Сега ще разговаряме за поговорката за морално поведение „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“. Както виждате, всяка от тези поговорки за морално поведение е толкова преувеличена и гръмка, като че ли всяка е пропита от някакъв героичен дух и с качествата на велики хора и не е постижима от незабележителни или обикновени хора. „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“ — каква огромна широта на съзнанието изисква това! Каква мила, добронамерена и велика индивидуалност трябва да имаш, за да направиш това! „Капката вода“ съответства на „цял извор“, но същевременно това съответствие създава впечатлението, че между двете има безкрайна пропаст и огромна разлика. Това означава, че трябва да се отплатиш дори за добротата в капка вода, но с какво? Трябва да се отплатиш с цял извор, т.е. с огромен брой действия и прояви, или с голяма искреност и желание, а не да я забравиш. Толкова е необходимо, за да се отплатиш за добротата в капка вода, и ако се отплатиш с по-малко, нямаш съвест. По тази логика човекът, който е проявил доброта, в крайна сметка не е ли същият, който накрая се облагодетелства неправомерно? Този благодетел със сигурност извлича голяма полза от добротата си! Той показва доброта, като дава капка вода, и в замяна получава цял извор. Това е много изгодна сделка и е начин да извлечеш много добра печалба за сметка на другите. Нима не е така? В този живот на всеки човек ще му се случи да приеме една капка доброта. Ако за всяка капка трябва да се отплаща с цял извор, цял живот няма да може да се издължи, поради което няма да може да изпълни семейните и обществените си ангажименти, камо ли да се замисли за пътя си в живота. Ако се радваш на капка доброта, но не успееш да се отплатиш за нея с цял извор, съвестта ти ще те гризе, а обществото ще те заклейми, и ти ще гледаш на себе си като на бунтар, злосторник и неблагодарник, а не като на човек. Но какво би станало, ако човек може да се отплати за тази доброта с цял извор? Той би казал: „На света няма по-съвестен от мен, защото мога да се отплатя за капката доброта с цял извор. Така този, който някога ми помогна и прояви доброта към мен, ще види какъв човек съм аз и ще разбере дали е загубил от това, че ми е помогнал, и дали си е струвало да ми помага. Така той никога няма да го забрави и дори ще му бъде неудобно. Още повече, че аз ще продължа да му се отплащам. След като мога да се отплатя за капката добро с цял извор, не съм ли човек с благородно морално поведение и характер? Не съм ли благородник? Не съм ли велик човек? Не съм ли достоен за възхищение?“. Всички го хвалят и му ръкопляскат, а това предизвиква силни чувства у него и той казва: „Като ме хвалите като добър човек, човек с благороден характер, пример сред човеците и образец за човешка моралност, тогава след смъртта ми трябва да ми вдигнете паметник и да ми сложите надгробен надпис, който да гласи: „Този човек беше образец за максимата „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“ и може да се нарече пример за морална човешка природа“. Но дори и след като паметникът вече е издигнат, той си мисли, че те трябва да му направят и восъчна статуя и да я сложат в храма, а после да изпишат върху нея изтъкнатото му име: „Светилище на бог еди-кой си“, да поставят олтар с тамян под нея и всички да му палят тамян, който да гори вечно в негова чест. Освен това хората трябва да имат негови статуетки у дома си, да палят тамян и да му се покланят до земята по три пъти на ден, и да възпитават децата и внуците си и най-младите поколения да бъдат досущ като него, да казват на синовете и дъщерите си, че трябва да се оженят за човек като него, който може да се отплати за добротата в капката вода с цял извор — образец и модел на човешката моралност. Китайците традиционно възпитават децата си да бъдат добри хора и специално ги учат да признават добротата и да се стремят да се отплащат за нея. Ако получите една капка доброта, трябва да се отплатите за нея с цял живот усилена работа, т.е. с цял извор. Когато децата пораснат, те възпитават следващото поколение по същия начин и така всичко си тече и се предава от поколение на поколение. Когато такъв човек е способен да се отплати за една капка доброта с цял извор, той е постигнал най-висшата си цел. Каква цел е постигнал? Да бъде признат от светските хора и от обществото. Това, разбира се, е второстепенно. Най-важното нещо е, че хората окачат портрета му на стените си и се кланят на статуята му, а той може да се наслаждава на горящия тамян на този свят поколение след поколение, а духът и идеите му могат да се предават нататък в света и да печелят похвали от бъдещите поколения. Накрая, след като се е натъпкал с горящия тамян на този свят, в какво се превръща той? Превръща се в дяволски цар и целта му най-сетне е постигната. Това е крайната последица от покваряването на човечеството от Сатана. Първоначално хората просто приемат една идея за морално поведение в традиционната култура, като например благосклонност, праведност, благоприличие, мъдрост и надеждност. После изпълняват изискванията на тази идея, като дават пример на другите, като ревностно прилагат на практика тази идея и това изискване, придържат се към тях и постигат целта си да станат модел и образец за моралност за останалата част от човечеството. После, след като умрат, оставят след себе си добра репутация, която се предава на следващите поколения. Накрая получават, каквото са искали, а именно да вдишват горящия тамян на този свят в продължение на много години и да станат царе на демоните. Това нещо добро ли е? (Не.) Защо казвате, че не е добро? Това е крайната цел, към която невярващият се стреми в живота си. Той одобрява идеи за определено морално поведение, после дава пример, като показва как да се изпълнят изискванията за това морално поведение, докато накрая не достигне момента, в който всички го хвалят като добър човек, мил човек, изтъкнат човек и човек с благороден характер. Мълвата за поведението и делата му стига до цялото човечество, а поведението и делата му се изучават и почитат от поколения от хора, докато накрая този човек не стане модел за подражание за цяло поколение и, разбира се, царят на демоните за цяло поколение. Нима това не е пътят, по който вървят светските хора? Нима това не е резултатът, към който се стремят светските хора? Това има ли връзка с истината? Има ли връзка с Божието спасение? Няма абсолютно никаква връзка. Такъв е крайният резултат, до който поговорките за морално поведение ще докарат хората. Ако един човек изцяло приема всички различни идеи в традиционната култура и изцяло се придържа към тях, то пътят, по който върви, без съмнение е пътят на демоните. Ако си поел по пътя на демоните веднъж завинаги, то ти нямаш никаква връзка с делото на Бог за спасението на човечеството и нямаш абсолютно нищо общо със спасението. Затова, ако в основата на разбирането на истината, ти все още си ограничен и повлиян от идеите на традиционната култура и същевременно под влиянието на тези идеи и поради придържането си към законите им и към тези изисквания и поговорки не си в състояние да им се опълчиш или да се избавиш от тях и не можеш да приемеш изискванията на Бог, тогава в крайна сметка ще последваш пътя на демоните и ще станеш цар на демоните. Разбираш това, нали? Никоя теория или поговорка на света, дори и най-високият морален стандарт на света, не може да заеме мястото на пътя на спасението, който Бог е дал на човечеството. Ако хората искат да поемат по правилния път, а именно пътя на спасението, те могат да придобият Божието одобрение само като дойдат пред Бог, като приемат Божиите слова със смирение и упоритост, като приемат всички Негови твърдения и изисквания и като се държат и действат според критерия на Божиите слова. В противен случай те няма как да тръгнат по правилния път в живота и могат само да следват философиите на Сатана по пътя към гибелта. Някои питат: „Има ли среден път?“. Не — или следваш Божия път, или дяволския път на Сатана. Има само два пътя. Ако не следваш Божия път, тогава без съмнение се придържаш към различните идеи, които Сатана ти е внушил, и към различните дяволски пътища, породени от тези идеи. Ако искаш да направиш компромис, като поемеш по средния път или по някакъв трети път, това е невъзможно. Ясно ли е това? (Да.) Няма повече да разсъждавам върху поговорката „За добротата в капката вода трябва да се отплатиш с цял извор“, защото тя малко или много е подобна на поговорката „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, за която сме разговаряли преди. Същността на тези две поговорки е в голяма степен еднаква, затова не е необходимо да я обсъждаме по-подробно.

Сега нека да поговорим за следващата поговорка за морално поведение — не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб. Тази би трябвало да е много лесна за прозиране, нали? Като я съпоставим с изискванията на поговорките за морално поведение, за които вече говорихме, тази поговорка явно също е неизменно правило, което обвързва хората. Макар че на хартия изглежда величествена и впечатляваща, сякаш няма нищо нередно в нея и уж е прост принцип за подхождане към хората, този прост принцип няма никакъв смисъл що се отнася до това как да се държим или как да се отнасяме с хората, и никак не допринася за човешкото поведение или житейски стремеж. Тя не е принцип, към който хората трябва да се придържат в постъпките и поведението си, нито е принцип, според който хората да се стремят към правилната посока и цел в живота. Дори и да се придържаш към това изискване, единственото, което то прави, е да те възпира от неразумни действия в отношенията ти с хората, но това не значи, че имаш истинска любов към тях или че наистина им помагаш, а още по-малко доказва, че си на правилния път в живота. Буквалното значение на поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ е, че ако нещо не ти харесва или не обичаш да правиш нещо, не трябва да го налагаш и на другите хора. Това изглежда умно и обосновано, но ако използваш тази сатанинска философия, за да се справяш с всяка ситуация, ще допуснеш много грешки. Вероятно ще нараниш и подведеш хората или дори ще им навредиш. Точно както някои родители не обичат да учат, но искат да накарат децата си да учат, затова все се опитват да ги вразумят и ги подтикват да учат усилено. Ако към това трябваше да се приложи изискването да „не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб“, тогава тези родители не би трябвало да карат децата си да учат, защото самите те не обичат да го правят. Има и други хора, които вярват в Бог, но не се стремят към истината. В сърцата си обаче знаят, че вярата в Бог е правилният път в живота. Ако видят, че децата им не вярват в Бог и не са на правилния път, те ги подтикват да вярват в Бог. Макар че самите те не се стремят към истината, искат децата им да се стремят към нея и да бъдат благословени. Ако в тази ситуация родителите се придържаха към поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, те не би трябвало да карат децата си да вярват в Бог. Това би било съгласно тази сатанинска философия, но и би провалило шансовете на децата им за спасение. Кой е отговорен за този резултат? Дали традиционната поговорка за морално поведение да не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб, не вреди на хората? Ето още един пример. Някои родители не се задоволяват с това да бъдат отговорни и да водят живот според закона. Те не искат да се занимават със земеделие или да ходят на работа, за да издържат семейството си, а искат да се занимават с измами и мошеничества или да играят хазарт, като използват неправомерни средства, за да натрупат нечестно богатство, така че след това да могат да водят луксозен живот, да се забавляват и да се наслаждават на плътски удоволствия. Те не искат да се захващат с честен труд или да следват правилния път. Именно това не желаят, нали? Те знаят в сърцата си, че това не е добро. Как трябва да възпитават децата си при това положение? Нормалните хора биха възпитавали децата си да учат усилено и да овладяват умения, за да могат да си намерят добра работа в бъдеще, и биха ги накарали да следват правилния път. Това е изпълнение на родителските задължения, нали? (Да, така е.) Това е правилно. Но ако се придържаха към поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, то те биха казали: „Синко, погледни ме. Мога да правя всякакви неща в живота — мога да ям и пия по ресторанти, да посещавам проститутки и да играя хазарт. Оправям се в живота, въпреки че не съм учил и не съм усвоил никакво умение. Гледай от мен в бъдеще — няма нужда да ходиш на училище и да учиш усилено. Научи се да крадеш, да мамиш и да играеш комар и пак ще можеш да живееш добре до края на дните си!“. Правилно ли е да се постъпи така? Някой възпитал ли е децата си по този начин? (Не.) Това е „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, нали? Нима тези примери не опровергават напълно тази поговорка? В нея няма нищо вярно. Някои хора, например, не обичат истината. Те копнеят за удобствата на плътта и си намират начини да се размотават, когато изпълняват дълга си. Не са склонни да страдат или да плащат цена. Смятат, че поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ е добре формулирана, и казват на хората: „Трябва да се научите да се забавлявате. Няма нужда да изпълнявате дълга си добре, да търпите трудности или да плащате цена. Ако можете да се размотавате, размотавайте се; ако можете да направите нещо нехайно, направете го нехайно. Не си усложнявайте живота. Вижте, аз живея по този начин — не е ли страхотно? Животът ми е просто идеален! Изтощавате се, като живеете така! Трябва да се учите от мен“. Нима това не отговаря на изискването „да не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб“? Ако действаш по този начин, ти човек със съвест и разум ли си? (Не.) Ако човек загуби съвестта и разума си, нима не му липсва добродетел? Това се казва да ти липсва добродетел. Защо го наричаме така? Защото тези хора копнеят за удобство, нехайни са в дълга си и подстрекават и повлияват другите да се присъединят към тях в нехайството и копнежа по удобства. Какъв е проблемът с това? Нехайството и безотговорността в дълга ти е проява на хитруване и противопоставяне на Бог. Ако продължаваш да бъдеш нехаен и не се покайваш, ще бъдеш разобличен и отстранен. Много хора в църквата са били премахнати по този начин. Това не е ли факт? (Да.) Следователно като се придържат към тази поговорка и подстрекават всички да бъдат като тях, така че да не изпълняват дълга си старателно, а да заблуждават и мамят Бог, те не вредят ли на хората и не ги ли обричат на гибел? Не стига че самите те са мързеливи и хитри, но пречат и на другите да изпълняват дълга си. Това не е ли прекъсване и смущение на църковното дело? Това не е ли противодействие на Бог? Може ли Божият дом да държи такива хора? Да речем, че някой, който работи във фирма с невярващи, подстрекава другите служители да не вършат работата си както трябва. Шефът няма ли да го уволни, ако разбере? Със сигурност ще го изрита. Значи ако той може да прави това, докато изпълнява дълга си в Божия дом, това човек, който вярва в Бог ли е? Това е зъл човек и неверник, който е проникнал в Божия дом. Той трябва да бъде премахнат и отстранен! След като чухте тези примери, можете ли донякъде да разпознаете същността на поговорката за морално поведение „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“? (Да, можем.) Какъв окончателен извод си направихте? Това изискване истина принцип ли е? (Не.) Съвсем очевидно не е. Е, какво е тогава? Това е просто една объркана поговорка, която привидно звучи добре, но в действителност няма никакъв практически смисъл.

Поддръжници ли сте на поговорката за морално поведение „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“? Ако някой поддържа тази фраза, бихте ли помислили, че е велик и благороден? Някои хора казват: „Виж, той не се налага, не усложнява живота на другите и не ги поставя в трудно положение. Не е ли прекрасен? Винаги е строг към себе си, но търпелив с другите. Никога не казва на хората да направят нещо, което самият той не би направил. Дава на другите много свобода и им внушава чувство на изобилна топлина и приемане. Какъв страхотен човек!“. А наистина ли е така? Поговорката „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ внушава, че трябва да даваш и да предоставяш на другите само неща, които ти сам харесваш и които доставят удоволствие на самия теб. Но какви неща харесват и на какво се радват покварените хора? На покварени неща, на нелепи неща и на екстравагантни желания. Ако даваш и предоставяш на хората тези негативни неща, няма ли цялото човечество да става все по-покварено? Ще има все по-малко положителни неща. Това не е ли факт? Факт е, че човечеството е дълбоко покварено. Покварените хора обичат да се стремят към слава, печалба, статус и плътски удоволствия. Те искат да са известни личности и да бъдат могъщи и свръхчовеци. Искат комфортен живот и изпитват неприязън към усиления труд. Искат всичко да им се поднася на тепсия. Много малко от тях обичат истината или положителните неща. Ако хората дават и предоставят на другите своята поквара и пристрастия, какво ще стане? Точно това, което си представяте: човечеството само ще става все по-покварено. Поддръжниците на идеята „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ искат хората да дават и предоставят на другите покварата, пристрастията и екстравагантните си желания, като ги подтикват да се стремят към зло, удобства, пари и напредък. Това ли е правилният път в живота? Съвсем очевидно е, че „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ е много проблематична поговорка. Пропуските и недостатъците в нея могат да ви избодат очите — дори не си заслужава да се анализира и прозира. Грешките и абсурдите в нея се виждат от пръв поглед без кой знае какво изследване. Сред вас обаче има мнозина, които лесно биват убедени и повлияни от тази поговорка и я приемат, без проницателност. Вие често използвате тази поговорка в общуването си с другите, за да поучите себе си и да увещавате тях. Като правите това, си мислите, че характерът ви е особено благороден и че поведението ви е много разумно. Без да осъзнаваш обаче, тези думи разкриват принципа, според който живееш, и позицията ти по въпросите. Същевременно си подвел и подлъгал другите да подхождат към хората и обстоятелствата със същия възглед и позиция като теб. Държал си се като истинска фурнаджийска лопата и изцяло си поел по средния път. Казваш: „Какъвто и да е проблемът, не е нужно да се приема сериозно. Не усложнявай своя живот или този на другите. Ако усложняваш живота на другите хора, създаваш трудности и на себе си. Да си мил с другите е да си мил със себе си. Ако си суров към другите, си суров към себе си. Защо да се поставяш в трудно положение? Да не налагаш на другите това, което самият ти не искаш, е най-доброто и най-внимателното, което можеш да направиш за себе си“. Това отношение очевидно предполага да не си педантичен в нищо. Ти нямаш правилна позиция или гледна точка по никой въпрос — възгледите ти за всичко са объркани. Не си педантичен и просто си затваряш очите за нещата. Накрая, когато застанеш пред Бог и се отчетеш, ще бъде голяма каша. Защо е така? Защото все казваш, че не трябва да причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб. Това ти носи голяма утеха и радост, но същевременно ти причинява големи проблеми, защото заради него не можеш да имаш ясни възгледи или позиции по множество въпроси. Това, разбира се, също така те прави неспособен да разбереш ясно какви са Божиите изисквания и стандарти към теб, когато попаднеш в такива ситуации, както и какъв изход трябва да постигнеш. Тези неща стават, защото не си педантичен в нищо. Причиняват се от обърканото ти отношение и възгледи. Дали да не причиняваш на другите това, което не искаш да се случи на теб, е толерантното отношение, което трябва да имаш към хората и нещата? Не, не е. Това е просто една теория, която изглежда правилна, благородна и добронамерена отвън, но всъщност е нещо изцяло негативно. Очевидно е, че още по-малко е истина принцип, към която хората трябва да се придържат. Бог не изисква хората да не причиняват на другите това, което не искат да се случи на тях, а иска да са наясно с принципите, които трябва да спазват, когато попадат в различни ситуации. Ако нещо е правилно и съответства на истината в Божиите слова, трябва да се придържаш към него, и не само да се придържаш към него, а и да поучаваш, убеждаваш и разговаряш с другите, за да разберат точно какви са Божиите намерения и кои са истините принципи. Това е твоя отговорност и задължение. Бог не иска да поемаш по средния път, а още по-малко иска да се хвалиш колко голямо сърце имаш. Трябва да се придържаш към нещата, за които Бог те е наставлявал и на които те е научил, и към това, за което Бог говори в словата Си — изискванията, критериите и истините принципи, които хората трябва да спазват. Не само трябва да се придържаш към тях и да ги отстояваш вечно, но и да практикуваш тези истини принципи, като даваш пример на другите и като ги убеждаваш, надзираваш, подкрепяш и напътстваш да се придържат към тях, да ги спазват и да ги практикуват като теб. Бог изисква да правиш това, защото именно това ти е поверил. Не можеш просто да поставяш изисквания към себе си, а да пренебрегваш другите. Бог изисква да заемеш правилната позиция по въпросите, да се придържаш към правилните критерии, да знаеш точно какви са критериите в Божиите слова и да установиш точно какви са истините принципи. Дори и да не можеш да постигнеш това, дори и да не желаеш, да не ти харесва, да имаш представи или да му се противопоставяш, трябва да гледаш на него като на своя отговорност и задължение. Трябва да разговаряш с хората за положителните неща, които идват от Бог, за нещата, които са верни и правилни и да ги използваш, за да помагаш, влияеш и напътстваш другите, за да могат те да се възползват и поучат от тях и да поемат по правилния път в живота. Това е твоя отговорност и не бива упорито да се придържаш към идеята „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, която Сатана ти е втълпил. В Божиите очи тази поговорка е просто философия за светските отношения. Тя е начин на мислене, който съдържа хитростите на Сатана, и никак не е правилният път, нито е нещо положително. Всичко, което Бог изисква от теб, е да бъдеш почтен човек, който ясно разбира какво трябва и какво не трябва да прави. Той не те призовава да бъдеш угодник или нагаждач, нито те е призовал да поемаш по средния път. Когато някой въпрос касае истините принципи, трябва да кажеш каквото е нужно да се каже и да разбереш каквото е нужно да се разбере. Ако някой не разбира нещо, но ти го разбираш и можеш да му дадеш насоки и да му помогнеш, трябва непременно да изпълниш това свое задължение и отговорност. Не бива просто да стоиш отстрани и да гледаш, а още по-малко трябва да се придържаш към философиите, които ти е втълпил Сатана, като например да не причиняваш на другите това, което самият ти не искаш. Разбирате ли? (Да.) Такова е онова, което е правилно и положително, дори и да не ти харесва, да не желаеш да го направиш, да не си способен да го направиш и да го постигнеш, да му се противиш или да развиеш представи срещу него. Същността на Божиите слова и истината няма да се промени просто защото човечеството има покварени нрави и има определени емоции, чувства, желания и представи. Същността на Божиите слова и истината никога няма да се промени. Щом познаеш, разбереш, преживееш и постигнеш Божиите слова и истината, ти си длъжен да разговаряш за своите свидетелства за преживяване с другите. Така още повече хора ще разберат Божиите намерения, ще схванат и постигнат истината, ще разберат Божиите изисквания и стандарти и ще имат понятие за истините принципи. Като направят това, тези хора ще придобият път за практикуване, когато се сблъскват с трудности в ежедневието си, и няма да бъдат обърквани или оковавани от различни идеи и възгледи на Сатана. Поговорката за морално поведение „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“ наистина и действително е хитър план на Сатана да контролира умовете на хората. Ако винаги я отстояваш, значи си човек, който живее според сатанински философии, човек, който живее изцяло в сатанински нрав. Ако не следваш Божия път, значи не обичаш истината и не се стремиш към нея. Каквото и да се случи, принципът, който трябва да следваш, и най-важното, което трябва да направиш, е да помагаш на хората, доколкото можеш. Не трябва да прилагаш на практика това, което казва Сатана, а именно „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“, и да бъдеш „умен“ угодник. Какво означава да помагаш на хората, доколкото можеш? Означава да изпълняваш отговорностите и задълженията си. Щом видиш, че нещо е част от твоите отговорности и задължения, трябва да разговаряш за Божиите слова и истината. Това означава да изпълняваш отговорностите и задълженията си. Това общение изясни ли в общи линии поговорката за морално поведение „Не причинявай на другите това, което не искаш да се случи на теб“? Разбрахте ли я? (Да.) Тази поговорка е относително лесна за прозиране и можете да установите какво не е наред с нея, без много да разсъждавате. Тя просто е твърде абсурдна, така че няма нужда да разговаряме за нея по-подробно.