Ако разгледаме този въпрос въз основа на поговорките за морално поведение и тяхната същност, за които общувахме миналия път, тези поговорки в традиционната култура крият покварения нрав и същността на човечеството и, разбира се, крият също така факта, че Сатана покварява човечеството. Определенията за мъжете и жените в традиционната култура, за които общувахме днес, показват ясно друг съществен аспект на поговорките за морално поведение. Каква е тази същност? Тези поговорки за морално поведение не само подвеждат, заблуждават и ограничават мисленето на хората, но, разбира се, те им внушават също така погрешни понятия и възгледи за различни хора, въпроси и неща. Това е факт и е друг съществен аспект на поговорките за морално поведение, зад които стои Сатана. Как може да се докаже това твърдение? Не са ли достатъчни определенията за мъжете и жените в поговорките за морално поведение, за които общувахме току-що, за онагледяване на този въпрос? (Достатъчни са.) Те наистина са достатъчни, за да се онагледи този факт. В поговорките за морално поведение се говори само за правилно и неправилно поведение, за добри и лоши практики и само повърхностно за добро и лошо, правилно и неправилно. Те не позволяват на хората да разберат какво е положително и негативно, добро и лошо, правилно и неправилно, когато става въпрос за хора, въпроси и неща. Нещата, които тези поговорки карат хората да спазват, не са правилни критерии или принципи за поведение и постъпки, които са в съгласие с човешката природа или които са полезни за хората. Независимо дали тези поговорки за морално поведение нарушават естествените закони на човешката природа и дали хората са готови да ги спазват, или не, те принуждават хората да се придържат твърдо към догмата, без да правят разлика между правилно и неправилно, добро и лошо. Ако не ги спазваш, обществото ще те порицае и заклейми, а ти дори ще се порицаеш сам. Това ли е истинското отражение на начина, по който традиционната култура ограничава човешкото мислене? Точно това е истинското отражение на начина, по който традиционната култура ограничава човешкото мислене. Щом традиционната култура създаде нови поговорки, изисквания и правила или формира общественото мнение, или установи тенденция или условност в обществото, тогава ти неминуемо ще бъдеш увлечен от тази тенденция или условност и няма да посмееш да кажеш „не“ или да откажеш, камо ли да изкажеш някакви съмнения и различни мнения. Можеш единствено да се ангажираш с нея, в противен случай ще бъдеш презрян и бичуван от обществото, и дори порицан от общественото мнение и заклеймен от човечеството. Какви са последиците от порицаването и заклеймяването? Ти вече няма да си способен да се изправяш пред хората, защото няма да имаш достойнство, защото не можеш да се придържаш към социалната етика, нямаш морал и не притежаваш моралното поведение, което традиционната култура изисква, и така няма да имаш обществено положение. Какви са последиците от липсата на обществено положение? Това, че няма да си достоен да живееш в това общество и всички аспекти на човешките ти права ще ти бъдат отнети, дори до степен, в която правото ти да живееш, правото ти да говориш и правото ти да изпълняваш задълженията си ще бъдат ограничени. Ето как традиционната култура въздейства върху човечеството и го заплашва. Всеки е нейна жертва и, разбира се, всеки е и неин изпълнител. Ти ставаш жертва на тези обществени мнения, естествено ставаш жертва и на всички различни хора в обществото, а същевременно ставаш жертва и на собственото си приемане на традиционната култура. В крайна сметка ставаш жертва на тези неща от традиционната култура. Голямо ли е влиянието на тези неща в традиционната култура върху човечеството? (Да.) Например, ако за една жена тръгнат слухове, че не е добродетелна, мила, нежна и нравствена и че не е добра жена, то винаги когато впоследствие тя се опита да започне нова работа или да се присъедини към някоя група, щом хората научат за нейните истории, чуят клюките и започнат да я съдят, тя няма да бъде считана за добра жена в очите на никого. Щом възникне такава ситуация, ще ѝ е трудно да си пробие път или да оцелее в обществото. Някои хора дори нямат друга алтернатива, освен да скрият самоличността си и да се преместят в друг град или в друга среда. Силно ли е общественото мнение? (Да.) Тази невидима сила може да разруши и опустоши всекиго и да го стъпче. Например, ако вярваш в Бог, очевидно ти е трудно да оцелееш в обществената среда на Китай. Защо е толкова трудно да оцелеете? Защото след като веднъж повярваш в Бог, изпълняваш дълга си и Му отдаваш всичко, понякога неминуемо няма да успееш да се погрижиш за семейството си и онези невярващи дяволи ще разпространят слухове, че ти „не водиш нормален живот“, „изоставяш семейството си“, „бягаш с някого“ и прочие, и прочие. Макар че тези твърдения не са в съгласие с фактите и са само догадки и лъжливи слухове, щом станеш обект на такива обвинения, ще се окажеш в много тежко положение. Всеки път, когато отидеш да пазаруваш, хората ще те гледат странно, ще мърморят и ще коментират зад гърба ти: „Тази жена е религиозна, няма женски добродетели, води неприличен живот и по цял ден тича наляво-надясно. Това е жена, която не насочва силите си към водене на нормален живот. Какво прави тя, като тича наляво-надясно? Жените трябва да следват конфуцианския кодекс на трите послушания и четирите добродетели, да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си“. Как би се почувствала ти, като чуеш това? Щеше ли да си много ядосана? Какво им влиза в работата, че ти вярваш в Бог и изпълняваш дълга си? Това изобщо не е тяхна работа, но въпреки това те могат да се отнасят към този въпрос като към тема за разговор след вечеря и да подхвърлят коментари и клюки за него, сякаш е нещо важно. Не е ли това явление в обществото? Не е ли това явление, което може да се види навсякъде? Например имаш колега, който преди се е разбирал добре с теб, но когато е чул, че вярваш в Бог, е разпространил всякакви клюки за теб зад гърба ти, така че сега много хора те отбягват и вече не се разбират добре с теб. Макар че ти имаш същото отношение към работата си като преди, щом повечето хора чуят тези клюки, дали все още ще ти е лесно да напреднеш в нея? (Не, няма да е лесно.) Ще се различава ли отношението на хората към теб от преди? (Да.) За какво ще говорят всички? „Тази жена не насочва силите си върху това да води нормален живот. Защо ѝ е да вярва в религията?“ и „Защо мъжете вярват в религията? Само неудачниците вярват в религията! Това е нещо, което правят жените, докато мъжествените, енергични мъже трябва да се съсредоточат върху кариерата си!“. Някой казвал ли е такива неща? (Да.) Откъде идват тези думи? Какво ги засяга тях, че ти вярваш в Бог? Хората са свободни да вярват в каквото искат и другите нямат право да им се месят. Така че защо те могат да говорят за теб? Защо безразборно те критикуват, щом си започнал да вярваш в Бог? До известна степен отправната точка за техните забележки неизбежно се основава на идеите и възгледите на традиционната култура и на отношението на националното правителство към вярата. Макар че на пръв поглед те говорят за теб, факт е, че те безразборно те критикуват, разказват истории и безпричинно те заклеймяват. При всички случаи основата за забележките и преценките на хората, както и на техните възгледи и отношение към твоята вяра, е повлияна в значителна степен от традиционната култура и от атеистичната идеология. Защото освен да учи хората как да бъдат жени и мъже, какви са основните идеи на традиционната култура? Че няма небе и Бог. С други думи, това са атеистични идеи и възгледи. Затова те отхвърлят хората с вяра, особено тези, които вярват в истинския Бог. Ако се занимаваш със суеверни дейности, принадлежиш към някаква секта или се ангажираш с някакви религиозни дейности, те може да не ти обърнат внимание. Ако си суеверен, те все пак могат да дружат с теб, но щом започнеш да вярваш в Бог, да четеш словата Му всеки ден, да разпространяваш евангелието, да изпълняваш дълга си и да следваш Бог, между теб и тях ще настъпи несъответствие. Какъв е източникът на тяхното несъответствие с теб? Ако трябва да сме точни, един от аспектите е, че те са невярващи и всички следват Сатана и принадлежат на Сатана. Другият аспект е, че те възприемат нещата според идеите и възгледите на традиционната култура и според политиките и законите на големия червен змей — това са обективни факти. Всеки път, когато видят хора, събития и неща, които не отговарят на идеите на традиционната култура, и всеки път, когато видят, че вярващите са обект на държавно потисничество и биват задържани, те ги презират, критикуват ги безразборно, съдят ги и ги заклеймяват и си сътрудничат с правителството, за да наблюдават и докладват хората, които вярват в Бог. Каква е причината да правят това? Тя се крие главно в традиционната култура, атеистичната идеология и злите политики на големия червен змей. Например те съдят хората, които вярват в Бог, като казват: „Това е жена, която не насочва силите си към водене на нормален живот. Какво прави, като тича на всевъзможни места?“ и „Това е мъж, който не преследва истинска кариера. Защо му трябва да вярва в религията? Истинските хора имат далечни амбиции. Мъжествените, енергични мъже трябва да се съсредоточат върху кариерата си!“. Замислете се, дали всички тези банални твърдения не произтичат явно от традиционната култура? (Да.) Всички те произлизат от традиционната култура. Тези банални и светски хора не се стремят към никакви вярвания, а само към ядене, пиене и плътски удоволствия. Техните умове не само са изпълнени със зли тенденции, но и са дълбоко обвързани и ограничени от тези неща на традиционната култура, под чието влияние живеят, без да го осъзнават, така че за тях е естествено да възприемат тези гледни точки, когато имат досег с всеки и всичко. Това е нещо, което може да се случи във всяко кътче на съвременното общество и е съвсем нормално. Така стоят нещата в света, контролиран от Сатана, и в епохата на злото и блудството.

Поговорките за морално поведение не само внушават на хората погрешни понятия и възгледи, но също така ги насърчават и подтикват да следват някои крайни мисли и да възприемат някои крайни постъпки в определен контекст и обстоятелства. Например, както споменахме преди, „За приятел бих поел и куршум“ е вид изискване, което Сатана поставя под претекст да регулира моралното поведение на хората, когато става въпрос за отношенията им с техните приятели. Очевидно е, че поговорките относно този аспект на моралното поведение имат за цел да накарат хората да имат ирационални и неразумни мисли и възгледи в отношенията с приятелите си и дори да ги подтикнат да се откажат с лека ръка от живота си заради тях. Това е крайно и прекомерно изискване, което Сатана поставя пред хората по отношение на моралното поведение. Факт е, че има някои други поговорки за морално поведение, които са подобни на „За приятел бих поел и куршум“, и които също така изискват от хората крайно поведение. Това са все нехуманни и ирационални поговорки. Едновременно с внушаването на идеите и възгледите на традиционната култура Сатана изисква от хората да се придържат към тези ирационални мисли и нехуманни поговорки и също така ги кара да се придържат твърдо към тези идеи и практики. Може да се каже, че това е равносилно на игра с човечеството и неговото погубване! Какви са тези поговорки? Например двете поговорки „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“ казват на хората — по по-ясен начин от поговорката „За приятел бих поел и куршум“ — да не ценят живота си и че той трябва да бъде пропилян по този начин. Когато от хората се изисква да се откажат от живота си, не бива да го ценят твърде много, а вместо това трябва да се придържат към поговорките „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и „Пролетните копринени буби тъкат, докато умрат, и свещите горят, докато сълзите им пресъхнат“. В една или друга степен всички разбирате буквалния смисъл на тези две поговорки за морално поведение, но какво точно прокламират и към какво подтикват те? За кого трябва „да се отдадеш на задачата и да се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си“? За кого трябва „пролетните копринени буби да тъкат, докато умрат, и свещите да горят, докато сълзите им пресъхнат“? Хората трябва да си задават въпроси и да се самоанализират: има ли смисъл да се прави това, което се предлага в тези поговорки? Такива поговорки първо подвеждат и притъпяват ума ти, нарушават виждането ти, след това отнемат човешките ти права, насочват те в грешна посока, дават ти грешни определения и гледни точки, а после те принуждават да се откажеш от младостта и живота си за тази страна, общество и народ или заради кариера или любов. По този начин хората несъзнателно отдават живота си на Сатана в едно объркано, притъпено състояние, и освен това го правят доброволно и без оплаквания и съжаление. Едва в момента, в който се отказват от живота си, разбират всичко и се чувстват излъгани, че го правят по безсмислени причини, но вече е твърде късно и не остава време за съжаление. По този начин те прекарват живота си в подвеждане, измама, разруха, съсипване и опустошаване от страна на Сатана, а накрая им се отнема и най-ценното, което имат — животът. Това е последицата от възпитанието на човешките същества с поговорки за морално поведение в традиционната култура и тя напълно доказва каква злощастна съдба очаква онези, които живеят под властта на Сатана и са заблудени и подведени от него. Какви думи съществуват за описване на различните тактики, които Сатана използва в отношението си към човечеството? Да започнем с това, че има „притъпяване“, „подвеждане“ и какво още? Кажи Ми някои думи. (Объркване, разруха, съсипване и опустошаване.) Има и „подстрекаване“, „съблазняване“, „искане на нечий живот“ и накрая „игра с хората и поглъщането им“. Това е резултатът от покваряването на хората от Сатана. Хората живеят под властта на Сатана и според сатанинския си нрав. Ако Бог не изразяваше истината и не вършеше делото на съда и наказанието, за да ги спаси, нямаше ли цялото човечество да бъде опустошено, погълнато и унищожено от Сатана?

Кои неща от традиционната култура провъзгласява човечеството? Какво означава „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“? Основното изискване на тази поговорка е, че когато хората вършат нещо, трябва да бъдат искрени и усърдни, да дават всичко от себе си и да правят всичко възможно до смъртта си. На кого точно служат хората, като правят това? Разбира се, на обществото, на родината си и на нацията. Тогава кой упражнява контрол върху това общество, тази родина и тази нация? Несъмнено това са Сатана и дяволските царе. И така, какви са целите, които Сатана и дяволските царе искат да постигнат, като използват традиционната култура, за да подвеждат хората? Едната е да направят държавата силна и нацията просперираща, а другата е да накарат хората да отдадат почит на предците си и да бъдат запомнени от идните поколения. По този начин хората ще почувстват, че няма по-голяма чест от това да правят всички тези неща, ще бъдат благодарни на дяволските царе и ще са готови да отдадат живота си за нацията, обществото и родината си. В действителност всичко, което правят, е да служат на Сатана и на дяволските царе, на господстващите позиции на Сатана и на дяволските царе и да отдават ценния си живот за тях. Ако вместо да казват на хората да изпълняват дълга си на сътворено същество с цялото си сърце, ум и сила и да изживяват човешко подобие, поговорките на традиционната култура призовават хората да умрат в името на държавата, за дяволските царе или за някаква друга кауза, тогава те подвеждат хората. На пръв поглед те им казват да дадат своя принос за държавата и за нацията, като използват думи, които звучат високопарно и правдоподобно, но фактът е, че принуждават хората да посветят целия си живот на усилия и дори да жертват живота си, за да служат на господстващите позиции на Сатана и на дяволските царе. Не е ли това подвеждане, заблуждаване и нанасяне на вреда на хората? Разнообразните поговорки, налагани от традиционната култура, не поставят изисквания към начина, по който хората трябва да изживяват нормалната си човешка природа в реалния живот, нито към начина, по който трябва да изпълняват своите отговорности и дълг, а по-скоро изискват от тях какво морално поведение трябва да проявяват в рамките на обществото като цяло, т.е. под властта на Сатана. По същия начин поговорката за морално поведение „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ е принцип, който се изтъква, за да се принудят хората да бъдат предани на обществото, на нацията и особено на родината си. Този принцип изисква от хората да се отдадат на служенето на нацията, родината си и обществото и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Само тези, които са усърдни и дават всичко от себе си до края на живота си, са считани за благородни, добродетелни и достойни да бъдат почитани и възпоменавани от идните поколения. Първата част на тази поговорка — „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си“ — означава да бъдеш усърден и да даваш всичко от себе си. Има ли някакъв проблем с тази фраза? Ако я погледнем от гледна точка на човешкия инстинкт и обхвата на това, което човешката природа може да постигне, няма големи проблеми с тази фраза. Тя изисква от хората да бъдат усърдни и да дават всичко от себе си, когато вършат нещо или се заемат с някаква кауза. По принцип няма нищо лошо в тази нагласа, която е в относително съгласие с критерия на нормалната човешка природа, и хората трябва да имат такава нагласа, когато вършат нещо. Това е нещо относително положително. Тоест, когато вършиш нещо, просто трябва да си усърден, да даваш всичко от себе си, да изпълняваш отговорностите и задълженията си и да живееш според съвестта си. За всеки човек с нормална човешка природа, съвест и разум няма нищо по-нормално от това и то не е прекомерно изискване. Но кое е прекомерното тук? Това е частта, която изисква от хората да не спират „до смъртта си“. Има проблем с израза „до смъртта си“, който се състои в това, че не само трябва да си усърден и да даваш всичко от себе си, но и да жертваш живота си и че можеш да спреш само ако умреш, иначе не можеш да спираш. Това означава, че трябва да пожертваш живота си и усилията си през целия си живот. Не можете да имате егоистични мотиви и не можете да се откажете, докато сте живи. Ако се откажете по средата на пътя, вместо да упорствате до смъртта, това не се счита за добро морално поведение. Това е критерий за измерване на моралното поведение на хората в традиционната култура. Ако при извършването на нещо, човек вече е бил усърден и е давал всичко от себе си в рамките на това, което е можел да постигне, и го е правел толкова дълго, колкото е бил готов да го прави, но просто не е продължил до смъртта си, а се е отказал по средата и е предпочел да се заеме с друга кауза или да си почине и да се погрижи за себе си в по-късните си години, това не отговаря на „отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, така че този човек не притежава добро морално поведение. Какъв е този критерий? Правилен ли е, или не? (Неправилен.) Очевидно е, че този критерий не е в съгласие с инстинктите на нормалната човешка природа и с правата, които нормалните хора имат. Той не просто изисква от хората да бъдат усърдни, да дават всичко от себе си и нищо повече, а по-скоро ги принуждава да продължават и да не спират до смъртта си — ето какво изисква той от хората. Независимо колко си усърден или колко много се стремиш да дадеш всичко от себе си, когато правиш нещо, щом се откажеш на половината път, защото не желаеш да продължиш, тогава ти не си човек с добро морално поведение. Ала ако полагаш средно старание и не даваш всичко от себе си, но продължаваш до смъртта си, тогава ти си човек с добро морално поведение. Това ли е критерият за измерване на моралното поведение на хората в традиционната култура? (Да.) Това наистина е критерий за измерване на моралното поведение на хората в традиционната култура. Погледнато по този начин, изискването „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ отговаря ли на нуждите на нормалната човешка природа? Справедливо и хуманно ли е това по отношение на хората? (Не, то е несправедливо и нехуманно.) Защо казвате това? (Това не е изискване, което е поставено в рамките на нормалната човешка природа, това е нещо, което хората не желаят да изберат, а също така противоречи на съвестта и разума.) Основният смисъл на този критерий е, че той изисква от хората да се откажат от личния си избор и от личните си желания и идеали. Ако твоите заложби и таланти могат да бъдат използвани в служба на обществото, на човешкия род, на нацията, на родината и на управниците, тогава ти трябва да се подчиниш безусловно и не трябва да имаш друг избор. Трябва да отдадеш живота си на обществото, на нацията, на родината и дори на управниците до смъртта си. Не може да има алтернативи на каузата, с която трябва да се заемеш в този живот — не можеш да имаш друг избор. Можеш да живееш само в името на нацията, на човешкия род, на обществото, на родината и дори на управниците. Можеш само да им служиш и не трябва да имаш никакви лични стремежи, още по-малко егоистични мотиви. Не само трябва да се откажеш от младостта си и да посветиш енергията си, но и да се откажеш от живота си, и само по този начин можеш да бъдеш човек с добро морално поведение. Как човечеството нарича такова добро морално поведение? По-голяма праведност. Тогава по какъв друг начин да се изрази „отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“? Какво ще кажете за поговорката „Великите героични рицари дават своя принос за страната и народа си“, която често се чува? Тя гласи, че така наречените велики героични рицари трябва да дават своя принос за страната и народа си. Трябва ли да го правят за семейството си, за родителите, съпругите и децата, братята и сестрите си? Трябва ли да го правят, за да изпълняват своите отговорности и дълг като личности? Не. По-скоро те трябва да са предани и да се посветят на държавата и на народа си. Това е друг начин да се каже: „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Да бъдеш усърден и да даваш всичко от себе си, за което се говори в изискването „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, е просто поговорка, която хората могат да приемат и която се използва, за да ги накара доброволно да „се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си“. Кой е обектът на това доживотно посвещаване? (Държавата и нацията.) И така, кой представлява държавата и нацията? (Управниците.) Точно така, това са управниците. Никой отделен човек или независима група не може да представлява държавата и нацията. Само управниците могат да бъдат наричани говорители на държавата и нацията. На пръв поглед поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ не казва на хората, че трябва усърдно да вършат своята част от работата си за държавата, нацията и управниците и да дават всичко от себе си до смъртта си. Независимо от това факт е, че тя принуждава хората да посветят живота си на управниците и дяволските царе до смъртта си. Тази поговорка не е насочена само към някое нищожество в обществото или сред човечеството. Тя е насочена към всички онези хора, които могат да дадат голям принос за обществото, за човешкия род, за родината, за нацията и особено за управниците. Във всяка династия, във всяка епоха и във всяка нация винаги има хора с особени дарби, способности и таланти, които биват „присвоени“ от обществото и използвани и ценени от управниците. Заради своите особени таланти и способности и понеже могат да използват добре своите таланти и сили в обществото, нацията, родината и при управлението на управниците, в очите на тези управници те често са разглеждани като хора, които могат да им помогнат да управляват човечеството по-ефективно, да стабилизират по-добре обществото и да успокоят обществените настроения. Този тип хора често се използват от управниците, които се надяват, че те нямат „по-малко аз“, а само „по-голямо аз“, че могат да използват добре рицарския си дух и да станат велики героични рицари, които носят в сърцето си само държавата и народа си, които могат постоянно да се тревожат за държавата и народа си и които дори могат да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Ако те наистина могат да направят това, ако могат да служат усърдно на държавата и народа си с всички сили и ако дори са готови да го правят до смъртта си, тогава те несъмнено стават способен помощник на някой управник и дори биват признати за гордост на нацията или обществото, или дори на целия човешки род през определена епоха. Винаги, когато в обществото в определена епоха има такава група хора или шепа праведни предани хора, които са възхвалявани като велики героични рицари, и които могат да се отдадат на задачата да служат на обществото, на човечеството, на родината, на нацията и на управника, като се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си, тогава тази епоха се счита от човечеството за славна историческа епоха.

Колко велики героични рицари в китайската история са били способни да се отдадат на задачата да служат на държавата и на народа и са се стремили да дават всичко от себе си до смъртта си? Можете ли да посочите някои от тях? (Цюй Юан, Чжуге Лян, Юе Фей и т.н.) В китайската история има наистина шепа известни личности, които са били способни да се тревожат за държавата и народа си, да се отдадат на задачата да служат на държавата и нацията и да осигурят оцеляването на народа, както и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Във всяка историческа епоха, в Китай и извън него, както на политическата арена, така и сред населението, има хора — било то политици или странстващи рицари — които се придържат към тези поговорки на традиционната култура като „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“. Такива хора са способни да спазват стриктно изискването „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и също така са способни да се придържат стриктно към идеята да служат на държавата и народа си и да се тревожат за тях. Те са способни да се придържат към такива поговорки за морално поведение и строго да изискват от себе си да правят тези неща. Разбира се, те го правят за своята слава, за да ги помнят хората в бъдеще. Това е единият аспект. Другият аспект, който трябва да се посочи, е, че това поведение се проявява в резултат на това, че тези хора са възпитани и повлияни от идеите на традиционната култура. И така, тези изисквания, които традиционната култура поставя пред хората, уместни ли са от гледна точка на човешката природа? (Не.) Защо не са уместни? Независимо колко способен, надарен, талантлив или знаещ е един човек, неговата идентичност и инстинкт са на човешко същество и за него е невъзможно да излезе извън този обхват. Той просто е малко по-надарен и има малко повече заложби от другите, извисява се над средния човек по отношение на възгледите си за нещата, има по-разнообразни и гъвкави начини за действие, по-ефективен е и постига по-добри резултати — това е всичко. Но независимо колко ефективен е или колко добри са резултатите му, той все пак не е нищо повече от обикновен човек по отношение на своята идентичност и статус. Защо казвам, че той все пак е обикновен човек? Защото човек, който живее в плът, независимо колко остър е умът му, колко надарен или с големи заложби е той, винаги следва само законите на оцеляването на сътворените човешки същества и нищо повече от това. Вземете например кучетата. Колкото и да са високи, ниски, дебели или слаби, каквато и порода да са, или на каквато и възраст да са, винаги, когато влязат в контакт с друго куче, те обикновено различават пола, характера и отношението на това куче към тях по миризмата му. Този метод на общуване е инстинкт за оцеляване на кучетата и също така е един от законите и правилата за оцеляване на кучетата, които са формулирани от Бог. По същия начин и хората оцеляват в рамките на законите, формулирани от Бог. Независимо колко си умен и знаещ, колко заложби или таланти притежаваш, колко си способен и колко големи са усилията ти, всеки ден трябва да спиш по шест до осем часа и да се храниш три пъти на ден. Ако пропуснете хранене, ще усетите глад, и ще сте жадни, ако не пиете достатъчно. Трябва също така да правите редовно упражнения, за да сте здрави. С напредването на възрастта зрението ви ще се замъгли и могат да ви сполетят всякакви болести. Това е нормалният, естествен закон на раждането, стареенето, болестите и смъртта и той е определен от Бог. Никой не може да наруши този закон, нито да го избегне. Въз основа на това, независимо колко си способен и какви са заложбите и таланта ти, ти все пак си обикновен човек. Дори да можеш да си сложиш крила и да направиш два кръга в небето, накрая пак трябва да се върнеш на земята и да ходиш на два крака, да почиваш, когато си уморен, да ядеш, когато си гладен, и да пиеш, когато си жаден. Това е човешкият инстинкт, и този инстинкт е предопределен от Бог за теб. Ти никога не можеш да го промениш, нито да избягаш от него. Колкото и големи да са твоите способности, ти не можеш да нарушиш този закон и не можеш да излезеш извън неговите рамки. Следователно, независимо колко способни са хората, тяхната идентичност и статус на хора не се променят, нито се променя тяхната идентичност и техният статус на сътворени същества. Дори да можеш да дадеш своя принос към човечеството, който да е малко по-специален и изключителен, ти все пак си човешко същество и винаги, когато се сблъскаш с опасност, ще изпитваш страх и паника, ще ти се подкосяват коленете и дори ще губиш контрол над телесните си функции. Защо е вероятно да се държиш така? Защото си човек. Тъй като си човек, ти имаш такова поведение, каквото би трябвало да имат човешките същества. Това са законите на природата и никой не може да избяга от тях. Само защото имаш много изключителни приноси със сигурност това не означава, че се превръщаш в свръхчовек или че си необикновен, или че преставаш да бъдеш нормален човек. Всичко това е невъзможно. Ето защо, дори и да приемем, че можеш да се отдадеш на задачата да служиш на държавата и нацията и да се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си, тъй като живееш в рамките на нормалната човешка природа, ще трябва да понесеш много голям натиск дълбоко в сърцето си! Изисквате от себе си по цял ден да се тревожите за държавата и народа и да освобождавате място за цялото население и държавата в сърцето си, с убеждението, че размерът на сцената се определя от размера на сърцето ви — но дали е така? (Не.) Човек никога няма да стане различен от обикновените хора единствено заради нестандартното си мислене, нито ще се различава или ще превъзхожда обикновените хора, нито ще му бъде позволено да нарушава правилата на нормалната човешка природа и законите на оцеляването само защото има специални дарби или таланти, или защото е направил изключителен принос към човешкия род. Следователно поставеното пред човечеството изискване „отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“, е много нехуманно. Дори ако един човек има по-голям талант и повече идеи от обикновените хора или по-добра прозорливост и преценка, или ако е по-добър от обикновените хора в справянето с различни въпроси, или ако по-добре възприема и разчита хората — или независимо с какво е по-добър от обикновените хора, — той живее в плът и все пак трябва да спазва законите и правилата за оцеляване на нормалната човешка природа. Тъй като трябва да се съобразява със законите и правилата за оцеляване на нормалната човешка природа, не е ли нехуманно да му се поставят нереалистични изисквания, които не съответстват на човешката природа? Не е ли това погазване на неговата човешка природа в известен смисъл? (Да.) Някои хора казват: „С тези дарби и таланти, които Небето ми е дало, аз съм изключителен и не съм обикновен човек. Трябва да пазя в сърцето си всичко под небето — народа, нацията, родината и света“. Нека ти кажа, че да пазиш тези неща в сърцето си е допълнително бреме, наложено ти от управляващата класа и от Сатана, така че по този начин ти се поставяш на пътя на гибелта. Ако искаш да пазиш в сърцето си света, народа, нацията, родината си и идеалите и желанията на управляващите, тогава ти ще умреш от ранна смърт. Ако пазиш тези неща в сърцето си, това е все едно да се качиш на буре с барут и да седнеш върху чувал с експлозиви. Това е много опасно и напълно безсмислено. Когато държиш тези неща в сърцето си, ти си поставяш изисквания, като си мислиш: „Трябва да се отдам на задачата и да се стремя да давам всичко от себе си до смъртта си. Трябва да допринеса за великата кауза на нацията и човечеството и трябва да отдам живота си на човешкия род“. Ако имаш такива големи и възвишени амбиции, това само ще те доведе до преждевременен край, до неестествена смърт или до пълна разруха. Замислете се колко от известните исторически личности, които са пазели света в сърцата си, са починали щастливо? Някои са се самоубили, като са се хвърлили в реката, други са били екзекутирани от владетелите, трети са били обезглавени на гилотината, а четвърти са били удушени до смърт на бесилото. Възможно ли е човешките същества да пазят света в сърцата си? Дали великите каузи на родината, просперитетът на нацията, съдбата на държавата и участта на човечеството са неща, които човек може да носи на раменете си и да освободи място за тях в сърцето си? Ако можеш да освободиш място в сърцето си за родителите и децата си, за най-близките си хора, за собствените си отговорности и за мисията, която ти е поверена от Небето, значи вече се справяш много добре и вече изпълняваш отговорностите си. Няма нужда да се тревожиш за държавата и народа и няма нужда да бъдеш велик героичен рицар. Кои са тези хора, които винаги искат да пазят света, нацията и родината си в сърцето си? Всички те са свръхамбициозни хора, които надценяват способностите си. Наистина ли сърцето ти е толкова голямо? Не си ли прекалено амбициозен? Откъде точно идва твоята амбиция? Какво можеш да направиш, щом пазиш тези неща в сърцето си? Чия съдба можеш да манипулираш и да контролираш? Ти не можеш да контролираш дори собствената си съдба, а все пак искаш да пазиш света, нацията и човечеството в сърцето си. Не е ли това амбицията на Сатана? Така че за онези, които се считат за способни хора, стриктното спазване на изискването „да се отдадат на задачата и да се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си“ е следване на пътя към разрухата, това е търсене на смъртта! Който иска да се тревожи за държавата и народа, да се отдаде на задачата да служи на народа и на родината си и да се стреми да дава всичко от себе си до смъртта си, върви към своята гибел. Дали тези хора са привлекателни? (Не, не са привлекателни.) Тези хора не само че не са привлекателни, но дори са малко жалки и смешни и са наистина глупави до крайност!

Като личност трябва да изпълнявате задълженията и отговорностите си в семейството, да играете правилно ролята си и да изпълнявате отговорностите си във всяка социална или етническа група, да спазвате законите и правилата на обществото и да действате рационално, а не да говорите високопарни неща. Да правите това, което хората могат и трябва да правят — именно това е уместно. Що се отнася до семейството, обществото, държавата и народа, не е необходимо да се отдаваш на задачата да им служиш и да се стремиш да даваш всичко от себе си до смъртта си. Необходимо е само да изпълняваш добре своя дълг в Божието семейство с цялото си сърце, ум и сила и нищо повече. Как тогава да изпълнявате добре своя дълг? Достатъчно е да следвате Божиите слова и да се придържате към истините принципи, както изисква Бог. Не е необходимо по цял ден да държиш в сърцето си Божията воля, Божиите избраници, Неговия план за управление, Неговото триетапно дело и Неговото дело за спасяването на човечеството. Не е необходимо да носиш тези неща в сърцето си. Защо не е необходимо? Тъй като ти си обикновен човек, незначителна личност, и тъй като си сътворено същество в Божиите ръце, позицията, която трябва да заемеш, и отговорността, която трябва да носиш, е искрено да изпълняваш добре дълга си, да приемаш върховенството и подредбите на Бог, да се покоряваш на всичко, което Бог устройва, и това е достатъчно. Прекомерно ли е това изискване? (Не е.) Иска ли Бог от теб да пожертваш живота си? (Не.) Бог не изисква от теб да пожертваш живота си, за разлика от тази поговорка за морално поведение: „Щом имаш дори най-малка частица способности, сърце и рицарски дух, тогава трябва да пристъпиш напред и да се отдадеш на задачата да служиш на родината си и на нацията. Откажи се от живота си, остави семейството и роднините си, остави отговорностите си. Постави себе си сред това общество, сред този човешки род, и се заеми с великата кауза на нацията, с великата кауза за възраждане на държавата и с великата кауза за спасяване на цялото човечество до смъртта си“. Това прекомерно изискване ли е? (Да.) Щом хората приемат крайни идеи като тези, те се смятат за възвишени. Особено в случая с някои хора със специални таланти и особено големи амбиции и желания, те се стремят да влязат в историята и да бъдат запомнени от идните поколения и изискват от себе си да се заемат с някаква кауза в този живот. Затова те особено ценят и почитат възгледите на традиционната култура. Подобно на поговорките „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ и „Смъртта може да е по-тежка от планината Тай или по-лека от перо“, които са изложени от традиционната култура, такива хора са решени да бъдат по-тежки от планината Тай. Какво означава поговорката „Смъртта може да е по-тежка от планината Тай“? Не става въпрос да умреш за незначителни придобивки, нито да водиш живот на обикновен човек, да изпълняваш дълга си на сътворено същество или да следваш законите на природата. По-скоро става въпрос за това да умреш в името на великата кауза на човечеството, за възраждането на нацията, за благоденствието на държавата и за развитието на обществото, както и за това да направляваш хода на човечеството. Тези нереалистични мисли на хората са ги запратили в окото на бурята. Това ли е начинът хората да живеят щастливо? (Не.) Те няма да живеят щастливо. Щом хората живеят в окото на бурята, те мислят и действат по различен начин от обикновените хора, а също така преследват различни неща. Те искат да осъществят амбициозните си планове, да предприемат големи начинания и велики подвизи и да постигнат големи неща с едно махване на ръката. Постепенно някои хора влизат в политиката, защото само политическата арена може да задоволи техните желания и амбиции. Някои хора казват: „Политическата арена е твърде мъглива, няма да се занимавам с политика, но все пак имам желание да допринеса с нещо за справедливата кауза на човечеството“. Затова те се присъединяват към неполитическа организация. Други казват: „Няма да се присъединя към неполитическа организация. Ще бъда самотен герой, ще използвам експертните си познания по най-добрия начин, като ограбвам богатите, за да помагам на бедните, и ще се специализирам в убиването на корумпирани чиновници, местни тирани, зли благородници, злонамерени полицаи, бандити и насилници, и ще помагам на обикновените хора и на бедните“. По който и път да поемат, те го правят под влиянието на традиционната култура и нито един от тях не е правилният път. Колкото и изразите на хората да са в съгласие със социалните тенденции и популярните вкусове, те неизбежно са под влиянието на традиционната култура, защото човечеството винаги счита изрази като „тревожа се за държавата и народа“, „пазя в сърцето си всичко под небето“, „велики героични рицари“, и „справедливата кауза на родината“ за цели, към които хората трябва да се стремят и на които трябва да се посветят, като се отдадат на задачата и се стремят да дават всичко от себе си до смъртта си. Това е реалното положение. Някой някога казвал ли е: „Това, което искам в живота, е да стана земеделец, да се отдам на задачата и да се стремя да давам всичко от себе си до смъртта си“? Някой някога казвал ли е: „До края на живота си ще паса говеда и овце, ще се отдам на задачата и ще се стремя да давам всичко от себе си до смъртта си“? Използвал ли е някой тази поговорка при тези обстоятелства? (Не.) Хората използват поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ с някаква амбиция и нереалистично желание, като използват тази приятно звучаща реторика, за да прикрият желанията и амбициите в себе си. Разбира се, поговорката „Отдай се на задачата и се стреми да даваш всичко от себе си до смъртта си“ е породила и такива нереалистични и извратени мисли и практики като загрижеността за държавата и народа и това да носиш всичко под небето в сърцето си, които са навредили на голям брой идеалисти и мечтатели.