Миналия път завършихме общението относно поговорката за моралното поведение: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. След него ще общуваме върху поговорката „Един джентълмен държи на думата си“. Най-напред трябва да се опитаме да разберем как да анализираме погрешните мисли и възгледи в тази поговорка за моралното поведение и какво е намерението на Сатана, за да я създаде. Има един китайски идиом, който гласи: „Трудно е да се разберат истинските намерения на човека“, така че какви са истинските намерения на Сатана? Именно това трябва да разкрием и анализираме. „Един джентълмен държи на думата си“ е друга мисъл и твърдение, което Сатана изразява сред хората, и което на пръв поглед изглежда доста благородно, разтърсващо и силно. И така, какво е толкова впечатляващо в тази поговорка? Заслужава ли си да я ценим и да я вземаме присърце? Струва ли си да възприемаме хората и нещата, да се държим и да действаме в съответствие с тази мисъл и възглед? Има ли в нея някаква стойност? Положителна ли е? Ако не е положителна или правилна мисъл и възглед, тогава какво е отрицателното ѝ въздействие върху хората? Какво е намерението на Сатана, когато създава подобна поговорка и внушава на хората тази мисъл и възглед? Как трябва да я разпознаваме? Ако можеш да я разпознаеш, тази фраза ще бъде отречена и отхвърлена от дълбините на сърцето ти и повече няма да се влияеш от нея. Макар че от време на време тя ще проблясва в съзнанието ти и дълбоко ще те тревожи, ако си способен да я разпознаеш, тя няма да те обвърже или окове. Смятате ли, че има някаква стойност в поговорката „Един джентълмен държи на думата си“? Дали това е поговорка, която има положителен ефект върху хората? (Не.) Бихте ли искали да сте джентълмен? Хубаво или лошо е да си джентълмен? По-добре ли е да си джентълмен или фалшив джентълмен? По-добре ли е да си джентълмен или злодей? Не сте ли се замисляли по тези въпроси? (Не.) Въпреки че не сте се замисляли за тези неща, едно нещо е сигурно: често използвате думата „джентълмен“, като казвате неща от сорта на: „По-добре да си истински злодей, отколкото фалшив джентълмен“ и „Истинският джентълмен е толкова щедър по дух, че ако някой го обиди, не го упреква и може да му прости. Ето това се нарича джентълмен!“. Какво доказва за теб фактът, че можеш да кажеш тези неща? Доказва ли, че джентълменът има определен статус в мислите и възгледите ти и че в съзнанието ти има мисли и поговорки за джентълмена? Можем ли да кажем това? (Да.) Одобряваш и се възхищаваш на онези хора в обществото, които се държат като джентълмени или които се наричат джентълмени, и работиш усилено, за да станеш джентълмен и да те възприемат като джентълмен, а не като злодей. Ако някой каже: „Ти си истински злодей“, ще бъдеш много тъжен. Ако обаче някой каже: „Ти си истински джентълмен“, ще бъдеш въодушевен. Това е така, защото чувстваш, че ако някой ти е направил комплимент, наричайки те джентълмен, твоят характер се е възвисил, а твоите начини и методи на поведение и справяне с нещата са потвърдени. Разбира се, след като получиш такова потвърждение в обществото, чувстваш, че имаш благороден статус и не си човек от нисша класа или по-нисш човек. Почтеният джентълмен, независимо дали е мит, или съществува в действителност, заема определено място дълбоко в сърцата на хората. Така че, когато ви попитах дали е по-добре да си джентълмен, или злодей, никой от вас не се осмели да отговори. Защо? Защото си помислихте: „Как можеш да питаш това? Разбира се, че е по-добре да си джентълмен, отколкото злодей. Нима джентълменът не е добър, почтен и с висок морал? Да кажеш, че не е добре да си джентълмен, противоречи на здравия разум, нали? То би противоречало на нормалната човешка природа, нали? Ако джентълменът не е добър, тогава кой човек е добър?“. Затова не се осмелихте да отговорите, нали така? (Да.) Това потвърждава ли, че в сърцето ви има ясен избор между джентълмена и злодея? Кого от тях предпочитате? (Джентълмена.) Тогава целта ни е ясна. Да се съсредоточим върху разпознаването и анализирането на джентълмена. Никой не харесва злодея, това се разбира от само себе си. И така, какво точно е джентълмен? Ако попитате: „По-добре ли е да си джентълмен или злодей?“, за Мен отговорът е ясен: и двамата са лоши, защото нито джентълменът, нито злодеят са положителни герои. Просто хората преценяват поведението, действията, характера и морала на злодея като сравнително лоши и затова не го харесват. Когато низкият морал и характер на злодея са изложени на показ, хората го възприемат като още по-низък. Джентълменът обаче по-често показва елегантния си начин на говорене и действие, високия си морал и изтънчения си характер и хората го уважават и се чувстват обогатени от него. В резултат на това го наричат джентълмен. Когато джентълменът се представя по този начин, той е възхваляван, възхищават му се и го ценят високо. Затова хората обичат джентълмена и не харесват злодея. Въз основа на какво обаче хората определят някого като джентълмен или злодей? (Въз основа на външното му поведение.) Хората оценяват даден човек като благороден или низък въз основа на поведението му, но защо оценяват другите въз основа на тяхното поведение? Отговорът е, че заложбите, които повечето хора притежават, могат да достигнат само това ниво. Хората могат да видят само дали поведението на даден човек е добро, или лошо. Не могат да видят ясно същността на този човек. Ето защо те са в състояние да определят дали човекът е джентълмен, или злодей само въз основа на неговото поведение. И така, точен ли е този метод на разпознаване? (Не.) Той е напълно неточен. Тогава правилно ли е да се смята, че джентълменът има изтънчен характер и висок морал? (Не.) Точно така, не е правилно. Неправилно е да се тълкува, че джентълменът е човек с изтънчен характер, морал, достойнство и добродетели. Следователно, ако го разгледаме сега, положителен ли е терминът „джентълмен“? (Не.) Не е положителен. Джентълменът не е по-благороден от злодея. Така че, ако някой попита: „По-добре ли е да си джентълмен или злодей?“, какъв е отговорът. (И двамата са лоши.) Това е точният отговор. Ако някой попита защо и двамата са лоши, отговорът е прост. И джентълменът, и злодеят не са положителни герои. Нито един от тях не е истински добър човек. Те са изпълнени с покварения нрав и отровата на Сатана. Те са контролирани и отровени от Сатана и живеят според неговата логика и закони. Следователно може да се каже със сигурност, че злодеят не е добър човек, но джентълменът също не може да бъде положителен човек. Дори ако другите смятат, че джентълменът е добър човек, той просто се преструва на добър. Той не е честен човек, одобрен от Бог, а още по-малко е човек, който се бои от Него и отбягва злото. Просто джентълменът се държи добре малко по-често и зле малко по-рядко, докато злодеят се държи зле малко по-често и добре малко по-рядко. Джентълменът е уважаван малко повече, докато злодеят е презиран малко повече. Това е единствената разлика между джентълмена и злодея. Ако хората ги оценяват според поведението им, това е единственият резултат, който ще получат.

Хората определят дали някой е джентълмен, или злодей въз основа на поведението му. Те може да кажат: „Този човек е джентълмен, защото е направил много неща в полза на всички. Всички мислят така. Следователно той е джентълмен и е човек с високи морални качества“. Ако всички казват, че даден човек е джентълмен, това прави ли го добър човек и положителен герой? (Не.) Защо не? Защото всички хора са покварени, имат покварен нрав и не притежават истините принципи. Така че независимо кой казва, че даден човек е джентълмен, твърдението идва от Сатана и от покварен човек. Критерият на хората за оценка не е правилен и следователно полученият резултат също не е правилен. Бог никога не говори за джентълмени или злодеи. Той не изисква от хората да бъдат истински джентълмени, а не фалшиви джентълмени, нито пък казва някога: „Всички сте злодеи. Не искам злодей, искам джентълмен“. Дали Бог казва това? (Не.) Не го казва. Бог никога не оценява и не определя дали даден човек е добър, или лош според неговите думи и действия. По-скоро Той оценява и определя това според неговата същност. Какво означава това? Първо, това означава, че хората се оценяват според качеството на човешката им природа и дали имат съвест и разум. Второ, те се оценяват според отношението им към истината и към Бог. Така Бог оценява и определя дали даден човек е по-висш, или по-нисш. Следователно в Божиите слова няма такова нещо като джентълмен или злодей. В църквата, сред хората, които Бог спасява, Той не изисква от тях да бъдат джентълмени или да насърчават идеята за това да си джентълмен, нито иска от тях да критикуват злодеите. Божият дом определено не преценява кой има високо морален характер според поговорките за морално поведение на традиционната култура. В него не се повишава и поощрява всеки, който е джентълмен, и не се премахва и отстранява всеки, който е злодей. Божият дом повишава, поощрява, премахва или отстранява хората според собствените си принципи. Той не разглежда хората според критериите и поговорките за морално поведение, като повишава всеки, който е джентълмен, и отхвърля всеки, който е злодей. По-скоро той се отнася към всички хора според Божието слово и истината. Какво мислите вие за някои хора в църквата, които винаги се опитват да бъдат джентълмени? (Не стават.) Някои новоповярвали винаги преценяват хората според критерия за джентълмена или злодея. Когато видят, че църковните водачи кастрят хора, които предизвикват прекъсвания и смущения, те заявяват: „Този водач не е джентълмен! Когато някой брат или сестра направи малка грешка, той се вкопчва в нея и не я оставя. Джентълменът не би се интересувал от това. Джентълменът би бил великодушен, прощаващ и дори умиротворяващ — той би бил много по-приемащ! Този водач е толкова строг към хората. Той очевидно е злодей!“. Тези хора казват, че онези, които защитават интересите на Божия дом, не са джентълмени. Те заявяват, че онези, които работят сериозно, щателно и отговорно, са злодеи. Какво мислите за хората, които възприемат другите по този начин? Дали ги възприемат в съответствие с истината или Божието слово? (Не.) Те не възприемат хората в съответствие с истината и Божието слово. Нещо повече, те вземат мислите, възгледите, методите и средствата, чрез които Сатана оценява хората, и ги разпространяват и разнасят в църквата. Тези неща явно са мислите и възгледите на невярващите и неверниците. Ако не си проницателен и смяташ, че джентълменът е добър човек с високо морален характер, който е стожер в църквата, можеш да бъдеш подведен от него. Понеже имаш същите мисли и възгледи като него, когато някой изказва твърдения или поговорки за джентълмените, със сигурност ще бъдеш оплетен и подведен, без да се усетиш. Ако обаче си проницателен за такива неща, ще отхвърлиш тези поговорки и няма да бъдеш подведен от тях. Вместо това ще настояваш да оценяваш хората и нещата и да преценяваш кое е правилно и неправилно според Божието слово и истините принципи. Тогава ще виждаш хората и нещата точно и ще действаш в съответствие с Божиите намерения. Онези неверници, които не се стремят към истината, и онези, които не са проницателни и не желаят да спазват правилата на Божия дом, често изказват мисли и твърдения, които идват от Сатана и които са обичайни за невярващите, за да заблудят братята и сестрите и да смутят разбирането им за истината. Ако хората не са проницателни, макар да не може да бъдат подведени или смутени от тези хора, те често ще бъдат възпирани от техните твърдения и ще се стесняват да действат или да се изказват. Няма да се осмеляват да отстояват истините принципи и да настояват да действат според изискванията на Божието слово, камо ли да защитават интересите на Божия дом. Липсата на проницателност по отношение на мислите и твърденията на Сатана ли са причина за това? (Да.) Очевидно това е причината. Термините „джентълмен“ и „злодей“ не са валидни в църквата. Невярващите умеят да се преструват и да живеят зад маски. Те насърчават това да си джентълмен, а не злодей, и приемат тези преструвки в живота си. Използват ги, за да се утвърдят сред хората, да измамят другите, за да им осигурят престиж и добра репутация, както и да получат слава и богатство. В Божия дом всички тези неща трябва да бъдат отстранени и забранени. Не трябва да се позволява тяхното разпространение в Божия дом или сред Божиите избраници, нито да им се дава възможност да ги смущават и подвеждат. Това е така, защото всички тези неща идват от Сатана, не се основават на Божието слово и определено не са истините принципи, които хората трябва да спазват по отношение на това как да възприемат хората и нещата, как да се държат и как да действат. Следователно „джентълмен“, „фалшив джентълмен“ и „злодей“ не са правилните термини за определяне на същността на даден човек. Обясних ли ясно термина „джентълмен“? (Да.)

Да разгледаме отново поговорката „Един джентълмен държи на думата си“, за да видим какво в действителност означава тя. Буквалното значение на тази фраза е, че джентълменът трябва да се отнася сериозно към думите си. Както се казва в поговорката, човек тежи толкова, колкото тежи думата му. Джентълменът трябва да изпълнява това, което казва, и да спазва обещанията си. Следователно, за да стане джентълмен с високи морални качества, който е харесван и високо ценен, човек трябва да действа според поговорката „Един джентълмен държи на думата си“. Това означава, че джентълменът трябва да се ползва с доверие. Той трябва да поема отговорност за това, което казва и обещава, и да направи така, че да го спазва. Не може да се отмята от думата си или да не изпълнява обещанията си към другите. Човек, който често не изпълнява обещанията си към другите, не е джентълмен или добър човек, а по-скоро е злодей. По този начин може да се тълкува фразата: „Един джентълмен държи на думата си“. Тя подчертава основно думите и действията на джентълмена по отношение на морала и доверието. Първо, да попитам какво означава „думата“ в „Един джентълмен държи на думата си“? Тя означава две неща: обещание, което той дава, или гаранция, че ще направи нещо. Както казах по-рано, джентълмените не са добри хора, а са обикновени хора, които са дълбоко покварени от Сатана. И така, що се отнася до същността на хората, кои са основните начини, по които те се проявяват чрез нещата, които обещават? Говорят надменно, преувеличават, имат високо мнение за себе си, казват за себе си неща, които не са верни, които не отговарят на фактите, лъжат, говорят грубо и си изпускат нервите. Всичко това може да се открие в нещата, които хората казват и обещават. Така че, след като някой каже тези неща, ти искаш от него да спази обещанието си, да изпълни казаното и да не се отмята от думата си, и ако го спази, смяташ, че той е джентълмен и добър човек. Това не е ли нелепо? Ако нещата, които покварените хора казват всеки ден, бъдат внимателно проучени и проверени, ще откриете, че те са сто процента лъжи, празни думи или полуистини. Нито една дума не е точна, вярна или почиваща на факти. Вместо това техните твърдения изопачават фактите, объркват черното с бялото, а някои от тях дори крият зли намерения или сатанински хитрости. Ако всички тези думи трябва да бъдат спазени, това ще доведе до голям хаос. Да не говорим за това, което би се случило сред голяма група от хора, а просто да поговорим за това, ако в едно семейство има така наречен джентълмен, който постоянно прави безразборни забележки и изрича много безсмислени теории и надменни, погрешни, зловещи и злостни думи. Ако се отнася сериозно към думите си и ако думата му е закон за него, какви ще са последствията? Колко хаотично ще стане това семейство? Това е точно като дяволският крал на страната на големия червен змей. Независимо колко нелепи или зли са политиките му, той продължава да ги предлага, а подчинените му ги изпълняват и прилагат докрай — никой не смее да им се противопостави или да ги спре, което води до национален хаос. Освен това страната е връхлетяна от различни бедствия и подготовката за война е започнала, като хвърля цялата страна в пълен смут. Ако дяволски водач царува в дадена страна или над един народ дълго време, тогава хората в нея ще имат сериозни проблеми. Колко хаотични ще станат нещата? Ако хората изпълняват и прилагат всички неразумни брътвежи, заблуди и лъжи, които изричат дяволските царе, от това ще произлезе ли нещо добро за човечеството? То само ще става все по-хаотично, мрачно и зло. За щастие „Един джентълмен държи на думата си“ не е нищо повече от празни думи. Това е само реторика, а Сатана не е способен да я осъществи и да постигне това, което казва. Така че в света все още има малко ред и хората все още са относително стабилни. Ако не беше така, във всяко кътче на човешкия свят, навсякъде, където има „джентълмени“, щеше да цари хаос. Това е едно от нещата, които са погрешни в поговорката: „Един джентълмен държи на думата си“. От гледна точка на същността на хората можем да видим, че техните твърдения, нещата, които казват, и обещанията им са ненадеждни. Друго нещо, което е погрешно в нея, е, че човечеството се възпира от мисълта и възгледа: „Един джентълмен държи на думата си“. Хората си мислят: „Трябва да спазваме думата си и да правим това, което казваме, че ще направим, защото така постъпва един джентълмен“. Тази мисъл и възглед доминират в мисленето на хората и се превръщат в критерий, според който възприемат, съдят и характеризират даден човек. Подходящо и правилно ли е това? (Не, не е правилно.) Защо е неправилно? Първо, защото онова, което хората казват, няма голяма стойност и са само празни думи, лъжи и преувеличения. Второ, несправедливо е да се използва тази мисъл и възглед, за да се контролират хората и да се изисква от тях да спазват думата си. Хората често използват фразата „Един джентълмен държи на думата си“, за да измерват превъзходството или непълноценността на даден човек. Без да го осъзнават, хората често се притесняват как да спазят обещанията си и са възпирани от това. Ако не могат да ги спазят, те са подложени на дискриминация и упреци от страна на другите и им е трудно да се утвърдят в общността, ако не могат да изпълнят нещо дребно. Това е несправедливо и нехуманно спрямо тези хора. Заради покварения си нрав хората говорят според предпочитанията си, като казват това, което искат да кажат. Не ги интересува колко нелепи или противоречащи на фактите са техните твърдения. Ето какви са покварените хора. Естествено е всяко нещо да действа според собствения си нрав: кокошката трябва да се научи да кряка, кучето — да лае, а вълкът — да вие. Ако нещо не е човек, но от него се изисква стриктно да казва и върши човешки неща, ще му е много трудно. Хората имат покварения нрав на Сатана, нрав, който е надменен и измамен, така че за тях е естествено да лъжат, да преувеличават и да говорят празни думи. Ако разбираш истината и можеш да прозреш хората, всичко това би трябвало да ти изглежда нормално и обичайно. Не бива да използвате погрешната мисъл и възглед, че „Един джентълмен държи на думата си“, за да възприемате хората и нещата, да ги преценявате и определяте дали са добри, или заслужават доверие. Този метод на оценка не е правилен и не бива да се приема. Какъв е правилният метод? Хората имат покварен нрав, така че е нормално да преувеличават и да казват неща, които не отразяват действителното им положение. Трябва да се справиш с това правилно. Не трябва да изискваш от даден човек да спазва обещанията си според критериите на джентълмена и със сигурност не трябва да обвързваш другите или себе си с мисълта и възгледа, че „Един джентълмен държи на думата си“. Това не е правилно. Нещо повече, да се съди за човешката природа и моралните качества на един човек по това дали е джентълмен, или не, е фундаментална грешка и не е правилен подход. Основата му е погрешна и не съответства на Божието слово или на истината. Ето защо, независимо какви мисли и възгледи използва светът на невярващите, за да съди за даден човек, и независимо дали светът на невярващите препоръчва да бъдеш джентълмен или злодей, в Божия дом поговорката „Един джентълмен държи на думата си“ не се насърчава, не се препоръчва да бъдеш джентълмен и от теб със сигурност не се изисква да действаш според поговорката „Един джентълмен държи на думата си“. Дори ако стриктно изискваш от себе си да бъдеш джентълмен и въплъщение на поговорката „Един джентълмен държи на думата си“, тогава какво? Може да правиш това много добре и да се превърнеш в скромен джентълмен, който спазва обещанията си и никога не се проваля в удържането на думата си. Ако обаче никога не възприемаш хората и нещата, не се държиш и не действаш в съответствие с Божиите слова или не следваш истините принципи, тогава ти си пълен неверник. Дори много хора да са съгласни с теб и да те подкрепят, да казват, че си джентълмен, че никога не пропускаш да удържиш думата си и че приемаш обещанията си сериозно, какво от това? Означава ли това, че разбираш истината? Означава ли то, че следваш Божия път? Независимо колко добре и правилно следваш поговорката за моралното поведение „Един джентълмен държи на думата си“, ако не разбираш Божието слово и не спазваш истините принципи и не действаш споредтях, тогава няма да получиш Божието одобрение.