На последното събиране разговаряхме за поговорката за моралното поведение „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, прекарахме известно време в разнищване и разобличаване на изискванията, изразите, идеите и възгледите, заложени в тази поговорка, и хората придобиха известно разбиране за нейната същност. Разбира се, по отношение на темите, свързани с този аспект, ние разговаряхме и за това какво точно е Божието намерение, какво е Неговото отношение, какви истини включва това и как хората трябва да възприемат смъртта. След като разберат истината и Божието намерение, когато хората след това се сблъскат с такива неща, те трябва да възприемат тези въпроси според Божиите слова и да се справят с тях според истината, така че да могат да изпълнят Божиите изисквания. Освен това поговорката за моралното поведение, която споменахме миналия път — „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“ — е твърде повърхностна, а сферата на мисълта ѝ е твърде вулгарна, така че не си струва да я разнищваме повече. Следващата поговорка за моралното поведение, за която ще разговаряме: „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, заслужава да бъде разнищена. Нещата, които заслужават да бъдат разнищени, заемат определено място в мислите и представите на хората. В определен период те ще повлияят на мисленето на хората, на начина им на съществуване, на техния път и, разбира се, на техния избор. Това е последицата, което Сатана постига, като използва традиционната култура, за да покварява човечеството. Изречението „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ заема определено място в сърцата и умовете на хората, т.е. видът проблем, за който се отнася тази поговорка, е особено показателен. В критични моменти от съдбата на своята държава хората ще правят избор въз основа на тази поговорка и тя ще обвързва и ограничава тяхното мислене и нормалните им мисловни процеси. Ето защо подобни идеи и възгледи си заслужава да бъдат разнищени. В сравнение с поговорките, които споменахме по-рано, а именно: „Не присвоявай парите, които намериш“, „Бих поел и куршум за приятел“, „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и т.н., критерият за моралното поведение „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ заема по-високо място в света на Сатана. Поговорките за моралното поведение, които разнищихме преди, се отнасят до един тип хора или до един вид дребни въпроси в живота, като всички те са ограничени, докато тази поговорка има по-широк обхват. Тя не се отнася до неща, които са в обхвата на „малкото Аз“, а по-скоро засяга редица въпроси и неща, свързани с „голямото Аз“. Ето защо тя заема ключово място в сърцата на хората и трябва да бъде разнищена, за да се види дали трябва да заема определено място в сърцата на хората и да се установи как хората трябва да възприемат тази поговорка за моралното поведение по начин, който съответства на истината.

Поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ принуждава хората да осъзнаят своята отговорност за съдбата на страната си и предполага, че всеки трябва да носи отговорност за нея. Ако изпълниш отговорността си за съдбата на страната си, правителството ще те възнагради с високи почести и на теб ще се гледа като на човек с благороден характер. Ако обаче не се интересуваш от съдбата на страната си и стоиш безучастен, докато тя затъва, ако не се отнасяш към това като към нещо с голяма важност или се надсмиваш над него, това се възприема като пълно неизпълнение на отговорността ти. Ако не изпълняваш дълга и отговорностите си, когато страната ти се нуждае от теб, тогава ти не струваш много и наистина си незначителен човек. Такива хора са отхвърляни и презирани в обществото и на тях се гледа с презрение и отвисоко от страна на техните съвременници. За всеки гражданин на суверенна държава поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ е поговорка, която среща одобрението на хората, която могат да приемат и която дори е уважавана от човечеството. Също така това е идея, която се счита за благородна от човечеството. Човек, който е способен да се тревожи и да бъде загрижен за съдбата на своята родина и да има дълбоко чувство за отговорност към нея, е човек с по-голяма праведност. Хората, които се тревожат и са загрижени за семействата си, имат по-малка праведност, докато тези, които се грижат за съдбата на страната си, са хора с дух на по-голяма праведност и именно те трябва да бъдат възхвалявани от управниците и народа. Накратко казано, безспорно се признава, че подобни идеи имат положително значение за хората и служат за положително насочване на човечеството, и, разбира се, се признават за положителни неща. И вие ли мислите по същия начин? (Да.) Нормално е да мислите по този начин. Това означава, че вашето мислене не се различава от това на нормалните хора и че сте обикновени хора. Обикновените хора могат да приемат общоприетите идеи и всички различни така наречени положителни, инициативни, възвишени и благородни идеи и забележки, които идват от останалата част на човечеството. Това са нормални хора. Дали идеите, които се приемат и почитат от обикновените хора, задължително са положителни? (Не.) Теоретично погледнато, те не са положителни, защото не са в съгласие с истината, не идват от Бог и не са преподадени от Бог или изречени от Него към човечеството. И така, какви точно са фактите? Как трябва да се обясни този въпрос? Сега ще го обясня подробно и когато приключа да говоря, ще сте наясно защо изречението „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ не е нещо положително. Преди да ви разкрия отговора, първо се замислете за поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“: наистина ли това е нещо положително? Грешно ли е да се карат хората да обичат страната си? Някои хора казват: „Съдбата на нашата родина има отношение към нашето оцеляване, щастие и бъдеще. Нима Бог не казва на хората да изпълняват дълга си към родителите си, да възпитават добре децата си и да изпълняват обществените си задължения? Какво лошо има в това да изпълняваме няколко вида отговорности в страната си? Не е ли това нещо положително? Макар че не се издига до нивото на истина, това би трябвало да е правилна идея, нали?“. По отношение на хората тези причини са основателни, нали? Хората използват тези твърдения, тези причини и дори тези оправдания, за да аргументират правилността на поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. И така, действително ли тази поговорка е правилна, или не? Ако е вярна, какво е вярно в нея? Ако не е правилна, какво не е наред с нея? Ако можете да си отговорите ясно на тези два въпроса, тогава наистина ще разберете този аспект на истината. Има и други, които казват: „Поговорката: „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ не е вярна. Държавите се управляват от управници и се ръководят от политически системи. Когато става дума за политика, ние не носим никаква отговорност, защото Бог не се меси в човешката политика. Затова ние не се занимаваме с политика, така че тази поговорка не ни засяга. Каквото е свързано с политиката, то няма отношение към нас. Който се занимава с политика и харесва политиката, той е отговорен за съдбата на страната си. Ние не приемаме тази поговорка, тя не е положителна от наша гледна точка“. Правилно ли е това обяснение или не? (Неправилно е.) Защо е неправилно? На теория знаете, че това обяснение не отговаря на истината, не засяга корена на проблема и не е достатъчно, за да обясни същността му. То е само теоретично обяснение, но не изяснява същността на въпроса. Независимо какво е обяснението, щом не засяга конкретната същност на този проблем, то не е истинско обяснение, не е точен отговор и не е истина. И така, какво не е наред с поговорката за моралното поведение „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“? С каква истина е свързан този въпрос? Истината по този въпрос не може да бъде обяснена ясно с едно или две изречения. Ще са необходими много обяснения, за да разберете истината, която се съдържа в него. Затова нека разговаряме за него с прости думи.

Как трябва да се възприема и разпознава поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“? Положителна ли е тя? За да обясним тази поговорка, нека първо да разгледаме какво представлява държавата. Какво е понятието за държава в съзнанието на хората? Дали то е, че тя е много голяма? Теоретично погледнато, държавата е територия, включваща всички домове, които се управляват от един и същ управник и се ръководят от една и съща обществена система. Тоест множество от домове образуват една държава. Така ли я определя обществото? (Да.) Само когато има малки домове, може да има голям дом, а големият дом означава държава — това е определението за държава. И така, приемливо ли е това определение? Отъждествявате ли се вътрешно с него? На чии вкусове и интереси подхожда най-много това определение? (На управниците.) Точно така, на първо място това трябва да са управниците. Защото като имат всички домове под свое господство, те имат властта в ръцете си. Така че, що се отнася до управниците, това определение е валидно и те се идентифицират с него. Независимо какво е определението на управниците за държава, за всеки обикновен човек съществува дистанция между държавата и всеки човек в нея. За обикновените хора, т.е. за отделните хора във всяка държава, тяхното определение за държава е напълно различно от определението, поддържано от управниците или от управляващата класа. Начинът, по който управляващата класа определя една държава, се основава на нейното господство и на законните ѝ интереси. Управниците стоят високо и използват издигнатата си гледна точка и широката си перспектива, подплатена с амбиции и желания, за да определят какво е държава. Например управниците считат държавата за свой собствен дом, за своя собствена земя, както и че тя им е предоставена за тяхно собствено удоволствие и че всеки сантиметър от страната, всеки ресурс и дори всеки човек в нея трябва да им принадлежи и да бъде под техен контрол, че те трябва да са способни да се наслаждават на всичко това и да властват над хората, както им е угодно. Но обикновените хора нямат такива желания, нито имат такива условия и, разбира се, със сигурност нямат толкова широка перспектива за определяне на това какво е държава. Така че за обикновените хора, за всеки независим човек, какво е определението за държава? Ако са добре образовани и могат да разчитат карти, те знаят само размера на територията на своята страна и кои съседни държави я заобикалят, колко реки и езера има, колко планини, колко гори, колко земя и колко хора има в държавата им… Тяхното понятие за държава е само картографска и буквална, само теоретично понятие в писмен вид и съвсем не съответства на държавата, която съществува в действителност. За човек, който е доста добре образован и има определен социален статус, неговото понятие за държава е нещо подобно. Какво ще кажете за обикновените хора на дъното на обществото? Какво е тяхното определение за държава? Според Мен определението на тези хора за държава не е нищо повече от скромното парче земя на семейството им, голямата върба в източния край на селото, планината в западния край, пътят на входа на селото и колите, които често минават по него, както и някои относително сензационни събития, случили се в селото, и дори някои незначителни клюки. За обикновените хора понятието за държава е нещо подобно. Въпреки че границите на това определение са много малки и обхватът му е много тесен, що се отнася до обикновените хора, живеещи в такъв социален контекст, то е много реалистично и практично — за тях държавата не е нищо повече от това. Независимо какво се случва във външния свят, независимо какво се случва в държавата, за тях това е просто някаква умерено важна новина, която могат да изберат да слушат или не. И така, какво касае техните непосредствени интереси? Това е дали зърнената култура, която са засадили тази година, ще даде богата реколта, дали тя ще е достатъчна за изхранване на семейството им, какво да засадят следващата година, дали земята им ще бъде наводнена, дали ще бъде нападната и окупирана от хулигани и други подобни въпроси и неща, които са тясно свързани с живота, та чак до неща като сграда в селото, поток, пътека и други подобни. Това, което ги интересува и за което говорят, както и това, което оставя дълбок отпечатък в съзнанието им, не е нищо друго освен хората, въпросите и нещата около тях, които са тясно свързани с живота им. Те нямат представа колко голям е обхватът на една държава, нито имат понятие за просперитета или упадъка на една държава. Колкото по-нови са нещата и колкото по-важни са делата на държавата, толкова по-далеч са те от тези хора. За тези обикновени хора понятието за държава са само хората, въпросите и нещата, които могат да поберат в съзнанието си, и хората, въпросите и нещата, с които се сблъскват в живота си. Дори да получат информация за съдбата на държавата, тя е толкова далече от тях. Далече от тях означава, че тя не заема място в сърцата им и няма да повлияе на живота им, така че просперитетът и упадъкът на държавата нямат нищо общо с тях. В сърцата им каква е съдбата на тяхната държава? Това е дали посевите, които са засадили тази година, са благословени от Небето, дали реколтата е богата, как се справя семейството им и други дреболии от ежедневието, докато националните дела нямат никакво отношение към тях. Въпросите от национално значение, политиката, икономиката, образованието, науката и технологиите, дали територията на страната се е разширила или свила, местата, които управниците са посетили, и какво се е случило с управляващата класа — тези неща са просто непостижими за обикновените хора. Дори да можеха да ги постигнат, за какво щеше да им послужи това? Дори ако след вечеря си говореха за това какво се случва с управляващата класа, какво биха могли да направят по въпроса? След като оставят купата и пръчиците настрана, те пак трябва да изкарват прехраната си и да отидат да работят на полето. Нищо не изглежда толкова реално, колкото посевите в нивите им, които могат да дадат добра реколта. Човек се интересува именно от онова, което пази в сърцето си. Хоризонтите на човека са толкова обширни, колкото нещата, които побира в сърцето си. Хоризонтите на обикновените хора се простират само до местата, които виждат около себе си и на които могат да отидат. Що се отнася до съдбата на държавата и въпросите от национално значение, те са толкова далечни и недостъпни. Затова когато съдбата на държавата е поставена на карта или държавата е изправена пред нашествието на могъщ враг, те веднага си мислят: „Дали реколтата ми в крайна сметка няма да бъде заграбена от нашествениците? Тази година разчитаме да продадем тези зърнени култури, за да платим обучението в колеж на децата си!“. Това са нещата, които са от най-практическо значение за обикновените хора, нещата, които те могат да разберат и които умът и духът им могат да понесат. За обикновените хора поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ е твърде непосилна. Те не знаят как да подходят към този въпрос и не искат да носят това тежко бреме и тази непосилна отговорност. Такова е понятието на обикновените хора за държавата. Следователно сферата на техния живот и нещата, с които живеят в мислите и душите си, не са нищо повече от почвата и водата на родния им град, които им осигуряват три хранения на ден и им дават всичко необходимо, за да отглеждат реколта, както и въздухът и околната среда в него. Какво друго може да има освен тези неща? Дори ако някои хора излязат извън познатото обкръжение на родния си град, в който са родени и са израснали, винаги когато държавата се задъхва и има нужда от тях, за да изпълнят задълженията си към нацията, никой не мисли за защита на цялата държава. За какво мислят хората вместо това? Единственото, за което могат да мислят, е да изпълняват задълженията си за защита на родния си град и на парчето земя, което пазят в сърцето си, и дори да жертват живота си за тази цел. Независимо къде отиват хората, за тях думата „държава“ е просто съществително, обозначение и символ. Това, което наистина заема значително място в сърцата им, не е територията на държавата и още по-малко управлението на управниците, а по-скоро планината, парчето земя, реката и кладенецът, които им осигуряват три хранения на ден, дават им живот и им помагат да поддържат живота си — това е всичко. Това е понятието за държава в съзнанието на хората — то е толкова реално, толкова конкретно и, разбира се, толкова точно.

Защо в традиционната култура, особено в разсъжденията за моралното поведение, винаги се застъпва идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“? Това се отнася както до управлението на управника, така и до намеренията и целите на хората, които отстояват тази идея. Ако определението за държава в съзнанието на всеки човек е толкова незначително, толкова конкретно и толкова реално, кой би защитил държавата? Кой би поддържал управлението на управника? Не съществуват ли тук проблеми? Тук наистина възникват проблеми. Ако понятието за държава на всеки човек беше такова, нямаше ли управникът да се превърне в обикновен фигурант? Ако държавата на управника е изправена пред нашествие на мощен враг и за защитата ѝ се разчита само на управника или на управляващата клика, няма ли да изглежда, че те се борят, че са безпомощни, изолирани и слаби? Мислителите са отговорили на тези проблеми, като са използвали ума си. Те са смятали, че за да се защити държавата и да се поддържа управлението на управника, не е възможно да се разчита само на приноса на малък брой хора, а е необходимо да се раздвижи цялото население, за да служи на управника на държавата. Ако тези мислители бяха казали директно на хората да служат на управника и да защитават държавата, дали те щяха да бъдат готови да го направят? (Не, не нямаше да са готови.) Хората определено нямаше да са готови, защото целта на искането би била твърде очевадна и те не биха се съгласили с нея. Тези мислители са знаели, че трябва да внушат на хората един приятно звучащ, благороден и повърхностно възвишен израз и да им кажат, че който мисли по този начин, има благородно и морално поведение. По този начин хората лесно биха приели тази идея и дори биха направили жертви и дали принос в името на тази идея. По този начин целта им е могла да бъде постигната, нали? Именно в този социален контекст и в отговор на нуждите на управниците се е появила поговорката и идеята „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Човешката природа е такава, че каквато и идея да се появи, винаги ще има хора, които ще я смятат за модерна и авангардна и ще я приемат като такава. Не е ли от полза за управника някои хора да приемат идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“? Това означава, че ще има хора, които ще правят жертви и ще допринасят за режима на управника. По този начин управникът се надява да управлява дълго време, нали? И дали тогава управлението му няма да е по-стабилно в относителен план? (Да, така е.) Следователно, когато управлението на управника е подложено на изпитание или унищожение, или държавата му е изправена пред нашествие на мощен враг, тези, които приемат идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, смело и безстрашно ще пристъпят напред, за да дадат своя принос или да пожертват живота си в името на защитата ѝ. Кой е крайният печеливш от това? (Управникът.) Крайният печеливш е управникът. Какво става с онези хора, които приемат идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, и които са готови да отдадат скъпоценния си живот за нея? Те се превръщат в трамплин и ненужни пешки на управника, стават жертви на тази идея. Обикновените хора, живеещи на дъното на обществото, нямат определено, ясно понятие или ясно определение за това какво е държава. Те не знаят какво е държава, нито колко голяма е една държава, а още по-малко са запознати с важните въпроси, свързани със съдбата на една държава. Тъй като определението и понятието на хората за държава са неясни, управляващата класа използва поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, за да ги подведе и да им внуши тази идея, така че всеки да се изправи в защита на държавата и да заложи живота си за управляващата класа, и по този начин целта им да бъде постигната. Всъщност, що се отнася до обикновените хора, независимо кой управлява страната и дали нашествениците са по-добри или по-лоши от сегашните управници, в крайна сметка оскъдният парцел земя на семейството им все още трябва да се засажда всяка година, а дървото в източния край на селото им не се е променило, планината в западния край на селото не се е променила, кладенецът в центъра на селото също не се е променил и това е всичко, което има значение. Що се отнася до това какво се случва извън селото, колко управници идват и си отиват или как управляват страната, всичко това няма никаква връзка с тях. Такъв е животът на обикновените хора. Животът им е толкова реален и прост, а представата им за държавата е толкова конкретна, колкото и представата им за семейството, само че е по-голяма по обхват от семейството. Но когато държавата е нападната от могъщ враг и съществуването и оцеляването ѝ са поставени на карта, а управлението на управителя е смутено и дестабилизирано, тези хора, които приемат, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, са доминирани от тази идея и единственото, което искат да направят, е да използват личните си сили, за да променят тези неща, които засягат съдбата на страната и пречат на управлението на управника. И какво се случва в крайна сметка? Какво всъщност променят те? Дори да успеят да запазят управника на власт, означава ли това, че са постъпили справедливо? Означава ли това, че жертвата им е била положителна? Заслужава ли тя да бъде запомнена? Хората от определен исторически период, които са придавали голямо значение на идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, също така енергично са отстоявали духа на тази идея, защитавали са страната и са запазили управниците на власт, но управлението на управниците, чиято власт са запазили, е било назадничаво, кърваво и не е имало никакво значение или стойност за човечеството. От тази гледна точка, така наречената отговорност, която са изпълнили тези хора, положителна ли е или е негативна? (Негативна.) Някой може да каже, че тя е била негативна, че не е заслужавала да бъде запомнена и че е била презряна от хората. Обратното, обикновените хора не се отъждествяват дълбоко с идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, която се пропагандира от тези интригантски мислители, нито я приемат и прилагат в действителност. Затова животът им е относително стабилен. Въпреки че постиженията им през целия живот не са толкова впечатляващи, колкото тези на хората, които отдават живота си за съдбата на страната си, те са извършили нещо значимо. Какво е това значимо нещо? А именно, че не се намесват изкуствено в съдбата на страната, нито в процеса на определяне на нейните управници. Вместо това единственото, което искат, е да живеят добре, да обработват земята, да защитават родния си град, да имат какво да ядат през цялата година и да живеят в изобилие, удобство, мир и здраве, без да създават проблеми на страната си, без да искат от нея храна или пари, както и да плащат нормалните данъци, когато станат дължими — това означава изпълнението на отговорността, която всеки гражданин трябва да изпълнява. Ако можеш да се освободиш от всякаква намеса на идеите на мислителите и да живееш живота си като обикновен човек по непринуден начин според положението си и да си си самодостатъчен, тогава това е достатъчно и ти си изпълнил своята отговорност. Това е най-важното нещо и най-голямата отговорност, която всеки човек, живеещ на тази земя, трябва да изпълни. Грижата за собственото оцеляване и за основните нужди са въпросите, които човек трябва да разреши сам, докато по важните въпроси, свързани със съдбата на страната и с начина, по който управниците я управляват, обикновените хора нямат възможност да се намесят или да направят нещо по тях. Те могат само да оставят всички тези въпроси на съдбата и да оставят природата да следва своя ход. Каквото пожелае Небето, това ще се случи. Обикновените хора знаят много малко, а освен това Небето не е възложило на хората такава отговорност за страната им. Обикновените хора имат само своя дом в сърцата си и стига да поддържат собствения си дом, това е достатъчно и те са изпълнили своята отговорност.

Подобно на други поговорки за моралното поведение, „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ е идея и възглед, издигнати от мислители, за да запазят властта на управниците, и, разбира се, е идея и възглед, които са застъпвани, за да могат повече хора да подкрепят управниците. Всъщност, независимо от това в каква социална класа живеят хората, ако нямат никакви амбиции, желания и не искат да се занимават с политика или да имат нещо общо с управляващата класа, определението на хората за държава от гледна точка на човешката природа не е нищо повече от местата, които виждат в полезрението си, или земята, която могат да обходят пеша, или сферата, в която могат да живеят щастливо, свободно и законно. За всеки, който има такова понятие за държавата, земята, на която живее, и сферата на живот могат да му осигурят стабилен, щастлив и свободен живот, което е основна потребност в живота му. Тази основна потребност също така е посока и цел, която хората се стремят да защитават. Щом тази основна потребност бъде подложена на риск, смутена или нарушена, хората определено ще се изправят и ще я защитят спонтанно. Тази защита е оправдана и произтича от потребностите на човешката природа, а също и от потребностите за оцеляване. Никой не трябва да казва на хората: „Когато родният ти град и местообитанието ти са изправени пред нашествие на чужд враг, ти трябва да се изправиш и да ги защитиш, да се изправиш и да се биеш с нашествениците“. Те ще се изправят и ще ги защитят автоматично. Това е човешки инстинкт, но също така и потребност за оцеляване на човека. Така че, когато става въпрос за нормален човек, не е необходимо да използваш идеи като „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, за да го насърчиш да защитава родината си и местообитанието си. Ако някой наистина иска да внуши такива идеи на хората, то целта му не е толкова проста. Целта му не е хората да защитават своето местообитание, да осигуряват основните си жизнени потребности или да водят по-добър живот. Той има друга цел, която не е нищо друго, освен да запази управниците на власт. Хората инстинктивно ще направят всякаква жертва, за да защитят собственото си местообитание, и съзнателно ще защитават собственото си местообитание и жизнена среда, за да осигурят задоволяването на основните си потребности за оцеляване, без да е необходимо другите да използват бомбастични изрази, за да им казват какво да правят или как да се изправят и да защитят собствените си домове. Този инстинкт, това основно съзнание, се притежава дори от животните и е абсолютно присъщ на хората, тъй като са сътворени същества, по-висши от всяко животно. Дори животните ще защитават своето местообитание и ареал, своя дом и своята общност от нахлуването на чужди врагове И ако животните имат такова съзнание, то хората със сигурност го имат! Следователно идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, която тези мислители предлагат, е излишна за всички членове на човешкия род. А когато става дума за определението за държава дълбоко в сърцата на хората, тази идея по принцип също е излишна. Но защо тези мислители все пак предлагат това? Защото са искали да постигнат друга цел. Тяхната истинска цел не е била да дадат възможност на хората да живеят по-добре в сегашната си среда на живот, нито да имат по-стабилна, радостна и щастлива среда на живот. Те не изхождат от гледната точка да защитят хората, нито тяхната среда на живот, а от гледната точка и позицията на управниците, за да внушат на хората идеята „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ и да ги подтикнат да притежават тази идея. Ако не притежаваш такава идея, то твоята сфера на мислене се счита за по-нисша и ти ще бъдеш осмиван от всички и гледан отвисоко от всяка етническа група. Ако не притежаваш такава идея, ако не притежаваш тази по-голяма праведност и този начин на мислене, тогава ще те считат за човек с ниски морални качества, за егоистичен човек и за презряна отрепка. Тези така наречени отрепки са хора, които са отхвърлени от обществото и които са дискриминирани и презирани от него.

В този свят, в това общество, всеки, който е роден в бедна или изостанала държава или произхожда от нация с нисък статус, където и да отиде, щом обяви своята националност, неговият статус ще бъде определен веднага и той ще бъде смятан за по-нисш от другите, ще бъде гледан отвисоко и дискриминиран. Ако твоята националност е на силна държава, ти ще имаш много висок статус сред всяка етническа група и ще бъдеш считан за по-висш от другите хора. Затова тази идея, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, заема важно място в сърцата на хората. Те имат много ограничено и конкретно понятие за държава, но тъй като начинът, по който цялата човешка раса се отнася към всяка етническа група и към всеки, който е от друга държава, а също и методът и критериите, по които определя техния статус, имат много общо със съдбата на тяхната държава, всеки човек в различна степен е вътрешно повлиян от идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. И така, как хората да се отърсят от влиянието на тази идея? Нека първо разгледаме как тя им влияе. Макар че определението на хората за държава не се простира по-далеч от конкретната среда, в която живеят, и макар че те искат да запазят само основното си право на живот и нуждите си за оцеляване, за да могат да водят по-добро съществуване, в днешно време целият човешки род е в постоянно движение и обикаляне и хората несъзнателно приемат идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Това означава, че от гледна точка на човешката природа хората не искат да приемат онези кухи и високопарни определения за държава, като например „велика нация“, „просперираща династия“, „суперсила“, „технологична сила“, „военна сила“ и т.н. В нормалната човешка природа няма такива понятия и хората не искат да се занимават с тези неща в ежедневието си. Но в същото време, когато се смесват с останалото човечество, те все пак се надяват да имат националност на мощна държава. По-специално, когато пътуваш в чужбина и си сред хора от други етноси, силно ще усещаш, че съдбата на държавата ти има отношение към твоите жизнени интереси. Ако държавата ти е мощна, богата и има висок статус в света, тогава твоят статус сред хората ще бъде висок в съответствие със статуса на твоята държава и ти ще бъдеш високо ценен. Ако идваш от бедна държава, малък народ или някаква неясна етническа група, тогава твоят статус ще бъде по-нисък в съответствие с твоята националност и етническа принадлежност. Какъвто и човек да си, каквато и да е националността ти или към която и раса да принадлежиш, ако живееш само в една малка област, идеята „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ няма да има никакво влияние върху теб. Но когато се съберат хора от различни държави от цялото човечество, идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, се приема от повече хора. Това приемане не е пасивно, а по-скоро е по-дълбоко осъзнаване от страна на субективната ти воля, че поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ е правилна, защото съдбата на твоята страна е неразривно свързана с твоя статус, репутация и стойност сред хората. В този момент вече не считаш, че понятието и определението за твоята държава е само малкото място, където си се родил и израснал. Вместо това се надяваш, че държавата ти ще стане по-голяма и по-силна. Когато обаче се върнеш в собствената си държава, в съзнанието ти тя отново става толкова конкретна за теб. Това конкретно място не е безформена нация, а по-скоро пътят, потокът и кладенецът в родния ти град, както и нивите в дома ти, където отглеждаш своя реколта. Следователно, що се отнася до теб, завръщането в собствената ти страна е по-конкретно завръщане в родния ти град, завръщане у дома. И когато се върнеш у дома, няма значение дали държавата съществува или не, нито кой е управникът, нито колко голяма е територията на държавата, нито какво е икономическото ѝ положение, нито дали е бедна или богата — нищо от това няма значение за теб. Щом домът ти все още е там, когато нарамиш пътната чанта с намерението да се върнеш, ще имаш посока и цел. Щом все още има къде да си закачиш шапката и мястото, където си се родил и израснал, все още е там, ще имаш чувство за принадлежност и крайна цел. Дори държавата, в която се намира, вече да не съществува и управникът да се е сменил, щом домът ти все още е там, ти имаш дом, в който да се върнеш. Това е много противоречиво и неясно понятие за държава в съзнанието на хората, но и много конкретно понятие за дом. Хората всъщност не са толкова сигурни дали идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, е правилна, или не. Но тъй като тази идея има определено влияние върху техния конкретен социален статус, те несъзнателно развиват силно чувство за държава, националност и раса. Когато хората обитават само малката сфера на родния си град, те имат определена степен на имунитет или съпротива срещу идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Но когато напуснат родния си град и родината си и излязат извън границите на управлението на страната си, те несъзнателно придобиват определена осъзнатост и приемат идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“. Например когато отидеш в чужбина, ако някой те попита от коя държава си, ти ще се зачудиш: „Ако кажа, че съм сингапурец, хората ще имат високо мнение за мен, а ако кажа, че съм китаец, ще ме гледат отвисоко“. Затова не се осмеляваш да им кажеш истината. Но един ден националността ти е разобличена. Хората научават, че си китаец, и от този момент нататък те виждат в различна светлина. Ти си дискриминиран, гледат те отвисоко и дори те считат за второкласен гражданин. В този момент ти несъзнателно си мислиш: „Тази поговорка „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ е абсолютно вярна! Преди си мислех, че не съм отговорен за съдбата на моята държава, но сега ми се струва, че съдбата на една държава засяга всички. Когато държавата процъфтява, всички просперират, но когато държавата пропада, всички страдат от това. Нима нашата държава не е бедна? Нима не е диктатура? А управниците не се ли ползват с лоша репутация? Затова хората ме гледат отвисоко. Вижте колко благополучни и щастливи са хората в западните държави. Те имат свободата да ходят навсякъде и да вярват в каквото си искат. Докато при комунистическия режим ние сме преследвани заради вярата си в Бог и трябва да бягаме надалеч, без да можем да се върнем у дома. Колко прекрасно би било, ако се бяхме родили в западна държава!“. В този момент ти чувстваш, че националността е изключително важна, и съдбата на твоята държава става важна за теб. При всички случаи, когато хората живеят в такава среда и контекст, те несъзнателно се влияят от идеята, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, и се повлияват от нея в различна степен. В този момент поведението на хората и техните възгледи, гледни точки и позиции по отношение на хора, въпроси и неща ще се променят в различна степен, и това, разбира се, води до различни последствия и въздействия. Следователно има известно количество конкретни доказателства за влиянието на поговорката „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“ върху мисленето на хората. Макар че понятието на хората за държава не е толкова еднозначно, когато се разглежда от гледна точка на човешката природа, все пак в определен социален контекст, националността, свързана с принадлежността към дадена държава, оказва влияние върху хората. Ако хората не разбират истината и не възприемат ясно тези въпроси, те няма да могат да се освободят от оковите и разяждащото въздействие на тази идея, което ще се отрази и на тяхното настроение и отношение към справянето с нещата. Независимо дали се разглежда от гледна точка на човешката природа, или от гледна точка на промените и пробивите в мисленето на хората при промяна на общата среда идеята, издигната от Сатана, че „Всеки човек носи отговорност за съдбата на страната си“, наистина оказва определено влияние върху тях и има определено поразяващо въздействие върху човешкото мислене. Тъй като хората не разбират как да си обяснят правилно такива въпроси като съдбата на една държава и не разбират истината, свързана с този въпрос, в рамките на различни среди те често са повлиявани или покварявани от тази идея или тя се отразява на настроението им — това просто не си заслужава.