Много хора имат представи за изгнанието на евреите от Юдея, но хората, които търсят истината, могат да придобият просветление от това събитие. Ако човек има способност за възприемане, тогава това събитие ще го накара да види, че Божият праведен нрав не търпи оскърбление. Някои хора обаче нямат способност за възприемане. Ако смятат, че стореното от Бог не съответства на представите им, първо трябва да се съгласят, че Бог е праведен и че Неговият нрав не търпи оскърбление. Това е сигурно. След това трябва да се молят и да търсят истината, и да видят какво са направили евреите, за да накърнят Божия нрав и да си навлекат Неговия гняв. Само по този начин хората могат да преодолеят напълно своите представи, да разберат Божия нрав чрез това събитие и да се покорят на Божието устройване и подредби. За хората не е лесна задача да разберат истината. Независимо дали преди това си получил Божията благодат и благословии, дали си извършил работа чрез приемане на Неговото напътствие и поръчение, дали си предложил някакви неща или си се отказал от нещо — дори ако хората те смятат за човек, който е дал някакъв принос, при никакви обстоятелства не бива да гледаш на тези неща като на капитал. Това е първото нещо. Второто нещо е, че никога не трябва да гледаш на тези неща като на разменна монета, която можеш да използваш, за да влияеш на Бог и да диктуваш отношението на Бог към теб. Най-важното нещо е, че когато Божиите слова и Божието отношение към теб не отговарят на твоите представи или изглеждат безчувствени към теб, не трябва да Му се противопоставяш или да заставаш срещу Него. Това е третото нещо. Можете ли да постигнете тези три неща? Тези три неща се отнасят до реалността. Лесно ли е тези състояния да възникнат в хората? (Да, лесно е.) Защо възникват тези състояния в хората? Защо хората имат тези проявления? Бог управлява цялата човешка раса и господства над всички неща, но разглежда ли тези неща като капитал? Приписва ли си Бог заслуги за това? Има ли Бог такива разкривания, като казва: „Аз направих всички тези велики неща за вас. Защо не Ми благодарите?“. (Не, няма.) Тези неща не се въртят в ума на Бог. Тогава защо човек очаква признание от Бог за всяко дребно нещо, от което се отказва или за което отдава всичко, или за всеки дребен принос, който прави? Защо човекът притежава тези проявления и разкривания? Отговорът е прост. Защото човешкият нрав е покварен. Защо Бог не притежава тези проявления и разкривания? Защото Божията същност е истина, а истината е свята. Това е отговорът. Хората притежават тези проявления и разкривания, защото имат покварен нрав. Може ли този проблем да бъде разрешен? Могат ли трите неща, които току-що споменах, да разрешат този проблем? (Да, могат.) Не е лесно да се приложи на практика нито едно от трите неща, които споменах, но има решение. След като чуят тези три неща, хората вероятно ще си помислят: „Не ни е позволено да правим това и не ни е позволено да правим онова. От нас се очаква просто да бъдем празноглави марионетки“. Така ли е наистина? (Не, не е така.) Тогава как е? Нека ви кажа: Бог не ти позволява да правиш тези неща заради собствената ти защита. Това е първото нещо. Твоят метод на стремеж не е съгласно истината и не е правилният път. Не повтаряй грешките на хората преди теб. Ако се отнасяш към нещата, от които се отказваш и за които отдаваш всичко, като към капитал и разменна монета, които можеш да осребриш, а после, когато Божието отношение към теб ти се стори грубо, ти заставаш срещу Него, тогава твоето отношение не е съгласно истината, в него няма човешка природа и то не е правилно. Дори да имаш хиляди причини, твоето отношение си остава погрешно. То по никакъв начин не е съответстващо на истината и е равносилно на противопоставяне на Бог. Това не е отношението, което човек трябва да има. Това е второто нещо. Третото нещо е, че ако се вкопчиш в тази нагласа, никога няма да разбереш истината или да я придобиеш. Не само че няма да придобиеш истината, но и ще причиниш загуба за себе си. Ще загубиш достойнството и дълга, които едно сътворено същество трябва да има. Ако си мислиш: „Държа си на моята нагласа и никой не може да направи нищо по въпроса! Смятам, че съм прав, така че ще отстоявам мисленето си. Идеите ми са разумни, затова ще ги отстоявам докрай!“, придържането към нещо по толкова непоколебим начин няма да ти е от никаква полза. Бог няма да промени отношението си заради твоята решителност или защото твърдо се придържаш към нещо. С други думи, Бог никога няма да промени отношението Си само защото ти държиш на своето такова. Напротив, Бог ще възприеме отношение към теб, което е съизмеримо с твоето непокорство и непоколебима съпротива. Това е четвъртото и най-важно нещо. Има ли нещо, което не разбирате във връзка с тези четири неща? Дали някое от нещата, които споменах, е само празни слова, които не отговарят на реалното състояние на човека и които не са от полза за практическата страна на човешкия живот? (Не, всички те са полезни.) Дали някое от нещата е само празна теория, а не път към практиката? (Не.) Полезни ли са тези четири неща по отношение на това как хората трябва да навлизат в истините реалности в ежедневието си? (Да, полезни са.) Ако имате ясно разбиране за тези четири неща, прилагате ги на практика и ги преживявате, връзката ти с Бог ще остане нормална. Тези четири неща ще те предпазват по време на различни изкушения или когато си изправен пред всякакви хора, събития и неща. Когато си в непокорно състояние, помисли за тези аспекти на истината, сравнявай се с тях и практикувай по съответния начин. Ако отначало не си способен да ги приложиш на практика, трябва да се молиш и същевременно да разпознаеш защо Бог е постъпил така. Освен това трябва да премисляш и да разпознаваш какви покварени състояния и разкривания на поквара имаш, които те правят неспособен да практикуваш или да се покоряваш. Ако си способен да търсиш истината по този начин, състоянието ти ще остане нормално и ще навлезеш в тези истини реалности естествено.

Независимо какъв е въпросът, ако не разбираш истината, ще действаш или според представите и фантазиите си, или ще си непокорен и ще се противопоставяш. Това е сто процента сигурно. Понякога отвън може да не изглежда, че се противопоставяш на Бог, че вършиш лоши неща или предизвикваш прекъсване или смущение, но това не означава непременно, че действията ти са съгласно истината. Понякога може да действаш въз основа на представи и фантазии и макар че това може да не представлява смущение или да не причинява вреда, щом не е съгласно истината, действията ти са в разрез с Божиите намерения. Има и други случаи, в които може да имаш представи за Бог в ума си. Дори и никога да не ги изказваш с думи, вътрешно се придържаш към тези представи и фантазии, като си мислиш, че Бог трябва да прави това или онова, и като определяш какъв трябва да бъде Той. Външно не си направил нищо лошо, но вътрешно си в състояние на постоянно непокорство и противопоставяне на Бог. Например преди малко говорих за това какво е да имаш представи и ограничаващи определения за Божията любов. Дори ако твоите представи и фантазии не са те накарали да създадеш някакви смущения или прекъсвания на Божието дело, състоянието ти доказва, че сърцето ти постоянно ограничава и разбира Бог погрешно. Какъв извод можем да направим от това? Че непрестанно се противопоставяш на Бог. Нима не казвам истината? (Да, Ти казваш истината.) Ако дойде ден, в който се случи нещо подобно на прогонването на евреите от Юдея, твоите представи ще те направят неспособен да кажеш „Амин“ на Божиите действия или да възхваляваш Бог и да развиеш боязън от Него и покорство пред Него като отговор на Неговите действия. Вместо това ще разбираш погрешно, ще се оплакваш и дори ще изпитваш известен антагонизъм към Бог в сърцето си. Дълбоко в себе си ще Му кажеш: „Боже, не трябваше да правиш това. Беше толкова жестоко! Как можеш да се отнасяш по този начин към творенията Си? Как можеш да се отнасяш по този начин към Своите избраници? Не мога да пея в Твоя възхвала или да приветствам Твоите действия, след като видях какво си направил. Вътрешно страдам и се чувствам изоставен, сякаш не мога да разчитам на този Бог, когото почитам безгранично. Този бог, в когото вярвам, не е такъв. Този бог, в когото вярвам, не бива да се отнася към сътворените си същества по този начин. Този бог, в когото вярвам, не е толкова хладнокръвен или жесток. Този бог, в когото вярвам, се отнася към хората нежно и внимателно, като към бебета, като ги кара да се чувстват изобилно благословени и изпълнени с топлина, а не ледено студени или безразлични като сега“. Когато тези жалби се зародят дълбоко в теб, ти не разглеждаш случващите се пред очите ти факти като дело на Бог. Ти не го признаваш, нито казваш „Амин“, а какво остава да го възхваляваш. Дали емоциите ти и състоянието ти като такива изразяват покорство пред Бог или изразяват противопоставяне? (Противопоставяне.) Очевидно е, че това не е истинско покорство. Тук няма покорство, а само оплакване, противопоставяне, неподчинение и дори гняв. Това ли е отношението, което едно сътворено същество трябва да има към своя Създател? Не, не е това. Сърцето ти е цялото едно противоречие. Мислиш си: „Ако Бог е направил това, защо сърцето ми не го одобрява? Защо мнозинството от хората не го приемат? Защо действията Му са толкова жестоки към човека и защо са пълни с кръвопролитие и кланета?“. В този момент богът, който е в твоето сърце и Създателят, който действително съществува в реалния живот, са в противоречие един с друг и са изправени един срещу друг, нали? (Да, така е.) Тогава в кого трябва да вярваш? В този момент трябва ли да избереш да вярваш в бога, който отговаря на представите ти дълбоко в сърцето ти, или в Бог, който извършва реални действия пред очите ти? (В Бог, който извършва реални действия пред очите ни.) От гледна точка на субективните си желания хората са много склонни да вярват в Бог, който извършва реални действия пред очите им, но поради човешките представи, егоистични желания и чувства те избират да прикрият бога в сърцето си и се принуждават да приемат Бог, който извършва реални действия пред очите им. Дълбоко в себе си обаче те все още не са способни да приемат всички факти за това какво прави Създателят. Все още се крият и живеят в свой собствен малък свят, като неуморно разговарят и взаимодействат с бога на своето въображение, докато истинският Бог винаги им се струва неясен. Има дори хора, които си мислят: „Иска ми се истинският бог да не съществува. Моят бог е този, който си представям в сърцето си, който е изпълнен с любов и кара хората да усещат топлината му. Той е истински бог. Практическият бог не е този, който си представях, защото нещата, които прави, ме разочароват и не мога да усетя никаква топлина от него. По-специално не мога да пренебрегна това колко много хора са осъдени и отстранени от неговия съд и наказание“. Що за човек казва това? Това е нещо, което казват неверниците и онези, които не приемат истината. Това са всички различни състояния, които се появяват у хората, когато не разбират Божиите дела и когато има противоречие между техните фантазии и практическото дело на Бог. Та как възникват тези състояния? От една страна, хората имат покварен нрав. От друга страна, когато нещо се случи и фактите не отговарят на представите и фантазиите на хората, като така ги лишат от илюзиите им, разбият мечтата им и ги накарат да почувстват, че намеренията и желанието им за благословии не могат да бъдат удовлетворени, какво решават да направят те накрая? Да избягат, да направят компромис или да заемат твърда позиция. Някои хора дори искат и вълкът да е сит, и агнето цяло, и казват: „Ще приема и двете страни. Бог, който първоначално беше в сърцето ми, е бог и е любов. А Единственият, който върши велики дела и упражнява власт пред очите ми, също е Бог. Ще приема и двамата, и няма да се откажа от нито един от тях“. Хората често живеят в подобно състояние, като поддържат и двата лагера. Често се увличат по идеята за бог в съзнанието си. Те тичат нагоре-надолу, отдават всичко, предлагат какво ли не и работят за този нереалистичен бог. Ще платят всякаква цена, за да изпълняват дълга си, дори да се откажат от собствения си живот и да пожертват всичко, което имат. Независимо какъв тип проявления имат хората, добри или зли са действията им в очите на истинския Създател, когато в умовете им съществува подобен бог? Дали това е покорство или противопоставяне? Ясно е, че това не са добри дела и не заслужават да бъдат отбелязани. Това също така разкрива, че хората не са се покорили истински и не са се отдали изцяло. Те по-скоро са изпълнени със съпротива, непокорство и противопоставяне. Именно защото имат такива състояния и често живеят в тези състояния, когато се събудят от съня си и заживеят в реалния свят, те осъзнават, че действията на Бог в реалния живот не са способни да удовлетворят техните психологически и духовни потребности. Неговите действия по-скоро водят до това, че хората са наранени по различни начини, чувстват, че Той е безразличен по различни начини и жесток към човека по различни начини. Има дори хора, които се съмняват, като казват: „Бог любов ли е? Все още ли обича хората? Казано е, че Бог е загрижен за човека и го обича като Себе Си. Къде виждате това? Защо аз никога не съм го виждал?“. Това е проблем! Хората често живеят в такива състояния, което води до това, че противоречието между човек и Бог става все по-крайно, а разстоянието между тях — все по-голямо. Когато хората виждат, че Бог прави нещо, което отговаря на техните представи, те си мислят: „Моят Бог е направил нещо разтърсващо. Той е Бог, в когото наистина искам да вярвам. Само Той е моят Бог. Готов съм да бъда Негово сътворено същество. Само Той е моят Създател“. Когато обаче в ежедневието им се появят трудности, негативизъм или слабости, а богът във въображението им не е способен да им помогне или да изпълни нуждите им през цялото време, вярата им в Бог отслабва или дори изчезва. Какво причинява всички тези състояния, проявления и разкривания, които хората имат? Това е така, защото хората изобщо не разбират Създателя. Ти не Го разбираш. Това е единствената причина. В това се коренят всички противоречия, отдръпвания и недоразумения между човека и Бог. Тогава как решават хората този проблем? Първо трябва да преодолеят представите си. Второ, трябва да преживеят, да изпитат, да търсят и да размишляват върху всяка точка от делото, което Бог извършва в тях, и да стигнат до момента, в който са способни напълно да се покорят на всяка подредба, която Бог им определя, и на всички хора, събития и неща, които Бог устройва за тях. Каква е целта на покорството? Да разпознаем и разберем всички тези истини.

Намирате ли темата, за която току-що разговаряхме, за дълбока? Можете ли да я разберете? Способни ли сте да я схванете? (Да, можем да я разберем.) Би трябвало да сте способни да я разберете на теория, но дали разбирането на теория е равносилно на разбиране и приемане на истината? (Не, не е.) Тогава какво е равносилно на разбиране и приемане на истината? Трябва често да изследвате себе си в ежедневието си, но какво трябва да изследвате? (Да изследваме дали имаме състоянията и проявленията, за които говори Бог, и какви представи и погрешни разбирания имат хората за Бог.) Точно така. Трябва да изследваш тези неща. Трябва да изследваш каква поквара разкриваш и какви представи и фантазии имаш. Някои хора казват, че не са способни да се изследват. Това е лесно поправимо, като първо погледнеш другите. Другите хора са огледало на теб самия. Когато виждаш хора, които разкриват определен нрав или състояние, обърни огледалото, изследвай себе си и се сравни с тях. Виж дали имаш същите представи и фантазии, и дали се намираш в същото състояние. Ако е така, тогава какво трябва да направиш по въпроса? Трябва ли да се разголиш и да разнищиш тези неща, или да се вкопчиш в тях и да чакаш да „цъфнат и да вържат плод“? (Трябва да се разголим и да ги разнищим.) Трябва да изкараш тези неща на показ и да ги разнищиш, за да може всеки да има полза, за да може чрез това всеки да разпознае точно покварените състояния, да разбере истината, да намери изход и да разреши този вид проблеми заедно с другите хора. Какъв е смисълът да се разнищват представите и пасивните, негативни състояния? (За да могат хората да намерят изход от своите представи и пасивни състояния.) А какъв е смисълът да се намери изход? Да се придобие истината. Смисълът от това да се коригират представите ти е да можеш да признаеш, че те са погрешни и че не са нещо, което трябва да притежаваш. Трябва да се избавиш от тях, а не да се вкопчваш в тях. След това активно търси кое е правилно, какво действително представляват положителните неща и каква действително е истината. Когато приемеш положителните неща и истината, и ги разглеждаш като принципи на практиката, мисленето и гледните точки, които трябва да притежаваш, тогава настъпва промяна и ще си придобил истината. И така, как хората трябва да гледат на еврейското изгнание от Юдея в светлината на тези истини? Каква е общата представа на хората за това събитие? (Че Бог не е трябвало да изгонва евреите от Юдея и че е трябвало да ги защити. Че независимо от това как са Му се противопоставяли и въпреки факта, че са Го приковали на кръст, Той е трябвало да им опрости греховете завинаги и че само това представлява Божията любов.) Това са представите на човека. Не са ли абсурдни? Ако Бог действаше в съответствие с човешките представи, щеше ли все още да има праведен нрав? Въпреки че хората бяха разтревожени от това, че са прогонени, тяхното противопоставяне и осъждане на Бог преминаха всякакви граници за Бог. Действията им не се различаваха от тези на Сатана, така че как можеше Бог да не се разгневи на това? Някои хора не могат да приемат истината и си мислят: „Как е възможно Бог да се отнася с хората по този начин? Хората не могат да приемат подобна любов, тя е толкова жестока към тях! Това не прилича на любов. Бог няма любов, щом така се отнася към евреите“. Това отрича Божията любов и е човешка представа. Какво представлява човешката представа? (Човек ограничава определението си за Божията любов.) Да, когато хората ограничават определението си за нещо, това е представа и тя не е в съответствие с истината, нито пък е истина. За какво хората са ограничили своето определение? Те са ограничили определението си за начина, по който Бог върши делото Си. Смятат, че Бог трябва да действа по определени начини, за да се нарекат те Божие дело, и че това са начините, по които Той трябва да действа. Хората имат ограничено определение за това как Бог върши делото Си и това ограничено определение е тяхната представа. И така, какво определение имат хората за начина, по който Бог прави нещата? Какво в тяхното определение ги кара да изпитват неприязън към начина, по който Бог действаше в тази ситуация, и ги кара да Го разбират погрешно и да се обръщат срещу Него? (Хората смятат, че Бог е трябвало да дари евреите с изобилие от благодат и благословии, но вместо това Той е действал извън тези представи и фантазии, и извън техните очаквания. Той е прогонил евреите и ги е накарал да се скитат по земята. Хората не разбират това и то е породило сериозни представи.) Много хора имат представи и погрешни разбирания за действията, които Бог предприе спрямо евреите. С други думи, хората изпитват неудобство от Божиите действия и смятат, че Той не е трябвало да постъпва по този начин. Това представа ли е? (Да, представа е.) Щом тогава хората смятат, че Бог „не е трябвало“ да постъпва така, както постъпи, това не е ли ограничаване на тяхното определение за Божиите действия? Откъде знаеш, че Бог не е трябвало да постъпи по този начин? На какво основание твърдиш, че Бог не е трябвало да постъпи по този начин? Ако смяташ, че Той не е трябвало да постъпи така, но Той е постъпил така, това означава ли, че Бог не е Бог? Означава ли това, че стореното от Бог е погрешно и не е съгласно истината? Не е ли човекът глупав в това отношение? Човекът е изключително глупав и невеж, надменен и самоправеден. Най-лесното нещо за него е да си създаде представи за Бог и да ограничи определението си за Бог. Ако подобни хора не могат да приемат истината, това е много опасно и те най-вероятно ще бъдат отстранени.

Много хора имат представи и мнения за изгнанието на евреите от Юдея и не разбират Божиите намерения, но този проблем може да се реши много лесно. Ще ви кажа един прост начин да го направите. Слушайте и вижте дали може да отговори на тези ваши затруднения. На първо място най-простият начин е хората да разберат, че са сътворени същества и че е напълно естествено и обосновано сътворените същества да се покоряват на своя Създател. Би било голямо непокорство, ако сътворените същества постоянно таят представи за своя Създател и не могат да Му се покорят. Хората трябва да разберат, че има един основен принцип на отношението на Създателя към сътворените същества, който е и най-висшият принцип. Начинът, по който Създателят се отнася към сътворените същества, напълно се основава на Неговия план за управление и на изискванията на делото Му. Не Му е необходимо да се съветва с който и да е човек, нито да получава съгласието на който и да е човек. Той прави всичко, което трябва, и се отнася към хората така, както трябва, и, независимо какво прави или как се отнася към хората, всичко е в съответствие с истините принципи и принципите, по които работи Създателят. Като сътворено същество единственото, което човек трябва да прави, е да е покорен пред Създателя и не бива да прави никакъв собствен избор. Това е разумът, който сътворените същества трябва да притежават, и ако някой не го притежава, значи не е годен да се нарича човек. Хората трябва да разберат, че Създателят винаги ще бъде Създателят. Той има могъществото и умението да устройва всяко сътворено същество и да господства над него, както Му е угодно, и не се нуждае от причина за това. Това е Неговата власт. Нито едно от сътворените същества няма правото или уменията да съди дали това, което Създателят прави, е правилно или грешно, или как трябва да постъпва. Нито едно сътворено същество няма право да избира дали да приеме върховенството и подредбите на Създателя и нито едно сътворено същество няма право да поставя изисквания за това как Създателят да господства и да подрежда съдбата му. Това е най-висшата истина. Каквото и да е направил Създателят на Своите сътворени същества и както и да го е направил, хората, които Той е създал, трябва да правят само едно: да търсят, да се подчиняват, да познават и да приемат всичко, което Той е подредил. Крайният резултат ще е, че Създателят ще изпълни своя план за управление и ще довърши делото Си, като направи така, че планът Му за управление да напредва без никакви препятствия. Междувременно, тъй като сътворените същества са приели върховенството и подредбите на Създателя и са им се покорили, те ще придобият истината, ще разберат намеренията на Създателя и ще опознаят Неговия нрав. Има още един принцип, за който трябва да ви кажа: каквото и да прави Създателят, каквито и проявления да показва и независимо дали върши велико или малко дело, Той все пак е Създателят, докато всички хора, които Той е създал, независимо какво са свършили и колко са талантливи или даровити, си остават сътворени същества. Що се отнася до сътвореното човечество, колкото и благодат и колкото и благословии или колкото и милост, любяща доброта или благосклонност да е получило от Създателя, то не бива да смята, че се отличава от масите, или да си мисли, че може да е равнопоставено на Бог и че е станало високопоставено сред сътворените същества. Колкото и дарби да ти е дал Бог или колкото и благодат да ти е дал, или колкото и мило да се е отнесъл към теб, и независимо дали ти е дал няколко специални таланта, нищо от това не е твой капитал. Ти си сътворено същество и затова винаги ще си останеш сътворено същество. Никога не бива да мислиш: „Аз съм малкият любимец в Божиите ръце. Бог никога няма да ме изостави, винаги ще се отнася към мен с любов, грижа и нежни ласки, с топъл шепот за утеха и увещание“. Напротив, в очите на Създателя ти си същият като всички останали сътворени същества. Бог може да те оползотвори, както пожелае, да те устрои, както пожелае и да подреди да изпълняваш каквато роля пожелае сред всякакви хора, събития и неща. Това трябва да знаят хората и те трябва да притежават такъв разум. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, връзката му с Бог ще стане по-нормална и той ще установи най-справедлива връзка с Него. Ако човек може да разбере и приеме тези слова, той ще се ориентира правилно за положението си, ще заеме мястото си там и ще изпълнява своя дълг.

Какво мислите, след като чухте тези думи? Ще продължите ли да разбирате погрешно Бог? Някои хора казват: „Като се има предвид, че Бог се отнася към хората по този начин, когато Бог казва, че в Неговите очи хората са като мравки, че са по-незначителни от ларви, изглежда, че това не е било само теоретично, а реалност! Бог не е толкова близък или интимен с човека, колкото хората си представят“. Сърцата на хората изстиват, сякаш вода е била хвърлена върху горящите им сърца, което кара самите хора да охладнеят. Как смятате, дали е по-добре сърцата им да изстинат, или е по-добре постоянно да имат погрешни схващания за Бог? (По-добре е сърцата им да изстинат.) Само като изстинат за известно време, могат да разберат Божия нрав. Разумът, който сътворените същества трябва да притежават, е да използват истината като свой принцип за всичко. Трябва да използват истината като основа на начина, по който гледат на всичко, и трябва да използват истината като свой принцип и основа за всичко, което правят. Това е правилният начин. Обратно на това обаче, хората винаги чувстват в сърцата си, че връзката им с Бог е като връзката им с друг човек и че взаимодействията им с Бог трябва да бъдат на равни начала. Дали това е добра ситуация? (Не, не е.) Какво не я прави добра? Хората са се поставили в грешната позиция. Те не се отнасят към Бог като към Бог. Това е така, защото имат твърде много погрешни разбирания за Бог, но Бог няма да промени отношението Си в резултат на погрешните разбирания или упорството на човека. Точно обратното — Той не само че няма да промени отношението Си, но ще продължи да върши Своето дело в хората в съответствие с принципите, точно както преди, и да подрежда и господства над живота на цялото човечество. Човекът обаче е склонен да си създава представи за Бог, да Му се противопоставя и да се бунтува срещу Него, затова трябва да страда много. Хората искат да се промъкнат точно до Бог и да подплатят връзката си с Него, затова говорят за своите чувства, капитал, таланти, способности, колко са дали, за миналите си постижения и за всякакви други причини. Могат ли хората да придобият истината, когато винаги живеят в тези състояния? Не, не могат. Ако нямаш сърце, покорно на Бог, ако винаги имаш погрешни възгледи, ако не си способен да приемеш позицията на сътворено същество, ако имаш необуздани амбиции и ако винаги жадуваш за по-висока позиция, това в края на краищата ще те направи неспособен да подходиш правилно към дълга си или да разбереш точно Божиите изисквания и нагласи към теб. Въпреки че си постоянно облагородяван и постоянно страдаш, ти не си способен да се избавиш от своите представи и фантазии, и дори си мислиш, че ти си този, когото Бог обича и за когото се грижи най-много. В резултат на това, когато ти се случи нещо реално и видиш, че Бог не действа по този начин и че ти просто се самозалъгваш, претърпяваш неуспех и понасяш удар. Оплакваш се и се чувстваш онеправдан. Чувствата ти също са засегнати. Заслужава ли си това страдание? (Не, не си заслужава.) Хората сами са си навлекли страдание заради самозалъгването си, представите и фантазиите си. Това е най-проблематичното нещо за тях и те трябва да обърнат посоката! Как трябва да направят това? Като признаят, че Бог е праведен към всички и че всички дела, които Бог извършва, са с цел да спаси човешката раса — Той няма друг план. Това, което хората трябва да направят, е да заемат позицията на сътворено същество, да се покорят на върховенството, устройването и подредбите на Създателя, да приемат и да се покорят на всичко, което Създателят прави, да търсят истината и Божиите намерения в тези неща, и да признават Божието поведение. Ако хората винаги използват собствените си представи, за да оценяват и определят Божиите действия, винаги предявяват неразумни изисквания към Бог и настояват Бог да прави нещата по техния начин, тогава те се бунтуват срещу Бог и не само са неспособни да разберат истината, но в края на краищата няма да им остане нищо друго, освен да бъдат отритнати и отстранени от Бог. Ако хората искат да бъдат благословени от Бог, единственото, което трябва да правят, е да търсят, да се покоряват, да признават и да приемат всичко, което прави Създателят. Това е единственият начин хората да разберат истината, да опознаят Бог, да постигнат истинско покорство пред Бог и да бъдат спасени.

18 май 2018 г.