Самопознанието не е никак лесна задача. Това се постига чрез приемане на истината, както и чрез практикуване и изживяване на Божиите слова, а истинското себепознание може да се постигне само чрез приемане на Божието правосъдие и наказание. Хората, които не са изживели правосъдие и наказание, в най-добрия случай могат да признаят грешките, които са направили, и нещата, в които са сбъркали. Ще им бъде много трудно да видят ясно своята природа същност. Защо вярващите от Епохата на благодатта така и не постигнаха промяна на своя живот нрав, въпреки че престанаха да извършват определени грехове и подобриха поведението си? Защо, макар да вярваха в Бог, те Му се противопоставиха и дори Го предадоха? За поквареното човечество е трудно да разпознае източника на този проблем. Защо всички хора имат сатанински нрав? Понеже Сатана е покварил човечеството и хората са приели неговите дяволски думи и философията му. Именно това породи покварения нрав и така нравът на Сатана стана източник на противопоставянето на човека срещу Бог. Именно това е най-трудно за осъзнаване от хората. Бог извършва Своето дело на правосъдието в последните дни, за да спаси човечеството от влиянието на Сатана и да се справи с източника на греха на човечеството и противопоставянето му срещу Бог. Сатана покварява човечеството от хиляди години и неговата природа се е вкоренила в сърцата на хората. Затова един-два опита за самоанализ и себепознание не могат да се справят с никой покварен нрав, нито да го отстранят. Поквареният нрав се разкрива постоянно и многократно, затова хората трябва да приемат истината и да водят дълга битка със сатанинския си нрав, докато не победят Сатана. Само тогава те могат напълно да отхвърлят покварения си нрав. Затова хората трябва непрестанно да се молят на Бог, да търсят истината, да размишляват над себе си, да познават себе си и да практикуват истината, докато от тях престане да струи поквара, докато техният живот нрав се промени и те постигнат покорство пред Бог. Едва тогава те ще получат Божието одобрение. Резултатите от всяка битка може и да не станат очевидни веднага, а след това пак може да разкривате покварен нрав. Може да се почувстваш донякъде негативно настроен и обезсърчен, но да не искаш да се откажеш и да продължиш да се стараеш, да уважаваш Бог и да разчиташ на Него. Ако си така упорит в продължение на две-три години, наистина ще си способен да практикуваш истината, а в сърцето ти ще настъпи мир и радост. Тогава ще видиш ясно, че всеки неуспех, всяко усилие и всяка изгода, които си постигнал, са били добър знак, че вървиш към промяна в нрава си и към това да убедиш Бог да промени мнението Си за теб. Макар всяка промяна да е недоловима за човешкото съзнание, трансформацията на нрава, която настъпва с нея, не може да се постигне с друго действие или средство. Това е пътят, по който човек трябва да поеме, за да промени нрава си и за навлизането в живота. Така трябва да се практикува стремежът към промяна на нрава. Разбира се, хората трябва да имат точно разбиране за това как се случва промяната в нрава: това не е внезапна и разтърсваща промяна, която ги изненадва и радва, както те си представят. Не се случва така. Става въпрос за несъзнателна, бавна промяна, която настъпва постепенно. Когато човек е способен да практикува истината, той ще придобие нещо. Когато се обърнеш назад, след като си вървял по този път три, пет, десет години, с изненада ще установиш, че през тези десет години нравът ти се е променил значително, че вече си съвсем различен. Възможно е личността и характерът ти, начинът ти на живот и т.н. да не са се променили, но нравът, състоянията и поведението, които разкриваш, ще са напълно различни, сякаш наистина си станал друг човек. Защо ще настъпи такава промяна? Защото през онези десет години многократно ще си бил съден, наказван, кастрен и ще си бил подлаган на изпитания и облагородяване от Божиите слова и ще си разбрал много истини. Първо ще се променят възгледите ти за нещата, възгледите ти за живота и ценностите ти, които ще бъдат последвани от промяна в твоя живот нрав, от промяна в основите, на които разчиташ, за да оцелееш, и с настъпването на тези промени постепенно ще се превърнеш в друг човек, в нов човек. Въпреки че личността ти, характерът ти, начинът ти на живот и дори речта и поведението ти може да останат непроменени, ти ще си променил своя живот нрав, а това само по себе си е съществена, важна промяна. Какви са признаците за промяната в нрава? Как конкретно се проявява тя? Тя започва с промяна във възгледите на човека за нещата — когато многобройните възгледи на невярващите, които човек таи, се променят, щом той получи разбиране за истината, и тези възгледи се доближат до истината на Божието слово. Това е първият етап от промяната в нрава. Освен това хората могат да се съсредоточат върху практикуването на истината чрез самоанализ и себепознание. Като анализират различните намерения, мотиви, мисли и идеи, представи, възгледи и нагласи, които се пораждат в тях, хората могат да открият проблемите си и да започнат да се разкайват заради тях. Тогава те ще могат да се опълчат на плътта и да практикуват истината. А когато го направят, те още повече ще започнат да ценят Божиите слова и истината и ще признаят, че Христос е истината, пътят и животът. Те ще следват Христос и ще Му се подчиняват с повече готовност. Ще почувстват, че Бог изразява истини, за да разобличи, съди и накаже човека и за да промени покварения му нрав, и че така Бог спасява и довежда човека до съвършенство по един наистина практичен начин. Те ще почувстват, че без Божието правосъдие и наказание и без ресурса и напътствието на Неговите слова, хората не биха могли да постигнат спасение, нито да пожънат такава награда. Ще започнат да обичат Божиите слова и ще почувстват, че разчитат на тях в реалния си живот, че се нуждаят от Неговите слова, за да им осигурят ресурс, да ги напътстват и да им проправят път. Сърцата им ще се изпълнят с мир, а когато нещо ги сполети, те несъзнателно ще търсят Божиите слова, които да им служат като основа, и ще търсят в тях принципите и пътя на практикуване. Това е един от резултатите, които се постигат чрез себепознание. Има и друг: хората повече няма да се отнасят към изблиците на покварен нрав както преди — с непреклонност, а ще са способни да смирят сърцата си и да слушат Божиите слова с честно отношение и ще са способни да приемат истината и положителните неща. Тоест, когато се прояви поквареният им нрав, те вече няма да са такива, каквито са били преди — непреклонни, неукротими, безумно агресивни, надменни, нагли и злобни — а активно ще размишляват над себе си и ще придобият знание за истинските си проблеми. Дори и да не знаят каква е същината на техния покварен нрав, те ще могат да се смирят, да се молят на Бог и да търсят истината, след което ще признаят проблемите си и покварения си нрав, ще се покаят пред Бог и ще вземат решение да се държат по различен начин в бъдеще. Това е нагласа на пълна покорност. Така сърцата им покорно ще се подчинят на Бог. Ще им бъде лесно да се подчинят, каквото и да каже Бог, каквото и да изисква от тях, каквото и дело да върши и каквато и среда да им уреди. Поквареният им нрав няма да представлява толкова голямо препятствие за тях и ще им бъде лесно да се справят с него и да го победят. Тогава няма да им се налага да полагат усилия, за да практикуват истината, и ще са способни да постигнат покорство към Бог. Това са признаците на промяна в нрава. Когато човек може да практикува истината и действително да се подчини на Бог, може да се каже, че неговият живот нрав вече е претърпял промяна — истинска промяна, която се постига напълно в процеса на стремеж към истината. И всякакъв вид поведение, което възниква у хората по време на този процес, било то положителни прояви или нормална негативност и слабост, е необходим и неизбежен. След като има положителни прояви, трябва да има и прояви на негативност и слабост — но те са временни. Щом човек придобие определен духовен ръст, той ще има все по-малко негативни и слаби състояния и все повече положителни прояви и навлизане, а действията му ще стават все по-принципни. Такъв човек е покорен пред Бог и неговият живот нрав се е променил, след като поквареният му нрав е бил пречистен. Може да се каже, че това са резултатите, които постигат онези, които се стремят към истината, като изживяват правосъдието и наказанието на Божиите слова и многократно са кастрени и са подлагани на изпитания и облагородяване.

Тъй като всички хора вече са чули и разбрали конкретните, нормални процеси на стремежа към истината, те не би трябвало повече да си измислят различни оправдания и извинения за това, че изпитват неприязън към истината, че ѝ се противопоставят или не се стремят към нея. След като разбрахте тези истини и видяхте този въпрос ясно, можете ли сега да разпознаете оправданията и извиненията, които хората изтъкват за това, че не се стремят към истината? Ако някой по-възрастен човек каже: „Стар съм. Не съм така устремен или въодушевен като млад човек. С възрастта губя агресивността и амбицията на младостта и вече не съм надменен. Така че да казваш, че съм надменен, е глупаво — не съм!“. Прав ли е? (Не е.) Очевидно не е. Сега всички вие имате способността да разбирате подобни думи. Ще можете да разобличите този човек и да кажете: „Макар да си стар, все още имаш надменен нрав. През целия си живот си бил надменен и изобщо не си се променил. Искаш ли да продължаваш да си надменен?“. Някои по-млади хора казват: „Толкова съм млад, не съм изживял хаоса в обществото, не съм се борил и не съм бродил сред различни групи хора. Нямам опита на онези, които са поживели на този свят — и, което е по-важно, разбира се, не съм толкова безскрупулен и коварен като онези стари лисици. Като млад човек е нормално да имам някакъв надменен нрав; поне не съм така пресметлив, измамен и нечестив като стар човек“. Уместно ли е да се каже това? (Не е.) Всеки човек има покварен нрав. Това няма нищо общо с възрастта, нито с пола. Имаш това, което имат и останалите, а те имат това, което имаш и ти. Няма нужда да се сочи с пръст. Разбира се, не е достатъчно просто да признаем, че всеки има покварен нрав. Тъй като сте признали, че имате покварен нрав, трябва да потърсите истината, за да го промените — докато не придобиете истината и не промените нрава си няма да постигнете целта си. Промяната на покварения нрав в крайна сметка зависи от това дали ще приемете истината, дали ще се откажете от оправданията и извиненията си и дали ще сте способни да подходите правилно към собствения си покварен нрав. Не бива да отбягвате или да се отмятате от това с извинения и определено не бива да го отхвърляте. Тези неща се постигат лесно. Кое е най-трудното нещо, което трябва да направите? Мога да се сетя за едно. Има хора, които казват: „И да казвате, че търся истината или че не я търся, че не обичам истината или че изпитвам неприязън към нея, какъвто и покварен нрав да разкривате у мен — просто няма да ви обърна внимание. Правя всичко, което Божият дом поиска от мен, или каквото е необходимо да се свърши. Слушам по време на проповеди и събирания, чета, когато всички ядат и пият от Божиите слова, седя и гледам видеоклипове със свидетелства от изживявания заедно с вас и ям, когато и вие ядете. Правя същото като вас. Кой от вас може да твърди, че не се стремя към истината? Аз вярвам по този начин, така че можете да правите и казвате каквото си искате, не ме интересува!“. Такива хора се преструват, че не си измислят извинения и оправдания, но и не възнамеряват да се стремят към истината. Сякаш Божието дело на спасението не ги касае, сякаш нямат нужда от него. Такива хора не заявяват изрично: „Моята човешка природа е добра, аз наистина вярвам в Бог, готов съм да се отричам, способен съм да страдам и да платя цена. Още ли трябва да приемам Божието правосъдие и наказание?“. Не го заявяват изрично, нямат ясно отношение към истината и не осъждат явно Божието дело. Как обаче се отнася Бог към такива хора? Ако те не се стремят към истината, ако са безразлични към Божиите слова и ги пренебрегват, Божието отношение към тях е много ясно. Точно както в онзи стих от Библията, който гласи: „Така, понеже си хладък — нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“ (Откровение 3:16). Бог не ги иска, а това означава неприятности. Има ли такива хора в църквата? (Има.) И как да ги разпределите? Къде трябва да бъдат разпределени? Не е необходимо да го правите. Накратко, такива хора не се стремят към истината. Те не приемат истината, не се самоанализират, не се опознават и нямат покайващо се сърце, а таят объркана и неясна вяра в Бог. Те правят всичко, което Божият дом поиска от тях, без да предизвикват смущения или прекъсвания. Ако ги питаш: „Имаш ли някакви представи?“, ще кажат: „Не“. „Имаш ли някакъв покварен нрав?“. „Не“. „Искаш ли да постигнеш спасение?“. „Не знам“. „Признаваш ли, че Божиите слова са истината?“. „Не знам“. Каквото и да ги питаш, ще ти отговорят, че не знаят. Има ли проблем при такива хора? (Има.) Има, но те смятат, че това не е проблем и че не се нуждае от разрешаване. В Библията се казва: „Така, понеже си хладък — нито горещ, нито студен, ще те изплюя от устата Си“. Този израз — „ще те изплюя от устата Си“ — е принципът за справяне с такива хора; това е резултатът, който ги застига. Това, че тези хора не са нито студени, нито горещи, означава, че нямат никакво мнение; означава, че както и да разговаряш с тях по въпросите за промяната в нрава или за спасението, те си остават безразлични. Какво означава „безразличен“? Означава, че не се интересуват от тези въпроси и не искат да чуват за тях. Някои хора може да кажат: „Какво толкова лошо има в това да нямаш мнение или да не проявяваш поквара?“. Пълни глупости! Това са бездушни, мъртви хора, нито студени, нито горещи, и Бог просто не може да работи над тях. Когато става дума за хора, които не могат да бъдат спасени, Бог просто ги изплюва и приключва с тях. Той не работи над тях и ние изобщо няма да оценяваме такива хора, а просто ще ги пренебрегнем. Ако в църквата има такива хора, те могат да останат, стига да не предизвикват смущения, в противен случай трябва да се прочистят. Това се решава лесно. Словата Ми са насочени към хората, които могат да приемат истината, които искат да се стремят към нея и имат ясно отношение към нея, които признават, че имат покварен нрав и могат да бъдат спасени; те са насочени към онези, които могат да разбират Божиите слова и да чуват гласа Му, те са насочени към Божиите овце — това са хората, към които са насочени Божиите слова. Те не са насочени към онези, които не са нито студени, нито горещи към Него. Такива хора не се интересуват от истината и не се вълнуват нито от Божиите слова, нито от Неговото дело. Начинът за справяне с такива хора е да им се каже: „Напусни. Това какъв си няма нищо общо с Мен“ — да ги пренебрегнем и да не хабим усилия за тях.

Току-що се запознахме с някои негативни примери, свързани с темата за стремежа към истината. Хората често несъзнателно си измислят различни оправдания, извинения и причини, с които да отричат изблиците си на покварен нрав — разбира се, те също така често крият съществуването му, като заблуждават и себе си, и останалите. Това са глупави и неразумни постъпки на хората. От една страна, хората признават, че всички Божии слова, които съдят човека, са истината, а от друга — отричат съществуването на собствения си покварен нрав и на грешните си постъпки, които престъпват истината. Това е ясен знак, че те не приемат истината. Независимо дали отричаш или признаваш, че имаш покварен нрав, дали изтъкваш оправдания, извинения или благовидни доводи за проявата на поквареното ти поведение — накратко, ако не приемеш истината — не можеш да получиш Божието спасение. Това е безспорно. Всеки, който изобщо не се стреми към истината, накрая ще бъде разобличен и отстранен, без значение от колко години е вярващ. Този изход е ужасяващ. Няма да мине много време, преди да те връхлетят бедствията и преди да бъдеш разобличен, а когато бедствията настъпят, ще те е страх. Може да имаш много оправдания и предостатъчно извинения, а може и да си добре прикрит и плътно увит, но има един факт, който не може да се отрече: твоят покварен нрав е непокътнат, той изобщо не се е променил. Нито си способен истински да опознаеш себе си, нито си способен истински да се покаеш, и в крайна сметка няма да си способен истински да се промениш и да се подчиниш на Бог, а Бог няма да промени мнението Си за теб. Нима тогава няма да си в голяма беда? Ще бъдеш застрашен от отстраняване. Затова един умен човек би се отказал от тези неразумни извинения и глупави оправдания и би свалил техните маски и обвивки. Той ще подходи както трябва към покварения нрав, който разкрива, и ще използва правилните средства да се справи с него и да го промени, като се стреми всички негови действия и постъпки да са добри дела, така че Бог да промени мнението Си за него. Ако Бог промени мнението Си за теб, това е доказателство, че Той наистина е опростил непокорството и съпротивата ти в миналото. Ще почувстваш спокойствие и радост и вече няма да се чувстваш потиснат, а облекчен. Това чувство е потвърждение на духа ти, вече имаш надежда за спасение. Тази надежда е онова, което си получил в замяна на цената, платена в стремежа ти към истината, и добрите ти дела. Тя е резултатът, който си постигнал, като си се стремил към истината и си вършил добри дела. И обратното, може вече да смяташ, че си достатъчно умен и можеш да намериш достатъчно основания, с които да се защитаваш и оправдаваш всеки път, когато покажеш поквара. Може да прикриваш и опаковаш покварения си нрав и така ловко да избягваш необходимостта да размишляваш над него и да го опознаваш, сякаш не си показал никаква поквара. Може да се мислиш за много умен, като все избягваш разобличаването в различни обстоятелства, които Бог е създал. Нито ще си анализирал себе си, нито ще си се опознал, нито ще си придобил истината и ще си пропуснал много възможности да бъдеш доведен до съвършенство от Бог. Какви ще са последствията от това? Нека засега оставим настрана въпроса дали си способен да се покаеш и да постигнеш спасение и да кажем само, че ако Бог непрекъснато ти дава възможности да се покаеш, но никоя от тях не те е убедила да промениш решението си, ще бъдеш в голяма беда. Какво значение ще има колко добре се защитаваш, колко добре се представяш, колко добре се прикриваш, колко добре се оправдаваш и какви добри причини намираш? Ако Бог непрекъснато ти дава възможности, но това не те е накарало дори да си промениш мнението, значи си в опасност. Знаеш ли каква е тази опасност? Упорито продължаваш да се оправдаваш за покварения си нрав, да изтъкваш извинения и оправдания за това, че не се стремиш към истината, да се съпротивляваш и да отхвърляш Божия съд и Неговото дело, но въпреки това смяташ, че си съвсем добре и че съвестта ти е чиста. Отказваш да приемеш да те наблюдават и да те кастрят от Божия дом, непрекъснато отбягваш Божието правосъдие, наказание и спасение, имаш непокорно към Бог сърце — Той вече те ненавижда и вече те е изоставил, но въпреки това си мислиш, че все още можеш да бъдеш спасен. Нима не осъзнаваш, че вече вървиш все по-надолу по грешния път и че вече не можеш да бъдеш спасен? В Божия дом управлява Бог. Нима смяташ, че не си под Божията власт, когато Му се противопоставяш и извършваш всевъзможни злодеяния? Не приемаш Божието правосъдие и наказание, не си придобил истината и живота и нямаш никакво свидетелство за преживяване. Бог те заклеймява за това. Сам си навличаш бедствие. В това няма нищо умно — глупаво е, изключително глупаво! Гибелно е! Изложихме го тук, а ако не вярваш, почакай и ще видиш. Не си мисли, че ако имаш своите оправдания да не се стремиш към истината, можеш да говориш красноречиво и да плетеш интриги, че ако никой не може да излезе на глава с теб, а братята и сестрите не могат да те изобличат, и че ако църквата няма основание да те изгони, то Божият дом не може да ти направи нищо. Тук грешиш. Продължавай да се съревноваваш с Бог, а Аз ще гледам колко ще издържиш! Дали ще си способен да се съревноваваш с Него до деня, когато Бог ще възнагради доброто и ще накаже злото, след като завърши делото Си? Откъде знаеш, че няма да загинеш при бедствията — че ще ги преживееш? Наистина ли имаш власт над съдбата си? Твоите оправдания и извинения може и да ти позволят известно време да избягваш разследването в Божия дом; може да ти позволят малко да удължиш безчестното си съществуване. Може да си способен временно да заслепиш хората, да продължиш да се прикриваш и да мамиш другите в църквата и да заемаш място там, но не можеш да избягаш от Божията проверка и от Неговия надзор. Бог решава какъв ще бъде изходът на всеки човек в зависимост от това дали е придобил истината или не; Той лично извършва Своето дело и вършитбата Си. Какъвто и човек или дявол да си, не можеш да избегнеш Божието правосъдие и заклеймяване. Щом Божиите избраници разберат истината и придобият проницателност, никой няма да е способен да се отърве — тогава църквата ще се прочисти от теб. Вероятно има хора, които не са убедени и мърморят: „Толкова много съм се бъхтил за Бог, толкова много работа съм свършил за Него и съм платил такава цена. Изоставих семейството и брака си; посветих младостта си на Бог и на Неговото дело. Зарязах кариерата си и изразходвах половината от жизнената си енергия с мисълта, че определено ще получа благословиите, които Той дава. Не съм си и представял, че ще бъда отстранен заради това, че не се стремя към истината и изобщо не я практикувам!“. Нима не знаеш, че в Божия дом царува истината? Нима не ти е ясно кого възнаграждава Бог и кого благославя? Ако себеотрицанието и отдаването ти са довели до истинско свидетелство за преживяване и до свидетелство за Божието дело, Бог ще те възнагради и благослови. Ако себеотрицанието и отдаването ти не са истинско свидетелство за преживяване, камо ли за Божието дело, ако вместо това свидетелстват за теб самия и претендират пред Бог да признае постиженията ти, тогава вървиш пътя на Павел. Вършиш злодеяния и се противопоставяш на Бог, а Бог ще ти каже: „Махни се от Мен, злодей такъв!“. И какво ще означава това? Това ще докаже, че си поразен, обречен си да изпаднеш в бедствия и да бъдеш наказан. Ще се изправиш пред бедствие. Павел превъзхождаше обикновените си съвременници по отношение на положението си, работата, която вършеше, компетентността и дарбите си — но какво излезе? От началото до края на вярата си в Бог, Павел се опитваше да сключи сделка с Него, да поставя условия; той търсеше награда и венец от Бог. Накрая той не се покая истински и не извърши много добри дела и естествено, нямаше достатъчно истинско свидетелство от изживяване. Нима беше възможно да получи Божията прошка, без дори да се е покаял истински? Нима беше възможно да накара Бог да промени мнението Си за него? Не, беше невъзможно. Павел отдаде целия си живот на Господ, но тъй като вървеше по пътя на антихриста и категорично отказа да се покае, не само че не беше възнаграден от Бог, но и беше наказан. Очевидно последствията, които той понесе, бяха гибелни. Затова сега ти казвам ясно, че ако не търсиш истината, поне трябва да имаш малко разум да не спориш с Бог, да не залагаш изхода и крайната си цел, сякаш играеш хазарт. Това е опит за сключване на сделка с Бог, което е начин да Му се противопоставиш. Какъв добър край може да има за хората, които вярват в Бог, но Му се противопоставят? Пред лицето на смъртта хората се държат добре, а неразумните няма да се откажат от постъпките си, докато не се окажат на прага ѝ. Най-добрият, най-простият и най-мъдрият начин да постигнете спасение, е да зарежете всякакви извинения, оправдания и условия, да приемете и непоколебимо да се стремите към истината и така да убедите Бог да промени мнението Си за вас. Ако Бог промени мнението Си за теб, имаш надежда, че ще бъдеш спасен. Надеждата за спасение на човека се дава от Бог, а условието Бог да ти даде тази надежда е да оставиш всичко, което цениш, и да се отречеш от всичко, за да Го следваш и да търсиш истината, без да се опитваш да сключиш сделка с Него. Няма значение дали си млад или стар, мъж или жена, образован или не, нито има значение къде си роден. Бог изобщо не гледа тези неща. Може да кажеш: „Имам добър характер. Аз съм търпелив, толерантен и състрадателен. Ако съм търпелив докрай, ще убедя Бог да промени мнението Си за мен“. Безполезно е. Бог не гледа характера ти, личността ти, образованието или възрастта ти, за Него няма значение колко си страдал или колко работа си свършил. Бог ще те попита: „Промени ли се твоят нрав през всичките ти години на вяра? Как живееш? Стремеше ли се към истината? Прие ли Божиите слова?“. Може би ще му отвърнеш: „Слушах ги и ги приех“. След това Бог ще те попита: „Щом си ги слушал и си ги приел, промени ли покварения си нрав? Истински ли се разкая? Наистина ли се подчини на Божиите слова и действително ли ги прие?“. Отговаряш: „Страдах и платих цена; дадох всичко от себе си, отричах се и правих жертви — дори децата си принесох на Бог“. Всичките ти жертвоприношения са безполезни. Те не могат да се разменят за благословиите на небесното царство, нито могат да се използват, за да накарат Бог да промени мнението Си за теб. Единственият начин да убедиш Бог да го промени е да тръгнеш по пътя на търсенето на истината. Друг път няма. Човек не бива да се нагажда или да хитрува, когато става дума за спасението, и няма заобиколни пътища към него. Разбирате ли? Трябва да си наясно с това. Не се заблуждавай по този въпрос — дори и да се заблудиш, Бог няма да се заблуди. И така, какво трябва да правите оттук нататък? Променете отношението и възгледите си и нека Божиите слова стоят в основата на всичко, което правите. Няма „добро“, създадено от човека, няма оправдание, философия, знание, морал, етика и дори съвест на човека, нито така наречените почтеност и достойнство на човека, които да могат да заменят истината. Загърбете тези неща, смирете сърцето си и в Божиите слова намерете основата за всички свои действия и постъпки. През това време открийте в Божиите слова Неговото откровение за различните страни на покварения човешки нрав. Сравнете се с тях и променете собствения си покварен нрав. Стремете се възможно най-скоро да опознаете себе си, да отхвърлите покварата, да се покаете и да се промените. Отречете се от злото и търсете истините принципи в поведението и действията си, като ги основавате на Божиите слова. В никакъв случай не бива да ги основавате на човешки представи и фантазии. В никакъв случай не бива да се опитвате да сключвате сделка с Бог; не бива да се опитвате да разменяте своите незначителни страдания и жертви за Божиите награди и благословии. Престани да вършиш такива глупости, за да не ти се разгневи Бог, да не те прокълне и да не те унищожи. Ясно ли е? Разбрахте ли го? (Да.) Е, в такъв случай, занапред размишлявайте над това внимателно.

Всичко, което обсъждахме до сега, беше свързано със стремежа към истината, и макар да не дадохме конкретен отговор на концептуалния въпрос какво означава човек да се стреми към истината, участвахме в общение, насочено към различните погрешни разбирания и изопачени познания на човека за стремежа към истината, както и към различните трудности и проблеми, които възникват, когато човек се стреми към истината. В заключение бих искал да обобщя какво означава да се стремите към истината, как се проявява това и какъв точно е пътят за практикуването му. И така, какво означава да се стремиш към истината? Това означава да започнеш да практикуваш и да изживяваш Божиите слова, а след това да постигнеш разбиране на истината и да навлезеш в истината реалност чрез изживяване на Божиите слова и да станеш човек, който действително познава Бог и Му се покорява. Това е крайният резултат, който се постига чрез стремежа към истината. Естествено, стремежът към истината е процес, който преминава през отделни стъпки и който се разделя на няколко етапа. След като си чел Божиите слова и си открил, че те са истината и реалността, ще започнеш да се самоанализираш през призмата на Божиите слова и ще придобиеш познание за себе си. Ще установиш, че си много непокорен и че проявяваш твърде много поквара. Ще копнееш за способността да практикуваш истината и да постигнеш покорство пред Бог и ще започнеш да се стремиш към истината. Именно това е резултатът от самоанализа и себепознанието. Оттук нататък започва житейският ти опит. Когато започнеш да изследваш и проучваш състоянията и проблемите, които възникват в резултат на покварения ти нрав, това е доказателство, че си започнал да се стремиш към истината. Ще си способен активно да обмисляш и изследваш всички възникнали проблеми или всякаква поквара, която проявяваш. А когато осъзнаеш, че те наистина са изблик на поквара и на покварен нрав, естествено ще търсиш истината и ще започнеш да разрешаваш тези проблеми. Навлизането в живота започва със самоанализ; това е първата стъпка от стремежа към истината. Веднага след това, чрез самоанализ и себепознание, ще се убедиш, че всички Божии слова, които разобличават, отговарят на действителността. Тогава ще си способен да им се подчиниш със сърцето си и да приемеш правосъдието и наказанието на Божиите слова. Това е втората стъпка от стремежа към истината. Повечето хора са способни да приемат Божиите слова, които разкриват поквареното поведение на човека, но не приемат лесно онези от словата Му, които разобличават покварената му същина. След като прочетат Божиите слова, те не признават дълбочината на собствената си поквара; признават само онези от словата Му, които разкриват поквареното поведение на човека. По тази причина те не могат да приемат Божието правосъдие и наказание в сърцата си. Вместо това те го отхвърлят. Някои хора казват: „Имам само няколко покварени постъпки, но мога да върша и добри дела. Аз съм добър човек, не съм на Сатана. Вярвам в Бог, следователно трябва да Му принадлежа“. Нима това не е глупост? Роден си в човешкия свят, живял си под властта на Сатана и си получил образованието на традиционната култура. Вроденото ти наследство и знанията, които си усвоил, произхождат от Сатана. Всички велики и известни хора, които уважаваш, принадлежат на Сатана. Нима ще ти помогне твърдението, че не принадлежиш на Сатана, да избегнеш покварата му? Точно както малките деца са способни да лъжат и да обиждат останалите щом проговорят. Кой ги учи на това? Никой. Какво друго би могло да е, освен последица от покварата на Сатана? Това сочат фактите. Хората не могат да видят Сатана и злите духове от духовния свят, но живите демони и царете на дяволите са навсякъде из човешкия свят. Всички те са въплъщения на Сатана. Този факт трябва да бъде признат от всички хора. Онези, които разбират истината, могат да прозрат тези неща и да признаят, че всички Божии слова, които разобличават, са верни. Има хора, които могат да говорят за това, че познават себе си, но никога не признават, че покварата, разобличена от Божиите слова, е действителна или че Неговите слова са истината. Това е равносилно на неспособност да се приеме истината. Ако човек не признае факта, че има покварен нрав, той няма да е способен да се покае истински. Разбира се, за да признае и приеме факта, че всички хора имат покварен нрав, човек трябва известно време да изживява Божието дело. След изблиците на много покварени нрави, те естествено ще склонят глава в знак на покорство пред този факт. Няма да имат друг избор, освен да признаят, че всички Божии слова, които разобличават, съдят и заклеймяват човека, са действителни и са истината, и да ги приемат напълно. Ето какво означава да си завоюван от Божиите слова. Когато хората са способни да опознаят покварения си нрав и покварената си същина въз основа на Божиите слова и да признаят, че имат сатанински нрав и че покварата им е дълбока, те могат напълно да приемат и да се подчинят на Божието правосъдие и наказание. Колкото и сурови или пронизващи да са Божиите слова, които разобличават и съдят човечеството, те ще са готови да им се подчинят. Когато си разбрал и знаеш поне част от това, как Божиите слова определят, групират и заклеймяват поквареното човечество, и как го съдят и разобличават, когато наистина си приел правосъдието и наказанието на Божиите слова и си започнал да опознаваш собствения си покварен нрав и покварената си същина, когато си започнал да ненавиждаш покварения си нрав, Сатана и собствената си плът, и когато копнееш да придобиеш истината, да живееш така, както следва да живее едно човешко същество, и да се превърнеш в човек, който наистина се подчинява на Бог, тогава ще започнеш да се съсредоточаваш върху стремежа си към промяна в твоя нрав. Това е третата стъпка от стремежа към истината.

Да опознаеш себе си истински означава да размишляваш над покварения си нрав и да го опознаеш въз основа на Божиите слова и така да постигнеш познание за покварената си същина и за съществуването на твоята поквара. Когато човек постигне това, той ще разбере съвсем ясно дълбочината на човешката поквара, ще види, че човечеството не живее по начина, по който трябва да живеят хората, че изживява единствено покварения си нрав и че е напълно лишено от съвест или разум. Ще осъзнае, че всички възгледи на хората произлизат от Сатана, че никой от тях не е правилен, нито съответства на истината, както и че всички предпочитания, стремежи и пътища, които хората избират, са примесени с отровите на Сатана, и че всички те включват екстравагантните желания на човека и намерението му да получи благословии. Ще види, че нравът, който човек проявява, е именно нрава и природата същност на Сатана. Такова себепознание никак не се постига лесно; това може да стане единствено въз основа на Божиите слова. Нима ще е способен човек да постигне истинско себепознание, ако стъпва на моралните теории, твърдения и идеи на традиционната култура? Категорично не. Поквареният ти нрав произхожда от тези сатанински философии и теории. Не е ли нелепо да основаваш себепознанието си на нещата, които принадлежат на Сатана? Нима това не е пълна глупост? Затова себепознанието трябва да се основава на Божиите слова. Само Божиите слова са истината и те са единственият критерий, по който се измерват всички хора, въпроси и неща. Ще имаш път напред, ако действително виждаш, че Божиите слова са истината и че те са единствената правилна основа за измерване на всички хора, въпроси и неща. Тогава можеш да живееш в светлината, което означава да живееш пред Бог. Как ще се държат и как ще практикуват хората, когато придобият от Божиите слова истинско познание за собствената си покварена същина? (Ще се покаят.) Точно така. Когато човек опознае своята природа същност, в сърцето му естествено ще се надигнат угризения и той ще започне да се разкайва. Това означава, че ще се стреми да се отърве от покварения си нрав и да не живее повече със сатанинския нрав. Вместо това ще живее и ще се държи според Божиите слова и ще е способен да се подчинява на Божието ръководство и на подредбите Му. Това е истинско покаяние. Това е четвъртата стъпка от стремежа към истината. Вече всички сте наясно какво представлява истинското покаяние, така че как трябва да го практикувате? Практикувайте своята промяна. Това означава да се откажете от нещата, в които сте се вкопчили и които смятате за правилни, да не живеете според сатанинския нрав и да сте готови да практикувате истината според Божиите слова. Ето какво означава да се промените. По-конкретно, първо трябва да се отречете от себе си и въз основа на Божиите слова да определите дали вашите мисли, идеи, действия и постъпки са в съответствие с истината и как са възникнали. Ако установите, че са проява на покварен нрав и са породени от сатанински философии, трябва да ги заклеймите и прокълнете. Това допринася за опълчването на плътта и на Сатана. Що за поведение е това? Нима не е именно опълчване и загърбване на покварения ви нрав и на отказване и отричане от него? Да отхвърлите това, което смятате за правилно, да загърбите собствените си интереси, да се опълчите на неправилните си намерения и така да смените посоката, в която вървите, не е толкова лесно и има много конкретни подробности. Ако искаш да се покаеш, но само на думи, а не отхвърлиш и не загърбиш покварения си нрав, не се откажеш от него или не му се опълчиш, това не е проявление на покаяние и на практика все още не си навлязъл в покаяние. Как се проявява истинското покаяние? Първо, отхвърляте това, което смятате за правилно, например: представите си за Бог и изискванията си към Него, както и неща като възгледи, средства и начини за справяне с проблемите, човешкия си опит и т.н. Като отхвърлиш всички тези неща, действително практикуваш покаяние в сърцето си и се обръщаш към Бог. Можеш да се отървеш от погрешните неща едва след като ги прозреш и отхвърлиш. Ако не ги отхвърлиш и продължиш да вярваш, че са добри и правилни, няма да си способен да се откажеш от тях, дори и останалите да ти казват да го направиш. Ще кажеш: „Аз съм много добре образован и имам богат опит. Вярвам, че тези неща са правилни, защо трябва да се отказвам от тях?“. Нима ще си способен да приемеш истината, ако упорито си се вкопчил в идеите си? Няма да е никак лесно. Ако искаш да придобиеш истината, първо трябва да отхвърлиш нещата, които смяташ, че са правилни и положителни, а след това да видиш ясно, че по същество те са негативни, че произлизат от Сатана, че всички те са измамни заблуди и че придържането към сатанинските неща може само да те кара да вършиш злодеяния, да се противопоставяш на Бог и в крайна сметка ще доведат до наказанието и унищожението ти. Ако можеш ясно да видиш, че мислите и отровите, с които Сатана покварява човека, могат да го доведат до гибел, ще си способен напълно да ги загърбиш. Разбира се, отхвърлянето, загърбването, отказът, опълчването и т.н. са все нагласи и методи, които човек използва срещу силите и природата на Сатана, както и срещу философиите, логиката, мислите и възгледите, които Сатана използва, за да заблуди хората. Например да оставиш интересите на плътта си; да загърбиш предпочитанията и стремежите на плътта си; да се откажеш от философиите, мислите, ересите и заблудите на Сатана; да се опълчиш на влиянието на Сатана и неговите зли сили. Цялата тази поредица от практики са все средства и начини, чрез които хората могат да практикуват покаяние. За да навлезе в истинско покаяние, човек трябва да разбере много истини и едва тогава може напълно да се отрече от себе си и да се опълчи на плътта си. Например да кажем, че смяташ, че си вещ и много опитен и че трябва да си ценен и много полезен за Божия дом. И все пак, след като в продължение на няколко години си слушал проповеди за истината и си разбрал някои истини, чувстваш, че ученето и знанията ти са безполезни и Божият дом няма никаква полза от тях. Осъзнаваш, че истината и Божиите слова могат да спасят хората, и че истината може да е животът на човека. Започваш да усещаш, че колкото и знания или опит да има човек, това не означава, че той притежава истината, и че колкото и човешките неща да отговарят на техните представи, те не са истината. Осъзнаваш, че всички те произхождат от Сатана и че са негативни неща, които нямат нищо общо с истината. Колкото и да си образован, знаещ и опитен, от това няма да има голяма полза, ако нямаш духовно разбиране и не можеш да разбереш истината. Ако си водач, нито ще притежаваш истината реалност, нито ще си способен да разрешаваш проблеми. Ако трябва да напишеш статия за свидетелство за преживяване, няма да успееш да намериш подходящите думи. Няма да имаш познания за Бог, ако трябва да свидетелстваш за Него. Ако трябва да разпространяваш евангелието, няма да си способен да разговаряш за истината, за да се справиш с представите на хората. Ако трябва да поиш новодошлите, няма да си наясно с истината за виденията и ще си способен единствено да проповядваш думите и доктрините. Ако не можеш да промениш собствените си представи, как ще успееш да промениш представите на новодошлите? Какво можеш да правиш, щом не можеш да изпълниш нито една от тези задачи? Ако от теб се иска да се трудиш, ще решиш, че прахосват таланта ти. Твърдиш, че си талантлив, но не можеш да се справиш с нито една задача, нито можеш да изпълняваш добре който и да е дълг. Така че какво точно можеш да правиш? Въпросът не е в това, че Божият дом не иска да те оползотвори, а че не си изпълнил дълга, който се очаква от теб. Не можеш да обвиняваш църквата за това. И все пак може да си помислиш: „Дали Бог не очаква твърде много от хората? Тези изисквания надхвърлят възможностите ми. Защо се изисква толкова много от мен?“. Ако някой таи толкова погрешно разбиране за Бог, това доказва, че той изобщо не Го познава и че изобщо не разбира истината. Ако смяташ, че възгледите ти са правилни и не е необходимо да се променят, и ако на теория признаваш, че Божиите слова са истината, но не можеш да оставиш боклука, в който си се вкопчил, това показва, че все още не разбираш истината. Трябва да дойдеш пред Бог и повече да търсиш истината, да четеш повече от Неговите слова, да слушаш повече проповеди и общения и тогава постепенно ще разбереш, че Божиите слова са истината. Като човек, на първо място трябва да се отнасяш към истината и към Бог с покорство. Това е неотменим човешки дълг. Ако си способен да разбереш тези неща, означава, че променяш посоката си. Промяната на посоката е пътят към практикуване на покаяние; това означава да загърбиш напълно нещата, които някога си смятал за правилни, но които идват от Сатана, и отново да избереш пътя, по който ще поемеш. Това означава да практикуваш Божиите слова според Неговите изисквания и истините принципи и да поемеш по пътя на стремежа към истината. Ето това означава да смениш посоката. Това означава наистина да дойдеш пред Бог и да си навлязъл в реалността на покаянието. От само себе си се разбира, че когато човек може да практикува истината, той е започнал да навлиза в истината реалност и действително се е покаял. Едва когато човек действително се покае, може да се каже, че е поел по пътя към спасението. Това означава, че сте навлезли в четвъртата стъпка от стремежа към истината.

Когато човек искрено се е покаял, той ще е поел по пътя на стремежа към истината, по същество няма да таи никакви представи или погрешни разбирания за Божието дело, ще е готов да се подчини на Божието правосъдие и наказание и официално ще започне да изживява Божието дело. От момента, в който човек за първи път повярва в Бог, до момента, в който официално изживее Божието правосъдие и наказание, има дълъг преходен период. Този преходен период е фазата, която трае от момента, в който човек започва да вярва в Бог, до момента на неговото истинско покаяние. Ако човек не обича истината, той изобщо няма да приеме Божието правосъдие и наказание, нито ще приеме каквато и да е част от истината, и никога няма да може да познава себе си. Такива хора ще бъдат отстранени. Ако човек действително обича истината, той ще може наистина да придобие нещо, докато чете Божиите слова или слуша проповеди, и да разбере, че Божието дело е дело на спасението на човека, ще е способен да размишлява над себе си и да се опознае в контекста на истините, които разбира. Той ще започне все повече да мрази покварения си нрав и все повече ще се интересува от истината, несъзнателно ще придобие действително себепознание и ще изпита реални угризения и покаяние. Хората, които обичат истината, постигат такива резултати естествено, докато четат Божиите слова или слушат проповеди. Те постепенно започват да опознават себе си и постигат истинско покаяние. Как трябва да практикуват хората, когато се покаят истински? Те трябва да търсят истината във всичко и каквото и да ги сполети, трябва да могат да намерят принципите и пътищата за практикуване, основани на Божиите слова, а след това да започнат да практикуват истината. Това е петата стъпка от стремежа към истината. С каква цел се търси истината? За да практикуваме истината и да се подчиняваме на Бог. За да практикува истината обаче, човек трябва да го прави в съответствие с истините принципи. Това е единственият правилен начин за практикуване на истината и само така човек ще получи Божието одобрение. Така че целта на стремежа към истината е хората да придобият способността да постъпват в съответствие с истините принципи. Когато стигнат до тази стъпка, те са навлезли в реалността на практикуване на истината. Хората търсят истината, за да се справят с покварения си нрав. Когато са способни да практикуват истината, поквареният им нрав естествено отпада и практикуването ѝ води до резултата, който Бог изисква. Такъв е процесът, който води от истинското покаяние до практикуването на истината. В миналото да живееш с покварен нрав означаваше да живееш под влиянието на Сатана и Бог да осъжда и да се отвращава от всички твои действия и постъпки; сега Бог одобрява това, че си способен да приемеш истината, че наистина си се покаял, че можеш да практикуваш истината, да се подчиняваш на Бог и да живееш според Неговите слова. Хората, които търсят истината, трябва често да се самоанализират. Те трябва да признаят покварения си нрав и да приемат Божието правосъдие и наказание; трябва да придобият истинско познание за покварената си същност и да изпитват разкаяние в сърцето си; трябва да започнат да търсят истината във всичко, след като се покаят, да практикуват според истините принципи и да постигнат покорство пред Бог. Именно това може да постигне човек, като се стреми към истината и постепенно задълбочава навлизането си в живота. Ако човек не познава истински себе си, той не може да се подчини на Божието правосъдие и наказание, нито може истински да се покае. А ако не се покае истински, той ще продължи да живее със сатанинския си нрав. От колкото и години да вярва в Бог, в него няма да настъпи истинска промяна. Просто поведението му ще се промени малко и толкоз. Онези, които не се стремят към истината, не могат да я приемат като свой живот, затова несъмнено действията и постъпките им ще продължат да дават израз на покварения им нрав, това няма да съответства на истината и ще е противопоставяне на Бог. Хората, които се стремят към истината, могат да я приемат за свой живот, да отхвърлят покварения си нрав, да практикуват истината и да постигнат реално покорство пред Бог. Хората, които се стремят към истината, ще я търсят, когато са изправени пред неща, които не са им ясни. Те вече няма да кроят планове заради себе си и ще отбягват всяко зло със сърце, което съответства на Бог. Хората, които търсят истината, са все по-покорни пред Бог, могат да се боят от Него и да отбягват злото, като все повече живеят така, както е било предназначено за човека. Такива промени са невъзможни за онези, които не се стремят към истината. Към какво се стремят онези, които не се стремят към истината? Те се стремят към престиж, изгода и положение; стремят се към благословии и награди. Амбициите и желанията им стават все по-големи и те нямат правилна цел в живота. Към каквото и да се стремят, те няма да се откажат, ако не могат да постигнат целта си, нито ще променят решението си. Щом обстоятелствата го позволят и обстановката е подходяща, те ще бъдат способни да извършат злодеяние и да се противопоставят на Бог и може да се опитат да създадат независимо царство. Това е така, защото те нямат богобоязливи или богопокорни сърца и накрая могат само да бъдат унищожени от Бог заради това, че са извършили многобройни злодеяния и са Го предали. Всички, които не се стремят към истината, са хора, които изпитват неприязън към истината, а всички, които изпитват неприязън към истината, обичат злото. В сърцето, духа и костите си те почитат единствено престижа, изгодата, положението и влиянието и са доволни, че живеят със сатанинския си нрав и се борят срещу Небето, земята и хората, за да постигнат целите си. Те смятат, че такъв живот е радостен; искат да живеят като изключителни личности и да умрат като герои. Очевидно вървят по пътя на Сатана към унищожението. Колкото повече разбират истината хората, които се стремят към нея, толкова повече обичат Бог и все повече чувстват колко ценна е тя. Те са готови да приемат Божието правосъдие и наказание и колкото и трудности да понасят, те са решени да се стремят към истината и да я придобият. Това означава, че са поели по пътя към спасението и съвършенството и че са способни да постигнат съответствие с Бог. Най-важното е, че те са способни да се подчинят на Бог, върнали са се към първоначалното си състояние на сътворени същества и имат богобоязливи сърца. Те с право могат да получат Божието ръководство, напътствие и благословии и Бог вече не ги отритва. Толкова е прекрасно! Онези, които не се стремят към истината, не могат да се отърват от покварения си нрав, затова сърцата им все повече се отдалечават от Бог, изпитват неприязън към истината и я отхвърлят. В резултат на това те все повече се съпротивляват срещу Бог и поемат по пътя на противопоставянето срещу Него. Точно като Павел, те открито искат наградата си от Бог. Ако не я получат, те ще се опитат да спорят с Бог и да Му се противопоставят, а накрая ще станат антихристи и така съвсем ще разкрият отвратителния лик на Сатана, след което Бог ще ги прокълне и унищожи. А хората, които вървят по пътя на стремежа към истината, могат да я приемат и да ѝ се подчинят. Те могат да се отърват от покварения нрав на Сатана, готови са да се отрекат от всичко, за да изпълняват добре дълга си и да се отплатят на Бог за любовта Му, и са способни да бъдат покорни пред Бог и да Го почитат. Човек, който иска да се подчини на Бог и то безусловно, се е върнал напълно към първоначалното си състояние на сътворено същество и е способен да се подчинява на Божието ръководство и подредби във всичко. Това означава, че той притежава основно човешко подобие. Какво означава истинско човешко подобие? Това е, когато човек е покорен пред Създателя и се бои от Него, както правеха Йов и Петър. Бог наистина благославя такива хора.

Основните стъпки в стремежа към истината, за които разговаряхме днес, са толкова прости. Повторете Ми стъпките. (Първо, размишлявай над себе си според Божиите слова; второ, признай и приеми фактите, които разкриват Божиите слова; трето, опознай собствения си покварен нрав и покварената си същина и започни да мразиш покварения си нрав и Сатана; четвърто, практикувай покаяние и се откажи от всичките си злодеяния; пето, търси истините принципи и практикувай истината.) Това са петте стъпки. Практикуването на всяка от тях е много трудно за хората, които живеят с покварен нрав, има много пречки и трудности, свързани с всяка от тях, и всички те изискват човек да полага ревностни усилия, за да ги практикува и постигне, и, разбира се, човек не може да избегне изживяването на някои провали и неуспехи по пътя, но бих ви казал следното: не се обезсърчавайте. Макар че другите може да те заклеймяват с думите: „С теб е свършено“, „Не ставаш“, „Такъв си си — не можеш да го промениш“, колкото и неприятни да са думите им, трябва да запазиш яснота в проницателността си. Не се обезсърчавай и не се отказвай, защото само пътят на стремежа към истината, само навлизането в тези стъпки и практикуването им действително ще ти позволят да избегнеш бедствието. Умните хора ще предпочитат да не обръщат внимание на никакви трудности, няма да избягват провалите и неуспехите и ще продължат напред, колкото и да е трудно. Дори и три или пет години да останеш на стъпката на изследване и опознаване на себе си, или ако след осем или десет години знаеш единствено какъв е поквареният ти нрав, но продължаваш да не си способен да разбереш истината или да се отървеш от покварения си нрав, пак бих ти казал същото: не се обезсърчавай. Въпреки че все още не си способен да постигнеш истински обрат, вече си навлязъл в първите три стъпки. Така че защо да се притесняваш, че няма да можеш да навлезеш и в останалите две? Не се притеснявай; работи по-усърдно и по-усилено и ще стигнеш до целта. Възможно е да има и хора, които са стигнали до четвъртата стъпка — покаянието, но не са успели да потърсят истините принципи и не могат да навлязат в тази стъпка. Какво трябва да направите в този случай? И вие не бива да се обезсърчавате. Щом имаш воля за това, трябва да упорстваш в стремежа си към търсене на истината във всичко и да се молиш повече на Бог — често това дава резултат. Стреми се колкото можеш, в зависимост от заложбите си и обстоятелствата, в които се намираш, и работи усърдно, за да постигнеш това, което можеш. Стига да даваш всичко от себе си, съвестта ти ще е чиста и определено ще си способен да постигнеш по-големи успехи. Дори и да разбереш само още една истина, пак е добре — от това животът ти ще стане малко по-щастлив и малко по-радостен. В обобщение, стремежът към истината не е нещо неясно; за всяка от неговите стъпки има конкретен път за практикуване и изисква от хората да изтърпят известна болка и да платят определена цена. Истината не е област на академично изследване, теория, лозунг или довод; тя не е неясна. Всяка истина изисква хората да я изживяват и практикуват в продължение на няколко години, преди да могат да я разберат и опознаят. Каквато и да е цената, която плащаш, каквито и усилия да полагаш, стига подходът, методът, пътят и посоката ти да са правилни, рано или късно ще дойде ден, в който ще пожънеш голяма награда, ще придобиеш истината, ще си способен да познаваш Бог и да си Му покорен, а това ще те удовлетвори напълно.

8 януари 2022 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.