Прекарахме известно време в общение и анализ на въпроса относно твърденията за моралното поведение в традиционната култура — имате ли реално преживяване в това отношение? (По-рано само признавах, че тези твърдения за морално поведение не са истината, но не осъзнавах колко дълбоко са покварили човечеството. Единствено от Твоето общение и Твоя анализ разбрах, че различните твърдения за моралното поведение, които са внушени на хората от Сатана, изглеждат правилни и добри в очите на хората, но са покварили, парализирали и заключили мислите им и ги карат да отричат Бог и да Му се съпротивляват, като ги отдалечават все повече от Него. Така Сатана покварява човечеството стъпка по стъпка до ден днешен.) Ако не разговарях подробно за тези неща, дали хората щяха да са способни сами да ги разпознават? Биха ли могли да анализират същността на тези твърдения за моралното поведение? (Хората не биха могли да анализират или да прозрат същността на тези твърдения за моралното поведение.) Ами след продължително преживяване? (Хората щяха да са способни да разпознаят проблемите в някои твърдения за моралното поведение, но не биха били способни да анализират ясно същността им.) Хората често обичат да считат известни поговорки от традиционната култура и истината за равнопоставени и да ги смесват, особено когато става въпрос за неща, които външно приличат на истината или които изглежда, че съответстват на човешкия морал, нормите на тяхната съвест и човешките чувства. Всеки вярва, че тези неща са положителни и отговарят на истината, но никой не може да види, че те произлизат от Сатана и че всъщност са отрицателни. И така, има ли нещо положително в това, което Сатана внушава на човека? (Не.) В тези неща изобщо няма нищо положително. Напротив, всички те са отрицателни и сатанински отрови. Това е извън всякакво съмнение. В такъв случай вие опознахте ли и разнищихте ли тези отрицателни неща и сатанински отрови? Остана ли в съзнанието ви нещо, което да прилича на тези неща от традиционната култура, които смятате за правилни? Ако има, то е бич, рак! Сега трябва да се замислите повече върху това и да наблюдавате внимателно и да му обръщате внимание в ежедневието си. Вижте дали в това, което казват другите и което чувате, или в нещата, които ви правят впечатление или си спомняте, или в онова, което приемате в сърцето си и смятате за ценно, има нещо, което да наподобява застъпваното в традиционната култура. Ако е така, трябва да го разпознаете и анализирате, а след това напълно да го изоставите. Това ще бъде от полза за вашия стремеж към истината.

Докато пишат статии за свидетелства за преживявания, някои хора използват фразата: „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“. Трябва да прецените дали това твърдение е правилно, или не, дали е положително, или отрицателно, дали е свързано с истината, с Божиите изисквания и с принципите, които хората трябва да притежават, когато решават въпроси. Вярно ли е твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“? Съответства ли на истината? Дали е създадено от законите и разпоредбите, установени от Бог? Има ли нещо общо с факта, че Бог има върховенство над всички неща? Приканвам ви да споделите знанията и разбирането си за това твърдение. (Казвал съм го и преди, особено при организирането на църковната работа. Ако персоналът не е разпределен по подходящ начин според принципите, понякога това обърква работата. Ако персоналът е разпределен в съответствие с принципите, работата може да бъде свършена добре. По онова време смятах ролята на хората за много важна и значима, затова цитирах фразата: „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“. Сега осъзнавам, че ми е липсвало разбиране за Божието върховенство и всемогъщество. Винаги съм се съсредоточавал върху ролята на хората и в сърцето ми изобщо нямаше място за Бог.) Кой друг би искал да сподели своите мисли? (Твърдението „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“ не е свидетелство за Бог, а е свидетелство за хората, сякаш успехът зависи от човешките усилия. Това е отричане на Божието върховенство и е равносилно на свидетелство за Сатана. Ако това твърдение се насади в сърцата на хората, то с течение на времето, когато се сблъскат с проблеми, те ще си мислят, че просто трябва да намерят правилните хора, за да успеят, и няма да имат вяра в Бог, нито ще разчитат на Него. Следователно това твърдение е крайно изопачено.) Вашето разбиране за това твърдение по същество е, че то не е правилно или положително и че със сигурност не е истината. Тогава защо го използвате? Ако го използвате, какъв проблем разкрива това? (Че ни липсва проницателност за това твърдение.) Каква е причината за вашата липса на проницателност? Дали защото все още вярвате, че има нещо правилно и валидно в него? (Да.) И така, какво не е наред с това твърдение? Защо казвате, че не е правилно или положително? Първо, нека да видим дали то съответства на обективните закони на нещата. На пръв поглед изглежда, че хората са тези, които изпълняват всяка дадена задача. Те организират работата, извършват я и следят за нейното изпълнение. Те играят ключова роля във всяка стъпка и в крайна сметка определят резултатите и напредъка на тази дейност. Външно изглежда, че причините, процесът на развитие на нещата и резултатите от всичко това се определят от хората. Но в действителност кой е този, който ръководи, организира и подрежда всичко това? Има ли то нещо общо с хората? Дали хората пасивно приемат устройването на съдбата и на своя Върховен владетел, или сами активно контролират всичко? (Пасивно го приемат.) Всички хора пасивно приемат Божието върховенство, устроеното и подреденото от Бог. Каква роля играят хората тук? Не са ли те марионетки в ръцете на Бог? (Да.) Хората са като марионетки, дърпани за конците. Конците, които се дърпат, определят какви действия предприемат и какви изказвания правят. Къде отиват хората, какво казват и какво правят всеки ден — в чии ръце е всичко това? (В Божиите ръце.) Всичко е в Божиите ръце. Хората пасивно приемат Божието върховенство. По време на целия този процес Бог определя какво ще направи, дали ще разобличи някого, какви промени и какъв напредък ще постигне по този въпрос и кога ще се случи, какъв ще бъде крайният резултат и кого ще разобличи или отстрани. Той определя какви поуки ще извлекат хората от това, какви истини ще разберат и какво познание ще придобият за Бог чрез него, кои възгледи ще ги накара да променят и от кои схващания да се избавят. Могат ли хората да постигнат всички тези неща, които Бог прави? Могат ли? (Не, не могат.) Не могат. Хората не могат да постигнат тези неща. През цялостния развой на дадено събитие хората просто пасивно и съзнателно или несъзнателно вършат нещо, но никой човек не може да предвиди причините, процеса, крайните резултати и постигнатия изход от целия въпрос, нито пък да контролира което и да е от тези неща. Кой предвижда и контролира всичко това? Само Бог! Независимо дали става въпрос за значимо събитие, което настъпва във вселената, или за малък инцидент, който се случва в някое кътче на някоя планета, това не зависи от хората. Никой човек не може да контролира законите, които управляват всичко, нито процеса на развитие на всички неща и техните крайни резултати. Никой човек не може да предвиди бъдещето на всичко или да предскаже какво ще се случи, камо ли да контролира крайния резултат от всички неща. Само Бог, който има върховенство над всички неща, контролира и управлява всичко това. Единственото въздействие, което хората могат да имат, е да играят различни роли, които може да са положителни или отрицателни, както в голяма, така и в малка среда, и заедно с различни видове хора, събития и неща, които са ръководени, организирани и подредени от Бог. Това е въздействието, което хората оказват, и ролята, която играят. Когато нещо не е успешно или когато резултатите не изглеждат толкова добри, колкото се очаква, и крайният резултат не е този, който хората желаят да видят, когато той дори им носи голяма тъга и скръб, това също са неща, над които хората нямат върховенство, те не могат да бъдат предвидени от тях и със сигурност не могат да бъдат контролирани от тях. Ако крайният резултат от нещо е много добър, ако има много положително и активно въздействие, ако е много поучителен за хората и има дълбоко влияние върху тях, тогава това е от Бог. Ако нещо не постигне желания резултат, ако резултатът не е много добър или оптимистичен и ако се окаже, че някои последици за хората са отрицателни вместо положителни и активни, целият този процес също е ръководен и подреден от Бог. Той не се контролира от никой човек. Да не говорим за далечни неща. Нека говорим за това, което може да се наблюдава в църквата, като например появата на антихристи. От момента, в който един антихрист се появи и започне да действа, и бъде издигнат до позицията на водач или работник, и поеме важна работа в църквата, до момента, в който бъде разкрит като антихрист, разпознат и разобличен от братята и сестрите, и накрая изпъден и отстранен — през целия този процес много хора се подвеждат, някои дори следват антихриста, а други преживяват загуби при навлизането си в живота поради влиянието на антихриста и т.н. Въпреки че всичко това произлиза от смущенията на Сатана и е дело на неговите слуги, означава ли това, че Бог не вижда възникването и развитието на всички тези неща? Нима Бог не знае какви ще бъдат последиците от появата на антихриста? Нима Бог не знае какво въздействие ще има антихристът върху църквата и върху братята и сестрите? Нима всичко това е просто резултат от неуспех, причинен от хората? Когато се сблъскат с появата на подобни негативни неща, хората често си мислят: „О, не, Сатана е намерил слабото място в този случай, това е Сатана, който смущава нещата“. Подтекстът е: „Защо Бог не е държал нещата под око? Нима Бог не проучва внимателно всичко? Нима Бог не е вездесъщ? Не е ли Бог всемогъщ? Къде беше Божията власт и мощ?“. В сърцата на хората се пораждат съмнения. Какъв е източникът на тези съмнения? Тъй като резултатът от събитието е отрицателен, нежелан и не е това, което хората искат да видят, а още по-малко съответства на техните представи и фантазии, това нанася удар върху свещената им вяра в Бог. Хората не могат да го разберат и си мислят: „Ако Бог има върховенство над всичко и контролира всичко, защо тогава точно пред очите ни се случва антихрист да подвежда хората? Защо такова нежелано нещо се случва в църквата и сред братята и сестрите?“. В сърцата на хората се пораждат съмнения и вярата им, че „Бог е всемогъщ и вездесъщ“, е поставена под въпрос. Когато вярата на хората в Бог е поставена под съмнение, ако ги попиташ: „Кой е виновен за това, че у теб възникват представи за Бог?“, те ще кажат: „Сатана е виновен“. Но тъй като Сатана не може да бъде видян от човека, върху кого в крайна сметка трябва да падне тази отговорност? Би трябвало да падне върху антихриста или върху групата на антихриста. Хората ще кажат, че онези, които са били подведени от антихриста и които са претърпели загуби в живота, са заслужавали да бъдат подведени от него. В крайна сметка до какво твърдение се свежда разбирането на хората по целия този въпрос? „Успехът и провалът на нещата зависят от хората“. Това е заключението, до което стигат. Къде поставят Бог в това? Те не разбират, че Бог има върховенство над всичко, а вместо това приписват всичко, което се случва, на кухата теория, че „успехът и провалът на нещата зависят от хората“.

Когато хората виждат, че около тях се случват някои сравнително добри и положителни неща, като например когато Светият Дух върши мощно дело и всички имат голяма вяра, когато хората остават непоколебими дори във време на преследване и изпитания, без никой да става Юда, и когато имуществото на Божия дом и животът на братята и сестрите не понасят загуби, хората казват: „Това е Божията закрила. Този успех не се дължи на хората. Той несъмнено е дело на Бог“. Да предположим, че нещата, които хората виждат да се случват около тях, са нежелани, например църквата е подложена на потискане и арест от страна на големия червен змей, а църковните имоти са заграбени от Сатана. Да речем, че братята и сестрите понасят загуби в живота, а Божиите избраници са разпръснати навсякъде, разселени и не могат да се върнат у дома. Да предположим, че църковният живот е унищожен и членовете на църквата вече не могат да живеят същия църковен живот като преди. Да си представим, че вече не могат да живеят радостен, щастлив живот на мирно съжителство с братята и сестрите си, като се събират заедно, за да ядат и пият Божиите слова, и изпълняват дълга си, а някои зли хора и неверници започват да разпространяват идеи, за да заблудят другите, като ги карат да загубят вяра в Бог и да изпаднат в негативизъм и слабост. В такъв момент хората не могат да не се оплакват. Те не смеят да недоволстват от Бог, затова се жалват така: „Еди-кой си е зъл човек, този е Сатана, а онзи е дявол. Ако не се държеше небрежно по време на събирания и не беше арестуван, нямаше да се окажем в тази ситуация да не можем да се върнем у дома. Ако не беше той, все още щяхме да живеем щастлив живот в църквата, да ядем и пием Божиите слова и да изпълняваме нормално дълга си. Всичко това се дължи на определен човек, определен дявол, определен Сатана или определен сатанински режим“. Въпреки че хората не се осмеляват да недоволстват срещу Бог или да Му приписват отговорността за цялата ситуация, в този момент те изпитват едно необяснимо недоверие към Него, което не е нито голямо, нито незначително. Какви неща ще се появят от тези недоверчиви мисли? Хората ще си кажат: „Поучих се от това преживяване. Отсега нататък ще преценявам внимателно всичко, с което се сблъсквам, и ще мисля два пъти, преди да действам. Няма да бъда безразсъден и няма да се доверявам лесно на никого. Ще бъда изключително внимателен във всички ситуации и ще се науча да се защитавам“. Дали все още имат Бог в сърцата си? Все още ли се уповават на Бог и имат ли вяра в Него? Някои хора казват: „Как бих могъл да не вярвам? В сърцето си все още вярвам в Бог и все още истински се уповавам на Него“. Но тайно си казват: „Не се доверявай толкова лесно на Божиите слова. Бог винаги изпитва и облагородява хората. Не може да се разчита на Него! Виж само какво се случи точно пред очите ни. Членове на нашата църква бяха арестувани от големия червен змей. Защо Бог не ни защити? Нима иска да види интересите на Своя дом накърнени? Чувства ли Бог апатия, когато вижда как неверниците подвеждат хората? Ако Той наистина вижда това, защо не се интересува от него? Защо не го предотвратява или не го спира? Защо не ни просветлява, за да можем да разпознаем, че човекът, който ни подвежда, е зъл и неверник, за да се отдалечим от него възможно най-рано и да избегнем всички тези последствия? Когато неверникът подвежда хората, защо Бог не ни защитава? Дори едно бързо предупреждение би било достатъчно!“. Те не получават отговори на всички тези въпроси, а и не могат да ги получат. Накрая, след като преживеят това, заключението, до което стигат, е: „Ще се уповавам на Бог по въпросите, по които трябва да се осланям на Него, и ще разчитам на себе си по въпросите, по които не трябва да се уповавам на Бог. Не бива да съм неблагоразумен. Ние, братята и сестрите, трябва да се научим да се обединяваме и да си помагаме един на друг. Що се отнася до всичко останало, нека Бог да прави каквото желае. Не можем да го контролираме“. Ако големият червен змей арестува Божиите избраници, работата на църквата и църковният живот ще бъдат силно възпрепятствани и изпълнението на дълга на братята и сестрите ще бъде сериозно засегнато. В тези времена ще се появят неверници и антихристи, които ще прекъсват и подвеждат, като разпространяват ереси и заблуди, като твърдят, че арестите са станали, защото водачите и работниците са вървели против Божието намерение, и хората ще бъдат заблуждавани от тези антихристи и зли хора. Когато се случват такива събития, които не отговарят на човешките представи и фантазии, нито на човешките чувства, хората никога не си вземат поука от тях. Те никога не успяват да разберат Божието върховенство, устроеното от Бог и Божия нрав от тези събития. Хората никога не схващат Божието намерение и не разбират какви поуки иска да извлекат, какво назидание да получат и каква проницателност да придобият от тези събития. Хората не познават нито едно от тези неща и не знаят как да ги преживяват. Затова, когато става въпрос за всички неща, които виждат, че се случват около тях, те наистина вярват, че фразата „успехът и провалът на нещата зависят от хората“ е точна и че тя е по-надеждна и реална от факта, че „Бог има върховенство над всички неща, Бог е вездесъщ и проучва внимателно всичко“. Всъщност дълбоко в себе си вие все още вярвате, че фразата „успехът и провалът на нещата зависят от хората“ е по-реална, че хората определят всичко, и да се каже, че Бог решава всичко, изглежда малко неясно. Защо хората смятат, че е неясно? Защо смятат, че твърдението „Бог решава всичко“ е неточно? На теория това е така, защото не разбират истината и не познават Бог, но в действителност каква е причината? (В действителност хората не признават или не вярват, че Бог има върховенство над всичко.) Твърдението, че хората не вярват или не признават, че Бог има върховенство над всичко, е правилно, но има и по-конкретна причина, а именно, че фразата „успехът и провалът на нещата зависят от хората“ разкрива погрешната гледна точка, която имат, когато става въпрос за това как гледат на добрите и лошите неща. Хората вярват, че нещата, които им носят спокойствие, радост, утеха и щастие, са добри и че идват от Бог. Има някои неща, които ги карат да се чувстват неспокойни или уплашени, карат ги да плачат, да страдат или ги изпълват с такава мъка, че им се иска да умрат — някои неща дори не им позволяват да си осигурят нормален църковен живот и нормална среда за изпълнение на дълга си. Подобни неща се смятат от тях за „лоши неща“. Терминът „лоши неща“ трябва да се постави в кавички. Може ли „лошите неща“ да имат добро въздействие върху хората? Те не могат да видят или да усетят това добро въздействие, така че в тяхното съзнание това „всичко“, над което Бог има върховенство, включва само неща, които им носят спокойствие, радост, засищане, ползи, поучение и облаги, както и неща, които укрепват вярата им в Бог. Това са нещата, които те вярват, че спадат към Божието върховенство над всичко. И обратното — ако на пръв поглед някои неща явно причиняват страдания в живота на хората, вредят на интересите на църквата, и ако няколко души са се подвели, а някои дори са отстранени, и ако няколко души се сблъскват с нещастни събития и понасят болка, хората вярват, че тези неща нямат нищо общо с Божието върховенство и че са дело на Сатана. Те вярват, че ако това е било дело на Бог, тези негативни неща няма да се появят или да съществуват, това е, което те са определили. Следователно разбирането на хората за фразата „Бог има върховенство над всичко“ е много едностранчиво и повърхностно. То е ограничено до човешките представи, пропито е от човешки емоции и не съответства на фактите. Ще ви дам пример. Бог е създал всички видове насекоми и птици. Някои хора казват: „Вярвам, че всички неща, които Бог е създал, са значими, че всички те са полезни и добри насекоми. Пчелите са създадени от Бог и всички видове добри птици са създадени от Бог. Комарите винаги хапят хората и разпространяват болести, така че те не са добри. Може би не са създадени от Бог“. Не е ли това изопачено разбиране? В действителност всички неща са създадени от Бог. Има само един Бог, Създателят, и всичко живо и неживо идва от Него. В представите си хората вярват само, че различните полезни насекоми, птици и други полезни същества идват от Бог — що се отнася до мухите, комарите, дървениците и някои месоядни животни, които човек смята за особено жестоки, тези същества изглежда не идват от Бог, а дори да идват, не са добри неща. Не е ли това човешка представа? В представите и вижданията на хората тези неща постепенно са били систематично категоризирани: всичко, което им се харесва или им носи полза, се смята за положително и създадено от Бог, докато всичко, което не им се харесва или им вреди, се смята за негативно и че не е създадено от Бог, а вероятно е създадено от Сатана или е произлязло от природата. В съзнанието си хората често несъзнателно вярват че: „Мухите, комарите и дървениците не са добри, те не са създадени от Бог. Той определено не би създал такива неща“. Или пък си мислят: „Лъвовете и тигрите винаги изяждат овцете и зебрите, те са твърде жестоки. Те не са добри неща. Вълците са зловещи, хитри, свирепи, кръвожадни и жестоки. Вълците са лоши, но кравите и овцете са добри, а кучетата са още по-добри“. Дали нещо, създадено от Бог, е добро, или не, не се измерва въз основа на човешките емоционални потребности или вкусове — нещата не се измерват така. Бог е създал всички видове животни, включително зебрите, елените и различните видове тревопасни, както и свирепите хищници като лъвове, тигри, леопарди и крокодили, които са особено жестоки, включително някои хищници, които могат да убият жертвата си с едно ухапване. Независимо дали тези животни са добри или лоши в очите на хората, всички те са създадени от Бог. Някои хора виждат лъвове, които ядат зебри, и си мислят: „О, не, тази бедна зебра. Лъвовете са толкова свирепи, те ядат зебри“. Когато видят вълк да поглъща овца, те се замислят: „Вълците са толкова жестоки и хитри. Защо Бог е създал вълците? Овцете са толкова сладки, мили и кротки. Защо Бог не е създал само кротки животни? Вълците са естественият враг на овцете, така че защо Бог е създал и вълци, и овце?“. Те не разбират каква е тайната, която се крие зад това, и винаги таят човешки представи и фантазии. Когато в църквата се появят антихристи, които подвеждат хората, някои казват: „Ако Бог се смилява над това човечество, защо е създал Сатана? Защо позволява на Сатана да покварява човечеството? След като Бог ни е избрал, защо позволява на антихристите да се появяват в църквата?“. Вие не разбирате, нали? Това е Божието върховенство. Така Бог управлява всички неща и само когато ги управлява по този начин, те могат да съществуват нормално в рамките на правилата и законите, които Той е установил. Ако Бог те защитаваше и не позволяваше на антихристите да се появят в църквата, щеше ли да знаеш какво представляват те? Щеше ли да знаеш какъв е нравът на антихриста? Ако ти бяха казани само няколко думи и доктрини за разпознаването на антихристите, без да си се срещал с тях, щеше ли да можеш да ги разпознаваш? (Не.) Определено не. Ако на антихристите и злите хора не се позволяваше да се появяват, щеше винаги да си като цвете в оранжерия: щом настъпи рязка промяна в температурата, щеше да изсъхнеш при внезапното застудяване, без да си способен да оцелееш. Следователно, ако хората искат да разберат истината, те трябва да приемат и да се покоряват на всички обстоятелства и на всички хора, събития и неща, над които Бог господства и които устройва. „Всички хора, събития и неща“ включва както положителното, така и отрицателното, онова, което съответства на твоите представи и фантазии, и онова, което не им съответства. Включва нещата, които смяташ за положителни, и отрицателните неща, които не харесваш, включва неща, които съответстват на твоите чувства, и неща, които не съответстват на твоите чувства или вкусове. Трябва да приемеш всички тях. Каква е целта на приемането на всички тези неща? Тя не е просто да надградиш знанията си и да увеличиш преживяванията си, а да ти се даде възможност да опознаеш Божиите слова по-практично и конкретно, да разбереш истината и да преживееш истинността и точността на Божиите слова чрез тези факти. Накрая ще потвърдиш, че Божиите слова са истина, ще извлечеш поуки от различни хора, събития и неща, което ще ти позволи да разбереш повече истини, да прозреш много неща и да се обогатиш още повече. Крайният резултат, постигнат по този начин, е, че ще си способен да придобиеш знания за Създателя чрез появата и развитието на различни хора, събития и неща, ще разбереш Неговия нрав и същност и ще научиш, че Той господства над всичко и устройва всичко.