Във всеки период и на всеки етап в църквата се случват някои конкретни неща, които противоречат на представите на хората. Например, едни хора се разболяват, водачи и работници се сменят, други биват разобличени и отстранени, трети са изправени пред изпитанието на живота и смъртта, в някои църкви дори има зли хора и антихристи, които причиняват смущения, и т.н. Тези неща се случват от време на време, но изобщо не са случайни. Всички те са в резултат на Божието върховенство и Неговите подредби. Един много спокоен период може внезапно да бъде прекъснат от няколко случки или необичайни събития, които се случват било то около вас, или лично на вас, и настъпването им нарушава обичайния ред и нормалността в живота на хората. На външен вид тези неща не съответстват на представите и фантазиите на хората и са неща, които хората не искат да им се случват или да виждат. Дали тогава настъпването им е от полза за хората? Как хората трябва да се справят с тях, да ги преживяват и да ги разбират? Мислил ли е някой от вас за това? (Трябва да разберем, че това е резултат от Божието върховенство.) Достатъчно ли е просто да разберете, че това е резултат от Божието върховенство? Научихте ли някакви уроци от това? Можете ли да разберете по-добре как Бог има върховенство над всички тези неща? Какво конкретно включва Божието върховенство? Какви конкретни неща, които хората трябва да знаят и разбират, се проявяват у тях? Научихте ли някакви уроци от нещата, които се случиха около вас? Можете ли да ги приемете от Бог и след това да придобиете нещо от това? Или объркани си мислите: „Всичко това е резултат от Божието върховенство, просто се покори на Бог, няма какво да му мислиш“, като оставяте случилото се да отмине неусетно, докато сте ангажирани с такива прости мисли? Коя от тези ситуации се отнася за вас? Понякога в църквата се случват важни събития, например при разпространяване на делото на евангелието се постигат неочаквано добри резултати или възникват някои непредвидени трудности, несгоди, препятствия или дори прекъсване и унищожение от външни сили. Понякога се случва нещо необичайно в дадена църква или сред някои хора, които изпълняват дълга си. Било то в обичайни или необичайни времена, размишлявали ли сте някога за тези необикновени неща, които се случват? Какъв окончателен извод си направихте? Или през повечето време изобщо нямате разбиране? Някои хора само си мислят за това наум и след това просто казват кратка молитва, без дори да търсят истината, за да придобият някакво разбиране за тези неща. Просто признават, че те са от Бог и с това приключват. Това не е ли отбиване на номера? Повечето хора просто карат как да е. И когато хора с изключително ограничени заложби се сблъскат с тези неща, у тях възниква голямо неразбиране и объркване и лесно могат да си създадат представи и погрешно разбиране за Бог, както и съмнения за Божието върховенство и устройване. Първоначално хората изобщо нямат разбиране за Бог и когато се сблъскат с някои неща, които противоречат на представите им, те не търсят истината или хора, с които да разговарят, а се отнасят към тях само въз основа на представите и фантазиите си, преди накрая да стигнат до заключението, че „все още не е сигурно дали тези неща са от Бог или не“, и започват да изпитват опасения за Него и дори да се съмняват в словата Му. В резултат на това техните съмнения, догадки и предпазливост по отношение на Бог се задълбочават и губят мотивация да изпълняват дълга си. Не искат да страдат и да правят жертви, отпускат се и дните им се изнизват безцелно. След като са преживели няколко конкретни случки, и малкото ентусиазъм, решителност и желание, които са имали преди, ги напускат и изчезват, и им остават единствено мислите за това как да кроят свои собствени планове за бъдещето и как да търсят изход. Подобни хора не са малцинство. Понеже не обичат истината и не я търсят, винаги когато нещо ги сполети, те го гледат през собствените си очи, без изобщо да се научат да го приемат от Бог. Нито търсят истината в Божиите слова, за да намерят отговорите, нито търсят хора, които разбират истината, за да разговарят с тях и да разрешат тези въпроси. Вместо това винаги използват собствените си знания и опит за справяне със света, за да анализират и съдят това, което ги сполетява. И какъв е крайният резултат? Попадат в капана на смутено състояние, от което няма изход — такова е следствието от това, че не търсят истината. Нищо не става случайно, Бог властва над всичко. Макар хората да могат да разбират и да приемат това на теория, как трябва да се отнасят към Божието върховенство? Това е истината, към която хората трябва да се стремят и която трябва да разберат и конкретно да практикуват. Ако признават върховенството на Бог само на теория, но нямат истинско разбиране за него и ако не са изяснили собствените си представи и фантазии, тогава от колкото и години да вярват в Бог и колкото и неща да преживяват, накрая пак няма да са способни да придобият истината. Ако не се стремят към истината, хората не могат да познават Божието дело. Колкото повече неща преживяват, толкова повече представи ще имат за Бог, толкова повече ще Го поставят под съмнение и, разбира се, техните догадки, погрешно разбиране и предпазливост по отношение на Бог ще се задълбочават. Всъщност всичко, което се случва, е резултат от Божието върховенство и Неговите подредби. Целта и значението на всичко, което Бог върши, не е да увеличи погрешното ти разбиране и съмненията ти за Него, а да се изяснят и уталожат съкровените ти представи и фантазии, съмненията ти, погрешното ти разбиране и предпазливостта ти по отношение на Бог, както и други подобни негативни неща. Ако не разрешаваш проблемите навреме, още при възникването им, когато се натрупат в теб и се задълбочат, а ентусиазмът и решителността ти вече не са достатъчни, за да те подкрепят при изпълнението на твоя дълг, ще изпаднеш в негативност до такава степен, че дори има опасност да оставиш Бог и със сигурност няма да можеш да останеш непоколебим. Сега някои хора неохотно полагат символични усилия да изпълняват дълга си, но само за да получат благословия, без изобщо да се стремят към истината, и стават негативни всеки път, когато ги сполети някаква трудност. Ето какви са хората, които не се стремят към истината. Тъй като не са напълно наясно с истинността на виденията и нямат истинско разбиране за Божието дело, дори и да изпълняват дълга си и да отдават всичко на Бог, те нямат сила в сърцето си и малкото доктрини, които разбират, не могат да ги поддържат дълго преди да рухнат. Ако хората не се събират редовно, не слушат проповеди или не търсят истината, за да разрешат проблемите си, те не са способни да останат непоколебими. Следователно, онези, които изпълняват дълг, трябва редовно да разговарят за истината и когато нещо ги сполети и си съставят представи, те трябва да поправят това, като потърсят истината навреме. Само така могат да са сигурни, че ще останат предани при изпълнението на дълга си и ще са способни да следват Бог до самия край.

Пътят на вярата в Бог е каменист и неравен. Това е предопределено от Бог. Каквото и да се случва и независимо дали съответства на желанията на хората, или е в съгласие с представите и фантазиите им, или е предвидимо за тях, случването му е неотделимо от Божието върховенство и устройване. Това, че Бог прави всичко, което прави, има значение от гледна точка на това, че дава възможност на хората да се поучат от него и да познаят Божието върховенство. Целта на познаването на Божието върховенство не е хората да се противят на Бог, нито, след като са Го разбрали, да имат повече власт и капитал, за да се състезават с Него. По-скоро целта е, когато нещо им се случи, хората да се научат да го приемат от Бог, да търсят истината, за да я разберат, а след това да я практикуват, за да постигнат истинско покорство и да развият истинска вяра в Него. Разбирате ли това? (Да.) Е, как го прилагате на практика тогава? Вашият път за практикуване правилен ли е по отношение на тези неща? Отнасяте ли се към всяко нещо, което ви сполети, с покорно сърце и с нагласа за търсене на истината? Ако се стремите към истината, ще имате такава нагласа. Каквото и да ви сполети, ще го приемете от Бог и ще продължите напред, за да търсите истината, да разберете намеренията Му и да възприемате хората и нещата въз основа на словата Му. Във всичко, което ви се случва, ще можете да преживеете и познаете Божието дело и ще сте способни да Му се покорявате. Ако не се стремите към истината, тогава каквото и да ви сполети, вие няма да се справите с него според Божиите слова, нито ще търсите истината. Просто ще постъпвате нехайно и в резултат на това няма да придобиете никакви истини. Бог усъвършенства хората, като урежда много неща, които не съответстват на представите им, за да ги научи да търсят истината, да придобиват разбиране за делата Му и да виждат всемогъществото и мъдростта Му, за да могат постепенно да израстват в живота си. Защо тези, които се стремят към истината, преживяват Божието дело, придобиват истината и биват усъвършенствани от Бог, докато онези, които не се стремят към нея, биват отстранени? Защото тези, които се стремят към истината, могат да я търсят независимо от нещата, които им се случват, така че те притежават делото и просветлението на Светия Дух и поради това могат да практикуват истината, да навлязат в реалността на Божиите слова и да бъдат усъвършенствани от него, докато онези, които не обичат истината, виждат, че Божието дело не отговаря на техните представи, но въпреки това не поправят това чрез търсене на истината и може дори да станат негативни и да започнат да се оплакват. С течение на времето представите им за Бог стават все повече и започват да се съмняват в Него и да Го отричат. В резултат на това те са изхвърлени и отстранени от Божието дело. Затова отношението на хората към истината трябва да се изразява в това да я търсят, да я практикуват и да се стремят да спазват Божиите изисквания, вместо да бъдат негативни и пасивни. За да преживеят Божието дело, те трябва да се сблъскат с много неща, да ги възприемат според Божиите слова, да отделят повече време да разсъждават върху истината, да я търсят и да разговарят за нея, за да познаят Божието дело и да не изостават от него. Само така могат да разберат истината, малко по малко да навлизат по-дълбоко в нея и само така Божиите слова и всеки аспект на истината могат да се вкоренят в човека. Преживяването на Божието дело не може да се отдели от реалния живот, а още по-малко от обкръжението на различни хора, въпроси и неща, които Бог установява, защото в противен случай хората няма да са в състояние да разберат истината и да я придобият. Повечето хора не знаят как да преживяват Божието дело, когато се сблъскат с проблем. Те не знаят как да търсят истината, за да преодолеят представите и фантазиите си или да поправят погрешните си разбирания и абсурдните си възгледи. В резултат на това те не могат да разберат истината и не придобиват нищо, въпреки че са преживели много неща, а това е загуба на време. Каквото и да ги сполети, това, което хората в крайна сметка трябва да практикуват, е да се покорят на Божието устройване и уредба. Да се покорят не означава, че трябва да направят това негативно, пасивно или защото нямат друг избор, а по-скоро, че имат положителна и проактивна нагласа и път за практикуване на истината. Какво означава да се покориш на Божието устройване и уредба? Означава, че каквото и да ти е подготвил Бог, каквото и да ти се случи, трябва да оставиш Бог да го направи и да се научиш да Му се покоряваш. Недей да таиш желания или да кроиш лични планове и не се опитвай да правиш нещата по своя начин. Всичко, което хората харесват, към което се стремят и за което копнеят, е нелепо и абсурдно. Хората твърде много се бунтуват срещу Бог. Той им казва да тръгнат на изток, но те не искат да тръгнат на изток. Дори и неохотно да се покорят, вътре в себе си продължават да мислят как да тръгнат на запад. Това не е истинско покорство. Истинско покорство означава, когато Бог ти каже да тръгнеш на изток, да тръгнеш на изток, като изоставиш и отхвърлиш всякакви мисли да тръгнеш на юг, север или запад, и да си способен да се опълчиш на волята на плътта, а после да започнеш да практикуваш, като следваш пътя и посоката, които Бог ти е показал. Това означава покорство. Какви са принципите на практикуването на покорство? Да слушаш Божиите слова, да се покоряваш и да практикуваш според това, което казва Бог. Недей да таиш собствени намерения и не бъди капризен. Трябва смирено да започнеш да прилагаш Божиите слова на практика, независимо дали ги разбираш ясно или не, и да вършиш нещата според Неговите изисквания. В процеса на практиката и преживяването несъзнателно ще започнеш да разбираш истината. Ако само казваш, че се покоряваш на Бог, но никога не се избавяш от вътрешните си планове и желания и не им се опълчваш, това не е ли да говориш едно, а да правиш друго? (Да.) Това не е истинско покорство. Ако не се покоряваш истински, ще имаш много изисквания към Бог, когато нещо те сполети, и вътре в себе си ще чакаш с нетърпение Бог да изпълни твоите изисквания. Ако Той не постъпи според желанието ти, ще се натъжиш и разстроиш, ще страдаш много и няма да можеш да се покориш на Божието върховенство и организация и на обкръжението, което Бог е определил за теб. Защо е така? Защото вечно имаш свои изисквания и желания, не можеш да се избавиш от личните си идеи и искаш ти да си шефът. Поради това, когато те сполети нещо, което е в разрез с представите ти, не можеш и ти е трудно да се покориш на Бог. Макар и хората на теория да знаят, че трябва да се покоряват на Бог и да се избавят от идеите си, те просто не могат да се избавят от тях, защото постоянно се страхуват, че ще пострадат и ще претърпят загуби. Кажете Ми — това не им ли създава огромни трудности? Мъката им не става ли по-голяма при това положение? (Да.) Ако можеш да се откажеш от всичко и да се избавиш от противните на Божиите намерения неща, които харесваш и искаш, ако можеш доброволно и по своя инициатива да се избавиш от тях и да си готов да направиш, каквото Бог изисква, без да Му поставяш условия, трудностите вътре в теб ще са много по-малко и препятствията пред теб ще са много по-незначителни. Ако препятствията пред покорството на човека пред Бог станат по-малко, няма ли да намалеят и тревогите му? А като намалеят тревогите му, ненужното страдание, на което е подложен, също намалява драстично. Ще поемете ли по този път и ще го преживеете ли? Вероятно още не. Някои хора, като видят, че някой среща трудности, веднага започват да мислят за себе си, като се поставят на мястото на този човек. Когато видят, че някой е сполетян от някакъв вид терзание, болест, нещастие или бедствие, те веднага започват да мислят за себе си и се чудят: „Какво бих направил, ако това се случи на мен? Излиза, че и вярващите могат да бъдат сполетени от такива неща и да понасят такива страдания. Е, тогава какъв точно Бог е Той? Ако Бог е толкова безразличен към чувствата на този човек, дали няма да се отнесе по същия начин и с мен? Това показва, че на Бог не може да се разчита. Той устройва неочаквана обстановка за хората по всяко време и навсякъде и може във всеки момент да ги постави в неудобно положение и във всякакви обстоятелства“. Те се страхуват, че ако не вярват, няма да получат благословия, но ако продължат да вярват, ще се сблъскат с бедствия. Така, когато се молят на Бог, те просто казват: „Боже, моля Те да ме благословиш“ и не смеят да кажат: „Боже, искам да ме изпиташ и да ме дисциплинираш. Направи, каквото намериш за добре — готов съм да го приема“ — те не смеят да се молят така. След като преживеят няколко несгоди и провали, решителността и куражът на хората отслабват и те имат различно „разбиране“ за Божия праведен нрав, Неговия съд и наказание, както и за Неговото върховенство, и развиват чувство на предпазливост към Бог. Така се създава стена и възниква отчуждение между хората и Бог. Добре ли е хората да се намират в тези състояния? (Не.) Е, склонни ли сте да развивате такива състояния вътре в себе си? Случва ли ви се да живеете в тези състояния? (Да.) Как би трябвало да се решават такива проблеми? Добре ли е да не търсите истината? Ако не разбирате истината и нямате вяра, ще ви е трудно да следвате Бог до края и ще паднете, щом се сблъскате с бедствия и катастрофи, били те природни или породени от човека.

След като Йов е подложен на изпитание, той изрича думите: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). В днешни дни много хора се научават да рецитират това изречение и го правят умело. Но когато го рецитират, мислят само за това, че Йехова е този, който дава, но никога не мислят за това какво ще стане, ако Йехова отнеме, и за това какви мъки, трудности или неудобства ще преживеят хората тогава, или за това как тази среда ще промени сърцата на хората. Те никога не са се замисляли за това, а само продължават да рецитират: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“, дори до степен, че използват това изречение като мото и доктрина, които могат да избълват при всяка възможност. Единственото, което се върти в ума на всеки човек, е цялата благодат, благословия, както и всички обещания, с които Йехова дарява хората, но те никога не мислят и не могат да си представят какво ще настъпи, когато Йехова им отнеме всички тези неща. Всеки, който започне да вярва в Бог, е готов да приеме само Божията благодат, благословия и обещания и е склонен да приеме само Неговата благосклонност и съчувствие. Никой обаче не очаква и не се подготвя да приеме Божия съд и наказание, Неговите изпитания, облагородяване или лишения, и нито един човек не се подготвя за това да приеме Божия съд и наказание, лишенията или проклятията Му. Тези отношения между Бог и човека нормални ли са, или ненормални? (Ненормални.) Защо казвате, че са ненормални? Какво не им достига? Не им достига това, че хората не притежават истината. Това е така, защото хората имат твърде много представи и фантазии, постоянно разбират Бог погрешно и не поправят тези неща с търсене на истината, а така най-вероятно ще се появят проблеми. По-специално, хората вярват в Бог в името на това да бъдат благословени. Те искат само да сключат сделка с Бог и искат разни неща от Него, но не се стремят към истината. Това е много опасно. Щом се натъкнат на нещо, което не съвпада с техните представи, те веднага започват да имат представи, да се оплакват и да имат погрешни разбирания по отношение на Бог, а могат и дори да стигнат дотам да Го предадат. Сериозни ли са последиците от това? По какъв път вървят повечето хора във вярата си в Бог? Макар и да сте слушали толкова много проповеди и да чувствате, че сте разбрали доста истини, в действителност все още вървите по пътя на вярата в Бог само за да ядете от самуните до насита. Ако умът ти вече е подготвен да приеме съда и наказанието, изпитанията и облагородяването, и ти вече си се подготвил умствено да претърпиш бедствие, и ако, независимо колко много отдаваш на Бог и колко жертви правиш в изпълнението на дълга си, наистина си се сблъскал с изпитанията на Йов и Бог те е лишил от всичкото ти имущество, дори до степен, че едва не си загубил живота си, какво би направил тогава? Как трябва да подходиш към Божието върховенство и уредба? Как трябва да подходиш към дълга си? Как трябва да подходиш към това, което Бог ти е поверил? Имаш ли правилното разбиране и правилното отношение? Лесно ли е да се отговори на тези въпроси или не? Това е голямо препятствие пред вас. Щом като е препятствие и проблем, не трябва ли да се реши? (Да.) Как да го решите? Лесно ли е да се реши? Да предположим, че, след като си вярвал в Бог толкова много години, чел си толкова много от Божиите слова, слушал си толкова много проповеди и си разбрал толкова много истини, вече си подготвен да оставиш Бог да урежда всичко, било то благословии или бедствия. И да предположим, че макар и да си се отрекъл от себе си и да си се отдал напълно, да си направил саможертви и посвещавал енергия през целия си живот, получиш в замяна само това, че Бог те проклина или лишава. Ако дори и тогава не се оплачеш с нито една дума и нямаш собствени желания или изисквания, а се стремиш само да се покориш на Бог и да се оставиш на милостта на Неговата промисъл, и усещаш, че способността ти да имаш макар и малко разбиране за Божието върховенство и дори и малко покорство пред него пак е достатъчна, за да направи живота ти достоен — ако имаш тази правилна нагласа, тогава няма ли да е лесно да се справиш с някои от трудностите? Сега имате ли истинско знание за Божието върховенство и уредба? Още ли имате планове за личното си бъдеще и съдба дълбоко в сърцата си? Можете ли да загърбите всичко и искрено да давате всичко от себе си за Бог? Отдали ли сте време и енергия на това да обмислите внимателно тези въпроси? А преживели ли сте някои неща, за да постигнете разбиране за истините и да опознаете Божието върховенство? Ако никога дори не сте се замисляли за практическия проблем как хората, които следват Бог, трябва да подхождат към Неговото върховенство и към промисъла и уредбата на Създателя, което е и най-големият проблем пред вас, и не осъзнавате, че това е най-голямата истина от всички видения, то, ако някой ден ти се случи голямо събитие или бедствие, би ли могъл да останеш непоклатим в свидетелството си? Трудно е да се каже и засега е неизвестно, нали? (Да.) Не трябва ли да се разсъждава задълбочено по този въпрос? (Трябва.) Е, как може да имаш достатъчен духовен ръст, за да се справиш с бъдеще, което не можеш да предвидиш? Как можеш да останеш непоклатим в свидетелството си в обстоятелствата, които Бог създава? Нима това не е въпрос, по който трябва да се мисли и разсъждава сериозно? Ако все си мислиш: „Аз съм добър човек по природа и съм се радвал на много от Божията милост, благословия и закрила. Когато другите ги сполети трудност, те са безпомощни, но когато мен ме сполети трудност, аз имам Божия приток, напътствие и помощ. Вече съм способен да търпя несгоди и да правя саможертви в изпълнението на дълга си, вярата ми в Бог е станала по-силна, а и изпълнявам важен дълг. Виждам, че Бог е особено благосклонен към мен, и имам закрилата и благословията Му. Ако продължавам така, дори и в бъдеще да претърпя някакво наказание, съд, изпитания и облагородяване, би трябвало да съм в състояние да ги превъзмогна. В крайна сметка със сигурност ще бъда сред благословените, със сигурност ще бъда отведен в царството от Бог и със сигурност ще дочакам деня, в който Бог ще бъде прославен!“. Как ви се струва този начин на мислене? Вярваш, че си различен, че Бог ти отдава специално предимство и че ако Бог отстрани или изостави някого, то това няма да си ти. Правилни ли са тези мисли? (Не.) Защо не са правилни? (Не е обективно да се разсъждава по този начин.) Тези думи равняват ли се на истинско познание за Бог, или са проява на прекомерна субективност и спекулативност? Хората, които имат такива мисли, стремят ли се към истината? (Не.) Е, могат ли те истински да се покорят на Бог? (Не.) Готови ли са да приемат Божия съд, наказание, изпитания и облагородяване, та дори и проклятията Му? (Не.) Какво ще направят, когато Божият съд, наказание, изпитания и облагородяване наистина ги сполетят? Ще развият ли представи, ще се оплакват ли от Бог? Могат ли да приемат тези неща от Бог и истински да Му се покорят? (Не.) Това, меко казано, би било трудно за постигане. Така е, защото вярват в Бог само за да търсят благодат или да ядат от самуните до насита. Те не знаят, че Бог също така има гняв и величие и че Божият нрав не може да бъде накърнен. Бог се отнася справедливо с всички и по отношение на всяко сътворено същество нравът Му е съчувствие и любов, но и величие и гняв. В отношенията на Бог с всеки човек съчувствието, любовта, величието и гневът в праведния Му нрав не подлежат на промяна. Бог никога няма да прояви съчувствие и любов само към едни хора, а величие и гняв — към други. Бог никога няма да направи това, защото Той е праведен Бог и е справедлив към всички. Съчувствието, любовта, величието и гневът на Бог съществуват за всеки човек. Той може да дава благодат и благословия на хората и може да им дава закрила. Същевременно Бог може и да ги съди, наказва, проклина и да им отнема всичко, което им е дал. Бог може да дава на хората, но може и да им отнема всичко. Това е Божият нрав и това е, което Той трябва да прави с всеки човек. Затова, ако си мислиш: „Аз съм ценен в Божиите очи, като зеницата на окото Му. Той в никакъв случай не може да понесе да ме накаже и да ме съди и в никакъв случай няма да Му даде сърце да ми отнеме всичко, което ми е дал, за да не се разстроя и да страдам“, грешно ли е това мислене? Това не е ли представа за Бог? (Да.) И така, преди да разбереш тези истини, не мислиш ли само за това да се наслаждаваш на Божията благодат, съчувствие и любов? В резултат на това постоянно забравяш, че Бог има и величие и гняв. Макар и устата ти да казва, че Бог е праведен, и да си способен да благодариш на Бог и да Го възхваляваш, когато проявява съчувствие и любов към теб, ти много се разстройваш, когато Той прояви величие и гняв, като те наказва и съди. „Де да не съществуваше такъв Бог“, мислиш си. „Де това да не беше сторено от Бог, де Бог да не ме беше набелязал, де това да не беше Божието намерение, де тези неща да бяха сполетели други хора. Понеже аз съм човек с добро сърце и не съм направил нищо лошо, и съм платил висока цена за дългогодишната си вяра в Бог, Бог не бива да е толкова безмилостен. Би трябвало да имам право да се радвам на Божието съчувствие и любов, както и на изобилната Му благодат и благословия, и да съм достоен за тях. Бог няма да ме съди и наказва, а и сърце не Му дава да го направи“. Това не е ли пожелателно и погрешно мислене? (Да.) По какъв начин е грешно? Това, което е грешно в него, е, че не гледаш на себе си като на сътворено същество, като на член на сътвореното човечество. Ти погрешно се разграничаваш от сътвореното човечество и мислиш, че принадлежиш към специална група или вид сътворени същества, като си придаваш специален статус. Нима това не е арогантно и самоправедно? Нима не е неразумно? Това човек, който истински се покорява на Бог, ли е? (Не.) Категорично не.

В Божието семейство сред братята и сестрите, колкото и високи да са статусът и позицията ти, колкото и важен да е дългът ти, колкото и голям талант и принос да имаш и колкото и дълго да вярваш в Бог, в Божиите очи ти си сътворено същество, обикновено сътворено същество, и благородните титли и названия, с които си се накичил, не съществуват. Ако винаги гледаш на тях като на корона или като на капитал, който ти дава възможност да принадлежиш към специална група или да бъдеш специална личност, то с тези неща ти се противопоставяш на Божиите възгледи и влизаш в противоречие с тях и не съответстваш на Бог. Какви ще бъдат последиците от това? Ще те накара ли то да се противопоставяш на дълга, който едно сътворено същество трябва да изпълнява? В Божиите очи ти не си нищо повече от сътворено същество, но не се смяташ за такова. Можеш ли наистина да се покориш на Бог с такава нагласа? Винаги си мислиш пожелателно: „Бог не бива да се отнася така с мен, Той никога не би могъл да се отнася така с мен“. Това не създава ли конфликт с Бог? Когато Бог действа противно на твоите представи, начин на мислене и нужди, какво ще си помислиш в сърцето си? Как ще се справиш със ситуациите, които Бог е устроил за теб? Ще се покориш ли? (Не.) Няма да се покориш и със сигурност ще се противиш, ще се опъваш, ще мрънкаш и ще се оплакваш, като постоянно ще се чудиш в сърцето си и ще си мислиш: „Но преди Бог ме защитаваше и се отнасяше милостиво с мен. Защо сега се е променил? Не мога да живея повече!“. Вследствие на това ставаш сприхав и започваш да се държиш лошо. Ако се държиш така с родителите си вкъщи, би било простимо и те не биха ти направили нищо, но в Божия дом това не е приемливо. Понеже си възрастен и вярващ, дори другите хора няма да изтърпят глупостите ти — мислиш ли, че Бог би позволил подобно поведение? Ще допусне ли да Му причиняваш това? Не, няма. Защо няма? Бог не е твой родител, Той е Бог, Той е Създателят, а Създателят никога не би позволил едно сътворено същество да бъде сприхаво и неразумно или да изпада в истерия пред Него. Когато Бог те наказва, съди, изпитва или ти отнема нещо, когато те поставя в неблагоприятна ситуация, Той иска да види отношението на сътвореното същество към Създателя, иска да види какъв път ще избере сътвореното същество и никога няма да ти позволи да бъдеш сприхав и неразумен или да бълваш нелепи оправдания. След като хората разберат тези неща, не трябва ли да помислят как да се справят с всичко, което прави Създателят? Преди всичко хората трябва да заемат подобаващото си място като сътворени същества и да признаят идентичността си на сътворени същества. Можеш ли да признаеш, че си сътворено същество? Ако можеш, трябва да заемеш подобаващото си място на сътворено същество и да се покориш на подредбата на Създателя, като дори и да страдаш малко, прави го, без да се оплакваш. Това значи да си човек с разум. Ако не мислиш, че си сътворено същество, а смяташ, че имаш титли и ореол около главата си и че си човек със статус, велик водач, диригент, редактор или директор в Божието семейство, и че си човек с достоен принос към делото на Божието семейство — ако мислиш така, значи си особено безразсъден и безочлив безсрамник. Вие хора със статус, позиция и стойност ли сте? (Не сме.) Тогава какво си? (Аз съм сътворено същество.) Точно така, ти си просто едно обикновено сътворено същество. Пред хората можеш да се перчиш с квалификациите си, да изтъкваш старшинството си, да се хвалиш с приноса си или да говориш за героичните си подвизи. Пред Бог обаче тези неща не съществуват и никога не трябва да говориш за тях, да се хвалиш с тях или да се правиш на старо куче. Нещата ще тръгнат накриво, ако се перчиш с квалификациите си. Бог ще те възприема като напълно безразсъден и крайно арогантен. Ще бъде отблъснат и отвратен от теб и ще те изолира, а тогава ще си в беда. Първо трябва да приемеш идентичността и положението си на сътворено същество. Независимо от това какъв е статусът ти сред другите, колко изтъкнато е положението ти, какви предимства имаш или дали Бог ти е дал някакъв специален талант, за да се радваш на огромно чувство на превъзходство пред хората — когато застанеш пред Бог, тези неща нямат стойност и значимост. Затова не трябва да се хвалиш, а трябва да си скромно сътворено същество пред Бог. Пред Бог ти си просто член на сътвореното човечество. Колкото и да си прочут, надарен или талантлив и колкото и велики да са начинанията ти сред хората, пред Бог тези неща не си заслужава дори да се споменават, камо ли да се изтъкват, и ти просто трябва да заемеш полагащото ти се място на сътворено същество. Това е първото нещо. Второто е, че не трябва да се стремиш само да се наслаждаваш на Божията благодат и благословии, докато вътрешно се съпротивляваш и отхвърляш Божието наказание и правосъдие или се страхуваш от Божиите изпитания и облагородяване за теб. От тези страхове и противопоставянето ти няма никаква полза. Някои казват: „Ако съм готов да приема Божия съд, наказание, изпитания и облагородяване, може ли тези страдания да ми бъдат спестени?“. Бог не прави тези неща според това дали ти харесва, или не, или според субективното ти желание и избор, а според Неговото желание, Неговите мисли и Неговите планове. Затова, като сътворено същество, освен да приемеш Божията благодат и благословии, трябва да си способен истински да приемаш и преживяваш в сърцето си наказанието, съда, изпитанията и облагородяването на Божиите слова. Има хора, които ще кажат: „Имаш предвид, че Божията благодат може да бъде дадена на хората навсякъде и по всяко време, но и наказанието, съдът, изпитанията, облагородяването и несгодите могат да сполетят хората навсякъде и по всяко време?“. Мислите ли, че наказанието, съдът, изпитанията и облагородяването на Бог биха сполетели хората произволно, така че за човека да е невъзможно да се предпази от тях? (Не.) Категорично не, нещата изобщо не стоят така. Покварените човешки същества не са достойни за Божия съд и наказание — това е нещо, което трябва да ви е ясно. Трябва обаче да разбереш, че това, че Бог те разкрива и разобличава, дисциплинира, укорява и наказва, както и това, че те съди, изпитва и облагородява, а дори и проклина, е въз основа на духовния ти ръст, положението ти и, разбира се, личните ти стремежи. Ако Бог те одобрява, то Неговият съд, наказание, изпитания и облагородяване ще те сполетят в подходящия момент. Докато вярваш в Бог, благословиите и благодатта Му ще те придружават навсякъде и по всяко време заедно с Неговото разкриване, укоряване, дисциплиниране, наказание, съд, изпитания, облагородяване и т.н. Разбира се, винаги и по всяко време означава в точната мярка, в правилния момент и въз основа на Божия план. Това не се случва на хората произволно и не означава, че в момента, в който човек спре да внимава, внезапно ще го сполети огромно бедствие. Изобщо не е така. Ако нямаш определен духовен ръст и Бог още не е планирал нищо за теб, не се тревожи, може просто да си съпътстван от Божията благодат, благословия и присъствие в живота си. Ако нямаш достатъчен духовен ръст или особено много се противиш и се страхуваш от Божието наказание, съд, изпитания и облагородяване, то Бог няма да ти налага неща против волята ти, така че няма нужда да се тревожиш за това. Независимо дали тези неща се случват, или не, хората трябва да познават Божието дело и да разбират Неговите намерения. Само с точно познаване на Божиите слова хората могат да имат правилно отношение, нормално състояние и да са способни да посрещат подобаващо всичко, което ги сполита. Сега готови ли сте да приемете Божието наказание, съд, изпитания и облагородяване? Готови ли сте да ги приемете? (Да.) Устите ви казват да, но в сърцата си още много се страхувате. Ако веднага след като си казал „да“, внезапно и неочаквано те сполети беда, как ще се справиш с нея? Ще избухнеш ли в сълзи? Ще се страхуваш ли от смъртта? Ще се тревожиш ли, че няма да си благословен? Ще се тревожиш ли, че няма да можеш да видиш деня, в който Бог ще бъде прославен? Това са все проблеми, с които хората се сблъскват, когато нещо ги сполети. Накратко, ако човек иска да остане непоколебим сред изпитания и мъки, трябва да притежава две неща. Първо, да заеме подобаващото си място като сътворено същество. Трябва да си наясно в сърцето си, че си обикновено сътворено същество, обикновен човек сред покварено човечество, нищо специално или необикновено, и трябва да заемеш подобаващото си място като сътворено същество. Второ, да имаш искрено сърце, което се покорява на Бог, и да бъдеш готов във всеки един момент да получаваш благословии и благодат от Бог, както и да приемаш наказанието, съда, изпитанията и облагородяването Му. Както е казал Йов: „Доброто ли ще приемаме от Бог, а да не приемаме и злото?“. (Йов 2:10) и „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Това е факт и той никога няма да се промени. Разбирате, нали? (Да.) Ако притежаваш тези две неща, в общи линии ще можеш да останеш непоколебим и да преминеш през обичайните бедствия и мъки. Макар че може и да не успееш да свидетелстваш силно и гласно, поне е малко вероятно да се отклониш, да се препънеш или да направиш нещо коварно. Така не си ли в безопасност? (Да.) След това трябва да практикувате според тези две неща и да видите дали те се постигат лесно и дали можете да ги приемете дълбоко в сърцето си. След като си узнал тези неща, когато се изправиш пред изпитания, различните начини, по които ще ги виждаш и разбираш, са си ваша работа. Тук нашето общение по тази тема приключва.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.