Кое има преимущество, когато става въпрос за стремежа към истината и придобиването ѝ? Това е първо да разнищиш благовидните заблуди и поговорки, които преди си смятал за правилни и които принадлежат на традиционните представи, и да се отървеш от тях веднага щом напълно разбереш същността им. Тези неща са първият слой окови, които обвързват хората. Е, колко от тях все още пазиш в сърцето си? Напълно ли се отърва от тях? (Не съвсем.) Лесно ли е да го направиш? Някои хора например искат да изпълняват дълга си, но също така смятат, че трябва да почитат родителите си, което касае чувствата. Ако просто продължиш да окастряш чувствата си, като си казваш да не мислиш за родителите и семейството си, да мислиш само за Бог и да се съсредоточиш върху истината, но все още не си в състояние да не мислиш за родителите си, това не може да реши основния проблем. За да го разрешиш, трябва да разнищиш нещата, които си смятал за правилни, заедно с поговорките, знанията и теориите, които си наследил и които съответстват на човешките представи. Освен това, когато се справяш с родителите си, това дали изпълняваш задълженията си да се грижиш за тях като тяхно дете трябва да се основава изцяло на личното ти положение и на устроеното от Бог. Това не обяснява ли идеално въпроса? Когато напуснат родителите си, някои хора чувстват, че им дължат много и че не правят нищо за тях. Когато обаче живеят заедно, те изобщо нямат синовно отношение към родителите си и не изпълняват нито едно от задълженията си. Дали такъв човек има истински синовно отношение? Това е говорене на кухи думи. Каквото и да правиш, мислиш или планираш, тези неща не са важни. Важното е дали можеш да разбереш и наистина да вярваш, че всички сътворени същества са в Божиите ръце. Някои родители имат благословията и съдбата да могат да се радват на домашно блаженство и на щастието да имат голямо и проспериращо семейство. Това е Божието върховенство и благословение, което Той им дава. Други родители нямат тази съдба. Бог не е устроил това за тях. Те не са благословени да се радват на щастливо семейство или на това, че децата им остават до тях. Това е устроено от Бог и хората не могат да го променят насила. Независимо от всичко, в крайна сметка, когато става въпрос за синовна почит, хората поне трябва да имат нагласа за покорство. Ако средата го позволява и ако имаш средствата да го направиш, тогава може да покажеш синовна почит на родителите си. Ако средата не го позволява и ти липсват средствата, тогава не се опитвай да го постигнеш насила. Как се нарича това? (Покорство.) Нарича се покорство. Как се стига до него? Каква е основата за покорството? То се основава на всички тези неща, които са уредени от Бог и са под Неговото върховенство. Макар да им се иска, хората не могат и нямат право да избират и трябва да се покоряват. Сърцето ти не е ли по-спокойно, когато чувстваш, че хората трябва да се покоряват и че всичко се устройва от Бог? (Така е.) Тогава съвестта ти все още ли ще изпитва угризения? Вече няма постоянно да изпитва угризения и няма да си подвластен на идеята, че не си се отнасял синовно към родителите си. Понякога все още може да мислиш за това, тъй като това са нормални мисли или инстинкти на човешката природа и никой не може да ги избегне. Когато видят например, че майка им е болна, нормалните хора се натъжават и искат да страдат вместо нея. Някои хора казват: „Само майка ми да може да се излекува, бих дал няколко години от живота си!“. Това е положителната страна на човешката природа. Това е човешки инстинкт. В такъв случай проблем ли е да се чувстваш нещастен, когато видиш, че майка ти е болна и това те натъжава? Не, не е проблем, защото това е нещо, което нормалната човешка природа трябва да притежава. Да се чувстваш тъжен в сърцето си е хубаво нещо. То доказва, че имаш сърце и човешка природа. Бог е устроил нещата така, че майка ти да е най-близкият ти човек на този свят. Още ли си човек, ако тя е зле със здравето и изпитва болки, а ти си безразличен? Ако кажеш: „Изобщо не изпитвам чувства към нея, нито към нейната болка. Боли ме само когато Бог изпитва болка!“, вярно ли е това твърдение? Не е вярно. Лъжа е. Майка ти те е родила, толкова години те е отглеждала, тя е най-близкият ти човек и този, който те обича най-много. Когато тя е болна и страда, ако не чувстваш мъка в сърцето си, тогава сърцето ти трябва да е много закоравяло! Това не е нормално. Недей да се стремиш да бъдеш такъв човек. Да се натъжиш от това е съвсем нормално. Нормално ли е обаче да престанеш да изпълняваш дълга си поради това чувство на тъга и да се оплакваш от Бог? (Не, не е нормално.) Защо не е нормално? Защото мисленето ти не съответства на истината и не това трябва да има нормалната човешка природа. Не е нормално. Хората имат сатанинска природа, живеят според покварения си нрав, затова могат да нарушат истината и да загубят съвестта и разума си, точно както внезапно се разболяват психически. Това не е нормално. Как тогава се стига до него? Причинява се от покварения нрав на хората. Щом се разкрие поквареният им нрав, те по всяко време и навсякъде може да се противопоставят на Бог и може по прищявка да им хрумнат мисли, които не съответстват на истината и които се бунтуват срещу Бог. Така стоят нещата.

Всички покварени човешки същества изпитват чувства, които често ги ограничават, а това ги прави неспособни да се покоряват на Бог или да постъпват в съответствие с истините принципи. За да постигне покорство пред Бог, човек трябва да разреши проблема с чувствата. Кои чувства пречат най-много на хората да практикуват истината и трябва да се отхвърлят? Кои чувства са част от това, което трябва да притежава нормалната човешка природа, и не представляват проблем? Кои чувства принадлежат на покварения нрав? Тези неща трябва ясно да бъдат разграничени. Да кажем например, че някой тормози детето ти и като негова майка го защитаваш и тръгваш да търсиш семейството, което е тормозило твоето дете, за да се разбереш с тях. Дали това е нормално? Това е твоето дете, така че е правилно и нормално да го защитиш. Дали обаче поведението ти е правилно, ако твоето дете тормози други деца, ако тормози дори деца с добри обноски, а ти виждаш това, но не те интересува, и смяташ, че детето ти е страхотно, и дори тайно го учиш да удря други хора, а когато другите дойдат да се разберат с теб, ти продължаваш да защитаваш детето си? Не. Какъв е проблемът с това поведение? То се ръководи от чувствата. Защо казвам, че се ръководи от чувствата? Смяташ, че е недопустимо другите да тормозят твоето дете, и ако то пострада малко, веднага отиваш да разрешиш проблема и да търсиш обяснение. Защо тогава си затваряш очите за това, че твоето дете тормози чуждите деца? Дори го насърчаваш да удря другите. Нима това не е злонамерено? Хората, които правят това, имат злонамерен нрав. Как може да се обясни това от гледна точка на чувствата? Какво характеризира чувствата? Определено не е нищо положително. Това е съсредоточаване върху физическите взаимоотношения и задоволяване на плътските пристрастия. Фаворизирането, защитата на прегрешения, прекомерната любов, разглезването и угаждането — всичко това спада към чувствата. Някои хора много се доверяват на чувствата и реагират на всичко, което им се случва, въз основа на чувствата си. В сърцето си прекрасно знаят, че това е погрешно, и въпреки това пак не са способни да бъдат обективни, а още по-малко да постъпват принципно. Способни ли са хората да практикуват истината, когато чувствата постоянно ги ограничават? Това е изключително трудно! Неспособността на много хора да практикуват истината се дължи на чувствата. Те смятат, че чувствата са особено важни и ги поставят на първо място. Дали това са хора, които обичат истината? Определено не са. Какво представляват чувствата по същество? Те са вид покварен нрав. Проявленията на чувствата могат да се опишат с няколко думи: фаворизиране, безпринципна защита на други хора, поддържане на физически отношения и пристрастност. Ето какво са чувствата. Какви са вероятните последици от това, че хората имат чувства и живеят според тях? Защо Бог най-много мрази чувствата на хората? Някои хора винаги са възпирани от чувствата си, не могат да практикуват истината и въпреки че искат да се покорят на Бог, не могат, затова се чувстват измъчвани от чувствата си. Има много хора, които разбират истината, но не могат да я практикуват. Това също се дължи на факта, че са възпирани от чувствата си. Например някои хора излизат от домовете си, за да изпълняват дълга си, но винаги мислят за семейството си, денем и нощем, и не могат да изпълнят добре дълга си. Не е ли това проблем? Някои хора са тайно влюбени и в сърцата им има място само за този човек, което се отразява на изпълнението на дълга им. Това не е ли проблем? Някои хора се възхищават и боготворят друг човек, до такава степен не искат да слушат никого, освен този човек, че дори не слушат какво казва Бог. Дори ако някой друг общува с тях за истината, те няма да я приемат. Слушат само думите на този човек, на своя идол. Някои хора имат идол в сърцата си и не позволяват на други хора да говорят за техния идол или да го докосват. Ако някой заговори за проблемите на техния идол, те се ядосват и се впускат да защитят своя идол и да извъртят думите на този човек. Не допускат техният идол да понесе несправедливост, без да бъде защитен, и правят всичко по силите си, за да защитят репутацията му. Чрез техните думи грешките на идола им стават правилни и те не позволяват на хората да изричат верни думи или да ги разобличават. Това е пристрастност. Това се наричат чувства. Дали чувствата са насочени само към семейството? (Не.) Чувствата са доста широкообхватни. Те са вид покварен нрав, те не се отнасят само до плътските отношения между членовете на семейството, не са ограничени до този обхват. Те може да включват и твоя началник или някой, който е проявил благосклонност към теб, или ти е помогнал, или някой, който е в най-близки отношения с теб, или който се разбира с теб, или твой съгражданин, или приятел, или дори някой, на когото се възхищаваш — това не е строго определено. Тогава дали отърваването от чувствата е наистина толкова просто, колкото да не мислиш за родителите или семейството си? (Не.) Толкова ли е лесно да се отървеш от чувствата? Когато повечето хора достигнат 30-те си години и могат да живеят самостоятелно, домът не им липсва толкова много, а когато станат на 40 години, това става напълно нормално. Когато хората все още не са достигнали зряла възраст, те изпитват силен копнеж по дома и не могат да напуснат родителите си, защото все още не притежават способността да оцеляват самостоятелно. Нормално е да ти липсва семейството ти и да ти липсват родителите ти. Това не е въпрос на чувства. Става въпрос за това, че когато отношението ти към нещата и гледната ти точка за тях се примесят с чувства, това се превръща във въпрос на чувства. Тъй като между теб и родителите ти има кръвна връзка на плътско ниво и вие сте живели заедно толкова много години, е нормално да ти липсват родителите ти. Някои хора казват, че родителите им изобщо не им липсват, но може би съвсем скоро са напуснали дома си и където и да погледнат, всичко е свежо и ново, най-накрая са се отървали от натякванията на родителите си и никой не се опитва да ги контролира, така че се чувстват щастливи. Но дали това, че се чувстват щастливи, означава, че нямат чувства? Не, не означава. Някои хора казват: „От няколко години вярвам в Бог и вече съм разбрал някои истини. Изпълнявам дълга си, без да ме възпират никакви чувства, и вече нямам чувства“. Практическо ли е това твърдение? Това несъмнено са думи на човек, който не разбира истината. Когато хората слушат много проповеди, разбират някои думи и доктрини и могат да говорят за някои духовни теории, те си мислят: „Израснах в духовен ръст и разбрах много истини. Ако ме арестуват, няма да бъда Юда. Поне имам тази вяра и решимост. Това не е ли духовен ръст? Когато си спомня за моя ентусиазъм от времето, когато за първи път повярвах в Бог, бях готов да посветя целия си живот на Бог. Този ентусиазъм и тази клетва не са се променили и не са избледнели ни най-малко. Това не е ли напредък?“. Това повърхностно явление ли е? (Да.) Това са все повърхностни явления. Ако хората искат да постигнат истински напредък, те трябва да разбират истината. Може ли способността да се говори за доктрини и духовни теории да постигне истинска промяна? (Не, не може.) Ако не можете да разрешите дори собствените си проблеми и не можете да приложите нищо от истината на практика, можете ли да бъдете от полза за другите? Само слушането на проповеди и разбирането на доктрини е безполезно. Трябва да практикувате и да преживявате Божиите слова. Когато разберете истината, трябва да я практикувате. Само тогава ще притежавате реалност. Можете да разберете истината по-дълбоко само като я практикувате, можете да придобиете истината само когато наистина я разбирате, и можете да израснете само като придобиете истината.

Какво разбирате сега, след като разговарях с вас и ви помогнах да различите какво е истина и кои са правилните думи? (Че трябва да възприемаме нещата въз основа на истините принципи и че не можем да се отнасяме към обичайните, външно добри модели на поведение или към духовните доктрини като към истината.) Добрите модели на поведение и верните поговорки не могат да променят човека. Независимо колко са верни, те не само не са истината, но и нямат нищо общо с истината. Ако винаги се вкопчваш в тях и се отнасяш към тях като към истината, тогава никога няма да разбереш истината и никога няма да придобиеш истината. Това е единият аспект. Има и друг аспект, който е: могат ли духовните доктрини да помогнат на човек да разбере истината? (Не, не могат.) Защо? Макар че всички духовни доктрини може да се смятат за правилни думи, те не могат да постигнат резултата да променят покварения нрав на човека. И така, на какво точно може да се разчита, за да се промени поквареният нрав на човека? Някои хора казват, че трябва да се разчита на истината, други казват, че трябва да се разчита на разбирането и на приемането на истината, а трети казват, че трябва да се разчита на практикуването на истината. Правилни ли са тези думи? Буквално погледнато, във всички тях има нещо правилно, но всички те са най-плитките доктрини. Тези доктрини не могат да те спасят или да се справят с твоите трудности. Когато се изправиш пред ситуация и хората ти кажат, че трябва да приемеш истината, ти ще кажеш: „Как мога да я приема? Имам трудности и не мога да се избавя!“. Може ли тези доктрини да се превърнат в твой път за практикуване на истината? (Не, не могат.) Някои хора казват, че когато се сблъскаш с дадена ситуация, трябва да ядеш и да пиеш повече от Божиите слова. Чувал си това много пъти, но с кои от твоите трудности се е справило то? Правилно е да ядете и да пиете повече от Божиите слова, но кой аспект от Божиите слова трябва да ядете и да пиете? Как трябва да ги свържете с вашите трудности? След като ги свържете с трудностите си, как да се справите с тях? Какъв е пътят на практикуване? Кой аспект на истината трябва да използваш, за да преодолееш своите трудности? Не са ли това реални проблеми? (Да, така е.) Това са реалните проблеми. Следователно правилните доктрини не могат да се справят с практическите трудности на хората, а още по-малко могат да се справят с покварения нрав на хората. Какво точно може да се справи с покварения нрав на хората? Всеки знае, че само истината може да разреши проблема с покварения нрав на хората, но ако хората не разбират каква е истината или ако не търсят и не приемат истината, може ли да бъде преодолян техният покварен нрав? (Не.) Следователно, за да преодолее покварения си нрав, човек трябва да преживее Божието дело. Това означава, че поквареният нрав може да бъде пречистен само чрез преживяване на Божия съд и наказание. Това изисква от хората да се стремят към истината и да сътрудничат на Божието дело, за да постигнат резултати. Ако не се стремиш към истината и се съсредоточиш само върху разбирането на духовни доктрини, без дори да знаеш дали те са истината или не, но ги приемеш за истина, това може ли да разреши проблема с твоя покварен нрав? Освен това, ако не разбираш истината, когато разкриеш покварен нрав, можеш ли да разпознаеш това? Можеш ли да го съпоставиш с Божиите слова за сравнение? Сто процента не можеш. Ти вероятно сляпо ще прилагаш правила, което още по-малко би могло да помогне за справяне с твоя покварен нрав. Кое е най-важното нещо при справянето с покварения нрав? Най-важното нещо е хората да разберат истината. В момента повечето хора считат доктрините за истината и не разбират каква е истината. Точно както в примера с чувствата, за който току-що споменах, първият подход на майката е да защити детето си от тормоз, което е оправдано. От ваша гледна точка „Това са чувства, не може да се постъпва така. Този вид поведение трябва да бъде критикувано и заклеймено“. Вие определяте неща, които не включват истината, които не са свързани с истината, и всъщност някои неща, които хората трябва да правят инстинктивно, като неща, които нарушават истината, а след това отхвърляте тези неща. Вие считате, че придържането към този принцип е практикуване на истината. А що се отнася до втория подход, при който майката намира извинения за тормоза, упражняван от детето ѝ над чужди деца, когато наистина става дума за разкриване на покварен нрав и практикуване на истината, ти си мислиш: „Щом това не е вършене на зло, не е толкова голям проблем“. Защо имаш такива мисли и такова разбиране? (Защото не разбираме истината.) В това се крие проблемът! И така, понеже не разбират истината, в много случаи хората избират подход, който считат за правилен, и си мислят, че практикуват истината. В много случаи, понеже не разбират истината, хората могат само да прилагат и да спазват правила, а когато се сблъскат с проблеми, не знаят как да се справят с тях, затова считат спазването на правила за практикуване на истината. Могат ли хората, които вярват по този начин в Бог, да постигнат напредък в живота? Могат ли да постигнат разбиране на истината и да навлязат в реалността? Много хора вярват, че способността да се говори за думи и доктрини означава да се разбира истината и да се вярва задоволително в Бог. Защо тогава те все още разкриват покварен нрав по много въпроси? Защо не могат да разрешават практическите проблеми, с които се сблъскват? Това доказва, че способността да говориш думи и доктрини изобщо не е разбиране на истината. Независимо за колко доктрини можете да говорите, това не доказва, че сте получили истината. Трябва да сте способни да разрешавате практически проблеми и да откривате принципите на практикуване — само това е истинско разбиране на истината. Много хора мислят, че щом могат да изпълняват дълга си, да страдат и да плащат цената, независимо колко покварен нрав разкриват, това не е голям проблем. Те си мислят, че щом изпълняват дълга си, щом могат да страдат и щом не се оплакват от Бог, те обичат Бог и показват преданост. Има много случаи, в които хората показват някакви добри намерения, понеже не разбират истината, но всъщност прекъсват и смущават делото на църквата, и въпреки това си мислят, че защитават интересите на Бог и на Божия дом. Защо се случва това? Това се случва, защото хората не разбират истината и нямат практически познания за истината, което ги води до това постоянно да правят неща, които са в разрез с истината. Междувременно те си мислят, че постъпват правилно, че са практикували истината и че са удовлетворили Божиите намерения. Това е най-голямата им трудност. Макар че е трудност, винаги има начин да се справите с нея. Когато се сблъскаш с проблем и разкриеш покварен нрав, единственият начин е да се самоанализираш и да потърсиш истината, за да я разбереш. Щом имаш покварен нрав, тогава в теб ще възникват много видове състояния. Когато хората живеят в различни среди и състояния, те ще разкрият някои мисли, гледни точки и намерения — това са истинските им вътрешни състояния. Като наблюдавате мислите, гледните точки и намеренията на хората, можете да видите техния нрав и да узнаете каква е тяхната природа. Като се самоанализирате и разпознавате другите по този начин, лесно можете да постигнете резултати. Само като познавате собствения си покварен нрав и разбирате напълно неговата същност, можете да постигнете резултати за пълно себепознание. Тогава естествено ще имате път за начина, по който трябва да търсите истината, за да преодолеете покварения си нрав. Щом хората могат да приемат истината, поквареният им нрав може да бъде пречистен и проблемът с покварата им може лесно да се разреши. Ако хората не могат да приемат истината, тогава никога няма да постигнат промяна в своя живот нрав. Сега всички вие сте готови да се стремите към истината, затова трябва да се съсредоточите върху истината.

За да разрешим проблема с човешката природа, трябва да го изтръгнем от корена му и от нрава на хората, а не от начините, по които те вършат нещата. Също така не бива да наблягаме на обективните причини и условия, а вместо това трябва да го сравняваме с истината. Истината, изразена в Божиите слова, е насочена към покварения нрав на хората. Да вземем споменатия преди това пример с чувствата: хората считат, че това, че понякога им липсват родителите им или че копнеят по дома си, са чувства. Дали те са същото като това, което Бог нарича чувства? (Не.) Тогава за чувствата, които ти възприемаш, не може да се говори по един и същи начин както за чувствата, за които говори Бог. Чувствата, за които ти говориш, принадлежат към нормалните човешки състояния, те не принадлежат към покварения нрав. Ако се отнасяш към своите плътски роднини като към идоли и това те кара да не следваш Бог или да не се покоряваш на Бог, тогава чувствата ти са твърде силни и това принадлежи към покварения нрав. Следователно това касае въпроса дали имаш чисто възприемане на истината. Когато се отнасяш към това, което считаш за копнеж по дома или за малко по-мило отношение към родителите си, като към чувства, това не е ли изопачено възприемане на истината? Всъщност това, което ти възприемаш, не е истината и не е съобразено с истината. То е просто външно явление. Какви са чувствата, за които говори Бог? Те са вторият подход на начина, по който майката се отнася към детето си, за който стана дума по-рано, а именно положението на фаворизиране и даване на безпринципна защита на някого. Това са чувствата, които Бог разобличава — разкритият от майката покварен нрав по този въпрос. Не са ли тези два подхода коренно различни? Първият подход е нормално явление и не е необходимо да го кастрим, нито да се задълбочаваме в него, да го разнищваме, а още по-малко да го съпоставяме с истината за сравнение, да практикуваме определен аспект на истината или да се избавим от нещо. Тогава правилен ли е този подход? Необходимо ли е да се действа по този начин? Не е необходимо. В този подход не става въпрос за правилно или погрешно. Вторият подход включва нрав. Какви проявления на чувства включва поквареният нрав? (Фаворизиране, безпринципна защита на другите, поддържане на плътски отношения и липса на справедливост.) Това са нещата, въплътени в думата „чувства“, за които говори Бог. Ако можеш да разбереш толкова много и наистина да свържеш тези неща със себе си, тогава трябва да положиш усилия, за да се справиш с този покварен нрав. Едва когато вече не си възпиран от тези чувства, всички твои действия ще бъдат практикуване на истината. Тогава състоянията, които разбираш като обхващащи чувствата, ще съответстват напълно на думата „чувства“, казана от Бог. Това е истината, която ще разбереш. Ако поискат от теб да разговаряш за това какво представляват чувствата и ти говориш за първия подход на майката, това е проявление на неразбиране на истината. Ако разговаряш за втория подход на майката и разнищиш нейния покварен нрав, тогава ти разбираш истината. Ако нещата, за които разговаряш, които преживяваш и които разбираш, са съгласно истината на Божиите слова и няма противоречия или несъответствия, това доказва, че разбираш Божиите слова, че си схванал смисъла им, че си ги разбрал и че можеш да ги практикуваш и да ги прилагаш. Тогава ще си придобил истината и живота, а от това се подразбира, че вече ще си навлязъл в истината реалност. От този момент, когато отново видиш нещо подобно, ще си способен да го разпознаеш и ще знаеш кой вид разкривания са нормални и кой вид разкривания са тези на покварения нрав, и ще си напълно наясно с това в сърцето си. По този начин няма ли твоите действия да бъдат точни? Няма ли действията ти да съответстват на истината? Няма ли да имаш истината реалност? Ако действаш точно и разбираш истината, тогава няма ли да могат разбирането и преживяванията, за които разговаряш, да помогнат на другите и да се справят с техните трудности? (Да, така е.) Това е практическата страна на истината.

Някои хора не изпълняват добре дълга си поради лошите си заложби, но винаги твърдят, че това е поради липсата на съвест. Кое обяснение е точно? (Че имат лоши заложби.) Понякога, когато човек изпълнява дълг, той може да схваща основите на съответното професионално знание, но да не разбира по-сложните му аспекти, защото никога преди това не ги е изучавал. Водачът му го нарича нехаен, ненадежден и лентяй, но всъщност на него просто му липсват професионални знания и той все още не е научил тези неща, но вече се опитва да прави всичко по силите си. И въпреки това неговият водач казва, че е нехаен — това не е съгласно фактите. Това е безразборно използване на терминологията и безразборно лепене на етикети. Защо хората безразборно използват терминологията и лепят етикети на другите? Дали не е защото не разбират истината? Някои хора със сигурност ще кажат „да“, други ще кажат, че е така, защото имат лоши заложби и са твърде объркани, а трети ще кажат, че е така, защото човешката им природа е твърде зла и имат погрешните намерения. Кое е правилното обяснение? Всъщност и трите състояния съществуват и преценката трябва да бъде направена според конкретния случай. Ако причината е, че не разбират истината, но някой казва, че това е така, защото имат лоши заложби и са твърде объркани, тогава тези думи не са точни. Ако е ясно, че причината за това е тяхната зла човешка природа и скритите им мотиви, но някой казва, че причината е в лошите им заложби и в това, че са твърде объркани, това е изопачаване на фактите и вероятно ще даде възможност на злите хора да минат между капките. Има и други случаи, които възникват поради това, че хората не разбират истината, но други казват, че те се дължат на злата човешка природа на тези хора. Този начин на разглеждане на нещата не е точен и има вероятност те да се отнесат към добрите хора като зли хора, което ще има лоши последствия. Има много хора, които не могат да разпознаят тези неща и не могат да разберат напълно същността на проблема. Те сляпо прилагат правилата и правят заключения въз основа на собствените си идеи, а след това считат, че имат проницателност и че виждат ясно нещата. Не е ли това надменност и самоправедност? Ако някой има лоша човешка природа, ако поставя етикети и ако заклеймява хората безразборно въз основа на собствените си скрити мотиви, това е природата на зъл човек. Такива хора са малцинство. Повечето хора вършат такива неща, защото не разбират истината. Онези, които не разбират истината, безразборно прилагат правила и безразборно използват духовни термини. Например някои хора очевидно имат проблем с човешката си природа, винаги търсят начини да се скатаят и да не полагат усилия, докато изпълняват дълга си, но онези, които нямат проницателност казват, че това са лоши заложби. Някои хора очевидно имат чувство за справедливост и когато видят нещо, което нарушава принципите, ще го поставят на разглеждане и ще защитят интересите на църквата, но често им се лепи етикет на надменни и самоправедни от хора, които не разбират истината, и дори към тях се отнасят като към зли хора, което е истински несправедливо по отношение на добрите хора. Някои хора очевидно имат малък духовен ръст и мигновено стават слаби, когато са възпирани от чувствата си, а хората, които не разбират истината, ги окачествяват като хора с твърде силни чувства и без искрено сърце за Бог. Ето какви са хората, които не притежават истината — без да се съобразяват с предисторията или с действителната ситуация, те продължават да прилагат безразборно правилата, като в един момент казват едно, а в следващия — друго. Могат ли такива хора да използват истината, за да разрешават проблеми? (Не могат.) Когато хора, които не разбират истината, се опитват да разрешават проблеми, те не могат да предпишат правилното лекарство. Все едно да се опитват да лекуват човек, който има болки в стомаха, като лекуват главата му. Те не могат да намерят първопричината за проблема. Те не разбират къде е първопричината за проблема или какво казват и за какво се отнасят Божиите слова. Това е неразбиране на истината. Сега много или малко от истината разбирате? (Малко.) Да кажем например, че някой попита: „Защо не можеш да се покориш, когато те сполети този проблем?“. Хората често казват: „Защото не познавам Бог!“. Правилно ли е това обяснение? Понякога е правилно, а понякога не е. В повечето случаи не е правилно и това е просто безразборно лепене на етикети. Хората схващат малко духовна терминология и след това я прилагат и използват безразборно, в резултат на което възникват много проблеми. Някои от тях са погрешни тълкувания, други са преценки, а това води до вредни резултати и дори предизвиква хаос. Когато онези, които нямат духовно разбиране, научат нещо, те го прилагат и използват безразборно. За тях е най-вероятно да допуснат грешки и те са склонни да допускат принципни грешки. Докато хората, които имат способност за възприемане, може да направят няколко грешки, но тези грешки не са по принципни въпроси и те могат да си вземат поука от тези грешки. Ако хората имат абсурдно възприемане, ако тълкуват неправилно Божиите слова, когато ги четат, ако имат отклонения във възприемането, когато слушат проповеди, и ако са склонни да намират грешки и да издребняват, това е много тревожно. За тях не само че е невъзможно да навлязат в истината реалност, но с течение на времето те ще започнат да действат безразсъдно и да предизвикват смущения в делото на църквата. Това е сериозен изход.

Сега трябва да се замислите: дали думите, доктрините и духовните теории, за които често говорите, са истината? Разбирате ли истината, или разбирате само доктрини? Колко истини реалности има в това, което разбирате? Щом разберете тези неща, вие наистина ще имате себепознание и ще знаете колко струвате. Например много сте разговаряли за истините относно това как да бъдеш честен човек, но дали наистина сте ги разбрали? Вероятно вие можете да разговаряте за някои думи и да говорите за някакво разбиране, но в колко от тези реалности сте навлезли? Наистина ли сте честни хора сега? Можете ли да говорите ясно за това? Някои хора казват: „Да бъдеш честен човек означава да не лъжеш, да казваш всичко, което ти е на сърце, да не криеш нищо и да не избягваш нищо. Това е критерият за това да си честен човек“. Какво мислите за това твърдение? Отговаря ли то на истината? (Не.) Можете да говорите за думи и доктрини, но когато става въпрос за подробности от практикуването или за конкретни проблеми, не намирате думи. Това не е разбиране на истината. Хората не разбират истината, но винаги си мислят: „Вече разбирам много, но Бог не ме оползотворява. Ако Бог ме оползотворяваше и бях станал църковен водач, щях да мога да се погрижа всеки брат и сестра да разбира истината“. Не е ли това голямо самохвалство? Наистина ли имаш тази способност? Честни ли са хората, които могат да се хвалят и превъзнасят? Тези хора не разбират истината, но въпреки това се хвалят и се превъзнасят — не са ли жалки? (Да, те са жалки.) Сега вие слушате много проповеди, но ако никога не разберете истината, рано или късно ще тръгнете по същия път като фарисеите и тогава ще бъдете съвременни фарисеи. Не е ли това вероятно? (Да, така е.) Твърде вероятно е. Сатанинската природа на хората е дълбоко вкоренена. Ако те придобият някакво знание или образование и могат да проповядват някои правилни теории и възвишени проповеди, много вероятно е да станат фарисеи. Ако не искате да станете фарисеи или да вървите по пътя на фарисея, единственият начин да избегнете това е да се стараете да разберете истината и да навлезете в реалността, както и да превърнете доктрините, които разбирате, в истината реалност. И така, какво се счита за истинско разбиране на истината за това да бъдеш честен човек? Трябва да размишлявате сами върху това и да разговаряте за него, когато имате свободно време. Какво точно представлява честният човек? Какви са критериите, които се изискват в Божиите слова за честните хора, за които Бог говори? Кои от тези критерии, които Бог изисква, хората могат да практикуват? Какъв е честният човек, за когото говори Бог? Срещу кой аспект от покварения нрав на хората е насочено това да си честен човек? Не си ли струва да се задълбочим сериозно в тези въпроси? Думите и истините, които Бог изисква от хората да практикуват, не са насочени към начините на вършене на нещата или към поведението на хората. Те са насочени към сатанинската природа и към сатанинския нрав на хората. Поради това за тези думи се казва, че са истината. Ако единствената им цел беше да променят поведението на хората и да ги научат как да мислят, тогава те нямаше да са истината, а щяха да са просто някаква теория. Може да се каже, че всеки възпитател би могъл да окаже известно влияние върху хората и да промени малко поведението им, а като приложи тези учения на практика и ги обобщи, поведението на хората може постепенно да се регулира. Има много такива знания, но тези неща не са истината, защото не могат да се справят с покварения нрав на хората, нито да решат проблема с първопричината за греховете им. Само Божиите слова могат да пречистват покварата на хората и да се справят с нея, само Божиите слова могат да се справят напълно със сатанинската природа на хората и следователно само Божиите слова са истината. Какво е истинското значение на истината на Божиите слова? Заслужава си често да размишляваме, да мислим и да разговаряме заедно за това. Никога не забравяйте следното: нещата, които могат да променят единствено поведението на хората, не са истината, а само знание и закони. Истината може да промени не само поведението на хората, но и техния покварен нрав. Нещо повече, тя може да промени техните идеи и представи и да се превърне в живот на човека. Такава е истината. Сега има твърде малко хора, които могат да прозрат ясно този въпрос. Много хора никога не осъзнават, че нещата, които регулират поведението и дават възможност на хората да водят външно приличен живот, не са истината и че всички те са знания, доктрини и сатанински философии. Когато хората приемат тези неща, въпреки че външното им поведение става все по-благородно, достойно и изтънчено, сърцата им се изпълват с коварство и нечестивост и те стават все по-мрачни. Тези неща са отровите и теориите на Сатана, това са неща, които Сатана използва, за да подвежда и покварява хората. Те изобщо не са истината и не идват от Бог. Истина са само нещата, които позволяват на хората да станат честни, освободени и волни, които им позволяват да опознаят Създателя, да имат богобоязливи сърца и да се покоряват на устроеното и подреденото от Бог. Независимо каква гледна точка възприемаш и какъв път следваш, ако поведението ти се подобрява и придобиваш популярност, но имаш твърде малко богобоязливо сърце и твърде малко истинска вяра в Бог, а връзката ти с Бог е много слаба и сърцето ти се отдалечава от Бог, тогава нещата, в които се вкопчваш, не са положителни и определено не са истината. Ако избереш някакъв път или начин на живот и приемеш някои неща, и тези неща те накарат да станеш истински и честен, и те накарат да обичаш положителните неща и да мразиш нечестивите и негативните, и те накарат да имаш богобоязливо сърце и с готовност да приемаш върховенството и подредбите на Създателя, тогава тези неща са истината и те наистина идват от Бог. Можете да оценявате нещата според тези критерии. Има някои доктрини, които много хора са способни да изрекат и са изричали в продължение на много години. След като са изричали тези неща многократно обаче, вътрешният нрав на хората не се е променил, състоянията им не са се преобразили ни най-малко, и възгледите им, начините им на мислене и отправната точка и намеренията зад действията им не са се променили по никакъв начин. Затова трябва да побързате да се откажете от тези неща и да спрете да се вкопчвате в тях. Те определено не са истината. Когато хората за първи път започнат да практикуват някои думи, това им се струва тежко и трудно и те не могат да схванат принципите. Но след като ги преживяват и практикуват за определен период от време, те чувстват, че вътрешните им състояния са се подобрили, че сърцата им са се доближили до Бог, че имат богобоязливи и благоговейни пред Бог сърца, че не са толкова непримирими или непокорни, когато им се случват неща, че личните им намерения и желания не са толкова силни и че могат да се покорят на Бог. Това състояние е положително. Тези думи са истината и са правилният път. Вие можете да разпознавате нещата въз основа на тези принципи. Няма да е лесно да определя истината в едно изречение. Ако я определя в едно изречение и вие можете да я разберете, след като я чуете, това би било добре. Но ако се отнасяте към нея като към правило и доктрина, която трябва да следвате, тогава това би било тревожно — това означава да нямате духовно разбиране. И така, дадох ви тези принципи и вие трябва да започнете да правите сравнения, да преживявате, да практикувате и да придобивате знание от преживяното според тези принципи. Не само трябва да действате и да се държите според тези принципи, но и да възприемате хората и нещата и да оценявате хората според тези принципи. Като преживявате и практикувате по този начин, вие ще знаете какво е истината. Ако хората не разбират какво е истината и ако не знаят, че Божиите слова са истината, тогава могат ли да придобият живот? Могат ли да получат промяна в своя живот нрав? Макар че външно изискванията, които Бог поставя пред хората в Своите слова, не са толкова високи като критерии и са съвсем прости, ако не разбираш какво е подразбиращото се значение на истината или колко практическо съдържание включва истината, а разбираш истината единствено като думи и доктрини, никога няма да си способен да навлезеш в истините реалности, в които Бог изисква от хората да навлязат.

26 май 2017 г.