Що се отнася за поговорките за моралното поведение в традиционната култура, за кои разговаряхме последно? (Разговаряхме за три поговорки: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ и „За приятел бих поел и куршум“.) Последния път разговаряхме за тези три изисквания и поговорки за моралното поведение, както и за същността на поговорките за морално поведение. За какво разговаряхме относно същността на поговорките за морално поведение? (Бог говори за разликите между поговорките за моралното поведение и истината. Поговорките за моралното поведение само ограничават поведението на хората и ги карат да спазват единствено правила, докато истината на Божиите слова казва на хората истините принципи, които те трябва да разберат, и посочва някои пътища да ги практикуват, за да имат принципи и посока в практиката си, когато нещо ги сполети. Това са аспектите, в които поговорките за моралното поведение се различават от истината.) Последния път разговаряхме, че поговорките за морално поведение най-вече изискват от хората да се придържат към определени практики и правила и наблягат повече на използването на правила, за да се ограничи поведението на хората, докато Божиите изисквания към хората най-вече им посочват пътища за практикуване въз основа на това, което нормалната човешка природа може да постигне, и тези широкообхватни пътища за практикуване се наричат принципи. Това означава, че когато те сполети проблем, Бог ще ти каже точния и положителен път за практикуване, както и принципите, целите и посоката на практиката ти. Той не иска да спазваш правила, а да се придържаш към тези принципи. Така хората изживяват истината реалност и пътят, по който вървят, ще е правилен. Нека днес да продължим да разглеждаме какви други съществени проблеми има с поговорките за морално поведение. Много поговорки за морално поведение не само ограничават мислите на хората, но и подвеждат и притъпяват мисленето им. Същевременно има и по-радикални поговорки, които искат да отнемат животи. Например зловещата поговорка от последното ни общение „За приятел бих поел и куршум“ не само контролира и ограничава мисленето на хората, но и иска да отнеме живота им, като ги прави не само неспособни да ценят собствения си живот, но и склонни да го отдадат прибързано от произволни съображения по импулсивен и безотговорен начин. Това не е ли искане да се отнемат човешки животи? (Да.) Преди хората изобщо да са разбрали смисъла на живота и да са намерили правилния път в него, те произволно го отдават за така наречен приятел в замяна на някаква капка доброта и го считат за толкова долен и безстойностен. Това е последицата от един начин на мислене, на който традиционната култура учи хората. Като погледнем как поговорките за морално поведение могат да ограничат мислите на хората, как в тях няма нито едно положително нещо и как те произволно искат да отнемат човешки животи, те със сигурност нямат положителен ефект върху хората или ползи за тях. Освен това хората биват подведени и притъпени от тези идеи. В името на собствената им суета и гордост, както и за да не бъдат заклеймени от общественото мнение, те са принудени да действат според изискванията за морално поведение. Хората вече са станали напълно обвързани, възпрени и оковани от тези различни поговорки и идеи за морално поведение, поради което са оставени без друг избор. Те са склонни да живеят в оковите на поговорките за морално поведение и нямат свободен избор само за да живеят по-почтен живот, да изглеждат добре в очите на другите, да бъдат високо оценявани и да получават одобрителни коментари от хората, да избягват да стават обекти на клевети и да донесат чест на семейството си. Ако погледнем тези идеи и възгледи на хората, както и явленията, посредством които са контролирани от поговорки за морално поведение, въпреки че до някаква степен тези поговорки ограничават и възпират човешкото поведение, те в значителна степен прикриват факта, че Сатана покварява хората, и факта, че хората имат покварен нрав и сатанинска природа. Те използват външно поведение, за да прикрият хората и те да могат да живеят наглед почтен, културен, елегантен, милосърден, изтъкнат и благороден живот. Поради това другите могат да определят какви хора са те — дали живеят благородно, или долно, добре или зле — само по външното им поведение. При такива обстоятелства всеки преценява и съди дали някой е добър, или лош, въз основа на различните изисквания за морално поведение, но никой не може да прозре покварената същност на хората, която се крие зад повърхностното им морално поведение, нито да види ясно различните форми на коварство и порочност, скрити зад воала на моралното поведение. По този начин хората използват моралното поведение като покривало, за да прикрият още повече покварената си същност. Например, една жена е външно добродетелна, мила, нежна и нравствена, и получава похвалите и възхищението на хората около нея. Тя се държи подобаващо, има добри маниери, особено въздържана е в общуването си с другите, не е злопаметна, има чувство за дълг към родителите си, грижи се за съпруга си и отглежда децата си, може да понася трудности и бива смятана за пример за другите жени. Наглед не могат да се забележат никакви проблеми у нея, но никой не знае какво или как мисли тя дълбоко в себе си. Тя никога не казва желанията и амбициите си и дори не смее да ги изкаже. Защо не смее да ги изкаже? Защото иска да се държи като добродетелна, мила, нежна и нравствена жена. Ако тя наистина се открие и разкрие сърцето и грозотата си, няма да може да бъде добродетелна, мила, нежна и нравствена жена и дори ще бъде критикувана и укорявана от другите, затова може само да се прикрива и преструва. Да бъде под прикритието на външното поведение на добродетелност, милосърдие, нежност и нравственост означава, че хората виждат само добрите ѝ дела и я хвалят, и така тя е постигнала целта си. Но колкото и да се преструва и да залъгва другите, наистина ли е толкова добра, колкото хората смятат? Изобщо не. Има ли тя всъщност покварен нрав? Има ли покварена същност? Измамна ли е тя? Надменна? Непримирима? Нечестива? (Да.) Тя със сигурност е всичко това, но то е прикрито — това е факт. Някои китайски исторически личности са уважавани като древни мъдреци и светии. Какви са основанията за това твърдение? Те са възхвалявани като светии и мъдреци единствено въз основа на някакви ограничени, несъстоятелни свидетелства и легенди. Истината е, че никой не знае какви точно са били действията и поведението, които стоят в основата на това. Имате ли вече задълбочено разбиране за тези проблеми? Някои от вас би трябвало да имат известно задълбочено разбиране, защото сте слушали толкова много проповеди и сте видели доста ясно същността и истината на човешката поквара. Щом хората разбират някои истини, те могат да придобият задълбочено разбиране за някои хора, въпроси и неща. Една добродетелна, мила, нежна и нравствена жена, колкото и примерно да е външното ѝ държание и морално поведение и колкото и добре да се прикрива и преструва, ще разкрие ли надменния си нрав? (Да.) Със сигурност. И така, има ли тя непримирим нрав? (Да.) Тя си мисли, че е на правия път, и чувства, че е добродетелна, мила, нежна и нравствена, както и че е добър човек, което доказва, че е много самоправедна и много непримирима. Истината е, че дълбоко в себе си тя разпознава истинската си същност и недостатъците си, но това не ѝ пречи да тръби добродетелите си. Това не е ли непреклонност? Това не е ли надменност? Освен това нейното самообявяване за добродетелна, мила, нежна и нравствена жена е единствено с цел тя да остави след себе си добра репутация и да донесе чест на семейството си. Такива мисли и стремежи не са ли нелепи и нечестиви? Тя получава комплименти от хората и се ползва с добро име, но дълбоко в себе си постоянно крие своите намерения, мисли и срамните неща, които е правила, и не ги споменава пред никого. Страхува се, че когато хората я прозрат, ще я коментират, съдят и отхвърлят. Какъв нрав е това? Не е ли измамен? (Да.) Е, колкото и прилично и достойно да е външното ѝ държание и колкото и порядъчно да е моралното ѝ поведение, поквареният ѝ нрав действително съществува, просто невярващите, които никога не са чували Божиите слова и не разбират истината, не могат да го възприемат или разберат. Тя може и да успее да подлъже невярващите, но не може да подлъже онези, които вярват в Бог и разбират истината. Не е ли така? (Да.) Това е защото тя е била подложена на покварата на Сатана и има покварен нрав и покварена същност. Това е факт. Колкото и примерно да е моралното ѝ поведение и колкото и високи стандарти да постига, фактът, че има покварен нрав, е неоспорим и непроменим. Щом хората разберат истината, ще могат да прозрат каква е всъщност. Сатана обаче се възползва от тези поговорки за моралното поведение, за да подвежда човешките същества и, разбира се, за да ги притъпява и да ограничава мислите им, като ги кара погрешно да мислят, че ако покрият тези изисквания и стандарти за моралното поведение, значи са добри хора и вървят по правилния път. Истината е, че е точно обратното. Дори ако някои хора показват добро поведение, което е в съответствие с поговорките за моралното поведение, те не са поели по правилния път в живота, а са поели по грешен път и живеят в грях. Поели са по пътя на лицемерието и са паднали в мрежата на Сатана. Това е така, защото поквареният нрав и покварената същност на човеците няма да се променят ни най-малко само защото имат известно добро морално поведение. Външното морално поведение е просто украса, представление, и истинската им природа и истинският им нрав все пак ще бъдат разкрити. Сатана се е заловил да ограничи и контролира хората чрез поведението и външността им, като ги кара да се преструват и маскират чрез добро поведение и същевременно използва доброто поведение на хората, за да прикрие факта, че Сатана е покварил човечеството и, разбира се, също така да прикрие факта, че хората имат покварен нрав. Целта на Сатана е, от една страна, да постави хората под контрола на тези поговорки за морално поведение, за да ги накара да правят повече добри и по-малко лоши дела, и в никакъв случай да не правят неща, които се противопоставят на управляващата класа. Това още повече облагодетелства властването и контрола на управляващата класа върху човечеството. От друга страна, след като човешките същества приемат тези поговорки за морално поведение като теоретична основа за поведението и действията си, те започват да се отдалечават от истината и позитивните неща и да им се противопоставят. Разбира се, що се отнася до словата, изказани от Бог, и позитивните неща и истините, на които Бог учи хората, на тях започва да им става трудно да ги разберат и осмислят и те може да развият всякакви видове съпротива и представи. Когато хората са обладани от тези поговорки за моралното поведение, им става все по-трудно да приемат Божиите слова и истината, и, разбира се, им става по-трудно да разберат покварения си нрав и да го променят. Затова всички различни поговорки и идеи за морално поведение до голяма степен възпрепятстват приемането и разбирането на Божиите слова от хората и, разбира се, влияят и на степента, в която хората приемат истината. Сатана използва метода на индоктриниране на хората с поговорки за морално поведение, за да ги накара да си създадат всякакви неуместни и негативни идеи и възгледи, за да възприемат хората и нещата, да се държат и да действат въз основа на тези идеи и възгледи. Когато хората възприемат идеите зад поговорките за морално поведение като теоретична основа и стандарт за възгледите си за хората и нещата, както и за поведението и действията си, поквареният им нрав не само не може да се смекчи или промени, а напротив, до известна степен ще стане още по-тежък и бунтът и съпротивата им срещу Бог ще станат още по-силни. Поради това, когато Бог спасява хората, когато им предоставя Божиите слова, най-голямото препятствие не е поквареният човешки нрав, а различните сатанински философии, поговорки за морално поведение и всевъзможните сатанински идеи и виждания, които идват от Сатана. Това е последица от покварата на човечеството от Сатана и негативното влияние на различните поговорки за морално поведение върху покварените човеци. Това е истинската цел, която Сатана иска да постигне, като проповядва и защитава поговорки за морално поведение.

На последното ни събрание разговаряхме основно за три поговорки за морално поведение, а именно: „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ и „За приятел бих поел и куршум“. Днес ще разговаряме върху „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“. Тази поговорка за морално поведение също се е появила сред човечеството, като е дошла от идеите и възгледите на покварените човешки същества. Тя, разбира се, произхожда по-точно от покварата и подвеждането на човечеството от Сатана и има същия ефект и природа като поговорките за морално поведение, за които разговаряхме преди, макар и по различен начин. Тези твърдения съдържат подобна дързост и грандиозност и са също толкова пламенни, страстни и героични. Ако хората никога не бяха чували Божиите слова и не разбираха истината, щяха да почувстват, че тези твърдения вълнуват душата и карат кръвта да кипи. След като чуят тези думи, те веднага биха се почувствали силни и биха стиснали юмруци. Нямаше да могат да седят повече мирни или да сдържат настроението си на вътрешна възбуда, и щяха да почувстват, че точно в това се състои китайската култура и духът на драконите. Сега още ли се чувствате така? (Не.) Как се чувствате, като чухте тези думи сега? (Сега чувствам, че тези думи не са добри или позитивни.) Защо сега се чувствате различно от преди? Защото, когато хората остареят и са минали през толкова много страдания, губят младежката си стремителна жизненост ли? Или защото след като разберат някои истини, могат да прозрат, че тези поговорки за морално поведение са прекалено повърхностни, нереалистични и безполезни? (Най-вече, че тези поговорки не са в съгласие с истината и са непрактични.) Тези поговорки за морално поведение действително са прекалено повърхностни и нереалистични. И така, що се отнася до поговорката за моралното поведение „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, нека да анализираме и разнищим какво не е наред с нея, като имаме предвид принципите, по които разговаряхме преди, за да можем конкретно да разобличим абсурдността на тази поговорка и лукавите схеми на Сатана, които се крият в нея. Знаете ли как да я разнищите? Кажете Ми какво точно е значението на това изречение. (Това са трите критерия на Менциус за това да станеш мъжествен, зрял мъж. Съвременното тълкувание е: славата и богатствата не могат да смутят нечия решителност, бедността и лошите обстоятелства не могат да променят нечия силна воля и заплахата от власт и насилие не може да накара човек да се покори.) Поговорката за морално поведение, която споменахме по-горе —„Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“, е насочена към жените, а тази очевидно е насочена към мъжете. Дали ще е живот в слава и богатства, или крайна бедност, или сблъскване с власт и насилие, към мъжете се предявяват изисквания във всякакви условия. Колко изисквания общо са предявени към мъжете? От мъжете се изисква да имат силна воля, неизчерпаема решителност и да не се поддават на власт и насилие. Помислете дали така поставените изисквания имат общо с нормалната човешка природа и дали отчитат реалните житейски условия, в които живеят хората. С други думи, помислете дали тези изисквания, предявявани към мъжете, са повърхностни и нереалистични. Изискванията на традиционната култура за женското морално поведение са, че жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена; „добродетелна“ означава да притежава женски добродетели, „мила“ означава да е добросърдечна, „нежна“ означава да е дама и „нравствена“ означава да е морален човек и да има добро морално поведение. Всички тези изисквания са толкова умерени. Мъжете нямат нужда да са добродетелни, мили, нежни и нравствени, а жените нямат нужда да имат силна воля, неизчерпаема решителност и могат да отстъпят, когато се сблъскат с власт и насилие. Тоест това изискване за морално поведение „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ дава достатъчно пространство на жените, понеже е особено толерантно и внимателно към тях. Какво означават тази толерантност и внимание? Могат ли те да бъдат разбрани по различен начин? (Те са форма на дискриминация.) И Аз мисля така. Истината е, че това е дискриминация срещу жените, вярването, че жените нямат силна воля, че са страхливи и срамежливи и че е достатъчно от тях да се очаква да раждат деца, да се грижат за съпрузите си и да отглеждат децата си, да вършат домакинската работа, да не се карат с другите и да не клюкарят. Би било невъзможно да се изисква от тях да изградят кариера и да имат силна воля — те не са способни на това. И така, като погледнем от друга гледна точка, тези изисквания към жените са откровено дискриминационни и подценяващи. Тази поговорка за морално поведение „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ е насочена към мъжете. Тя изисква от тях да имат силна воля и безкрайна решителност, както и мъжествен и силен дух, непреклонен пред власт и насилие. Това изискване правилно ли е? Разумно ли е? Тези изисквания към мъжете показват, че човекът, който е измислил тази поговорка за морално поведение, има високо мнение за мъжете, защото изискванията му към тях са по-големи от тези към жените. Предвид същността на пола им, социалния им статус и мъжките им инстинкти това може да се тълкува така, сякаш мъжете трябва да бъдат над жените. Тази поговорка за морално поведение от тази гледна точка ли е формулирана? (Да.) Очевидно тя е продукт на общество, в което мъжете и жените не са равни. В това общество мъжете продължават да дискриминират и унижават жените, да стесняват полето за действие в живота им, да пренебрегват стойността на женското съществуване, постоянно да преувеличават собствената си стойност, да повишават собствения си социален статус и да позволяват техните права да са повече от тези на жените. Какви са ефектите и последиците от това в обществото? Това общество е управлявано и доминирано от мъже. То е патриархално общество, в което жените трябва да са под ръководството, потисничеството и контрола на мъжете. Същевременно мъжете могат да се занимават с каквато и да е работа, докато кръгът от занимания на жените трябва да бъде намален и ограничен. Мъжете трябва да се ползват с всички права в обществото, докато обхватът на правата, с които се ползват жените, е значително ограничен. Работа, която мъжете не искат или не избират да вършат, или биха били дискриминирани, ако вършат, може да бъде оставена за жените. Например прането, готвенето, услугите и някои професии с нисък доход и нисък социален статус, както и професиите, които хората подценяват, са запазени за жените. С други думи, мъжете могат да се ползват изцяло от правата си като мъже по отношение на избора на работа и социалния статус и да се ползват от специалните права, които обществото им дава. В такова общество мъжете са на първо място, а жените са втора класа, дори до такава степен, че нямат никаква свобода на избор, нито дори право на избор. Те могат само пасивно да чакат да бъдат избрани и в крайна сметка са отстранени и изолирани от това общество. Следователно изискванията на това общество към жените са относително умерени, докато изискванията към мъжете са относително строги и сурови. Независимо обаче дали са насочени към мъжете, или към жените, целта и мотивът на налагането на тези изисквания за морално поведение са да накарат хората да служат по-добре на обществото, народа, държавата и, разбира се, в крайна сметка да служат на управляващата класа и управляващите. Лесно е да се забележи в тази поговорка „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, че човекът, който е измислил това изискване за морално поведение, е предубеден спрямо мъжете. В очите на този човек мъжете трябва да имат силна воля, неизчерпаема решителност и дух, който не се прекланя пред власт и насилие. От тези изисквания можете ли да видите целта на човека, който ги е измислил? Целта е да накара полезните мъже, мъжете със силна воля в това общество, да служат по-добре на обществото, народа, държавата и в крайна сметка да служат по-добре на управляващите, а стойността и функцията на мъжете в това общество да бъдат експлоатирани по-добре. Само такива мъже могат да се нарекат мъжествени и зрели. Ако мъжете не могат да отговорят на тези изисквания, тогава в очите на тези моралисти и управляващи те не се наричат мъжествени и зрели, а само посредствени хора и парии, и биват дискриминирани. Това означава, че ако един мъж няма силна воля, неизчерпаема решителност и дух, който не се прекланя пред власт и насилие, както те изискват, а е просто един посредствен, обикновен човек без постижения, който може само да живее собствения си живот, и не може да допринесе със стойността си за обществото, народа и държавата, и управляващите, и държавата и народът не могат да му възложат някаква важна позиция, то този човек няма да е приет и ценен от обществото, нито ще бъде ценен от управляващите, и управниците и тези моралисти ще гледат на него като на посредствен човек, парий и дегенерат сред мъжете. Не е ли така? (Да.) Съгласни ли сте с тази поговорка? Уместна ли е тя? Справедлива ли е към мъжете? (Не, несправедлива е.) Трябва ли мъжете да се занимават с целия свят, държавата и с велики начинания за нацията? Не могат ли просто да бъдат обикновени, съвестни мъже? Не могат ли да плачат, да имат любовна мъка, да таят дребни егоистични мотиви или да живеят прост живот в компанията на любимите си? Трябва ли да са загрижени за целия свят, за да бъдат описани като мъжествени и зрели? Трябва ли въобще да бъдат наричани мъжествени и зрели, за да бъдат смятани за мъже изобщо? Да си мъжествен и зрял ли е определението за мъж? (Не.) Тези идеи са обида към мъжете, те са равносилни на лична нападка към мъжете. Някой от вас изпитва ли същите чувства? (Да.) Приемливо ли е мъжете да нямат силна воля? Приемливо ли е да нямат неизчерпаема решителност? Когато мъжете се изправят срещу власт и насилие, приемливо ли е да отстъпят и да търсят компромис, за да оцелеят? (Да, приемливо е.) Приемливо ли е мъжете да нямат това, което жените нямат? Приемливо ли е мъжете да си отдъхнат, като не са мъжествени и зрели, а просто обикновени мъже? (Да, приемливо е.) Така хората ще са освободени, пътят това да бъдат мъже ще бъде разширен и мъжете няма да са толкова уморени в живота, а ще могат да живеят нормално.

В света все още има доста страни, в които идеи на традиционната култура като „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“ оковават мъжете. Тези страни са все още патриархални общества, в които мъжете командват и властват от семейството до обществото и държавата като цяло, имат предимство във всичко, печелят във всяка ситуация и изпитват повсеместно чувство за превъзходство. Същевременно тези общества, народи и страни имат високи изисквания към мъжете, което упражнява огромен натиск върху тях и поражда множество неблагоприятни последици. Някои мъже, които са загубили работата си, дори не смеят да кажат на семействата си. Ден след ден нарамват чантата си и се преструват, че отиват на работа, но всъщност излизат и се мотаят по улиците. Понякога се прибират вкъщи късно вечерта и дори лъжат семейството си, че са работили извънредно в офиса, а на следващия ден продължават да се преструват, като отново излизат да обикалят по улиците. Тези идеи на традиционната култура, както и обществените отговорности на мъжете и отреденото им място в обществото са източник на напрежение и дори унижение. Те също така изопачават човешката природа на мъжете, като карат мнозина от тях да се чувстват изнервени, потиснати и често на ръба на нервния срив, когато ги сполетят трудности. Защо е така? Защото те смятат, че са мъже, че мъжете трябва да печелят пари, за да издържат семействата си, че трябва да изпълняват мъжките си отговорности, че мъжете не бива да плачат или да бъдат тъжни, че мъжете не бива да бъдат безработни, а трябва да бъдат стълбове на обществото и гръбнак на семейството. Точно както казват невярващите: „Мъжете не проливат лесно сълзи“, един мъж не трябва да има слабости или недостатъци. Тези идеи и възгледи се дължат на неправилното категоризиране на мъжете от моралистите, както и на това, че те постоянно издигат статуса на мъжете. Тези идеи и възгледи не само подлагат мъжете на всякакви проблеми, тревоги и мъки, но и се превръщат в окови в умовете им, като правят позицията, ситуацията и срещите им в обществото все по-неловки. С увеличаването на натиска върху мъжете се увеличават и негативните ефекти на тези идеи и възгледи върху тях. Някои мъже дори се самоопределят като велики поради погрешното тълкувание на мястото на мъжкия пол в обществото, като мислят, че мъжете са велики, а жените незначителни, и че поради това мъжете трябва да водят във всичко и да бъдат господари на къщата, а когато нещата не вървят, те могат да упражняват домашно насилие върху жените. Всички тези проблеми са свързани с начина, по който мъжкият пол е категоризиран погрешно от обществото, не е ли така? (Да.) Виждаш, че в повечето държави по света социалният статус на мъжете е по-висок от този на жените, особено в семейството. Мъжете нямат друго задължение освен да ходят на работа и да печелят пари, докато жените вършат всички домакински задачи, не могат да спорят или да се оплакват и не смеят да споделят това с другите, колкото и уморително и тежко да е. До каква степен е нисък статусът на жените? Например, мъжете първи си взимат от най-вкусната храна на масата, а жените — втори; в домовите книги мъжът се вписва като глава на семейството, а жената — като член на семейството. Виждаме неравенството в статуса на мъжете и жените дори и само от тези тривиални неща. Разделението на труда между мъжете и жените е различно поради различията между половете, но не е ли несправедливо това, че неравенството между статуса на мъжете и този на жените в обществото е толкова огромно? Това не се ли дължи на образованието в традиционната култура? В обществото не само жените мислят, че мъжете са по-изтъкнати и благородни, но дори и мъжете смятат, че самите те са благородни и висшестоящи в сравнение с жените, защото мъжете могат да създават по-голяма стойност и да допринасят повече за обществото, народа и страната със способностите си, докато жените не могат. Това не е ли изкривяване на фактите? Как е възникнало това изкривяване на фактите? Свързано ли е пряко с насаждането и влиянието на общественото образование и традиционната култура? (Да.) Свързано е пряко с образованието на традиционната култура. Сред хората, независимо дали в реалното общество или в даден народ или държава, всички отклонения, които се появяват, са причинени от няколко неправилни идеи, защитавани от шепа социолози или управляващи, и са пряко свързани с неправилните идеи, защитавани от лидерите на обществото, народа или държавата. Ако идеите и възгледите, които защитават, са по-положителни и близо до истината, сред хората ще има сравнително по-малко проблеми. Ако идеите, които защитават, са изопачени и създават погрешна представа за човешката природа, тогава в обществото, етническата група или държавата ще настъпят множество отклонения. Ако социолозите защитават правата на мъжете, преувеличават стойността на мъжете и омаловажават стойността и достойнството на жените, тогава в това общество очевидно ще е налице огромно неравенство в социалния статус между мъжете и жените, придружено от различни други неравенства като неравенство на работното място, в социалния статус и в общественото благосъстояние, както и огромно неравенство в статуса на половете в семейството и съвсем различно разделение на труда. Всичко това е отклонение. Появата на тези отклонения е свързана с хората, които защитават тези идеи и възгледи, и е предизвикана от тези политици и социолози. Ако човечеството изначално имаше правилни възгледи и правилни поговорки по тези въпроси, тези отклонения щяха да намалеят до някаква степен в различните страни и народи.

В контекста на това, за което току-що разговаряхме, каква трябва да е правилната гледна точка за отношението към мъжете? Какъв вид поведение, човешка природа, стремежи и социален статус трябва да имат мъжете, за да бъдат нормални? Как мъжете трябва да подхождат към обществените си отговорности? Освен разликите между половете трябва ли да има разлики между мъжете и жените от отношение на обществената им отговорност и социалния им статус? (Не, не трябва.) Тогава какво трябва да е правилното, обективното и човечното отношение към мъжете, което е съгласно истините принципи? Именно това трябва да разберем сега. Нека тогава да поговорим за това точно как трябва да се отнасяме към мъжете. Трябва ли да се прави разлика между обществените отговорности на мъжете и жените? Трябва ли мъжете и жените да имат равен социален статус? Справедливо ли е да се издига статусът на мъжете неоснователно, а жените да бъдат подценявани? (Не, това не е справедливо.) Тогава как точно трябва да се подхожда към социалния статус на мъжете и жените по начин, който е справедлив и рационален? Какъв е принципът за това? (Че мъжете и жените са равни и отношението към тях трябва да е справедливо.) Справедливото отношение е теоретичната основа, но как трябва тя да се приложи на практика така, че да отразява справедливостта и рационалността? Не е ли свързано това с практически проблеми? Преди всичко трябва да решим твърдо, че статусът на мъжете и жените е равен — това е безспорно. Поради това разделението на труда между мъжете и жените в обществото също трябва да е равно и трябва да се обмисля и организира според техните заложби и способността им да свършат работата. Трябва да има равенство, особено по отношение на човешките права, доколкото жените трябва също да разполагат с това, с което мъжете могат да разполагат, за да се гарантира равен статус на мъжете и жените в обществото. Който може да свърши работата или който е компетентен да бъде лидер, трябва да има правото да го направи, независимо дали е мъж, или жена. Какво мислите за този принцип? (Добър е.) Това отразява равенство между мъжете и жените. Ако, например, за мястото на един огнеборец има двама мъже и две жени, кой трябва да бъде нает на работа? Теоретичната основа и принципът са справедливото отношение. Как тогава трябва да се подходи в действителност към този въпрос? Както току-що казах, трябва да оставите този, който е подходящ за работата, да я свърши според способностите и заложбите си. Просто направете подбор според този принцип и вижте кой от тези кандидати е в добра физическа форма и не е тромав. Пожарникарската работа изисква да се реагира бързо в екстремни ситуации. Ако някой е твърде тромав, глупав и муден като костенурка или стара крава, ще забави нещата. След като установите качествата на всеки кандидат по отношение на заложбите, способностите, опита, нивото на компетентност в огнеборството и така нататък, заключението, което може да се направи, е, че един мъж и една жена са напълно подходящи. Мъжът е висок, физически силен, има опит в огнеборството и е участвал в няколко пожарогасителни и спасителни операции; жената е пъргава, преминала е през сериозно обучение, има познания за огнеборството и свързаните с него работни процедури, има заложби, отличавала се е на другите си работни места и е получавала награди. Така че в крайна сметка и двамата биват избрани. Това правилно ли е? (Да.) Това се казва да избереш най-добрия от най-добрите, без да проявяваш пристрастия към никого. Това означава, че когато избираш такъв тип човек, не трябва да следваш правилото, че той трябва да е мъж или жена — мъжете и жените са еднакви и всеки, който е подходящ за работата, ще може да я свърши. Затова, когато решавате дали да изберете мъж, или жена за дадена задача, наред с основния принцип на справедливото отношение трябва да се приложи и конкретният принцип работата да се възложи на този, който е способен и подходящ да я свърши, независимо от това дали е мъж, или жена. По този начин идеята, че „Мъжете превъзхождат жените“, вече няма да те възпира и обвързва, и никакви старомодни идеи няма да влияят на преценката или избора ти в тази ситуация. От твоята гледна точка на всеки, който е подходящ за работата, трябва да му бъде позволено да я върши, независимо дали е мъж, или жена — не е ли това да постъпиш справедливо? Преди всичко, когато решаваш проблем, ти нямаш предразсъдъци срещу мъжете или жените. Вярваш, че има много изключителни и талантливи жени и познаваш доста такива личности. Поради това твоето виждане те убеждава, че работоспособността на жените не е по-лоша от тази на мъжете и че стойността, която жените имат за обществото, не е по-малка от тази на мъжете. Щом имаш това виждане и разбиране, ще правиш точни преценки и избори въз основа на този факт във всяко свое бъдещо действие. С други думи, ако не проявяваш пристрастност към никого и нямаш предразсъдъци, основани на пола, то твоята човешка природа ще бъде относително нормална в това отношение и можеш да постъпваш справедливо. Забраните на традиционната култура, в смисъл че мъжете се смятат за висшестоящи спрямо жените, ще се вдигнат, мислите ти вече няма да са ограничени и ти вече няма да се влияеш от този аспект на традиционната култура. Накратко казано, независимо от преобладаващите начини на мислене или условности в обществото, ти вече ще си преодолял тези условности, няма да си ограничен и повлиян от тях и ще можеш да се изправиш лице в лице с фактите и с истината. Още по-хубаво, разбира се, е това, че можеш да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш според Божиите слова и истините принципи, в резултат на което идеи и възгледи като „Мъжете трябва да са мъжествени и зрели, а жените са срамежливи мимози“ не съществуват за теб. И така, мислите и възгледите ти относително напредничави ли са сред човешките същества? (Да.) Относително казано, това е напредък. Мъж или жена, млад или стар, всеки може да получи справедливо отношение, когато дойде при теб. Това всъщност е да издигаш хората, а не да им вредиш. Ако продължаваш да се придържаш към възгледите на традиционната култура, като твърдиш, че „От древни времена мъжете имат по-висок статус от жените и във всяка сфера на живота има повече изключителни и талантливи мъже, отколкото жени. Оттук може да се заключи категорично, че мъжете са по-силни от жените и че стойността на мъжете за обществото е по-висока от тази на жените. Ако стойността им за обществото е по-висока, не трябва ли и статусът им да е по-висок? Ето защо в това общество мъжете трябва да имат последната дума и да са в позицията на силния, а жените трябва да слушат мъжете и да бъдат наставлявани и управлявани от тях“, то този начин на мислене е твърде изостанал и упадъчен и ни най-малко не съответства на истините принципи. Ако действително имаш такива идеи и възгледи, можеш само да дискриминираш жените и да ги потискаш и ще бъдеш заклеймен и отстранен от обществените тенденции. Равенството между мъжете и жените е правилна гледна точка, която вече е получила всеобщо признание и изцяло е съгласно Божиите намерения. Хората трябва да получават справедливо отношение, на мъжете не трябва да се гледа с възхищение, а на жените не трябва да се гледа с пренебрежение, и не трябва да се пренебрегва стойността на жените, нито тяхната способност за работа и заложби. Това вече е основният консенсус сред информираното население на всяка страна. Ако преобладаващите ти идеи все още са повлияни от традиционната култура и още мислиш, че мъжете са значими, а жените — незначителни, то във всяко твое действие виждането и изборите ти ще бъдат предварително насочени към мъжкия пол и ще даваш на мъжете относително повече възможности. Ще мислиш, че дори и някои мъже да са малко по-некомпетентни, те пак са по-силни от жените, както и че жените не могат да се мерят с мъжете или да постигнат това, което мъжете могат. Ако разсъждаваш по този начин, гледната ти точка ще бъде предубедена и вследствие на това преценката и крайните ти решения ще бъдат изкривени поради начина ти на мислене. Например, що се отнася до подбора на огнеборци, за който току-що говорихме, ти си блъскаш ума и се чудиш: „Жените могат ли да се катерят по стълби? Колко сила могат да приложат жените? От каква полза е пъргавостта на една жена? Дори и да е преминала през сериозно обучение, това е напълно безполезно“. После обаче се сещаш за справедливото отношение към хората и най-сетне избираш двама мъже и една жена. Истината е, че като избираш една жена в този случай, ти просто отбиваш номера и правиш показен жест, за да успокоиш жената и да опазиш гордостта ѝ. Как ви се струва този подход към нещата? Не само подбираш хората по този начин, но и когато разпределяш работата, възприемаш една подценяваща жената гледна точка, дори ѝ възлагаш ниско квалифицирана или лека работа. Продължаваш да мислиш, че проявяваш човечност и грижа към жената, като се отнасяш към нея с предимство и я пазиш. Истината е, че от гледна точка на жената ти си наранил тежко самочувствието ѝ. Как си го наранил? Защото мислиш, че жените са слаби и уязвими, че са срамежливи, а мъжете са мъжествени, и затова смяташ, че жените трябва да бъдат защитавани. Как са възникнали тези идеи? Дали се дължат на влиянието на традиционната култура? (Да.) Тук се корени основната причина. Колкото и да говориш, че хората трябва да получават справедливо отношение, действията ти показват, че ти безспорно все още си окован и ограничен от тази идея в традиционната култура, че „Мъжете превъзхождат жените“. От действията ти ясно се вижда, че не си се отървал от тази идея. Така ли е? (Да.) Ако искаш да се отървеш от тези окови, трябва да търсиш истината, да разбираш напълно същността на тези идеи и да не действаш под влиянието или контрола на тези идеи на традиционната култура. Трябва да ги изоставиш и да им се опълчиш веднъж завинаги и да спреш да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш според идеите и възгледите на традиционната култура, както и да не правиш никакви преценки и избори въз основа на традиционната култура, а по-скоро да възприемаш хората и нещата, да се държиш и да действаш в съответствие с Божиите слова и истините принципи. По този начин ще вървиш по правилния път и ще бъдеш истинско сътворено същество, одобрено от Бог. Иначе ще продължаваш да бъдеш контролиран от Сатана, ще продължаваш да живееш под властта на Сатана и няма да можеш да живееш в Божиите слова. Така стоят нещата.

Сега разбирате ли същността на тази поговорка за морално поведение: „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“? А разбирате ли и социалния контекст, в който е изказана тази поговорка? (Да.) За да се подобри социалният статус на мъжете и да им се предоставят повече права, е необходимо към тях да бъдат предявени по-високи изисквания, да се установи образът на мъжете в съзнанието на хората и той да се оформи като образ на мъжество и зрялост. Това е образът, внушен от поговорката „Човек никога не бива да се развращава от богатството, да се променя от бедността или да се огъва пред силата“, за който хората говорят. Един аспект на това, което моралистите, предлагащи тази поговорка за морално поведение, казват на хората, е, че тези, които могат да постигнат изискванията на поговорката, са истински мъжествени, тоест те дават на хората определение за мъж; другият аспект е, че те защитават тезата, че мъжете трябва смело да се изправят и да поемат инициативата да поемат отговорност, да бъдат показно неконвенционални, да държат здраво в ръцете си социалния си статус и да упражняват власт над общия поток в обществото. Това мислене, че „Мъжете превъзхождат жените“ упорито съществува и до днес. Макар и някои страни или етнически групи да са постигнали известно подобрение в това отношение, този начин на мислене все още има доминиращи позиции в много други страни и народи, където той все още контролира и доминира националните и обществените течения, доминира разделението на труда между мъжете и жените в обществото, както и техния социален статус и обществена стойност. И до днес това не се е променило много. Това означава, че в много страни и народи жените все още са дискриминирани и изключени. Това е много жалко и представлява най-голямото неравенство на света. Това дали жените са дискриминирани и изключени, или равни на мъжете, е ясен показател за оценка на това дали дадена страна или нация е прогресивна, или изостанала.

Току-що разговаряхме за това какво трябва да бъде отношението към мъжете и жените, които Бог е създал, и какви правилни възгледи човек трябва да има към тях. Както мъжете, така и жените имат нормална човешка природа и притежават нормална човешка съвест и нормален човешки разум — тези неща са общи за мъжете и жените. Като се изключат различията между половете, мъжете и жените са по същество еднакви по отношение на своето мислене, инстинкти, реакции към различни въпроси, заложби и способности, както и в други аспекти. Не може да се каже, че са напълно еднакви, но по същество са малко или много подобни. Техните житейски навици и правила за живот, както и идеите, възгледите и отношението им към обществото, световните течения, хората, събитията, нещата и всички Божии творения, както и реакциите им спрямо определени въпроси, включително физическите и умствените им реакции, са идентични. Защо тези неща са идентични? Защото и мъжете, и жените са създадени от единствения Създател и жизненият им дъх, свободната им воля, както и различните дейности, които могат да предприемат, житейската им рутина и т.н. — всичко това идва от Създателя. В контекста на тези явления между мъжете и жените няма нищо различно освен различията между половете и някои различни неща или професионални умения, в които те се отличават. Например много професии, които се упражняват от мъже, могат да се упражняват и от жени. Има жени учени, пилоти и космонавти, а има и жени президенти и правителствени служители, което доказва, че професиите, които мъжете и жените могат да упражняват, са малко или много едни и същи, въпреки различията между половете. По отношение на физическата издръжливост и изразяването на емоции мъжете и жените са малко или много едни и същи. Когато почине роднина на една жена, тя си изплаква очите от сърцераздирателна мъка; когато родител или любимата на един мъж почине, той също се вайка толкова силно, че земята се разтриса; когато жените са изправени пред развод, те стават унили, потиснати и тъжни и може дори да се самоубият; мъжете също се потискат, ако съпругата им ги напусне, и някои може дори тайно да си поплачат под завивките. Понеже са мъже, те не смеят да се оплакват пред другите, че страдат, и трябва външно да се преструват на силни, но когато са сами, плачат като нормални хора. Когато се случат определени неща, и мъжете, и жените стават емоционални, както може да се очаква, независимо дали плачат, или се смеят. Също така сред служителите, които изпълняват различни видове дълг и работа в Божия дом, жените имат възможности да бъдат повишени, обучени и да бъдат повишени, като и мъжете имат същите възможности да бъдат повишени, обучени и да им се дадат важни позиции — възможностите са еднакви и равни. Различните проявления на поквара, които жените разкриват в ежедневието си и в изпълнението на дълга си, не се различават от тези, които мъжете разкриват. Даже сред жените има зли хора и антихристи, които смущават и прекъсват църковното дело — нима същото не важи и за мъжете? Това е така, защото покварените нрави на хората са еднакви. Ако са зли хора, които вършат зло, прекъсват и смущават църковното дело и се опитват да установят собствено независимо царство, то когато бъдат премахнати, ще има ли значение дали са мъже, или жени? Не, те ще бъдат премахнати по един и същи начин. Мислите ли, че сред премахнатите има повече мъже, отколкото жени? Горе-долу са поравно. Всички, които вършат зло, прекъсват и смущават и се причисляват към антихристите и злите хора, трябва да бъдат премахнати без оглед на това дали са мъже, или жени. Някои хора казват: „Жените не могат да правят неща, които прекъсват и смущават, колко срамно би било за една жена да прави такива неща, жените трябва да са по-загрижени за опазването на достойнството си! Как могат малки жени да вършат такива големи злини? Не могат, трябва да им се даде шанс да се покаят. Мъжете са дръзки, те са родени да правят лоши неща, родени са да бъдат антихристи и злодеи. Дори и да сторят някакво дребно зло и дори и да нямаме ясно разбиране за обстоятелствата, те пак трябва да бъдат отлъчени“. Божият дом постъпва ли така? (Не.) Божият дом не постъпва така. Божият дом премахва хората въз основа на принципите. Той не прави разлика между мъже и жени и не се интересува от опазването на достойнството на жените или мъжете, а се отнася справедливо към тях. Ако си мъж, който е извършил зло, и отговаряш на принципите за премахване и отлъчване, то Божият дом ще те отстрани според принципите; ако си жена, която е причинила прекъсване и смущение, и си зъл човек или антихрист, също ще бъдеш премахната или отлъчена, и няма да бъдеш пощадена само защото си жена и плачеш, или рониш сълзи. Божият дом трябва да подхожда към нещата според принципите. Вярващите жени се стремят към благословии и имат желанието и намерението да бъдат благословени. А мъжете също ли са такива? Да, такива са и правят същото. Мъжете имат не по-малко амбиция и желание за благословии от жените. Чие противопоставяне на Бог е по-сериозно — това на мъжете или това на жените? Еднакво е. Някои ще кажат: „Сега най-после разбирам истината — излиза, че мъжете и жените са еднакво покварени! Преди смятах, че мъжете са мъжествени и зрели, че трябва да се държат като джентълмени и да правят всичко справедливо, честно и открито, за разлика от жените, много от които са тесногръди, вдигат врява за банални неща до безкрайност, постоянно клюкарстват зад гърбовете на хората и не действат открито. Но не ми беше хрумвало, че много от лошите хора са мъже и че лошотиите, които мъжете правят, са още по-големи и по-многобройни“. Сега вече разбирате тези въпроси. Накратко казано, няма значение дали си мъж, или жена — покварените нрави на всички са еднакви, само човешката природа на хората е различна. Това е единствената справедлива гледна точка към мъжете и жените. Има ли някакъв предразсъдък в тази гледна точка? (Не.) Повлияна ли е тя от идеята, че мъжете превъзхождат жените? (Не.) Тя изобщо не е повлияна от тези неща. Когато човек преценява дали някой е добър, или лош, трябва първо да вземе предвид не това дали е мъж, или жена, а да погледне човешката му природа, след което да прецени същността му въз основа на проявленията на покварения му нрав във всички негови различни аспекти. Това е точната гледна точка към хората.

Като разгледаме този въпрос от гледна точка на явленията, за които разговаряхме по-рано, между мъжете и жените няма никаква разлика, освен различията между половете, нито по отношение на проявленията на техните инстинкти, нито в разкриването на различния им покварен нрав, нито в природата им същност. Що се отнася до телесната им същност и техния нрав, както и по отношение на инстинкта, силата на волята и свободната воля, които Бог е дал на хората, когато ги е създал, между хората няма никаква разлика. Поради това, когато хората възприемат мъжете и жените, те трябва да правят това не въз основа на външния им вид, а още по-малко въз основа на идеите на традиционната култура, на които този свят ги учи, а по-скоро въз основа на Божиите слова. Защо човек трябва да ги възприема въз основа на Божиите слова? Защо да не ги възприема въз основа на идеите и възгледите на традиционната култура? Някои казват: „През хилядолетната човешка история толкова много твърдения са заявявани и написани в книгите. Сред възгледите и поговорките на човечеството изобщо ли няма правилни? Никаква истина ли няма в тях?“. По какъв начин са абсурдни тези думи? Човешките същества се броят за сътворени същества, те са покварени от Сатана от хилядолетия и са пълни със сатанински нрави, което именно причинява такъв мрак и такова зло в човешкото общество. Никой не може да види ясно първопричините, нито да прозре Сатана, нито истински да опознае Бог. Поради това възгледите на поквареното човечество не са в съгласие с истината и само Създателят знае всичко за това. Това е действителен факт. Истината може да бъде добита само от Божиите слова, докато културата на човешкия свят произтича от покварата на Сатана. Хората никога не са преживявали Божието дело и никой не може да познава Бог, затова е невъзможно традиционната култура на човечеството да произведе истина, тъй като всичката истина идва от Бог и е изразена от Христос. След като са били покварени от Сатана, всички човешки същества имат сатанинска природа и нрав. Всички те почитат известни и велики личности и всички следват Сатана. Човешките същества имат собствени скрити мотиви и цели във възгледите си и определенията си за някои неща. На когото и да служат тези мотиви и цели и независимо от тяхната цел, всички те са управлявани от покварени нрави. Поради това нещата, определени от покварените човеци, и мислите, които те защитават, със сигурност са повлияни от хитрите схеми на Сатана. Това е един аспект на въпроса. Друг аспект от обективна гледна точка е, че колкото и да са способни хората, никой не разбира функциите, инстинктите и същността на сътворените човешки същества. Тъй като човешките същества не са сътворени от човек, нито от така наречените велики личности, дяволски царе, Сатана или злите духове, човеците изобщо не разбират инстинктите, функциите и същността на хората. Тогава кой всъщност познава инстинктите, функциите и същността на хората най-добре? Само Създателят ги познава най-добре. Който е създал човешките същества, познава най-добре техните функции, инстинкти и същност и, разбира се, е най-годен да определя човешките същества и стойността, идентичността и същността на мъжете и жените. Това не е ли обективен факт? (Да.) Това, което Бог използва, за да създаде човешките същества, инстинктите, които дава на хората при създаването им, функциите и законите на телата им, нещата, които са годни и негодни да вършат те, и дори продължителността на живота им — всичко това е предопределено от Бог. Само Бог най-добре разбира човешките същества, които създава, и никой друг няма повече разбиране за сътвореното човечество. Това не е ли факт? (Да.) Поради това Бог е най-годен да определи човешките същества и да установи идентичността, статуса, стойността и функцията на мъжете или жените, както и правилния път, по който трябва да вървят хората. Бог знае най-добре от какво се нуждаят човешките същества, които е създал, какво могат да постигнат и какво е в рамките на възможностите им. От друга гледна точка това, от което сътворените човешки същества най-вече се нуждаят, са словата, изречени от Създателя. Само Бог може лично да води човешките същества, да им предостави ресурс и да ги пасе. Всички тези поговорки на поквареното човечество, които не идват от Бог, са подвеждащи, особено тези на традиционната култура, и всички те подвеждат, притъпяват и оковават хората и, разбира се, действат като един вид ограничение и контрол. Има и още един аспект, а именно че Бог е създал човеците и Неговата най-голяма грижа за тях е дали могат да вървят по правилния път в живота, докато обществата, народите и страните отчитат само интересите на управляващата класа и стабилността на политическия режим, без да ги е грижа за живота на по-низшите класи. В резултат на това се случват някои крайни и хаотични неща. Те не водят хората по правилния път, за да могат да живеят стойностен и светъл живот и да се покоряват на Божието върховенство и подредба, а по-скоро искат да използват хората, за да служат те на собственото им управление, на собствените им кариери и на собствените им амбиции и желания. Каквото и да твърдят, каквито и идеи и възгледи да предлагат, целта на всичко това е да подвеждат хората, да оковават мислите им и да контролират човечеството, за да може хората да им служат и да са им предани. Те не се замислят нито за бъдещите перспективи на човечеството, нито за по-доброто му оцеляване. Това, което Бог прави обаче, е напълно различно, доколкото това, което Бог прави, е според Неговия план. След като е създал човешките същества, Той ги води към разбиране на повече истини и принципи за поведението им и ги кара ясно да видят истината, че Сатана е покварил човечеството. На тази основа и според истините принципи, на които Бог учи хората и които използва, за да ги предупреждава, те вече са способни да поемат по правилния път в живота.

Тези правила и условности за моралното поведение в традиционната култура са много широкообхватни и влияят на мисленето на хората във всякакви аспекти, като подвеждат и ограничават мисленето им. Това, за което разговаряхме днес, са някои изопачени поговорки и възгледи на традиционната култура по отношение на пола, които са повлияли правилните възгледи на хората за пола в значителна степен и са подложили мъжете и жените на толкова много окови, вериги, възпиране, дискриминация и други подобни страдания. Всичко това са факти, очевидни за хората, както и ефектите и последиците, които традиционната култура има върху хората.

14 май 2022 г.