По какъв критерий се определя дали човек е изпълнил задоволително дълга си? Ако пътят на изпълнение на дълга е правилен, посоката е правилна и намерението е правилно; ако изходната точка е правилна и принципите са правилни — ако тези аспекти са правилни, то човек е изпълнил дълга си задоволително. Много хора го разбират на теория, но се объркват, когато нещо действително им се случи. В обобщение ще ви кажа един принцип: не постъпвайте своеволно и едностранчиво, когато сте изправени пред някаква ситуация. Защо не можете да постъпвате своеволно и едностранчиво? От една страна, да се постъпва така не съответства на принципите за изпълняване на дълга. От друга страна, дългът не е твое лично дело; не го вършиш за себе си, не изпълняваш лично начинание и това не е твоя лична работа. В Божия дом, каквото и да правиш, не се занимаваш със свое собствено предприятие. Това е делото на Божия дом, това е Божие дело. Постоянно трябва да го помниш и осъзнаваш и да казваш: „Това не е мое лично дело; аз изпълнявам своя дълг и своята отговорност. Аз върша дело на църквата. Това е задача, която Бог ми е поверил, и аз я върша заради Него. Това е мой дълг, а не мое лично дело“. Това е първото нещо, което хората трябва да разберат. Ако се отнасяш към дълга си като към свое лично дело и не търсиш истините принципи, когато действаш, и ако го изпълняваш съгласно личните си мотиви, възгледи и дневен ред, тогава е много вероятно да допуснеш грешки. В такъв случай, как трябва да действаш, ако правиш много ясно разграничение между дълга си и личните си дела и си наясно, че това е дълг? (Да търся това, което Бог иска, и да търся принципи.) Точно така. Ако нещо ти се случи и не разбираш истината, и имаш някаква представа, но нещата все още не са ти ясни, тогава трябва да намериш братя и сестри, които разбират истината, за да споделиш с тях. Това означава да търсиш истината и преди всичко така трябва да се отнасяш към дълга си. Не бива да вземаш решение въз основа на това, което смяташ за подходящо, а след това да отсечеш и да кажеш, че случаят е приключен — това лесно води до проблеми. Дългът не е твое лично дело и независимо дали са големи или малки, въпросите на Божия дом не са ничие лично дело. Щом се отнася до дълг, значи не е твоя лична работа, не е твое лично дело, а засяга истината и се отнася до принципа. В такъв случай кое е първото нещо, което трябва да направите? Трябва да потърсите истината и принципите. И ако не разбирате истината, първо трябва да потърсите принципите, а ако вече разбирате истината, лесно ще определите принципите. Какво трябва да направиш, ако не разбираш принципите? Има начин: можеш да споделиш с онези, които ги разбират. Недей винаги да приемаш, че разбираш всичко и винаги си прав. Така лесно ще допускаш грешки. Що за нрав е това, ако постоянно искаш да имаш последната дума? Това е надменност и самоправедност, то означава да действаш своеволно и едностранчиво. Някои хора си мислят: „Аз съм с висше образование, по-културен съм от вас, имам способността да разбирам, а всички вие сте с малък духовен ръст и не разбирате истината, затова трябва да ме слушате, каквото и да казвам. Само аз мога да вземам решения!“. Що за възглед е това? Ако имаш подобни възгледи, ще се сблъскаш с неприятности и никога няма да изпълняваш добре дълга си. Как можеш да изпълняваш добре дълга си без хармонично сътрудничество, когато винаги искаш да си този, който има последната дума? Такова изпълнение на дълга ни най-малко няма да отговаря на изискванията. Защо казвам това? Винаги искаш да ограничаваш другите и да ги накараш да те слушат; не приемаш нищо от това, което те казват. Така проявяваш пристрастие и упорство, както и надменност и самоправедност. По този начин не само че няма да успееш да изпълниш добре дълга си, но и ще пречиш на другите да изпълнят добре своя дълг. Това е следствие от надменния нрав. Защо Бог изисква хората да си сътрудничат в разбирателство? От една страна, това помага да се разкрие поквареният нрав на хората и така им дава възможност да опознаят себе си и да се отърват от покварения си нрав — то е от полза за навлизането им в живота. От друга страна, хармоничното сътрудничество е от полза и за делото на църквата. Тъй като на всеки му липсва разбиране на истината и всеки има покварен нрав, ако не може да има хармонично сътрудничество, хората няма да са способни да изпълняват добре дълга си, което ще се отрази на делото на църквата. Последствията от това са тежки. В обобщение, за да постигне задоволително изпълнение на дълга си, човек трябва да се научи да сътрудничи хармонично и когато е изправен пред някаква ситуация, да разговаря за истината, за да намери решение. Това е от съществено значение — то е от полза не само за делото на църквата, но и за навлизането в живота на Божиите избраници. Някои хора просто не могат да разберат това; те винаги си мислят, че хармоничното сътрудничество е твърде проблемно и че понякога общението за истината не води лесно до резултати. Тогава тези хора предизвикват съмнения, като казват: „Наистина ли е необходимо хармонично сътрудничество, за да се постигне задоволително изпълнение на дълга? Когато се сблъскаме с някаква ситуация, дали е сигурно, че съвместното общение на всички ще доведе до резултати? Мисля, че всичко това е просто формална процедура и е безсмислено да се следват тези правила“. Правилно ли е това мнение? (Не.) Какъв проблем разкрива то? (Има проблем в отношението на такива хора към изпълняването на дълга.) Някои хора имат надменен и самоправеден нрав, те не искат да разговарят за истината и винаги държат да имат последната дума. Дали някой толкова надменен и самоправеден може да си сътрудничи хармонично с другите? Бог изисква хората да си сътрудничат хармонично при изпълняването на дълга си, за да промени покварения им нрав, да им помогне да се научат на покорство пред Божието дело, докато изпълняват дълга си, и да се отърват от покварения си нрав и така да постигнат задоволително изпълнение на дълга. Да отказваш да си сътрудничиш с другите и да искаш да действаш своеволно и едностранчиво, като караш всички да те слушат — такова ли трябва да е твоето отношение към дълга ти? Отношението ти към изпълнението на дълга е свързано с твоето навлизане в живота. Бог не се интересува от това какво ти се случва, колко работа вършиш, колко усилия полагаш всеки ден. Той гледа какво е отношението ти към тези неща. А с какво са свързани отношението, с което ги вършиш, и начинът, по който ги вършиш? Свързани са с това дали се стремиш към истината, както и с навлизането ти в живота. Бог наблюдава навлизането ти в живота и пътя, по който вървиш. Ако вървиш по пътя на стремежа към истината и ако имаш навлизане в живота, ще си способен да си сътрудничиш в разбирателство с останалите, когато изпълняваш дълга си, и ще го изпълняваш лесно и адекватно. Дали обаче вървиш по пътя на навлизането в живота, ако, докато изпълняваш дълга си, постоянно подчертаваш, че имаш потенциал, че си разбираш от работата, че имаш опит, че проявяваш внимание към Божиите намерения и се стремиш към истината повече от всеки друг, и ако въз основа на това смяташ, че си достоен да имаш последната дума и затова не обсъждаш нищо и с никого, все постъпваш своеволно, изпълняваш твое собствено начинание и все искаш да си „единствен и неповторим“? Не. Това е стремеж към статус и е следване на пътя на Павел, но не е път за навлизане в живота. Начинът, по който Бог кара хората да вървят по пътя на навлизането в живота и по пътя на стремежа към истината, не включва такива модели на поведение и не показва тези проявления. Какъв е критерият за задоволително изпълнение на дълга? (Да търсиш истината във всичко, да си способен да действаш в съответствие с принципите.) Точно така. За да изпълняваш дълга си задоволително, няма значение колко години си вярвал в Бог, колко дълг си изпълнил, нито колко много си допринесъл за Божия дом, още по-малко значение има колко опитен си в дълга си. Основното, което Бог гледа, е пътят, по който върви човек. С други думи, Той гледа отношението на човека към истината и принципите, посоката, произхода и отправната точка зад действията му. Бог се съсредоточава върху тези неща. Именно те определят пътя, по който вървиш. Ако в процеса на изпълнението на дълга ти тези положителни неща изобщо не могат да се забележат у теб, а принципите, пътят и основата на действията ти са твоите собствени мисли, цели и кроежи, отправната ти точка е да защитаваш собствените си интереси и да опазваш репутацията и положението си, начинът ти на действие е да вземаш решения и да действаш сам и да имаш последната дума, никога да не обсъждаш нещата с другите или да не си сътрудничиш хармонично с тях, никога да не слушаш съвети, когато си допуснал грешка, камо ли да търсиш истината. Тогава по какъв начин ще те види Бог? Ти все още не отговаряш на критерия, ако изпълняваш дълга си по този начин, и не си стъпил на пътя на стремежа към истината, защото докато изпълняваш дълга си, не търсиш истините принципи и винаги действаш, както си искаш, и правиш това, което ти се харесва. Това е причината, поради която повечето хора не изпълняват дълга си задоволително. И така, как трябва да се разреши този проблем? Бихте ли казали, че е трудно да изпълнявате дълга си по задоволителен начин? Всъщност не е. Хората само трябва да са способни да възприемат смирена нагласа, да притежават малко разум и да заемат подходяща позиция. Независимо колко си образован, какви награди си печелил или какво си постигнал и независимо колко висок е статусът или рангът ти, трябва да се откажеш от всичко това, трябва да слезеш от високото си място — всичко това е без значение. В Божия дом, колкото и славни да са тези постижения, те не може да са по-висши от истината, защото тези повърхностни неща не са истината и не могат да заемат мястото ѝ. Трябва да си наясно по този въпрос. Ако казваш: „Аз съм много надарен, имам много буден ум и бързи рефлекси, много съм схватлив и паметта ми е изключително добра, така че съм компетентен да вземам окончателното решение“, ако все използваш тези неща като актив и ги приемаш за ценни и позитивни, това е проблем. Ако тези неща са заели сърцето ти, ако са пуснали корени в него, ще ти е трудно да приемеш истината, а за последствията от това е страшно и да се помисли. Затова първо трябва да отхвърлиш и да се отречеш от нещата, които обичаш, които изглеждат хубави и които са ти скъпи. Те не са истината, а напротив, могат да ти попречат да навлезеш в нея. Най-належаща сега е необходимостта да търсиш истината при изпълняването на своя дълг и да практикуваш според нея, така че изпълнението на дълга ти да отговаря на критериите, защото изпълняването на дълга по начин, който отговаря на критериите, е просто първата стъпка по пътя за навлизане в живота. Какво означава „първата стъпка“ тук? Означава да започнеш пътуване. Във всичко има по нещо, с което да започнеш пътуването, нещо, което е най-основно, най-фундаментално, а да отговаряш на критериите при изпълнението на дълга е начин да постигнеш навлизане в живота. Ако начинът, по който изпълняваш дълга си, само изглежда подходящ, но не съответства на истините принципи, значи не изпълняваш дълга си по начин, който отговаря на критериите. Как тогава да се работи по този въпрос? Най-важното е човек да работи върху истините принципи, да ги търси и да се въоръжи с тях. Безполезно е просто да подобриш поведението и темперамента си, ако не се въоръжиш с истините реалности. Може и да имаш някаква дарба или умение. Това е добре, но единственият начин да го използваш правилно е да го прилагаш при изпълняването на дълга си. Доброто изпълнение на дълга не налага подобряване на човешката ти природа или на личността ти, нито изисква да загърбиш дарбата или таланта си. Необходимо е нещо друго. Най-важното е да разбереш истината и да се научиш да се подчиняваш на Бог. Почти неизбежно е да разкриваш покварен нрав, докато изпълняваш дълга си. Как трябва да постъпваш в такива моменти? Трябва да търсиш истината, за да разрешиш проблема и да постъпиш в съответствие с истините принципи. Ако го направиш, доброто изпълнение на дълга ти няма да представлява проблем за теб. В която и сфера да е дарбата или умението ти, или в която и област да имаш някакви професионални познания, най-правилно е да ги използваш при изпълнението на дълга си. Това е единственият начин да го изпълняваш добре. Единият аспект е да разчиташ на съвестта и разума, за да изпълняваш дълга си, а другият е необходимостта да търсиш истината, за да промениш покварения си нрав. Като изпълнява дълга си така, човек получава навлизане в живота и става способен да изпълнява дълга си по начин, който отговаря на критериите.

Както изглежда сега, задоволителното изпълнение на дълга е неразделно от търсенето на истината и от постъпването според истините принципи. Ако човек не може да търси истината, за да разреши проблемите, и да достигне нивото да действа според принципите, тогава той не може да постигне задоволително изпълнение на дълга. Задоволителното изпълнение на дълга се обяснява по този начин. То се определя по този начин. Високи ли са изискванията на Бог към човека? В действителност те не са високи. Той просто иска от теб да имаш правилно отношение, намерение и възглед в действията си. Въз основа на това можеш да получиш делото на Светия Дух и да задълбочиш себепознанието си. Тогава ще си способен да преминеш през изпитания и облагородявания, което ще ти позволи да навлезеш в по-дълбоки истини и да претърпиш промени в нрава си. Преди да преминеш през изпитания и облагородявания, въз основа на твоето разбиране на истината, Бог ще ти даде известен съд и наказание. Но каква е основата за съда и наказанието, както и за изпитанията и облагородяването? Основата е в това дали си достигнал нивото на задоволително изпълнение на дълга си — с други думи, дали си постигнал навлизане в живота. Твоето навлизане в живота не е отделено от работата и отговорностите ти в църквата. Ако прекарваш цял ден вкъщи в четене на Божиите слова и говориш празни приказки за изпълнението на дълга си и навлизането си в живота, това е нереалистично и безплодно. Това прилича на стратегическо мислене в креслото — по цял ден говориш за това, че изпълняваш дълга си задоволително, че получаваш Божието поръчение, но без да се посветиш или да отдадеш всичко от себе си и със сигурност без да страдаш или да преживяваш несгоди. Дори понякога да си трогнат до сълзи от пеенето на химни или от четенето на Божиите слова, това няма да доведе до никакъв резултат. От тази гледна точка има ли връзка между достигането на нивото на задоволително изпълнение на дълга и постигането на спасение? Или това е свързано с получаването на Божия съд и наказание? Те са свързани. За да получи Божия съд и наказание, човек трябва да постигне задоволително изпълнение на дълга си. Защо Бог поставя такъв критерий и защо изисква от хората да постигнат задоволително изпълнение на дълга си? Защото Бог използва изпълнението на дълга ти, за да прецени степента на навлизането ти в живота. Ако си постигнал задоволително изпълнение на дълга си, това означава, че навлизането ти в живота вече е достигнало ниво, което те прави пригоден да приемеш съда и наказанието, което също така означава, че отговаряш на условията да приемеш Божието дело на усъвършенстването върху себе си. И така, какви условия е поставил Бог на човека, за да постигне това? В Божиите очи изпълнението на дълга ти трябва да се възприема като задоволително, което с други думи означава, че има основен път и посока за навлизането ти в живота, които Бог признава и счита за пригодни. Как Бог проверява това? Главно чрез изпълнението на дълга ти. След като си заслужил Божието потвърждение, след като си изпълнил задоволително дълга си, веднага започва следващата стъпка: Бог ще започне да те подлага на съд и наказание. Независимо какви грешки допускаш, ти ще бъдеш дисциплиниран. Като че ли Бог е започнал да те наблюдава отблизо. Това е нещо добро — то означава, че Бог те е утвърдил, че вече не си в опасност и че си правилният тип човек, който в никакъв случай няма да извърши безобразни злодеяния. От една страна, Бог ще те закриля. От друга страна, субективно погледнато, пътят, по който си поел, целите и посоката на живота ти са вкоренени в истинския път. Няма да оставиш Бог, нито ще се отклониш. След това Бог със сигурност ще те усъвършенства. Тази благословия е върху теб. Така че, ако някой иска да получи тази благословия и да върви по пътя на усъвършенстването, първото изискване е да постигне задоволително изпълнение на дълга си. Бог наблюдава как се представяш в Божия дом, както и задачите, поръченията и мисиите, които ти дава, за да разбере отношението ти към Бог и към истината. Чрез това отношение Бог преценява точно по кой път вървиш. Ако си на пътя на стремежа към истината, тогава изпълнението на дълга ти ще отговаря на критерия, а ти със сигурност ще имаш и навлизане в живота и промяна на нрава в различна степен. Всичко това се постига по време на процеса на изпълнението на твоя дълг. Преди Бог официално да те усъвършенства, ти можеш да стигнеш до тук, като разчиташ на човешкото усилие. Без Божието дело можеш да достигнеш само до това ниво. Би било трудно да се стремиш по-нататък. Можеш да разчиташ само на себе си да постигнеш това, което е по силите ти и в рамките на човешките ти способности, като например да се въздържаш чрез волята, да понасяш страдания, да плащаш цени, да се отричаш, да кастриш чувствата си, да изоставяш света, да разпознаваш злите тенденции, да се опълчваш на плътта, да изпълняваш предано дълга си, да разграничаваш и да не следваш човек. Когато постигнеш всичко това, ти си пригоден да бъдеш усъвършенстван от Бог. В общи линии Бог не се намесва в това, което хората могат да постигнат. Той непрекъснато те снабдява с истината, непрекъснато те пои, подкрепя те да разбереш истината, казва ти как да възприемеш истината в различни аспекти и как да навлезеш в истините реалности. След като си ги разбрал и си навлязъл в тях, Бог ще ти даде сертификат за пригодност и шансът ти да бъдеш спасен ще бъде 80 процента. Преди да достигнеш 80 процента обаче, трябва да вложиш цялата си енергия и всичките си усилия. Не може да живееш този живот напразно. Някои хора казват: „Вече двадесет години вярвам в Бог. Вложил ли съм цялата си енергия?“. Това не се измерва с броя на годините. Някои казват: „Вярвам в Бог от пет години и вече разбирам някои истини. Знам как да изпълнявам дълга си задоволително и се стремя в тази посока. Вече съм наясно с някои начини и сякаш се чувствам донякъде спокоен и утешен в сърцето си“. Това чувство в общи линии е точно, но означава ли, че имаш 80-процентов шанс да бъдеш спасен? Не. Колко си достигнал в действителност? Между 10 и 15 процента. Защото в процеса на задоволителното изпълнение на дълга си ти все още трябва да преживееш многократно кастрене, трябва да преживееш много обстоятелства. В тези обстоятелства Бог ще те излага на доста неща в положителен план. В процеса на излагането ти на тези хора, събития и неща — тоест при тези практически обстоятелства — Бог ти позволява да разбереш някои истини. Защо ти позволява да разбереш истини чрез тези хора, събития и неща? Ако не преминеш през тези преживявания, разбирането ти за истината завинаги ще остане на нивото на думите, доктрините и лозунгите. След като преживееш различни обстоятелства в живота, онези доктрини, които преди това си разбирал или си бил способен да възприемеш и да схванеш в паметта си, ще се превърнат във вид реалност. Тази реалност е практическата страна на истината и именно нея трябва да разбереш, и именно в нея трябва да навлезеш.

Какви са шансовете някой да бъде спасен, когато все още не е изпълнил критерия за задоволително изпълнение на дълга си? Най-много 10 до 15 процента, защото той не разбира истината и по никакъв начин не може да има истинско покорство. Може ли човек, който не разбира истината, да действа съгласно принципите? Може ли да се отнася сериозно и отговорно към дълга си? Категорично не. Всички онези, които не разбират истината, определено действат според собствената си воля, вършат нещата нехайно, смесват много егоистични мотиви и действат въз основа на собствените си предпочитания. Дори ако можеш да говориш за много доктрини и да бълваш теории и лозунги, това не означава, че притежаваш истината реалност, така че шансовете ти да бъдеш спасен не са големи. За да постигнеш истинско спасение, да се освободиш от влиянието на Сатана и да живееш според Божието слово, следващата стъпка е да полагаш усилия по отношение на различни истини. Каква е целта на тези усилия? Да навлезеш по-точно и по-стабилно в истината реалност. Само когато си навлязъл в истината, можеш да поемеш по правилния път на живота си. Ако знаеш само как да бълваш доктрини и лозунги, но не схващаш истините принципи за изпълнението на дълга си и дори си способен да действаш безразсъдно въз основа на собствените си прищевки, тогава ти липсва истината реалност и все още си далече от нея. След като човек е преживял много неща по време на изпълнението на дълга си и осъзнава, че не разбира истината, както и колко много неща му липсват, той започва да полага усилия за истината. Постепенно преминава от бълване на доктрини и лозунги към истинско разбиране, към точно практикуване на истината и към истинско покорство пред Бог. По този начин надеждата му да бъде спасен се увеличава и шансовете му стават по-големи. На какво се основава това увеличение? (Основава се на степента, в която той разбира истината.) Степента, в която човек разбира истината — независимо дали става дума за задълбочено разбиране или за повърхностно разбиране — не е най-важният фактор. Най-важното е дали човек може да практикува истината и да постигне навлизане в истината реалност, след като разбере истината. Само чрез практикуване на истината можеш да я разбереш. Никога няма да разбереш истината, ако не я практикуваш. Да разбираш само думи и доктрини не е същото като да разбираш истината. Колкото повече практикуваш истината, толкова повече реалност имаш, толкова повече се променяш и толкова по-добре разбираш истината. Вследствие на това и надеждата ти да бъдеш спасен съответно ще се увеличи. Ако в процеса на изпълнението на дълга си, в положителен план, се отнасяш към дълга си по правилния начин, никога не го изоставяш, независимо от обстоятелствата, с които се сблъскваш, и дори когато другите изгубят вяра и спрат да изпълняват дълга си, ти продължаваш неотклонно да се придържаш към своите вяра и дълг и никога не ги изоставяш от началото до края, като оставаш непоколебим и предан на дълга си до края, тогава ти наистина се отнасяш към дълга си като към дълг и показваш пълна преданост. Ако можеш да постигнеш този критерий, значи по същество си отговорил на изискванията за задоволително изпълнение на дълга си. Това е в положителен план. Преди да постигнеш този критерий обаче, в негативен план, трябва да можеш да устоиш на различни изкушения. Какъв проблем е, когато някой не може да устои на изкушенията в процеса на изпълнение на дълга си, затова го изоставя и бяга, и предава своя дълг? Това е равносилно на предателство към Бог. Да предадеш Божието поръчение означава да предадеш Бог. Може ли човек, който предава Бог, все пак да бъде спасен? С този човек е свършено. Всяка надежда е изгубена, а дългът, който преди това е изпълнявал, е било просто полагане на труд, което е изчезнало в небитието с неговото предателство. Затова е важно човек да се придържа неотклонно към дълга си. Когато правим това, има надежда. Чрез предано изпълняване на дълга си човек може да бъде спасен и да спечели Божието одобрение. Кое всеки счита за най-трудната част от това да се придържаш неотклонно към дълга си? То се изразява в това дали човек може да остане непоколебим, когато е изправен пред изкушение. Какво включват тези изкушения? Пари, статус, интимни отношения, чувства. Какво още? Ако някой вид дълг носи рискове, дори рискове за живота ти, и изпълнението на този дълг може да доведе до арест и затвор или дори до преследване до смърт, можеш ли въпреки това да изпълняваш дълга си? Можеш ли да проявиш упоритост? Лекотата, с която могат да бъдат преодолени тези изкушения, зависи от това дали човек се стреми към истината. Тя зависи от способността му постепенно да различава и разпознава тези изкушения, докато се стреми към истината, да разпознава тяхната същност и сатанинските измами, които стоят зад тях. Това изисква също така да разпознаваш собствения си покварен нрав, своята природа същност и своите слабости. Освен това човек трябва постоянно да моли Бог да го закриля, за да може да устои на тези изкушения. Ако може да им устои и да се придържа неотклонно към своя дълг, без предателство или бягство независимо от обстоятелствата, тогава вероятността да бъде спасен достига 50 процента. Лесно постижими ли са тези 50 процента? Всяка стъпка е предизвикателство, изпълнено с опасности. Не е лесно да бъдат постигнати! Има ли хора, които смятат, че стремежът към истината е нещо много трудно, поради което намират живота си за твърде изтощителен и предпочитат да са мъртви? Кой тип хора се чувстват по този начин? Така се чувстват неверниците. Само за да оцелеят, хората могат да си блъскат главата, да понасят всякакви несгоди и въпреки това да се вкопчват упорито в живота при бедствия, без да се отказват до последния си дъх — ако вярваха в Бог и се стремяха към истината със същата енергия, несъмнено щяха да постигнат резултати. Ако хората не обичат истината и не желаят да се стремят към нея, те са негодни! Стремежът към истината не е нещо, което може да се постигне само с човешки усилия. Той изисква човешки усилия в съчетание с делото на Светия Дух. Той изисква Бог да устройва различни среди, за да изпитва и облагородява хората, а Светият Дух да върши делото Си, за да ги просветлява, озарява и напътства. Страданията, които хората изтърпяват, за да получат истината, са напълно оправдани. Подобно на алпинистите, които рискуват живота си, за да покорят върхове, те не се страхуват от несгодите в стремежа си да достигнат предела, дори до степен да рискуват живота си. Вярването в Бог и постигането на истината по-трудно ли е от изкачването на планина? Какъв тип хора са онези, които желаят благословии, но не са готови да страдат? Те са негодни. Не можеш да се стремиш към истината и да я получиш без воля. Не можеш да го направиш без способността да страдаш. Трябва да платиш цена, за да я получиш.

Хората вече са разбрали определението за задоволително изпълнение, критерия за задоволително изпълнение, причината, поради която Бог е определил този критерий за задоволително изпълнение, връзката между задоволителното изпълнение на дълга и навлизането в живота и други подобни фактори, свързани с истината за задоволителното изпълнение на дълга. Ако след това стигнат дотам, че да могат да се придържат неотклонно към дълга си, независимо от времето и мястото, без да се отказват от него, и ако могат да устоят на всякакви изкушения, а след това да възприемат всичките различни истини, които Бог изисква във всичките различни ситуации, в които ги поставя, да придобият познание за тях и да навлязат в тях, тогава според Бог те в общи линии са постигнали задоволително изпълнение. Съществуват три основни елемента за постигане на задоволително изпълнение на дълга: първо, да имаш правилно отношение към своя дълг и да не се отказваш от него в нито един момент. Второ, да си способен да устоиш на всякакви изкушения, докато изпълняваш своя дълг, и да не се препъваш. Трето, да си способен да разбереш всеки аспект на истината, докато изпълняваш своя дълг и навлизаш в реалността. Когато хората постигнат тези три неща и са отговорили на изискванията, тогава първата предпоставка за приемането на съда и наказанието и за усъвършенстването — задоволителното изпълнение на дълга — ще бъде изпълнена.

Що се отнася до задоволителното изпълнение на дълга, част от смисъла на понятието „задоволително“ е обсъждано и преди. Как беше дефинирано в общи линии понятието „задоволително“ в предишните обсъждания? (Като вършене на нещо според принципите.) „Задоволителното изпълнение“, което обсъждаме днес, се е издигнало до Божиите намерения и до критериите, които Бог изисква от човека. Защо Бог изисква от хората да изпълняват дълга си по критерий за задоволително изпълнение? Това е свързано с Божието намерение за спасяването на хората и с Божиите критерии за спасяването и усъвършенстването на хората. Ако не постигнеш задоволително изпълнение на дълга си, Бог няма да те усъвършенства. Това е най-важното условие за усъвършенстването на хората от Бог. Следователно това дали човек може да бъде усъвършенстван от Бог, зависи в решаваща степен от това дали неговото изпълнение на дълга е задоволително. Ако изпълнението на дълга ти е незадоволително, тогава Божието дело на усъвършенстването на хората няма нищо общо с теб. Сега някои хора са на правилния път в изпълнението на дълга си и посоката им също е правилна, но все още не може да се счита, че изпълняват дълга си задоволително. Защо? Защото хората разбират твърде малко от истината. Това е както когато някои деца, които искат да споделят някои домашни отговорности с родителите си, но вероятно нямат нужния духовен ръст, за да го направят. В кой момент ще имат духовния ръст, за да споделят наистина някои домашни отговорности? Тогава, когато могат да правят някои неща, без да карат възрастните да се тревожат. Тогава те могат да участват в домакинския дълг — тогава могат да го направят. Макар че вече можеш да правиш някои неща, ти все още оставаш на етапа на влагане на усилия и полагане на труд, защото истината, която разбираш, е твърде повърхностна, истината, която можеш да приложиш на практика, е твърде малка, и принципите, които можеш да схванеш, са твърде малко. Често се намираш в процес на лутане, често действаш в състояние на замаяност, така че за теб е много трудно да потвърдиш дали това, което правиш, е съгласно Божиите намерения. В ума ти винаги цари неяснота. Може ли тогава изпълнението на дълга ти да се счита за задоволително? Все още не може, защото разбираш твърде малко от истината и навлизането ти в живота не е достигнало нивото, което Бог изисква. Духовният ти ръст е твърде малък. Какво означава духовният ръст на човека да е твърде малък? Някои казват, че става въпрос за повърхностно разбиране на истината, но всъщност не става въпрос само за повърхностно разбиране на истината. То е пряко свързано и с незрялата човешка природа или с лошите заложби на човека, с наличието на твърде много негативни неща. Например, ако сега върху теб се стовари дълг, а ти не знаеш как да го изпълняваш, може да почувстваш, че си безполезен и че не можеш да проявиш внимание към Божиите намерения. Вследствие на това ставаш негативен и слаб, чувстваш, че Божиите подредби са лоши и че не можеш да направиш нищо, и че със сигурност ще бъдеш отстранен. Тогава вече не искаш да изпълняваш дълга си. Не е ли това проявление на малък духовен ръст? Освен това сега има много млади братя и сестри, които все още не са женени. Ако срещнат красив мъж или жена, те може да се почувстват запленени и няколко разменени погледа помежду им могат да породят чувства. Дали при пораждането на такава силна обич могат да продължат да изпълняват дълга си добре, когато започнат да ходят на срещи? Това е изпадане в изкушение. Не е ли това показателно за малък духовен ръст? Наистина е така. Освен това някои хора имат някакви специални дарби и изпълняват някакъв специален дълг в Божия дом. Това ги кара да считат, че имат някакъв капитал, поради което искат да си придадат важност и винаги искат да се изтъкват. Щом се изтъкват, те губят принципите при вършенето на нещата. И ако другите ги похвалят дори малко, те със сигурност ще загубят принципите си при вършенето на нещата, ще станат самодоволни и ще забравят за дълга си. Това също е изпадане в изкушение. Не е ли това показателно за малък духовен ръст? Дори дребни неща могат да накарат човек с малък духовен ръст да се препъне. Например някои хора работят като актьори в Божия дом. Благодарение на външния си вид и харизмата си те се появяват в няколко филма и след това се чувстват така, сякаш са придобили малко слава. Те си мислят: „Сега съм си създал някакво име. Ако това беше в мирския свят, нямаше ли хората да ми искат автограф? Защо никой в Божия дом не ми иска автограф? Изглежда, че е по-добре да играя в друг добър филм“. Когато обаче не получат главна роля в следващия филм, им се иска да се откажат от дълга си и го считат за безсмислен. Винаги искат да играят главни роли и да бъдат известни актьори, а когато не успеят да го постигнат, те се обезсърчават, стават мрачни и дори обмислят да напуснат. Това означава да имаш малък духовен ръст. Да имаш малък духовен ръст означава, че не си пригоден за значителни отговорности. Дори да ти е възложен дълг от Бог, ти пак не можеш да заслужиш доверието Му. С една погрешна мисъл или с нещо, което е против желанията ти, можеш да се откажеш от дълга си и да се обърнеш срещу Бог. Това не е ли също показателно за малък духовен ръст? (Да, така е.) Това е изключително малък духовен ръст. С такъв малък духовен ръст и с такива модели на поведение колко далече е човек от това да изпълнява дълга си задоволително? В какво се изразява разминаването? То се изразява в това колко човек обича истината. Има и някои хора, които в процеса на изпълнение на дълга си разбират, че най-близкият член на семейството им се е разболял. След това спират да посещават събиранията и пренебрегват дълга си, като смятат, че пропускането на дълга им за няколко дни е нещо незначително — в крайна сметка, ако членът на семейството им умре, той ще си отиде завинаги. Но те не се замислят за това, че изпълнението на дълга им е въпрос от решаващо значение, свързан с придобиването на живот, че това е единственият шанс за постигането на спасение. Те поставят чувствата и семейството си над дълга си и над постигането на спасение. Не е ли това показателно за малък духовен ръст? Техният духовен ръст е твърде малък! Това показва, че те не разбират същинските житейски дела и не умеят да се занимават със същинските задачи. Дали размерът на духовния ръст зависи от възрастта на човека? Не зависи. Покварените човешки същества, независимо дали са мъже или жени, независимо от възрастта, от мястото на раждане или от националността, всички те имат един и същ покварен нрав. Всички те притежават природата на Сатана, могат да се бунтуват срещу Бог и да му се съпротивляват, като извършват всякакви злини. Ако човек не се стреми към истината, може ли да има истинско покаяние? Никога. Той няма да се промени. Някои хора се разболяват и крещят, че се уповават на Бог и не се страхуват от смъртта, но същевременно чувстват, че не могат просто така да седят и да не правят нищо. Мислят, че ако не изпълнят дълга си, със сигурност ще умрат, затова веднага отиват да изпълняват дълга си. Гледат кой дълг е свързан с най-натоварените задачи и е най-важен, кой е ценен от Бог и бързат да се захванат с него. През целия процес на изпълнение на дълга си те продължават да се чудят: „Може ли тази болест да бъде излекувана? Силно се надявам, че може. Посветил съм живота си, не трябва ли да бъда излекуван?“. В действителност болестта, която имат, е неизлечима. Независимо дали изпълняват дълга си или не, те ще умрат. Въпреки че са дошли да изпълняват дълга си сега, Бог наблюдава човешките сърца — с такъв малък духовен ръст и с такъв мотив, могат ли да изпълняват дълга си добре? Категорично не. Хората от този тип не се стремят към истината и човешката им природа не е добра. Те винаги се съобразяват със собствените си малки кроежи. Щом болестта им се изостри или се почувстват дори малко зле, те започват да си мислят: „Наистина ли Бог ме благослови? Наистина ли се е грижил за мен и ме е закрилял? Изглежда, че не е, затова няма да изпълнявам повече дълга си“. В момента, в който се почувстват малко неразположени, искат да се откажат от дълга си. Имат ли някакъв духовен ръст? (Не.) Затова не си мислете, че само защото различни хора могат да седят тук и да слушат проповеди или могат да изоставят семействата си и кариерите си, за да изпълняват дълга си на някаква позиция в Божия дом — да вършат работа, свързана със своите професионални умения или области на познание, — те непременно изпълняват дълга си. Това не означава също, че всички, които изпълняват дълга си, го правят с желание, а още по-малко, че всички, които изпълняват дълга си, притежават определен духовен ръст. Външно хората изглеждат заети и сякаш вършат нещата с желание и отдават всичко на Бог въз основа на искрена вяра в Бог. В действителност дълбоко в сърцата си всеки от тях често е слаб. Те често таят мисли да се откажат от дълга си, често имат свои собствени планове и още по-често се надяват, че Божието дело ще приключи скоро, за да могат бързо да получат благословии. Тяхната цел е точно такава. Това, с което Бог възнамерява да се справи, са тези човешки слабости, непокорството и малкия духовен ръст, както и невежите мисли и действия на хората. Когато всички тези въпроси бъдат преодолени и вече не представляват проблем, когато нищо от възникналите проблеми не може да повлияе на способността ти да изпълняваш дълга си, тогава това е достатъчно и твоят духовен ръст е израснал. Пътят, по който в крайна сметка ще върви човек, и степента, в която ще го извърви, не се определят от това колко силно скандира лозунги, нито от мимолетните му емоции или желания. По-скоро това зависи от стремежа му и от степента на любовта му към истината.

В какви ситуации ще се откажете от дълга си? Дали когато се изправите пред смъртта? Или когато се сблъскате с някои дребни разочарования в живота? Някои хора имат много изисквания по отношение на изпълнението на дълга им. От една страна, те не трябва да бъдат излагани на вятър или слънце, а работната им среда трябва да е удобна. Не могат да понесат дори малък повод за оплакване. Освен това трябва често да бъдат със съпруга си (или съпругата си), да живеят в свят за двама, а също така да имат свой личен живот, като например да излизат да се забавляват, да ходят на почивка и т.н. И всичко това трябва да ги удовлетворява. Ако са дори малко неудовлетворени, в сърцата си ще се почувстват неудобно и непрестанно ще негодуват, и дори ще смущават другите, като разпространяват представи. Някои хора, които разбират истината, могат да разпознаят, че тези хора не са добри, че са неверници, и ще странят от тях. Но има и такива, които не разбират истината. Те имат малък духовен ръст и им липсва проницателност, и те ще бъдат засегнати от смущенията на тези хора. Кажете Ми, трябва ли такива злодеи да бъдат премахнати от църквата? (Да.) Този тип хора, които постоянно смущават и пречат на работата на църквата, трябва да бъдат премахнати, за да бъдат защитени онези, които имат малък духовен ръст и които са невежи. При какви обстоятелства вие самите бихте изоставили дълга си и бихте напуснали без предизвестие? Например, докато разпространяваш евангелието, виждаш някой, който е много красив и говори обаятелно, и колкото повече го гледаш, толкова повече обожанието ти се увеличава, и си мислиш: „Колко чудесно би било да не изпълнявам дълга си и да си намеря партньор като този!“. Щом мислиш по този начин, ти си в опасност. Лесно ще се поддадеш на изкушението. А щом си мислил твърде много за това, ти си решен да се домогнеш до тази връзка. Но когато най-накрая спечелиш този човек, осъзнаваш, че той също е покварено човешко същество и в крайна сметка не е толкова страхотен, но тогава вече е твърде късно за съжаление. След като някой попадне в изкушението на романтичните обвързвания, не е лесно да се измъкне. Няма да е лесно да се върне назад, без да загуби една-две години или от три до пет години. През тези три до пет години, които си загубил, колко истина ще пропуснеш? Колко голяма ще бъде загубата за твоя живот? С колко много ще се забави израстването ти в живота? Има и такива хора, които виждат, че други хора печелят много пари в мирския свят, носят маркови дрехи, похапват и попийват добре, и сърцето им започва да се вълнува. Те също искат да отидат да печелят пари. Така възниква изкушението. Всеки човек, чийто ум започва да препуска лудо, когато се сблъска със ситуации, и мисли да изостави дълга си, не е способен да устои на изкушението. Той е в опасност. Това е признак за малък духовен ръст. Чувстваш се разстроен и недоволен, когато видиш някой друг да яде някаква хубава храна. Чувстваш се недоволен и когато видиш някой друг човек с добър партньор. И ставаш нещастен, когато видиш някой, който е приблизително на твоята възраст и е почти толкова привлекателен, колкото теб, но е облечен по-добре от теб и дори е известен. Започваш да си мислиш, че ако не беше изоставил образованието си, ако беше завършил и беше намерил кариера, със сигурност щеше да се справяш по-добре от него. Винаги, когато се сблъскаш с тези ситуации, си тревожен в продължение на дни. Тези изкушения са вид възпиране, вид раздразнение за теб, което показва, че твоят духовен ръст е малък. Когато разпространявате евангелието и срещнете подходящ представител на противоположния пол от типа „висок, богат и красив“ или жена, която е със светла кожа, богата е и е красива, може да не сте способни непременно да избегнете изкушението. Какво означава, че може да не сте способни да го избегнете? Означава, че духовният ти ръст не е достигнал ниво, на което можеш да преодолееш различните изкушения, че не можеш да ги избегнеш, затова сърцето ти е завладяно и подлъгано. Това, за което мислиш, за което разсъждаваш в ума си, дори това, за което мечтаеш и обсъждаш с другите, всичко е свързано с тези въпроси. То се отразява на изпълнението на дълга ти. Докато разговаряш за истината, другите имат много какво да кажат, докато ти допринасяш все по-малко и губиш интерес към вярата в Бог. Не означава ли това да бъдеш подлъган? Това е изпадане в изкушение и е опасно. Някои хора считат, че човек е изпаднал в изкушение едва когато е започнал да се среща с някого или е излязъл с него, но докато стигне до този момент, с него вече е свършено. Могат ли да възникнат подобни ситуации, ако вие се сблъскате с такива въпроси? (Не знам.) Ако не знаете, това доказва, че духовният ви ръст е малък. Защо това доказва, че духовният ви ръст е малък? От една страна, ти никога не си се сблъсквал с такива въпроси, така че не знаеш как би реагирал. Не се владееш. От друга страна, когато се сблъскаш с подобна ситуация, нямаш правилното отношение и подход да се справиш с такъв проблем. Ако не можеш да потърсиш истината, за да разрешиш проблема, това означава, че си пасивен. Пасивността доказва, че имаш малък духовен ръст и че си невеж. Макар че може би не съблазняваш активно другите, другите със сигурност може да те съблазнят, което носи изкушение по твоя път. Ако не можеш да го преодолееш, това е проблем. Например, какво става, ако някой ти предложи пари и статус или ако се появи още по-добър човек и се опита да те съблазни? Ще бъде ли лесно да преодолееш това? Какви са шансовете ти да успееш да го преодолееш? Казват, че някои хора, след като получат само два шоколада от някого, който ги харесва, се влюбват и обмислят да започнат връзка с този човек — толкова малък е техният духовен ръст. Дали става въпрос за това, че не е вярвал в Бог достатъчно дълго? Не е задължително. Някои хора са вярващи повече от десетилетие и все още могат да изпаднат в изкушение, когато се сблъскат с подобни ситуации. Независимо дали се сблъскват с това за първи, втори или трети път, те все още могат да бъдат съблазнени. Каква е причината за това? Духовният им ръст е малък и те наистина нямат разбиране за някои истини. Защо нямат разбиране? Защото не се стремят към истината, винаги са объркани. Според тях тези въпроси не са съществени. Те си мислят: „Ако наистина се появи подходящ партньор, защо да не мога да се оженя? Просто все още не съм срещнал подходящия човек, а и никой не ме впечатлява, така че просто ще се справям как да е“. Това половинчато справяне не е отношение на стремеж към истината, не е вървене по пътя на постигането на спасение и усъвършенстване — не е това отношение. Те просто искат да избутат някак си — т.е. да се носят по течението, да живеят ден за ден и да отидат там, където ги отведе животът. И ако наистина дойде ден, в който не могат да продължат, така да бъде. Те не се интересуват от Божието намерение да спаси хората или от делото, което Бог върши за това спасение. Нещо повече, те не търсят искрено и различните истини, свързани с Божието спасяване на човека, нито приемат това присърце. Някой може да каже: „Но той винаги присъства на проповедите. Как можеш да кажеш, че не го приема присърце?“. Но това само да спазваш ритуала за посещаването на събирания и да слушаш проповеди е нещо различно от това да приемеш истината. Има много хора, които слушат проповеди, но колко от тях действително практикуват истината? Още по-малко са онези, които поемат по пътя на стремежа към истината. Има много хора, които се съсредоточават единствено върху разбирането на доктрини и върху обогатяването на собствените си представи и фантазии, когато слушат проповеди. Онези, които обичат истината, слушат с цел да я търсят и да я приемат. Те са способни да слушат проповеди и да се самоанализират, като сравняват чутото със собствените си състояния, и се съсредоточават върху справянето със своя покварен нрав. Те се придържат към практическите аспекти на истината. Те наблягат на практикуването и на преживяването на тези аспекти и на придобиването на истината. Следователно онези, които обичат истината, слушат проповеди, за да получат живот, за да разберат истината и за да се преобразят. Те приемат истината в сърцето си и когато я практикуват, разбраното от истината им носи полза. Разбирането на истината осигурява път. Що се отнася до онези, които не се стремят към истината, те слушат проповеди по объркан начин. Те ще изслушат цялата проповед от началото до края, а когато след това ги попиташ какво са разбрали, ще кажат: „Разбрах всичко. Водих си точни бележки за всичко“. Но ако ги попиташ как това им помага, те само неопределено ще кажат, че то им помага донякъде. Всъщност това помага ли им? Не, защото те не са усвоили истините на проповедта. Защо не са ги усвоили? Защото не са ги приели, как биха могли да ги усвоят? Някои хора казват: „Как може да не са ги усвоили? Как може да не са ги приели? Те слушаха много внимателно и дори си водеха бележки“. Някои хора си водят бележки само формално, а не защото копнеят за истината. Някои хора, които разговарят за истината, не я приемат непременно. Зависи от това дали сърцата им наистина копнеят за истината. Какво означава тогава наистина да приемаш истината? Това означава, че след като прочете Божиите слова, човек може да ги съобрази със собствените си състояния, със собственото си поведение и постъпки, с принципите на вярата в Бог, с дадените от Бог поръчения и отговорности, както и с пътя, по който върви. Той може да се самоанализира по отношение на всички тези неща, да ги разпознае ясно, да постигне разбиране на истината, а след това да я практикува и да навлезе в нея. Само такъв човек приема истината, само такъв човек се стреми към истината.

Току-що бяха обсъдени проявленията на хората с малък духовен ръст. В процеса на постепенното разбиране на истината хората постепенно ще разрешават проблемите със своя малък духовен ръст като глупост, невежество, плахост и слабост. Какво означава слабост? Означава, че елементът на вярата ти в Бог е особено малък. Вярата ти в Бог е съвсем минимална. В духа на доктрината ти вярваш, че Бог може да осъществи всичко и че Той господства над всички неща, но когато се сблъскаш с реални ситуации, не се осмеляваш да се довериш на Бог. Не се осмеляваш да Му предадеш всичко чистосърдечно и не можеш да се покориш — това е слабост. Глупостта, невежеството, плахостта и непокорството на хората, тези негативни неща, могат да бъдат преодолени само постепенно или подобрени в различна степен чрез търсене на истината при изпълнението на дълга. Какво означава подобрение? Означава, че тези негативни неща постепенно ще се преодоляват. Резултатите от изпълнението на дълга ти стават все по-добри, а когато се сблъскаш със ситуации, можеш да понасяш повече, отколкото преди. Например в миналото, когато се сблъскваше с такива ситуации, поради малкия си духовен ръст щеше да бъдеш слаб, щеше да станеш пасивен и това дори щеше да се отрази на отношението ти към изпълнението на твоя дълг. Щеше да избухнеш, да се откажеш от дълга си, да бъдеш нехаен и да не проявяваш преданост. Сега, когато се сблъскаш с такива ситуации, степента на твоята преданост към изпълнението на дълга ти не намалява. Ако имаш трудности или слабости в сърцето си, можеш да потърсиш истината, за да ги преодолееш. Това означава, че въпросът за навлизането ти в живота вече няма да оказва влияние върху изпълнението на дълга ти. Настроенията ти, състоянието ти и слабостта ти вече няма да влияят на определената за теб работа, нито ще влияят на отговорностите, дълга и задълженията ти. Не е ли това увеличаване на способността ти да се справяш с въпросите и с външните събития? Това е израстване в духовен ръст. Някои хора са много щастливи, ако ги помолят да играят главна роля, и дори не стъпват на земята от щастие. Но ако ги помолят да играят второстепенна роля, нямат желание, стават мрачни и ходят с наведена глава. Някои хора винаги искат да изпъкнат, когато разпространяват евангелието, но не могат да разговарят за истината. Те не практикуват обучение, но въпреки това винаги искат да застават на високи места и да показват лицата си. Това истинско покорство ли е? Това ли е правилното отношение към изпълнението на дълга? Когато нагласата на човека е неправилна и състоянието му е погрешно, той трябва да търси истината за преодоляването на тези неща и в крайна сметка да е способен да търси и да практикува истината, независимо каква ситуация възниква. Това означава да имаш житейско преживяване. Щом можеш да различаваш всички видове въпроси, значи си придобил имунитет. Независимо с какво се сблъскваш и кога се случва то, това няма да повлияе на изпълнението на дълга ти, нито изпълнението ти ще бъде повлияно от някакъв дребен проблем, лека промяна в настроението или промени в хора, събития, неща и обстоятелства. Способността ти да преодоляваш греха и да преодоляваш различни обстоятелства и настроения ще стане по-силна — това означава, че духовният ти ръст е израснал. Как израства духовният ръст? Това е резултатът, който се постига, когато хората постепенно навлизат в истината реалност, като търсят истината, за да разрешават проблемите. Щом си разбрал някои истини и тези истини се превърнат в твоя живот, щом станат основа на твоето поведение, щом се превърнат в твоя възглед за наблюдаване на нещата и щом станат твоя пътеводна светлина, тогава ти си издръжлив. Няма да ставаш слаб толкова често. Например ти щеше да си много щастлив, ако преди това те бяха направили водач. Ако те бяха заменили, щеше да бъдеш негативен в продължение на месец-два, нямаше да искаш да правиш нищо, което се иска от теб, щеше да изпълняваш всяка задача с негативно отношение, да действаш нехайно, дори до степен да се откажеш напълно. Сега, ако възнамеряват да те заменят, ти би казал: „Дори да бъда заменен, това няма да ми повлияе. Няма да бъда негативен нито за ден. Ако днес бъда заменен, ще продължа с това, което трябва да правя утре. Приемам устроеното и подреденото от Бог и му се покорявам“. Това е издръжливост. Как се постига тази издръжливост? Ако не се стремиш към истината и, когато се сблъскаш с проблеми, не търсиш истината за разрешаването им и не се съсредоточаваш върху това да действаш съгласно принципи, ще имаш ли този духовен ръст? Никога няма да бъдеш устойчив, ако живееш според философиите на невярващите за мирските дела. Само ако живееш съгласно истината, можеш постепенно да се избавиш от горделивостта, статуса и суетата, така че в крайна сметка нищо да не може да те събори и нищо да не може да ти повлияе да изпълняваш добре дълга си. Това е да имаш духовен ръст. То е да си издръжлив. Когато си издръжлив и твоят духовен ръст е пораснал, не изпълняваш ли дълга си все повече по начин, който отговаря на критериите? Когато изпълняваш дълга си задоволително, не означава ли това, че вече имаш определен духовен ръст? Какво включва този духовен ръст? Истинска вяра в Бог, истинско покорство пред Бог и преданост към Бог, както и способността да се отнасяте правилно към дълга си. Да приемате всичко от Бог и да сте способни да се покорявате на Бог, да се боите от Бог и да отбягвате злото. Това са проявленията на израстването на духовния ръст.

Сега почувствахте ли в съзнанието си, че спасяването ви трябва да бъде поставено на дневен ред и че вече не можете да се заблуждавате по този въпрос? Разбирането на всяка една истина е изключително важно за това да бъдеш спасен. Не можеш да се заблуждаваш по отношение на нито една истина. Да вярваш в Бог не е просто да полагаш някакви усилия, да обикаляш насам-натам, да понасяш някакви страдания и да си способен да упорстваш в изпитанията, без да се препъваш. Ако хората, които вярват в Бог, наистина считат, че това да бъдеш спасен е важен житейски въпрос, и се отнасят към получаването на истината като към важен житейски въпрос, тогава те могат да се избавят от всичко. За тях ще бъде лесно да се избавят. Ако някой все още не е почувствал колко важно е да бъде спасен, тогава това е глупаво и невежо. Вярата му е твърде слаба и той все още живее в много затруднено положение. Ако някой не обича истината, ще му бъде трудно да постигне задоволително изпълнение на дълга. Това е така, защото за да постигне задоволително изпълнение на дълга, човек трябва да разбере много истини и също така да навлезе в много истини. В процеса на разбиране на истината и на навлизането в нея изпълняваният от него дълг постепенно ще стане задоволителен. Различните му слабости и настроения постепенно ще се променят, а различните му състояния също постепенно ще се подобряват. В процеса на разбирането на истината и на навлизането в истината реалност, той все повече ще е наясно в себе си за виждането относно вярата в Бог и относно това да бъдеш спасен, а в същото време желанието и търсенето на спасение ще стават все по-неотложни. Какво се разбира под неотложност? Това означава, че можеш да почувстваш, че спасението е неотложен въпрос, че е изключително важен въпрос и че ако не преодолееш покварения си нрав, това може да бъде много опасно и ти няма да си способен да постигнеш спасение. Това е вид нагласа, която носи усещане за неотложност. В началото нямаш понятие за това, че биваш спасен или усъвършенстван. Постепенно започваш да разбираш, че хората имат покварен нрав и се нуждаят от Бог, за да ги спаси. Откриваш, че хората живеят в грях, хванати в капана на покварен нрав, без свобода, живеят живот, изпълнен с изключително страдание, и че рано или късно ще бъдат пометени от злите тенденции на Сатана. Осъзнаваш, че хората сами не могат да останат непоколебими — независимо колко си издръжлив или решителен, не можеш да гарантираш, че ще следваш Бог до края — и че трябва да се стремиш към истината, трябва да преживееш съд, наказание, изпитания и облагородявания, за да разбереш истината и да се опознаеш, и едва тогава ще имаш решимостта да следваш Бог до края. Именно в този момент започвате да изпитвате някаква неотложна нужда да бъдете спасени. Разбирането на истината е от решаващо значение за това да бъдете спасени. Стремежът към истината е важен въпрос, който човек никога не бива да изоставя или да пренебрегва. Дали се стремите към истината, или не, има пряка връзка с това да бъдете спасени и е неразривно свързано с това дали можете да бъдете усъвършенствани от Бог. В процеса на изпълнение на дълга ви всички проблеми и трудности, с които се сблъсквате, трябва да бъдат разрешени чрез търсене на истината. Вашите слабости, невежество и глупост постепенно също ще се променят. Какво означава тази промяна? Тя означава, че способността ти да преодоляваш греха е станала по-силна, а ти ставаш все по-чувствителен към покварения си нрав и към нечестивите неща. В сърцето си придобиваш повече проницателност и чувство за тези въпроси. В момента на някои хора все още им липсва тази осъзнатост и те не чувстват нищо, когато видят грях, нечестивост или сатанински неща — това е неприемливо и показва, че техният духовен ръст все още е недостатъчен. Някои други хора нямат никакви чувства, никаква проницателност и дори следа от истинска омраза към различните модели на греховно поведение и към различните грозни аспекти на Сатана. Нито имат някаква осъзнатост или проницателност, или още по-малко омраза към собствените си действия и покварата, която разкриват, както и към покварения нрав и грозните неща дълбоко в сърцата им — тези хора все още са далеч от това да имат духовен ръст. Колкото и голямо да е разминаването обаче, независимо колко слаб е човек или колко малък е духовният му ръст в момента, това не е проблем, защото Бог е предоставил на хората път и посока за разрешаването на тези проблеми. Тъй като постепенно достигаш критерия за задоволително изпълнение на дълга си, същевременно ти се стремиш към разбиране на истината и навлизане в истините реалности. Докато се стремиш да разбереш истината и да навлезеш в истините реалности, способността ти да преодоляваш греха става все по-силна, а способността ти да разпознаваш нечестивите неща също се увеличава, като по този начин ти се справяш със своята слабост и непокорство в различна степен. Например, когато духовният ти ръст е малък и се сблъскаш с някаква ситуация, дори да знаеш, че тя не е добра, въпреки това ти може да си възпиран и обвързан от нея и дори да участваш в нея. Когато разбереш истината и можеш да практикуваш някои истини, освен че ще ненавиждаш тези неща в сърцето си, ти ще ги отхвърлиш и ще откажеш да участваш в тях. В същото време ще помогнеш и на другите да се освободят от тях. Това е напредък. Това е израстване на духовния ръст. Кои са белезите на израстването на духовния ръст? На първо място, човек е предан в изпълнението на дълга си, без повече нехайно поведение. На следващо място, вярата му в Бог става по-истинска и по-практическа и той има истинско покорство пред Бог. Освен това човек може да разпознава и преодолява изкушенията и смущенията на Сатана. Сатана вече не може да го подвежда или да го контролира и той може да се освободи от влиянието на Сатана. С това човек наистина е изпълнил критерия да бъде спасен.

След днешното общение знаете ли как да оцените дали дългът, който изпълнявате, отговаря на критериите? Ако знаете, това доказва, че донякъде разбирате тези истини и сте постигнали напредък. Ако не знаете, това доказва, че не сте разбрали казаното и сте изостанали. Необходима ви е яснота по два аспекта: единият е способността да оценявате себе си, а другият е да знаете как да изпълнявате дълга си, така че да отговаряте на критерия и да познавате пътя. Преди това през повечето време нашите обсъждания бяха съсредоточени върху изпълнението на дълга и малко се споменаваше за задоволителното му изпълнение. Днес основното обсъждане беше за критериите за задоволителното изпълнение на дълга. Разговаряхме в общи линии доста ясно за критериите за задоволителното изпълнение и за различните истини, свързани с този аспект. Освен това какви въпроси трябва да се избягват и какви принципи трябва да се отстояват в процеса на изпълнението на дълга, както и кои са грешките, които не бива да се допускат — всичко това е много важно. По-специално не крадете приношения, не се впускайте безразсъдно в романтични връзки и не пренебрегвайте работните подредби. Ако допуснеш тези грешки, тогава с теб е напълно свършено. За теб няма надежда да бъдеш спасен. Затова не поемай по грешен път, не върви по пътя на зъл човек. Щом стъпиш на този път, наистина няма надежда. Никой не може да те спаси. Ако Бог не те спаси, тогава със сигурност не можеш и сам да се спасиш. Ако някой стигне дотам, това е сериозен проблем. Няма да е лесно да се върне. По същество това е път към нищото.

28 ноември 2018 г.