Сега, след като разнищихме поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и разговаряхме обстойно за нея, разбирате ли всичко, което беше казано? (Да.) В обобщение, сега можем да сме сигурни, че тази поговорка не е положителна и няма положително или практическо значение. И така, какво въздействие има тя върху хората? Смъртоносна ли е тази поговорка? Изисква ли живота на хората? Уместно ли е да я наричаме „смъртоносна поговорка“? (Да.) Факт е, че тя отнема живота ти. Тя използва добре звучащи думи, за да те накара да почувстваш колко велико и славно е да си способен да прекараш живота си, като се отдаваш на задачата и се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си, и че си човек с голямо сърце заради това. Да имаш такова голямо сърце означава вече да нямаш място за мисли за дърва за огрев, ориз, олио, сол, соев сос, оцет, чай и други подобни потребности на домакинството, да не говорим за грижи за съпругата и децата или за копнеж по топло легло. Как може да е нормално човек с голямо сърце да се лиши от няколко специални неща? Прекалено елементарно ли е за вас да имате място в сърцето си само за неща като дърва за огрев, ориз, олио, сол, соев сос, оцет и чай? Трябва да освободите място там за неща, които обикновеният човек не може да направи, като например нацията, великите начинания на родината, съдбата на човечеството и т.н. — това е както „когато Небето е на път да възложи на човека голяма отговорност“. Щом на хората им хрумне такава идея, те ще се стремят още повече да се отдадат на задачата и да се стараят да дават всичко от себе си до смъртта си, като използват тази поговорка за морално поведение, за да се насърчават постоянно, и ще си мислят: „Трябва да се отдам на задачата да служа на съдбата на родината си и на човечеството и да се стремя да давам всичко от себе си до смъртта си, това е моето доживотно начинание и стремеж“. Но се оказва, че те не са способни да поемат на плещите си великата кауза на своята родина и нация и се уморяват дотолкова, че почват да плюят кръв — отдаването на задачата и стремежът да дават всичко възможно от себе си в крайна сметка водят до тяхната смърт. Такива хора не знаят как трябва да живеят хората, нито какво представлява човешката природа, нито какви са човешките чувства, или какво е любов, или какво е омраза, и дори плачат толкова силно, загрижени за държавата и народа си, че сълзите им свършват, и до сетния си дъх все още не могат да се избавят от великото начинание за своята родина и нация. Дали поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ е смъртоносна и изисква живота на хората? Не умират ли такива хора от жалка смърт? (Да, така е.) Дори на прага на смъртта такива хора отказват да изоставят кухите си мисли и идеали и в крайна сметка умират с оплаквания и омраза в себе си. Защо казвам, че умират с оплаквания и омраза в себе си? Защото не могат да се избавят от нацията, от родината си, от съдбата на човечеството и от мисията, поверена им от управниците. Те си мислят: „Уви, животът ми е твърде кратък. Ако можех да живея само още няколко хиляди години, щях да видя накъде върви бъдещето на човечеството“. Те прекарват живота си, като носят в сърцето си всичко под небето, и накрая все още не могат да се избавят от това. Дори на прага на смъртта не знаят каква е собствената им идентичност и какво трябва или не трябва да правят. Факт е, че те са обикновени хора и би трябвало да водят живот на обикновени хора, но са приели подвеждането на Сатана и отровата на традиционната култура и се считат за спасители на света. Не е ли жалко това? (Да, жалко е.) Това е изключително жалко! Кажете Ми, ако Цюй Юан не беше повлиян от тази традиционна идея за по-голямата праведност на нацията, щеше ли да се самоубие, хвърляйки се в реката? Щеше ли да предприеме такова крайно действие, като сложи край на живота си? (Не.) Той със сигурност не би го направил. Той е станал жертва на традиционната култура, като прибързано е сложил край на живота си, преди да го изживее докрай. Ако не се беше повлиял от тези неща и не се беше тревожил за държавата и за хората, а се беше съсредоточил върху това да живее собствения си живот, щеше ли да е способен да достигне до старост и да умре по естествен начин? Можеше ли да умре от естествена смърт? Ако не се беше стремял да се отдава на задачата и да се стреми да дава всичко от себе си до смъртта си, можеше ли да бъде по-щастлив, по-свободен и по-спокоен в живота? (Да.) Ето защо „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ е смъртоносна поговорка, която изисква живота на хората. Щом човек се зарази с подобно мислене, той започва да прекарва по цял ден в терзания за държавата и хората и накрая се тревожи до смърт, без обаче да е способен да промени сегашното положение на нещата. Не е ли ограбен животът му от тази идея и от този възглед за отдаване на задачата и стремеж да дава всичко от себе си до смъртта си? Такива идеи и възгледи са наистина смъртоносни и изискват живота на хората. Защо казвам това? Кой може да отдели място в сърцето си за съдбата на една държава или нация? Кой може да поеме такова бреме? Това не е ли надценяване на способностите? Защо хората са склонни да надценяват способностите си? Дали някои хора си го причиняват сами? Дали това е така, защото са готови да го направят по собствена инициатива? Фактът е, че те са жертви, но на какво? (На идеите и възгледите, които Сатана внушава на хората.) Точно така, те са жертви на Сатана. Сатана внушава тези идеи на хората, като им казва, че „трябва да носиш всичко под небето в сърцето си, да пазиш народа в сърцето си, да се тревожиш за държавата и народа, да бъдеш странстващ рицар, праведен човек, който ограбва богатите, за да помага на бедните, и да допринасяш за съдбата на човечеството, като се отдаваш на задачата и се стараеш да даваш всичко от себе си до смъртта си, вместо да водиш незабележителен живот. Защо да изпълняваш семейните и обществените си задължения? Не си струва да се споменават тези неща, хората, които ги вършат, са просто едни мравки. Ти не си мравка, нито трябва да си врабче. Напротив, ти трябва да си орел, трябва да разпериш крилете си и да се издигнеш, да имаш големи стремежи“. Такова подбудителство и подстрекателство обърква хората, които си мислят: „Точно така е! Не мога да бъда врабче, трябва да бъда орел, който се извисява високо“. Те обаче не могат да летят високо, колкото и да се стараят, и накрая падат мъртви от изтощение, погубили се по своя вина. Фактът е, че ти си нищо. Не си нито врабче, нито орел. И какво си ти тогава? (Сътворено същество.) Точно така, ти си обикновен човек, ти си обикновено сътворено същество. Нормално е да пропуснеш едно от трите си хранения на ден, но не е нормално да не ядеш дни наред. Ти ще остарееш, ще се разболееш, ще умреш, ти си просто един обикновен човек. Хората с малко талант и способности могат да станат изключително надменни и след като бъдат насърчавани, подмамвани, подстрекавани и подвеждани по този начин от Сатана, те се объркват и започват да си мислят, че всъщност са спасителите на света. Те се устремяват и сядат на мястото на спасителя, отдават се на задачата да служат на държавата и на нацията, като се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си, а не мислят за мисията, отговорностите, задълженията на човечеството или за живота, който е най-ценното нещо, което Бог дарява на хората. Вследствие на това те смятат, че животът не е важен или ценен, че каузата на родината им е най-ценното нещо, че трябва да носят в сърцето си всичко под небето и да се тревожат за държавата и народа, че по този начин ще имат най-ценния характер и най-благородния морал, и че всички хора трябва да живеят така. Сатана внушава тези мисли на хората, като ги подвежда и насърчава да се отърват от идентичността си на сътворени същества и обикновени хора и да правят неща, които не отговарят на действителността. Какъв е резултатът от това? Те се движат по пътя към своята гибел и несъзнателно изпадат в крайности. Какво означава, че „изпадат в крайности“? Това означава, че се отклоняват все повече от Божиите изисквания към хората и от инстинктите, които Бог е предопределил за човечеството. В крайна сметка такива хора стигат до задънена улица, която ги води към собствената им гибел.

Какви са Божиите изисквания към човечеството по отношение на начина, по който хората трябва да живеят? Всъщност те са много прости. Те са да заемеш подобаващото място на сътворено същество и да изпълниш дълга, който човек трябва да изпълни. Бог не е искал от теб да бъдеш свръхчовек или видна личност, нито ти е дал крила, за да летиш в небето. Той ти е дал само две ръце и два крака, които ти позволяват да ходиш по земята стъпка по стъпка и да тичаш, когато е необходимо. Вътрешните органи, които Бог е създал за теб, смилат и усвояват храната и осигуряват хранителни вещества за цялото ти тяло, така че трябва да се придържаш към режим с три хранения на ден. Бог ти е дал свободна воля, интелекта на нормалната човешка природа, както и съвест и разум, каквито трябва да притежава едно човешко същество. Ако ги използваш добре и правилно, следваш законите за оцеляване на физическото тяло, правилно се грижиш за здравето си, вършиш неотклонно каквото Бог иска от теб и постигаш каквото Бог изисква да постигнеш, то това е достатъчно и също така е много просто. Бог искал ли е от теб да се отдадеш на задачата и да се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си? Искал ли е от теб да се измъчваш? (Не.) Бог не изисква подобни неща. Хората не бива да се измъчват, а да имат малко здрав разум и да удовлетворяват правилно различните потребности на тялото. Пий вода, когато си жаден, добави към храната си, когато си гладен, почивай, когато си уморен, прави упражнения, след като си седял дълго време, отиди на лекар, когато си болен, придържай се към три хранения на ден и поддържай живота на нормалната човешка природа. Разбира се, трябва също и да продължаваш да изпълняваш нормалния си дълг. Ако дългът ти включва дадено специализирано познание, което не разбираш, трябва да се заемеш да го изучаваш и практикуваш. Това е нормален живот. Различните принципи на практикуване, които Бог излага за хората, са все неща, които интелектът на нормалната човешка природа може да схване, неща, които хората могат да разберат и да приемат и които ни най-малко не надхвърлят границите на нормалната човешка природа. Всички те са в рамките на постижимото за хората и по никакъв начин не излизат извън границите на това, което е редно. Бог не изисква от хората да бъдат свръхчовеци или видни личности, докато поговорките за морално поведение принуждават хората да се стремят да бъдат свръхчовеци или видни личности. Те не само трябва да поемат великата кауза на страната и народа си, но и от тях се изисква да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Това ги принуждава да се откажат от живота си, което е в пълно противоречие с Божиите изисквания. Какво е отношението на Бог към живота на хората? Бог пази хората в безопасност във всяка ситуация и ги предпазва да не изпаднат в изкушение и в други опасни затруднения и защитава живота им. С каква цел го прави Бог? Да накара хората да водят живота си правилно. С каква цел кара хората да водят живота си правилно? Той не те принуждава да бъдеш свръхчовек, нито да държиш в сърцето си всичко, което е под небето, нито да се тревожиш за страната и народа, а още по-малко да заемаш Неговото място в господството над всички неща, в устройването на всички неща и в господството над човечеството. По-скоро Той изисква от теб да заемеш правилното място на сътворено същество, да изпълниш дълга на сътворено същество, да изпълняваш дълга, който хората трябва да изпълняват, и да правиш това, което хората трябва да правят. Има много неща, които трябва да правиш, и те не включват това да властваш над съдбата на човечеството, да държиш в сърцето си всичко, което е под небето, или да държиш в сърцето си човечеството, родината си, църквата, Божията воля или Неговото велико начинание за спасяване на човечеството. Тези неща не са включени. В такъв случай какво включват нещата, които трябва да правиш? Те включват поръчението, което Бог ти поверява, дълга, който Бог ти възлага, и всяко изискване, което Божият дом ти поставя във всеки период. Това не е ли просто? Не е ли лесно да се направи? Прави се много просто и лесно. Хората обаче винаги разбират Бог погрешно и си мислят, че Той не ги приема сериозно. Има хора, които си мислят: „Хората, които са повярвали в Бог, не бива да се смятат за толкова важни, физическото им тяло не бива да поглъща вниманието им, а те трябва да страдат повече и да не си лягат твърде рано вечер, защото Бог може да е недоволен, ако си легнат твърде рано. Те трябва да стават рано, да си лягат късно и да се трудят през нощта в изпълнение на дълга си. Дори и да не постигат резултати, трябва да стоят будни до два-три часа сутринта“. В резултат на това подобни хора се преуморяват, докато не се изтощят дотолкова, че дори ходенето изисква върховно усилие, и въпреки това казват, че именно изпълнението на дълга им ги изтощава. Това не се ли дължи на глупостта и невежеството на хората? Има и други, които си мислят: „Бог не е доволен, когато носим малко по-специални и хубави дрехи, нито е доволен, че всеки ден ядем месо и хубава храна. В Божия дом можем само да се отдаваме на задачата и да се стремим да даваме всичко от себе си до смъртта си“. И те смятат, че като вярващи в Бог трябва да изпълняват дълга си до смърт, в противен случай Бог няма да ги пощади. Така ли е в действителност? (Не.) Бог изисква от хората да изпълняват дълга си отговорно и предано, но не ги принуждава да претоварват телата си, а още по-малко изисква от тях да бъдат нехайни или да си пилеят времето. Виждам, че някои водачи и работници подреждат хората да изпълняват дълга си по този начин, при което не изискват ефективност, а само прахосват времето и енергията на хората. Факт е, че те пропиляват живота на хората. В крайна сметка в дългосрочен план някои хора развиват здравословни проблеми и проблеми с гърба, болят ги коленете и се чувстват замаяни всеки път, когато погледнат към екрана на компютъра. Как е възможно това? Кой го е причинил? (Сами са си го причинили.) Божият дом изисква всички да отиват да почиват не по-късно от 22:00 ч., но някои хора си лягат чак в 23:00 или 24:00 ч., което се отразява на почивката на останалите. Някои хора дори упрекват тези, които почиват нормално, че копнеят за удобствата на живота. Това е неправилно. Как можеш да вършиш добра работа, ако тялото ти не е добре отпочинало? Какво казва Бог за това? Как Божият дом регулира това? Всичко трябва да се върши според Божиите слова и условията на Божия дом и само това е правилно. Някои хора имат нелепи разбирания, винаги стигат до крайности и дори възпират другите. Това не е съгласно истините принципи. Някои хора просто са нелепи глупаци без никаква проницателност и си мислят, че за да изпълняват дълга си, трябва да стоят будни до късно дори когато не са заети с работа, без да си позволяват да спят, когато са уморени, без да допускат да кажат на когото и да е, ако са болни, и дори по-лошо, без да си позволяват да ходят на лекар, което смятат за загуба на време, която забавя изпълнението на дълга им. Правилен ли е този възглед? Защо вярващите все още измислят такива нелепи възгледи, след като са изслушали толкова много проповеди? Как са уредени работните подредби в Божия дом? Трябва да излизате в почивка точно до 22:00 ч. и да ставате в 6:00 ч., както и да си осигурите осем часа сън. Освен това се подчертава, многократно дори, че трябва да се грижите за здравето си, като правите физически упражнения след работа и се придържате към здравословна диета и режим, за да избегнете здравословни проблеми по време на изпълнение на дълга си. Някои хора обаче просто не разбират, не могат да се придържат към принципите или да спазват правилата, а ненужно остават до късно и се хранят с неподходящи неща. След като се разболеят, не са в състояние да изпълняват дълга си, а тогава вече е безсмислено да съжаляват. Наскоро чух, че някои хора са се разболели. Дали не се дължи на това, че изпълняват дълга си, без да се придържат към принципите, и действат безразсъдно? Вярно е, че изпълняваш дълга си добросъвестно, но не може да нарушаваш природните закони на тялото си. Ако ги нарушиш, ще се разболееш. Абсолютно наложително е да имаш общо разбиране за това как да се грижиш за здравето си. Трябва да правиш упражнения, когато е подходящо, и да се храниш редовно. Не може да преяждаш или да препиваш, не може да бъдеш придирчив към храната или да се храниш нездравословно. Освен това трябва да контролираш настроението си, да обръщаш внимание на това да живееш пред Бог и да практикуваш истината, както и да действаш в съответствие с принципите. Така ще имаш мир и радост в сърцето си и няма да се чувстваш празен или потиснат. По-специално, ако хората се отърват от покварения си нрав и изживяват нормалната човешка природа, тогава душевното им състояние ще е напълно нормално и тялото им ще е здраво. Никога не съм ви казвал да си лягате късно и да ставате рано или да работите повече от десет часа на ден. Всичко това се дължи на факта, че хората не се държат според правилата и не спазват подредбите в Божия дом. В крайна сметка хората са толкова невежи, че приемат здравето си за даденост. Видях, че на някои места хората винаги изпълняват дълга си на закрито и не излизат навън, за да се попекат на слънце или да бъдат активни, така че уредих да се намерят фитнес уреди за хората и им казах да се упражняват веднъж или два пъти седмично, което съответства на здравословен режим. Хората, които не правят подходящи упражнения, естествено ще се разболеят, а това се отразява и на нормалния им живот. След като направя такива подредби, трябва ли да проверявам кой и колко често се упражнява? (Не.) Не е нужно. Аз съм изпълнил отговорността Си, изразил съм мнението Си и съвсем искрено съм ти казал какво трябва да правиш, без нито една лъжовна дума, и ти просто трябва да правиш това, което ти е указано. Хората обаче не разбират, те си мислят, че са млади и здрави, затова не приемат сериозно словата Ми. Ако не цените собственото си здраве, не е необходимо Аз да се тревожа за него — просто не обвинявай другите, когато се разболееш. Хората не обръщат внимание на правенето на упражнения. От една страна, причината е, че имат някои погрешни идеи и възгледи. От друга страна, имат и един пагубен проблем, а именно мързел. Ако хората имат леки физически неразположения, трябва само да обърнат внимание на здравето си и да бъдат по-активни. Някои хора обаче предпочитат да отидат и да си поставят инжекция или да вземат лекарства, щом се разболеят, вместо да правят упражнения и да се грижат за здравето си. Това се дължи на мързел. Хората са мързеливи и не желаят да правят упражнения, така че няма смисъл да им се казва каквото и да било. В крайна сметка те не могат да обвиняват другите, когато се разболеят. Дълбоко в себе си знаят каква е истинската причина. Всеки трябва да прави нормално количество упражнения всеки ден. Всеки ден Аз трябва да се разхождам поне един-два часа и да правя някои необходими упражнения. Това помага не само да укрепя организма Си, но и да предотвратя болестите и да се чувствам по-добре физически. Упражненията не са само за предотвратяване на болести, а и са нормална физическа потребност. По този въпрос Божието изискване към човешките същества е те да имат малко интуиция. Не бъдете невежи и не бъдете безмилостни към тялото си, а следвайте естествените му закони. Не злоупотребявайте с плътта си, но и не бъдете прекалено загрижени за нея. Лесен ли е за разбиране този принцип? (Да.) Всъщност е много лесен за разбиране, главното е дали хората го прилагат на практика. Каква друга пагубна слабост имат хората? Тя е, че те винаги се оставят на въображението си и си мислят: „Ако вярвам в Бог, няма да се разболея, няма да остарея и, разбира се, със сигурност няма да умра“. Това е пълна глупост. Бог не прави тези свръхестествени неща. Той спасява хората, дава им обещания и иска от тях да се стремят към истината и да я разберат, да се отърват от покварения си нрав, да постигнат Неговото спасение и да влязат в красивата крайна цел на човечеството. Бог обаче никога не е обещавал на хората, че няма да се разболеят или да остареят, нито е обещавал на хората, че няма да умрат. И, разбира се, Бог със сигурност не е поставял никакво изискване към хората, че трябва „да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си“. Що се отнася до изпълнението на дълга и работата на църквата, както и до това какви трудности да понесат хората, от какво да се отрекат, какво да отдадат и от какво да се избавят, те трябва да действат според принципите. Когато се справят със собствения си физически живот и с потребностите на тялото си, хората трябва да имат малко здрав разум и не бива да нарушават нормалните потребности на тялото си, да не говорим за законите и правилата, които Бог е установил за хората. Разбира се, това е и минималното ниво на здрав разум, което хората трябва да притежават. Ако хората не знаят дори как да се справят с потребностите и законите на физическото си тяло и нямат какъвто и да е здрав разум, а разчитат само на фантазиите и представите си и дори имат някои крайни идеи и възприемат някои крайни методи за лечение на физическото си тяло, то такива хора имат нелепо разбиране. Каква истина могат да разберат хора с подобни заложби? Тук има въпросителен знак. Как Бог изисква от хората да се отнасят към физическото си тяло? Когато Бог създаде хората, Той установи правила за тях, така че Той изисква от теб да се отнасяш към физическото си тяло в съответствие с тези правила. Това е изискването и критерият, който Бог определя за хората. Не разчитайте на представи и не разчитайте на фантазии. Разбирате ли?

Под внушението и влиянието на поговорката за морално поведение: „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, хората не знаят как да се отнасят към физическото си тяло и как да водят нормален живот. Това е единият аспект. Другият аспект е, че хората не знаят как да се отнасят към смъртта, нито как да живеят по начин, който е смислен. Тогава нека да разгледаме Божието отношение към смъртта на хората. Независимо какъв е аспектът на изпълнявания дълг, Божията цел е в процеса на изпълнение на дълга си хората да разберат истината, да я приложат на практика, да отхвърлят покварения си нрав, да изживеят подобие на нормален човек и да достигнат критерия за постигане на спасение, а не да се втурват стремглаво към смъртта. Някои хора се разболяват от тежка болест или рак и си мислят: „Това е Бог, който иска от мен да умра и да се откажа от живота си, така че ще се подчиня!“. Всъщност Бог не е казал това, нито Му е хрумнала подобна мисъл. Това не е нищо повече от погрешно разбиране от страна на хората. Така че, какво има предвид Бог? Всеки живее определен брой години, но продължителността на живота на хората е различна. Всеки умира, когато Бог определи това, в точното време и на точното място. Всичко това е предопределено от Бог. Той прави така, че то да се случи според времето, което е предопределил за продължителността на живота на съответния човек и според мястото и начина на смъртта му, а не позволява на никого да умре по някаква произволна причина. Бог счита живота на човека за много важен, както счита за много важни и неговата смърт, и края на физическия му живот. Всичко това е предопределено от Бог. Погледнато от тази гледна точка, независимо дали Бог изисква от хората да изпълняват дълга си, или да Го следват, Той не изисква от тях да се втурнат стремглаво към смъртта. Какво означава това? Означава, че Бог не изисква от теб да си готов да се откажеш от живота си по всяко време в името на това да изпълниш дълга си или да отдадеш всичко на Бог, или в името на Неговото поръчение. Не е необходимо да правиш такива приготовления, не е необходимо да имаш такава нагласа и със сигурност не е необходимо да планираш или да мислиш по този начин, защото Бог не се нуждае от живота ти. Защо казвам това? От само себе си се разбира, че твоят живот принадлежи на Бог, именно Той ти го е дарил, така че за какво би го поискал обратно? Ценен ли е твоят живот? От гледна точка на Бог въпросът не е дали е ценен, или не, а само каква роля играеш ти в Божия план за управление. Що се отнася до твоя живот, ако Бог иска да го отнеме, Той може да го направи по всяко време, на всяко място и във всяка минута. Следователно животът на всеки човек е важен за самия него и за неговия дълг, за неговите задължения и отговорности, както и за Божието поръчение. Разбира се, той е важен и за ролята му в цялостния план на Бог за управление. Макар че е важен, Бог няма нужда да отнема живота ти. Защо? Когато животът ти бъде отнет, ти ставаш мъртъв и няма никаква полза от теб. Само когато си жив, когато живееш сред човешката раса, която Бог управлява, можеш да играеш ролята, която ти е отредена в този живот, и да изпълняваш отговорностите и задълженията, които ти е отредено да изпълняваш, и дълга, който Бог изисква от теб да изпълняваш в този живот. Само когато съществуваш в тази форма, животът ти може да има стойност и да прояви своята ценност. Затова не произнасяйте случайно фрази като „умирам за Бог“ или „отдавам живота си за Божието дело“, не ги повтаряйте и не ги носете в ума си или дълбоко в сърцето си. Това не е нужно. Когато човек постоянно иска да умре за Бог, да принесе себе си в жертва и да се откаже от живота си заради своя дълг, това е най-низкото, най-недостойното и най-презряното нещо. Защо? Ако твоят живот е приключил и ти вече не живееш в тази плътска форма, как можеш да изпълниш дълга си на сътворено същество? Ако всички са мъртви, кой ще остане, за да бъде спасен чрез Божието дело? Ако няма човешки същества, които да се нуждаят от спасяване, как ще бъде осъществен Божият план за управление? Ще продължи ли да съществува Божието дело за спасяване на човечеството? Може ли да продължи? Погледнато от тези аспекти, не е ли важно хората да се грижат добре за телата си и да водят здравословен живот? Не си ли заслужава? Със сигурност си заслужава и хората трябва да го правят. Що се отнася до онези глупави хора, които казват небрежно: „Ако дойде най-лошото, ще умра за Бог“, и които могат да се отнасят нехайно и с лека ръка към смъртта, да се отказват от живота си и да злоупотребяват с тялото си — какви са тези хора? Бунтовни хора ли са те? (Да.) Това са най-бунтовните хора и трябва да бъдат презирани и хулени. Когато някой е способен да каже небрежно, че би умрял за Бог, може да се каже, че той небрежно мисли да сложи край на живота си, да се откаже от дълга си, да се откаже от поръчението, което Бог му е поверил, и да попречи на Божиите слова да се изпълнят в него. Не е ли това глупав начин на действие? Може небрежно и с готовност да се откажеш от живота си и да кажеш, че искаш да го принесеш в жертва на Бог, но дали Бог има нужда от това? Твоят живот принадлежи на Бог и Той може да го отнеме по всяко време, така че каква е ползата да му го предлагаш? Ако не го предлагаш, но Бог се нуждае от него, Той ще те помоли ли мило за него? Ще има ли нужда да го обсъди с теб? Не, няма да го направи. Но за какво Бог ще поиска живота ти? Щом Бог си върне живота ти, ти вече няма да си способен да изпълняваш дълга си и в Божия план за управление ще липсва човек. Дали Той ще бъде щастлив и доволен от това? Кой би бил наистина щастлив и доволен? (Сатана.) Ако се откажеш от живота си, какво можеш да придобиеш от това? И какво може да придобие Бог, като ти отнеме живота? Ако пропуснеш възможността да бъдеш спасен, това придобивка или загуба е за Бог? (Загуба.) За Бог това не е придобивка, а загуба. Бог ти позволява като сътворено същество да имаш живота и да заемеш мястото на сътворено същество, за да изпълняваш дълга си на сътворено същество и по този начин да си способен да навлезеш в истината реалност, да се покориш на Бог, да разбереш намеренията Му и да Го познаеш, да следваш волята Му, да Му сътрудничиш в осъществяването на Неговото дело за спасението на човечеството и да Го следваш до самия край. Това е праведността и това е стойността и смисълът на съществуването на твоя живот. Ако твоят живот съществува заради това и ти живееш здравословно заради това, тогава то е най-смисленото нещо, а по отношение на Бог това означава истинска отдаденост и сътрудничество — това е най-удовлетворяващото нещо за Него. Това, което Бог иска да види, е едно сътворено същество, което живее в плът, да се отърве от покварения си нрав сред Неговото наказание и съд, да отхвърли безбройните погрешни идеи, внушени му от Сатана, и да бъде способно да приеме истините и изискванията на Бог, да се покори напълно на господството на Създателя, да изпълни дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълни, и да бъде способно да се превърне в истинско сътворено същество. Това е, което Бог иска да види, и това е стойността и смисълът на съществуването на човешкия живот. Следователно за всяко сътворено същество смъртта не е окончателната крайна цел. Стойността и смисълът на съществуването на човешкия живот не са да умреш, а да живееш за Бог, да съществуваш заради Него и заради собствения си дълг, да съществуваш, за да изпълняваш дълга и отговорностите на сътворено същество, да следваш Божията воля и да унижаваш Сатана. Това е стойността на съществуването на сътвореното същество, а също и смисълът на неговия живот.

Що се отнася до Божиите изисквания към хората, начинът, по който Бог се отнася към живота и смъртта на хората, е напълно различен от описания в поговорката от традиционната култура: „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Сатана постоянно иска хората да умират. Той се чувства неудобно, когато ги вижда живи, и постоянно измисля как да отнеме живота им. След като хората приемат погрешните идеи на традиционната култура от Сатана, всичко, което искат, е да жертват живота си за държавата и нацията или за кариерата си, за любовта или за семейството си. Те постоянно презират собствения си живот, готови са да умрат и да жертват живота си навсякъде и по всяко време и не считат живота, даден им от Бог, за най-ценното нещо и за нещо, което трябва да се съхранява. Неспособни да изпълняват дълга и ангажиментите си през своя живот, докато все още притежават живота, който Бог им е дал, те вместо това приемат заблудите и дяволските думи на Сатана, винаги решени да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си, като се готвят да умрат за Бог по всяко време. Фактът е, че ако наистина умреш, то това ще стане не в името на Бог, а за Сатана, и Бог няма да си спомня за теб. Защото само живите могат да прославят Бог и да свидетелстват за Него и само живите могат да заемат достойното място на сътворени същества и да изпълняват дълга си, като по този начин не оставят след себе си съжаление, способни са да унижат Сатана и да свидетелстват за чудните дела и върховенството на Създателя — само живите могат да правят тези неща. Ако дори нямате живот, всичко това престава да съществува. Не е ли така? (Да, така е.) Ето защо, като поднася поговорката за морално поведение: „Отдай се на задачата си и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, Сатана безспорно си играе с човешкия живот и го потъпква. Сатана не уважава човешкия живот, а се заиграва с него, като кара хората да приемат идеи като „Отдай се на задачата си и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Те живеят с такива идеи, не ценят живота си, не смятат собствения си живот за стойностен, затова небрежно се отказват от живота си — от това най-ценно нещо, което Бог дава на хората. Това е нещо коварно и неморално. Докато не е достигнат крайният срок, който Бог е отредил за теб, не бива да говориш лекомислено, че се отказваш от живота си, независимо кога. Щом все още имаш дъх в себе си, не се отказвай, не изоставяй дълга си и не се отричай от доверието и поръчението на Създателя към теб. Защото животът на всяко сътворено същество съществува само заради Създателя, само заради Неговото върховенство, устройване и Неговите подредби, а също така съществува и осъществява стойността си само заради свидетелството за Създателя и Неговото дело за спасяването на човечеството. Виждаш, че Божието гледище за човешкия живот е напълно различно от това на Сатана. И така, кой наистина цени човешкия живот? (Бог.) Само Бог, докато самите хора не умеят да ценят собствения си живот. Само Бог цени човешкия живот. Макар че човешките същества не са мили или достойни за любов, а са пълни с мръсотия, бунтарство и всякакви абсурдни идеи и възгледи, внушени им от Сатана, и макар че боготворят и следват Сатана дори до степен да се противопоставят на Бог, все пак, понеже човешките същества са създадени от Бог и Той ги дарява с дъх и живот, само Той цени човешкия живот, само Той обича хората и само Той постоянно се грижи за човечеството и го цени. Бог цени човешките същества — не техните физически тела, а техния живот, защото само човешките същества, които са получили живот от Бог, в крайна сметка могат да станат сътворени същества, които наистина да Му се покланят и да свидетелстват за Него. Бог има работа, поръчения и очаквания за хората, за тези сътворени същества. Затова Бог съхранява и цени техния живот. Това е истината. Разбирате ли? (Да.) И така, след като хората разберат намерението на Създателя Бог, не трябва ли да има принципи за това как да се отнасят към живота на физическото си тяло и да се справят със законите и нуждите, чрез които то оцелява? На какво се основават тези принципи? Те се основават на Божиите слова. Какви са принципите за тяхното практикуване? От пасивна гледна точка хората трябва да се откажат от многобройните видове погрешни възгледи, внушени им от Сатана, да разобличат и признаят погрешността на възгледите на Сатана — като например поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ — тъй като те притъпяват ума, вредят и ограничават хората, и да се откажат от тези възгледи. Освен това, от активна гледна точка, те трябва да разберат точно какви са изискванията на Бог, Създателя, към човечеството и да превърнат Божиите слова в основа на всичко, което правят. По този начин хората ще могат да практикуват правилно, без отклонения, и наистина да се стремят към истината. Какво означава човек да се стреми към истината? (Това означава да възприема хората и нещата и да се държи и да действа в пълно съответствие с Божиите слова, като използва истината за свой критерий.) Правилно е да обобщим това с тези думи.

Днес разговаряхме предимно за това как да се отнасяме към смъртта и как да се отнасяме към живота. Сатана потъпква, опустошава и отнема живота на хората. Той ги подвежда и притъпява умовете им, като им внушава погрешни идеи и възгледи, и ги кара да се отнасят с презрение към най-ценното, което имат — своя живот, като по този начин прекъсва и смущава Божието дело. Кажете Ми, ако всички хора в целия свят искаха да умрат и ако можеха да го направят нехайно, нямаше ли обществото да изпадне в хаос? Тогава щеше ли да бъде трудно за човешките същества да оцелеят и да съществуват? (Да.) И така, какво е Божието отношение към човешкия живот? Той го цени. Бог цени и съхранява човешкия живот. Какъв път на практикуване трябва да придобият хората от тези Божии слова? По време на живота си, докато все още имат живот и дъх, които са най-ценните неща, дадени им от Бог, хората трябва правилно да се стремят към истината и да я разбират, да изпълняват дълга си на сътворени същества според Божиите изисквания и принципи, без да оставят след себе си никакво съжаление, така че един ден да могат да заемат мястото на сътворени същества и да свидетелстват и да се покланят на Създателя. По този начин те ще придадат стойност и смисъл на живота си, като живеят не за Сатана, а по-скоро за Божието върховенство, за Божието дело и свидетелство. Животът на хората има стойност и смисъл, когато те могат да свидетелстват за делата и работата на Бог. Но не може да се каже, че тогава човешкият живот е достигнал най-славния си период. Не е съвсем правилно да се каже това, защото това време все още не е настъпило. След като наистина разбереш истината, придобиеш истината, придобиеш познание за Бог и можеш да заемеш мястото на сътворено същество, за да се поклониш на Бог и да свидетелстваш за Него, за върховенството на Създателя, за Неговите дела, за Неговата същност и идентичност, тогава стойността на твоя живот ще е достигнала своя връх и най-пълната си степен. Целта и значението на всичко това, което казвам, е да ви накарам да разберете стойността и смисъла на съществуването на живота и как трябва да се отнасяте към собствения си живот, така че да изберете пътя, по който трябва да вървите въз основа на тях. Това е единственият начин да бъдете в съответствие с Божиите намерения.

4 юни 2022 г.