На последната ни сбирка общувахме и анализирахме поговорката за морално поведение „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Сега имате ли истинско разбиране за различните поговорки за морално поведение в традиционната култура? Как се различават тези поговорки за морално поведение от истината? Сега можете ли да потвърдите, че тези поговорки за морално поведение изначално не са истината и категорично не могат да заместят истината? (Да.) Това, че можете да го потвърдите, какво показва? (Че имам известна способност да прозирам тези поговорки в традиционната култура такива, каквито действително са. Преди не осъзнавах, че нося тези неща в сърцето си. Едва след няколкото общения и анализи от Бог осъзнах, че през цялото време съм бил под влиянието на тези неща и че винаги съм възприемал хората и нещата въз основа на традиционната култура. Също така разбирам, че тези поговорки от традиционната култура наистина са в разрез с истината и че са все неща, които покваряват хората.) След като сте потвърдили това, преди всичко имате известно прозрение за тези неща от традиционната култура. Имате не само познание от възприятие, но и можете да прозрете същността на тези неща от теоретична гледна точка. Второ, вече не сте повлияни от елементите на традиционната култура и можете да премахнете последиците, възпирането и оковите им от сърцето и ума си. Особено когато възприемате различни неща или се справяте с различни проблеми, вече не сте повлияни и възпрени от тези идеи и възгледи. Общо взето, благодарение на общенията сте придобили известно прозрение за тези идеи и възгледи на традиционната култура. Това е резултатът, който се постига от разбирането на истината. Тези неща от традиционната култура са кухи, приятно звучащи приказки, пълни със сатанински философии, особено поговорките за морално поведение: „На стореното добро трябва да отвръщаш с благодарност“, „Ако удряш някого, не го удряй в лицето; ако ще упрекваш някого, не му посочвай недостатъците“ и „От екзекуция само падат глави. Бъди снизходителен, когато е възможно“. Те постоянно влияят на хората, възпират ги и ги оковават чрез техните мисли, без да имат поощрителен и положителен ефект върху моралното им поведение. Макар сега да имате малко прозрение, пълното изкореняване на влиянието на тези неща от дълбините на сърцата ви е трудно. Трябва да се снабдите с истината и да преживявате според Божиите слова за известен период от време. Едва тогава можете ясно да видите веднъж завинаги колко дълбоко вредни, грешни и нелепи са тези лицемерни неща и едва тогава проблемът може да бъде разрешен из основи. Ако искате да се откажете от тези погрешни мисли и идеи и да се отървете от тяхното влияние, възпиране и окови само чрез разбирането на някои доктрини, това би било много трудно за постигане. Сега, след като вече донякъде сте в състояние да прозрете истинската същност на тези поговорки за морално поведение, поне имате някакво разбиране и сте постигнали някакъв напредък в мисленето си. Останалото зависи от това как човек търси истината и как възприема хората и нещата според Божиите слова, както и от това как преживява в бъдеще.

След общенията и анализите на тези поговорки за моралното поведение в традиционната култура можете ли ясно да видите същността им? Ако наистина можете да я видите ясно, тогава можете да установите, че тези поговорки от традиционната култура не са истината, нито могат да заемат нейното място. Това е напълно сигурно и повечето хора вече са се уверили в това в сърцата си чрез общение. И така, как трябва да се разбира същността на всички различни поговорки за морално поведение? Ако човек не се изправи пред проблема според Божиите слова и истината, то тогава няма начин да го прозре и разбере. Колкото и благородни и положителни да са на хартия тези поговорки за моралното поведение в традиционната култура, те представляват ли истински критерии за действията и държанието на хората или принципи на поведение? (Не.) Те не са нито принципи, нито критерии за поведение. Тогава какво точно са те? Като анализирате същността на всяка поговорка за морално поведение, можете ли да направите заключение какви точно са истината и същността на тези поговорки за моралното поведение, които са се появили сред хората? Никога ли не сте се замисляли по този въпрос? Като оставим настрана целите на онези така наречени мислители и моралисти, които ласкаят управляващите класи, подмазват им се и с радост им служат, нека да анализираме това от гледната точка на нормалната човешка природа. След като тези поговорки за моралното поведение не са истината и още по-малко могат да заемат нейното място, те трябва да са привидно приемливи. Те категорично не са положителни неща — това е сигурно. Ако по този начин можете да прозрете истинската им същност, това доказва, че сте придобили известно разбиране за истината в сърцето си и вече имате малко прозрение. Тези поговорки за морално поведение не са положителни неща, нито критерии за действията и държанието на хората, а още по-малко са принципи за човешко поведение, които трябва да се спазват. Следователно нещо не е наред с тях. Струва ли си това да се проучва задълбочено? (Да.) Ако разглеждате само „моралното поведение“ и мислите, че тези поговорки са правилни възгледи и положителни неща, то вие грешите и ще бъдете подлъгани и измамени от тях. Онова, което е лицемерно, никога не може да бъде нещо положително. Що се отнася до различните прояви и действия на морално поведение, човек трябва да разграничава дали те са извършени искрено и от сърце. Ако са извършени неохотно или престорено, или за да се постигне някаква цел, то с тези действия и прояви има проблем. Можете ли да прозрете истинската същност на тези поговорки за морално поведение? Кой може да Ми каже? (Сатана използва поговорки за морално поведение, за да подвежда и покварява хората. Той ги кара да се придържат към тези поговорки и да ги прилагат на практика, за да постигне целта си да ги принуди да почитат и следват Сатана и да ги държи на разстояние от Бог. Това е една от техниките и методите на Сатана да покварява хората.) Това не е същността на поговорките за морално поведение. Това е целта, която Сатана постига, като използва тези поговорки, за да подвежда хората. Преди всичко трябва да сте напълно наясно с това, че всеки вид поговорка за морално поведение не е истината, а още по-малко може да заеме нейното място. Тези поговорки дори не са положителни неща. Е, какво точно са? Може да се каже със сигурност, че тези поговорки за морално поведение са еретични лъжи, чрез които Сатана подвежда хората. Те сами по себе си не са истината реалност, която хората трябва да притежават, нито са положителни неща, които нормалната човешка природа трябва да изживява. Тези поговорки за морално поведение представляват измами, преструвки, фалшивост и номера — всички те са фалшиво поведение и изобщо не произтичат от съвестта и разума на човека или от нормалното му мислене. Следователно всички поговорки за морално поведение на традиционната култура са нелепи, абсурдни ереси и лъжи. С тези няколко общения всички поговорки за морално поведение, които Сатана излага, биват осъдени на смърт в днешния ден. Ако те дори не са положителни неща, как може хората да ги приемат? Как може да живеят според тези идеи и възгледи? Причината е, че тези поговорки за морално поведение съответстват толкова точно на човешките представи и фантазии. Те предизвикват възхищение и одобрение, затова хората ги приемат в сърцата си и въпреки че не могат да ги приложат на практика, охотно ги допускат и почитат вътре в себе си. И така, Сатана използва различните поговорки за морално поведение, за да подвежда хората, да контролира сърцата и поведението им, защото хората почитат в сърцата си и сляпо вярват във всякакви поговорки за морално поведение и всички те биха искали да използват тези твърдения, за да изглеждат по-достойни, по-благородни и по-добри, с което да постигнат целта си да бъдат високоуважавани и възхвалявани. Накратко, всички различни поговорки за морално поведение изискват от хората да демонстрират определен вид поведение или човешко качество в сферата на моралното поведение във всяко свое действие. Тези поведенчески модели и човешки качества изглеждат доста благородни и са на почит, затова всички хора усилено се стремят към тях в сърцата си. Това, което те не отчитат обаче, е, че тези поговорки за морално поведение ни най-малко не са принципите на поведение, които един нормален човек трябва да следва. Напротив, те са набор от различни лицемерни поведенчески модели, които човек може да прояви. Те са отклонения от стандартите на съвестта и разума, отдалечаване от волята на нормалната човешка природа. Сатана използва фалшиви и престорени поговорки за морално поведение, за да подвежда хората, да ги накара да почитат него и онези лицемерни така наречени мъдреци, поради което хората да гледат на нормалната човешка природа и на критериите за човешко поведение като на нещо обикновено, просто и дори долно. Хората презират тези неща и се отнасят към тях с пренебрежение. Това е така, защото поговорките за морално поведение, поддържани от Сатана, са много приятни за окото и много добре се съвместяват с човешките представи и фантазии. Истината обаче е, че никоя поговорка за морално поведение, каквато и да е тя, не е принцип, който хората трябва да следват в поведението си или в светските си дела. Замислете се — не е ли така? В същността си поговорките за морално поведение са просто изисквания хората да живеят наглед по-достойно и по-благородно, което им дава възможност другите да ги почитат или хвалят, а не да ги гледат с пренебрежение. Същността на тези поговорки разкрива, че те са просто изисквания хората да демонстрират добро морално поведение с добри постъпки, чрез което да се прикрият и ограничат амбициите и екстравагантните желания на покварената човешка природа, да се прикрие злата и отвратителна природа същност на човека, както и проявленията на различни покварени нрави. Целта на тези поговорки е да подобрят индивидуалността на човека чрез привидно добро поведение и практики, да подобрят изградения от другите образ за човека, както и всеобщата оценка за него. Тези аргументи показват, че поговорките за морално поведение имат за цел да прикрият съкровените мисли, възгледи, цели и намерения на човека, отвратителното му лице и природата му същност с помощта на повърхностно поведение и практики. Могат ли тези неща да се прикрият успешно? Опитите за прикриването им не ги ли правят още по-очевидни? Сатана обаче не го е грижа за това. Неговата цел е да прикрие отвратителното лице на покварената човешка природа, да прикрие истината за човешката поквара. Затова Сатана кара хората да приемат проявленията на моралното поведение, за да се прикрият, което означава, че той използва правилата и моделите за морално поведение, за да придаде приличен вид на човека и да подобри качествата и индивидуалността му, за да може другите да ценят и възхваляват. В общи линии тези поговорки за морално поведение определят дали човек е благороден, или долен въз основа на неговите поведенчески прояви и морални стандарти. Например, преценката за това дали някой е алтруист зависи от това дали този човек демонстрира, че жертва собствените си интереси в името на другите. Ако го демонстрира добре, ако се прикрива добре и ако на вид изглежда особено възхитителен, то другите ще го възприемат като почтен и достоен, като човек с особено високи морални стандарти в очите на другите, а държавата ще го удостои с орден за това, че е образец за моралност, от който другите трябва да се учат, който трябва да почитат и на който трябва да подражават. Е, как се очаква хората да преценяват дали една жена е добра, или нечестива? Според това дали демонстрираното от нея поведение в рамките на нейната общност отговаря на поговорката „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“. Ако тя отговаря на нея във всяко отношение, като е добродетелна, мила и кротка, показва най-голямо уважение към възрастните хора, охотно прави компромиси в името на общото благо, проявява изключително търпение и е способна да устоява на трудности, без да има претенции към хората или да се кара с тях, и като уважава свекъра и свекървата си и се грижи добре за съпруга и децата си, като никога не мисли за себе си, никога не иска нищо в замяна, не се отдава на плътски удоволствия и така нататък, тогава тя действително е добродетелна, мила, нежна и нравствена жена. Хората използват тези външни поведенчески прояви, за да оценяват моралното поведение на жените. Неточно и нереалистично е стойността, добротата и злината на един човек да се измерват чрез повърхностните им практики и поведение. Такива твърдения са също така невярни, измамни и нелепи. Това е същественият проблем с поговорките за морално поведение, който се разкрива у хората.

В контекста на споменатите по-горе няколко аспекта тези поговорки за морално поведение в традиционната култура наистина ли са принципи за поведение? (Не.) Те никак не отговарят на нуждите на нормалната човешка природа, тъй като ѝ противоречат. Това, което предоставят на човечеството, не са принципи за поведение, нито принципи за човешките действия и постъпки. Напротив, те изискват от хората да се преструват, да се прикриват, да се държат и да постъпват по определен начин пред другите, за да бъдат уважавани и хвалени. Целта на това не е хората да разберат как да се държат правилно и как да постъпват подобаващо, а да живеят в по-голямо съответствие с представите и фантазиите на другите и да спечелят техните похвали и признание. Това съвсем не е онова, което Бог изисква, а именно хората да се държат и да постъпват според истините принципи и вместо да се интересуват какво мислят хората, да се съсредоточат единствено върху това да придобият Божието одобрение. Поговорките за морално поведение се отнасят по-скоро до изискването хората да са порядъчни и благородни в поведението, практиките и външните си прояви, дори и това да е престорено, отколкото до разрешаването на проблеми, свързани с човешките мисли и възгледи или с природата същност на човека. С други думи, изискванията, които поставят пред човека поговорките за морално поведение в традиционната култура, не се основават на човешката същност, а още по-малко отчитат постижимия обхват на съвестта и разума. Същевременно те противоречат на обективния факт, че хората имат покварен нрав и всички са себични и долни, и ги принуждават да правят това или онова в поведението и практиките си. Поради тази причина те не могат да освободят окончателно хората от оковите и възпирането на покварените им нрави, нито да разрешат проблема с човешката същност, независимо от коя гледна точка поставят изисквания към хората. С други думи, те не могат да разрешат проблемите, свързани с покварените нрави на хората. Поради това не могат да променят принципите и посоката на човешкото поведение, нито да накарат хората да разберат как да се държат, как да се отнасят към другите или как да подхождат положително към междуличностните си връзки. От друга гледна точка, поговорките за морално поведение са просто вид правила и възпиране на поведението, зададени на хората. Макар и отвсякъде да изглежда, че са доста добри, те несъзнателно влияят на човешките възгледи и мисли, като ги възпират и оковават, в резултат на което хората не могат да намерят правилните принципи и път на поведение и действие. В този контекст единственото, което хората могат да направят, е да приемат неохотно влиянието на идеите и възгледите на традиционната култура, а под влиянието на тези лъжовни идеи и възгледи те несъзнателно загубват принципите, целите и посоката на поведение. Това кара покварените човешки същества да изпадат в мрак и да губят светлината, поради което единственото, което могат да направят, е да се стремят към слава и лични облаги, като разчитат на фалшивост, преструвки и номера. Когато например видиш човек, който се нуждае от помощ, веднага си мислиш: „Правилното поведение означава да извличаш удоволствие от това да помагаш на другите. Това е основен принцип и морален стандарт за човешкото поведение“ и ще помогнеш на този човек несъзнателно. След като му помогнеш, усещаш, че като се държиш по този начин, си благороден и притежаваш малко човешка природа, и дори несъзнателно хвалиш себе си, че си благороден човек, човек с благороден характер, човек с достойнство и характер, и, разбира се, човек, достоен за уважение. Ако не му помогнеш, си мислиш: „За жалост не съм добър човек. Щом срещна някого, който има нужда от помощ, и си помисля да му подам ръка, все мисля за собствените си интереси. Аз съм толкова себичен човек!“. Ти несъзнателно ще приложиш идеологическия възглед „Извличай удоволствие от това да помагаш на другите“, за да се прецениш, да се възпреш и да оцениш кое е правилно и кое — грешно. Когато не можеш да приложиш тази поговорка на практика, ще се презираш или омаловажаваш и ще се чувстваш някак неудобно. Ще хвърляш погледи, изпълнени с възхищение и признание, към тези, които могат да извличат удоволствие от това да помагат на другите, защото усещаш, че те са по-благородни от теб, по-достойни от теб и имат по-силен характер от теб. Изискванията на Бог по тези въпроси обаче са различни. Божиите изисквания са да се придържаш към Неговите слова и към истините принципи. Как трябва хората да практикуват по отношение на моралното поведение? Като се придържат към традиционните морални и културни възгледи или като се придържат към Божиите слова? Всеки един е изправен пред този избор. Сега наясно ли си с истините принципи, на които Бог учи хората? Разбираш ли ги? Доколко се придържаш към тях? Когато се придържаш към тях, от какви мисли и възгледи си повлиян и възпрепятстван и какви покварени нрави се разкриват? Трябва да се самоанализираш по този начин. Колко точно от същността на поговорките за морално поведение в традиционната култура разбираш ясно в сърцето си? Традиционната култура още ли има място в сърцето ти? Всичко това са проблеми, които хората трябва да разрешат. Когато преодолееш покварените си нрави и си способен да се придържаш към Божиите слова абсолютно и безкомпромисно, това, което практикуваш, е в пълно съгласие с истините принципи. Вече няма да бъдеш възпиран от покварени нрави или оковаван от моралните идеи и възгледи в традиционната култура и ще можеш правилно да прилагаш Божиите слова на практика и да действаш според истините принципи. Това са принципите, които трябва да стоят в основата на поведението и постъпките на вярващите. Когато си в състояние да практикуваш според Божиите слова, да се придържаш към Божиите слова и да практикуваш според истините принципи, ти не само ще си човек с добро морално поведение, но и човек, който може да следва Божия път. Когато практикуваш принципите и истината за поведението, ти не само притежаваш стандарти за морално поведение, но и в поведението ти има истини принципи. Има ли разлика между това да се придържаш към истините принципи и да се придържаш към критериите за морално поведение? (Да.) В какво се състои тази разлика? Придържането към изискванията за морално поведение е само една поведенческа практика и проява, докато практикуването според истините принципи също изглежда като практика отвън, но тази практика се придържа към истините принципи. От тази гледна точка придържането към истините принципи се отнася за поведението и за пътя, по който вървят хората. Това означава, че ако практикуваш истината и се придържаш към истините принципи в Божиите слова, то ти вървиш по правилния път, докато ако следваш изискванията за морално поведение в традиционната култура, то ти просто демонстрираш поведение, точно като да следваш правила. В това няма истини принципи и то не се отнася за пътя, по който хората вървят. Разбирате ли какво казвам? (Да.) Ето един пример. Да речем, че поговорката за морално поведение „Жертвай собствените си интереси заради другите“ изисква от хората да „се откажат от индивидуалното и да осъзнават общото“ във всеки момент и във всяка ситуация. Сред невярващите това е стил, който се характеризира с благородство на характера и непоклатима почтеност. „Откажи се от индивидуалното и осъзнай общото“ — каква грандоманска реторика! Жалко е, че само звучи като стил, който се характеризира с благородство на характера и непоклатима почтеност, но не е истина принцип, към която хората трябва да се придържат в поведението си. Истината е, че крайната цел на поговорката „Откажи се от индивидуалното и осъзнай общото“ и на това хората да бъдат принуждавани да жертват собствените си интереси заради другите всъщност е да се гарантира, че другите ще им служат. От гледната точка на целите и намеренията на хората тази поговорка намирисва на сатанинска философия и в нея има елемент на търговия. От това можете ли да определите дали в поговорката „Откажи се от индивидуалното и осъзнай общото“ има истини принципи? Категорично няма! Това не е никакъв поведенчески принцип, а просто една сатанинска философия, защото целта на това хората да се откажат от индивидуалното е да осъзнаят своята по-обща същност. Независимо дали една такава практика е благородна, или пошла, тя е просто едно правило, което оковава хората. Изглежда разумна, но в същността си е нелепа и абсурдна. Каквото и да те застигне, тя изисква от хората само да жертват собствените си интереси заради другите. Независимо дали си склонен, или не, дали можеш да го направиш, или не, и каквито и да са обстоятелствата, единственото, което тази поговорка иска от теб, е да жертваш собствените си интереси заради другите. Ако не си способен да „се откажеш от индивидуалното“, то фразата „осъзнай общото“ е просто едно изкушение за теб, така че дори и да не можеш да жертваш собствените си интереси заради другите, пак да не искаш да се откажеш. Хората се изкушават от мисълта „да осъзнаят общото“. Трудно е да се направи избор в такава ситуация. И така, принцип на поведение ли е жертването на собствените интереси заради другите? Може ли да постигне положителни резултати? Всеки човек се прикрива много добре и проявява максимално благородство, достойнство и характер, но в крайна сметка какъв е резултатът? Може само да се каже, че от това нищо няма да излезе, защото постъпването по този начин може само да спечели признанието на другите, но не и одобрението на Създателя. Как се е стигнало дотук? Това резултат от всеобщото придържане към поговорките за моралното поведение в традиционната култура и следването на сатанински философии ли е? Ако всички приемат Божиите слова, приемат правилните идеи и възгледи, придържат се към истините принципи и се стремят към посоката в живота, която Бог им задава, тогава за хората ще е лесно да вървят по правилния път в живота. По-добре ли е да практикуваш по този начин, отколкото да жертваш собствените си интереси заради другите? Практикуването по този начин е придържане към истините принципи и живеене в светлината според Божиите слова, а не следване на Сатана по пътя на лицемерието. Човек може да изживее истинско човешко подобие и да придобие Божието одобрение само като изостави сатанинските философии, както и различните идеи, внушавани от поговорките за морално поведение в традиционната култура, и като приеме истината и заживее според Божиите слова.

Въз основа на това, за което разговаряхме по-горе, стигнахте ли до някакви заключения относно същността на поговорките за морално поведение? Всички тези различни поговорки за моралното поведение са просто правила и условности, които ограничават мислите, възгледите и външното поведение на хората. Те изобщо не са принципи или критерии за поведение, а не са и принципи, към които хората трябва да се придържат, когато се сблъскват с различни хора, въпроси и неща. И така, към какви принципи трябва да се придържат хората? Не трябва ли да разговаряме за това? Някои хора казват: „Каква разлика има между истините принципи, към които хората трябва да се придържат, и правилата и условностите на тези поговорки за морално поведение?“. Кажете Ми, има ли разлика? (Да.) В какво отношение има разлика? Поговорките за морално поведение са просто правила и условности, които възпират мислите, възгледите и постъпките на хората. По отношение на различните проблеми, които спохождат хората, тези поговорки поставят към човека изисквания, които ограничават поведението му и му връзват ръцете и краката, като го карат да прави това или онова, вместо да го оставят да търси правилните принципи и начини да се справя с различните хора, въпроси и неща. Истините принципи обаче са различни. Многостранните изисквания, които Божиите слова имат към хората, не са правила, наредби или условности, а още по-малко са различни поговорки, които ограничават мисленето и поведението на хората. Вместо това те казват на човека истините принципи, които той трябва да разбере и към които трябва да се придържа във всякакви ситуации и всеки път, когато му се случи нещо. И така, какви точно са тези принципи? Защо казвам, че само Божиите слова са истината или истините принципи? Защото всички различни изисквания на Божиите слова към хората са постижими от нормалната човешка природа, доколкото те изискват от човека да не бъде повлияван и възпиран от своите чувства, желания, амбиции и покварени нрави, когато нещо му се случи, а по-скоро да практикува според Божиите слова и истините принципи, което е принцип, към който хората са способни да се придържат. Истините принципи на Божиите слова посочват правилната посока и цел, които хората трябва да следват, и са пътят, по който те трябва да вървят. Принципите на Божиите слова не само поддържат нормалното функциониране на човешката съвест и човешкия разум, но и по естествен начин добавят принципите на истината към основата, която представляват човешката съвест и разум. Това са стандартите на истината, до които хората със съвест и разум могат да се издигнат и които могат да постигнат. Когато се придържат към тези принципи в Божиите слова, хората придобиват не усилване на моралните им качества и на почтеността им, нито опазване на човешкото им достойнство, а това, че са поели по правилния път в живота. Когато човек се подчинява на тези истини принципи в Божиите слова, той не само притежава съвестта и разума на нормален човек, но въз основа на това, че притежава съвест и разум, успява да разбере повече истини принципи, свързани с начина, по който трябва да се държи. Казано по-просто, той започва да разбира принципите на поведение, да знае кои истини принципи да използва в подхода си към хората и нещата и в поведението и постъпките си и вече не е контролиран и повлиян от собствените си чувства, желания, амбиции и покварени нрави. Така той напълно изживява подобието на нормален човек. Истините принципи, поставени от Бог, решават из основи проблема с покварените нрави, които контролират хората и им пречат да се изтръгнат от греха, и така хората вече не живеят стария си живот, контролиран от чувства, желания, амбиции и покварени нрави. И от какво се замества всичко това? Замества се го критериите на Божиите слова и истините принципи, които се превръщат в човешкия живот. Най-общо казано, щом хората започнат да се придържат към истините принципи, към които човечеството трябва да се придържа, те вече не живеят в различните тревоги на плътта. По-точно казано, хората вече не живеят подвластни на подвеждането, лъжите и контрола на Сатана. По-конкретно, те вече не живеят в оковите и под контрола на многобройните идеи, възгледи и философии за светските дела, които Сатана втълпява на хората, а живеят не просто с достойнство и почтеност, но и свободно и с облика на хора, което е истинското подобие на сътворени същества под господството на Създателя. Това е съществената разлика между словата и истината на Бог и поговорките за морално поведение в традиционната култура.

Темата на днешното общение е малко по-дълбока. След като го изслушате, трябва да разсъждавате известно време върху него, да го оставите да отлежи и да видите дали схващате казаното. Въз основа на това общение разбрахте ли напълно разликата между поговорките за морално поведение и истината? Кажете Ми с прости думи: каква е същността на поговорките за морално поведение? (Поговорките за морално поведение са просто правила и условности, които възпират мислите и постъпките на хората, те не са принципи и критерии за поведение.) Добре казано. В традиционната култура има една история за Кун Жун^[а], който се отказал от по-големите круши. Какво мислите — нима всеки, който не може да бъде като Кун Жун, не е добър човек? Хората са мислели, че който може да бъде като Кун Жун, има благороден характер и непоклатима почтеност, защото жертва собствените си интереси заради другите, т.е. той е добър човек. Дали героят Кун Жун от този исторически разказ е пример за подражание, който всички са следвали? Има ли този образ определено място в сърцата на хората? (Да.) Това място в сърцата на хората се заема не от името му, а от мислите и практиките му, както и от моралните му качества и поведение. Хората ценят такива практики, одобряват ги и вътре в себе си се възхищават на моралното поведение на Кун Жун. Затова ако видиш човек, който не може да жертва собствените си интереси заради другите, човек, който не би се отказал от по-големите круши като Кун Жун, вътре в себе си ще се подразниш от този човек и ще имаш лошо мнение за него. И така, оправдани ли са раздразнението и лошото ти мнение? Те трябва да се основават на нещо. Най-напред си мислиш: „Кун Жун е бил толкова млад, а е бил способен да се откаже от по-големите круши, а ти, въпреки че си възрастен човек, все още си толкова себичен“ и вътрешно добиваш лошо мнение за него. И така, лошото ти мнение и раздразнението ти основават ли се на историята за Кун Жун, който се отказал от по-големите круши? (Да.) Правилно ли е да се възприемат хората на тази основа? (Не.) Защо не е правилно? Защото произходът на основата ти за възприемане на хората и нещата, е неправилен, и защото изходната ти точка е изцяло погрешна. Изходната ти точка е да приемеш легендата за Кун Жун, който се отказал от по-големите круши, за стандарт, според който да преценяваш хората и нещата, но този подход и метод на преценка са погрешни. По какъв начин са погрешни? Погрешни са, понеже вярваш, че идеята, която стои зад историята за Кун Жун, е правилна, и я приемаш за положителна идеологическа гледна точка, от която да преценяваш хората и нещата. Когато преценяваш по този начин, в крайна сметка заключаваш, че повечето хора не са добри. Точни ли са заключенията от тази преценка? (Не, не са точни.) Защо не са точни? Защото стандартът, според който преценяваш, е погрешен. Ако човек използва методите и принципите, които Бог е задал, как трябва той да прецени такъв човек? Като вземе предвид дали човекът поддържа интересите на Божия дом, дали е на страната на Бог, дали има богобоязливо сърце и дали търси истината принцип в действията си. Напълно точна е само преценката, която се основава на тези аспекти. Ако този човек се моли, търси и обсъжда с всички, когато нещо му се случи, дори и понякога да не успява да прояви алтруизъм и да е малко себичен за дребни неща, ако постъпките му са в общи линии адекватни спрямо аспектите, изисквани от Бог, то той е човек, който може да приеме истината, човек, който е в правия път. И така, на какво се основава това заключение? (Основава се на Божиите слова и изисквания.) Следователно точно ли е това заключение? Много по-точно е, отколкото ако преценяваше от идеологическата гледна точка на легендата за Кун Жун, който се отказал от по-големите круши. Идеологическата гледна точка на историята за Кун Жун преценява временното поведение и практики на човека, докато Бог иска от хората да преценяват същността на този човек и това какво точно е неговото отношение към истината и към Божиите изисквания. Това, за което използваш поговорките за морално поведение, е да прецениш моментното поведение на човека, неговите действия или мимолетни прояви при конкретна случка. Ако ги използваш за преценка на вътрешно присъщите качества на хората, то преценката няма да е точна, защото преценяването на вътрешно присъщите качества на човека чрез поговорки за морално поведение е преценка според погрешни принципи, в резултат на което тя ще бъде погрешна. Разликата се състои не във външното му поведение, а по-скоро в неговата природа същност. Поради това е изначално погрешно да се преценяват хората с помощта на поговорки за морално поведение. Точна е единствено тази преценка за хората, която се основава на истините принципи. Разбирате ли какво казвам?

Същността на поговорките за морално поведение е, че те са правила и условности, които възпират поведението и мислите на хората. Те до известна степен ограничават и контролират мисленето на хората и възпират някои от правилните мисловни изрази и обичайните изисквания на нормалната човешка природа. Разбира се, може и да се каже, че до известна степен те нарушават някои от законите на оцеляването на нормалната човешка природа и че лишават нормалните хора от човешките им нужди и права. Например, класическата поговорка „Жената трябва да е добродетелна, мила, нежна и нравствена“ е в остро противоречие с човешките права на жените и ги нарушава. Каква роля в обществото като цяло приписва тя на жените? Ролята на робини. Нима не е така? (Да.) От тази гледна точка правилата и условностите на тези поговорки за морално поведение са разрушили човешките мисли, лишили са хората от различните нужди на нормалната човешка природа и същевременно са ограничили изразяването от страна на човешките същества на различните мисли на нормалната човешка природа. Тези поговорки за морално поведение изначално не са създадени въз основа на нуждите на нормалните хора, нито се основават на стандартите, които нормалните хора могат да постигнат. Всички те са създадени въз основа на човешките фантазии, амбиции и желания. Тези поговорки за морално поведение не само възпират и ограничават мислите на хората и ограничават поведението им, но и ги карат да почитат и да се стремят към тези неща, които са неистински и въображаеми. Хората обаче не могат да ги постигнат, затова не могат да направят нищо друго освен да се потулват и прикриват чрез преструвки, за да могат да живеят приличен, благороден живот, живот, който изглежда много достоен. Истината обаче е, че животът според тези идеи и възгледи за морално поведение означава, че човешките мисли са изопачени и ограничени и че хората живеят ненормално и изкривено под властта на тези лъжовни идеи и гледни точки, нали? (Да.) Хората не искат да живеят така и не искат да правят това, но не могат да се освободят от ограниченията на тези идеологически окови. Единственото, което могат да направят, е да живеят неохотно и принудително под влиянието и ограничението на тези идеи и възгледи. Същевременно, поради натиска на общественото мнение и наличието на тези идеи и възгледи в сърцата им, те нямат друг избор освен да живуркат недостойно в този свят, като непрекъснато сменят маските на лицемерието си. Това са последиците от поговорките за морално поведение за човечеството. Разбрахте ли това? (Да.) Колкото повече разговаряме за тези поговорки за морално поведение и ги анализираме, толкова повече хората ги прозират ясно и толкова повече усещат, че различните поговорки в традиционната култура не са положителни неща. Те подвеждат и увреждат човешките същества от хиляди години до степен, че дори след като хората са слушали Божиите слова и са разбрали истината, пак не могат да се отърват от влиянието на тези идеи и възгледи от традиционната култура и дори се стремят към тях сякаш са положителни неща. Мнозина дори ги използват като заместител на истината и ги практикуват като истината. Придобихте ли по-добро и по-точно разбиране за тези поговорки за морално поведение в традиционната култура от днешното общение? (Да.) След като вече имате известно разбиране за тях, нека да продължим общението си по други поговорки за морално поведение.

Забележка:

а. Кун Жун участва в добре позната китайска история, която традиционно се използва за възпитание на децата в ценностите на учтивостта и братската любов. Историята разказва как когато семейството му получило кошница круши, четиригодишният Кун Жун дал по-големите круши на по-големите си братя и взел най-малките за себе си.