Нека сега да разговаряме за следващата поговорка за морално поведение — „За приятел бих поел и куршум“. Това е наглед грандиозно твърдение, което е особено широко разпространено сред човечеството. По-специално, сантименталните хора, които отдават значение на братското чувство, приемат тази поговорка като максима за създаване на много приятели. В която и епоха или етническа група да се използва, тази поговорка за морално поведение „За приятел бих поел и куршум“ е доста добре приета. Това означава, че тя е в относително добро съгласие със съвестта и разума на човечеството. По-конкретно, тази поговорка е в съгласие с понятието за „братско чувство“, към което хората се придържат в съзнанието си. Хората, които ценят братското чувство, биха били склонни да поемат куршум за приятел. В колкото и трудна и опасна ситуация да е приятелят им, те биха направили крачка напред и биха поели куршум вместо него. Това е духът на жертването на собствените интереси заради другите. Това, което внушава на хората поговорката „За приятел бих поел и куршум“, в общи линии е да ценят братското чувство. Тя изисква от хората да спазват стандарта да се цени братското чувство — това е същността ѝ. Какво означава думата „братско чувство“? Какъв е стандартът за братско чувство? Той е да си способен да жертваш собствените си интереси заради свой приятел и да правиш всичко, за да е доволен той. От каквото и да се нуждае твоят приятел, честта те задължава да предоставиш необходимата помощ. Ако това значи да рискуваш живота си, така да бъде. Това е изискването за истински приятел и само това може да се смята за истинско братско чувство. Друго тълкувание на братското чувство е да си способен да рискуваш живота си, да дадеш живота си, да заложиш живота си на карта заради приятел, без да те е грижа за живота и смъртта. Това е приятелство, което устоява на животозастрашаващи изпитания, приятелство на живот и смърт, това е истинско братско чувство. Такова е определението за приятел в изискванията за морално поведение. Трябва да си готов да поемеш куршум за приятелите си, за да бъдеш смятан за истински приятел. Това е критерият за морално поведение, към който трябва да се придържа човек в отношенията си с приятелите и това е изискването към моралното поведение на хората при създаването на приятелства. Поговорката за морално поведение „За приятел бих поел и куршум“ се приема като особено героична и справедлива и като много велика и благородна. Тя предизвиква възхищението и одобрението на хората и ги кара да мислят, че способните на такова нещо са като някакви безсмъртни същества от друг свят, които изскачат от процепите в скалите, и че тези хора са особено справедливи, като рицари или бойци със саби. Затова такива недодялани и праволинейни идеи и възгледи се приемат с готовност от човешките същества и лесно проникват дълбоко в сърцата им. Имате ли подобно усещане за поговорката „За приятел бих поел и куршум“? (Да.) Въпреки че днес и в тази епоха няма много хора, които биха поели куршум за приятел, повечето хора се надяват, че техните приятели биха били склонни да поемат куршум за тях и че те са предани, добри другари, както и че в трудни времена приятелите им биха им подали ръка безрезервно, без да им поставят никакви условия, че биха направили всичко за тях, без да се боят от всички трудности и без да се страхуват от опасности. Ако имате подобни изисквания към приятелите си, дали това не би означавало, че все още сте повлияни и обвързани от тази идея да поемеш куршум за приятел? Бихте ли казали, че все още живеете според този стар, традиционен начин на мислене? (Да.) В наши дни хората често се оплакват, че „общественият морал запада в съвременния свят, че хората не разсъждават по същия начин като предците си, че времената са се променили, че приятелите вече не са това, което са били, че хората вече не ценят братското чувство, че човешката топлота се е загубила и че отношенията между хората стават все по-студени“. Макар че малцина ценят братските отношения с приятелите в наши дни, хората все още с умиление си спомнят онези топлосърдечни рицари от едно време, които биха жертвали живота си за приятел, и почитат присъщия им стил. Вземете например някои от легендите, предавани в историята, за хора от старите времена, които са жертвали живота си за приятел, особено онези, чието действие се развива в света на бойните изкуства и чиито герои поддържат братски отношения. И до днес, когато хората гледат тези легенди във филми и телевизионни драми, в сърцата им се надигат емоции и те таят надежди да се завърнат в една епоха, изпълнена с човешка топлота, когато хората са оценявали братското чувство. Какво показват тези неща? Показват ли, че тази идея да поемеш куршум заради приятел е почитана като нещо положително в съзнанието на хората и че се приема за висок морален стандарт от тези, които искат да станат добри хора? (Да.) Макар че в наши дни човек не смее да изисква такова нещо от себе си и самият той не може да го постигне, все пак се надява да срещне такива хора в общността си и да се свърже и сприятели с тях, за да може при трудност да разчита на това, че те ще поемат куршум за него. Като се вгледаме в човешките нагласи и възгледи относно тази поговорка за морално поведение, ясно се вижда, че хората са дълбоко повлияни от тези идеи и възгледи, според които братското чувство се цени. Предвид че са повлияни от тези идеи и възгледи, които ги насърчават да се стремят и придържат към духа на братското чувство, те, естествено, са много склонни да живеят според тях. В резултат на това хората са склонни да бъдат контролирани и подвластни на тези идеи и възгледи и е вероятно да възприемат хората и нещата и да се държат и действат според тези идеи и възгледи, като същевременно са склонни да ги прилагат при преценката си за хората и да се питат: „Този човек цени ли братското чувство? Ако цени братското чувство, значи е приятен човек, но ако не го цени, не си струва да се сприятелявам с него, защото не е добър човек“. Ти, разбира се, също си склонен да се влияеш от тези идеи за братското чувство по отношение на управлението на собственото си поведение и неговото възпиране и преценка, както и да ги приемаш като критерии и насоки за отношенията ти с другите. Например, под дълбоко вкорененото влияние на тези идеи и възгледи, ти използваш съвестта си, за да преценяваш всяка своя постъпка в отношенията си с братята и сестрите. Какво означава тази дума „съвест“? Факт е, че дълбоко в сърцата на хората тя не означава нищо друго освен братското чувство. Понякога помагаш на братята и сестрите си от братско чувство, а понякога им съчувстваш от братско чувство. Понякога изпълняваш дълга си и полагаш някакви символични усилия в Божието семейство, или даваш всичко от себе си, или имаш някаква моментна решителност — всичко това всъщност е продиктувано от властта на тези идеи, според които се цени братското чувство. Нима тези явления не показват ясно и недвусмислено, че хората са дълбоко повлияни от тези идеи и възгледи и вече са оковани и асимилирани от тях? Какво имам предвид под „оковани“ и „асимилирани“? Може ли да се каже, че тези идеи и възгледи, според които се цени братското чувство, не само могат да контролират поведението на хората, но и вече са се превърнали в тяхна философия на съществуване и в техен живот, и че хората се хващат за тях и се отнасят към тях като към положителни неща? Защо казвам, че се отнасят към тях като към положителни неща? Това означава, че когато слушат Божиите слова, прилагат ги на практика и Му се покоряват, изпълняват дълга си без нехайство, плащат по-висока цена и са верни на Бог, всички тези постъпки във висока степен се диктуват от идеята за братското чувство и се примесват с нея. Например, някои казват: „Трябва да бъдем отговорни в поведението си, не можем да сме нехайни в дълга си! Бог ни е дарил с толкова много благодат. В тази опасна обстановка, при това яростно потискане и преследване от големия червен змей Бог ни закриля и ни спасява от влиянието на Сатана. Не трябва да губим съвестта си, трябва да изпълняваме дълга си добре, за да се отплатим за Божията любов! Животът ни е даден от Бог, така че трябва да сме Му верни, за да се отплатим за любовта Му. Не можем да сме неблагодарни!“. Има и други, чийто дълг изисква да се поемат рискове и да се плаща цена. Те казват: „Ако другите не излязат напред, аз ще го направя. Не ме е страх от опасности!“. Хората ги питат: „Защо не те е страх от опасности?“, а те отговарят: „Нямаш ли капка морална почтеност в поведението си? Божието семейство се отнася добре с мен, а Бог е добър с мен. След като съм решил да Го следвам, трябва да изпълня ролята си и да поема тези рискове. Трябва да имам този дух на братско чувство и да ценя братското чувство“. И така нататък, и така нататък. Тези явления и разкривания на хората не са ли в някаква степен продиктувани от тези идеи и възгледи, според които се цени братското чувство? Повлияни от тези идеи и възгледи, преценките и изборите, които хората правят, както и някои от начините на поведение, които разкриват, често пъти нямат нищо общо с практикуването на истината. Те са просто моментен импулс, моментно състояние на ума или мимолетно желание. Тъй като това не е придържане към истините принципи, не произтича от субективната воля на човека да изпълнява дълга си и не се прави от любов към истината и положителните неща, това братско чувство между хората често пъти е нетрайно, не може да се повтори повече от няколко пъти и не може да продължи дълго. След известно време енергията на хората се изчерпва и те издишат като балон. Някои казват: „Защо преди имах толкова енергия? Защо бях толкова склонен да поемам опасни задачи за Божия дом? Защо сега всичката тази енергия се изчерпа?“. Преди това е било просто моментен импулс, желание или решение от твоя страна, неизбежно примесено с елемент на братско чувство. Като стана дума, какво точно означава „братско чувство“? Казано с прости думи, това е моментно настроение или моментна умствена нагласа, т.е. настроение, което завладява хората в особени обстоятелства или ситуации. Това настроение е много жизнерадостно, много приповдигнато и много положително, поради което ти правиш положителни преценки и избори или правиш грандиозни изявления и имаш желание да работиш усилено, но това желание не е истинско състояние на любов към истината, разбиране на истината или практикуване на истината. То е просто едно настроение, възникнало в резултат на влиянието на тези идеи и възгледи, според които братското чувство се цени. Така стоят нещата с прости думи. От Моя гледна точка на по-дълбоко ниво братското чувство всъщност е изблик на импулсивност. Какво имам предвид под „изблик на импулсивност“? Например, когато хората изпитват моментно щастие, могат цял ден и цяла нощ да не се хранят и да не спят, но не чувстват глад и умора. Това нормално ли е? При нормални обстоятелства те биха огладнели, ако пропуснат хранене, и биха се чувствали изтощени и летаргични, ако не са спали добре през нощта. Но точно в този момент те са в жизнерадостно настроение и не се чувстват гладни, не им се спи и не са изтощени — това не е ли ненормално? (Да, така е.) Това естествено разкриване на живот нрав ли е? (Не.) Щом не е естествено разкриване, какво е тогава? Импулсивност е. Какво друго означава импулсивността? Означава, че поради ненормална моментна емоция като щастие или гняв хората проявяват някакво крайно поведение, докато са в такова ирационално състояние. Какво е това крайно поведение? Понякога, когато са щастливи, те подаряват най-ценните вещи в къщата си на други, а понякога в пристъп на гняв убиват някого с нож. Нима това не е импулсивност? Това са постъпки, граничещи с крайност, които се проявяват, когато човек е в ирационално състояние — това е импулсивност. Някои хора са особено щастливи, когато започнат да изпълняват дълга си. Не усещат глад, когато стане време за хранене, и не им се спи, когато стане време за почивка. Вместо това те крещят: „Давай всичко от себе си за Бог, плащай цена за Бог, изтърпи всички трудности!“. Когато са нещастни, не искат да правят нищо, не харесват никого от тези, с които се виждат, и дори обмислят да спрат да вярват. Всичко това е импулсивност. Как е възникнала импулсивността? Дали е възникнала от покварените нрави на хората? Тя се корени в това, че хората не разбират истината и не са способни да я практикуват. Когато хората не разбират истината, те се влияят от всякакви изопачени мисли. Под влиянието на различни изопачени и негативни мисли у тях се появяват всякакви ирационални и ненормални настроения. Докато са в тези настроения, стигат до всякакви прибързани преценки и постъпки. Така стоят нещата, нали? Каква е същността на тази идеологическа гледна точка „За приятел бих поел и куршум“? (Същността ѝ е импулсивност.) Точно така, импулсивност. Съдържа ли се в поговорката „За приятел бих поел и куршум“ някаква рационалност? Дали е в съгласие с принципите? Дали е нещо положително, към което хората трябва да се придържат? Съвсем очевидно е, че не. Тази работа с поемането на куршум за приятел е ирационална, моментна и прибързана. Към нея трябва да се подходи рационално. Приемливо ли е да не цените братското чувство толкова много, че да поемете куршум за приятел? Приемливо ли е просто да помагате на приятелите си в рамките на възможностите си? Как е правилно да се постъпи? Защо идеите и възгледите като „За приятел бих поел и куршум“, които наглед особено високо ценят братското чувство, са изцяло погрешни? Какво не е наред с тях? Този въпрос трябва да се изясни. Щом се изясни, хората напълно ще се избавят от тези идеи и възгледи. Истината е, че въпросът е много прост. Можете ли да го обясните ясно? Нямате възгледи по въпроса, нямате какво да кажете. Това потвърждава нещо, а именно, че преди да анализирам поговорката „За приятел бих поел и куршум“, всички вие се придържахте към тази поговорка или я почитахте особено много и всички вие завиждахте на хората, които биха поели куршум за приятел, като завиждахте и на онези, които могат да се сприятелят с такъв човек, и смятахте, че да имаш такива приятели е радост и чест. Нима не е така? Какво мислите по този въпрос? (Мисля, че да подхождаш към хората според поговорката „За приятел бих поел и куршум“ е безпринципно и не е в съгласие с истината.) Как ви се струва този отговор? Може ли да разчупи веригите и оковите, които тези идеи и възгледи ти налагат? Може ли да промени методите и принципите, според които подхождаш към тези въпроси? Може ли да поправи погрешните ти възгледи по тези въпроси? Ако не може, тогава какъв е този отговор? (Доктрина.) Каква е ползата от говоренето на доктрини? Не говорете за доктрини. Как се появява доктрината? Появява се, когато не виждаш ясно същността на тези идеи и възгледи, не разбираш напълно негативното въздействие и вредата от тези идеи и възгледи върху начина, по който възприемаш хората и нещата, и върху поведението и постъпките ти. Ти не знаеш какво не е наред с тях, затова можеш да отговориш и да решиш този проблем само чрез повърхностни доктрини. Крайният резултат е, че доктрините не могат да решат проблема ти и ти продължаваш да живееш под властта и влиянието на тези идеи и възгледи.

Какво не е наред с идеи и възгледи като „да поемеш куршум за приятел“? Този въпрос всъщност е доста прост и лесен. Никой от обитателите на този свят не изскача от цепнатина в скалите. Всеки има родители и деца, всеки има роднини, никой не живее независимо в този човешки свят. Какво искам да кажа с това? Искам да кажа, че живееш в този човешки свят и си имаш задължения, които трябва да изпълняваш. Първо, трябва да помагаш на родителите си, и второ, трябва да отглеждаш децата си. Това са отговорностите ти в рамките на семейството. В обществото имаш обществени отговорности и задължения, които трябва да изпълняваш. Трябва да играеш роля в обществото — да бъдеш работник, земеделец, бизнесмен, студент или интелектуалец. Имаш много отговорности и задължения, които трябва да изпълняваш — от семейни до обществени. Това означава, че наред с изхранването, обличането, уреждането на дома и придвижването, има още много неща, които трябва да правиш, а има и много неща, които е препоръчително да правиш, и много задължения, които трябва да изпълняваш. Ако оставим настрана правилния път на вярата в Бог, по който хората вървят, ти като личност имаш множество семейни и обществени отговорности за изпълнение. Не си независим. Отговорността на плещите ти не е само да се сприятеляваш и да се забавляваш или да намериш човек, с когото да си говориш и който да ти помага. Повечето и най-важните от отговорностите ти са свързани със семейството ти и с обществото. Животът ти като личност ще се смята за пълноценен и идеален само ако изпълняваш семейните и обществените си задължения добре. И така, какво включват задълженията, които трябва да изпълняваш в семейството си? Докато си дете, трябва да имаш синовна обич към родителите си и да им помагаш. Когато родителите ти са болни или имат затруднения, трябва да направиш всичко, което е по силите ти. Като родител трябва да се потиш и да се трудиш, да работиш усилено и да устояваш на трудности, за да издържаш цялото семейство. Трябва да поемеш тежката отговорност на родител, да отглеждаш децата си, да ги възпитаваш да следват правилния път и да им показваш принципите на поведение. Така че отговорностите ти в семейството са многобройни. Трябва да помагаш на родителите си и да поемеш отговорността за отглеждането на децата си. Има много такива неща, които трябва да се правят. А какви са отговорностите ти в обществото? Трябва да спазваш законите и разпоредбите, трябва да се отнасяш принципно с другите, трябва да даваш най-доброто от себе си в работата си и да управляваш добре кариерата си. Осемдесет-деветдесет процента от времето и енергията ти трябва да отива за тези неща. Това означава, че каквато и роля да играеш в семейството си или в обществото, по който и път да вървиш, каквито и да са амбициите и стремежите ти, всеки човек си има отговорности, които трябва да носи, които са много важни за него самия и които отнемат почти изцяло времето и енергията му. Каква е твоята стойност като личност и каква е стойността на живота ти при появата ти в този човешки свят от гледна точка на семейните и обществените ти отговорности? Тя е да изпълняваш отговорностите и мисиите, които са ти дадени от небесата. Животът ти не принадлежи само на теб, но, разбира се, не принадлежи и на другите. Животът ти съществува заради твоите мисии и отговорности и заради отговорностите, задълженията и мисиите, които трябва да изпълниш в този човешки свят. Животът ти не принадлежи на родителите ти, нито на съпругата ти (или съпруга ти), и, естествено, не принадлежи и на децата ти. Още по-малко принадлежи на следващите ти поколения. И така, на кого принадлежи животът ти? От гледната точка на човек на света животът ти принадлежи на отговорностите и мисиите, които Бог ти е възложил. Но от гледната точка на вярващ животът ти трябва да принадлежи на Бог, тъй като именно Той урежда и има върховенство над всичко, което те засяга. Поради това ти, като човек, който живее на този свят, не трябва произволно да обричаш живота си на други хора и не бива произволно да жертваш живота си за никого в името на братството. Това означава, че не трябва да омаловажаваш собствения си живот. Животът ти няма стойност за никой друг, особено за Сатана, за обществото и за това покварено човечество, но за родителите и роднините ти той има върховно значение, защото съществува неразривна връзка между твоите отговорности и тяхното оцеляване. Още по-важно, разбира се, е това, че съществува неразривна връзка между твоя живот и факта, че Бог има върховенство над всички неща и над цялата човешка раса. Животът ти е незаменим сред многото животи, над които Бог има върховенство. Може да не цениш живота си толкова високо, а може би и не бива да го цениш толкова високо, но истината е, че животът ти е много важен за родителите и роднините ти, с които имаш близки отношения и неразривна връзка. Защо казвам това? Защото имаш отговорности към тях, те също имат отговорности към теб, а имаш отговорности и към обществото, свързани с твоята роля в него. Ролята на всеки човек и всяко живо същество са незаменими за Бог и са неразделни елементи от Божието върховенство над човечеството, този свят, тази земя и тази вселена. В Божиите очи всеки живот е по-незначителен и от песъчинка, по-пренебрежим от мравка. Въпреки това, тъй като всеки човек е живот, живеещ и дишащ живот под върховенството на Бог, дори и ролята на този човек да не е определяща, той също е незаменим. И така, погледнато от тези аспекти, ако някой е готов да поеме куршум за приятел и не само мисли да го направи, но и е готов да го направи във всеки момент, като даде собствения си живот, без да отчита семейните си отговорности, обществените си отговорности и дори възложените му от Бог мисии и задължения, които носи на плещите си, това не е ли погрешно? (Да.) Това е предателство! Най-ценното нещо, което Бог дарява на хората, е това дихание, наречено живот. Ако просто така обещаваш живота си на приятел, на когото смяташ, че можеш да го повериш, нима това не е проява на предателско отношение към Бог? Не е ли неуважение към живота? Не е ли това проява на бунтарство спрямо Бог? Не е ли проява на предателство спрямо Бог? (Да.) Това е очевиден отказ от отговорностите, които трябва да изпълняваш в семейството си и в обществото, и отбягване на мисиите, които Бог ти е възложил. Това е предателство. Най-важните неща в човешкия живот са отговорностите, които човек трябва да поеме в него — семейните отговорности, обществените отговорности и мисиите, възложени ти от Бог. Тези отговорности и мисии са най-важните неща. Ако загубиш живота си, като необмислено си го отдал за друг поради моментно братско чувство и в пристъп на импулсивност, отговорностите ти продължават ли да съществуват? Как тогава можеш да говориш за мисии? Ти явно не смяташ живота, който Бог ти е дарил, за най-ценното нещо, а необмислено го обещаваш на други, отдаваш го за други, като напълно пренебрегваш или изоставяш отговорностите към семейството си и обществото, което е неморално и нечестно. И така, какво се опитвам да ви кажа? Недейте необмислено да отдавате или обещавате живота си на други. Някои казват: „Може ли да го обещая на родителите си? А ако го обещая на партньора си, това приемливо ли е?“. Не е приемливо. Защо не е приемливо? Бог ти дарява живот и допуска той да продължи, за да можеш да носиш отговорностите си към семейството и обществото и да изпълниш мисиите, които Бог ти е поверил. Не е твоя работа да се отнасяш с живота си несериозно, като необмислено го обещаваш на други, предоставяш го на други, отдаваш го на други и го посвещаваш на други. Ако някой загуби живота си, може ли да продължи да изпълнява семейните и обществените си отговорности и мисиите си? Може ли да продължи да го прави? (Не.) А когато семейните и обществените отговорности на човека вече ги няма, съществуват ли още обществените роли, които той е изпълнявал? (Не.) Когато обществените роли, които човек е изпълнявал, вече не съществуват, съществуват ли още мисиите му? Не, не съществуват. Когато мисиите и обществените роли на човека вече ги няма, съществува ли още това, над което Бог има върховенство? Това, над което Бог има върховенство, са живите неща, живите човешки същества. Когато техните обществени отговорности и живота им вече ги няма, а обществените им роли се върнат в небитието, това дали не е опит да се върнат в небитието човечеството, над което Бог има върховенство, и Божият план за управление? Не е ли предателство да направиш това? (Да.) Действително е предателство. Животът ти съществува само заради отговорностите и мисиите ти, а стойността на живота ти може да се отразява само в отговорностите и мисиите ти. Освен това да поемеш куршум за приятел не е твоя отговорност и мисия. Като човек, на когото Бог е дал живот, ти трябва да изпълняваш отговорностите и мисиите, които Бог ти е поверил. Да поемеш куршум за приятел обаче не е отговорност или мисия, която Бог ти е поверил, а по-скоро твоя постъпка, произтичаща от братско чувство, от собственото ти пожелателно мислене, от безотговорното ти отношение към живота. Това, разбира се, е начин на мислене, който Сатана втълпява на хората, за да струпа презрение върху тях и да ги стъпче. И така, когато и да настъпи моментът, какъвто и скъп приятел да имаш, дори и приятелството помежду ви да се е запазило в животозастрашаващи ситуации, недей просто така да обещаваш да поемеш куршум за него и дори недей лековато да храниш мисли за това. Не си и помисляй да посветиш целия си живот и цялото си съществуване на него. Нямаш абсолютно никаква отговорност или задължение към него. Ако имате сходни интереси, ако сте сходни личности и вървите по един и същи път, можете да си помагате, можете да си говорите за каквото искате и да бъдете близки приятели, но близкото приятелство не се гради въз основа на това да поемате куршуми един за друг, нито въз основа на това, че цените братските си чувства. Няма нужда да поемаш куршум за него и няма нужда да отдаваш живота си и дори да проливаш и една капка кръв за него. Някои казват: „Тогава каква е ползата от моето чувство за братство? В човешката си природа и в сърцето си винаги искам да проявявам братско чувство — какво да правя?“. Ако наистина искаш да покажеш братско чувство, трябва да кажеш на другия истините, които си успял да разбереш. Когато видиш, че е слаб, подкрепи го, вместо да стоиш отстрани и да гледаш. Когато тръгне по грешния път, предупреди го, посъветвай го, подай му ръка. Когато виждаш проблемите на другия, си длъжен да му помогнеш, но няма нужда да поемаш куршум за него, няма нужда да му обещаваш живота си. Отговорността ти към него е само да му помогнеш, да го подкрепиш, да го предупредиш, да го посъветваш или понякога да му простиш и да проявиш малко търпение, а не да дадеш живота си за него, камо ли да проявяваш към него така нареченото братско чувство. За Мен братското чувство е просто импулсивност и не принадлежи на истината. В сравнение с живота, който Бог дарява на човека, братството между хората е глупост. То е някаква импулсивност, втълпена на хората от Сатана, хитър план, който кара хората импулсивно да вършат много неща в името на братското чувство, неща, които те много трудно ще загърбят и за които ще съжаляват до края на живота си. Това не е препоръчително. Поради това е най-добре да се избавиш от тази идея за братство. Недей да живееш в съответствие с братското чувство, а в съответствие с истината и Божиите слова. Най-малкото трябва да живееш в съответствие с човешката си природа, съвестта и разума си, да се справяш с всеки и всичко рационално и да правиш всичко правилно според съвестта и разума си.

След като общувахме за толкова много поговорки и мнения относно отговорностите в живота, вече имате ли прозрение за това морално изискване да поемеш куршум за приятел? След като вече имате прозрение, имате ли правилните принципи за справяне с това нещо? (Да.) Какво би направил, ако някой наистина поиска от теб да поемеш куршум за него? Как би отвърнал? Би казал: „Ако искаш да поема куршум за теб, значи искаш да ми отнемеш живота. Ако искаш да ми отнемеш живота, ако искаш такова нещо от мен, значи ме лишаваш от правото да изпълнявам семейните си задължения и от правото да изпълнявам задълженията си в обществото. Така ме лишаваш и от човешки права и, което е по-важно, от възможността да се покоря на Божието върховенство и да изпълнявам дълга си добре. Ако ме лишиш от човешките ми права по този начин, с мен е свършено! Лишаваш ме от толкова много права и ме караш да умра за теб. Колко себичен и долен трябва да си? И ми се пишеш приятел? Явно е, че не си ми приятел, а враг“. Правилно ли е да се каже това? (Да.) Това наистина е правилният отговор. Смееш ли да го кажеш? Наистина ли го разбираш? Ако който и да е твой приятел продължава да иска от теб да поемеш куршум за него и има претенции към живота ти, значи трябва да се отървеш от него при първа възможност, защото той не е добър човек. Не мисли, че би трябвало да ти е приятел само защото може да поеме куршум за теб. Казваш: „Не съм искал да поемаш куршум за мен, ти доброволно го пожела. Дори и да си способен да поемеш куршум за мен, не си и помисляй да ме молиш аз да поема куршум за теб. Ти не си рационален, но аз разбирам истината, аз съм рационален и ще подходя към този въпрос рационално. Колкото и пъти да си поемал куршум за мен, аз няма да поема куршум за теб под въздействието на импулс. Ти си в трудно положение и аз ще направя всичко възможно да ти помогна, но със сигурност няма да се откажа от отговорностите и мисиите, които Бог ми е възложил в този живот, за да живея само заради теб. В моя свят има само отговорности, задължения и мисии. Ако искаш да бъдеш мой приятел, те моля да ми помагаш, да ме подкрепяш в изпълнението на отговорностите и мисиите ми. Само тогава ще ми бъдеш истински приятел. Ако продължаваш да искаш от мен да поема куршум за теб и настояваш да ти обещая това, да ти отдам живота си, да ти обещая живота си, трябва веднага да се махнеш от мен. Ти не си ми приятел. Не искам да дружа с човек като теб и не искам да бъда приятел на човек като теб“. Какво мислите за тези думи? (Добри са.) По какъв начин са добри? Като нямате такъв приятел, сте освободени от напрежение, от грижи, мислите ви не са натоварени и не сте обвързани с идеи като тази да цените братското чувство. Ако някой наистина ти каже: „С човек като теб, който не поема куршум за приятел, не си струва да се дружи, защото той не може да бъде приятел на никого“, би ли се натъжил от думите му? Би ли се засегнал от тези думи? Би ли се почувствал тъжен и негативен, изоставен от хората, без усещане за живот, без надежда в живота? Възможно е, но когато разбереш истината, ще можеш да придобиеш дълбоко разбиране по този въпрос и тези думи няма да те възпират. От днес нататък трябва да се научиш да се избавяш от тези елементи на традиционната култура, без да е нужно да носиш това бреме. Само така можеш да вървиш по правилния път в живота. Ще приложите ли това на практика? (Да.) Това, разбира се, не е нещо, от което можете да се избавите толкова бързо. Хората трябва първо да подготвят съзнанието си, да разсъждават малко по малко, да търсят истината малко по малко, да разбират малко по малко, а след това да практикуват малко по малко според истините принципите. Това е да използваш истините принципи, за да подхождаш към отношенията и връзките си с хората и да се справяш с тях. В заключение бих искал да ви кажа няколко последни думи. Цени живота и отговорностите си. Цени възможността да изпълняваш дълга си, която Бог ти е дал, и цени мисиите, които Бог ти е възложил. Разбирате, нали? (Да.) Не е ли радостно, че придобихте дълбоко разбиране по този въпрос? (Да.) Ако не сте ограничени и обвързани от тези погрешни идеи и възгледи, ще се чувствате спокойни. Сега обаче не сте съвсем спокойни. Щом поемете по пътя на стремежа към истината в бъдеще и тези неща вече не ви тревожат, ще бъдете истински спокойни. Само онези, които истински възприемат хората и нещата и се държат и постъпват изцяло според Божиите слова и според критерия на истината, са истински уравновесени и спокойни, имат мир и радост, живеят и се държат според истината и никога няма да съжаляват за нищо. Нека да завършим днешното общение тук.

7 май 2022 г.