Има много хора, които вярват в Бог, но малцина са онези, които се стремят към истината. Как можете да разпознаете дали някой се стреми към истината? Как можете да прецените дали даден човек се стреми към истината? Да предположим, че има човек, който вярва в Бог в продължение на седем-осем години. Той може да изрича много думи и доктрини, устата му е пълна с духовна лексика, той често помага на другите, изглежда много ентусиазиран, способен е да се отрича от неща и да изпълнява дълга си доста енергично. Но не се вижда да практикува много от истината, нито е способен да обсъжда реални преживявания за навлизане в живота, а още по-малко може да се забележи промяна в неговия живот нрав. Със сигурност може да се каже, че такъв човек не се стреми към истината. Ако някой наистина обича истината, след известен период от време ще бъде способен да говори за своето разбиране и поне в някои неща ще бъде способен да действа според принципите, ще има някакво преживяване на навлизане в живота и най-малкото ще покаже някакви промени в поведението си. Онези, които се стремят към истината, имат постоянно подобряващо се духовно състояние, вярата им в Бог постепенно нараства, имат някакво разбиране за това, което разкриват, и за своя покварен нрав, имат лично преживяване и истинско прозрение за това как Бог върши делото Си, за да спасява хората. Всички тези неща постепенно се въздигат у тях. Ако видите тези проявления в даден човек, можете да знаете със сигурност, че това е човек, който се стреми към истината. Хората са доста ентусиазирани, когато за пръв път повярват в Бог, но не знаят нищо за вярата в Бог. Мислят си, че да вярваш в Бог означава да бъдеш добър човек и да вървиш по правилния път. По-късно, след като ядат и пият Божиите слова и слушат проповеди и общения, те са способни да разпознават различни въпроси. Осъзнават, че хората имат покварен нрав и че трябва да търсят истината, за да се справят с него, че трябва да приемат Божието спасение, и разбират какво означава да вярваш в Бог. Постепенно придобиват известно разбиране за Божието дело и за намерението на Бог да спаси човечеството. Малко по малко това се натрупва и те постепенно поемат по правилния път на вярата в Бог. Тяхното разбиране и преживяване на истините реалности постепенно се въздигат и те не зациклят в буквални тълкувания или в думи и доктрини. Ако човек е вярвал в Бог в продължение на няколко години и продължава да говори думи и доктрини, като често казва някои крилати фрази за вярата в Бог, и изглежда, че вярата му върви доста добре, но не може да говори за свидетелство за преживяване или за себепознание и не е способен да разпознава неверниците и злите хора, ако тези проблеми съществуват в него, това означава, че той не познава Божието дело, и може да се определи, че той не се е стремял към истината през няколкото години, в които е вярвал в Бог. Това е много ясен знак.

За да прецените дали даден водач или работник притежава истината реалност, първо погледнете дали неговото общение съдържа истинско свидетелство и нова светлина. Когато не сте виждали някои хора от няколко години, може да считате тяхното първоначално общение за ново и свежо, защото те могат да говорят с нова светлина, след като чуят проповед. Но след като прекарате два-три дни с тях, те отново започват да говорят за малки преживявания и свидетелства от миналото си, за това как Бог ги е спасил и как ги е дарил с благодат и благословии. След по-малко от седмица те повтарят онези повърхностни преживявания и знания, за които са говорили преди. Това напредък ли е? От пръв поглед можете да видите, че това не е напредък. След като са вярвали в Бог в продължение на няколко години, те са се въоръжили с много думи и доктрини и могат да кажат някои правилни неща, но когато нещо ги сполети, те все още се объркват и не могат да се справят с него. Не могат да намерят истините принципи, нито да разпознаят хората. Това напредък ли е? (Не.) Това не е напредък. Въпреки че изпълняват дълга си от няколко години, ако ги попитате дали са постигнали преданост към Бог, самите те не разбират. Във всеки случай идват навреме за всяко събиране и изглежда, че изпълняват дълга си нормално. Но ако ги попитате дали са претърпели истинско преобразяване, не могат да ви дадат ясен отговор. Това е проблем. Това показва, че те не разбират истината. Ако разбираха истината, щяха да са способни да видят ясно тези проблеми. Някои хора постигат някакви резултати в изпълнението на дълга си, но ако ги попиташ защо изпълняват дълга си, те могат само да кажат, че сътворените същества трябва да изпълняват дълга си, но не са наясно с подробностите. Ако ги попиташ дали притежават принципи на практикуване при изпълнението на дълга си, те не могат да преценят това. Би ли казал, че могат да изпълняват задоволително дълга си? (Не, не могат.) Това не е напредък. Не е ли неприятно да няма напредък? Ако ги попиташ как подхождат към това да бъдат кастрени, докато изпълняват дълга си, те казват, че слушат, подчиняват се и не се съпротивляват. Имали са този принцип преди няколко години, имат го и сега и той не се е променил. Във всеки случай те просто правят това, което им се казва. Ако ги попиташ дали са придобили някакво разбиране от това, че са били кастрени, дали са открили собственото си непокорно състояние и покварена природа или дали себепознанието им е станало по-дълбоко, те не знаят и не разбират нищо от това. Във всеки случай те се придържат към едно правило: когато се сблъскат с това да бъдат кастрени, те трябва да се подчинят, да приспособят манталитета си, да не се съпротивляват или да се оправдават, трябва да издържат и кротко да се подчинят. Такъв е бил техният възглед преди, а сега той важи с още по-голяма сила. Дали това е проявление на придобиване на истината? (Не.) В процеса на вярване в Бог тези хора не са навлезли в реалността на нито един аспект на истината и не са схванали твърдо принципите на нито един аспект на истината. Въпреки че им е казано: „Когато ви сполети нещо, трябва да практикувате истината, да схванете твърдо истините принципи и да не се отклонявате от този обхват“, те все още не знаят как да търсят истините принципи, когато ги сполети нещо, не са прецизни и се лутат по пътя. Изглежда, че се придържат към общата посока, че са послушни и слушат, че вършат добре текущата си работа, а не нехайно, и че могат да защитават интересите на църквата, но разбират ли детайлите на всеки аспект на истината? Могат ли да ги приложат на практика? Зависи от това дали хората имат истинско познание и преживяване за всеки аспект на истината. Те не познават връзката между всеки аспект на истината, нито знаят кои аспекти на истината и кое състояние са конкретно включени, когато нещо се случи, или какъв нрав е предизвикал това състояние. Ако двама души казват едно и също нещо, те не знаят какви са разликите в природата на тези двама души, нито как да се отнасят към тях. Това разбиране на истината ли е? Това не е разбиране на истината. Ако сте вярвали в Бог в продължение на три-пет години, но не познавате практическата страна на тези истини, и ако сте вярвали в Бог в продължение на осем-десет години и все още не я познавате, значи не сте придобили истината. Какво ви липсва сега? Повечето хора вярват в Бог, сякаш защитават бойна линия, като си мислят, че стига да се придържат към думите „вяра в Бог“ до самия край, ще успеят. Те обаче не поемат инициативата да търсят или да приемат истината. Не изпълняват добре дълга си, не остават непоколебими в свидетелството си и в това да победят врага, Сатана. Те не са придобили истината и живота. Каква сериозна грешка! Колко жалко е да си вярвал в Бог в продължение на много години, без да имаш никакви житейски преживявания. Когато хората изпаднат в такова състояние, те само външно са заети ежедневно, придържат се към някои правила, не нарушават управленските закони в този обхват и завършват текущата си работа. В човешките очи това се счита за подходящо и ако това състояние се оцени с помощта на истината, те не са извършили ужасна грешка. Какво мислите за този начин на вярване? (Бог не го харесва.) Този отговор е просто доктрина. От твоя гледна точка този вид вярване не може да добие истината, защото никога не постигаш напредък. Когато за определен период от време Божият дом говори за истини, свързани с познаването на Бог, ти се съсредоточаваш върху това да опознаеш Бог. Когато говори за промяна на нрава, ти се съсредоточаваш върху промяната на нрава. Когато говори за познаване на въплътения Бог, ти се съсредоточаваш върху познаването на въплътения Бог. Когато говори за виденията на Божието дело, ти се съсредоточаваш върху истините, свързани с виденията. Когато говори за истини, свързани с разпространяването на евангелието, ти се съсредоточаваш върху този аспект на истината. Слушаш и разбираш всичко, което казва Божият дом, така че когато никой не проповядва проповеди, за да те снабдява, ще имаш ли свой собствен път? Ще можеш ли все пак да се движиш напред? Как ще вървиш? Например, когато на събирания хората разговарят на тема какво е покорството пред Бог, ти казваш: „Нямам много дълбоко преживяване за това, просто чувствам, че покорството пред Бог е от решаващо значение“. Когато хората те попитат как практикуваш покорство пред Бог, ти казваш: „Да се покоряваш на Бог означава да мислиш за това какво казва Бог, когато те сполети нещо, и да практикуваш според Неговите слова“. Когато хората искат от теб да разговаряш в повече подробности и за това какво трябва да направиш, ако не си способен да се покориш, когато те сполети нещо, или какво да направиш, когато са засегнати личните ти интереси, ти казваш: „Все още не съм преживял тези неща“. Това означава, че все още не си придобил навлизане. За известно време Божият дом говори за истините за познаването на Бог. Когато някой те попита дали си постигнал напредък в познаването на Бог, ти казваш: „Постигнах напредък. Мисля, че познаването на Бог е най-важното нещо във вярата в Бог. Ако хората не познават Бог, винаги ще накърняват Божия нрав, а ако винаги правят това, ще попаднат в мрака, ще са способни да говорят само повърхностни думи и няма да разбират никакви истини, ще бъдат точно като невярващите — винаги ще правят неща, които противоречат на истината, и винаги ще правят неща, които се съпротивляват на Бог“. Този човек отново те пита: „И така, откъде познаваш Бог? Когато преживяваш Божието дело, Божието върховенство и Божието напътствие в ежедневието си, кои неща осъзнаваш като Божие напътствие и в кои неща можеш ясно да почувстваш Божието върховенство? Как разбираш Божието върховенство? В реалния живот, въз основа на това, което усещаш и чувстваш, какъв аспект на Божия нрав виждаш в Неговото върховенство?“. Ако не си способен да кажеш нищо, това доказва, че нямаш никакво преживяване. Ако кажеш: „Има едно нещо, в което чувствам Божието напътствие“, това е просто някакво чувство и не означава, че имаш познание за Бог. В действителност, в реалния живот всичко се управлява, подрежда и отрежда от Бог. Ако хората са преживели много, те могат да почувстват, че нищо не е просто и че всичко се случва така, че да могат хората да си вземат поука, да видят Божието върховенство и Неговото всемогъщество и в крайна сметка да опознаят Божия нрав. Едва когато постигнеш този резултат, ще знаеш как да се покоряваш на Бог съгласно Неговите намерения, тогава ще имаш съвсем ясен път напред в практикуването си. С това ниво на преживяване не само вярата на човека става все по-силна, но най-важното е, че той има разбиране за Божия нрав и знае как да се покорява на Бог. Това е придобиване на истината.

Някои хора винаги имат отклонения в стремежа си към истината, винаги се съсредоточават върху празни приказки за някакви духовни доктрини и кухи теории, за да се перчат. Какво мислите за този вид стремеж? Независимо дали смяташ, че си човек, който се стреми към истината, или не, най-важният въпрос в момента е дали си придобил някои практически неща, а именно практическо знание? (Придобих известно знание.) Какво си придобил? Можеш ли да го оцениш? (Придобих известно разбиране и прозрение за това как хората са покварени от Сатана и за този зъл свят.) Придобил си малко знание. И така, може ли това знание да промени посоката на живота ти, целта в живота ти и принципите ти на поведение в реалния ти живот? Независимо сред коя група хора живееш, може ли това знание или истините, които си разбрал, да повлияят на живота ти и на целта ти в живота? Ако не могат да те променят напълно, трябва да има поне някакви промени и някаква въздържаност в това, което казваш и правиш. В момента повечето от вас не са ли все още заседнали на това ниво по отношение на своя духовен ръст? (Да, така е.) За това е необходимо израстване. Ако разбирането ви за истината е твърде повърхностно, то не е достатъчно, нито е достатъчно да можете да говорите само малко за някаква доктрина и да сте малко въздържани. Трябва да разбираш истината, за да имаш път да я практикуваш и да можеш да промениш целта на твоя живот. Ако вече си приел в сърцето си всички истини, които разбираш, и проповедите, които си слушал, и ако те могат да повлияят на живота ти, да променят посоката и целта на поведението ти и да променят твоите принципи на поведение, това не е ли малко по-добре от резултатите, постигнати чрез приемане на малко въздържание? В момента вие сте заседнали в приемането на въздържания и в спазването на правила — това ли е пътят за активно практикуване и навлизане? Категорично не. Ако завинаги останете в капана на приемането на въздържания или на спазването на правила, какви ще бъдат последствията? Ще бъдете ли способни да навлезете в истината реалност? Ще бъдете ли способни да претърпите истинска промяна? Освен това, докато се въздържате и следвате правила, получили ли сте някакви резултати от практикуването на истината? Абсолютно никакви. Затова най-важното все пак е да се съсредоточите върху разбирането на истината. Да се въздържате и да следвате правила не означава, че разбирате истината, а още по-малко, че практикувате истината. Да се въздържате и да следвате правила цял живот няма да доведе до постигане на резултата да разбирате истината и да практикувате истината. Това е безполезно! Затова независимо колко страдания понася човек от това, че се въздържа и следва правила, то няма ни най-малка стойност или значение.

След като сте слушали проповеди и сте разбрали истината, преживяхте ли някакви реални промени? Например да си мислите, че предишните ви стремежи към привидно истинни знания и теории, както и стремежът ви към слава, придобивки и статус не са вяра в Бог, а по-скоро принадлежат към религиозната вяра, че стремежът към слава, придобивки и статус е нещо противно, че ако живеете и постъпвате така, напълно ще се превърнете в демон, който трябва да отиде в ада, и че да живеете така е твърде болезнено. Притежавате ли това преживяване и знания? Какво лично преживяване имаш? Че стремежът към знания и слава, придобивки и статус е толкова изморително! Чувстваш, че има твърде много спорове, че има твърде много неприятности и че животът е изморителен и твърде болезнен, когато живееш сред невярващи. Казваш си: „Не мога да живея така. Ако живея като тях, ще ме боли толкова силно, колкото тях. Трябва да скъсам с техния начин на живот“. Това ли е твоето преживяване от първа ръка? Ти дълбоко си преживял, че поквареното човечество ни най-малко не приема истината, че всички се борят, кроят планове и се опитват да се мамят взаимно, че тайно си подливат вода и че се бият до проливане на кръв само заради малка печалба. Ти си преживял как никой от тях не иска да върви по правилния път на живота и че вместо това разчита на трикове и кроежи, за да върши нещата. Какво чувстваш най-силно, когато живееш в такава среда? Чувстваш, че в този свят няма справедливост или праведност, че е твърде нечестив и мрачен и че хората там живеят като демони. Мислиш, че ако се опиташ да бъдеш добър човек, това няма да е лесно и няма да можеш да го постигнеш. Считаш също, че ако искаш да се адаптираш към този свят, и ти ще трябва да станеш демон и да живееш като демон, за да можеш да се слееш с групите демони и да се присъединиш към социалните тенденции. За да се бориш за късче храна и за собственото си препитание и оцеляване, ще трябва да се съревноваваш с тях и да казваш и правиш неща, които са против волята ти. Би било толкова изтощително да живееш така всеки ден, но ако не живееш така, хората ще те отхвърлят и няма да има как да живееш. В този вид жизнена среда какво си преживял? Болка, мъка и безпомощност. Ти си преживял нечестивостта, жестокостта и мрака, които съществуват между хората, и не можеш да видиш светлината на човешкия живот. Когато повярва в Бог и се съсредоточи върху четенето на Божиите слова, какво преживя? (Разбрах истината в сърцето си, почувствах, че е по-добре да вярвам в Бог, и почувствах утеха в сърцето си.) Докато живееш в Божия дом, се чувстваш блажен, имаш Божиите благословии и можеш да разбереш много истини. Когато си с братята и сестрите си, можете взаимно да си помагате и да се подкрепяте, да се отнасяте равноправно един към друг и да живеете в хармония. Всеки ден се чувстваш спокоен в сърцето си, волен и освободен. Не трябва да се тревожиш, че ще бъдеш измамен, и вече не си потискан и малтретиран от другите. Злодеите постепенно се разкриват и отстраняват и стават все по-малко на брой. В Божия дом царуват истината и Бог. Божиите избраници могат да говорят свободно и без ограничения, имат правото да избират и правото да разобличават злите хора. Онези, които не приемат истината и освен това са способни да вършат зло, постепенно биват премахвани. В Божия дом не съществуват явления, при които хората да са измъчвани или потискани. Ако има въпрос, всички го обсъждат. Ако има проблем, водачите и работниците разговарят за истината, за да го разрешат. Хората постепенно започват да разбират истината и все по-малко се случват такива беззакония. Всички Божии избраници могат да приемат истината, да бъдат въздържани от истината и да правят някои промени по отношение на думите и делата си. Ако някой върши зло, всеки може ясно да го види и да докладва за това. Следователно в Божия дом има все по-малко зли хора. Сега все повече чувствате, че средата в Божия дом е наистина добра — братята и сестрите се обичат помежду си и всеки, който има трудности или отклонения, може да получи помощ. Всеки, който има несгоди, може да ги разреши, а ако има проблеми, които не могат да бъдат разрешени, хората могат да се уповават на Бог, да се опрат на Него и да ги разрешат според Неговите слова. Животът в Божия дом ви кара да се чувствате блажени и обнадеждени, можете да видите светлината и да се наслаждавате напълно на Божията любов и Божието спасение. Тази среда е много благотворна за напредването на хората в живота. Като живеете в църквата, в тази среда, в която има истина, вие можете постепенно да разберете истината, сърцето ви постепенно ще става по-светло и вие ще се почувствате волни и освободени. Това са резултатите, които се постигат чрез разбирането на истината. Има една очевидна характеристика на хората, които са придобили истината: те са относително волни и освободени. Не е необходимо да бъдат въздържани, истината ще повлияе на думите и делата им и ще промени начина им на живот и посоката на живота им. Когато в теб се появи богобоязливо сърце и когато имаш богобоязливо сърце, което те напътства, естеството на нещата, които вършиш, ще бъде напълно различно от това, което си правил преди, когато си възприел самоконтрола и въздържането. При тези обстоятелства ако получиш статус и имаш възможност и подходящи условия да измъчваш другите, дали пак би го направил? (Не.) Защо не? Дали защото не планираш да измъчваш хората, или защото нямаш способността да измъчваш хората? (Защото нравът ми ще се е променил.) Точно така, ти ще имаш богобоязливо сърце и ще имаш принципи и отправна точка на действията си. В този момент, независимо от изкушенията, с които се сблъскваш, ти ще си способен да кажеш от сърце: „Вършенето на подобно нещо не е богоугодно и аз не мога да правя неща, които оскърбяват Бог“. Твоят духовен ръст естествено ще стигне до това стъпало и ти ще си способен да казваш такива думи. В момента можете ли да достигнете това стъпало по толкова естествен начин? (Все още не.) Това доказва, че истината все още не е започнала да действа вътре в теб. Тя просто въздържа поведението ти, но не може да въздържи твърдо сърцето ти или да промени посоката на живота ти, нито принципите и целта на поведението ти.