По време на последното събиране основната тема на общението бяха четирите основни условия за усъвършенстване на човека чрез приемане на съд и наказание. Кои са тези четири основни условия? (Първото условие е задоволителното изпълнение на дълга. Второто е да притежаваш нагласа на покорство пред Бог. Третото условие е да бъдеш относително честен човек. И четвъртото е да имаш покайващо се сърце.) В рамките на всяко от тези четири условия има някои подробности, както и конкретни практики и специфични препратки. Всъщност тези четири теми се обсъждат от години. Ако днес отново говорим за тях, дали това ще се счита за преекспониране на стари теми? (Не.) Защо да не се счита за такова? Защото съдържанието на всяко едно от тези четири условия включва реалността на истината и навлизането в живота, които са неизчерпаеми теми. Повечето хора все още не са достигнали момента на навлизане в реалността на истината. Те разбират само повърхностното значение на истината, разбират само няколко прости доктрини. Макар че са способни да разговарят за някои реалности, те не успяват да навлязат в истините реалности. Така че независимо за кой аспект на истината става въпрос, за него трябва да се разговаря често и да се слуша често. По този начин разбирането на хората за различните истини ще се задълбочи чрез тяхното реално преживяване и преживяванията им ще стават все по-точни.

Току-що обобщихме четирите основни условия за това човек да бъде доведен до съвършенство чрез приемането на съд и наказание. А сега да започнем обсъждането на първото условие: задоволително изпълнение на дълга. Някои хора казват: „Всички обсъждания през последните две години бяха посветени на изпълнението на дълга. По-конкретно, как да изпълняваме дълг, как да го изпълняваме добре, кои принципи да спазваме, докато го изпълняваме — в сърцето си познавам тези неща като петте си пръста, те не биха могли да бъдат по-ясни. И през последните няколко години ежедневието ми е изцяло посветено на истините, свързани с изпълнението на моя дълг. Откакто започнах да изпълнявам дълга си, търсех, ядях и пиех, и слушах истини, свързани с него, но дори и сега тази тема продължава да се обсъжда. Отдавна вече я разбирам в сърцето си. Всъщност не става ли въпрос за това просто да изпълняваш добре дълга си? Не означава ли задоволителното изпълнение на дълга просто да следваш онези принципи, които вече бяха споменати преди? Обичай Господ, твоя Бог, с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Търси принципите, не се осланяй на собствените си влечения и бъди в хармонична координация, докато изпълняваш дълга си. Синхронизирай изпълнението на дълга си с навлизането в живота — това е всичко, което може да се каже по този въпрос“. Нещата, с които се сблъсквате и които преживявате в ежедневието си, съдържат само тези теми, така че това е всичко, което разбирате. Независимо колко от това разбирате, все пак днес ние трябва да обсъдим тази истина. Ако нещо бъде повторено, това ще е от полза и за вас и ще можете да го обмислите отново. Ако е нещо, което не е обсъждано преди, тогава го приемете. Независимо дали се повтаря, или не, трябва да слушате внимателно. Помислете за какви истини става въпрос тук, дали тези истини носят някаква полза за вашето навлизане в живота и дали могат да ви помогнат да изпълнявате задоволително дълга си. Така че наистина е необходимо да се върнем отново към темата за задоволителното изпълнение на дълга.

Що се отнася до задоволителното изпълнение на дълга, нека първо да оставим настрана значението на думата „задоволително“ и вместо това да поговорим за това какво е дълг. Накрая вие ще знаете какво е дълг, какво се счита за задоволително и как трябва да се изпълнява дългът. Ще имате път на практикуване за изпълнението на дълга съгласно критериите. И така, какво е дълг? (Дълг е това, което Бог поверява на човека да върши, той е нещо, което трябва да бъде свършено от едно сътворено същество.) Това твърдение е само наполовина вярно. На теория в него няма нищо погрешно, но при по-внимателно изследване това обяснение е непълно. Трябва да има предварително условие. Нека се задълбочим в тази тема. За всеки вярващ и невярващ това как живее живота си, какво прави в този човешки свят и каква е житейската му съдба — не са ли всички тези неща предопределени от Бог? (Да, така е.) Например някои хора се занимават с музика в този свят. Тяхната мисия в живота е да създават музика. Може ли тази мисия да се счита за техен дълг? (Не.) Някои хора са извършили необикновени неща в света, повлияли са на цялото човечество, дали са принос и дори са променили една епоха. Това е тяхната мисия в живота. Може ли тази мисия в живота да се нарече техен дълг? (Не.) Но не е ли тази мисия в живота и това, което са направили през живота си, нещо, което им е поверено от Бог? Не е ли това нещо, което едно сътворено същество трябва да прави? (Да.) Точно така. Бог им е възложил мисия, поверил им е това поръчение и в рамките на цялото човечество, като част от това човечество, те имат нещо, което трябва да свършат, отговорност, която трябва да изпълнят. Независимо в коя област се занимават — било то изкуство, бизнес, политика, икономика, научни изследвания и т.н. — всичко това е предопределено от Бог. Има обаче един елемент на различие. Независимо какво Бог е отредил, тези хора са извън Божието дело на управлението. Те са считани за невярващи и онова, което правят, е външно за Божието дело на управлението. И така, могат ли техните отговорности, поръчението, което са приели, и мисията в живота им да се нарекат дълг? (Не.) Те не изпълняват дълг, защото това, което правят, не е свързано с Божието дело за спасяването на човечеството. Всички хора на този свят приемат пасивно поръчението на Създателя и мисията, която Той им е дал, но мисията, която приемат онези, които не вярват в Бог, и отговорностите, които изпълняват, не са дълг, защото не са свързани с Божия план за управление на спасяването на човечеството и нямат никакво участие в него. Те не приемат Бог и Бог не върши делото Си върху тях, затова независимо какви отговорности поемат и независимо какво поръчение приемат или каква мисия изпълняват в този живот, не може да се каже, че те изпълняват своя дълг. И така, какво точно представлява дългът? Какви предпоставки трябва да се добавят, за да се обясни ясно, точно и изчерпателно това понятие и истината в това отношение? Разбрахте ли някое понятие от общението ни току-що? Кое понятие? Че по отношение на всеки човек от човечеството, независимо колко голяма мисия е приел той или какво е нивото на промяната, която е извършил, или каква е степента на приноса му към човечеството, тази мисия и тези поръчения не могат да бъдат наречени дълг. Това е така, защото те не са свързани с Божия план за управление на спасяването на човечеството. Те са просто мисии. Независимо дали човек действа активно или пасивно, единственото, което прави, е да изпълнява мисия. Това е предопределено от Бог. С други думи, щом действията му нямат нищо общо с Божия план за управление и нищо общо с Божието дело за спасяването на човечеството, тогава изпълнението на такива мисии не може да се нарече изпълнение на дълг. Това със сигурност е извън всякакво съмнение. И така, що е дълг? Ето как трябва да се разбира той: дългът е поръчението и мисията, дадени от Бог в рамките на Неговото дело на управлението за спасяването на човечеството. Не е ли пълно и точно да го кажем по този начин? Само това, което е точно, е истината. Това, което е неточно и едностранчиво, не е истината, а е просто доктрина. Без пълно възприемане и задълбочено осъзнаване на това какво е дълг, няма да знаеш точно какви са истините, свързани с дълга. По-рано хората може би са имали много погрешни схващания в разбирането си за дълга. Това е така, защото не са разбирали истината, което е довело до най-различни представи и неясноти. След това хората са използвали тези представи и неясноти, за да си обяснят дълга, и впоследствие са се отнасяли към него въз основа на тези идеи. Някои хора например смятат, че тъй като целият живот на човека е предопределен от Бог — в какво семейство се ражда, дали е богат или беден в живота и каква кариера преследва, всичко това е предопределено от Бог — тогава всичко, което човек прави през живота си, и нещата, които постига, са все поръчения, дадени от Бог, и са негова мисия. Само защото това включва мисия, те считат, че това следователно е дълг. Така те залитат напосоки в своето понятие за дълга. Не е ли това погрешно разбиране? Някои хора, които се женят и имат деца, казват: „Да имаш деца е Божие поръчение, което Той ни е поверил, това е нашата мисия. Наш дълг е да отгледаме децата си до зряла възраст“. Не е ли това погрешно разбиране? А има и други, които казват: „Ние сме поставени на тази земя, за да се занимаваме със земеделие. Тъй като това е нашата съдба, по-добре е да се справяме добре с него, защото това е нашето поръчение и нашата мисия, дадени ни от Бог. Независимо колко обедняваме или колко трудно ни става, не можем да се оплакваме. Да обработваме земята добре през този живот е наш дълг“. Те отъждествяват съдбата на човека с неговата мисия и дълг. Това не е ли погрешно разбиране? (Да, така е.) Наистина е погрешно разбиране. А има и някои хора, които се занимават с бизнес в света и казват: „Преди не бях успешен в нищо, но след като се захванах с бизнес, животът ми стана добър и стабилен. Изглежда, че Бог ми е отредил да се занимавам с бизнес в този живот, за да подкрепям семейството си чрез него. Така че, ако в този живот се справям добре в бизнеса и разширявам дейността си, като осигурявам прехрана на всеки член на семейството си, тогава това е моята мисия и може би тази мисия е моят дълг“. Не е ли това погрешно разбиране? Хората считат, че ежедневните им дела, начинът, по който изкарват прехраната си, начинът на живот, който постигат, и качеството на живот, на което се радват — все неща, свързани с мисията им — са техен дълг. Това е неправилно, то е изопачено разбиране за това какво е дълг.

И така, какво тогава е дългът? Повечето хора имат някакво изкривено и изопачено възприемане на този въпрос. Ако Божият дом ти подреди да отидеш да засадиш зърно и зеленчуци, как ще се отнесеш към тази подредба? Някои хора вероятно не са способни да я разберат и казват: „Земеделието е свързано с прехраната на семейството. То не е дълг. Понятието за дълг не включва този аспект“. Защо възприемат нещата по този начин? Това е така, защото не разбират истините, свързани с изпълнението на дълга, и не разбират какво е дълг. Ако човек наистина разбере този аспект на истината, той ще пожелае да отиде и да обработва земята. Ще знае, че в Божия дом земеделието не се извършва заради прехраната на семейството, а за да се позволи на онези, които изпълняват дълг на пълен работен ден, да продължат да го изпълняват нормално. Всъщност това също е дадено от Бог поръчение. Самата работа може да не е по-значима от едно сусамово семенце или дори от една песъчинка, но независимо от тяхната значимост, това е задача, която се върши в рамките на Божието дело на управлението. Бог ти казва, че сега от теб се изисква да свършиш тази задача — ти как разбираш това? Трябва да я приемеш като свой дълг и трябва да я приемеш, без да си намираш оправдания. Ако просто се покориш пасивно и отидеш да се занимаваш със земеделие, защото така е било подредено за теб, това няма да е достатъчно. Тук има един принцип, който трябва да разбереш: църквата ти подрежда да се занимаваш със земеделие и да засаждаш зеленчуци, не за да забогатееш, нито за да можеш да се справиш и да издържаш семейството си. Това е така, за да се задоволят нуждите от работа в Божия дом по време на бедствие. Това е така, за да се гарантира, че всички онези, които изпълняват дълг на пълен работен ден в Божия дом, имат ежедневна прехрана, така че да могат да изпълняват дълга си нормално, без да задържат работата на Божия дом. Затова се счита, че някои от хората, които се занимават със земеделие в църквата, изпълняват дълга си. Естеството на земеделието в църквата е различно от земеделската работа на обикновените фермери. Какво е естеството на земеделската работа на обикновените фермери? Обикновените фермери се занимават със земеделие, за да осигурят прехраната на семействата си и да оцелеят. Това Бог е отредил за тях. Това е тяхната съдба, така че те се занимават със земеделие поколение след поколение. То обаче няма нищо общо с дълга им. Сега ти си дошъл в Божия дом и също се занимаваш със земеделие, но това е изискване на работата в Божия дом. Това е вид отдаване на всичко за Бог. Това е нещо различно по своето естество от обработването на собствената земя. Става въпрос за изпълнение на твоите отговорности и задължения. Това е дългът, който човек трябва да изпълнява. Това е поръчението и отговорността, които са ти поверени от Създателя. За теб това е твоят дълг. И така, когато сравняваш този дълг със светската си мисия, кое е по-важно? (Моят дълг.) Защо това е така? Дългът е това, което Бог изисква от теб да изпълняваш, това е нещо, което Той ти е поверил. Другата, основната причина е, че когато поемеш дълг в Божия дом и приемеш Божието поръчение, ти ставаш значим за Божието дело на управлението. В Божия дом винаги, когато нещо е подредено да бъде свършено от теб, било то трудност или уморителна работа, и независимо дали ти харесва, или не, това е твой дълг. Ако можеш да го считаш за поръчение и отговорност, които Бог ти е дал, то тогава ти си от значение за Неговото дело за спасяването на човека. И ако това, което правиш, и дългът, който изпълняваш, са от значение за Божието дело за спасяването на човека, и ти можеш сериозно и искрено да приемеш поръчението, което Бог ти е дал, как ще се отнася Той към теб? Той ще се отнася към теб като към член на Своето семейство. Това благословия или проклятие е? (Благословия.) Това е голяма благословия. Някои хора се оплакват, когато се сблъскат с малко трудности, докато изпълняват дълга си, без ни най-малко да осъзнават, че са получили огромни благословии. Не е ли просто глупаво да се оплакваш от Бог, след като си придобил толкова много предимства? В този момент е изключително важно да разбереш истината, да признаеш, че това е твой дълг и че той трябва да бъде приет от Бог. Сега имате ли ново разбиране или ново прозрение за това какво представлява дългът? Разбрали ли сте го задълбочено? Важен ли е дългът за получаването на спасение? (Да.) Колко е важен? Може да се каже, че има пряка връзка между изпълнението на дълга и получаването на спасение. Независимо от това какви мисии изпълняваш в този живот, ако не си изпълнил дълга си, ти нямаш нищо общо с получаването на спасение. С други думи, независимо колко велики подвизи си извършил в този живот сред другите хора, ти просто си изпълнявал мисия. Ти не си изпълнил дълга си на сътворено същество, така че нямаш нищо общо с получаването на спасение или с Божието дело за управлението на човечеството.

В Божия дом постоянно се споменава за приемането на Божието поръчение и за правилното изпълнение на дълга. Как възниква дългът? Ако говорим в по-общ план, той възниква в резултат на Божието дело на управлението, което носи спасение на човечеството. Ако говорим по-конкретно, тъй като Божието дело на управлението се развива сред човечеството, се появяват различни видове работа, които изискват от хората да си сътрудничат и да ги свършат. Това е породило отговорности и мисии, които хората трябва да изпълняват, и тези отговорности и мисии са дългът, който Бог дава на човечеството. В Божия дом различните задачи, които изискват сътрудничеството на хората, са дългът, който те трябва да изпълняват. И така, има ли разлики в дълга по отношение на по-добро и по-лошо, възвишено и низко или голямо и малко? Такива разлики не съществуват. Щом нещо е свързано с Божието дело на управлението, щом е изискване на делото на Неговия дом и се налага от разпространяването на Божието евангелие, тогава то е дълг на човека. Това е произходът и определението на дълга. Ако нямаше Божие дело на управлението, щяха ли хората на земята — независимо как живеят — да имат дълг? Не. Сега виждате ясно. С какво е свързан дългът на човека? (Свързан е с Божието дело на управлението за спасяването на човечеството.) Точно така. Има пряка връзка между дълга на хората, дълга на сътворените същества и Божието дело на управлението за спасяването на човечеството. Може да се каже, че без Божието спасяване на човечеството и без делото на управлението, което въплътеният Бог е започнал сред хората, те не биха имали никакъв дълг, за който да се говори. Дългът произтича от Божието дело. Именно него Бог изисква от хората. Ако погледнем на него от тази гледна точка, дългът е важен за всеки човек, който следва Бог, нали? Той е много важен. Казано в по-общ смисъл, ти участваш в делото на Божия план за управление. Казано по-конкретно, ти съдействаш на различните видове Божии задачи, които се изискват в различни моменти и сред различни групи от хора. Независимо какъв е твоят дълг, той е мисия, която Бог ти е дал. Понякога от теб може да се изисква да се грижиш за важен предмет или да го пазиш. Това може да е сравнително дребен въпрос, за който може да се каже само, че е твоя отговорност, но това е задача, която Бог ти е дал. Ти си я приел от Него. Ти си я приел от Божиите ръце и това е твой дълг. Ако говорим за същината на въпроса, твоят дълг ти е поверен от Бог. Той включва най-вече разпространяване на евангелието, свидетелстване, правене на видеоклипове, да си водач или работник в църквата или може да е работа, която е дори по-опасна и по-важна. Независимо от това, щом тя е свързана с Божието дело и с нуждите на работата по разпространяването на евангелието, хората трябва да я приемат като дълг от Бог. Казано в още по-широк смисъл, дългът е мисията на човека, поръчението, поверено му от Бог. По-конкретно казано, това е твоята отговорност, твоето задължение. С оглед на факта, че това е твоята мисия, че е поръчение, поверено ти от Бог, и че е твоя отговорност и задължение, изпълнението на твоя дълг няма нищо общо с твоите лични дела. Дългът няма нищо общо с личните дела — защо засягаме тази тема? Защото хората трябва да разберат как да се отнасят към своя дълг и как да го възприемат. Дългът е поръчението, което сътворените същества приемат, и мисията, която трябва да изпълняват в рамките на Божието дело на управлението. Хората са наясно с общата постановка, но какво да кажем за по-дребните детайли? Как трябва да подхожда човек към дълга си, за да се счита, че има правилно разбиране? Някои хора се отнасят към дълга си като към своите лични дела. Това ли е правилният принцип? (Не.) Защо е погрешен? Да вършиш неща за себе си не е изпълнение на дълга. Изпълнението на дълга не означава да вършиш неща за себе си, а по-скоро да вършиш работата, която Бог ти е поверил — има разлика между двете. Какъв е принципът, когато става въпрос за това да вършиш неща за себе си? Това означава да правиш, каквото ти хрумне, без да се съветваш с другите и без да се молиш на Бог или да търсиш Бог. Това означава да действаш според собствените си прищевки и без да се съобразяваш с последствията, стига то да ти е от полза. Приемлив ли е този принцип за изпълнение на дълга ти в Божия дом? (Не.) Някои хора казват: „Аз не приемам дори собствените си дела толкова на сериозно или не влагам толкова много усилия в тях. Отнасям се към дълга си така, все едно е моя лична работа, и този принцип със сигурност е уместен“. Това ли е правилният начин за приемане на дълга? Определено не. Какво трябва да бъде тогава отношението на човека към дълга? (Да го приеме от Бог.) „Да го приеме от Бог“. Тези пет думи са лесни за произнасяне, но как в действителност ще приложиш на практика съдържащата се в тях истина зависи от това как се отнасяш към своя дълг. Току-що определихме какво е дълг. Дългът идва от Бог, той е поверено от Бог поръчение, свързан е с делото на Неговия план за управление и със спасяването на човека. От тази гледна точка дългът ти има ли нещо общо с твоите лични принципи на поведение? Има ли той нещо общо с твоите лични предпочитания, с твоите житейски навици или с твоите обичайни житейски дейности? В ни най-малка степен. Тогава с какво е свързан дългът? Той е свързан с истината. Някои хора казват: „Щом ми е възложен този дълг, значи той е моя лична работа. А аз имам най-висшия принцип за изпълнение на дълга, който никой от вас не притежава. Бог изисква от хората да изпълняват добре дълга си с цялото си сърце, с цялата си душа, с всичкия си ум и с всичката си сила. Но в допълнение към това аз имам още по-висш принцип, а именно да се отнасям към дълга си като към своя основна грижа, да го изпълнявам усърдно и да се стремя към най-добрия резултат“. Правилен ли е този принцип? (Не.) Защо е неправилен? Ако приемаш дълга си от Бог и в сърцето си си наясно, че Той ти го поверява, как трябва да се отнасяш към това поръчение? Този въпрос е свързан с принципите за изпълнение на дълга. Не е ли много по-възвишено човек да се отнася към дълга си като към Божие поръчение, а не като към лична работа? Това не е едно и също нещо, нали? Ако се отнасяш към дълга си като към въпрос на Божие поръчение, като към изпълнение на дълга си пред Бог и като към удовлетворяване на Бог чрез изпълнението на дълг, тогава твоят принцип за изпълнението на дълга не е просто да се отнасяш към него като към своя лична работа. Какво е отношението, което трябва да имате към дълга си и което да може да се нарече правилно и съгласно Божиите намерения? Първо, не можеш да анализираш от кого е подреден дългът, от кое ниво на ръководство е възложен — трябва да го приемеш от Бог. Не можеш да анализираш това, а трябва да го приемеш от Бог. Това е условие. Освен това, какъвто и да е дългът ти, не прави разлика между високо и ниско ниво. Да предположим, че кажеш: „Макар че тази задача е поръчение от Бог и че е дело на Божия дом, ако я изпълня, хората може да ме гледат отвисоко. Другите получават възможност да вършат работа, която им позволява да изпъкнат. На мен ми е дадена тази задача, която не ми позволява да изпъкна, а ме кара да полагам големи усилия зад кулисите, което е несправедливо! Няма да изпълнявам този дълг. Моят дълг трябва да бъде такъв, че да ми дава възможност да изпъкна пред другите и да ми позволява да си създам име — но дори да не си създам име или да не изпъкна, все пак трябва да имам изгода от него и да се чувствам спокоен физически“. Приемливо ли е това отношение? Да бъдеш придирчив, означава да не приемаш неща от Бог. Означава да правиш избор според собствените си предпочитания. Означава да не приемаш своя дълг. Означава отказ от дълга ти, проявление на твоето непокорство спрямо Бог. Подобна придирчивост е примесена с твоите лични предпочитания и желания. Когато се съобразяваш със собствената си изгода, с репутацията си и т.н., отношението ти към дълга ти не е отношение на покорство. Какво отношение трябва да имате към своя дълг? Първо, не бива да го анализирате, като се опитвате да установите кой ви го е възложил. Вместо това трябва да го приемете от Бог, като дълг, поверен ви от Бог, и трябва да се подчините на устроеното и подреденото от Бог и да приемете дълга си от Бог. Второ, не правете разлика между високото и ниското ниво и не се интересувайте от естеството му, от това дали ви позволява да изпъкнете, или не, дали се извършва пред очите на обществото, или зад кулисите. Не се замисляйте върху тези неща. Съществува и друго отношение: на покорство и на активно сътрудничество. Ако считаш, че можеш да изпълняваш определен дълг, но също така се страхуваш да не допуснеш грешка и да не бъдеш отстранен, поради което си плах, в застой и не можеш да постигнеш напредък, тогава това отношение на покорство ли е? Например, ако твоите братя и сестри те изберат за свой водач, тогава ти може да се чувстваш задължен да изпълняваш този дълг, защото си избран, но да не си активен по отношение на този дълг. Защо не си активен? Защото ти се въртят мисли за това и считаш, че: „Да бъдеш водач изобщо не е хубаво нещо. То е като да ходиш по ръба на пропаст или да стъпваш по тънък лед. Ако свърша добре задачата си, няма да има награда, но ако я свърша лошо, ще бъда кастрен. А да бъда кастрен дори не е най-лошото от всичко. Ами ако ме заменят или отстранят? Ако това се случи, тогава не свършва ли всичко за мен?“. В този момент започваш да изпитваш противоречия. Какво е това отношение? Това е предпазване и погрешно разбиране. Това не е отношението, което хората трябва да имат към дълга си. Това е разколебано и негативно отношение. И така, какво трябва да бъде положителното отношение? (Трябва да бъдем с открито сърце, да сме прями и да имаме смелостта да поемем бреме.) То трябва да бъде отношение на покорство и активно сътрудничество. Това, което казвате, е малко празно. Как може да сте с открито сърце и да сте прями, когато се страхувате по този начин? И какво означава да имате смелостта да поемате бреме? Каква нагласа ще ви даде смелостта да поемате бреме? Ако винаги се страхуваш, че нещо ще се обърка и няма да си способен да се справиш с него, и имаш много вътрешни пречки, тогава изначално ще ти липсва смелост да поемаш бреме. „Да бъдеш с открито сърце и да си прям“, „да имаш смелостта да поемеш бреме“ или „никога да не отстъпваш, дори пред лицето на смъртта“, за което говориш — всичко това звучи малко като лозунги, скандирани от разгневени млади хора. Могат ли тези лозунги да разрешават практически проблеми? Това, което е нужно сега, е правилното отношение. За да имате правилно отношение, трябва да разберете този аспект на истината. Това е единственият начин да разрешите вътрешните си затруднения и да си позволите да приемете безпроблемно това поръчение, този дълг. Това е пътят на практикуване и само това е истината. Ако използвате термини като „да бъдеш с открито сърце и да си прям“ и „да имаш смелостта да поемеш бреме“, за да се справите със страха, който изпитвате, това ще бъде ли ефективно? (Не.) Това показва, че тези неща не са истината, нито са път на практикуване. Може да кажеш: „Аз съм с открито сърце и съм прям, аз съм с неукротим духовен ръст, в сърцето ми няма други мисли или замърсители и имам смелостта да поема бреме“. Външно поемаш дълга си, но по-късно, след като си разсъждавал известно време, все още чувстваш, че не можеш да го поемеш. Може би все още изпитваш страх. Освен това е възможно да видиш как другите биват кастрени и да се уплашиш още повече, като пребито куче, което се ужасява от каиша. Все повече ще чувстваш, че духовният ти ръст е твърде малък и че този дълг е като огромна, непреодолима бездна, и в крайна сметка все още няма да си способен да поемеш това бреме. Ето защо скандирането на лозунги не може да разрешава практически проблеми. Как всъщност можеш да разрешиш този проблем? Трябва активно да търсиш истината и да възприемеш отношение на покорство и сътрудничество. Това може напълно да разреши проблема. Плахостта, страхът и безпокойството са безполезни. Има ли някаква връзка между това дали ще бъдеш разкрит и отстранен и дали си водач. Ако не си водач, ще изчезне ли твоят покварен нрав? Рано или късно трябва да разрешиш проблема със своя покварен нрав. Освен това, ако не си водач, тогава няма да имаш повече възможности да практикуваш и ще напредваш бавно в живота, с малко шансове да бъдеш усъвършенстван. Макар че има малко повече страдание в това да си водач или работник, то носи и много придобивки и, ако можеш да вървиш по пътя на стремежа към истината, ще можеш да бъдеш усъвършенстван. Каква голяма благословия е това! Затова трябва да се покориш и да сътрудничиш активно. Това е твой дълг и твоя отговорност. Независимо от пътя напред, трябва да имаш покорно сърце. Това е отношението, с което трябва да изпълнявате дълга си.

Темата за изпълнението на дълга не е непозната за никого. Тя не е нова. За онези, които вярват в Бог обаче, тази тема е много важна. Тя е истина, която трябва да бъде разбрана и в която трябва да се навлезе. Сътворените същества трябва да изпълняват добре дълга си, преди да бъдат одобрени от Създателя. Затова е много важно хората да разберат какво означава да изпълняваш дълга си. Изпълнението на дълга не е някаква теория, нито лозунг. То е аспект на истината. И така, какво означава да изпълняваш дълга си? И какви проблеми могат да бъдат разрешени чрез разбирането на този аспект на истината? Най-малкото разбирането му може да разреши въпроса за това как трябва да приемаш Божието поръчение, как трябва да се отнасяш към него и какво отношение и каква решимост трябва да имаш, когато изпълняваш поръчението, което Бог ти е поверил. Може също така да се каже, че същевременно то ще разреши и някои ненормални отношения между хората и Бог. Някои хора възприемат изпълнението на дълга си като капитал, а други — като свои лични задачи, а някои възприемат изпълнението на дълга си като своя лична работа и начинания, или възприемат дълга си като вид развлечение, забавление или любимо занимание за убиване на времето. Казано накратко, каквото и отношение да имаш към дълга си, ако не го приемеш от Бог и ако не се отнасяш към дълга си като към задача, която едно сътворено същество в рамките на Божието дело на управлението трябва да изпълни или по която трябва да сътрудничи, тогава това, което правиш, не е изпълнение на дълга ти. Правилно ли е да се отнасяш към дълга си като към семеен бизнес? Правилно ли е да се отнасяш към него като към част от личната си работа или като към любимо занимание? Правилно ли е да се отнасяш към него като към личен въпрос? Нито едно от тези неща не е правилно. Защо е необходимо да се споменават тези теми? Какъв проблем ще бъде разрешен чрез общението по тези теми? Ще се разреши проблемът с неправилното отношение на хората към техния дълг и с безбройните начини, по които те изпълняват дълга си нехайно. Отношението на хората към дълга им ще се промени само чрез разбиране на аспекта на истината, който се отнася до изпълнението на дълга им. Отношението им постепенно ще стане съответстващо на истината, ще отговаря на Божиите изисквания и ще бъде в съгласие с Неговите намерения. Ако хората не разбират аспекта на истината, който се отнася до изпълнението на дълга, в отношението им към дълга им и към принципите, които стоят зад него, ще се появят проблеми и те няма да са способни да постигнат резултата от изпълнението на дълга. Дългът е задача, поверена на човека от Бог, и е мисия, която трябва да изпълни. Въпреки това дългът определено не е твое лично начинание, нито е трамплин, който да ти помогне да се откроиш в тълпата. Някои хора използват дълга си като възможност да изпълнят свое лично начинание и да създават клики, други — за да задоволяват желанията си, трети — за да запълват празнотите, които чувстват в себе си, а четвърти — за да задоволяват нагласата си да разчитат на късмета, понеже мислят, че щом изпълняват дълга си, ще имат място в Божия дом и в прекрасното назначение, което Бог подрежда за човека. Подобно отношение към дълга е неправилно, то се ненавижда от Бог и спешно трябва да се преодолее.

Що се отнася до това какво е дълг, как хората трябва да се отнасят към него и какво отношение и възгледи трябва да имат към него, по тези въпроси до голяма степен вече беше разговаряно в общение. Всички вие трябва внимателно да разсъждавате върху тях. Разбирането на истините в тези аспекти е от най-голяма важност и спешност. Коя е истината, която най-много трябва да разберете точно сега? От една страна, вие трябва да разберете истините, свързани с виденията в този аспект. От друга страна, вие трябва да разберете къде имате погрешни разбирания и изопачено възприемане на тези истини в практикуването и в реалния живот. Когато се сблъскаш с въпроси, свързани с истините за изпълнението на дълга, ако тези думи и истини могат да се справят с вътрешното ти състояние, това доказва, че ти истински и изцяло си разбрал съдържанието, за което разговаряхме в общение. Ако не доведат до справянето ти с трудностите, с които се сблъскваш ежедневно по въпроси, свързани с изпълнението на дълга си, това показва, че ти не си навлязъл в тези истини. След като сте чули тези истини, обобщили ли сте ги и размишлявали ли сте над тях? Дали всеки път, когато си водите бележки, в момента ги разбирате, но с течение на времето ги забравяте, сякаш никога не сте ги чували? (Да, така е.) Това е така, защото на вас самите ви липсва дори най-малко навлизане. Това, което практикувате, като цяло няма нищо общо с тези истини и е напълно несвързано с истината. Всъщност тези истини за изпълнението на дълга са най-основните истини, които човек трябва да разбере и в които трябва да навлезе в процеса на вярване в Бог. Ако след като сте чули думите на истината, все още сте смутени и объркани, тогава вашите заложби са твърде малки и ви липсва какъвто и да било духовен ръст. Ти можеш само да четеш Божиите слова, само да се молиш и да посещаваш събирания. Правиш всичко, което се иска от теб, точно като човек, който се занимава с религиозна вяра. Това означава, че нямаш никакво навлизане в живота и абсолютно никакъв духовен ръст. Какво означава да нямаш никакъв духовен ръст? Означава, че в процеса на вярване в Бог и в изпълнение на дълга си, щом някой те подведе, ти го следваш и преставаш да вярваш в Бог. Ако направиш нещо нередно и някой те кастри мъничко, и ти говори малко по-строго, ти може да се откажеш от вярата си. Ако се сблъскаш с неуспехи или различни трудности в живота си, може да се оплачеш от Бог и, като видиш, че Той не ти дава благодат или не разрешава трудностите ти, може да се отвърнеш от Него, да напуснеш Божия дом и да престанеш да вярваш. Ако си навлязъл в някои аспекти на истината за изпълнението на дълга — тази най-основна истина — това доказва, че вече си свързан с истината, че вече си свързан с истината реалност и че си направил известно навлизане. Ако нямаш нищо от тази истина реалност, дори някаква частица, това доказва, че истината все още не се е вкоренила в сърцето ти.

Току-що разговарях за това какво е дълг, както и за произхода и възникването на дълга, за да могат хората да разберат какво точно представлява дългът. Какви са ползите от това да сте запознати с тези въпроси? След като хората разберат истината за това какво е дълг, те ще са наясно с важността на дълга. Най-малкото дълбоко в себе си ще почувстват, че трябва да имат правилно отношение към дълга и че не могат да действат произволно. Най-малкото това схващане ще присъства в съзнанието им. Макар че дългът е това, което трябва да изпълняваш, и е поръчението и мисията, дадени ти от Бог, той не е твое лично дело, нито е твоя лична работа. Това може да звучи противоречиво, но в действителност е истината. Всяко нещо, което е истината, има своята практическа страна, свързана с практикуването и с навлизането на хората, както и с Божиите изисквания. Не е нещо празно. Така стои въпросът с истината. Само чрез преживяване на тази истина и навлизане в реалността ѝ можеш все повече да разбираш този аспект на истината. Ако винаги поставяш истината под въпрос, ако продължаваш да изпитваш съмнения, да проучваш внимателно и да анализираш, тогава за теб истината никога няма да е истина. Няма да е свързана с твоя реален живот и няма да може да промени нищо в теб. Ако човек приема истината от дълбините на сърцето си и ако я приема като напътствие за живеене и действане, като напътствие за своите постъпки и вяра в Бог, тогава истината ще промени живота му. Ще промени целите на живота му, посоката в живота му и начина, по който взаимодейства със света. Това е ефектът на истината. Разбирането на това какво е дълг със сигурност ще бъде от голяма полза и ще помогне на хората да изпълняват дълга си. Най-малкото човек ще знае, че дългът е много важен за всеки, който вярва в Бог, и че той има още по-голямо значение за онези, които се интересуват от това да бъдат спасени и усъвършенствани или имат специфични изисквания или въжделения за това. Това е най-основната истина, която всеки трябва да разбере, за да бъде спасен, и също така е най-основната истина, в която човек трябва да навлезе. Ако не разбираш какво е това дълг, тогава няма да знаеш как да изпълняваш правилно своя дълг, нито ще познаваш правилното отношение, с което да приемеш и да се отнасяш към своя дълг. Това е опасно — от една страна, ти вероятно няма да си способен да изпълняваш добре дълга си и ще действаш произволно и нехайно. От друга страна, би могъл да правиш неща, които ще прекъсват и смущават делото на църквата, или дори ще извършваш злодеяния, които нарушават Божиите управленски закони. Казано донякъде консервативно, ти може да бъдеш изолиран за размишление, а в тежки случаи може да бъдеш отстранен. Следователно разбирането на това какво е дълг, макар че е много основен аспект на истината, е свързано със спасението на човека. То не е без значение — то е нещо много важно. След като разбереш какво е дълг, това не означава само да си запознат с дадена доктрина. Търсеният резултат е да се даде възможност на хората да възприемат Божиите намерения и да се отнасят към своя дълг с правилното отношение. При изпълнението на какъвто и да е дълг не може да се постигне резултат само с полагането на усилия. Винаги да се мисли, че дългът може да бъде изпълнен правилно само с полагането на усилия, показва липса на духовно разбиране. Всъщност изпълнението на дълга включва много елементи, включително наличието на правилна нагласа, принципи на практикуване и истинско покорство, както и притежаването на духовна мъдрост. Едва когато има тези аспекти на истината, човек може да изпълнява добре дълга си и напълно да разреши проблема с нехайното изпълнение на дълга. Онези, които нямат правилно отношение към дълга си, са хора, на които им липсва истината реалност. Те са хора, на които им липсва богобоязливо сърце и които са лишени от съвест и разум. Така че, за да следва Бог, човек трябва да разбере важността на изпълнението на дълга. Това е от решаващо значение за следването на Бог.

След като разбереш какво е това дълг и какъв е неговият произход, ще направиш разграничение между естеството на дълга и естеството на работата в обществото. Каква е разграничителната линия между отношението ти към работата, поверена ти от Божия дом като дълг, и отношението ти към нея като към светска работа? Ако се отнасяш към нея като към дълг, тогава трябва да търсиш Божиите намерения и истината. Ще кажеш: „Това е мой дълг, така че как трябва да подходя към него? Какво изисква Бог? Какви са църковните правила? Трябва да съм наясно с принципите, които стоят в основата му“. Само ако практикуваш по този начин, ще имаш правилно отношение към третирането на дълга си. Само това е отношението, което хората трябва да имат към своя дълг. Но какво отношение трябва да имат хората, когато се занимават със светска работа или с въпроси в личния си живот? Тогава нужно ли е да се търсят истината или принципите? И тогава бихте могли да търсите принципите, но те ще се отнасят само до печеленето на повече пари, до воденето на добър живот, до натрупването на богатство, до постигането на успех и до получаването както на слава, така и на придобивки — само такива принципи. Тези принципи са изцяло светски и принадлежат към настоящите тенденции. Това са принципите на Сатана и на това нечестиво човечество. Какви са принципите за изпълнение на дълга? Те определено трябва да отговарят на Божиите изисквания. Те са тясно свързани с истината и Божиите изисквания и са неотделими от тях. За разлика от тях професиите или задачите, с които се занимават хората в света, нямат нищо общо с истината или с Божиите изисквания. Щом си способен, щом си готов да понасяш несгоди и си достатъчно усърден, зъл и дързък, можеш да се откроиш в обществото и дори да направиш голяма кариера. Тези принципи и философии обаче не са необходими в Божия дом. В Божия дом, независимо от това какъв вид дълг изпълняваш, независимо от естеството на този дълг, независимо дали той се счита за висок, или нисък, благороден или скромен, дали привлича много внимание, или е незабележим, дали ти е поверен от Бог, или ти е възложен от църковен водач — независимо от това каква работа ти възлага Божият дом, принципите, към които се придържаш, когато вършиш работата си, не бива да надхвърлят принципите на истината. Те трябва да са свързани с истината, да са свързани с Божиите изисквания и да са свързани с правилата и работните подредби на Божия дом. Накратко, трябва да се прави разграничение между дълга и работата, с която човек се занимава в света.