде с хората и да ги утешава, да ги подтиква и да ги увещава. По-скоро Той може да им предостави повече ресурс по отношение на истината, в живота и по пътя, по който вървят. Той може да върши по-голямо и по-конкретно дело върху хората. Защо Бог предпочита да върши този вид дело? Защото, докато го върши, Той вижда надежда в хората, вижда тяхното бъдеще и вижда, че хората са в единение с Него в сърцето и в ума си. Това е неизмеримо велико нещо както за хората, така и за Бог, и нещо, което Той очаква с нетърпение от дълго време. Когато човек поеме по пътя на стремежа към истината, той постепенно ще придобие повече сила и истински духовен ръст, с които да се бори със Сатана и да остане непоколебим в свидетелството си за Бог, а Бог ще има повече надежда да види още едно сътворено човешко същество да се изправи и да се бори за Него срещу Сатана. Това е славата на Бог. Когато хората израстват в духовния си ръст, стават все по-силни, свидетелстват все повече и все повече се страхуват от Бог и Му се покоряват, това означава, че има надежда, че Бог ще придобие група победители и ще се прослави чрез и сред хората. Това добро нещо ли е? (Да.) Това е, което Бог очаква с нетърпение, и Неговата надежда и очакване за вас. Той чака това от дълго време. Ако хората разбират и са способни да се отнесат внимателно към Божието сърце, те ще работят за това, което Той иска от тях, и ще плащат цената за това, което Той иска от тях. Ще полагат всички усилия, за да съдействат на това, което Бог иска да направи, да изпълняват Неговите желания и да утешават Неговото сърце. Ако обаче не искаш да правиш това, тогава Бог няма да те принуждава. Ти казваш: „Защо не искам това? Защо не искам да правя това, което Бог изисква? Защо се чувствам неловко, неудобно и не желая да се покоря, когато мисля за изпълнението на Божиите изисквания?“. Не трябва да изпълняваш Божиите изисквания. Това е доброволно. Имаш право на избор и си свободен. Бог не принуждава хората. Аз просто ви го казвам, за да можете да разберете напълно реалността на това, което Бог иска да постигне, отговорността, която носите, и това, което Той очаква от вас. Ясно ли е сега? (Да.) Добре е, че е ясно. Ако е ясно, тогава сърцата на хората ще осъзнават. Те ще знаят в себе си върху какво да работят по-нататък, какво да правят и каква цена трябва да платят. Те ще имат посока.

Днес разговарях за поговорката за моралното поведение: „Един джентълмен държи на думата си“. След като преди това съм разговарял за няколко други поговорки за моралното поведение, които Сатана пропагандира, това прави тази поговорка малко по-лесна за разпознаване. Независимо коя е поговорката за морално поведение, Сатана основно иска да използва някакво твърдение, за да обвърже и ограничи човешкото поведение, а след това да формира тенденция в обществото. Чрез създаването на тази тенденция той иска да подведе, да контролира и да държи в плен умовете на цялото човечество и по този начин да обърне цялото човечество против Бог. След като хората са срещу Бог, Сатана иска да види, че Бог няма как да действа върху тях или да върши делото Си. Това е целта, която Сатана иска да постигне, и това е същността на всички тези неща, които той прави. Независимо кой аспект от поведението или какви мисли и възгледи се представят в тези поговорки за моралното поведение, които Сатана пропагандира, те във всеки случай нямат отношение към истината и са в разрез с нея. Как трябва да постъпват хората с тези поговорки за морално поведение, които Сатана пропагандира? Един много прост и основен принцип е, че всяко твърдение, което идва от Сатана, е нещо, което трябва да разобличим, да анализираме, да прозрем и да отхвърлим. Тъй като те идват от Сатана, ако сърцата ни ги прозрат, можем да ги осъдим и отхвърлим. Не можем да позволим на сатанинските неща да съществуват в църквата и да подвеждат, покваряват и смущават Божиите избраници. Целта трябва да бъде постигната така, че Божиите избраници да отхвърлят Сатана и в тях да няма дори намек за ересите и заблудите на Сатана. Вместо тези ереси и заблуди, Божиите слова и истината трябва да властват в сърцата на Божиите избраници и да станат техен живот. Този вид човечество иска да придобие Бог. Нека завършим днешното общение тук.

9 юли 2022 г.