Сега ясно ли ви е в сърцата ви дали сте членове на Божия дом? Наистина ли сте влезли в Божия дом? Въз основа на това, за което разговарях току-що, можете ли да прецените? Можете ли да сте сигурни, че сте влезли през вратата на Божия дом и че сте членове на Божия дом? (Сигурни сме.) Добре е, че можете да сте сигурни. Това доказва, че вярата ви в Бог вече има основа и че сте пуснали корени в Божия дом. Онези, които нямат основа, са извън Божия дом и Бог не ги признава. Какво ще стане, ако свидетелстваш за Бог и казваш на другите, че си последовател на Бог и член на Църквата на Всемогъщия Бог, но Бог каже, че не те познава? Това би било проблем, нали? Това благословия или проклятие ще бъде за хората? Това не е добър знак. Затова, ако искаш да получиш Божието одобрение и да кажеш, че си истински вярващ в Бог, трябва да направиш някои неща, които са от полза за делото на Божия дом, да подготвиш някои добри дела, да обърнеш сърцето си към Бог и да имаш сърце, което почита Бог като велик. Едва тогава Бог ще те признае. Първо, трябва да промениш грешките във възгледите, нагласите и практиките си по отношение на Бог и на истината, както и погрешния път, по който си поел. Тези неща трябва да се променят. Това е основата. След това трябва да приемеш всички истини, изразени от Бог, и да изпълниш дълга си така, както Бог изисква. Когато тези неща бъдат постигнати, Бог ще бъде удовлетворен и ще те признае за Свой последовател. Второ, постепенно трябва да позволиш на Бог да те признае за истинско сътворено същество, което отговаря на критериите. Ако все още си извън Божия дом и Бог все още не те е признал за член на Своя дом, но казваш, че искаш да бъдеш спасен, това не е ли просто една глупава мечта? Сега вие сте преживели известно укоряване и дисциплиниране, имате Божията благодат и благословии и вярата ви в Бог има основа. Това е добре. Следващата стъпка е да сте способни да постигнете навлизане в живота въз основа на разбирането на истината, да превърнете тези истини в свой собствен живот и да ги изживеете, да ги приложите при изпълнението на дълга си и във всичко, което Бог ви е поверил. Тогава ще имате надежда за спасение. Повечето от вас не са с лоши заложби, всички можете да се смятате за хора със заложби на средно ниво. Има надежда за спасение, но всички вие имате някои недостатъци и грешки в човешката си природа. Някои от вас са мързеливи, други много се хвалят, трети са надменни, а четвърти са малко глупави, сковани и непримирими. Това са проблеми на нрава. За някои проблеми на човешката природа и нрава трябва да търсите истината чрез преживяване, да се самоанализирате и да приемете да бъдете кастрени, за да осъществите постепенна промяна и да постигнете преживяване и дълбочина по отношение на възприемането и разбирането на истината. По този начин малко по малко ще растете в живота. С живот човек има надежда. Без живот няма надежда. Притежавате ли живот сега? В сърцата си имате ли разбиране и преживяване на истината? Доколко и в каква степен се покорявате на Бог? Трябва да сте наясно с тези неща в сърцата си. Ако не сте наясно, а сте объркани, ще ви е трудно да растете в живота.

В църквата има хора, които смятат, че полагането на големи усилия или извършването на няколко рисковани неща означава, че са натрупали заслуги. Всъщност според действията им те наистина са достойни за похвала, но нравът им и отношението им към истината са отвратителни и противни. Те изобщо не обичат истината, а изпитват неприязън към истината. Това само по себе си ги прави отблъскващи. Такива хора са безполезни. Когато Бог вижда, че хората имат лоши заложби, че имат определени недостатъци и имат покварен нрав или същност, която Му се противопоставя, Той не се отвращава от тях и не ги държи далеч от Себе Си. Това не е Божието намерение и не е Неговото отношение към човека. Бог не мрази лошите заложби на хората, не мрази тяхната глупост и не мрази това, че имат покварен нрав. Кое е онова, което Бог най-много мрази у хората? То е, когато те изпитват неприязън към истината. Ако изпитваш неприязън към истината, тогава само заради това Бог никога няма да е доволен от теб. Това не подлежи на промяна. Ако изпитваш неприязън към истината, ако не обичаш истината, ако се отнасяш към истината с безразличие, презрение и надменност или дори я отблъскваш, съпротивляваш ѝ се и я отхвърляш — ако се държиш така, тогава Бог е напълно отвратен от теб и ти си негоден, не подлежиш на спасяване. Ако действително обичаш истината в сърцето си, а просто донякъде си със слаби заложби, нямаш достатъчно проницателност, глуповат си и често допускаш грешки, но не си злонамерен, а просто си извършил някои глупости, ако в сърцето си желаеш да чуеш Божието общение за истината и в сърцето си копнееш за истината, ако се отнасяш към истината и Божиите слова искрено и с копнеж и можеш да цениш и обичаш Божиите слова, то това е достатъчно. Бог харесва такива хора. Дори и понякога да си малко глупав, Бог все пак те харесва. Бог обича копнеещото ти за истината сърце и обича искреното ти отношение към истината. Затова Бог е милостив към теб и винаги ти дава благодат. Той не взема под внимание ограничените ти заложби или глупостта ти, нито взема под внимание твоите прегрешения. Тъй като отношението ти към истината е искрено и пламенно, а сърцето ти е вярно, то предвид верността на сърцето ти и това твое отношение, Той винаги ще бъде милостив към теб и Светият Дух ще върши делото Си у теб, и ти ще имаш надежда за спасение. От друга страна, ако в сърцето си си непреклонен и угаждаш на себе си, ако изпитваш неприязън към истината, никога не обръщаш внимание на Божиите слова и на всичко, което е свързано с истината, и си враждебен и презрителен от дълбините на сърцето си, тогава какво е Божието отношение към теб? На омраза, отвращение и несекващ гняв. Кои две характеристики са очевидни в праведния Божи нрав? Изобилна милост и дълбок гняв. Думата „изобилна“ в „изобилна милост“ означава, че Божията милост е толерантна, търпелива и снизходителна и че тя е най-голямата любов — ето какво означава „изобилна“. Тъй като хората са глупави и с ограничени заложби, Бог трябва да действа така. Ако ти обичаш истината, но си глупав и със слаби заложби, Бог се отнася с изобилна милост към теб. Какво включва милостта? Търпение и толерантност. Бог е толерантен и търпелив към твоето невежество, Той ти дава достатъчно вяра и толерантност, за да те подкрепя, да ти предоставя ресурс и да ти помага, за да можеш малко по малко да разбереш истината и постепенно да съзрееш. На каква основа се гради това? Гради се върху основата на любовта и копнежа към истината, както и върху искреното отношение към Бог, Неговите слова и истината. Това са основните модели на поведение, които трябва да се проявяват у хората. Ако някой обаче в сърцето си изпитва неприязън към истината, отвращава се от нея или дори мрази истината, ако никога не се отнася сериозно към истината и винаги говори за собствените си постижения, за това как е работил, колко преживяване има, през какво е преминал, как Бог го цени и му е поверил велики задачи — ако говори само за тези неща, за уменията си, постиженията си и талантите си, като винаги се изтъква, и никога не разговаря за истината, не свидетелства за Бог или не разговаря за разбирането, придобито от преживяването на Божието дело или от познанието си за Бог, то той не изпитва ли неприязън към истината? Ето как се проявява неприязънта към истината и липсата на любов към нея. Някои хора казват: „Как могат да слушат проповеди, ако не обичат истината?“. Дали всеки, който слуша проповеди, обича истината? Някои хора просто отбиват номера. Те са принудени да се преструват пред другите от страх, че ако не участват в живота на църквата, Божият дом няма да признае вярата им. Как Бог определя това отношение към истината? Бог казва, че те не обичат истината, че изпитват неприязън към истината. В техния нрав има едно нещо, което е най-пагубно, по-пагубно дори от надменността и измамността, и това е, че изпитват неприязън към истината. Бог вижда това. Като се има предвид праведният Божи нрав, как се отнася Бог към такива хора? Той изпитва гняв към тях. Ако Бог изпитва гняв към някого, понякога Той го укорява или го дисциплинира и наказва. Ако човек не се противопоставя умишлено на Бог, Бог ще бъде толерантен, ще чака и ще наблюдава. Поради ситуацията или други обективни причини Бог може да използва този неверник, за да Му служи. Но веднага щом средата го позволява и моментът е подходящ, такива хора ще бъдат изхвърлени от Божия дом, тъй като те не са годни дори да служат. Такъв е Божият гняв. Защо Бог е толкова дълбоко разгневен? Това изразява изключителната омраза на Бог към онези, които изпитват неприязън към истината. Дълбокият Божи гняв показва, че Той е определил изхода и крайната цел на подобни хора, които изпитват неприязън към истината. В коя категория поставя Бог тези хора? Бог ги поставя в лагера на Сатана. Тъй като изпитва гняв към тях и е отвратен от тях, Бог затваря вратата за тях, не им позволява да стъпят в Божия дом и не им дава възможност да бъдат спасени. Това е едно от проявленията на Божия гняв. Бог ги приравнява към Сатана, към мръсните демони и злите духове, към неверниците, а когато настъпи подходящият момент, Той ще ги отстрани. Това не е ли един от начините за справяне с тях? (Така е.) Ето какъв е Божият гняв. И какво ги очаква, след като бъдат отстранени? Ще могат ли някога отново да се наслаждават на Божията благодат, на Божиите благословии и на Божието спасение? (Не.) Хората в Епохата на благодатта често казваха нещо подобно: „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел“. Повечето хора могат да разберат смисъла на тези думи. Това е емоцията и отношението на Бог при спасяването на поквареното човечество. Как обаче Бог спасява човечеството? Дали спасява цялото човечество, или само част от него? Коя част спасява Бог и кои хора изоставя? Повечето хора не могат да вникнат в същността на този въпрос. Те могат да говорят на хората само за доктрини „Бог иска всеки човек да бъде спасен и не иска никой да падне в погибел“. Има твърде много хора, които казват това, но те изобщо не разбират Божието намерение. Всъщност Божието намерение е да спаси само хората, които обичат истината и които могат да приемат Неговото спасение. Хората, които изпитват неприязън към истината и отказват да приемат Божието спасение, са онези, които отричат Бог и Му се съпротивляват. Бог не само няма да ги спаси, но и накрая ще унищожи тези хора. Макар че вярващите в Бог знаят, че Неговата любов е безкрайна, необятна, несравнима и могъща, Бог не желае да даде тази благодат и любов на онези, които изпитват неприязън към истината. Бог няма да даде любовта и спасението Си на тези хора даром. Това е Божието отношение. Онези, които изпитват неприязън към истината и не приемат Божието спасение, са като просяци, търсещи храна — когото и да молят за храна, в сърцата си те не само не уважават своите благодетели, но и им се подиграват и ги мразят. Дори предпочитат да задигнат вещите на своите благодетели за себе си. Дали благодетелите биха желали да дадат храна на такъв просяк? Категорично не, защото те не са действително за съжаление, а по-скоро са твърде противни. Какво е отношението на благодетеля към подобен човек? По-скоро би дал храна на куче, отколкото на просяк като този. Такива са истинските му чувства. Според вас що за хора са тези, които изпитват неприязън към истината? Те ли са онези, които се съпротивляват и противопоставят на Бог? Те може и да не се съпротивляват открито на Бог, но тяхната природа същност е да отричат Бог и да Му се съпротивляват, което е равносилно на това открито да кажат на Бог: „Не ми харесва да слушам това, което Ти казваш, не го приемам и понеже не приемам, че Твоите слова са истината, не вярвам в Теб. Вярвам в този, който ми е изгоден и полезен“. Това отношение на невярващи ли е? Ако това е твоето отношение към истината, не се ли държиш открито враждебно спрямо Бог? И ако ти си открито враждебен към Бог, дали Бог ще те спаси? Няма да го направи. Това е причината за Божия гняв към всички, които отричат Бог и Му се съпротивляват. Същността на подобни хора, хора, които изпитват неприязън към истината, е същност на враждебност към Бог. Бог не третира хората, които имат такава същност, като хора. В Неговите очи те са врагове и дяволи. Той никога не би ги спасил. Накрая те ще бъдат потопени в бедствие и унищожени. Какво ще кажете — ако просяк яде храната на своя благодетел и го ругае и осмива, подиграва му се и дори напада своя благодетел, ще го намрази ли благодетелят? Със сигурност. Каква е причината за тази омраза? (Просякът не само че не е благодарен на своя благодетел за това, че му е дал храна, но и вместо това му се подиграва, осмива и напада благодетеля си. Подобен човек няма абсолютно никаква съвест или разум, нито има човешка природа.) Какво отношение трябва да има благодетелят към този просяк? Благодетелят би трябвало да си вземе обратно нещата, които първоначално е дал на просяка, и след това да го изгони. По-скоро би трябвало да нахрани кучетата или дивите животни с тези неща, отколкото да ги даде на този просяк. Това е последствието, което просякът сам си е навлякъл. Има причина, поради която Бог е толкова дълбоко разгневен срещу даден човек или даден тип хора. Тази причина не се определя от предпочитанията на Бог, а от отношението на този човек към истината. Когато човек изпитва неприязън към истината, това несъмнено е пагубно за постигането на неговото спасение. Това не е нещо, което може или не може да бъде простено, не е някакво поведение или нещо, което се разкрива в него мимолетно. Това е природата същност на човека и Бог най-много се отвращава от такива хора. Ако от време на време разкриваш покварата на неприязън към истината, въз основа на Божиите слова трябва да изследваш дали това разкриване се дължи на твоята антипатия към истината или на липса на разбиране на истината. Това изисква търсене и изисква Божието просветление и помощ. Ако твоята природа същност е такава, че изпитваш неприязън към истината, и никога не приемаш истината, и си особено отвратен от нея и враждебен към нея, тогава има проблем. Ти със сигурност си зъл човек и Бог няма да те спаси.

Каква е разликата между невярващите и онези, които вярват в Бог? Дали е просто разлика в религиозните убеждения? Не. Невярващите не признават Бог, и по-специално те не могат да приемат истината, изразена от Бог. Това доказва, че всички невярващи изпитват неприязън към истината и мразят истината. Факт ли е например, че човекът е сътворен от Бог? Това истината ли е? (Да.) Тогава какво е отношението на хората, които вярват в Бог, когато го чуят? Те признават и вярват в това безусловно. Те приемат този факт, тази истина, като основа на вярата си в Бог — ето какво означава да приемаш истината. Това означава да приемеш от дълбините на сърцето си факта на сътворяването на човека от Бог, да се радваш, че си сътворено същество, да приемаш с готовност напътствието и върховенството на Бог и да признаеш, че Бог е твоят Бог. А какво е отношението на онези, които не вярват в Бог, когато чуят: „Човекът е сътворен от Бог“? (Те не приемат и не признават това.) Освен че не го признават, каква е тяхната реакция? Те дори ще ти се подиграват, ще правят всичко възможно, за да се опитат да използват това срещу теб, ще ти се присмиват и надсмиват, ще те гледат с презрение и ще се гаврят с тези думи и с този факт. Дори могат да възприемат отношение на подигравка, сарказъм, презрение и враждебност към всички, които признават тези думи. Това не означава ли, че те изпитват неприязън към истината? (Да, така е.) Мразиш ли такива хора, когато ги видиш? Какво си мислиш? Ти разсъждаваш така: „Човекът е сътворен от Бог. Това е факт. Това е безспорна истина. Ти не приемаш това, не признаваш своя произход, ти си истински неблагодарен, безсъвестен и коварен. Ти наистина си подобие на Сатана!“. Това ли си мислиш? (Да.) И защо мислиш така? Дали мислиш така само защото това твърдение не им харесва? (Не.) А какво предизвиква възникването на такава нагласа на неприязън у теб? (Това се дължи на отношението им към истината.) Гневът ти нямаше да бъде толкова голям, ако те уважаваха тези думи като обикновени думи, като теория или религиозно убеждение. Но когато виждаш, че у тях възниква отвращение, антагонизъм и презрение, когато виждаш, че излизат с думи, с отношение и с нрав, които опорочават това твърдение за истината, се ядосваш. Така ли е? Макар че някои хора не вярват в Бог, те уважават чуждата вяра и не се опитват да оборват въпросите на вярата, изказани от другите. Ти не изпитваш неприязън към тях или отвращение от тях, дори можеш да се сприятелиш и да живееш в мир с тях. Няма да станете врагове. Всъщност има малък брой невярващи, с които можете да се разбирате. Макар че те не могат да приемат истинския път и да станат членове на Божия дом, все пак вие можете да се разбирате с тях и да имате отношения с тях. Те имат поне съвест и разум. Не плетат интриги срещу теб и няма да ти забият нож в гърба, така че можеш да общуваш с тях. Към онези, които се опитват да оборят истината — които изпитват неприязън към истината — изпитваш гняв в сърцето си. Би ли могъл да бъдеш приятел с тях? (Не.) Освен че не би могъл да бъдеш приятел с тях, какво друго мислиш за тях? Ако те помолят да избереш как да се отнасяш към тях, как би се отнасял към тях? Би им казал: „Човекът е сътворен от Бог. Това е факт, това е истината и колко велико и свято нещо е това! Ти не само не приемаш това, но се опитваш и да го обориш — ти наистина нямаш съвест! Ако Бог ми даде такава власт, бих те проклел, бих те поразил, бих те превърнал в пепел!“. Такова ли е твоето чувство? (Да.) Това е чувството за справедливост. Но когато виждаш, че те са дяволи, разумно би било да ги пренебрегнеш, да стоиш далече от тях. Когато говорят с теб, е добре просто да се правиш, че си съгласен с тях. Това е мъдрото нещо, което трябва да направиш. Дълбоко в себе си обаче знаеш, че ти и тези хора вървите по различни пътища. Те никога не биха могли да имат вяра в Бог, абсолютно никога няма да приемат истината. Дори да вярваха в Бог, Той нямаше да ги иска. Те отричат Бог и Му се съпротивляват, те са зверове, те са дяволи, те не следват същия път като нас. Онези, които имат истинска вяра в Бог, не желаят да общуват с дяволи. Те са добре, когато не виждат дяволи, но когато ги видят, веднага им се съпротивляват. Сърцата им ще се чувстват спокойни само ако никога не виждат дяволи. Някои хора винаги говорят за делата на Божия дом с невярващи дяволи. Това са най-глупавите хора. Те не правят разлика между вътрешни и външни хора, те са заблудени глупаци, които изобщо нищо не разбират. Може ли Бог да спаси хора, които са способни на такива нелепости? Категорично не. Хората, които винаги имат отношения с дяволи, са неверници. Те определено не са от Божия дом и рано или късно ще трябва да се върнат при Сатана. Някои хора не могат да разпознаят кой е брат и сестра и кой е невярващ. Това са най-обърканите хора. Те разказват на неверниците и дяволите за делата на Божия дом. Това е като да хвърляш бисери пред свинете и да даваш на кучетата това, което е свято. Тези неверници и дяволи са като свинете и кучетата, те спадат към зверовете. Ако обсъждаш с тях делата на Божия дом, ще изглеждаш глупав. След като чуят това, те небрежно ще клеветят Божия дом и истината. Ако направиш това, ще разочароваш Бог и ще имаш дълг към Бог. Делата на Божия дом никога не трябва да се обсъждат с неверници и дяволи. Хората се дразнят, съпротивляват се и не желаят да общуват с онези, които не харесват истината, които изпитват неприязън към истината или клеветят истината, а как мислите, че се чувства Бог? Божият нрав, Божията същност, това, което Бог притежава и представлява, Божият живот и Божията същност, които Той разкрива, са все истини. Човек, който изпитва неприязън към истината, без съмнение е човек, който се противопоставя на Бог и е враг на Бог. Това е нещо повече от въпрос на несъответствие на Бог. Божият гняв е безмерен към такива хора.

Сега всички вие имате някаква основа и можете да се считате за членове на Божия дом. Трябва усърдно да се стремите към истината и в процеса на изпълнение на дълга си постоянно да изследвате собствените си думи и дела, да изследвате различните си състояния и да се стараете да постигнете известни промени в нрава си. Това е нещо ценно. Тогава наистина ще сте способни да дойдете пред Бог. Най-малкото, трябва да накараш Бог да те приеме. Ако не можеш да достигнеш нивото на Йов и нямаш качествата, които биха накарали Бог лично да се обзаложи със Сатана, за да те изпита, поне можеш да живееш в Божията светлина чрез своите действия и поведение и Бог ще се грижи за теб, ще те закриля и ще те признае за един от Своите последователи и за член на Своя дом. Защо е така? Защото откакто си признал Бог и си повярвал в Него, постоянно търсиш как да следваш Божия път. Тъй като Бог е доволен от твоето поведение и от твоята искреност, Той те въведе в Своя дом, за да получиш обучение, да бъдеш кастрен и да приемеш Неговото спасение. Каква голяма благословия! Започвайки като човек извън Божия дом, който не знаеше нищо за Бог или за истината, ти прие първото Божие изпитание и след като го издържа, лично Бог те въведе в Своя дом, доведе те пред Себе Си, повери ти поръчение, подреди ти дълг, който да изпълняваш, и ти позволи да изпълняваш някакъв човешки дълг в рамките на Божия план за управление. Макар че това е някаква незабележима работа, все пак ти имаш Божията грижа и закрила и си получил обещание от Бог. Тази благословия е достатъчно голяма. Ще оставим настрана коронясването и награждаването в идния свят и ще говорим само за това, на което хората могат да се наслаждават в този живот — това са истините, които чуваш, благодатта, милостта, грижата и закрилата на Бог, на които се наслаждаваш, дори различните видове дисциплиниране и укоряване, които Бог ти дава, както и предоставянето на ресурс за всички тези истини, които Бог дава на човека — кажи Ми, колко получаваш ти? Накрая освен че ще разбереш тези истини, Бог ще те спаси напълно от лагера на Сатана, така че да се превърнеш в човек, който познава Бог, който притежава истината като свой живот и който е полезен в Божия дом. Не е ли голяма тази благословия? (Голяма е.) Това е Божието обещание. След като Бог те въведе в Своя дом, Той ти казва: „Ти си благословен. С влизането си в църквата имаш надеждата да бъдеш спасен“. Може би не си наясно какво се случва, но всъщност Божието обещание вече ти е дадено. В същото време Бог върши всички тези неща, за да изпълни това обещание — предоставя истината, кастри те, дава ти дълг и ти възлага поръчения — така че животът ти да расте малко по малко и ти да се превърнеш в човек, който се покорява на Бог и който почита Бог. Получиха ли вече хората това обещание? Все още има много път, който трябва да се извърви до деня на постигането и изпълнението му. Всъщност някои от вас вече са го получили, а други имат решимост, но все още не са го получили. Зависи от това дали имате решимостта да схванете това обещание и дали сте способни да го изпълните. Всичко, което Бог прави, се дава на хората стъпка по стъпка, в подходящото време и с подходящата мярка. Никога не стават грешки, затова не трябва да се притесняваш, че си глупав, че си с малки заложби, че си млад или че вярваш в Бог от скоро. Не позволявай на тези обективни причини да повлияят на твоето навлизане в живота. Независимо какво казва Бог, първо, то позволява на хората точно да опознаят и да оценят действителния си духовен ръст и действителните си заложби, и да опознаят собствените си възможности. Второ, в положителен аспект то дава на хората по-дълбоко разбиране на истината и им позволява да навлязат в истината реалност и да изпълняват добре дълга си, така че да удовлетворят Божиите намерения. Това са целите на Божиите слова. Постигането на тези неща всъщност е много просто. Стига да имаш сърце, което обича истината, няма да срещнеш трудности. Коя е най-голямата трудност за хората? Това е, че изпитват неприязън към истината и че изобщо не обичат истината. Това е най-голямата трудност. Това е проблем на природата им. Ако не се покаеш истински, това може да доведе до неприятности. Ако изпитваш неприязън към истината, ако винаги клеветиш истината и я презираш, ако имаш такава природа, няма да се промениш лесно. Дори да се промениш, трябва да се види дали Бог е променил отношението Си. Ако това, което правиш, може да промени отношението на Бог, тогава за теб все още има надежда да бъдеш спасен. Ако не можеш да промениш отношението на Бог и дълбоко в сърцето Си Той отдавна изпитва неприязън към твоята същност, тогава за теб няма надежда за спасение. Затова трябва да се изследвате. Ако си в състояние, в което изпитваш неприязън към истината и се съпротивляваш на истината, това е много опасно. Ако често проявяваш такова състояние, ако често изпадаш в такова състояние или ако по принцип си такъв тип човек, това е още по-голям проблем. Ако понякога си в това състояние, в което изпитваш неприязън към истината, първо, това може да се дължи на малкия ти духовен ръст. Второ, самият покварен нрав на човека съдържа такъв вид същност, който неизбежно поражда това състояние. Това състояние обаче не представлява твоята същност. Понякога мимолетна емоция може да предизвика състояние, което да те накара да изпиташ неприязън към истината. Това е само временно. То не е причинено от твоя нрав същност, който изпитва неприязън към истината. Ако е временно състояние, то може да бъде обърнато, но как да го обърнеш? Трябва незабавно да дойдеш пред Бог, за да потърсиш истината в този аспект и да станеш способен да признаеш истината, и да се покориш на истината и на Бог. Тогава това състояние е преодоляно. Ако не се справиш с него и го оставиш да продължи, ти си в опасност. Например някои хора казват: „Така или иначе, аз имам малки заложби и не мога да разбера истината, затова ще спра да се стремя към нея, а и не е нужно да се покорявам на Бог. Как е възможно Бог да ми даде такива заложби? Бог не е праведен!“. Ти отричаш Божията праведност. Не означава ли това, че изпитваш неприязън към истината? Това е отношението на изпитване на неприязън към истината и проявление на изпитването на неприязън към истината. Има контекст зад появата на това проявление, така че е необходимо да се справиш с контекста и с първопричината за това състояние. След като се справиш с първопричината, твоето състояние ще изчезне заедно с нея. Някои състояния са като симптом, например кашлица, която може да е причинена от настинка или пневмония. Ако излекуваш настинката или пневмонията, кашлицата също ще се подобри. Когато се справиш с първопричината, симптомите изчезват. Но някои състояния на изпитване на неприязън към истината не са симптом, а тумор. Първопричината за болестта е вътрешна. Може да не си способен да забележиш някакви външни симптоми, но щом болестта се прояви, тя е фатална. Това е много сериозен проблем. Такива хора никога не приемат или не признават истината или дори постоянно клеветят истината, подобно на невярващите. Дори никога да не произнасят такива думи, в сърцата си те продължават да клеветят, отхвърлят и опровергават истината. Независимо коя истина — дали себеопознаването и признаването на покварения нрав, приемането на истината, покоряването на Бог, това да не правиш нищо по нехаен начин или да бъдеш честен човек — те не приемат, не признават или не обръщат внимание на нито един аспект на истината или дори отхвърлят и клеветят всички аспекти на истината. Това е нравът на човек, който изпитва неприязън към истината, той е вид същност. До какъв изход води тази същност? Да бъдеш отритнат и отстранен от Бог, а след това да погинеш. Последствията са много сериозни.

Помогна ли ви днешното общение за тези неща? (Да. Знам какво са добри заложби и малки заложби, имам някакво реално разбиране за собствените си заложби и мога точно да се преценя, когато ми се случи нещо. Няма да бъда надменен и самоправеден, а ще изпълнявам дълга си по практически начин.) Независимо за какъв аспект на истината разговаряме, той ще бъде полезен за вашето навлизане в живота. Ако можете да възприемете тези думи и да ги включите във вашето ежедневие, тогава казаното от Мен не е било напразно. Всеки път, когато разбирате малко от истината, вие ще бъдете по-точни в действията си и пътят ви ще се отвори малко по-широко. Ако знаете малко истини и нямате ясно разбиране за действителния си духовен ръст и действителните си заложби, винаги ще бъдете неточни във вършенето на нещата, винаги ще се надценявате и ще се оценявате твърде високо и ще вършите нещата въз основа на представи и фантазии, но без да знаете, като вместо това ще си мислите, че действате въз основа на истината. Ще считате тези представи и фантазии за истини принципи. Отклонението в нещата, които вършите, ще бъде изключително голямо. Ако тези човешки представи, фантазии, знания и познания взимат надмощие в сърцата на хората, те няма да търсят истината. Ако истината заеме второ, трето или дори последно място в сърцето ти, тогава кое е това, което има власт над теб? Това е сатанинският ти нрав и човешките представи, философии, знания и познания. Тези неща имат върховенство над теб, така че делото, което Бог извършва върху теб, няма да бъде ефективно. Ако Божиите слова и истината не са се превърнали в твой живот вътре в теб, тогава ти все още си далеч от това да бъдеш спасен. Ти не си стъпил на пътя на спасението. Мислиш ли, че Божието сърце не е разтревожено? Колко милост трябва да прояви Бог към теб, за да те постави на пътя на спасението? Ако можете да избягате от традиционната култура и знания и от сатанинската философия, ако се научите да оценявате всички тези неща с истината въз основа на Божиите слова, да използвате истините принципи като критерии за наблюдение на нещата и ако изпълнявате добре дълга си, тогава наистина ще се превърнете в човек с истината реалност, в човек със способността да живее самостоятелно. В момента вие не сте на това ниво, все още имате да извървите дълъг път. Вие имате само малко живот и все още трябва да живеете според Божията милост, любов и търпимост. Това означава, че вашият духовен ръст е твърде малък. Ако ти се даде задача, ще си способен ли да я изпълниш самостоятелно? Би ли могъл да свършиш тази задача добре? Ако оплескаш нещата, това означава, че се съпротивляваш на Бог и го опозоряваш. Ако свършиш половината от задачата си, но след това тръгнеш да се забавляваш, това не показва ли, че си малко нестабилен? Това показва, че не си надежден работник и че не вършиш задачата си както трябва. Винаги ще имаш нужда от хора, които да те следят и надзирават, ако трябва да изпълниш дълга си. Някои хора на 30 и 40 години все още имат този характер. За тях всичко е свършено. Те няма да постигнат нищо в живота си. Ако си на 20 години и вярваш в Бог едва от две-три години, може да ти бъде простено, че си човек с малък духовен ръст. Нестабилност, ненадеждност, винаги да трябва да бъдеш обгрижван, закрилян, да ти се напомня, да бъдеш увещаван и напътстван от Бог, винаги да имаш нужда да се наслаждаваш на тези видове Божия благодат, да живееш, като разчиташ на тези видове благодат, и да си неспособен да се справиш без нито едно от тези неща, това означава да си с твърде малък духовен ръст. Вие сега сте в това състояние. Ако нещата не са ви напълно обяснени, понякога ще допускате грешка и ще оплескате задачата си. Ако нещо дребно не ви е обяснено, ще се отклоните, което създава постоянна тревога за другите. Външно всички вие сте възрастни, но всъщност нямате много живот в душите си. Макар че имате волята и искреността да изпълнявате дълга си, а имате и някаква истинска вяра, вие разбирате твърде малко от истината. При изпълнението на дълга си вие изцяло разчитате на Божията благодат, благословии, напътствие и напомняния, за да продължите напред. В противен случай нищо няма да се получи. И така, кой аспект на Божия праведен нрав се проявява във вас? Неговата безмерна милост и, разбира се, това е принципът на Божието дело. Защо все още не сте се насладили на Божиите изпитания и облагородявания? Защото не притежавате такъв духовен ръст. Вие имате твърде малък духовен ръст, разбирате твърде малко от истината, не можете да проникнете в същината на нищо, обърквате се, когато срещнете трудности, не знаете откъде да започнете, винаги карате хората да се тревожат и, независимо от това какъв дълг изпълнявате, други хора трябва да ви учат да го правите стъпка по стъпка, което изисква твърде много усилия от страна на другите. Всичко трябва да ви бъде обяснено напълно и повторено повече от веднъж, в противен случай няма да се получи добре. Обикновени неща трябва да се казват по два-три пъти, но след известно време вие забравяте и се налага да се повтарят още няколко пъти. Що за човек е това? Това е объркан човек, който не влага нито сърцето, нито ума си в това, което прави, и който е непригоден да полага труд. Могат ли такива хора да разберат истината? Определено не е лесно за тях да разберат истината, защото заложбите им са толкова малки и те не могат да се издигнат до нивото на истината. Някои хора имат малък духовен ръст, но могат да научат нещо, след като го направят веднъж, два или три пъти. Ако могат да възприемат, да разберат и да схванат истината, след като са чули общение за истината, те са хора със заложби. Не е голям проблем да имаш заложби, но да имаш малък духовен ръст. Това е свързано само с дълбочината на преживяване на тези хора и е пряко свързано с дълбочината на тяхното разбиране на истината. След повече преживявания и по-дълбоко разбиране на истината, духовният им ръст ще порасне естествено.

2 март 2019 г.