Що се отнася до твърденията за моралното поведение в традиционната култура, миналия път разговарях за това че: „Всеки човек носи обща отговорност за съдбата настраната си“. В тази връзка днес ще разговарям за твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което са ти поверили“. Подобно на предишната фраза, за която разговарях, че „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“, тази фраза очевидно е и гледната точка на неверниците. Тя е широко разпространена сред хората и може да се чуе навсякъде. От момента, в който хората започнат да говорят, те научават всякакви поговорки от другите, от неверниците, от Сатана и от света. Това започва с първоначалното възпитание, в процеса на което биват обучавани от родителите и семействата си как да се държат, какво да говорят, какъв морал да притежават, какви мисли и характер да имат и т.н. Дори след като влязат в обществото, хората все още несъзнателно приемат насаждането на различни доктрини и теории от Сатана. „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ се внушава на всеки човек от семейството или от обществото като едно от моралните поведения, които хората трябва да проявяват. Ако имаш такова морално поведение, хората казват, че си благороден, честен, че притежаваш почтеност и че си уважаван и високо ценен от обществото. Тъй като фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ идва от хората и от Сатана, тя се превръща в нещо, което анализираме и разпознаваме, нещо повече — в нещо, което изоставяме. Защо разпознаваме и изоставяме тази фраза? Нека първо разгледаме дали е правилна и дали човекът, който я следва, е прав. Наистина ли е благородно да си човек, който притежава моралния характер на това „да правиш всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? Притежава ли такъв човек истината реалност? Притежава ли човешката природа и принципите на поведение, които според Бог трябва да имат сътворените същества? Всички ли разбирате фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? Най-напред обяснете със свои думи какво означава тази фраза. (Тя означава, че когато някой ви повери дадена задача, не трябва да пестите усилия, за да я изпълните.) Не следва ли да е така? Ако някой ти възложи задача, не те ли цени много? Той те цени много, вярва в теб и смята, че заслужаваш доверие. Така че независимо от това, което другите те помолят да направиш, ти трябва да се съгласиш и да го свършиш добре и напълно според техните изисквания, така че да са щастливи и доволни. Чрез постъпката си се превръщаш в добър човек. Изводът е, че това дали този, който ти е възложил задача, е доволен, определя дали си считан за добър човек. Може ли да се обясни по този начин? (Да.) Така че не е ли лесно да бъдеш считан за добър човек от другите и признат от обществото? (Да.) Какво означава, че е „лесно“? Това означава, че критерият е много нисък и съвсем не е благороден. Ако отговаряш на моралната норма: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, ти си считан за човек с етично поведение по тези въпроси. Негласно това означава, че заслужаваш доверието на хората, че заслужаваш да ти поверяват изпълнението на задачи, че имаш добра репутация и че си добър човек. Това е смисълът на това твърдение. Не мислите ли, че е така? Имате ли възражения срещу критериите за преценка и оценка на фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? Ако можете да дадете пример, който да опровергае това твърдение и да разобличи неговата заблуда, т.е. ако можете да използвате действителен случай, за да докажете неговата неправилност, тогава то няма да издържи. На теория сега може би вече вярвате, че това твърдение е определено неправилно, защото не е истина и не идва от Бог. Как можете да използвате факти, за да оборите това твърдение? Например, ако си твърде зает, за да отидеш да пазаруваш днес, можеш да възложиш на съседа си да го направи вместо теб. Можеш да му кажеш точно каква и колко храна да купи и кога да я купи. След това съседът купува хранителните продукти според твоето желание и ги доставя навреме. Счита ли се, че това е „правене на всичко възможно, за да се справяш предано с това, което другите хора са ти поверили“? Счита ли се, че това поведение е достойно за уважение? Това означава едва ли не само да си помръднеш пръста. Способността да помогнеш на някого да си купи нещо означава ли че имаш високо морален характер? (Не.) Що се отнася до това дали върши нещо лошо, или не, и какъв е характерът му, това има ли някакво отношение към способността му да „прави всичко възможно, за да се справя предано с всичко, което другите хора са му поверили“? Ако човек може да направи всичко възможно, за да се справи с нещо малко, което другите хора са му поверили, притежава ли той критерий за етично поведение? Способността да се справи с такава малка задача доказва ли, че той наистина е човек с високо морален характер? Някои хора казват: „Този човек е много надежден. Винаги, когато го помолят да достави нещо, без значение какво е то и колко трябва да донесе, той винаги се връща с него. Той е надежден и има добро етично поведение“. Така го възприемат и оценяват другите. Уместна ли е подобна оценка? (Не, не е.) Вие двамата сте съседи. Съседите обикновено не се настройват един срещу друг и не си вредят, защото пътищата им редовно се пресичат. Ако има конфликти, става трудно да се общува след това. Може би съседът ти е помогнал от такова съображение. Възможно е също така тази малка услуга да е била удобна за него, задачата да не е била трудна и да не е понесъл загуби. Тя му е помогнала и да направи добро впечатление и да придобие добра репутация, което му носи полза. Освен това, като ти помага с малки услуги, не е ли удобно за съседа ти да те моли за услуги в бъдеще? Може би в бъдеще той ще те помоли за голяма услуга и ти ще си длъжен да я изпълниш. Дали този човек не си оставя отворена вратичка? Когато хората си помагат, взаимодействат и общуват помежду си, това е с някаква цел. Ако считат, че от теб няма да имат полза и че няма да те помолят за помощ по-късно, може да не ти помогнат с тази услуга. Възможно е в семейството ти да има лекари, адвокати, държавни служители или хора с обществено положение, които да са полезни на този човек по някакъв начин. Те може да ти помогнат, за да си оставят отворена вратичка. Може би ще те използват някъде в бъдеще или най-малкото ще им бъде удобно да заемат инструменти от дома ти. Понякога им възлагаш да свършат малки услуги и след няколко дни те идват в дома ти, за да вземат нещо назаем. Хората няма да си мръднат пръста, ако нямат изгода от това! Вижте как, когато ги помолите за услуга, те се съгласяват съвсем лесно, с усмивка на лице и привидно без да се замислят, но всъщност са направили внимателни изчисления в ума си, тъй като мислите на никого не са прости. Веднъж отидох на едно място, за да Ми поправят дрехите. Възрастната дама, която поправяше дрехите, имаше дъщеря, която се връщаше в родината си. Съседът ѝ имаше кола, така че възрастната дама повери на този съсед да закара дъщеря ѝ до летището, за да не плаща за такси. Съседът се съгласи и възрастната дама се зарадва. Съседът обаче не беше толкова глупав. Не искаше да го направи безплатно. След като се съгласи, той остана там, бавно извади една дреха и каза: „Мислиш ли, че дрехата ми може да бъде поправена?“. Възрастната дама беше изненадана, а изражението ѝ сякаш казваше: „Защо този човек се възползва от такава дреболия? Съгласи се с такава готовност, а се оказва, че не иска да го направи безплатно“. Възрастната дама реагира бързо, като след секунда-две каза: „Добре, сложи я там и ще ти я поправя“. Изобщо не се споменава за пари. Виждате как изпращането на някого по обикновена работа се балансира с поправянето на една дреха. Не означава ли това, че никой не е на загуба? Нима междуличностното взаимодействие е просто? (Не, не е.) Нищо не е просто. В това човешко общество всеки има подобен бартерен начин на мислене и всеки участва в сделки. Всеки предявява изисквания към другите и всички искат да спечелят за чужда сметка, без самите те да понесат загуби. Някои хора казват: „Сред онези, които „правят всичко възможно да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили“, има и много хора, които не се стремят да се облагодетелстват за сметка на другите. Те просто искат да направят всичко възможно, за да се справят добре с нещата — тези хора наистина притежават това етично поведение“. Това твърдение е невярно. Дори да не се стремят към богатство, материални блага или каквато и да е полза, те се стремят към известност. Какво се разбира под тази „известност“? Тя означава: „Приел съм доверието на хората да се справям със задачите им. Независимо дали човекът, който ми е възложил задачата, присъства или не, стига да направя всичко възможно, за да се справя добре, ще имам добра репутация. Поне някои хора ще знаят, че съм добър човек, с висок морал и че съм човек, на когото си струва да се подражава. Мога да заема място сред хората и да оставя след себе си добра репутация в определена група от хора. Това също си заслужава!“. Други си казват: „Прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, а тъй като хората са ни се доверили, независимо дали присъстват, или не, трябва да се справяме добре с техните задачи и да ги довеждаме докрай. Дори да не можем да оставим трайно наследство, поне няма да могат да ни критикуват зад гърба ни, като казват, че не може да ни се има доверие. Не можем да позволим бъдещите поколения да бъдат дискриминирани и да страдат от този вид груба несправедливост“. Какво търсят те? Те не спират да търсят известност. Някои хора отдават голямо значение на богатството и притежанията, докато други ценят известността. Какво означава „известност“? Какви са специфичните изрази за „известност“ сред хората? Това означава да те наричат добър човек, някой с високо морален характер, еталон, добродетелен човек или светец. Има дори хора, които, понеже по един въпрос са успели да „направят всичко възможно, за да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили“, и имат такъв морален характер, са възхвалявани постоянно, а потомците им се възползват от тяхната известност. Виждаш ли, това е много по-ценно от малките облаги, които могат да получат в момента. Затова отправната точка за всеки, който спазва така наречения морален критерий „да правиш всичко възможно, за да се справиш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, не е толкова елементарна. Те не се стремят просто да изпълняват задълженията и отговорностите си като личности, а по-скоро се придържат към тях или заради лична изгода, или заради репутацията си, било то за този живот или за следващия живот. Разбира се, има и такива, които искат да избегнат да бъдат критикувани зад гърба им и да избегнат позора. Накратко, отправната точка за хората, които вършат подобни неща, не е проста. Тя всъщност не е свързана нито с позицията на човечеството, нито с неговата социална отговорност. Ако погледнем на това от гледната точка на намерението и мотивацията на хората, които правят такива неща, целта на тези, които държат на фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, съвсем не е толкова проста.

Току-що анализирахме твърдението за моралното поведение: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ от гледна точка на намеренията и целите на хората да направят нещо, както и по отношение на техните амбиции и желания. Това е единият аспект. От друга страна, в твърдението „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ има друга грешка. Каква е тя? Хората смятат поведението от типа на „прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ за безкрайно благородно, но не знаят, че не могат да разпознаят дали поверените им от друг неща са справедливи, или несправедливи. Ако задачата, която някой ти възлага, е съвсем обикновена, нещо, което се изпълнява лесно и не си струва да се споменава, тогава предаността няма отношение към нея, защото когато хората общуват и се разбират помежду си, е нормално да си възлагат задачи един на друг. Това е толкова лесно, колкото да си мръднеш пръста. Не става въпрос дали нечий морален характер е благороден, или е по-нисък. Не се стига до това ниво. Ако обаче задачата, която някой ти възлага, е от голямо значение, ако е важна задача, например такава, която е свързана с живота и смъртта, съдбата или бъдещето, и ти пак се отнасяш към нея по същия начин като към обикновена задача, като правиш всичко възможно да се справиш добре с нея, без да проявяваш проницателност, тогава може да възникнат проблеми. Какви проблеми? Ако задачата, която ти е поверена, е правилна, разумна, справедлива, положителна и няма да причини вреда или загуба на другите, нито ще има отрицателно въздействие върху човечеството, тогава е добре да я приемеш и да направиш всичко възможно, за да се справиш предано с нея. Това е отговорност, която трябва да изпълниш, и принцип, който трябва да спазваш. Ако обаче задачата, която приемаш, е несправедлива и ще причини вреда, смущение, разрушение или дори загуба на живот на друг човек или на човечеството, а ти отново правиш всичко възможно, за да се справиш предано с нея, тогава какво, по дяволите, говори това за твоя морален характер? Добър или лош е той. (Лош е.) В какъв смисъл е лош? Някои хора следват несправедлив човек или се сприятеляват с него и двамата се считат за близки приятели. Не се интересуват дали той е добър, или лош. Щом това е задача, поверена им от техния приятел, ще направят всичко възможно да се справят добре с нея. Ако приятелят ги помоли да убият някого, ще го убият, ако ги помоли да навредят на някого, ще го наранят, и ако ги помоли да унищожат нещо, ще го направят. Щом това е задача, поверена им от техния приятел, ще я изпълнят, без да разпознават и без да преценяват. Вярват, че изпълняват изискването „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Какво говори това за тяхната човешка природа и морален характер? Добри ли са или са лоши. (Лоши са.) Дори лошите хора могат да „правят всичко възможно да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили“, но различните задачи, които другите хора са им поверили и с които правят всичко възможно да се справят добре, са все лоши и отрицателни неща. Ако това, което другите са ви поверили, е да навредите на някого, да убивате хора, да крадете чужда собственост, да отмъщавате или да нарушавате закона, това правилно ли е? (Не, не е.) Това са все неща, които вредят на хората, това са злодеяния и престъпления. Ако някой ти възложи злосторна задача, а ти все още се придържаш към традиционния културен принцип „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с това, което другите хора са ти поверили“, като казваш: „Щом си ми поверил задача, това означава, че ми имаш доверие, имаш високо мнение за мен и се отнасяш към мен като към свой човек, като към приятел, а не като към външен човек. Затова ще направя всичко възможно, за да се справя предано с всичко, което си ми поверил. Кълна се в живота си, че ще се справя добре с това, което си ми поверил, и никога няма да се отметна от думата си“, тогава какъв е този човек? Не е ли той истински подлец? (Да.) Той е голям подлец. И така, как трябва да се отнасяте към нещата от рода на „прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“? Ако някой ти повери проста задача, нещо обичайно за взаимоотношенията между хората, тогава дори да я изпълниш, не може да се каже дали моралният ти характер е благороден, или не. Ако някой ти възложи много важна и голяма задача, тогава трябва да прецениш дали е положителна, или отрицателна, и дали е нещо, което може да бъде постигнато въз основа на твоите заложби. Ако не е нещо, което можеш да постигнеш, прави каквото можеш. Ако е отрицателна задача, такава, която нарушава закона, накърнява интересите или живота на другите или дори унищожава техните перспективи и бъдеще, а ти все още се придържаш към моралната норма „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, тогава ти си подлец. Въз основа на тези гледни точки принципът, който хората трябва да следват, когато приемат поверените им задачи, не трябва да бъде „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Това твърдение е неточно, съдържа значителни недостатъци и проблеми и силно подвежда хората. След като приемат това твърдение, много хора ще го използват без никакво съмнение, за да оценяват моралното поведение на другите и, разбира се, за да преценяват себе си и да ограничават собствения си морал. Но те не знаят кой в света е достоен да възлага задачи на другите и много малко хора възлагат на другите задачи, които са справедливи, положителни, полезни за останалите, които са ценни и носят просперитет на човечеството. Няма такива. Ето защо, ако използвате критерия „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, за да оцените морала на даден човек, този критерий не само поражда твърде много съмнения и проблеми, за да издържи една внимателна проверка, но насажда погрешни представи и принципи у хората и дава погрешна посока за справяне с подобни въпроси, като подвежда, парализира и заблуждава мисленето им. Следователно, независимо как анализирате или разнищвате това твърдение, няма никаква стойност в съществуването му, то не е нещо, което хората трябва да практикуват, и не им носи никаква полза.

Във фразата „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ има и друга грешка. От друга гледна точка, на онези зли хора, които искат да използват, манипулират и контролират другите, на онези, които имат лични интереси, и на онези, които имат статус и власт в обществото, това твърдение дава възможност да се възползват от другите и оправдание да ги използват, манипулират и контролират. То им дава стратегическа възможност да използват хората, за да изпълнят задачите им. Тези, които не се справят с техните задачи или не дават най-доброто от себе си за изпълнението им, се определят като хора, на които другите не могат да поверят нищо и които не могат да дадат най-доброто от себе си, за да се справят предано със задачите. Поставя им се етикет на хора с по-лошо етично поведение, на които не може да се има доверие, които не заслужават да бъдат високо ценени или уважавани и които са по-нископоставени в обществото. Такива хора са отхвърлени. Например, ако твоят шеф ти възложи някаква задача и си казваш: „Щом шефът ми я възлага, трябва да я приема, независимо каква е тя. Независимо колко е трудна, дори ако трябва да мина през огън и вода, трябва да я изпълня“, така че се съгласяваш. От една страна, той е твой шеф и ти не смееш да откажеш. От друга страна, той често те притиска, като ти казва: „Само тези, които правят всичко възможно, за да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили, са добри колеги“. Той ти е внушил това схващане още в началото, като те е обработил предварително, за да си подготвен психически. След като отправи някакво искане, ти си морално задължен да го изпълниш и не можеш да откажеш. В противен случай няма да свършиш добре. Затова трябва да впрегнеш цялата си енергия, за да свършиш нещо за него. Дори да не е лесно да се направи, трябва да намериш начин да го изпълниш. Трябва да използваш връзки, да действаш по втория начин и да похарчиш пари за подаръци. В крайна сметка, когато задачата е изпълнена, не можеш да споменеш похарчените пари или да предявяваш някакви претенции. И трябва да кажеш: „Хората трябва да правят всичко възможно, за да се справят предано с всичко, което другите хора са им поверили“. Вие имате високо мнение за мен и ме цените много, така че трябва да направя всичко възможно, за да се справя добре с тази задача“. В действителност само ти знаеш колко трудности и неприятности си понесъл. Ако успееш да се справиш с това, хората ще кажат, че имаш благородно етично поведение. Но ако не успееш, хората ще гледат на теб отвисоко, ще те презират и ти ще страдаш заради това. Независимо към коя социална класа или етническа група принадлежиш, щом някой ти възложи задача, трябва да направиш всичко по силите си, да не пестиш усилия и не можеш да откажеш. Защо е така? Както се казва в поговорката: „Прави всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Тъй като си приел някой да ти повери задача, трябва да се справиш с нея предано и докрай и да се увериш, че задачата е изпълнена успешно, добре, изцяло и с одобрението на другия човек, а след това да му докладваш. Дори да не те попитат за нея, не трябва да пестиш усилия, за да се справиш. Някои хора по принцип нямат реална връзка с теб, например далечните роднини. Те виждат, че имаш добра работа в обществото или статус и престиж, или някакъв талант, затова ти поверяват това или онова. Имаш ли право да откажеш? Всъщност е напълно нормално да го направиш, но поради сложните социални взаимоотношения между хората и натиска на общественото мнение, повлияно от идеята „Прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, когато такъв тип човек, с когото по принцип нямаш никакви взаимоотношения, те помоли да направиш нещо за него, ти трябва да направиш всичко. Разбира се, можеш да избереш да не го правиш. По този начин обиждаш само един човек или прекратяваш отношенията си с няколко роднини, или може да бъдеш отблъснат от тях. Но отново, какво значение има това? Всъщност няма значение. Ти не живееш с тях и съдбата ти не е в техните ръце. Така че защо да не можеш просто да откажеш да го направиш? Една от неизбежните причини е, че общественото мнение да „правиш всичко възможно, за да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“, те обвързва и потиска. Тоест във всяка социална общност често си в плен на моралните норми и общественото мнение да „правиш всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“. Това, че правиш всичко възможно, за да се справяш предано със задачите, не означава, че изпълняваш социална отговорност или задълженията и отговорностите на сътворено същество. Вместо това си в плен на твърденията за моралните норми и невидимите окови на общественото мнение. Защо се поддаваш на това да си в плен? Единият аспект е, че не можеш да разграничиш дали моралните твърдения, предадени от твоите предци, са правилни, нито дали хората трябва да ги спазват. Другият аспект е, че ти липсва сила и смелост да се освободиш от социалния натиск и общественото мнение, породени от тази традиционна култура. В резултат на това не можеш да се освободиш от нейните окови и от влиянието ѝ върху теб. Другата причина е, че във всяка общност или група от обществото хората искат другите да ги смятат за хора с високи морални качества, за добри и надеждни, заслужаващи доверие хора, на които може да се възлагат задачи. Всички искат да си създадат такъв имидж, който да им печели уважение и да кара другите да вярват, че са достойни личности от плът и кръв, с чувства и преданост, а не са студенокръвни или отчуждени. Ако искаш да се впишеш в обществото и да бъдеш приет и одобрен от него, първо трябва да го накараш да те разпознае като човек с високо морален характер, почтен и благонадежден. Така че независимо какви искания отправят към теб, ти се стараеш всячески да ги удовлетвориш, да ги направиш щастливи и след това да получиш похвала от тях, че си надежден човек с високо морален характер и хората искат да общуват с теб. Това ти дава усещане за присъствие в живота. Ако можеш да бъдеш одобрен от обществото, от масите, от колегите и от приятелите си, ще живееш особено пълноценен и удовлетворителен живот. Ако обаче живееш различно от тях, ако твоите мисли и възгледи се различават от техните, ако житейският ти път е различен от техния, ако никой не казва, че имаш високо морален характер, че заслужаваш доверие, че може да ти се поверяват дела или че имаш достойнство, и ако всички те изоставят и изолират, тогава ще живееш потиснат и тъжен живот. Защо се чувстваш потиснат и тъжен? Защото самочувствието ти е подкопано. Откъде идва самочувствието ти? То идва от одобрението и приемането от обществото и от масите. Ако те не те приемат, не те одобряват, не те хвалят и не те ценят, ако не гледат на теб с възхищение, обич или уважение, тогава усещаш, че нямаш достойнство в живота. Чувстваш се съвсем безполезен, нямаш усещане за присъствие. Не знаеш в какво се крие твоята стойност и в крайна сметка не знаеш как да живееш. Животът ти става потиснат и измъчен. Винаги се опитваш да накараш хората да те приемат, да се приобщиш към масите и в обществото. Затова спазването на моралния критерий „Прави всичко възможно да се справяш предано с всичко, което другите хора са ти поверили“ е много важен въпрос за всеки, който живее в такава обществена среда. Освен това той е важен показател за оценка на моралния характер на човека и дали той се приема от другите. Но дали този критерий за оценка е правилен? Определено не. Всъщност той дори може да се нарече абсурден.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.