А сега нека разговаряме за това какви са проявленията на незадоволителното изпълнение на дълга. Първо ще разговарям за един пример и всички вие можете да разпознаете дали този човек изпълнява дълга си задоволително и в съответствие с Божиите изисквания. Имаше един човек, който беше избран за водач в църквата и беше приет да живее в едно полувярващо семейство, в което някои членове бяха вярващи, а други — не. Всички от семейството имаха обаче една особена черта, която се състоеше в това, че бяха особено умели в разчитането на настроението и в ласкаенето на онези, които имат власт. Какво щеше да породи неволно тази черта за водача? (Тя щеше да породи изкушение.) Тя породи изкушение. Това благословия или нещастие беше за него? Дали беше благословия или нещастие, предстои да разберем. Нека продължим. След като прие водача в дома си, това семейство му сервираше месо и добра храна на всяко хранене. Защо приеха водача по този начин? От любов ли? Дали щяха да приемат братята и сестрите по този начин? Определено не. Когато водачът беше там, те му приготвяха месо всеки ден. Накрая водачът, възхитен от храната, каза на семейството: „Цялото ви семейство обича Бог. Майка ви може да влезе в царството, синът ви може да влезе в царството, ти и съпругата ти също можете да влезете в царството. В бъдеще цялото ви семейство може да влезе в царството“. Като чу това, семейството се въодушеви и си помисли: „Цялото ни семейство може да влезе в царството, дори невярващите сред нас могат да влязат. Изглежда, че месото, което му давахме, не е било напразно. Трябва да продължим да му го поднасяме“. В действителност това семейство почти не разбираше какво означава влизането в царството, но знаеше, че това е нещо добро. Кой от онези, които вярват в Бог, не би искал да влезе в небесното царство и да получи благословии? Те си мислеха: „Щом водачът казва, че можем да влезем в царството, значи можем, нали? Думата на водача е окончателна. Все пак водачът представлява Бог!“. След това колкото повече водачът им казваше, че могат да влязат в царството, толкова по-пищни ястия му предлагаха те. Постепенно този водач вече не искаше да посещава други семейства, защото те не му предлагаха тези хубави неща и не го ласкаеха по този начин. Не след дълго водачът започна да напълнява все повече. Главата му също стана по-дебела и от „човешка глава“ се превърна в „свинска глава“. По време на едно събиране на колегите това веднага беше забелязано. Те не го бяха виждали само от месец, но той беше напълнял толкова много, че те незабавно го разпитаха за работата му. Откриха сериозни проблеми и го кастриха строго, като разнищиха същността на проблема му, преди накрая да заменят този лъжеводач. По-нататъшното разследване разкри още проблеми: този лъжеводач не вършеше никаква истинска работа и всеки ден се отдаваше на предимствата на своя статус. Той облагодетелстваше тези, които го ласкаеха, като ги повишаваше, а потискаше онези, които не му предлагаха подаръци. Дори изискваше от жена си да му носи повече пилешко месо за ядене. И така, какво мислите за изпълнението на дълга на този лъжеводач? Какво беше отношението му към неговия дълг? В действителност той не си вършеше работата. По-скоро сякаш беше отишъл някъде само за да бъде чиновник. В противен случай как би могъл да натрупа толкова много килограми? Има две причини за това: от една страна, той умишлено избираше приемни семейства, в които можеше да яде месо, като оставаше при тях и непрекъснато си угаждаше. От друга страна, той определено нямаше чувство за бреме, докато изпълняваше дълга си, и не понасяше никакви несгоди. Ако един водач или работник има чувство за бреме, като види голямото натоварване на църквата и многото проблеми, които се нуждаят от спешно разрешаване, няма ли да се разтревожи и обезпокои? Това безпокойство би го подтикнало към действие. Той веднага би започнал да се занимава с тези проблеми, да влага енергия и да понася някои несгоди. Физически той щеше да отслабне. Това е природен закон. При какви условия човек би продължил да яде повече и да наддава на тегло? То би могло да се случи поради това, че по цял ден се храни до насита и не се съсредоточава върху нищо друго, че е освободен от бреме, че се държи високомерно, откъснат от общността и от работното място, че се отдава на плътски удобства. Само тогава човек би могъл да продължи да наддава на тегло и да се превърне от „човешка глава“ в „свинска глава“ за малко повече от месец. И така, доколко добре този водач изпълняваше дълга си? Естеството на ролята му на водач се беше променило. Вече не ставаше въпрос за изпълнение на дълга му, а за отдаване на удобства и на предимствата на статуса. Той се държеше като държавен чиновник. Не само че избягваше истинската работа, но се занимаваше и със злосторничество. Ако някой не го ласкаеше или не му предоставяше вкусна храна, той го потискаше. Нещо повече, подстрекаваше братята и сестрите да се присъединят към него в кастренето му и накрая си навличаше обществения гняв. Хората започнаха да изпитват отвращение от него и да се дистанцират от него. Като оставим настрана причините за отстраняването му, да обсъдим просто задоволителното изпълнение на дълга му. Отдаването на предимствата на статуса и липсата на реална работа е най-сериозният проблем. Той не служеше на Божиите избраници. Държеше се с тях като чиновник и по никакъв начин не изпълняваше дълга си. В работата си като водач той не проявяваше и капка преданост при изпълнението на дълга си, камо ли да отдава сърцето си и енергията си. Влагаше сърцето си и енергията си само за ядене, пиене и забавление. Блъскаше си главата и мислеше как да се отдава на предимствата на статуса си, и не разговаряше за истината с приемното семейство, за да ограничи този вид ласкателно поведение от страна на домакините. Нещо повече, той заблуждаваше семейството и казваше, че само такова гостоприемство ще позволи влизане в царството и спечелване на награди. Не е ли това вършене на зло? Ако така се отнасяше към приемното семейство, какво би направил с делото на църквата? Как би се отнасял към Божиите избраници? Със сигурност щеше да е изпълнен с измама и нехайство. Този човек знаеше ли наистина какво е дълг? Знаеше ли какво представлява работата, която Бог му е поверил? За какво приемаше това поръчение? Приемаше го като капитал и като основа за отдаване на предимствата на своя статус, в резултат на което извърши множество злини, смути църковния живот и причини загуба на навлизането в живота на братята и сестрите. Такъв начин на изпълнение на дълга е не само незадоволителен, но се е превърнал и в злодеяния. Ако липсва задоволителен елемент в изпълнението на дълга на даден човек, може ли Бог да го запомни? (Не може.) Очевидно не може, което е доста жалко. Жалко е да не разбираш истината — още по-жалко ли е да разбираш истината, но да не я практикуваш? (Да, така е.) Това е първият случай, случаят с „човешката глава, която се превърна в свинска глава“. Този случай е относително прост: той включва отдаване на предимствата на статуса, изпълнение на дълга без капка преданост и липса на поне мъничко богобоязливо сърце. Този водач се отнасяше към дадения му от Бог дълг като към капитал, за да се отдава на предимствата на своя статус. Това е лесно за разпознаване. Запомнете наименованието на първия случай, за да можете в бъдеще да правите сравнение, да разпознавате другите и да се мотивирате. Какво мислите за този случай, за който говорих? Ненавиждате ли такива хора и такива действия? (Да.) Ако приемете Божието поръчение, бихте ли могли да извършите такива действия? Ако бихте могли да имате повече разум от този лъжеводач и да бъдете донякъде въздържани, и ако бихте могли да се стремите към истината, тогава все още има някаква надежда. Но ако би могъл да се отдаваш на ядене и пиене и да се наслаждаваш на предимствата на статуса като него, тогава ще бъдеш разкрит и отстранен. Ще бъдеш чисто и просто лъжеводач и човек, когото Бог ненавижда. Сега вие имате известна проницателност и разбирате някои истини. Степента, в която можеш да се въздържаш и да се контролираш, определя колко надежда имаш за спасение. Тези две неща са в правопропорционална зависимост. Ако не можеш да се въздържаш и продължаваш да действаш според собствените си предпочитания, ако живееш в покварен нрав и се отдаваш на предимствата на статуса, ако си доволен и опиянен, когато някой те ласкае, без никакъв самоанализ или истинско покаяние, тогава надеждата, която имаш, че ще получиш спасение, е нулева.

Сега нека поговорим за друг случай. По време на експанзията на евангелието много хора в църквата отиват на различни места, за да разпространяват евангелието. Работата по разпространяването на евангелието е дълг за всеки. Независимо как се отнасяш към него или дали смяташ, че този дълг е добър или не, като цяло той е поръчение, дадено от Бог на хората. Когато говорим за Божиите поръчения към хората, това включва отговорността на хората, а също така и техния дълг. Понеже включва дълга на хората, то включва и начина, по който човек изпълнява дълга си. В процеса на разпространяването на евангелието някои хора търсят специално богати райони и заможни домакинства. Когато видят някой да кара хубава кола или да живее в голяма къща, те изпитват завист и ревност. Ако намерят домакинство, което да ги приеме в дома си добре, те се застояват и таят алчно сърце. Мислят, че щом са допринесли за процеса на разпространяване на евангелието, трябва да се наслаждават на известна благодат. И така, в какво се превръща тяхното разпространяване на евангелието? Всичко, което правят, е да се отдават на плътски удоволствия, като разменят полагането на труд за физическа наслада, и това се превръща в продаване на труда им. След две-три години те са придобили някои хора чрез разпространяването на евангелието там и дори са основали църква, вследствие на което са натрупали известен капитал. Тогава започват да прекаляват и когато вече „славно“ се завърнат в родния си град, сияят и на практика са се превърнали в модерни хора. Донасят висококачествени домакински уреди и електронни продукти и са облечени в изискани дрехи от главата до петите. Местните хора вече не ги разпознават и си мислят, че сигурно са забогатели някъде. Няма ли проблем в този случай? Те са вярващи от толкова много години и винаги са изпълнявали дълга си далеч от дома. Първоначално в дома им не е имало нищо ценно, но сега се завръщат с всичките тези изискани дрехи и хубави уреди, които хората им дават. Те са и добре облечени, и добре оборудвани. Считат това за Божия благодат. Но откъде всъщност са се взели тези неща? Може да се каже, че те са били разменени за усилията им по разпространяването на евангелието. Някои други хора виждат дългогодишната им вяра и усърдния им труд по разпространяването на евангелието, затова дават на този човек няколко хубави неща. Това „даване“ на милостиня ли е? Това състрадание ли е? Ако тези хубави неща са получени заради разпространяването на евангелието, дадени са им от други хора заради ласкателство, уместно ли е този човек да ги счита за Божия благосклонност или за Божия благодат? Казано направо, той се възползва от възможността да разпространява евангелието, за да се сдобие с тези неща. Ако винаги се оплаква от бедността си пред другите, а същевременно споменава, че харесва тази или онази вещ, и след това хората неохотно му я дават, това не прилича ли на изнудване или шантаж? Някои хора, които проповядват евангелието, обичат да казват на другите: „Ние, разпространителите на евангелието, сме божии вестители, изпратени сме от бог. Вие получавате божието евангелие от нас — каква огромна благословия и предимство придобивате! Предвид колко сте богати и на колко голяма божия благодат сте се наслаждавали, не трябва ли да покажете някаква благодарност? Не следва ли да споделите с нас някои от излишните или неизползваните си неща?“. След подобно убеждаване някои хора, от смущение, в крайна сметка се поддават, а разпространителите на евангелието считат, че това е напълно обосновано. Дали тези, които дават, наистина го правят охотно? Независимо дали даващите го правят охотно, такива ли неща трябва да получават разпространителите на евангелието? (Не.) Някои се обосновават: „Защо да не ги получавам? Работил съм усилено, за да проповядвам евангелието. Не е ли получаването на тези няколко неща просто божия благодат?“. Какво правиш, когато проповядваш евангелието? Това начин да си изкарваш прехраната ли е? Проповядването на евангелието не е сделка. Това е твой дълг. Когато изискваш неща от хората, ти по същество изискваш неща от Бог. Но тъй като не можеш да стигнеш до Бог и не смееш да Го помолиш, вместо това се обръщаш към хората и ги подвеждаш, като им говориш за множество духовни теории. Считаш, че си спечелил заслуги, като си придобил някои хора чрез разпространяването на евангелието, и че имаш право да получиш някаква компенсация за усилията си. Не смяташ, че ще изглежда добре директно да поискаш пари, затова искаш неща в замяна, като вярваш, че по този начин усилията ти не са били напразни. Дали това е изпълнение на твоя дълг? (Не е.) Естеството на твоите действия се е променило. В какво си превърнал разпространяването на евангелието? Използвал си Божието евангелие за търговски цели и си го разменял за тези материални неща. Що за поведение е това? (Опортюнизъм.) Това опортюнизъм ли е? Като го наричаме опортюнизъм, омаловажаваме ли неговата сериозност? В действителност това не е ли вършене на зло, не е ли това злодеяние? (Да, така е.) Защо се счита за злодеяние? Разпространяването на евангелието е изпълнение на дълг и свидетелстване за Бог. Като свидетелстваш за Бог, едновременно с това ти донасяш евангелието на определен човек и Бог придобива този човек, а ти по този начин си изпълнил мисията си. Каквото и да трябва да получиш за изпълнението на мисията си, Бог ще ти го даде. Не е нужно да го искаш от някого, нито има причина някой да разменя милостиня за това евангелие. Божието евангелие е безценно. То не може да се купи с каквато и да било сума пари, нито може да се разменя за нещо. Когато използваш разпространяването на евангелието като възможност за придобиване на материални облаги, ти губиш свидетелството си. Това отношение е богохулно и е признак за опозоряване на Бог. Освен това какво е естеството на това да караш хората да са ти благодарни, след като им разпространиш евангелието? Това е кражба на Божията слава! Божието евангелие и Божието дело не са стоки. Бог дарява свободно Своето евангелие на човека. То е безплатно и не включва никакви сделки. Въпреки това хората превръщат Божието евангелие в стока, която продават на другите, като изискват от тях пари и материални неща. В това липсва свидетелство и се опозорява Божието име. Не е ли това злодеяние? (Да, така е.) Това наистина е злодеяние. Това задоволително изпълнение на дълга ли е? (Не е.) По-сериозно ли е естеството му от това на случая, за който току-що говорихме — „човешката глава, която се превърна в свинска глава“? (Да.) В какво се състои неговата сериозност? (В опозоряването на Бог.) Това е опозоряване на Бог, хулене на Бог и открадване на Божията слава. Да вземеш Божието евангелие и да го продаваш на хората, да им го предлагаш, сякаш е някаква стока, след което да печелиш прекомерно и да търсиш лична изгода от това — що за същества биха направили това? Това са бандити и зли хора, които се държат по сатанински начин! Бог несъмнено е създал небето, земята и всички неща, както и човечеството, но Сатана и злите духове подвеждат хората, като казват, че те са тези, които са създали човешките същества, небето и земята, и карат хората да им се покланят като на Бог и на Създател. Не е ли това открадване на Божията слава? Това е грях, това е злодеяние, това е противопоставяне на Бог. Дали продаването на евангелието от човека е същото като поведението на Сатана? (Да, така е.) С каква цел продава евангелието? Да накара хората да го смятат за вестител на евангелието, сякаш евангелието произлиза от него и той има властта да взема решения. Това не е ли открадване на Божията слава? (Да, така е.) Какъв грях е извършен с открадването на Божията слава? Какво е неговото естество? Това е злодеянието на противопоставянето на Бог. Това е поведение на хулене на Бог. Дали разпространяването на евангелието по този начин все още се счита за изпълнение на нечий дълг? Това изцяло е извършване на зло. То е противопоставяне на Бог. Разпространяването на евангелието по този начин изобщо не е свидетелстване за Бог, така че то не е изпълнение на дълга, а си е чисто вършене на зло. Някои хора казват: „Разпространяването на евангелието е толкова тежка работа. Получаването на някои хубави неща е справедливо. Това не се счита за нещо лошо сред невярващите“. Правилно ли е това твърдение? Зависи от това какви са намеренията ти, за какво жадуваш и какво е естеството му. Ако го правиш за лична изгода, това, което продаваш, е Божието евангелие, това, което продаваш, е истината, а това, което в крайна сметка придобиваш, е твоята собствена облага — тогава това наистина е злодеяние. Пресилено ли е да се окачестви като злодеяние? (Не.) Ни най-малко не е пресилено. Когато някой е получил своя дълг и го е изпълнил, но след това възникнат такива последствия, кой е виновен? (Самият човек.) Той може да вини само себе си. И така, как са се появили тези последствия? Това е пряко свързано с нечестивата човешка природа. Някои хора не се стремят към истината, но имат чувство за срам, характер и съвест, така че не биха направили такива неща. Ако някой все пак извърши такива действия, това показва, че на този човек му липсва човешка природа, че е алчен и че има порочен нрав. Това води не само до неспособност да изпълни задоволително дълга си, но в действителност се превръща във вършене на зло. Някои хора казват: „Как може това да бъде окачествено като вършене на зло? Човекът е успял да придобие доста хора чрез разпространяването на евангелието. Само фактът, че е имал видими резултати, би трябвало да обори идеята, че върши зло, нали?“. Правилно ли е това твърдение? (Не.) Защо е неправилно? Разпространяването на евангелието е негов дълг, негова отговорност. Какво намерение и цел стоят зад този негов дълг? От какви принципи се ръководи неговият дълг? Отговорен ли е той за своите действия? Въз основа на тези фактори може да се определи дали човекът изпълнява дълга си, или върши зло. Макар че е изпълнявал дълга си, отправната точка за изпълнението е погрешна. Той не е действал според принципите и е извършил много злодеяния. Липсва и най-малко проявление на практикуване на истината. Каква е същността на този вид разпространяване на евангелието? (Продаване на евангелието.) Как трябва да бъде наречен този случай? Случаят с „продаването на евангелието“. Само като чуете тези думи, знаете, че естеството на въпроса е много сериозно. Как е възможно някой да продава Божието евангелие? Естеството на този въпрос за продаването на евангелието е много сериозно. Така че всеки път, когато се спомене за продаване на евангелието, не трябва ли хората да знаят какъв е проблемът, какви са състоянията, какви са моделите на поведение и методите? Това е вторият случай и естеството на този случай е по-сериозно от това на предишния.

Следващият случай също е един от тези, които се случиха по време на разпространяването на евангелието. В миналото Божият дом беше установил някои принципи и методи за разпространяване на евангелието, включително методи, които се отнасят до състраданието и сприятеляването. Това позволи на някои хора да открият пропуски, от които да се възползват. Кои хора се възползваха от тези пропуски? Хора с нечестива човешка природа, които не обичат истината. В процеса на разпространяването на евангелието наистина има някои нечестиви хора, които се възползват от тази възможност, за да си намерят интимни партньори и да влязат в романтични и интимни отношения. Когато се случват такива неща, те си мислят, че има причини за тях, а всъщност това са тези нечестиви хора на Сатана, които се възползват от пропуските. Като се възползват от възможността при разпространяването на евангелието да осъществят контакт с противоположния пол, когато тези хора намерят някой подходящ или предпочитан човек, те правят всичко по силите си, за да намерят възможност да общуват с него и да го съблазнят. На пръв поглед изглежда, че това е с цел да придобият хора чрез разпространяване на евангелието, но в действителност това е с цел да задоволят личната си похотливост. Те вършат всички тези неща под претекст, че разпространяват евангелието, под претекст, че разширяват Божието дело, под претекст, че свидетелстват за Бог и се посвещават на Бог, както и под претекст, че изпълняват дълга си. Никой не прави тези неща неволно. Всъщност те са напълно наясно, но упорито се преструват на объркани. Когато върши тези неща, всеки човек знае в сърцето си, че те са греховни, те са ненавиждани от Бог и Бог не ги позволява, но не може да контролира плътската си похотливост и се опитва усилено да намери извинения и оправдания за греховете, които извършва. Може ли това да прикрие собствените му проблеми? Ако извършиш такива грехове веднъж или два пъти и след това се покаеш, Бог все пак може да ти прости, но ако упорито отказваш да се промениш, ти си в опасност. Някои хора може да се почувстват малко неспокойни всеки път, когато извършат такъв грях, като се чудят: „Мога ли да бъда спасен, ако постъпвам по този начин?“. Но след това си мислят: „Това не е голямо зло. Най-много е просто разкриване на поквара. Няма да го правя отново. Това няма да повлияе на моя изход и на моята крайна цел“. Дали това отношение към извършването на прегрешение е отношение на истинско покаяние? Ако в сърцето му няма дори покаяние, дали няма да продължи да извършва нови прегрешения? Мисля, че това е много рисковано. Може ли такъв човек да изпълнява дълга си задоволително? В изпълнението на дълга му все още има елементи на „частна операция“. Той смесва „публичното и частното“, което е голямо подправяне! Това несъмнено ще накърни Божия нрав. Тези хора не могат да бъдат смятани за „задоволителни“ в изпълнението на дълга си. Това е по-сериозно от искането на неща или от продаването на евангелието. Защо е по-сериозно? То е отвратително. Това е търговия с плът и похот. И така, какво е естеството на този проблем? Това е самоволно съгрешаване въпреки познаването на истинския път. Думата „самоволно“ променя естеството на проблема. Всъщност те знаят, че правилата и принципите в работните подредби са предназначени да накарат хората да практикуват мъдрост и да попречат на Сатана да придобие лостове за влияние над тях. Целта е да доведат хората пред Бог, но те се възползват от пропуските и използват възможностите, за да разгърнат на воля нечестивата си похотливост. Това се нарича съзнателно извършване на грях. Какво казва Библията за него? („Защото ако съгрешаваме самоволно, след като сме познали истината, не остава вече жертва за грехове“ (Евреи 10:26).) Ако дори приносът за грях на кръста вече не е налице, тези хора имат ли все още някакво отношение към спасението? Това зависи от ситуацията. Някои хора постъпват по необходимост или се самобичуват вътрешно, но са принудени да постъпят по този начин поради обстоятелствата в дадения момент. Ако това не се случи твърде много пъти, не повече от три пъти, те може да бъдат опростени. Какво означава, че може да бъдат опростени? Това означава, че при първото нарушение, ако могат да се вразумят, да потърсят истината, да покажат признаци на разкаяние и да се върнат назад, без да извършат отново нарушение, като същевременно поискат да изпълнят дълга си, може да им бъде даден шанс да изкупят греховете си. В такива случаи все още има надежда за спасение, но колко е тя, зависи от личния стремеж. Никой не може да направи окончателна преценка за теб, никой не може да ти даде гаранции. Това зависи основно от твоя собствен стремеж. Няма да ти давам обещания, че стига да не извършиш отново този грях, със сигурност ще бъдеш спасен. Няма да ти дам такова обещание, защото не знам как ще се представиш в бъдеще. Ако надхвърлиш броя пъти, за които е възможно опрощение, ако многократно откажеш да се промениш и в процеса на проповядването на евангелието нямаш добри дела, които да компенсират злодеянията ти, тогава с теб е напълно свършено. Ти си извършил толкова много зло, без следа от добри дела. Проповядвал си евангелието само за да се занимаваш безразсъдно с интимни отношения, а не за да изпълняваш добре дълга си — това няма нищо общо с изпълнението на дълга ти. Тук вече не става въпрос за наличие или липса на принос за грях. Като какви трябва да бъдат категоризирани такива хора? Те трябва да бъдат категоризирани като мръсни демони и зли духове. Те не са нормални човешки същества. Те не просто извършват грехове. Те нямат нищо общо с изпълнението на дълга си. Има ли все още надежда за тяхното спасение? Няма. Такива хора са изритани от Божия дом. Те са изключени и Бог няма да ги спаси. Това, което правят и начинът, по който се държат, не само че не засяга техния дълг, но дори не може да се счита за задоволително изпълнение на дълга. Крайният резултат и изходът за такива хора ще се определят въз основа на тяхното категоризиране. Този случай не е ли доста отвратителен? Неговото естество е дори по-сериозно от това на втория случай, който току-що обсъдихме. Сред тези хора има такива, чиито случаи са с по-сериозно естество. Могат ли те да се върнат назад? Могат ли да имат покайващо се сърце и да спрат да вършат такива неща, и все още да полагат труд, като разпространяват евангелието в Божия дом? Има ли такива хора? (Не.) Могат ли те доброволно да полагат труд? (Не.) Всъщност някои от тези хора са придобили някакви хора през времето, когато са разпространявали евангелието. Но сега на какво се равнява цялата тази работа, която са извършили? Тя се равнява на полагане на труд, а не на изпълнение на дълга им. Всъщност на тези хора не са им липсвали усилия, но пътят, по който са поели, е определил съдбата и изхода им. Дали всеки от онези, които също разпространяват евангелието, ще се сблъска с такива изкушения? Може да се каже, че всеки ще се сблъска с такъв вид изкушения в различна степен и в различни ситуации, но означава ли това, че всеки от тях ще се поддаде на изкушението и ще извърши грях? (Не.) Не всеки може да извърши грях, не всеки може да се занимава с такива дейности — това заклеймява онези, които наистина се занимават с такива дейности, и по този начин те биват разкрити. Това показва, че нещо не е наред с техния нрав и с тяхната човешка природа. Кого могат да винят за това, че имат такъв изход? (Самите себе си.) Те могат да винят само себе си и никой друг.

Някои хора, независимо какви прегрешения са извършили по време на разпространяването на евангелието, никога не търсят истината, за да се справят с тях, не се молят на Бог и никога не се занимават със самоанализ, което показва, че те упорито не се покайват. Накрая тези хора биват отстранени. Чувал съм за човек, който, докато разпространявал евангелието, обсебил една жена и дори не ѝ позволявал да си намери партньор и да се омъжи. Естеството на това прегрешение е много тежко. Що за човек е това? (Зъл човек.) Могат ли такива зли хора да останат в Божия дом? (Не.) В Божия дом няма място за такива тирани. Те позорят Бог! Като вършат такива неща, те влияят върху възприемането на Бог от безброй хора и карат толкова много хора да Го разбират погрешно! Хората ще кажат: „Как може някой, който вярва в Бог, да върши такива неща?“. Това вече е позор за Бог. Ако църквата не отлъчи такива хора и не се справи с тях, а вместо това ги остави да продължат да разпространяват евангелието и им даде шанс да се покаят, това е напълно погрешно. Този човек не е нарушител за първи път. Поведението му е сериозно по своето естество и той трябва направо да бъде отлъчен. В противен случай това би опозорило Бог и би дало на Сатана повод да съди и заклеймява Божия дом. Затова на Сатана не може да се дава възможност да придобие лостове за влияние. Тези, които обичайно са разпуснати, трябва да бъдат отлъчени от църквата. Такива хора са разпуснати духове, които вече са опозорили Бог, и Бог категорично няма да ги спаси. Независимо колко ефективно проповядват евангелието или колко хора са придобили, ако не вървят по правилния път, те са унищожили и изгубили себе си. На такива хора не се позволява да виреят в Божия дом. Те са цел за изключване. И така, дали делата им се считат за изпълнение на дълга им? Не, целият им принос е напълно заличен в Божиите очи и Бог няма да го запомни. Те не са просто незадоволителни. Естеството на изпълнението на дълга им се е променило и се е превърнало във вършене на зло. Как Бог постъпва с онези, които вършат зло? Той ги изключва. Какво означава да бъдеш изключен? Означава, че те са извадени от хората, които Бог е избрал и подготвил да спаси — те не принадлежат към тях. Вместо това са категоризирани към злите духове, мръсните демони и неспасените. Какви са шансовете им да постигнат спасение? (Нулеви.) Въпреки че са изпълнявали дълга си и все пак са следвали Бог, накрая този тип хора стигат до този момент и биват отстранени. Така че, виждаш, че това са още един тип хора. По-сериозно ли е естеството на този случай от това на предишния? (Да.) То е още по-сериозно. То е целенасочено. Този случай трябва да се слее с третия. Той попада в категорията на специален, типичен случай в третия пример и е целенасочен. Как трябва да се нарича този случай? „Нечестивите хора ще бъдат изключени“, нека се спрем на това заглавие. За трите типа хора в тези три случая изпълнението на дълга им в общи линии се равнява на полагане на труд без никакъв резултат. Какво означава да полагаш труд без резултат? Означава, че са превърнали дълга си в просто полагане на труд — и дори тогава не са полагали добре труда си или не са изпълнявали правилно дълга си. Не са се отнесли към дълга си като към дълг и дори са извършили различни прегрешения и злодеяния и накрая са били отстранени, без да получат добър изход. Естеството и на трите случая е много сериозно.

Има и друг случай, чието естество също е доста сериозно. Имаше един човек, който дълги години изпълняваше дълга си и външно изглеждаше, че се стреми към истината и искрено отдава всичко на Бог. Той се отказа от брака и семейството си, изостави кариерата и перспективите си, отиде на много места, за да изпълнява дълга си, и освен това вършеше някаква работа, от която имаше малки последствия. В процеса на изпълнение на дълга си обаче той разбра малко истини, защото не се стремеше действително към истината и си мислеше, че се справя добре само защото можеше да говори за някои думи и доктрини. Още по-сериозното беше, че този човек изобщо не практикуваше истината. Така че изпълнението на дълга му се свеждаше само до проповядване на някои доктрини и до следване на някои правила, като обикновено се държеше любезно с другите и не оскърбяваше никого. По отношение на начина, по който трябваше да се изпълнява работата на църквата, и на все още съществуващите проблеми той не беше внимателен, не положи усилия и не потърси истината, за да разреши тези проблеми. Накратко казано, отношението му към работата беше повърхностно и безразлично. Изглеждаше сякаш не се отпускаше, но не се и преуморяваше. Не изглеждаше да върши нещата нехайно, но резултатите от работата му не бяха особено добри. В един конкретен инцидент, поради небрежността и нехайното му отношение, той причини загуба на Божиите приношения от над 10 милиона юана. Какво точно означава сумата от 10 милиона юана? Като чуят за такава сума, обикновените хора биха я сметнали за астрономическа. Ще ахнат от изненада и няма да посмеят да мислят за нея, тъй като никога през живота си не са виждали толкова много пари. Но този „стар господин“, след като причини загуба за над 10 милиона юана в приношения, не изпита угризение, не показа и намек за покаяние и не се натъжи. Когато църквата го отлъчи, той взе да се оплаква. Що за същество би направило това? Нека обсъдим два въпроса. Първо, тази сума беше изгубена, докато ти работеше, и независимо чия е вината, ти носиш отговорност. Твоя беше отговорността да я опазиш, но ти не го направи. Това е занемаряване на дълга, защото това не са човешки пари. Това е приношение и хората трябва да се отнасят към него с най-голяма преданост. Ако има загуба на приношения, как трябва да мисли човек? Дори смъртта не би била достатъчна компенсация! Колко струва един човешки живот в пари? Ако загубата е твърде голяма, дори отказът от живот няма да е достатъчен, за да се изплати тя! Основното е, че естеството на този въпрос е твърде сериозно. Този „стар господин“ не взе на сериозно загубата на толкова много приношения. Този човек е страшно отвратителен! За него загубата на над 10 милиона юана в приношения е като загуба на стотина юана. Той изобщо не докладва за това на Горното, изобщо не изпита угризения по този въпрос и не каза на хората около себе си: „Нека да анализираме как загубихме тези пари и какво трябва да се направи. Трябва ли да ги възстановим, или да намерим друго решение? Или може би трябва да информираме Горното, да признаем отговорността, да подадем оставка и да се помолим на Бог да изповядаме греховете си?“. Той нямаше дори такова отношение. Това не е ли отвратително? (Да, така е.) Крайно отвратително е! Способността му да извърши такова голямо злодеяние разкрива отношението му към неговия дълг и към Бог. Второ, след като беше отлъчен, той не само че не прие това, не изповяда греха си, нито се покая, а дори се оплака. Такъв човек е неподвластен на разума. Помислете само за какво евентуално би могъл да се оплаква. Той се оплакваше: „Вярвам в бог повече от 20 години, никога не съм се женил, отказах се от толкова много неща, изтърпях толкова много страдания, а сега ме отлъчват, отхвърлят ме. Ще си намеря собствено място!“. Не след дълго се ожени. Кажете Ми, ако един нормален човек — човек със съвест и човешка природа — имаше поне мъничко чувство за съвест, щеше ли да се ожени толкова бързо? Щеше ли да е в настроение за това? По принцип човек с поне мъничко съвест и човешка природа, когато се сблъска с такъв тежък проблем, би се замислил дори за смъртта, като си каже: „Животът ми свърши, как можах да извърша такава постъпка, след като вярвам в Бог повече от 20 години? Сам съм си виновен и заслужавам да бъда отлъчен! Какви ти 10 милиона. Аз не мога да си позволя да възстановя дори един милион. Дори да ме продадат, няма да мога да компенсирам тази сума, животът ми не струва нищо!“. Защо тогава го направи, като знаеше, че нямаш толкова пари? Не знаеш ли, че парите бяха приношение, посветено на Бог? Тези пари не бяха твои. Твоя отговорност беше да ги пазиш. Това не беше нещо, което няма никакво отношение към теб. Това беше нещо, което ти трябваше да пазиш в безопасност. Това беше най-важното нещо и твоята небрежност беше занемаряване на дълга. След като го изгуби, ти със сигурност не можеш да избягаш от отговорността за него. Като човек, който вярва в Бог, нямаше ли задължение и отговорност да пазиш тези приношения в безопасност и да предотвратиш всякакви произшествия? Не трябваше ли да сведеш до минимум риска от това нещо да се обърка? Ако не можеш да направиш дори това, тогава какъв си ти? Не си ли жив демон? (Да, така е.) Това е ужасно отвратително и лишено от човешка природа! Нещо повече, след като беше отлъчен, той не само че престана да вярва в Бог и се ожени, но и смути вярващите в семейството си — естеството на това действие е още по-сериозно. Той изпълняваше дълга си в продължение на много години, изостави много неща, направи много жертви, свърши немалко работа, пое рискове и излежа присъда в затвора. Но тези външни фактори не определят съдбата на човека. Какво я определя? Пътят, който човек избира. Ако беше поел по пътя на това да се стреми към истината, нямаше да свърши по този начин и нямаше да причини такава голяма загуба на Божия дом. Не беше никак случайно, че се случи такова сериозно произшествие, което беше пряко свързано с качеството на неговата човешка природа и с пътя, който този човек избра. Смятате ли, че Бог е наясно с пътя, по който върви той? (Да.) Бог знае. И така, дали този инцидент имаше за цел да го разкрие или да го отстрани? Той имаше за цел както да го разкрие, така и да го отстрани. От човешка гледна точка изглеждаше, че той изпълнява добре дълга си, с преданост, с отдаденост, с готовност да плати цената и със способност да понася несгодите. Тогава защо Бог би направил нещо подобно с него? Защо Бог би го разкрил? Какво е трябвало да бъде разкрито? Дали това е било просто, за да се разкрие неговият изход? Не, това е трябвало да разкрие вярата му, да разкрие човешката му природа, да разкрие същността и природата му — всичко това сега е разкрито. Може ли Бог все пак да спаси такъв човек? Има ли Бог дори искрица надежда за него? Бог няма абсолютно никаква надежда за такъв човек. Останала ли е у Бог някаква любов или милост към него? Абсолютно никаква. Някой може да каже: „Ако Бог няма никаква любов или милост към него, тогава само праведност, величие и гняв ли остават?“. Точно така. Такъв зъл човек не се нуждае повече от любов или милост и няма нужда от тях, защото е накърнил сериозно Божия нрав. Всичко, което е останало от Бог за него, е праведност, величие и гняв. Неговият изход няма нищо общо с Божието дело на управлението, няма абсолютно нищо общо с Божието дело за спасяването на човечеството. Той е отстранен и отделен. Следователно, независимо къде се намира този човек сега, в Божиите очи той не е нищо друго, освен жив мъртвец, ходещ труп, който живее сред мръсни демони и зли духове, сред онези, които носят човешки лица, но притежават зверски сърца и които са зверове в човешки дрехи. Това са неговите качества и той е изключен от погледа на Създателя. С оглед на неговия изход и окончателното му отношение към това важно събитие, настъпило в живота му, дали изпълнението на дълга му през цялото това време има нещо общо с думата „задоволително“? (Не.) Откъде знаеш, че изпълнението на дълга му не беше задоволително още преди да се случи това събитие? Чрез преценка и заключение ли, или направи тази оценка, като наблюдаваше същността му? (Чрез наблюдаване на същността му.) Това е правилното. Вземете за пример Павел — ако той се беше стремял към истината, ако можеше да се стреми да бъде доведен до съвършенство като Петър, нямаше да изрече такива богохулни думи. За всеки изход си има причина. Изходът, с който се сблъска този човек, си има своите основополагащи причини. Фактът, че този човек беше способен да стигне до този момент днес, и отношението му към Бог, отношението му към приношенията и отношението му към собствените му злодеяния са достатъчни, за да могат хората да видят ясно по какъв път вървеше той и каква беше в действителност вярата му в Бог. Това напълно разкрива неговата същност и пътя, на който се намираше. Ако се намираше на пътя на стремежа към истината, на пътя на това да се бои от Бог и да отбягва злото, и ако можеше истински да се отнася към своя дълг като към своя отговорност и задължение, как щеше да се справи с тази ситуация, когато тя неизбежно му се случи? Определено нямаше да има отношението, което има сега — на съпротива и оплакване. Демоничната му страна беше разкрита. Природата същност дълбоко в душата му беше напълно разобличена. Той не е човешко същество, той е дявол. Ако беше човек, нямаше да завърши по този начин, след като беше вярвал в Бог повече от 20 години. Ако беше човек, колко ли щеше да съжалява за тази голяма загуба на приношенията? Колко ли сълзи щеше да пролее? Колко ли силно щеше да се разтрепери? Щеше да се чувства неизбежно отговорен и виновен за ужасен грях, щеше да вярва, че не може да му бъде простено, и щеше да чувства, че трябва да се покае и да изповяда греховете си пред Бог. Най-малкото, дори църквата да го беше отлъчила, той нямаше да спре да вярва, нито да предаде Бог, камо ли да смути вярата на семейството си в Бог. Какво можем да разпознаем от различните последващи модели на поведение на този човек? Че той е неверник, че не обича истината и че човешката му природа също е злонамерена. Това е четвъртият случай. Как трябва да наречем този случай? („Случаят със загубата на десет милиона в приношения“.) Трябва да добавим към това и неговата реакция и да го наречем „Загубата на десет милиона в приношения без признаци на покаяние“. Това наименование не е ли по-добро? То служи като предупреждение за другите. Най-малкото то кара хората да осъзнаят в какво се крие сериозността на неговите действия.

Настъпването на всички тези събития, различните модели на поведение, показани от тези хора, както и отношението им към Бог след настъпването на тези събития възникнаха и бяха разобличени в процеса на изпълнението на дълга им. Следователно до известна степен пътят, по който човек поема, когато вярва в Бог, и крайният му изход са силно свързани с изпълнението на неговия дълг. Дори може да се каже, че съществува пряка връзка. Темата за изпълнението на дълга трябва да бъде вечна тема и истината относно този аспект също трябва да бъде вечна тема. Именно истината е това, което хората трябва да разберат най-основно, и това е темата, която трябва да се обсъжда непрекъснато в процеса на житейското израстване на хората и на вярата им в Бог. Това е така, защото тя е неразривно свързана с промените в нрава на хората, с навлизането им в живота и с вида на пътя, по който вървят, както и с това какъв краен изход имат. Днес разговаряхме обстойно за изпълнението на дълга, както и за няколко случая. Основната цел на това общение е да ви накарам да разберете как да изпълнявате дълга си по начин, който Бог одобрява, какви са последствията, ако вършите зло, и колко е важно да изпълнявате дълга си според критериите. Събитията в тези случаи ставаха все по-сериозни и все по-страшни, но те не са измислени от Мен. Те наистина се случиха сред онези, които вярват в Бог и които са в редиците на изпълняващите дълга си. Какво означава това? Някои хора казват: „Е, няма проблем, ако не изпълняваме дълга си, но когато го изпълняваме, винаги възникват проблеми. Така че не е ли нормално просто да не изпълняваме дълга си?“. Каква е тази линия на мислене? Не е ли това същото, като да се откажете да се храните от страх да не се задавите? Не е ли това глупаво? Трябва да се научиш да търсиш истината, за да разрешиш тези проблеми. Това е активното отношение и отношението, което трябва да има един нормален човек. Ако се страхувате, че при изпълнението на дълга ви може да възникнат проблеми, които ще доведат до това да бъдете заклеймени, отлъчени, отстранени или изключени, и накрая до това да загубите всяка надежда за постигане на спасение, и ако просто спрете да изпълнявате дълга си или възприемете негативен, враждебен подход към него, що за отношение е това? (Лошо.) Някои други казват: „Нашата човешка природа е твърде слаба за изпълнение на дълга, така че защо просто да не полагаме труд със задоволство? Бог няма високи изисквания към онези полагащи труд и не съществуват никакви критерии или принципи — достатъчно е само да полагаме усилия. Да правим каквото се иска от нас, да бъдем послушни, да не поемаме никакви съществени отговорности и да нямаме никакви амбиции да станем водачи или работници. Най-голямото благословение би било да сме способни просто да останем до края“. Как ви се струват тези мотиви? Не са ли те доста низки и подли? Могат ли такива неамбициозни хора да получат Божието спасение? Може ли човек без човешка природа да полага труд задоволително? Хората без човешка природа не могат да полагат труд задоволително. Те няма да станат преданите полагащи труд, които ще получат възможност да останат.

Броят на примерите, споменати през последните няколко пъти в общението, е сравнително голям. Тези събития са лесни за запомняне, но истините, за които разговарях, са трудни за разбиране. Все пак има полза от това: чрез обсъждането на тези събития можете да си спомните или да разберете малко от истините, засегнати в тях. Ако не говорехме за тези случаи, постигането на такъв резултат вероятно би изисквало повече усилия. Обсъждането на тези случаи служи едновременно като стимул и предупреждение и помага на хората да намерят правилния път въз основа на тях. То ви напътства в това да знаете по кой път да вървите във вярата си, за да избегнете нарушаването на Божиите управленски закони, допускането на големи грешки или поемането в погрешна посока. Основната цел е да се помогне на хората да изпълняват дълга си задоволително. След като чухте за тези четири случая, как се чувствате? Имате ли ново разбиране за задоволителното изпълнение на дълга? Лесно ли е за хората да изпълняват дълга си задоволително? (Не е лесно.) В какво се състои трудността? Дали хората продължават да допускат грешки, защото не разбират истината и не могат да намерят принципите? (Не.) Тогава в какво се състои трудността? Тя се състои в следното: хората не обичат истината и не се стремят към нея. В процеса на изпълнението на дълга си, ако хората не се стремят към истината и не я практикуват, в съчетание с техния злобен, нечестив и надменен нрав, това лесно може да доведе до определени последствия и резултати, които те не очакват или не искат да видят. Някой предвижда ли лош изход за себе си? (Не.) Има ли хора, които се надяват просто на посредствен изход, като считат, че стига да избутат до края, без да умрат, всичко е наред? (Да.) Що за хора са тези? Това са хора, които не се стремят към истината. Те просто отмерват времето до смъртта. При такива хора изпълнението на дълга им със сигурност е напълно нехайно, поради което те лесно допускат грешки или извършват грях и им е много трудно да изпълняват дълга си съгласно критериите. Какъв тип хора могат да изпълняват дълга си съгласно критериите? (Онези, които се стремят към истината.) Кой друг? (Хората с човешка природа.) Какво включва човешката природа? (Съвест и разум.) Онези, които имат съвест и разум, които притежават човешка природа, лесно ще изпълняват дълга си съгласно критериите, ако се стремят към истината. Някои хора казват: „Ти продължаваш да говориш за тези сериозни негативни примери на хора, които не изпълняват дълга си задоволително, и това ни кара да губим увереност. Дали някога ще достигнем критерия за задоволително изпълнение на дълга си? Има ли някакви положителни примери за това?“. Нека тогава обсъдим нещо по-ободряващо и положително. Понастоящем много хора започват да се съсредоточават върху това да се стремят към истината, а също и да стават по-усърдни при изпълнението на дълга си. Например някои хора могат да си сътрудничат хармонично с другите, докато изпълняват дълга си. Какво означава хармонично сътрудничество? Ето едно от проявленията му: не става въпрос само за това всички да се разбират добре външно, без конфликти и интриги. Хармоничното сътрудничество означава, че когато се сблъскваш с различни проблеми в работата — независимо дали имаш прозрение за тях и дали твоята гледна точка е правилна, или не — ти все пак можеш да се съветваш и да разговаряш с другите, да търсиш истините принципи и след това да постигнете общо съгласие. Това е хармонично сътрудничество. Каква е целта на постигането на общо съгласие? Целта е да изпълняваш по-добре дълга си, да вършиш по-добре работата на църквата и да си способен да свидетелстваш за Бог. Ако искаш изпълнението на дълга ти да отговаря на изискванията, тогава в процеса на изпълнението на дълга си първо трябва да постигнеш хармонично сътрудничество. В момента има хора, които вече практикуват хармонично сътрудничество. След като са разбрали истината, макар че не са в състояние да я практикуват напълно и макар че по пътя имат провали, слабости и отклонения, те все пак се стремят към истините принципи. Затова имат надежда да постигнат хармонично сътрудничество. Например понякога може да си мислиш, че това, което правиш, е правилно, но си способен да не бъдеш самоправеден. Можеш да обсъждаш с другите и да разговаряте за истините принципи заедно, докато те станат ясни и очевидни, така че всички да разберат и да са съгласни, че по този начин ще се постигне най-добрият резултат. Също и че това не излиза извън рамките на принципите, че се вземат предвид интересите на Божия дом, че се защитават интересите на Божия дом във възможно най-голяма степен. Практикуването по този начин е съобразено с истините принципи. Въпреки че крайният резултат може да не е винаги такъв, какъвто си си го представял, пътят, посоката и целта на твоето практикуване са били правилни. А как Бог вижда това? Как Бог определя този въпрос? Бог ще каже, че изпълнението на твоя дълг е задоволително. Задоволителното изпълнение означава ли, че дългът ти е бил изпълнен в съответствие с Божиите намерения? Не, не означава. Задоволителното изпълнение все още е далеч от това да удовлетвориш Божиите намерения, да получиш Божието потвърждение и да практикуваш при пълно придържане към Божиите изисквания. Задоволителното изпълнение означава просто, че си на правилния път, че намеренията ти са правилни и посоката ти е правилна, но че ти все още не си достигнал високия критерий да действаш според истините принципи, както изисква Бог. По отношение на покорството да кажем например, че Божият дом подрежда за теб да направиш нещо в процеса на изпълнение на дълга си. Как трябва да практикуваш, за да отговориш на изискванията при изпълнението на дълга си? Когато за пръв път чуеш задачата, може да имаш някакви мнения. Но след известно обмисляне си мислиш: „Бог е казал, че трябва да се научим да търсим и да се покоряваме по въпроси, които не разбираме. Така че трябва да търся. Макар че не разбирам истината или не знам как трябва да практикувам, задачата се е паднала на мен, затова ще трябва да се подчиня и да се покоря. Дори да става въпрос единствено за спазване на правила, на първо място трябва да ги спазвам“. Ако можеш да практикуваш по този начин, значи отговаряш на изискванията. Но има ли разминаване между постигането на този критерий и получаването на Божието потвърждение? (Да.) Това разминаване се определя от степента, в която разбираш истината. Въпреки че можеш да се покориш, ти не разбираш Божиите намерения и не си установил напълно истините принципи или не си ги приложил на практика. Ти просто си се придържал към правилата. Придържал си се към основните неща, които човек трябва да прави, според критериите на съвестта и правилата, така че по отношение на изпълнението няма проблеми, нито има нещо нередно по отношение на естеството на твоите действия. Това обаче не отговаря на критерия за практикуване на истината. Ти все още не разбираш Божиите намерения. Ти само пасивно и несъзнателно си спазвал дълга си. Не си го изпълнявал правилно според истините принципи. Не си достигнал ниво, на което да можеш да свидетелстваш за Бог или да удовлетвориш Божиите намерения. Не си изпълнил критерия за свидетелстване. Следователно изпълнението на дълга ти по този начин е просто задоволително и все още не отговаря на Божието одобрение.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.