Как възниква истинската вяра у човека? Тя идва от опита. Как идва от опита? Ако си в състояние да търсиш Божиите намерения и да размишляваш върху тях по отношение на всички хора, събития и неща, с които се сблъскваш, и чрез тях да Го разбираш, то след като придобиеш много опит, постепенно ще достигнеш до истинско разбиране за Бог — не разбиране на думи, а дълбоко вътрешно проникновение. Богът, в Когото вярва сърцето ти и Когото устата ти признава, живее в сърцето ти и никой не може да ти Го отнеме. Също както Йов, когато преминаваше през изпитания, приятелите му казаха: „Съгрешил си и си оскърбил Бог. Бързо, помоли се на Йехова да ти прости!“. Йов не мислеше така, но защо? Защото след десетилетия живот разбирането му за Бог не се основаваше на опит. Той не каза: „Бог благославя човека и е милосърден към него, и никога не го лишава“. Това, което той преживя, беше, че Бог дава на човека, но и му отнема. Когато дава разни неща на човека, Той понякога укорява, дисциплинира и наказва. Това, което Бог прави на хората, не се диктува от човешкия ум, мислене или въображение. И така, десетилетията житейски опит на Йов го доведоха до заключението, че: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Това означава, че всичко, което Бог прави, независимо дали в очите на човека то е добро, или лошо, е част от Неговите устройвания. Дори и ако се случат лоши неща, Сатана не смее да действа срещу човека без Божието позволение. Човечеството е в Божиите ръце и хората няма от какво да се страхуват под Неговото върховенство. Дори и да попаднеш в ръцете на Сатана, това пак ще е под Божието върховенство и Сатана няма да посмее да те докосне без Божието позволение. Йов имаше това ниво на разбиране и затова каквото и да правеше Бог, той не се оплакваше. Той виждаше ясно, че само Бог Йехова е истинският Бог, Който има върховенство над всичко, и че всички тези ангели, зли духове и демони не са Бог. Кой има върховенство над всичко? Кой има върховенство над човечеството и над всичко съществуващо? Бог. Ако трябва да го кажем на прост език, Бог е най-великият. Семейството на човека, размерът на богатството му, това дали дните му минават в удобство, или в мъка, както и продължителността на живота му — всичко това е в Божиите ръце. Йов имаше дълбоко преживяване в това отношение, и то не само веднъж или два пъти в живота си. Когато нещо му се случеше, ако той можеше да разбере, че се е случило в рамките на Божието върховенство, то се запечатваше дълбоко в паметта му. Даваше му дълбоко чувство и разбиране, че тези неща не са станали случайно, нито по волята на човека или на Сатана, а че са Божие дело и той не бива да се оплаква. Какво осъзна Йов, когато премина през толкова големи изпитания? Че Бог е над всичко, че Бог е мъдър. Той можеше винаги да възхвалява Бог, каквото и да правеше Той. Ако на теб ти се случат такива неща, но ти не можеш да го разбереш, не съди и не налагай собствените си заключения. Ако не знаеш каква е Божията добра воля, потърси я, почакай и после се покори. Това е най-добрият начин да практикуваш, това е най-добрият път за практикуване. В противен случай ще бъдеш унижен и посрамен. Йов имаше много дълбоко познание от преживяване за тези неща. Ако все разбираш Бог погрешно, няма да можеш да придобиеш истината и ще се лишиш от Божиите благословии. Дори и да преминеш през много трудности, няма да придобиеш нищо, защото връзката ти с Бог не е нормална и ти не се отнасяш към Бог като към Бог, не разбираш делото Му и не Му се покоряваш истински. Поради това няма да можеш да придобиеш истинско знание за Бог. Бог говори и работи и с каквито и огромни усилия да плаща за теб, каквато и среда да създава за теб, всичко в крайна сметка е с цел да Го познаеш. Щом познаеш Бог, връзката ти с Него ще стане по-близка и по-нормална. Бог не действа без причина, а още по-малко си играе с хората от скука, и е нормално хората да не разбират как работи Той. Но те трябва да търсят истината и най-малкото да не поставят Бог в рамка — това означава да си разумен човек. Както е казал Петър, независимо дали Бог се отнася с хората като с играчки и както и да се отнася Бог с тях, Той е винаги прав. „Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“. Какво накара Петър да изрече тези думи? (Тези думи на Петър идват от опита му. Той е осъзнал, че каквото и да прави Бог, намеренията Му винаги са добри.) Понякога няма да възприемете Божиите намерения, така че какво трябва да правите? Трябва да чакате, да ги търсите и да се опитвате да ги разпознаете. Макар че Йов и Петър са живели в различни времена, имали са различно потекло, преживели са различни неща и са изричали различни думи, пътищата и начините им на практикуване са били еднакви и отношението им към Бог, когато са им се случвали различни неща, е било едно и също. Просто са използвали различен език, за да изразят тази идея. Но какво разбират хората от това? Че трябва да практикуваш покорство, докато търсиш и чакаш да видиш какво желае Бог. Не бъди нетърпелив. Правилно е преди всичко просто да имаш тази нагласа. Ако станеш прекомерно нетърпелив, когато нещо се случи, и не знаеш да търсиш истината, а само се оплакваш от Бог, тогава ще изпаднеш в беда. Някои хора казват: „Аз просто не разбирам! Защо Бог се отнася с нас така? Не мога да се покоря, ако Той се отнася с нас като с дяволи и сатани. Това е неразумно и неоправдано!“. Още ли заслужаваш Божието напътствие, когато човешкият ти ум, представи, фантазии, непокорство и неподчинение са се отприщили? Покорството не е просто да кажеш, че се покоряваш, или да проповядваш доктрина, или да изразиш известна решителност и да имаш малко самовъздържание. Не е толкова просто. Ако се покоряваш на Бог, в крайна сметка наградата ти ще бъде да имаш познание за Него, да разбираш ситуациите, които Той създава за теб, и да притежаваш истинско познание от преживяване. Това означава, че ще разбираш Божието сърце и сериозното Му намерение, и че Той се разочарова от некачествено желязо, което не става на стомана. Бог не иска да вижда как живееш в покварения си нрав — Той иска да избягаш от него. Затова е принуден да използва методи като съд и наказание, кастрене, упрекване и дисциплиниране, и то дотолкова, че изглежда сякаш Бог не проявява загриженост към твоите чувства, сякаш те заклеймява и наказва, или си играе с теб. Какво ще направиш тогава? Ако можеш да проумееш сериозното Божие намерение, дори когато Той постъпва по този начин, това е достатъчно — ти ще се покориш истински. Докато преминаваше през изпитания, Йов каза: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“. Какво беше неговото разбиране по въпроса? „Всичко, което имам, ми е дадено от Бог Йехова и Той може да ми го отнеме, ако пожелае, защото Той е Бог и има тази власт. Аз нямам право да откажа, защото всичко, което имам, е от Него“. Това разбра и преживя Йов. Какво беше неговото решение тогава? „Аз трябва да разбирам Бог, да върша разумни неща и да бъда разумен човек. Всичко това ми е дадено от Бог и Той може да ми го отнеме по всяко време. Не мога да се опитвам да споря с Бог за това — това би било да Му се опълчвам. Ако отхвърля Божиите постъпки, това ще нарани сърцето Му и аз няма да бъда истински добър човек, нито истинско сътворено същество, ако го направя“. Така практикуваше той тогава. Е, до какви резултати доведе тази практика? Всъщност истинският резултат не беше, че той стана по-богат или имаше повече добитък и овце от преди, нито че имаше по-красиви деца от преди. Това са просто неща, дадени по Божията благодат. Това, което Бог всъщност му даде чрез това преживяване, беше едно по-добро разбиране за Него, покорство, по-близка връзка с Него и по-голяма близост до сърцето Му. Йов беше способен да разбере всичко, което Бог правеше, и вече не говореше абсурдни или самонадеяни думи, или думи, които нараняват Божието сърце. Не е ли това смисълът да се освободиш от покварения си нрав? Сатана вече не може да те контролира. Ти вече не си под неговия контрол, а под контрола на Бог. Можеш да се покориш, каквото и да направи Бог, и принадлежиш на Него. Това е състоянието, в което беше Йов тогава, и отношението, което имаше. Освен това Бог в крайна сметка му се яви, защото Йов постъпи така и навлезе в тази реалност. Божието явяване, независимо от формата му, задълбочи ли разбирането му за Бог? (Да.) Да, определено задълбочи разбирането му. Кое бихте казали, че е по-голямата благословия за човечеството в сравнение с благодатта, която Бог дарява — да чуеш за първи път за Бог в легендите, да се увериш, че Той съществува, или да Го видиш? (Да видиш Бог е по-голямата благословия.) Определено. Когато хората вярват в Бог, но не разбират истината, те все искат от Бог да ги закриля, да им дарява благодат, да ги издига над другите и да благославя цялото им семейство със сигурност и щастие. Те искат да могат да проповядват навсякъде, където отидат, и другите да им завиждат и да им се възхищават. Това искат хората, но те не осъзнават най-голямата благословия, която Бог иска да даде. Молят само за външна, материална благодат, но всичките им молби само ги отдалечават от Божието сърце. Те губят най-големия късмет и губят Божията благословия. Ако не можеш да придобиеш познание за Бог и не можеш да придобиеш истината, можеш ли да живееш в присъствието Му? Можеш ли наистина да се покориш на всички Божии подредби? Това е абсолютно невъзможно.

Процесът на прилагане на истината на практика и навлизането в истината реалност всъщност е процес на разбиране на самия себе си и на отърваване от покварения ти нрав. Той също така е процес на общуване с Бог лице в лице и опознаване на Бог. Казваш, че прилагаш истината на практика, но как така не познаваш Бог? Как така връзката ти с Бог не е станала по-близка? Казваш, че Му се молиш и откриваш сърцето си пред Него всеки ден. Тогава чувстваш ли се по-близо до Него в този момент? Чувстваш ли, че вярата ти в Бог е станала по-голяма? Чувстваш ли, че в този период си придобил по-голямо разбиране за Бог, че се оплакваш от Него по-малко, че не Го разбираш толкова погрешно и по-малко Му се опълчваш? Ако не наблюдаваш нито едно от тези неща у себе си и си същият като преди, то ти не си приложил истината на практика и си изгубил времето си, като само си напрягал сили. Никой не те кара да полагаш труд или да напрягаш сили, както и никой не ти пречи да прилагаш истината на практика. Това е твой личен избор и ти поемаш по пътя на полагането на труд. Ако хората не прилагат истината на практика и не се стремят към нея, няма какво друго да им се случи, освен да станат полагащи труд. За хората е особено трудно да прилагат истината на практика. Те не знаят как да се покоряват на Бог и винаги са доволни само да се трудят и да полагат труд. Когато най-сетне успеят да разберат няколко доктрини, не знаят как да приложат истината на практика. Вместо да направят това, те просто отново полагат труд и дори не го осъзнават. Поради това трябва от време на време да отделяш малко време, за да размишляваш, да се изследваш и да разговаряш с братята и сестрите си относно това, което си придобил в този период. Казваш: „У мен все още има много погрешни разбирания за Бог и не съм се справил с много от тях“. Някой друг казва: „Чувствам, че напоследък придобивам известно разбиране за Божието сърце. Добре е Бог да остави човечеството да страда. Преди се страхувах от страданието и исках да се скрия или да избягам, когато ме сполетеше страдание. Сега чувствам, че хората могат да се успокоят пред Бог и да не позволяват концентрацията им да се измества към външни въпроси едва след като са страдали малко. Страданието е добро, затова Бог винаги създава трудни ситуации, за да изпита да облагороди хората. Усещам, че разбирам и чувствам донякъде Божията цел и сериозно намерение. Всичко, което Бог прави, е добро!“. Така трябва да разговаряш. Ще пожънеш ползи от общението. Ако няколко души се съберат в свободното си време, за да клюкарстват, съдят или да говорят други неща, които предразполагат към спорове, те може да изглеждат така, сякаш говорят за вярата си в Бог или за житейските си преживявания, но ако сърцата им не са в мир, то те трябва да практикуват как да търсят истината и да се стремят към нея, и да се стремят да спазват Божиите изисквания. Ако винаги се стремиш към истината по този начин, Светият Дух ще работи в теб и ще те просветлява. Приеми истините, които нямаш, като бреме, към което да се стремиш, практикувай и преживявай, и се стреми към истината. Как трябва да прилагаш това на практика? Когато има неща, които не разбираш или не можеш да схванеш, трябва да търсиш и молиш за напътствие някого, който разбира истината. Ако винаги практикуваш така, ще можеш да разбереш повече от истината и ще придобиеш много. През повечето време вие не знаете как да разговаряте за истината, а се занимавате само с обсъждането на работата или все говорите за методи, а не за принципи. Това е отклонение, защото всъщност трябва да разговаряте по въпроси, свързани с истините принципи, когато говорите за работа. Това ще е от полза за навлизането ви в живота. След като сте разговаряли ясно по въпросите, свързани с истините принципи, ще имате път към навлизане в живота. Това е полезно за работата и изпълнението на дълга ви, както и за собственото ви навлизане в живота. Това не е ли най-доброто от двата свята? Трябва да разговаряте по чист и открит начин за преживяванията си във вярата в Бог, за да имате резултати и да постигнете навлизане в живота. Ако все клюкарствате или съдите, от това няма да има никаква полза за навлизането в живота и води дотам човек да пропилее шанса си за спасение чрез вяра в Бог. Да вярваш в Бог означава винаги да си съсредоточен върху прилагането на истината на практика. Колкото повече я прилагаш на практика, толкова по-големи са шансовете ти за спасение. Ако разбираш малко от истината, трябва да се стремиш към нея още повече. Само като придобиеш разбиране за истината и я прилагаш на практика, можеш да преживееш истинска промяна и да постигнеш по-голяма и по-сигурна надежда за спасение.

16 юли 2017 г.