Може ли някой да ни каже за какво разговарях на последното събрание? (Последния път Бог разговаряше за два аспекта. Единият аспект беше, че когато в църквата се случват някои конкретни инциденти в различни периоди или на различни етапи — например някои хора са арестувани от големия червен змей, някои водачи и работници са сменени, някои хора се разболяват, а други са изправени пред въпроси на живот и смърт — тези инциденти не се случват случайно и трябва да търсим истината за тях. Бог също така сподели за някои пътища на практикуване. Когато се сблъскваме с тези обстоятелства, трябва да се придържаме към две неща: първото е да заемем подобаващото място на сътворено същество, а второто е да имаме искрено и покорно сърце — независимо дали сме изправени пред съд и наказание, изпитания и облагородяване или благодат и благословии, трябва да приемем всички тези неща от Бог. Освен това Божието общение разнищи една поговорка за моралното поведение в традиционната култура, която гласи: „Човек никога не трябва да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“.) Основната тема на последното общение също беше проблемът с поговорките за моралното поведение. Дълго време разговарях по тази тема, като разобличих някои често срещани поговорки, изисквания и определения за моралното поведение в традиционната култура. След като общувахме по тези теми, имате ли ново разбиране и нови определения на тези поговорки за моралното поведение? Прозряхте ли добре тези твърдения и видяхте ли ясно тяхната същност? Можете ли да се избавите от тези неща дълбоко в сърцето си, да ги изоставите, да престанете да ги бъркате с истината и да ги смятате за положителни неща, да се стремите към тях като към истини и да се придържате към тях? Особено когато си изправен пред някои въпроси в ежедневието, които са свързани с поговорки за моралното поведение, в теб има ли осъзнаване и можеш ли да се замислиш дали все още се влияеш от тези поговорки за моралното поведение? Обвързани ли сте, оковани ли сте и контролирани ли сте от тези неща? Можеш ли вътрешно все още да използваш поговорките за моралното поведение, за да се въздържаш и да влияеш на речта и поведението си, както и на отношението си към нещата? Споделете своите мисли. (Преди Бог да разговаря за традиционната култура и да я разнищи, не бях наясно, че тези идеи и възгледи за моралното поведение са погрешни или за това каква вреда биха ми нанесли, но сега вече имам известна осъзнатост.) Добре е, че имате известна осъзнатост. Разбира се, след известно време би трябвало да сте в състояние да разпознавате грешките в тези поговорки за моралното поведение. От субективна гледна точка също би трябвало да сте способни да се откажете от тях и да престанете да ги считате за положителни неща, но от обективна гледна точка все пак трябва внимателно да възприемате, откривате и разпознавате подобни поговорки за моралното поведение в ежедневието, за да можете да ги прозрете и да се отречете от тях. Осъзнаването от субективна гледна точка не означава, че можете да се отречете от тези погрешни идеи и възгледи на традиционната култура в ежедневието си. Когато се сблъскате с такива неща, може изведнъж да почувствате, че тези поговорки са разумни, и да не можете да се отречете напълно от тях. В такива случаи трябва да търсите истината в преживяванията си, внимателно да разнищвате тези погрешни възгледи на традиционната култура според Божиите слова и да достигнете до момента, в който ясно можете да видите, че същността на тези поговорки от традиционната култура е в разрез с истината, че тя е нереалистична, подвеждаща и вредна за хората. Само по този начин отровата на тези абсурдни възгледи може да бъде изчистена от сърцето ви веднъж завинаги. Вече сте осъзнали недостатъците на различните поговорки на традиционната култура по отношение на доктрината и това е добре, но е едва началото. Що се отнася до това дали отровното влияние на традиционната култура може да бъде изкоренено напълно в бъдеще, това зависи от начина, по който хората се стремят към истината.

Независимо коя е поговорката за моралното поведение, тя представлява вид идеологическа гледна точка за моралното поведение, отстоявана от човечеството. По-рано разкрихме същността на доста от различните поговорки за моралното поведение, но в допълнение към аспектите, за които разговаряхме преди, със сигурност има още някои поговорки за моралното поведение, които трябва да бъдат разобличени, така че да постигнем по-дълбоко разбиране и разпознаване на безбройните поговорки за моралното поведение, отстоявани от човешките същества. Това е нещо, което трябва да направите. Що се отнася до поговорката за моралното поведение: „Човек никога не трябва да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, за която разговаряхме миналия път, ако се съди по смисъла на това изречение, то е насочено главно към мъжете. Това е изискване към мъжете, а също и критерий за това, което човечеството нарича „мъжествени, енергични мъже“. Разобличихме и разнищихме този критерий за мъжете. В допълнение към това изискване към мъжете съществува и поговорката „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, за която разговаряхме предишния път и която беше разгледана по отношение на жените. И от двете поговорки се вижда ясно, че традиционната култура на човечеството не само поставя нереалистични, нехуманни изисквания към жените, които не съответстват на човешката природа, но не щади и мъжете, като по отношение на тях поставя неморални, нехуманни и противоречащи на човешката природа претенции и изисквания, и така лишава от човешки права не само жените, но и мъжете. От тази гледна точка изглежда справедливо да бъдем безпристрастни, като нито се отнасяме снизходително към жените, нито щадим мъжете. Ако съдим по изискванията и критериите на традиционната култура към жените и мъжете, става ясно, че в този подход има сериозни слабости. Въпреки че, от една страна, традиционната култура поставя критерии за морално поведение на жените, а от друга, определя и критерии за поведение на мъжествените, енергични мъже, ако съдим по тези изисквания и критерии, очевидно им липсва справедливост. Не е ли така? (Да, така е.) Тези изисквания и критерии за морално поведение на жените ограничават силно тяхната свобода, сковават не само мислите, но и краката им, като изискват от тях да си стоят вкъщи и да водят уединен живот, никога да не излизат навън и да имат минимални контакти с външния свят. Освен че поучават жените да бъдат добродетелни, мили, нежни и нравствени, те дори налагат строги правила по отношение на полето им на действие и начина на живот, като изискват от тях да не се появяват на публични места, да не пътуват надалеч и да не правят кариера, камо ли да имат големи амбиции, желания и идеали, и дори стигат дотам да изразяват едно още по-нехуманно твърдение — че добродетел на жената е да няма квалификация. Как се чувствате, когато чуете това? В действителност вярно ли е това твърдение, че „Добродетел на жената е да няма квалификация“? Как може да е добродетел на жената това да няма умения? Какво точно означава тази дума „добродетел“? Означава ли липса на добродетел или да бъдеш добродетелен? Ако всички жени без квалификация се смятат за добродетелни, тогава значи ли, че всички жени с квалификация са лишени от добродетелност и морал? Това осъждане и заклеймяване на жените с квалификация ли е? Това сериозно отнемане на човешките права на жените ли е? Оскърбление за достойнството на жените ли е? (Да.) Това не само пренебрегва съществуването на жените, но не зачита и тяхното съществуване, което е несправедливо и неморално спрямо жените. И така, какво мислите за тази поговорка: „Добродетел на жената е да няма квалификация“? Нехуманна ли е тя? (Да.) Как трябва да се тълкува думата „нехуманна“? Че ѝ липсва добродетел ли? (Да.) Това означава сериозна липса на добродетел. Да използваме една китайска поговорка — липсват ѝ осем живота добродетел. Подобно твърдение определено е нехуманно! Хората, които разтръбяват твърдението, че „Добродетел на жената е да няма квалификация“, имат скрити мотиви и цели: те не искат жените да бъдат квалифицирани, не искат те да участват в работата на обществото и да бъдат равнопоставени с мъжете. Те искат жените да бъдат само инструменти в служба на мъжете, които кротко да ги обслужват вкъщи и да не правят нищо друго — според тях това означава „добродетелна“. Копнеят да определят жените като безполезни и да отрекат тяхната стойност, като ги превръщат в нищо повече от робини на мъжете и ги карат да им служат завинаги, без никога да им позволят да застанат на равна нога с мъжете и да се радват на равнопоставено отношение. Дали тази гледна точка идва от нормалното човешко мислене, или от Сатана? (От Сатана.) Точно така, трябва да идва от Сатана. Каквито и инстинктивни или физически слабости да имат жените, нищо от това не е проблем и не бива да се превръща в оправдание или причина мъжете да хулят жените, да накърняват достойнството им и да ги лишават от тяхната свобода или човешки права. В Божиите очи тези слабости и присъщи уязвимости, които хората свързват с жените, не са проблем. И защо това е така? Понеже жените са създадени от Бог, тези неща, които хората смятат за слабости и проблеми, идват именно от Бог. Те са създадени и предопределени от Него и това всъщност не са недостатъци или проблеми. Тези неща, които в очите на хората и на Сатана изглеждат като слабости и недостатъци, по същество са естествени и положителни и също така съответстват на природните закони, формулирани от Бог при създаването на човечеството. Единствено Сатана може да очерня сътворените от Бог същества по този начин, като счита нещата, които не отговарят на човешките представи, за недостатъци, слабости и проблеми, свързани с недостатъчни инстинкти, вдига шум около тях и ги използва, за да клевети, да се подиграва, да очерня и отхвърля хората и да лишава жените от правото им на съществуване, от правото им да изпълняват своите отговорности и задължения сред човечеството, както и да ги лишава от правото им да проявяват своите умения и специални таланти сред човечеството. Например изрази като „свенлива теменужка“ или „момичешки“ често се използват в обществото, за да се опишат жените и да се обезценят като безполезни. Какви други такива думи има? „Лигла“, „дългокоса, но късогледа“, „едрогърда кака“ и т.н. са все термини, които обиждат жените. Както можеш да се досетиш, тези изрази се използват, за да се обиждат жените, като се позовават на техните отличителни черти или използват названия, свързани с женския пол. Ясно е, че обществото и човешката раса възприемат жените от съвсем различна гледна точка спрямо тази за мъжете — гледна точка, която също е неравностойна. Не е ли това несправедливо? Това не е говорене или възприемане на нещата от позицията на равенството между мъжете и жените, а по-скоро е гледане на жените с презрение от перспективата на мъжкото превъзходство и на пълното неравенство между мъжете и жените. Ето защо в обществото или сред хората са се появили много изрази, които се отнасят до отличителни женски черти и названия на жени, за да се опишат различни проблеми, свързани с хора, събития и неща. Например изразите „свенлива теменужка“, „момичешки“, „лигла“, а също и „дългокоса, но късогледа“, „едрогърда кака“, които споменахме току-що, се използват от хората не само за описване на жените и вземането им на прицел, но и за подиграване, унижаване и разобличаване на хора, събития и неща, които те презират, като използват изрази, свързани с женските черти и женския пол. Това е същото както, когато описваме някого като лишен от човечност, да кажем, че този човек има вълче сърце и кучешки дробове, защото хората считат, че нито вълчето сърце, нито кучешките дробове са хубави неща, затова те обединяват тези две неща, за да опишат колко противен е някой, който е загубил човешката си природа. По същия начин, тъй като хората презират жените и не зачитат тяхното съществуване, те използват някои термини, свързани с тях, за да опишат хора, събития и неща, които презират. Това очевидно е омаловажаване на женския пол. Не е ли така? (Да, така е.) При всички случаи начинът, по който човешката раса и обществото разглеждат и определят жените, е несправедлив и противоречи на фактите. Накратко, отношението на човечеството към жените може да се опише с две думи, а именно „очернящо“ и „потискащо“. На жените не се позволява да се изправят и да вършат нещо, нито да изпълняват някакви социални задължения и отговорности, камо ли някаква роля в обществото. В обобщение, на жените не се позволява да излизат от дома си и да участват в каквато и да е работа в обществото — това е лишаване на жените от техните права. На жените не се позволява да използват въображението си свободно, нито да говорят свободно, камо ли да действат свободно, като не им се позволява да правят което и да е от нещата, които би трябвало да правят. Това не е ли преследване на жените? (Да.) Преследването на жените от страна на традиционната култура е видно от изискванията за морално поведение, които се поставят пред тях. Ако разгледаме различните изисквания, които семейството, обществото и общността поставят към жените, преследването на жените официално започва, когато се формират първите общности и хората създават ясно разделение между половете. Кога то достига своя апогей? Преследването на жените достига своя апогей след постепенната поява на различни поговорки и изисквания за морално поведение в традиционната култура. Тъй като съществуват писмени правила и конкретни поговорки, тези писмени правила и конкретни поговорки в обществото са формирали общественото мнение, като също така са образували своеобразна сила. Това обществено мнение и тази сила вече са се превърнали в своеобразна неумолима клетка и окови за жените, които могат само да приемат съдбата си, понеже, докато живеят сред човечеството и в различните епохи на обществото, жените могат само да търпят несправедливост и да понасят обиди, да бъдат принизявани и да стават робини на обществото и дори на мъжете. До ден днешен тези отдавнашни и древни идеи и поговорки, развити по темата за моралното поведение, все още оказват дълбоко влияние върху съвременното човешко общество, включително върху мъжете, и разбира се, върху жените. Жените неволно и несъзнателно използват тези поговорки за моралното поведение и мненията на обществото като цяло, за да се самовъзпират, и, разбира се, те подсъзнателно се борят също така да се освободят от тези окови и клетки. Тъй като обаче хората не оказват никаква съпротива срещу тази мощна сила на общественото мнение в обществото — или по-точно казано, хората не могат да видят ясно същността на различните поговорки в традиционната култура, нито да ги прозрат — те не са способни да се освободят и да излязат от тези окови и клетки, въпреки че копнеят да го направят. На субективно ниво това е така, защото хората не могат да видят ясно тези проблеми. На обективно ниво това е така, защото хората не разбират истината, нито какъв точно е бил замисълът на Създателя да сътвори хората или защо е създал мъжки и женски инстинкти. Ето защо и мъжете, и жените живеят и преживяват трудно в тази огромна рамка на обществения морал и колкото и да се борят в тази огромна обществена среда, те пак не могат да избягат от оковите на поговорките за моралното поведение в традиционната култура — поговорки, които са се превърнали в невидими окови в съзнанието на всеки човек.

Тези поговорки, които преследват жените в традиционната култура, са като невидими окови не само за жените, но, разбира се, и за мъжете. Защо казвам това? Защото тъй като са родени сред човечеството и са също толкова важни членове на това общество, мъжете са възпитавани и повлияни по същия начин от тези традиционни култури относно морала. Тези неща са дълбоко вкоренени и в съзнанието на всеки мъж и всички мъже несъзнателно са повлияни и оковани от традиционната култура. Например мъжете също твърдо вярват в изрази като „свенлива теменужка“, „добродетел на жената е да няма квалификация“, „жените трябва да бъдат добродетелни, мили, нежни и нравствени“ и „жените трябва да бъдат целомъдрени“ и са също толкова силно ограничени от тези неща от традиционната култура, колкото и жените. От една страна, тези поговорки, които преследват жените, са от голяма полза и помагат за издигане на статуса на мъжете, от което може да се види, че в обществото мъжете са силно подпомогнати от общественото мнение в това отношение. Следователно те с готовност приемат тези мнения и изрази, които преследват жените. От друга страна, мъжете също са подведени и повлияни от тези неща от традиционната култура относно морала, така че може да се каже, че освен жените, мъжете са другите жертви на тенденциите в традиционната култура. Има хора, които заявяват: „Обществото като цяло се застъпва за върховенството на правата на мъжете, така че защо да казваме, че мъжете също са жертви?“. Това мнение трябва да се възприема в смисъл, че човечеството е изкушено, заблудено, подведено, притъпено и ограничено от традиционната култура относно морала. Жените са били дълбоко увредени от идеите за морал в традиционната култура, както и мъжете са били дълбоко подведени и са страдали много. Какво означава „подведени“ в друг смисъл? Означава, че хората нямат правилна гледна точка, от която да оценяват мъжете и да определят жените. Независимо от какъв ъгъл възприемат тези неща, всичко се основава на традиционната култура, а не на истините, изразени от Бог, нито на различните правила и закони, формулирани от Него за човечеството, нито на положителните неща, които Той е разкрил на човечеството. От тази гледна точка мъжете също са жертви, които са били изкушени, заблудени, подведени, притъпени и ограничени от традиционната култура. Ето защо мъжете не бива да мислят за жените като за безнадеждно жалки само защото последните нямат статус в това общество и не трябва да се успокояват само защото техният социален статус е по-висок от този на жените. Не се радвайте толкова бързо. Всъщност мъжете също са много жалки. Ако ги сравните с жените, те са еднакво жалки. Защо казвам, че всички са еднакво жалки? Нека разгледаме още веднъж определението и оценката на обществото и човечеството за мъжете, както и някои от отговорностите, които им се възлагат. В контекста на изискването на човечеството към мъжете, за което разговаряхме миналия път — „Човек никога не трябва да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ — крайната цел на това изискване е да определи мъжете като мъжествени, енергични мъже, което е стандартното обозначение за мъжете. След като обозначението „мъжествен, енергичен мъж“ е поставено на раменете на мъжа, той е длъжен да оправдае титлата си, а ако наистина иска да я оправдае, трябва да направи много безсмислени жертви и да върши много неща по начин, който противоречи на нормалната човешка природа. Например, ако си мъж и искаш обществото да те признае за мъжествен, енергичен мъж, тогава не можеш да проявяваш никаква слабост, не можеш да бъдеш плах по никакъв начин, трябва да имаш силна воля, не можеш да се оплакваш, че си уморен, не можеш да плачеш или да проявяваш каквато и да е човешка слабост, не можеш дори да си тъжен и не можеш да се отпускаш. През цялото време трябва да имаш блясък в очите, решителен и безстрашен поглед и да си способен да се нахвърлиш с гняв върху враговете си, за да оправдаеш титлата „мъжествен, енергичен мъж“. Това означава, че в този живот трябва да събереш смелост и да изправиш гръбнак. Не можеш да бъдеш посредствен, обикновен, прост или незабележителен човек. Трябва да надхвърлиш границите на обикновените простосмъртни и да бъдеш свръхчовек, който притежава изключителна сила на волята и изключителна упоритост, издръжливост и твърдост, за да си достоен да бъдеш наречен „мъжествен, енергичен мъж“. Това е само едно от изискванията на традиционната култура към мъжете. Това означава, че мъжете може да се напиват, да спят с проститутки и да играят хазарт, но трябва да са по-силни от жените и да притежават свръхсилна воля. Каквото и да ви се случи, не трябва да отстъпвате, да трепвате или да казвате „не“, както и не трябва да проявявате плахост, страх или малодушие. Трябва да се криеш и да прикриваш тези проявления на нормалната човешка природа и не трябва да ги разкриваш по никакъв начин, нито да позволяваш на някого да ги вижда, дори на собствените си родители, на най-близките си роднини или на хората, които обичаш най-много. Защо е така? Защото искаш да бъдеш мъжествен, енергичен мъж. Друга характерна черта на мъжествените, енергични мъже е, че никой човек, събитие или нещо не може да пречупи тяхната решимост. Винаги, когато мъжът иска да направи нещо — когато има някакви стремежи, идеали или желания, като например да служи на страната си, да покаже преданост към приятелите си или да поеме куршум заради тях, или иска да подхване някаква кариера, или има някаква амбиция, без значение дали е правилна или не — никой не може да го спре, и нито любовта му към жените, нито роднинските, семейните или обществените отговорности не могат да променят решимостта му, нито да го накарат да се откаже от стремежите, идеалите и желанията си. Никой не може да промени решимостта му, целите, които се стреми да постигне, или пътя, по който иска да поеме. В същото време той трябва да изисква от себе си да не се отпуска в нито един момент. Щом се отпусне, отхлаби хватката и поиска да се върне към изпълнението на семейните си задължения, да бъде добър син на родителите си, да се грижи за децата си и да бъде нормален човек, щом се откаже от своите идеали, стремежи, от пътя, по който иска да поеме, и от целите, които иска да постигне, той вече няма да бъде мъжествен, енергичен мъж. А ако не е мъжествен, енергичен мъж, какъв е тогава той? Той се превръща в голям мекушавец, в нищожество, а това са характеристики, презирани от цялото общество, и разбира се, презирани от самия него. Щом мъжът осъзнае, че в действията и поведението му има проблеми и недостатъци, които не отговарят на критерия за мъжествен, енергичен мъж, той ще се презре вътрешно и ще почувства, че няма място в това общество, че няма поле за изява на способностите му и че не може да бъде наречен мъжествен, енергичен мъж или дори просто мъж. Друга характеристика на мъжествените, енергични мъже е, че те не могат да бъдат огънати със сила, което е своеобразен дух, който прави невъзможно покоряването им от каквато и да е сила, насилие, заплахи или други подобни неща. Независимо с каква сила, насилие, заплаха или дори смъртна опасност се сблъскват, такива мъже не се страхуват от смъртта и могат да преодолеят редица изпитания. Те не могат да бъдат притискани в ъгъла и принуждавани да се покорят, те няма да се поддадат на никаква сила, само за да оцелеят, и няма да сведат глава с цената на компромис. Щом се подчинят на властта или на някоя сила заради някаква отговорност, задължение или по друга причина, дори да оцелеят и да запазят живота си, те ще изпитват отвращение от поведението си заради традиционната култура относно морала, която боготворят. Духът на бушидо в Япония е донякъде подобен. Щом се провалите или сте засрамени, чувствате, че трябва да се самоубиете чрез самоизкормване. Нима животът идва толкова лесно? Хората живеят само веднъж. Ако дори незначителен провал или неуспех предизвиква мисли за смърт, дали това е причинено от влиянието на традиционната култура? (Да.) Когато ги сполети проблем и не могат да вземат бързо решение или да направят избор, който да отговаря на изискванията на традиционната култура, или да докажат своето достойнство и характер, или че са мъжествени, енергични мъже, те ще потърсят смъртта и ще се самоубият. Причината, поради която мъжете могат да таят тези идеи и възгледи, е силното влияние на традиционната култура и начинът, по който тя ограничава мисленето им. Ако не бяха повлияни от идеите и възгледите на традиционната култура, нямаше да има толкова много мъже, които да се самоубиват или да се изкормват. Що се отнася до определението за мъжествен, енергичен мъж, мъжете много положително и уверено приемат тези идеи и възгледи на традиционната култура и ги считат за положителни неща, с които да се оценяват и въздържат, а също така да оценяват и въздържат другите мъже. Ако се съди по мислите и възгледите на мъжете, техните идеали, цели и пътищата, които избират, всичко това доказва, че всички те са дълбоко повлияни и отровени от традиционната култура. Многобройните истории за героични подвизи и красивите легенди са истинско отражение на това как традиционната култура се е вкоренила дълбоко в съзнанието на хората. От тази гледна точка, дали мъжете са отровени от традиционната култура също толкова дълбоко, колкото и жените? Традиционната култура просто поставя различни критерии за изисквания към мъжете и жените, като обижда, омаловажава, ограничава и контролира жените без задръжки, докато енергично подтиква, примамва, подстрекава и насърчава мъжете да не бъдат страхливци или обикновени хора. Изискването към мъжете е всичко, което правят, да бъде различно от това, което правят жените, да ги превъзхождат, да бъдат над тях и да се извисяват над тях. Те трябва да контролират обществото, човешката раса, тенденциите и посоката на обществото, както и всичко в него. Мъжете трябва дори да са всесилни в обществото, да имат властта да контролират обществото и хората, като тази власт включва също така да господстват над жените и да ги контролират. Мъжете трябва да се стремят именно към това и то е израз и на героичното поведение на мъжествения, енергичен мъж.

В съвременната епоха много държави са се превърнали в демократични общества, в които правата и интересите на жените и децата са донякъде гарантирани, а възпирането и влиянието на тези идеи и възгледи на традиционната култура върху хората вече не са толкова очевидни. В крайна сметка много жени са постигнали напредък в обществото и участието им в много области и професии се увеличава. Но тъй като идеите на традиционната култура отдавна са дълбоко вкоренени в съзнанието на хората — не само в съзнанието на жените, но и в това на мъжете — когато мислят за различни неща и подхождат към тях, и мъжете, и жените несъзнателно възприемат перспективата и гледната точка на традиционната култура. Разбира се, те се захващат също така с различни кариери и професии, водени от идеите и възгледите на традиционната култура. Макар че равенството между мъжете и жените донякъде е нараснало в днешното общество, идеята за мъжкото превъзходство в традиционната култура все още доминира в съзнанието на хората, а в повечето държави образованието се основава главно на тези основни идеи на традиционната култура. Ето защо, макар че в това общество хората рядко използват тези поговорки на традиционната култура, за да говорят по различни въпроси, те все още са в плен на идеологическата рамка на традиционната култура. Какви изрази използва съвременното общество за да похвали една жена? Например „мъжко момиче“ и „силна жена“. Това уважителни или унизителни форми на обръщение са? Има жени, които казват: „Някой ме нарече „мъжко момиче“, което ми се стори много ласкателно. Какво ще кажете за това? Вписала съм се в мъжкото общество и статусът ми се е повишил. Макар че съм жена, като се добави думата „мъжко“, ставам „мъжко момиче“, и тогава мога да бъда равна на мъжете, което е някаква чест!“. Това е един вид признание и приемане на тази жена от страна на дадена общност или група в човешкото общество, което е изключително почетно нещо, нали? Ако една жена бъде описана като мъжко момиче, това доказва, че тя е много способна, подобно на мъжете, а не е по-непълноценна от тях, и нейната кариера, таланти и дори социалният ѝ статус, коефициентът ѝ на интелигентност и средствата, с които се утвърждава в обществото, са достатъчни, за да бъде сравнявана с мъжете. Така, както Аз го виждам, за повечето жени обозначението „мъжко момиче“ е награда от обществото, един вид признание за социалния статус, който съвременното общество дава на жените. Иска ли някоя жена да бъде мъжко момиче? Макар че това определение е неприятно, независимо от обстоятелствата, да наречеш една жена „мъжко момиче“ със сигурност означава да я похвалиш за това, че е много компетентна и способна, и е одобрение в очите на мъжете. Що се отнася до определенията за мъжете, хората все още се придържат към традиционните представи, които никога не се променят. Например някои мъже не преследват кариера и не се стремят към власт или статус, а приемат сегашното си положение, доволни са от обикновената си работа и живот и се грижат много добре за семейството си. Как това общество нарича такива мъже? Описва ли ги като безполезни? (Да.) Някои мъже са много задълбочени и придирчиви в работата си, като правят нещата стъпка по стъпка и с голяма предпазливост. Как ги наричат някои хора? „Женчо“ или „свенлива теменужка“. Виждаш, че мъжете не биват обиждани с мръсни думи, а по-скоро с изрази, свързани с жените. Ако хората искат да похвалят женския пол, те използват изрази като „мъжко момиче“ и „силна жена“, за да повишат статуса на жената и да утвърдят нейната компетентност, докато изрази като „свенлива теменужка“ се използват, за да очернят мъжете и да ги порицаят, че не са мъжествени. Това не е ли широко разпространено явление в обществото? (Така е.) Тези поговорки, които са възникнали в съвременното общество, доказват наличието на един проблем, който се състои в това, че макар традиционната култура вече да изглежда много откъсната от съвременния живот и много отдалечена от съзнанието на хората, и макар сега хората да са пристрастени към интернет или към различни електронни устройства, или са обсебени от всевъзможни модерни начини на живот, и дори ако хората живеят изключително комфортно в съвременна жизнена среда или имат човешки права и свободи, това е само фасада. Факт е, че голяма част от отровата на традиционната култура остава в съзнанието им. Макар че хората са придобили някои физически свободи и някои от основните им възгледи за хората и нещата изглежда са се променили, макар че те сякаш са придобили известна степен на свобода в мисленето и сякаш са достигнали до нови прозрения в настоящото модерно общество благодарение на бързото разпространение на новините и напредналите информационни технологии, и макар да знаят и да са видели много неща във външния свят, човешките същества все още живеят в сянката на безбройните поговорки за морално поведение, отстоявани от традиционната култура. Дори да има хора, които казват: „Аз съм най-нетрадиционният човек, който може да съществува, аз съм много модерен, аз съм модернист“, и да имат златна халка на носа си, цял наниз от обеци по дължината на ухото си, а дрехите им да са много авангардни и модерни, техните възгледи за хората и нещата, както и за начина, по който трябва да се държат и да действат, все още са неразделни от традиционната култура. Защо хората не могат без традиционната култура? Защото сърцата и умовете им са потопени в традиционната култура и са пленени от нея. Всичко, което се ражда в най-съкровените дълбини на душата им, дори идеите, които мигновено проблясват в съзнанието им, са резултат от втълпяването и насаждането на традиционната култура и всичко това се създава в тази огромна рамка на традиционната култура, а не отделно от нейното влияние. Доказват ли тези факти, че човешките същества вече са в плен на традиционната култура? (Да.) Човешките същества вече са в плен на традиционната култура. Независимо дали си начетен или високообразован, щом живееш сред човешки същества, ти неминуемо ще бъдеш закърмен с традиционната култура на морала на човечеството и повлиян от нея, защото нещата от традиционната култура упражняват някаква невидима сила и власт, които съществуват навсякъде, не само в училищата и в учебниците на хората, но най-вече в техните семейства, и разбира се, във всяко кътче на обществото. По този начин на хората несъзнателно се втълпяват тези неща и те биват повлиявани, подвеждани и заблуждавани от тях. Следователно човешките същества живеят с обвързаностите, оковите и контрола на традиционната култура и не могат да се скрият или да избягат от нея, дори да искат. Те живеят в такъв вид обществена среда. Това е сегашното положение на нещата, а това показват и фактите.