Има и друг аспект на моралното твърдение „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, който трябва да бъде разпознат. Ако задачата, която ти е поверена, не отнема твърде много от твоето време и твоята енергия и е в рамките на твоите заложби, или ако разполагаш с подходяща среда и условия, тогава, от човешка съвест и разум, можеш да направиш някои неща за другите по най-добрия начин и да изпълниш техните разумни и уместни изисквания. Ако поверената ти задача обаче отнема значителна част от твоето време и твоята енергия и пропилява доста от времето ти до такава степен, че те кара да жертваш живота си, а твоите отговорности и задължения в този живот и дълга ти на сътворено същество ще бъдат сведени до нула и подменени, тогава какво ще направиш? Трябва да откажеш, защото това не е твоя отговорност или задължение. Що се отнася до отговорностите и задълженията в живота на човека, освен грижата за родителите и отглеждането на децата, изпълнението на социалните задължения в обществото и в рамките на закона, най-важното е енергията и времето на човека, както и животът му да бъдат използвани за изпълнение на дълга му на сътворено същество, а не да бъде натоварен от някой друг със задача, която отнема неговото време и неговата енергия. Това е така, защото Бог създава човека, дава му живот и го довежда на този свят, а той не трябва да върши неща и да изпълнява отговорности за другите. Това, което хората трябва да приемат в най-голяма степен, е Божието поверяване. Само Божието поверяване е истинско поверяване, а да приемеш човешкото поверяване означава да не се занимаваш със същинския си дълг. Никой няма право да иска от теб да влагаш своята преданост, своята енергия, своето време или дори своята младост и целия си живот в задачите, които ти възлага. Само Бог има право да иска от хората да изпълняват дълга си на сътворени същества. Защо е така? Ако някоя задача, която ти е поверена, изисква значителна част от твоето време и твоята енергия, това ще ти попречи да изпълняваш дълга си на сътворено същество и дори да следваш правилния път в живота. Това ще промени посоката и целите на твоя живот, което не е добро нещо, а е нещастие. Ако отнема значителна част от времето и енергията ти, и дори те лишава от младостта ти, като ти отнема възможността да придобиеш истината и живота, тогава всяко поверяване от такова естество идва от Сатана, а не просто от някой човек. Това може да се разбира и по друг начин. Ако някой ти възложи задача, която отнема и пропилява много от твоето време и твоята енергия, и дори те кара да жертваш младостта си и целия си живот, като ти отнема от времето, което би трябвало да посветиш на изпълнение на дълга си на сътворено същество, тогава този човек не само не е твой приятел, но дори може да се счита за твой враг и неприятел. В живота ти освен изпълнението на отговорностите и задълженията ти към родителите, децата и семейството, които Бог ти е отредил, цялото ти време и енергия трябва да бъдат посветени и отдадени за изпълнение на дълга ти на сътворено същество. Никой няма право да заема или отнема от твоето време и твоята енергия под предлог, че ти е поверил да вършиш нещо. Ако не се вслушаш в съвета и приемеш нечие поверяване, което отнема значителна част от твоето време и твоята енергия, тогава времето, с което разполагаш, за да изпълняваш дълга си на сътворено същество, ще бъде сравнително намалено и дори отнето и заето. Какво означава да си лишен от време и енергия, за да изпълняваш дълга си? Това означава, че възможността ти да се стремиш към истината е намалена. Когато възможността ти да се стремиш към истината е намалена, не означава ли това също, че възможностите ти да бъдеш спасен са по-малки? (Да.) Това благословия или нещастие е за теб? (Нещастие.) Несъмнено е нещастие. Това е подобно на случая, в който момиче си има приятел, а той ѝ казва: „Можеш да вярваш в Бог, но трябва да ме изчакаш, докато стана успешен, богат и влиятелен и докато успея да ти купя кола, къща и голям пръстен с диамант, за да се оженя за теб“. Момичето казва: „Тогава през тези няколко години няма да вярвам в Бог и няма да изпълнявам задълженията си. Първо ще работя усилено с теб и ще чакам да забогатееш, да станеш ръководител, да се сбъднат желанията ти, а след това ще изпълнявам задълженията си“. Това момиче умно ли е, или глупаво? (Глупаво.) Толкова е глупаво! Помага на приятеля си да постигне успех, да стане богат и влиятелен, да спечели слава и богатство, но кой ще компенсира времето, което е загубило? Не е изпълнило дълга си на сътворено същество, така че кой ще компенсира тази загуба, кой ще плати за нея? За тези няколко години вяра в Бог не е придобило нито истината, нито живота, които би трябвало да има. Кой ще компенсира тази истина и този живот? Някои хора вярват в Бог, но не се стремят към истината. Вместо това отделят няколко години от времето си, за да изпълнят поверена им от други хора задача, чуждо желание или искане. В крайна сметка не само не печелят нищо, но и пропускат възможността да изпълняват дълга си да придобият истината. Те не получават Божието одобрение. Загубата е твърде голяма, а цената — твърде висока! Не е ли много глупаво да се откажат да вярват в Бог и да изпълняват дълга си на сътворено същество само за да не нарушат доверието на другите, да позволят на хората да говорят добри неща за тях, да бъдат смятани за хора с високо морален характер, за уважавани и заслужаващи доверие хора и успешно да „правят всичко възможно да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили“? Има и такива, които се опитват и по двата начина, като от една страна удовлетворяват хората, докато влагат енергия за изпълнение на някакво задължение, и угаждат на другите, а същевременно искат да угодят и на Бог. Какво се случва в крайна сметка? Може да угаждаш на хората, но дългът ти на сътворено същество не е изпълнен, изобщо не разбираш истината и губиш толкова много! Въпреки че си направил всичко възможно, за да се справиш предано с нещата в полза на хората, получил си похвала от тях за това, че си държиш на думата и си човек с благородно етично поведение, нито си придобил истината от Бог, нито си получил Божието одобрение или приемане. Това е така, защото да правиш всичко възможно, за да изпълниш предано нещата за хората, не е това, което Бог изисква от човечеството, нито е поверената ти от Него задача. Да правиш всичко възможно, за да изпълняваш предано нещата за хората, е отклоняване от пътя, неизпълнение на твоя истински дълг и няма абсолютно никаква стойност или значение. Това изобщо не е добро дело, което си заслужава да бъде запомнено. Вложил си голяма част от енергията и времето си в полза на другите и по този начин не само че не си запомнен от Бог, но си загубил най-добрата възможност да се стремиш към истината и ценно време да изпълняваш дълга си на сътворено същество. Когато се обърнеш и поискаш да се стремиш към истината и да изпълняваш добре дълга си, вече ще си стар, без енергия и физически сили, измъчван от болести. Струва ли си? Как можеш да отдадеш всичко от себе си на Бог? Използването на оставащото време, за да се стремиш към истината и да изпълняваш дълга си на сътворено същество, е изтощително. Физическите ти сили не стигат, паметта ти се влошава и енергията ти намалява. Често задрямваш по време на събирания, а тялото ти винаги изпитва трудности и болежки, когато се опитваш да изпълняваш дълга си. Тогава вече ще съжаляваш. Като „правиш всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, какво си придобил? В най-добрия случай можеш да подкупиш другите и да получиш комплиментите им. Но каква е ползата от похвалите на хората? Може ли тя да представлява Божието одобрение? В ни най-малка степен. В такъв случай това изречение на похвала от даден човек е безполезно. Струва ли си да понасяме такава голяма болка заради похвалата, като същевременно губим възможността да бъдем спасени? Така че какво трябва да разберат хората сега? Ако някой ти възложи задача, без значение каква е тя, щом не е свързана с изпълнението на твоя дълг на сътворено същество или с нещо, поверено ти от Бог, имаш право да откажеш, защото това не е твое задължение, камо ли твоя отговорност. Някои хора могат да кажат: „Ако откажа, другите ще кажат, че имам лош морал, или че не съм достатъчно добър приятел или достатъчно предан“. Ако се притесняваш от това, тогава давай и го направи, а след това виж какви ще са последствията. Има и хора, които не са довършили неща за другите, но не могат да продължат да го правят, защото изпълняват дълга си. Те размишляват така: „Не е добре да оставям тази задача наполовина свършена. Трябва да съм достоен за доверие. Всеки трябва да върши нещата от начало до край, а не да започва добре, но да завършва зле. Ако задачите, които обещавам да изпълня за другите, са наполовина свършени и не направя останалото, тогава не мога да се оправдая за това пред другите, липсва ми почтеност!“. Ако в ума ти има такива мисли и не можеш да се избавиш от гордостта си, можеш да продължиш да изпълняваш задачи за другите и, когато приключиш, да видиш какво си придобил и дали спазването на думата и тази почтеност наистина имат някаква стойност. Не забавя ли това нещо важно? Ако това може да забави изпълнението на дълга ти и да повлияе на придобиването на истината, тогава то е равносилно на това да рискуваш живота си, нали? Ако смяташ, че тези твърдения и изисквания за морално поведение са по-важни от изпълнението на твоя дълг на сътворено същество и от стремежа към истината, тогава няма да можеш да се освободиш от техния плен и от техните окови. Ако успееш да ги разпознаеш и да видиш ясно истинската им същност, ако решиш да ги изоставиш и да не живееш според тях, тогава има надежда да се освободиш от техния плен и от техните окови. Също така има надежда да изпълниш дълга си на сътворено същество и да придобиеш истината.

След толкова много общение имате ли вече малко яснота по отношение на твърдението и критерия за оценка на човешкия морал: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? (Да.) И така, да обобщим, въз основа на колко аспекта трябва да разпознаваме дали това изречение е правилно или погрешно? Първо, ясно е, че то не съответства на истината или на Божиите слова и не е истина принцип, който хората трябва да спазват. Как тогава трябва да се справите с този въпрос? Без значение кой ти възлага дадена задача, имаш право да откажеш и да кажеш: „Не искам да ти помагам. Не съм длъжен да ти бъда верен“. Ако навремето си приел неговото поверяване, но сега, когато си разбрал въпроса, не искаш да помагаш и смяташ, че няма такава нужда или задължение, тогава въпросът приключва дотук. Това принцип на практикуване ли е? (Да.) Можеш да кажеш „не“ и да откажеш. Второ, какво не е наред в твърдението: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? Ако някой ти повери проста задача, която е удобна за изпълнение, това е просто нещо нормално при общуването и взаимоотношенията между хората. Не може да се каже дали си верен или дали имаш високо морален характер, не може да се използва като критерий за оценка на морала на даден човек. Дали ако човек помогне на някого със задача, която изисква много малко усилия, означава, че той е морален и заслужава доверие? Не е задължително, тъй като този човек може да е извършил много лоши неща задкулисно. Ако той е извършил много лоши неща, но е направил нещо, за да помогне на другите с много малко усилия, счита ли се това за висок морал? (Не, не се счита.) Следователно този пример преобръща твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. То не е правилно и не може да се използва като критерий за оценка на етичното поведение на даден човек. Това е начинът да се справяте с някои обикновени неща. А как трябва да се справяте с някои специални въпроси? Ако някой ти възложи специална и важна задача, която надхвърля твоите възможности, а ти смяташ, че е изтощителна и натоварваща и че не си способен да я изпълниш, можеш да откажеш, без да се чувстваш зле. Освен това, ако някой ти възложи да направиш нещо, което е неразумно, незаконно или вреди на интересите на другите, особено в този случай не трябва да правиш това за него. И така, когато някой ти възложи някаква задача, кое е основното нещо, което трябва да разпознаеш? От една страна, трябва да прецениш дали поверената задача е твоя отговорност или задължение и дали трябва да я приемеш. От друга страна, след като я приемеш, независимо дали я изпълняваш или не, и дали се справяш добре или зле, тя включва ли верността и морала на човека? Това е акцентът за разпознаването. Друг аспект, който трябва да се разпознае, е естеството на възложената задача — дали е разумна, законна, положителна или отрицателна. Именно по тези три аспекта ще я разпознавате. Сега обмислете и обобщете това, за което разговаряхме току-що, и обсъдете вашите мнения и възгледи. (По отношение на моралното твърдение „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, първо, хората не са длъжни да правят нещо за другите, те могат да откажат, това е право на всеки. Второ, дори ако приемат задача, поверена от другите, дали ще я изпълнят, или не, и дали ще я изпълнят добре, или зле, няма отношение към техния морал и не може да се използва като критерий за оценка на моралния характер на човека. Освен това, ако задачата, която е поверена на някого, е незаконна и представлява престъпление, наистина не бива да бъде изпълнявана. Ако я изпълни, това е вършене на зло и ще бъде наказан. Чрез тези аспекти наистина можем да преобърнем гледната точка за твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“.) Най-важният аспект е, че това твърдение е погрешно. Защо е погрешно? Първо, принципът, който то налага за разглеждане и справяне с такива въпроси, е погрешен. Освен това използването му за оценка на етичното поведение на даден човек също е погрешно. Нещо повече, използването на това твърдение за оценка на етичното поведение на даден човек, за да го обвързваме и контролираме, да го използваме, за да вършим неща, и да го караме да плаща с времето и енергията си и цената за изпълнението на отговорности, които не би трябвало да носи или не желае да носи, е вид отвличане и също е погрешно. Тези няколко неправди са достатъчни, за да преобърнат стойността и правилността на твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Нека обобщим накратко. Първо, твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ казва на хората как да се справят с поверените им задачи. То предполага, че когато някой ти възложи задача, независимо дали е разумна или не, дали е добра или лоша, дали е положителна или отрицателна, щом задачата е поверена на теб, ти трябва да удържиш на думата си. Длъжен си да изпълниш задачата добре и напълно, за да го удовлетвориш. Само на такъв човек може да се има доверие. Това кара хората да изпълняват задачата, без да я разпознават, което е преди всичко грешка — грешка, която противоречи на принципите. На второ място, критерият дали някой може „да прави всичко възможно, за да се справя предано с всичко, което другите хора са му поверили“, се използва като основа за оценка на етичното му поведение. С този критерий за оценка не се ли допуска друга грешка? Ако всеки прави всичко възможно, за да се справя предано с поверените му лоши или зловредни задачи, няма ли това общество да се преобърне с главата надолу? Освен това, ако това твърдение се използва винаги като критерий за оценка на етичното поведение на човека, това естествено ще създаде социална атмосфера, обществено мнение и социален натиск, които обвързват и ограничават мислите на хората. До какви последствия ще доведе това? Поради съществуването на твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ и наличието на такова обществено мнение ти си подложен на обществен натиск и си принуден да действаш по този начин в такива ситуации. Начинът, по който действаш, не е доброволен, не е в рамките на собствените ти способности и не е в изпълнение на задълженията ти. Принуден си да го правиш и това не е потребност от дълбините на сърцето ти или на нормалната човешка природа, нито за поддържане на емоционалните ти отношения. Провокиран е от обществен натиск, който е равносилен на морално отвличане. Ако не успееш да изпълниш задачите, които си се съгласил да свършиш за другите, родителите, семейството, колегите и приятелите ти ще те критикуват и ще ти кажат: „Какво си мислиш, че правиш? Както се казва в една поговорка: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Щом си склонил, защо не си я изпълнил? Щом си се съгласил, значи е трябвало да я изпълниш добре!“. След като чуеш това, усещаш, че си допуснал грешка, затова послушно изпълняваш задачата. Докато я изпълняваш, все още не ти се иска да я вършиш. Нямаш способности и не можеш да се справиш, но все пак трябва да стиснеш зъби и да я изпълниш. Накрая цялото ти семейство ти помага да я изпълниш, а това отнема много пари, енергия и страдания и накрая едва успяваш. Човекът, който ти е възложил задачата, е щастлив, но ти си изстрадал много в сърцето си и си изтощен. Въпреки че правиш това с непримирено сърце и с нежелание, не се отказваш и следващия път, когато се сблъскаш с подобна ситуация, отново ще направиш същото. Защо се получава така? Защото искаш себеуважение, суетен си и същевременно не можеш да понесеш натиска на общественото мнение. Дори никой да не смята, че си виновен, ще се обвиняваш, като си кажеш: „Не изпълних това, което се съгласих да направя за другите. Какво правя? Дори се презирам. Не е ли това неморално?“. Дори похищаваш сам себе си. Умът ти вече в плен ли е? (Да.) Всъщност тази задача няма ни най-малко отношение към теб. Не получаваш никакви ползи или поуки, като я изпълняваш. Напълно нормално е, ако не я свършиш, и само няколко човека ще те критикуват. Но какво значение има това? То ни най-малко няма да промени съдбата ти. Без значение какво искат хората от теб, щом не съответства на Божиите изисквания, можеш да откажеш. Като анализирате твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ въз основа на тези три аспекта, разбирате ли същността на това твърдение? (Да.)

Когато някой ти възложи задача, какви принципи трябва да следваш? Не трябва ли да има принципи за изпълнението ѝ? Каква е основата за това от гледна точка на истината? Току-що споменах най-важния аспект, а именно, че през живота си, освен да подкрепя родителите си, да отглежда децата си и да изпълнява обществените си задължения в рамките на закона, човек не е длъжен да приема нечие поверяване или да работи за някого, нито пък да живее за нечии дела или поверяване. Стойността и смисълът на човешкия живот могат да бъдат намерени единствено в изпълнението на дълга на сътворено същество. Освен това, правенето на неща за когото и да било няма ни най-малък смисъл. Всичко това е безполезна работа. Ето защо твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ е нещо наложено от хората на хората и няма никаква връзка с Бог. Това твърдение категорично не е изискване от Бог към хората. То произтича от това, че другите те експлоатират, похищават те морално, контролират те и те обвързват. То няма ни най-малка връзка с Божието поверяване или с изпълнението на твоя дълг като сътворено същество. Разбирате ли това? (Да.) В този свят, в цялата вселена, като сътворено същество, освен да бъдеш верен на Бог и на Божието поверяване, да бъдеш верен на дълга си като човешко същество, нищо и никой не заслужава твоята вярност. Ясно е, че „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, не е принцип на поведение. То е нещо погрешно и нарушаващо принципите. Ако някой ти повери задача, какво трябва да направиш? Ако задачата, която ти е поверена, е нещо, което изисква съвсем малко усилие, при което трябва само да се говори или да се направи някакво малко действие, и ти притежаваш нужните заложби, можеш да помогнеш заради своята човешка природа и от състрадание. Това не се счита за погрешно. Това е принцип. Ако обаче задачата, която ти е поверена, ще отнеме значителна част от твоето време и твоята енергия или дори ще пропилее голямо количество от времето ти, имаш право да откажеш. Дори ако става въпрос за твоите родители, имаш право да откажеш. Не е необходимо да им бъдеш верен или да приемеш тяхното поверяване, това е твое право. Откъде идва това право? То ти е дадено от Бог. Това е вторият принцип. Третият принцип е, че ако някой ти възложи някаква задача и, макар тя да не отнема значително количество време и енергия, но ако може да попречи или да повлияе на изпълнението на твоя дълг или да съкруши волята ти да изпълняваш дълга си, както и верността ти към Бог, също трябва да я откажеш. Ако някой ти повери нещо, което може да повлияе на стремежа ти към истината, да съкруши и смути волята ти да се стремиш към истината и темпото, с което го правиш, и те накара да се откажеш насред път, тогава още повече трябва да го откажеш. Трябва да откажеш всичко, което засяга изпълнението на твоя дълг или стремежа ти към истината. Това е твое право. Имаш право да кажеш „не“. Не е необходимо да инвестираш времето и енергията си. Можеш да откажеш всичко, което няма никакво значение, нито никаква стойност, поука, помощ или полза за изпълнението на дълга ти, за стремежа ти към истината или за спасението ти. Може ли това да се счита за принцип? Да, това е принцип. И така, ако се съизмервате с тези принципи, откъде могат да дойдат поверените задачи, които хората трябва да приемат в живота си? (От Бог.) Точно така, те могат да дойдат само от Бог. Думите „от Бог“ са сравнително кухи и далечни, така че какво всъщност трябва да представлява това поверяване? (Изпълняване на дълга ни.) Точно така, това означава да изпълняваш дълга си в църквата. Невъзможно е Бог лично да ти каже: „Иди да разпространяваш евангелието“, „Иди да ръководиш църквата“ или „Иди да изпълняваш работата по текста“. Невъзможно е Бог да ти каже лично на теб, но Той ти е възложил твоя дълг чрез подредбите на Божия дом. Всички подредби на Божия дом произтичат от Бог и идват от Него, така че трябва ли Бог лично да ти каже? Ти вече си преживял всички хора, събития и неща от Божието върховенство и устроеното от Бог и имаш истински чувства. Това, което си преживял, е свързано с Божието дело, с истината и с Неговия план за управление. Не е ли това изпълнение на дълга на сътворено същество? То е свързано с аспекта на приемане на поверяването. И още нещо. Освен повереното от Бог, няма друго нещо, на което хората трябва да са верни. Само Бог заслужава непоколебима вярност. Хората не са достойни за това. Никой, включително твоите предци, родители или началници, не е достоен за това. Защо? Най-висшата истина е, че е напълно естествено и оправдано сътворените същества да бъдат верни на Създателя. Трябва ли да анализирате тази истина? Не, тъй като всичко у хората идва от Бог и е напълно естествено и оправдано сътворените същества да са верни на Създателя. Това е върховна истина, която хората винаги трябва да имат предвид! Втората истина, която хората трябва да разберат, е, че като са верни на Бог, всичко, което придобиват от Него, е истината, животът и пътят. Техните придобивки са богати и изобилни, особено многобройни и преливащи от изобилие. Когато хората придобиват истината, живота и пътя, животът им става ценен. Затова, когато си верен на Бог, времето, енергията и разходите, които жертваш, ще бъдат възнаградени положително и ти никога няма да съжаляваш. Досега някои хора са следвали Бог в продължение на двадесет или тридесет години, а други — от три, пет или десет години. Вярвам, че повечето от тях не съжаляват и са получили придобивки в някаква степен. За онези, които обичат истината, колкото повече следват Бог, толкова повече чувстват, че им липсва твърде много и че е ценна. Решимостта им да се стремят към истината нараства и те усещат, че са приели Бог твърде късно и че ако Го бяха приели три, пет или десет години по-рано, колко много истина щяха да разберат! Сега някои хора съжаляват, че са приели Бог твърде късно и че са вярвали в Него в продължение на няколко години, без да се стремят към истината, и са пропилели времето си, а освен това съжаляват, че са вярвали в Бог в продължение на няколко години, без да изпълняват добре дълга си. Накратко, независимо колко дълго е вярвал в Бог, всеки човек придобива нещо и усеща, че стремежът към истината е невероятно важен. Това е втората истина — че когато хората са верни на Бог, всичко, което получават от Него, е истината, пътят и животът и че могат да бъдат спасени, като вече не живеят под властта на Сатана. Третата истина е, че ако хората успеят да постигнат вечна вярност към Бог, каква ще бъде крайната им цел? (Да бъдат спасени и да останат, за да влязат в Божието царство.) Когато хората следват Бог и накрая бъдат спасени, крайната цел, която постигат, е не да бъдат хвърлени в погибел и унищожени, а да останат като нови човешки същества, да могат да продължат да живеят. Ако хората продължат да живеят, тогава има надежда, че ще видят Бог. Какво благословение е това! По въпроса за това да бъдат верни на Бог, достатъчно ли е хората да разберат тези три истини? (Да.) Какви ползи имат, ако следват другите и са им верни? Ако си верен на другите, хората казват, че си морален. Имаш добра репутация, но извличаш само тази малка полза. Придобил ли си истината и живота? Изобщо не. Какво може да ти даде някой, на когото си верен? Най-много можеш да извлечеш полза от общуването си с него по време на бързия успех в кариерата му, това е всичко. Каква е стойността на това? Не е ли нещо кухо? Нещата, които не са свързани с истината, са безполезни, независимо колко много придобивате. Освен това, ако следваш хората и си им верен, може да има последици. Може да станеш жертва, приношение. Ако човекът, на когото си верен, не върви по правия път, какво ще се случи, ако го последваш? Ще вървиш ли по правия път? (Не.) Ако го последваш, ти също няма да вървиш по правия път. Дори ще се съобразяваш с него, за да вършиш зло, и ще отидеш в ада, за да бъдеш наказан, а след това с теб е свършено. Ако си верен на даден човек, дори да извършиш много добри дела, няма да получиш Божието одобрение. Ако си верен на дяволските царе, на Сатана или на антихристите, ставаш съучастник и слуга на Сатана. Резултатът може да бъде единствено да бъдеш погребан до Сатана, да станеш приношение за Сатана. Невярващите казват: „Да си близо до цар е толкова опасно, колкото да лежиш до тигър“. Без значение колко верен си на дяволските царе, накрая, след като те използват докрай, ще те погълнат и ще те превърнат в жертва. Животът ти винаги ще бъде в опасност. Такава е съдбата на тези, които са верни на дяволските царе и на Сатана. Дяволските царе и Сатана никога няма да те насочат в правилната посока и цел на твоя живот, нито по правия път на живота. Никога няма да придобиеш истината или живота от тях. Краят на твоята вярност към тях е или да загинеш с тях и да бъдеш тяхна жертва, или да бъдеш хванат в капана им, осакатен и погълнат от тях. Всичко това е крайният резултат от отиването в ада. Това е неоспорим факт. Следователно никой, независимо колко известен и изтъкнат или голям човек е, не заслужава твоята вярност и това да жертваш целия си живот за него. Той не е достоен и няма властта да ръководи или да манипулира съдбата ти. Достатъчно ли е разбирането на тази истина принцип, за да се разрешат проблеми като следването на хора и верността към тях? (Да.) Има три принципа, които трябва да следваш, когато се справяш със задачите, които са ти поверени от другите, и три принципа, за които разговаряхме, относно стойността и значението на верността на хората към Бог — разбирате ли ясно всички тези принципи? (Да.) Накратко, целта на анализирането на твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ е да ви помогне да видите ясно неговата абсурдност и фалш, за да можете да се избавите от него. Обаче избавянето не е достатъчно. Трябва също така да разберете и схванете принципите на практикуване, които хората трябва да имат, както и Божието намерение по тези въпроси. Що се отнася до моралното твърдение „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, основното съдържание в общи линии е това. Току-що го анализирах от различни аспекти и гледни точки, а след това специално разговарях за принципите на практикуване, които Бог е разкрил на хората, какво е Божието намерение и какви истини трябва да разберат. След като разберат тези аспекти, хората трябва основно да схванат как да разпознават моралното твърдение „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“.

Анализирането на темата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ всъщност е доста просто и хората могат лесно да я разпознаят и разберат. Тази фраза освен това е твърдение, изказано от моралистите, за да парализира хората, да подведе мислите им и да наруши нормалното им мислене, и не се основава на нормалната човешка съвест, на нормалния човешки разум или на нормалните човешки потребности. Тези идеи са измислени от така наречените мислители и моралисти и се представят за добродетелни. Не само че са неоснователни и безсмислени, но са и неморални. Защо се считат за неморални? Защото не произтичат от потребностите на нормалната човешка природа, не могат да бъдат постигнати в рамките на човешките заложби и не са задължение или дълг, който хората трябва да изпълняват. Тези така наречени моралисти приемат фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ като норма на поведение, която стриктно изискват от хората, и по този начин формират определена обществена атмосфера и мнение. Хората са потиснати от това обществено мнение и са принудени да живеят така. Поради това мислите на хората неусетно се обвързват с този вид сатанинско мислене. След като мислите на човека са обвързани, действията му очевидно също са обвързани с това твърдение и с общественото мнение. Какво означава да си обвързан? Това означава, че хората не могат да избират какво да правят, не могат да следват свободно желанията и потребностите на човешката природа и на съвестта и разума си, за да правят това, което желаят. Вместо това са възпирани и обвързвани от изкривена мисъл, от някаква идеологическа теория и обществено мнение, които не могат да разпознаят или от които не могат да се освободят. Хората несъзнателно живеят в тази обществена среда и атмосфера и не могат да се освободят. Ако не разбират истината, ако не могат да разберат ясно изопачаванията и грешките в тези твърдения и ако не могат да осъзнаят вредата и последиците от това те да обвързват мислите им, никога няма да могат да се освободят от ограниченията, обвързаностите и от натиска, наложен от традиционната култура и от общественото мнение. Те ще бъдат в състояние да живеят само ако се уповават на тези неща. Причината, поради която хората живеят, като се уповават на тези неща, е, че не знаят какъв е правилният път, каква е посоката и целта на тяхното поведение, нито какви са принципите, съгласно които да се държат. Те са естествено и пасивно подведени от различните морални твърдения в традиционната култура, заблудени са и са контролирани от тези погрешни теории. Когато разберат истината, за хората става лесно да разпознаят и да отхвърлят тези ереси и заблуди. Те вече не са обвързани, превзети или експлоатирани от общественото мнение, от атмосферата и от средата в обществото, създадени от Сатана. По този начин посоката и целта на живота им са напълно променени и те могат да живеят и съществуват в съответствие с Божиите изисквания и слова. Вече не са подведени или обвързани от различните сатанински теории и различните заблуди на традиционната култура. Когато хората се откажат напълно от различните твърдения за морално поведение в традиционната култура, това е моментът, в който напълно се освобождават от покварата, подвеждането и плена на Сатана. Въз основа на това, когато разберат истината и принципите на практикуване, които Бог изисква и дава на хората, целта на живота им се променя напълно и получават нов живот. Когато имат нов живот, те са новородени човешки същества и са нови хора. Защото мислите в умовете им вече не са изпълнени с различните ереси и заблуди, внушени им от Сатана, а вместо това истината е заменила тези сатанински неща, впоследствие, под напътствието на Божиите слова, истината се превръща в живот вътре в тях, като ги насочва и ръководи как да възприемат другите и нещата, как да се държат и какво да правят. Хората тръгват по правилния път на човешкия живот и могат да живеят в светлината. Не е ли това все едно да се преродиш чрез Божиите слова? Добре, нека така да приключим днешното общение.

2 юли 2022 г.