Бог притежава върховенство над съдбата на цялото човечество и над вселената и всички неща. Какъв факт за Божието върховенство виждат хората? Това, че независимо колко голям е светът или колко обширна е вселената, от макроскопичното до микроскопичното, Бог господства над всичко и устройва всички неща. Независимо от човешките желания, стремежи, изисквания или посоката, в която човек е склонен да се развива, от позицията на Бог, Неговото върховенство и устройване не се влияят ни най-малко от тези неща. Какъв е принципът, чрез който Бог господства над всички неща и ги устройва? На какво се основава той? Каква е Божията цел, като прави всичко това? Около какво се върти тя? (Върти се около Божия план за управление.) Този отговор е верен. Всичко, което Бог прави, се върти около Неговия план за управление. Тези думи звучат донякъде немислимо, но те имат по-дълбок оттенък. С това искам да кажа, че нито едно от делата, които Бог върши, не се влияе от човешките желания. Божието върховенство и устройване, начинът, по който Той устройва страните, народите или етническите групи, или нещата, които Той подрежда да се случат в дадена епоха, не се влияят от човешките желания. Бог не е ограничен във времето, пространството, географията или хората. Всичко, което Той прави, се извършва точно в съответствие с Неговия план и никой човек не може да го осуети или смути. Независимо дали имаш желание или не, и независимо какви са субективните желания на човечеството или на определена етническа група, никой човек и нищо не е в състояние да смути, да унищожи или да повлияе на това, което Бог е решил да направи. Какво научихте от това? (Научихме за Божията власт.) Това е Божията власт. От времето, когато Бог за пръв път сътвори човешките същества, до времето, когато те напредваха стъпка по стъпка, човечеството е обхващало Божиите избраници, езичниците и онези, които са настроени антагонистично към Бог. Бог гледа на всички тези типове хора като на човешки същества, но има ли разлика в начина, по който Бог се отнася към тези различни типове хора? Дали Бог води Своите избраници по определен начин? (Да.) Бог се отнася към Своите избраници по различен начин в сравнение с отношението Му към другите хора. Сред Божиите избраници обаче, някои са способни да Го следват и да Му се покоряват, а други са непокорни и Му се противопоставят. Тогава как се отнася с тях Бог? Как гледа на тяхното отношение към Него? (Бог е милостив и любящ към онези, които Му се покоряват, но когато хората са непокорни или Му се противопоставят, Той проявява към тях праведния Си нрав.) Правилно. Независимо дали смяташ, че си един от Божиите избраници или един от Неговите последователи, или си допринесъл по някакъв начин към делото на Божия дом, от Своята позиция Бог не гледа тези външни неща. Бог има праведен нрав и е принципен в отношението си към хората: тези, които трябва да бъдат съдени, са съдени. Тези, които трябва да бъдат наказани, са наказани. А тези, които трябва да бъдат унищожени, са унищожени. Например, какво ви прави впечатление във факта, че евреите бяха прогонени от Юдея, а евангелието на Господ Исус за небесното царство бе разпространено сред езичниците? В съответствие с представите и фантазиите на хората, и в съответствие с юдаизма, само евреите са Божиите избраници. Те са безценните Божии деца и те са хората, за които Бог е най-загрижен. Те са зеницата на Неговото око. Според това, което казват хората, евреите са Неговите най-обични деца, а човек трябва да глези и да защитава любимото си дете и да не позволява то да бъде наранено или ощетено по какъвто и да е начин. Хората смятат, че независимо за какво се молят евреите, Бог ще им го даде и ще ги дари с повече, отколкото са поискали или са си представяли. Но дали Бог направи това? (Не, не направи това.) Тогава какво направи Той? Понеже евреите приковаха Господ Исус на кръста, Бог се разгневи силно и накара римляните да изпратят армии, които да завладеят Юдея и да прогонят евреите от родината им. Това беше сцена на голямо клане и кръвопролитие. Загинаха безброй хора и се проляха реки от кръв. Единственият начин, по който много евреи оцеляха, беше да избягат в различни страни по света. Въз основа на тези факти, каква същност виждате в Божия нрав? (Това, че Божият праведен нрав не търпи обида.) Нека не започваме, като говорим за Божия нрав, нека първо използваме хората като пример. В реалния живот, ако някой има дете, обича го много и иска то да наследи имота му и всичко, което той притежава, какво ще направи? От една страна, ще бъде строг с него, за да може то да израсне като завършена личност и да може да поеме завещаното от родителите му. Но най-важното е, че ще го защитава и няма да позволи то да се окаже на пътя на някоя беда или опасност. Целта на това е детето да може да живее и да наследи всичко, което имат родителите му. Какво мотивира хората да правят всичко това? Дали се отнасят по същия начин към децата, които не обичат, или към непознатите? По същия начин ли постъпват? (Не.) Очевидно е, че всичко, което хората правят за най-обичаното от тях дете, е мотивирано от егоизъм, от чувства и от лично желание. Тези неща са част от човешката природа същност. Има ли истина в чувствата и егоизма на хората? Има ли справедливост? (Не, няма.) Такива са проявленията на човечеството. Вижте обаче нещата, които Бог направи — Бог искаше Неговите избраници, евреите, да разпространят евангелието от Юдея до всички езически народи по света — в Азия, Европа, Африка и Америка. Как трябваше да го разпространят? Бог използва метод, чрез който чужди нашественици нападнаха и окупираха еврейските земи, прогониха живеещите там евреи — хората, които разпространяваха новината за Исус Спасителя — и ги принудиха да напуснат родината си и никога повече да не се завърнат. После евреите се заселиха в различни краища на света, където оцеляха и започнаха да разпространяват евангелието на Исус Спасителя, докато то постепенно достигна до всяка страна във света и до всички краища на земята. Това доказва един факт: че Божието дело е много практическо. Къде се проявява най-вече това? Във факта, че Бог използва много специален и необичаен метод, за да изтласка израилтяните към всички тези различни страни и да разпространи евангелието на Господ Исус. Ако Той беше оставил израилтяните да вземат решение да се преселят във всяка страна, да проповядват евангелието и да свидетелстват за Бог, те нямаше да могат да изоставят семействата си и родината на предците си. Бог сякаш ги порази, за да могат да излязат и да разпространяват евангелието на Господ Исус. Това е цената, която Бог плати за евангелието на небесното царство. Той принуди Своите избраници да преживеят война, клане и изгнание. Евреите бяха принудени да се скитат по земята без дом, като разпространяваха евангелието във всяка страна. В очите на хората тези методи са твърде груби към човека, но може ли Божията същност да се опише като „груба към човека“? Очевидно не, тъй като тя не е груба към човека. Това е така, защото в Божия нрав и същност няма егоизъм или плътски чувства. Той направи всичко това заради напредъка на цялото човечество, за да може следващата стъпка от напредъка на човечеството да е успешна и да се материализира в пълно съответствие със стъпките от Божия план за управление. Така че Бог трябва да направи това. Нямаше друг начин. Стъпките на Божието дело вече бяха стигнали до този момент и Неговите действия бяха донесли бързи и добри резултати, така че бяха напълно подходящи. Като разглеждаме Божията същност, само Бог би могъл да направи това, никоя друга страна или раса не би го направила. Божият нрав е праведен. Разглеждането на Божието отношение към евреите би трябвало да даде някакво просветление за Божиите избраници днес. Човекът бе сътворен от Бог и Бог изпитва любов, грижа, милост и нежна привързаност към човека, но когато Бог дава на хората мисия, какви са те в Неговите очи? Можете ли да разберете това ниво на значение? Някои хора казват: „От тази гледна точка хората нямат никаква стойност в очите на Бог. Те са просто пионки. Просто отиваш където Той ти каже и правиш каквото Той ти каже“. Правилни ли са тези думи? Не са. На пръв поглед изглежда, че това е така, но в действителност не е. Ако използваме човешките думи, когато Бог действа, Той не се занимава с това толкова много. Той не притежава традиционното мислене или представите на човека и не е ограничен от нищо. Всичко, което Бог прави, е освобождаващо, неограничаващо, публично, открито и справедливо. Един от аспектите е, че Той следва стъпките на Своя план за управление, така че всичко да напредва нормално. Друг аспект е, че Той прави това, за да могат хората в бъдеще да напредват и да се движат нормално напред в Божиите ръце, в съответствие с Неговия план за управление. Напредъкът на човека е тясно свързан с Божия план за управление. Ако Бог не действаше по този начин, като понесе болката да се откаже от нещо, което обича, за да предприеме тази стъпка, за човека щеше да е трудно да напредне дори малко. Ето защо казвам, че Бог е обмислил всеки избор, който прави, всяка стъпка, която предприема, и всяко нещо в Своето дело на управлението. То съдържа Неговото могъщество, власт и мъдрост. Винаги има някои неща, които Бог прави и които хората не разбират. Защо не могат да ги разберат? Защото хората имат представи. Някои от тези представи са фантазии, други са повлияни от традиционната култура и мислене на човека, а трети са егоистични желания и преценки на човека. Тези неща оказват влияние върху разбирането на човека за Бог, както и върху възгледа му за Бог.

До какъв извод можете да стигнете относно прогонването на евреите от Юдея? (До извода, че за разлика от хората Бог няма егоистично сърце. Всичко, което Бог прави, е справедливо и е за напредъка на цялото човечество.) Ако тази ситуация се беше случила на вас и домовете ви бяха сполетени от кланета, реки от кръв, разруха и смърт, а семействата ви бяха разделени, какво щеше да е вашето разбиране? (В зависимост от нашата човешка природа и степента на покварата ни от Сатана може да имаме много погрешни схващания, оплаквания и погрешни тълкувания, но сега, чрез Божието общение осъзнаваме, че всичко, което Бог прави, притежава смисъл и носи Неговите намерения. Независимо колко страдания преживяваме, трябва с готовност да се покорим на всяко Божие устройване и да правим всичко по силите си да сътрудничим с Него, като споделяме и свидетелстваме за Божието дело от последните дни.) В лицето на тези факти има ли човек избор? Човекът няма право да избира това, което Бог е решил да направи. След като чуят тези думи, хората все още ли смятат, че Бог е любов? Те се обезсърчават и казват: „Ако хората нямат избор по отношение на тези факти, тогава каква точно е ролята им в делото на Божия план за управление?“. Знаете ли? (Ние сме сътворени същества.) Вие не сте просто сътворени същества. Вие действате като контрастиращи предмети. Вие сте обект на Божия съд и наказание, но по-важното е, че сте обект на Неговото спасение. Това е ролята, която имате. Каква е функцията ви като сътворени същества? Това е свързано с практиката и дълга на човека. Ти си сътворено същество и ако Бог ти е дал дар да пееш, а подредбите на Божия дом са такива, че да пееш, тогава ти трябва да пееш добре. Ако ти е даден дара да проповядваш евангелието, а подредбите на Божия дом са такива, че да проповядваш евангелието, тогава трябва да го правиш добре. Когато Божиите избраници те изберат за водач, трябва да поемеш поръчението на водачеството и да водиш Божиите избраници, които да ядат и пият Божиите слова, да разговарят за истината и да навлязат в реалността. Като правиш така, ще си изпълнил добре дълга си. Поръчението, което Бог дава на човека, е изключително важно и значимо! Така че как трябва да приемеш това поръчение и да изпълниш функцията си? Това е един от най-големите въпроси, пред които си изправен, и трябва да направиш избор. Може да се каже, че това е решаващ момент, който определя дали можеш да придобиеш истината и да бъдеш усъвършенстван от Бог. Ако действаш, като разчиташ на собствената си воля и вършиш всякакви безчинства, не само че няма да изпълниш Божието поръчение, но и ще смутиш делото на Божия дом. Впоследствие ще е необходимо да бъдеш наказан, точно както беше наказан Павел. Когато Бог ти каже да отидеш да направиш нещо, каква е функцията ти тогава? Тя е да изпълниш задачата добре и да не я оплескаш. Като правиш това, ти служиш добре. Без значение как ти казва Бог да служиш, трябва да го направиш добре и покорно. Като правиш така, ти си човек, който слуша и се покорява. Ако не служиш покорно, винаги имаш лична умисъл и винаги искаш да управляваш като цар, тогава си Сатана и антихрист, и трябва да бъдеш наказан. Някои хора не разбират истината или не се стремят към нея. Те полагат усилия само в работата си. Каква тогава е функцията им като сътворено същество? Просто да полагат труд. Тогава направете обобщение на това какъв точно е дългът, който сътворените същества трябва да изпълняват в Божиите очи, и какво човешко подобие трябва да изживяват. Това се отнася до вашата практика. В съответствие с представите и фантазиите на човека, Бог милее за сътворените същества в Неговите очи, цени ги, закриля ги, грижи се за тях и ги дарява с благодат. След това Той ги дисциплинира и кастри, обича ги в сърцето Си и ги държи в ръцете Си. В крайна сметка Бог има твърдото намерение да ги усъвършенства, да гарантира тяхната безопасност и да се погрижи нищо да не им се случи, докато не бъдат усъвършенствани. За тях именно това са сътворените същества в очите на Бог. Когато хората преживяват това, те си мислят: „Бог е изключително прекрасен! Колко велик е нашият Бог! Той е така достоен за нашата любов! Бог е милостив и любящ! Бог е чудесен!“. Но ако сравним това с фактите, дали това са единствените начини, по които Бог се отнася към сътворените същества? (Не.) Тогава как се отнася Бог към хората? Какви други представи и фантазии имат хората за нагласата, която Бог има в отношението си към човека? Има ли отношение, което хората не могат да приемат? Без съмнение това е Божият съд, наказанието, изпитанията, облагородяването, кастренето, дисциплината и лишенията. Що за хора са тези, които не могат да приемат Божия съд и наказание? Бихте могли да кажете, че те са хора, които не приемат истината, и определено бихте могли да кажете, че хората, които не приемат истината, са неверници. Ако човек не може да приеме Божия съд и наказание, тогава това е равносилно на неспособност да приеме Божието дело. Какво е естеството на този проблем? То е, че човек не приема истината и отхвърля Божието дело. Такива хора ще преживеят само бедствия и наказания. Независимо какъв човек си, ако вярваш в Бог, но не приемаш истината, не можеш да бъдеш спасен. След като човек започне да вярва в Бог, без значение с каква среда го обгражда Бог, за да го разкрие, може ли той по време на процеса на разкриване да види Божиите благословии, благодат, грижа или закрила? (Не, не може.) На повърхността не може да ги види, но след като премине през изпитания и облагородяване, дали ще може да ги види? Със сигурност ще може. Така че има много хора, които могат да видят Божията закрила и благословии, след като са преживели Неговия съд и наказание. Обаче хората, които не обичат истината, изобщо не могат да видят тези неща. Те все още са се вкопчили в своите представи и фантазии, и са изпълнени с антагонизъм и непокорство към Бог. Именно такива хора са неверниците, злите хора и антихристите. Всичко, което те правят, е пример за това какво не трябва да се прави. Павел е един от примерите. Какво виждат хората, когато погледнат Павел? (Виждат, че Павел е вървял по пътя на антихриста и че неговата история служи като предупреждение за нас.) Павел не се стремеше към истината. Той вярваше в Бог само защото търсеше бъдеще и крайна цел за плътта си. Търсеше единствено да придобие награди и венец. Бог изрече толкова много слова, дисциплинира го, просветли го и го озари толкова много, но въпреки това той не Му се покори, нито прие истината. Винаги се бунтуваше срещу Бог и Му се противопоставяше, а накрая стана антихрист и беше заклеймен и наказан. Павел служи като пример за това какво не бива да се прави. Като изследват примера на Павел за типичния антихрист хората могат да видят, че той вървеше по пътя на противопоставянето на Бог и по пътя на унищожението. Мнозина са се поучили от това и са извлекли полза от него. Те са стъпили на пътя на стремежа към истината и на правилния път на вярващия. Какво е Божието намерение за хората, които могат да приемат истината и които са се възползвали от урока на Павел? (Спасение и любов.) Тогава какъв аспект на Божия нрав могат да видят хората от Божието разобличаване, съд и заклеймяване на Павел? (Неговия праведен нрав.) Тогава в Божиите очи какъв е станал Павел като сътворено същество? Той се е превърнал в средство за обслужване. Всички хора са сътворени същества — както тези, които се възползват, така и тези, които са разкрити. Бог обаче се отнася към тези два типа хора по съвсем различен начин. В действителност в Божиите очи и двата типа хора са безполезни като мравки и червеи, но Бог се отнася към едните по-различно, отколкото с другите. Това е Божият праведен нрав. На какво се основава различното отношение на Бог към тези два типа хора? (На пътя, по който вървят.) Основава се на проявленията на човека, на неговата същност, на отношението му към истината и на пътя, по който върви. Външно изглежда, че Бог е безразличен към човека, че е безчувствен и че действията Му са безсърдечни. Според човешките представи и фантазии хората си мислят: „Бог не би трябвало да се отнася така с Павел. Той е направил и е страдал толкова много. Плюс това, той е бил верен и предан на Бог. Защо Бог се отнесе така с него?“. Правилно ли е хората да казват това? Съответства ли на истината? По какъв начин Павел е бил толкова верен или предан на Бог? Дали не изкривяват фактите? Павел е бил верен и предан, за да получи благословии за себе си. Дали това е вярност и преданост към Бог? Когато хората не разбират истината, не могат да видят ясно същността на даден проблем и говорят на сляпо въз основа на чувствата си, не се ли бунтуват срещу Бог и не Му ли се противопоставят? Нищо чудно, че всички обожават Павел! Онези, които са от Сатана, винаги обожават Сатана и дори говорят от негово име въз основа на чувствата си. Това означава, че макар да изглежда, че хората са се отделили от Сатана, те остават свързани. Всъщност, когато хората говорят от името на Сатана, те говорят и от свое име. Хората симпатизират на Павел, защото са като него и вървят по същия път като него. Според човешкия здрав разум Бог не е трябвало да се отнася така с Павел, но това, което Той направи, е точно обратното на човешкия здрав разум. Това е Божият праведен нрав и това е истината. Ако човек говори в съответствие с човешкия здрав разум, той може да каже: „Дори Павел да не е постигнал много, той все пак е понесъл много трудности, а ако не трудности, то той е понесъл изтощение. Той би трябвало да бъде пощаден само заради броя на годините, през които е страдал. Дори ако е бил просто обслужващ, щеше да е добре. Той не би трябвало да бъде наказан или изпратен в ада“. Това е здравият разум и чувствата на човека — това не е истината. Кой е най-обичливият аспект на Бог? Това, че няма човешкия здрав разум. Всичко, което прави, е в съответствие с истината и Неговата същност. Той разкрива праведен нрав. Бог не се съобразява с твоите субективни желания, нито с обективните факти за това, което си направил. Бог определя и дефинира какъв човек си въз основа на това, което правиш, което разкриваш, както и въз основа на пътя, по който вървиш, и след това възприема най-подходящото отношение към теб. Така се стигна до изхода за Павел. Ако погледнем въпроса за Павел, изглежда така сякаш Бог е лишен от любов. Петър и Павел са сътворени същества, но докато Бог одобрява и благославя Петър, Той разобличава, анализира, съди и заклеймява Павел. Не можете да видите Божията любов в начина, по който Той решава изхода за Павел. И така, въз основа на това, което се е случило с Павел, можеш ли да кажеш, че Бог не изпитва обич? Не, не можеш, защото Бог много пъти го е дисциплинирал, озарявал го е и му е давал много шансове да се покае, но Павел упорито е отказвал и е вървял по пътя на противопоставянето на Бог. Така че накрая Той го заклеймява и наказва. Ако се погледне на този въпрос повърхностно, изглежда така сякаш хората нямат избор в Божието дело и спасение. Въпреки че Бог не се намесва в избора на хората, ако човек избере пътя на търсене на благословии, Бог ще го заклейми и накаже. Изглежда така сякаш Бог не позволява на хората да избират своя собствен път, че им позволява да изберат само пътя на стремеж към истината и че само от Него зависи дали човек ще бъде осъден, пречистен или усъвършенстван. Не е ли абсурдна грешка и абсолютно нелепо Божието дело да се разглежда по този начин и да се поставя такъв етикет на Бог? Човекът изобщо не осъзнава, че Божият нрав е праведен и свят. Той винаги избира да следва собствения си път — пътя на противопоставянето на Бог, но не иска да приеме Божия съд или заклеймяване. Това е напълно неразумно! Има много хора, които си мислят: „Хората не могат сами да избират как Бог да се отнася с тях, каква мисия да им възложи, каква работа да ги накара да свършат или какъв дълг да изпълнят. В крайна сметка всеки, който избере да върви по собствения си път, е заклеймен. Бог те благославя и одобрява само ако избереш пътя, по който Той те води, и ако избереш пътя на стремежа към истината“. Някои хора виждат в това, че Бог е несправедлив и се намесва в свободния избор на хората. Но дали това е истината по въпроса? (Не.) Бог прави всичко това според принципа. Когато не разбирате фактите и истината, е лесно да разбирате погрешно и да съдите Бог, но когато разбереш фактите и истината, ще си помислиш, че тези погрешни разбирания са напълно безполезни и достойни за презрение и че никога не бива да виждат бял свят. В този момент ще разбереш, че всичко, което Бог върши, е правилно. Хората не могат да видят това, защото са твърде егоистични и глупави. Те не разбират истината и не могат да прозрат ясно нещата, затова лепят етикети на Бог според собствените си представи и фантазии. Щом разбереш това, вече няма да защитаваш Павел или да разбираш Бог погрешно. Ще си кажеш: „Това, което Бог прави, е напълно правилно. Хората са тези, които са покварени. Те са ограничени и глупави. Не могат да виждат ясно ситуациите. Независимо дали човек прозира Божия праведен нрав или Неговата любов въз основа на този въпрос, всичко, което Бог прави, е правилно и разкрива Неговия праведен нрав и Неговата същност. Всичко това е в съответствие с истината и не е погрешно!“. Днес, когато Бог върши делото Си във вас и ви спасява, кой път трябва да изберете? Меси ли ви се Бог? Какъв избор трябва да направите? Трябва ли да се поучите от грешките на Павел? Трябва ли да бъдете като Петър и да следвате пътя на стремежа към истината? Как ще подходите към този въпрос? Зависи от това дали разбирате истината. Какви проблеми ще разреши разбирането на истината? Целта на разбирането на истината е да промени покварения нрав на човека и различните трудности, с които той се сблъсква. Когато се изправяш пред проблеми, които не могат да бъдат разрешени, или с хора, събития и неща, които не съвпадат с твоите представи, истината ще започне да изпълнява ролята си в теб. И така, как случаят на Павел ти помага при личното ти навлизане в живота и при избора на твоя път? (Може да ни подтикне да застанем пред Бог и да се самоанализираме.) (Може да събори стени и да премахне погрешните разбирания между Бог и човека.) Това е една част от него и вие сте придобили нещо от тази дискусия. Най-важното нещо, което трябва да се разбере, е значението на избора на пътя за стремежа към истината и защо Бог благославя и одобрява онези, които го правят. Най-същественото нещо е да се разбере отговорът на този въпрос.

Току-що споменах как евреите бяха изпратени в изгнание и се разпръснаха из всички страни по света. Какво виждат хората в този факт? Каква истина разбират? Това събитие трябва да ги накара малко да се замислят. Първо, за това как трябва да практикуват и второ, чрез това събитие да разберат Божия нрав. Нека първо да поговорим за това как хората трябва да практикуват при тези обстоятелства. Нищо, което Бог прави, не се влияе от човешките желания. Бог има свой собствен план и свои собствени принципи на действие. Така че какво отношение трябва да имат хората? Независимо с каква ситуация се сблъскват или дали тя съвпада с техните представи, хората никога не трябва да застават в опозиция на Бог. Някои от тях казват: „Въпреки че съм непокорен и се противопоставям на Бог, не е ли достатъчно, че изпълнявам дълга си?“. Що за нагласа е това? Очевидно е неприемлива. Това не е истинско покорство. Тогава как точно трябва да практикуват „да не застават в опозиция на Бог“ и да прилагат това в действие? Има два принципа на практика: първият е инициативно да се търсят Божиите намерения, какви истини трябва да разбират хората и как да сътрудничат на Бог и да изпълнят Божието поръчение — това е активната страна на действията, които хората трябва да предприемат. Вторият принцип е да изследваш и установиш къде имаш погрешни разбирания за Бог, защо не Му се покоряваш, защо имаш представи и фантазии, и неща, които не са съответстващи на Него. Това ще гарантира, че си способен точно да практикуваш истината в хода на изпълнението на дълга си, да правиш нещата в съответствие с принципите, да изпълниш Божието поръчение и да бъдеш възпоменат от Бог. Прости ли са тези принципи на практикуване? (Да, прости са.) Какво имам предвид под „прости“? Това, че логиката и думите са относително ясни. „Едно“ означава едно, а „две“ означава две. В момента, в който го чуеш, знаеш как да го практикуваш. Прилагането на практика в действителност обаче не е толкова просто, защото хората имат покварен нрав. Те винаги спорят за нещата и имат много фантазии и представи, както и погрешни разбирания за Бог. Хората трябва да анализират тези неща и да приемат Божия съд и наказание, но това кара тези, на които им липсва духовно разбиране, да си измислят нови представи: „Всички хора казват, че Бог е любов, тогава защо Бог винаги разобличава и съди човешките мисли и представи? Не виждам любов в Бог. Виждам само, че Божият нрав не търпи оскърбление“. Нима това не е една от човешките представи? Ако по време на развитието на човечеството Бог разкриваше единствено милост и загриженост, но никога праведност или гняв, както е в представите и фантазиите на покварените човешки същества, щеше ли да може човекът да оцелее до наши дни? (Не, нямаше да може.) Човекът отдавна щеше да е погълнат от Сатана. Когато се занимаваме с въпросите на демоните и Сатана, както и с покварените човешки същества, които се противопоставят на Бог, това, което показват Божиите проявления и разкриване, не е любовта, за която хората говорят, а е по-скоро праведен нрав. Това, което те показват, е омраза, ненавист, правосъдие, наказание и унищожение. Само по този начин Бог може да разкрие, че Неговият нрав е праведен, свят и не търпи оскърбление. Само по този начин може напълно да посрами Сатана и ефективно да защити човешкия род. Ето как Бог винаги е водил човечеството и едновременно с това го е спасявал.

Хората трябва често да изследват всичко в сърцето си, което не съответства на Бог или което представлява погрешно разбиране за Него. Как се появяват погрешните разбирания? Защо хората разбират погрешно Бог? (Защото е засегнат личният им интерес.) След като видят фактите за изгнанието на евреите от Юдея, те се чувстват наранени и казват: „Отначало Бог толкова много обичаше израилтяните. Той ги изведе от Египет и през Червено море, даде им манна небесна и изворна вода за пиене, после лично им даде закони, за да ги водят, и ги научи как да живеят. Божията любов към човека преливаше — хората, които живееха тогава, бяха толкова благословени! Как е възможно Божието отношение към тях да се промени коренно за миг? Къде отиде цялата Му любов?“. Хората не могат да преодолеят тези чувства и започват да се съмняват, като казват: „Бог любов ли е, или не? Защо първоначалното Му отношение към израилтяните вече не се забелязва? Любовта Му е изчезнала безследно. Има ли Той изобщо някаква любов?“. Оттук започват погрешните разбирания на хората. Какъв е контекстът, в който хората формират погрешни разбирания? Възможно ли е това да се дължи на факта, че Божиите действия не съответстват на представите и фантазиите на хората? Дали този факт е причината хората да разбират погрешно Бог? Дали причината хората да разбират погрешно Бог не е в това, че ограничават определението си за Неговата любов? Те си мислят: „Бог е любов. Следователно Той трябва да се грижи за хората, да ги закриля и да ги обсипва с благодат и благословии. Ето това е Божията любов! Харесва ми, когато Бог обича хората по този начин. Особено добре видях колко много Бог обича хората, когато ги преведе през Червено море. Хората тогава са били толкова благословени! Иска ми се да мога да бъда един от тях“. Когато си запленен от тази история, ти се отнасяш към любовта, която Бог е разкрил в онзи миг, като към най-висшата истина и като единствен показател за Неговата същност. Ограничаваш определението си за Него в сърцето си и се отнасяш към всичко, което Бог е направил в онзи момент, като към най-висшата истина. Мислиш, че това е най-прекрасната страна на Бог и тази, която най-много кара хората да Го уважават и да се боят от Него, и че това е Божията любов. В действителност самите Божии действия са били положителни, но поради ограничените ти определения те са се превърнали в понятия в ума ти и в основа за определянето ти на Бог. Те те карат да разбираш погрешно Божията любов, сякаш в нея няма нищо друго освен милост, грижа, закрила, напътствие, благодат и благословии — сякаш това е всичко, което се съдържа в Божията любов. Защо толкова много цениш тези аспекти на любовта? Дали защото е свързана с личния ти интерес? (Да, така е.) С кои лични интереси е свързана тя? (С удоволствията на плътта и с удобния живот.) Когато хората вярват в Бог, те искат да получат тези неща от Него, но не и други неща. Хората не искат да мислят за съд, наказание, изпитания, облагородяване, страдане за Бог, отказване от неща и отдаване на всичко за Него или дори жертване на собствения живот. Хората просто искат да се радват на Божията любов, грижа, закрила и напътствие, затова определят Божията любов като единствената характеристика на Неговата същност и като единствената Му същност. Дали нещата, които Бог е направил, когато е превел израилтяните през Червено море, не са станали източник на представите на хората? (Да, така е.) Това е формирало контекст, в който хората са си изградили представи за Бог. Ако са си изградили представи за Бог, тогава могат ли да постигнат истинско разбиране за Божието дело и Божия нрав? Очевидно е, че не само няма да го разберат, но и ще го тълкуват погрешно и ще си формират представи за него. Това доказва, че човешкото разбиране е твърде ограничено и не е истинско разбиране. Защото то не е истина, а по-скоро е вид любов и разбиране, което хората анализират и тълкуват от Бог въз основа на собствените си представи, фантазии и егоистични желания. То не съответства на истинската същност на Бог. По какви други начини Бог обича хората освен чрез милост, спасение, грижа, закрила и чрез изслушване на молитвите им? (С укоряване, дисциплиниране, кастрене, съдене, наказване, изпитване и облагородяване.) Това е вярно. Бог показва любовта Си по много начини: чрез поразяване, дисциплиниране, укоряване и чрез съд, наказание, изпитания, облагородяване и т.н. Всичко това са аспекти на Божията любов. Само тази гледна точка е изчерпателна и е съгласно истината. Ако разбираш това, когато се изследваш и осъзнаеш, че имаш погрешни разбирания за Бог, тогава не си ли способен да разпознаеш изопачаванията си и да разсъждаваш за това къде си сгрешил? Не може ли това да ти помогне да преодолееш погрешните си разбирания за Бог? (Да, може.) За да постигнете това, трябва да търсите истината. Щом хората търсят истината, те могат да отстранят своите погрешни разбирания за Бог, а след като отстранят погрешните си разбирания за Бог, могат да се покорят на всички Божии подредби. Ако си способен да отстраниш своите погрешни разбирания за Бог, когато погледнеш към изгнанието на евреите от Юдея, ще си кажеш: „Отношението на Бог към човека, Неговото сътворено същество, не е отношение само на любов, а Той също така го води чрез поразяване и изгнание. Хората не бива да си дават избор в отношението си към Бог. Отношението трябва да бъде на покорство, а не на противопоставяне“. От гледна точка на човешките представи и фантазии Божието отношение към евреите изглежда незаинтересовано, но погледнато сега, Бог е свършил невероятна работа. Всичко, което Той разкрива, е справедлив нрав. Бог може да дарява хората с благодат и благословии и да им дава насъщния хляб, но може и да им отнеме всичко. Такава е Божията власт, същност и нрав.