На следващо място, нека разговаряме за заложбите на хората. Когато оценявате дали даден човек притежава заложби, погледнете дали той е способен да схване намеренията и отношението на Бог, когато му се случват неща в ежедневието, както и позицията, която трябва да заеме, и принципите, които трябва да следва, и отношението, което трябва да има. Ако си способен да схванеш всички тези неща, тогава ти имаш заложби. Ако това, което схващаш, няма нищо общо с всичко, което Бог е устроил за теб в реалния ти живот, тогава ти или нямаш заложби, или си с малки заложби. Как се появи истинският духовен ръст на Петър и Йов и как в крайна сметка те придобиха това, което придобиха, и пожънаха това, което пожънаха от вярата си в Бог? Те изобщо не разполагаха с това, на което вие се радвате днес. Вие винаги имате с кого да разговаряте за истината, винаги имате някого, който да ви предоставя ресурс, да ви подкрепя и да ви помага. Винаги имате кой да ви помага да проверявате нещата. Те нямаха нищо от това. Повечето от истините, които разбраха, бяха придобити от това, което бяха осъзнали, което бяха преживели, което постепенно бяха проумяли и през което бяха преминали в ежедневието си. Ето какво означава да имаш големи заложби. Когато хората не притежават такива заложби и нямат такова отношение към истината и спасението, те няма да търсят истината, нито ще внимават да практикуват истината във всичко. В резултат на това те не са способни да получат истината. След като чуят историите на Йов и Петър, повечето хора им завиждат. Но след като известно време им завиждат, те не приемат въпроса сериозно. Считат, че и те могат да кажат класическите думи на Йов и Петър, когато им се случи нещо, затова смятат, че тези неща са прости. Като ги разглеждаме сега, виждаме, че тези неща не са прости.

В Новия завет, освен четирите евангелия, най-широко застъпени са посланията на Павел. През същия период Павел и Петър вероятно бяха свършили приблизително една и съща работа, но репутацията на Павел беше много по-голяма от тази на Петър. Какво можем да видим от тези две ситуации? Можем да видим пътя, по който вървяха тези двама мъже. Много фрази от посланията на Павел бяха възприети като девизи от следващите поколения и всеки използваше известните поговорки на Павел, за да се мотивира. В резултат на това всички се озоваха на погрешен път, а мнозина дори тръгнаха по пътя на антихристите. За разлика от Павел, Петър рядко се изявяваше публично. В общи линии той не написа книги, не проповядваше дълбоки и загадъчни доктрини и не предлагаше високопарни лозунги или теории, за да поучава и помага на братята и сестрите по онова време, нито предлагаше възвишени теории, за да повлияе на бъдещите поколения. Той просто се стремеше да обича и да удовлетворява Бог по практически и реалистичен начин. Това е разликата между пътищата, по които двамата поеха. Накрая Павел пое по пътя на антихристите и погина, докато Петър пое по пътя на търсенето на истината и любовта към Бог и беше доведен до съвършенство. Като разглеждаме пътищата, по които те поеха, ти можеш да видиш какъв тип хора иска Бог, какъв тип хора не харесва, какви са разкриванията и проявленията на хората, които Бог не харесва, по какъв път вървят тези хора, какво отношение имат с Бог и към кои неща насочват вниманието си. Бихте ли казали, че Павел е имал заложби? На какво ниво са били заложбите на Павел? (На много добро ниво.) Чули сте толкова много проповеди, а все още не разбирате. Може ли заложбите на Павел да се считат за много добри? (Не, били са лоши.) Защо заложбите на Павел са били лоши? (Той не е познавал себе си и не е можел да възприеме Божиите слова.) Това беше така, защото не възприемаше истината. Той също беше чувал проповедите, произнесени от Господ Исус, и разбира се, през периода, в който работеше, имаше делото на Светия Дух. Тогава как така, когато свърши цялата тази работа, написа всички онези послания и пътува до всички онези църкви, той все още не разбираше нищо от истината и проповядваше само доктрина? Какъв тип заложби бяха тези? Лоши заложби. Нещо повече, Павел преследваше Господ Исус и арестува учениците Му, след което Господ Исус го порази с велика светлина от небето. Как подходи Павел към това велико събитие, което го сполетя, и как го разбра? Неговото разбиране беше различно от това на Петър. Той си помисли: „Господ Исус ме порази, аз съгреших, затова трябва да работя по-усърдно, за да се поправя, и след като достойнствата и недостатъците ми се уравновесят, ще бъда възнаграден“. Той познаваше ли себе си? Не се познаваше. Той не каза: „Противопоставих се на Господ Исус заради моята злонамерена природа, моята природа на антихрист. Противопоставих се на Господ Исус — в мен няма нищо добро!“. Той притежаваше ли такова познание за себе си? (Не.) И как записа това събитие в своите послания? Какво беше неговото виждане по въпроса? (Той е чувствал, че е призован от Бог да върши работа.) Той вярваше, че Бог го е призовал, като го е осветил с велика светлина, и че Бог ще започне много да го оползотворява. Без да има и най-малки познания за себе си, той вярваше, че това е най-силното доказателство, че ще получи награда и венец, както и най-големият капитал, който може да използва, за да получи награди и венец. Освен това дълбоко в сърцето си почувства убождането от трън. Какъв беше този трън? Това беше болест, която Бог му даде като наказание за безумната му съпротива срещу Господ Исус. Как се справи с този проблем? Винаги имаше болест в сърцето си и си мислеше: „Това беше най-голямата грешка в живота ми. Не знам дали бог може да я прости. За щастие господ Исус пощади живота ми и ми повери да разпространявам евангелието. Това е добра възможност да се изкупя. Трябва да разпространявам евангелието с всички сили и може би не само греховете ми ще бъдат опростени, но и ще мога да получа венец и награди. Това би било прекрасно!“. Той обаче никога не можа да се отърве от този трън, който предизвикваше ужас в сърцето му. Винаги се тревожеше за това. „Как мога да поправя тази огромна грешка? Как мога да я отменя, така че да не засегне перспективите ми или венеца, който се надявам да получа? Трябва да върша повече работа за господ, да платя по-висока цена, да напиша повече послания, да прекарвам повече време в тичане напред-назад, в битка със Сатана и в даване на красиво свидетелство“. Ето така подходи към въпроса. Изпитваше ли някакво съжаление? (Не.) Той не съжаляваше ни най-малко, още по-малко имаше каквото и да е познание за себе си. У него нямаше нито едно от тези неща. Това показва, че е имало проблем със заложбите на Павел и че той не е имал способността да възприеме истината. Отчасти заради човешката си природа и това, към което се стремеше, и отчасти заради заложбите си, той не можа да разбере тези неща, нито осъзна следното: „Човекът е твърде дълбоко покварен от Сатана. Човешката природа е твърде гнила, твърде нечестива. Природата на човека е природата на Сатана и антихристите. Това е в основата на Божието изкупление на човечеството. Човекът се нуждае от Божието изкупление. И така, как човекът трябва да дойде пред Бог, за да приеме Неговото изкупление?“. Той никога не изрече такива неща. Той изобщо не разбираше защо се съпротивляваше и заклеймяваше Исус. Макар че признаваше, че е главният виновник, той изобщо не размишляваше по въпроса. Той просто умуваше как би могъл да неутрализира такива тежки грехове, как би могъл да изкупи греховете си, да компенсира греховете си със достойни дела и накрая все пак да получи короната и наградите, които очакваше. Каквото и да му се случваше, той не можеше да разбере истината или Божиите намерения от нещата, които му се случваха. Той изобщо не разбираше Божиите намерения. Що се отнася до възприемането на истината, Павел беше най-лошият човек, така че можем да кажем, че заложбите на Павел бяха от най-лошите.

Могат ли хора с много малки заложби да разберат истината? (Не.) Могат ли хора, които не могат да разберат истината, да бъдат спасени? (Не.) Хората, които искат да бъдат спасени, трябва да са със задоволителни заложби. Те трябва да имат поне средни заложби и да нямат твърде малки заложби. Те трябва да постигнат разбиране на истината. Независимо от степента, в която могат да възприемат истината, те трябва поне да опознаят себе си въз основа на разбирането си за истината и да знаят как да практикуват истината. По този начин те могат да бъдат спасени. Защо казвам, че по този начин те могат да бъдат спасени? Когато можеш да свържеш нещата, които ти се изпречват на пътя в ежедневието, с истината и когато можеш да възприемаш нещата и да се отнасяш към тях въз основа на Божиите слова, тогава ще си способен да пренесеш Божиите слова в реалния си живот и на тази основа ще си способен да приемаш съда на Божиите слова, да бъдеш кастрен от Неговите слова, както и изпитанията и облагородяванията в Неговите слова. В противен случай, ако не разбираш истината, няма дори да си пригоден да приемеш съда, изпитанията и облагородяванията на Неговите слова. Преди да приемеш Божия съд и наказание, трябва поне да разбираш някои истини, да имаш отношение на покорство към Бог и да си се променил в някои отношения. Трябва също да знаеш с какво отношение, нагласа и гледна точка трябва да се отнасяш към Божиите дела. Всички тези неща включват истината. Не е вярно, че използването на прости религиозни лозунги, религиозни церемонии и правила за небрежно отношение към тези неща има някаква връзка с истината, нито простото извършване на добри дела е свързано с практикуването на истината. Не е толкова просто. По отношение на това, което знаеш, което преживяваш и което се случва около теб, трябва да знаеш в сърцето си принципите, които трябва да спазваш. Само по този начин се приобщаваш към истината. Освен това начинът, по който се отнасяш към нещата, които Бог те кара да правиш, начинът, по който се отнасяш към начина и отношението, с което Бог се отнася към теб, както и отношението и гледната точка, които възприемаш, трябва да включват истината. Само по този начин можеш да имаш навлизане в живота. В противен случай Бог няма да е способен да извърши никакво дело върху теб. Разбирате ли? (Разбираме.) Погледнете онези хора в религиите, които спазват правилата, говорят за доктрини и се преструват на добри. Техните действия изглеждат добре отвън, но защо Бог никога не върши делото Си върху тях? Защото нещата, които те правят, и всичките им добри дела не включват истината. Те са променили само поведението си, но това не включва промяна в нрава им. Това е така, защото не се съизмерват с Божиите изисквания и критерии. Все едно дете, което току-що е завършило основно училище, да иска да отиде направо в университета. Възможно ли е това? Абсолютно невъзможно е, защото то не е пригодно. Следователно, независимо дали говорим за пътя, по който вървят хората, или за тяхната човешка природа и заложби, те трябва да отговарят поне на условията, необходими за спасението. По-конкретно те трябва да разбират истината, да се отърват от покварения си нрав и да са способни истински да се покоряват на Бог.

Как да измерваме заложбите на хората? Подходящият начин за това е да разгледаме отношението им към истината и дали могат да я възприемат. Някои хора много бързо могат да усвоят някои специализирани умения, но когато чуят истината, се оплитат и задрямват. В сърцата си те стават объркани, нищо от чутото не прониква в тях, нито разбират това, което чуват — ето това са лоши заложби. Някои хора не се съгласяват, когато им кажеш, че заложбите им са лоши. Те смятат, че ако са високообразовани и знаещи, това означава, че имат добри заложби. Доброто образование показва ли високи заложби? Не показва. Как трябва да се измерват заложбите на хората? Те трябва да се измерват въз основа на степента на възприемане на Божиите слова и истината. Това е най-точният начин да се направи. Някои хора са сладкодумни и съобразителни и са особено умели в общуването с други хора, но когато слушат проповеди, никога не са способни да разберат каквото и да е, а когато четат Божиите слова, не ги възприемат. Когато разказват за свидетелството си за преживяване, те винаги изричат думи и доктрини, разкриват се като обикновени аматьори и предизвикват у другите чувството, че нямат духовно разбиране. Това са хора с лоши заложби. Компетентни ли са тогава такива хора да вършат работа за Божия дом? (Не.) Защо? (Липсват им истините принципи.) Точно така, това е нещо, което вече трябва да разбирате. Друг начин да се каже, че работиш за Божия дом, е да изпълняваш дълга си. Когато става въпрос за изпълнение на дълга, това включва истината, Божието дело, принципите на поведение и начините и методите на отношение към всички типове хора. Всички тези въпроси имат отношение към това дали хората могат да изпълняват дълга си по ефективен и задоволителен начин. Тези въпроси, свързани с изпълнението на дълга, включват ли истината? Ако включват истината, но ти не я разбираш и разчиташ само на дребнавата си хитрост, ще си способен ли да разрешаваш проблеми и да изпълняваш дълга си правилно? (Не.) Не. Дори нищо да не се обърка по някои въпроси, може да се окаже, че тези неща нямат нищо общо с истината и че са изцяло външни неща. Когато вършиш външни неща обаче, пак трябва да притежаваш принципи и да се справяш с тези неща по начин, който всички смятат за уместен. Да предположим, че от теб се иска да изпълниш съвсем сам нещо в съответствие с принципите, и докато го правиш, възниква неочаквана ситуация и ти не знаеш как да се справиш с нея. Смяташ, че трябва да действаш според опита си, но като действаш точно както те е научил опитът ти, просто прекъсваш и смущаваш това, което правиш, и объркваш всичко. Това не е ли грешка? Каква е причината за нея? Причината е, че нямаш чисто възприемане, че не разбираш истината и не схващаш принципите. Когато се сблъскаш с въпроси, свързани с истината и принципите, не си способен да се справиш с тях и избликва собствената ти воля. В резултат на това нанасяш вреда на работата на църквата и на интересите на Божия дом и се излагаш. Ефективно ли е да се справяте с проблемите въз основа на човешкия опит и методи? (Не.) Защо не е ефективно? Защото човешкият опит и методи не са истината и Божиите избраници няма да ги приемат. Ако винаги се справяш с проблемите, като използваш човешкия опит и методи, не означава ли това просто, че се мислиш за по-умен, отколкото си в действителност? Не е ли това надменно и самоправедно? Някои хора дори твърдят: „Не че не разбирам истината по този въпрос — разбирам я в сърцето си. Просто не съм се замислял достатъчно върху този въпрос. Ако положа повече усилия и обмисля въпроса по-внимателно, ще мога да се справя добре. В миналото, когато взаимодействах и се занимавах с невярващи, трябваше да използвам определени методи и средства. Божият дом обаче не позволява тези подходи, така че не знаех какво да правя. Просто се справих с въпроса по свой начин, така че не е изненадващо, че допуснах малка грешка“. Тези хора познават ли себе си? (Не.) Защо не познават себе си? Това няма ли нещо общо с истината? Те не търсят истината по този въпрос, а измислят начини да прикрият грешката си. Считат, че са допуснали грешка и са били небрежни само в поведението си. Не считат, че грешката им е свързана с истината или че е възникнала поради неразбирането на истината и поради факта, че действат въз основа на покварения си нрав. Ето какво означава да си с малки заложби. Когато се случват неща, тези хора винаги търсят причини и оправдания. Мислят, че просто са допуснали грешка. В първата си реакция не знаят, че трябва да търсят истината. Във втората си реакция все още не знаят, че трябва да търсят истината. И в третата си реакция все още не знаят, че трябва да търсят истината и да опознаят себе си. Ето какво означава да имаш много малки заложби. Независимо как ги напътствате, разобличавате и разговаряте с тях, те пак няма да осъзнаят кои истини принципи са нарушили и кои истини трябва да приложат на практика. Независимо как ги напътствате, те никога няма да осъзнаят тези неща. На тях им липсва дори най-малката способност да възприемат истината. Това означава да си с малки заложби. Независимо колко ясно разговаряш за истината, те няма да осъзнаят, че това е истината. Ще използват свои собствени причини и оправдания или ще кажат, че това е било просто грешка или заблуда, за да прикрият фактите. Те в никакъв случай няма да признаят, че са нарушили истината или че са разкрили покварения си нрав. Независимо какви грешки са допуснали, какъв покварен нрав са разкрили или колко покварени състояния са предизвикали, те никога няма да осъзнаят какъв всъщност е поквареният нрав, който са разкрили, камо ли каква е тяхната покварена същност. Нито пък знаят как да търсят истината или как да опознаят себе си по отношение на този въпрос. Те не знаят нищо за тези неща. Те са духовно вцепенени и нямат ни най-малко чувство за тези неща. Това е проявление на малките заложби.

Да приведем няколко примера, за да разговаряме малко за това как да оценим заложбите на даден човек. Казах например, че някои хора се мотаят и са нехайни при изпълнението на нещата. След като чуят това, хората с добри заложби веднага ще осъзнаят, че те също преживяват подобно състояние и че често преживяват такова състояние и отношение, когато не се чувстват добре физически или когато са негативни или мързеливи. Освен това в съзнанието им ще изплуват някои образи от моменти, в които са се мотаели или са действали нехайно при изпълнението на някои задачи. Ще сравнят себе си спрямо Божиите слова и ще признаят, че това, което Бог разобличава, е реалността на човешката поквара и че тя е свързана с покварения нрав на човека. По същия начин ще признаят, че Божиите слова са истината и ще ги възприемат по чист начин, без погрешни разбирания или без собствените си представи. Това означава да имаш добри заложби. Когато чуят тези слова, първата им реакция ще бъде да се съпоставят с тях. Те ще осъзнаят, че това е състояние, което те също преживяват, и ще свържат тези Божии слова със собствените си състояния и ежедневие. След това ще се впуснат в самоанализ, ще погледнат ясно това свое състояние и ще приемат, че Божиите слова са истината. Ето как реагират хората с добри заложби, когато чуят Божиите слова. На човек със средни заложби обаче не можеш просто да кажеш, че „се мотае“ и че е „нехаен“. Трябва директно да посочиш проблемите му, като разобличиш проявленията му и ги обединиш с нещата, които прави, като кажеш: „Ти често си объркан и не приемаш нещата на сериозно. Ти си просто нехаен, щом изпълняваш дълга си по този начин. Как може да не чувстваш това? Колко пъти съм ти го казвал? Това се нарича нехайно поведение и мотаене“. Посочи му проблемите по този начин. След като чуе това, той ще размисли над това как се е мотал и е действал нехайно. След като наистина размисли над това и стигне до осъзнаването му, ще признае грешките си и ще е способен да ги поправи. Това, което признава, обаче е нещо фиксирано, то е фиксирано състояние. Той може да приеме и да признае това, което казваш, само ако то се съобразява със собствените му фантазии. Това наричаме средни заложби. Работата върху хора със средни заложби изисква усилия и само ако говорите въз основа на факти, можете да ги убедите напълно. Какво е състоянието на хората, които притежават малки заложби? Как трябва да се подхожда към тях? Хората с малки заложби са простодушни и ниско интелигентни. Те не могат да прозрат нито една от ситуациите, с които се сблъскват, и не търсят истината. Ако хората не им казват нещата по ясен и директен начин, те сами не могат да ги разберат. Така че, когато говорите с хора с малки заложби, трябва да говорите по-ясно и директно, и да им давате примери. Трябва да говорите въз основа на факти и да повтаряте отново и отново. Това е единственият начин думите ви да имат някакво въздействие. Трябва да им говориш по следния начин: „Ти се мотаеш и си нехаен, когато изпълняваш дълга си по този начин!“. Каква ще бъде първата им реакция? „Аз ли? Аз ли се мотая? Още щом се събудя сутрин, започвам да мисля за неща, свързани с дълга ми, и първо тях свършвам. Когато изляза, също мисля как да ги свърша добре. Не се мотая и не действам нехайно. Полагам много усилия за тези неща!“. Първата им реакция ще бъде да отрекат казаното от теб. Те нямат осъзнатост и по принцип не съзнават, че изпълняват дълга си нехайно и се мотаят. Ще трябва да им обясниш какви са проявленията на мотаенето и нехайното поведение и да говориш по начин, който да ги убеди наистина, преди да приемат думите ти. Не им е лесно да признаят, че не са се справили добре или че са допуснали грешки по външни въпроси. Ако нещо включва истината, принципите на практикуване или Божия нрав, за хората с малки заложби е още по-трудно. Те няма да разберат нищо от това, което им казваш, и колкото повече говориш, толкова по-объркани и в неведение ще се чувстват и няма да искат да слушат повече. Това са хора с изключително малки заложби. Това е проявление на тяхната неспособност да достигнат до истината. При хората с малки заложби както и да разговаряш за истината, това е безполезно. Колкото и да се опитваш да им говориш, те не могат да разберат. Най-много да разберат някои доктрини и правила. Следователно не е необходимо да разговаряте за истината в големи подробности с хора с изключително малки заложби. Просто им кажете какво да правят по прост начин и ако те могат да се придържат към това, е доста добре. Хората с изключително малки заложби нямат никаква способност за възприемане, до такава степен, че никога няма да са способни да разберат истината, и от тях със сигурност не може да се изисква да достигнат нивото на действие според принципите. Ако нещо се случи точно пред тези хора и ти им обясниш всичко, те пак няма да са способни да го свържат със себе си. Ето какво наричаме малки заложби. Например, когато става въпрос за лъжа, вижте как реагират хората с добри заложби. Когато чуят други хора да говорят за това как са преодолели състоянията на лъжа и измама и как са се справили с тях, като говорят за своите състояния на лъжа и дават примери, хората с добри заложби ще се самоанализират и ще сравнят чутото със собствените си състояния. След това ще са способни да осъзнаят ситуациите, в които са лъгали, и какви намерения са имали, когато са действали по този начин. Въз основа на разкриванията в ежедневието си, чрез изследване на намеренията, мотивите и мислите си, хората с добри заложби ще са способни да открият кои от думите им са били лъжи и кои са съдържали измама. Когато слушат свидетелствата за преживяване на други хора, те могат да извлекат полза и да придобият нещо. Дори ако им говориш само за няколко принципа, те ще ги разберат и ще се научат да ги прилагат. След това ще възприемат тези думи като истините принципи, ще ги превърнат в своя собствена реалност и малко по малко ще променят себе си. След като човек със средни заложби чуе свидетелствата за преживяване на други хора, той ще е способен да види как очевидните случаи се отнасят до него самия, но няма да е способен да свърже със себе си по-малко очевидните неща или нещата в дълбините на сърцата на тези хора, които не са били изразени в думите им. Освен това те възприемат истините принципи малко по-повърхностно, като доктрини. Нивото им на възприемане е много по-лошо от това на хората с добри заложби. Що се отнася до хората с малки заложби, когато слушат свидетелствата на други хора, независимо колко внимателно тези други хора разнищват кои неща са лъжи и празни думи и кои са измамни състояния, те няма да са способни да ги свържат със себе си и няма да са способни да се самоанализират или да опознаят себе си. Тези хора не само че не разпознават собствените си лъжовни и измамни състояния, но дори считат себе си за много честни хора, които не могат да лъжат. Дори другите да ги лъжат и мамят, те не могат да разпознаят това и лесно се подлъгват. Още по-малко са способни да разберат истините принципи, за които са били в общение с другите. Липсва им и най-малката способност за възприемане. Това е проявление на малки заложби.

Кой от типовете хора с трите вида заложби, които току-що споменахме, може да постигне промяна в нрава? Какъв тип човек може да навлезе в истината реалност? (Хората с добри заложби.) Хората с добри заложби могат да навлязат в истината реалност малко по-бързо и по-дълбоко. Хората със средни заложби навлизат по-бавно и повърхностно. Хората с малки заложби изобщо не могат да навлязат. Това е разликата. Можеш ли да видиш как хората се различават един от друг? (Да.) В какво се изразяват техните разлики? Разликите им се крият в техните заложби и в отношението им към истината. Хората, които обичат истината и са с добри заложби, навлизат бързо в истината реалност и са способни да придобият живот. Хората със средни заложби са упорити и безчувствени. Навлизането им в истината е бавно и напредъкът им в живота също е бавен. Хората с малки заложби са не само глупави и надменни, но и слабоумни, с празни и тъпи лица. Те са с вцепенен дух, бавно реагират и бавно възприемат истината. Такива хора са лишени от живот, защото не разбират истината и не правят нищо друго, освен да говорят за доктрини, да скандират лозунги и да следват правилата. Тъй като не разбират истината, те не могат да навлязат в истината реалност. Има ли живот в тези, които не могат да навлязат в истината реалност? Те са лишени от живот. Когато нещо се случи на хора, лишени от живот, те следват собствената си воля и действат на сляпо, като един път се отклоняват в една посока, а друг път — в друга, нямат точен път на практикуване и винаги се чувстват нерешителни и безпомощни. Те представляват жалка гледка. През годините постоянно съм чувал някои хора да казват, че не знаят какво да правят, когато им се случи нещо. Как е възможно това, след като са слушали толкова много проповеди? Израженията им показват, че наистина са изгубени. Лицата им са безизразни и затъпели. Някои хора казват: „Как може да се твърди, че съм безчувствен? Аз съм много чувствителен към това, което е популярно в света. Знам как да използвам всички видове компютри, мобилни телефони и конзоли за игри. Вие сте тъпи и не знаете как да ги използвате. Как може заложбите ви да са толкова малки?“. Но тяхната малка частица интелигентност е само умение, малко съобразителност — тя не се брои за заложби. Ако ги помолиш да слушат проповед или да разговарят за истината, тези хора се разкриват: в душите си те са ужасно безчувствени. Колко безчувствени са те? От години вярват в Бог, но все още не са сигурни дали ще бъдат спасени и не могат да преценят това, нито са наясно от кой тип хора са. Ако ги попиташ какво мислят за своите заложби, ще кажат: „Моите заложби са малко по-лоши от добрите заложби, но много по-добри от средните заложби“. Това показва колко малки са техните заложби. Не е ли това малко глупаво? Хората с наистина малки заложби разкриват подобен вид глупост. Независимо за какво става дума, ако то включва истината или принципите, те няма да разберат нищо от него и няма да са способни да се издигнат до нивото му. Ето какво означава да си с малки заложби.

След като разговаряхме за тези неща, ще сте способни ли да оцените кои заложби са добри и кои заложби са малки? Ако можеш да разбереш кои заложби са добри и кои заложби са малки и ако можеш ясно да видиш собствените си заложби и своята природа същност, това ще ти помогне да опознаеш себе си. След като имаш ясна идея за собственото си място, ще имаш малко разум и ще си наясно със собствените си възможности. Няма да си склонен да станеш надменен и ще си по-непоколебим и спокоен, когато изпълняваш дълга си. Няма да си поставяш твърде високи цели и ще си способен да се занимаваш със същинската си работа. Когато хората не познават себе си, това причинява много неприятности. Какви неприятности? Макар че е очевидно, че заложбите им са средни, те винаги считат, че имат добри заложби, по-добри от другите. Винаги имат импулси в сърцата си и винаги искат да служат като водачи и да водят другите. Винаги имат такива неща в сърцата си, така че дали това ще се отрази на изпълнението на дълга им? Те постоянно са смущавани от тези неща, сърцата им не са спокойни и не могат да се успокоят. Не само че не могат да изпълняват добре дълга си, но вършат и някои глупави, срамни неща и някои неразумни неща, които Бог ненавижда. Те имат толкова сериозни проблеми — може ли те да останат неразрешени? Определено не, тези хора трябва да потърсят истината, за да ги разрешат. Преди всичко трябва да се молят на Бог и да размишляват защо имат такива мисли, защо са толкова амбициозни и откъде идват тези неща. Ако само размишляват над тези неща по прост начин, ще са способни ли да проникнат в същността на проблемите? Категорично не. Те трябва да се молят на Бог и да четат Божиите слова, за да открият корена на проблемите — само тогава ще им бъде лесно да ги разрешат. Амбициите и желанията им могат да бъдат изкоренени само когато са се справили с покварения си нрав. Така ще са способни да изпълняват дълга си по практически начин и ще бъдат много по-изпълнителни. Вече няма да се перчат толкова много, няма да вярват, че са по-добри от всички останали или да се държат с чувство за превъзходство, и няма да се чувстват по-различни от другите. Този покварен нрав вече няма да ги притеснява и те ще станат много по-зрели. Най-малкото ще притежават достойно и праведно свято благоприличие. Само по този начин могат да бъдат сигурни, че ще живеят пред Бог. Когато хората вярват в Бог и идват в Божия дом, те трябва да притежават поне съвест и разум, за да могат да приемат истината. Ако са като невярващите, като неопитомените диви животни, те няма да са способни да дойдат пред Бог. Някои хора казват: „Какво толкова трудно има в това да дойдеш пред Бог? Аз често идвам пред Бог“. Не е лесно да дойдеш пред Бог. Трябва да имаш правилно отношение и покорно сърце пред Бог, за да бъдеш приет от Бог. Ако пред Бог дойдат хора, които са като зверове, Бог със сигурност ще ги мрази и ще се отвращава от тях. Следователно идването пред Бог не е нещо, което може да бъде постигнато чрез пожелателното мислене на хората. Не може да се каже, че Бог ще признае, че си дошъл пред Него само защото желаеш това. Правото да вземе решение по този въпрос е в ръцете на Бог. Ти ще дойдеш пред Бог само когато Бог те признае. Само когато имаш правилните намерения, когато търсиш истината и често се молиш на Бог, може да получиш просветлението на Светия Дух. Само тогава наистина си дошъл пред Бог. Ако Бог каже, че си невеж простосмъртен, че си неопитомено диво животно, ще ти обърне ли внимание? (Не.) Бог няма да ти обърне внимание, Той ще ти даде неща само на повърхностно ниво като малко благодат и няколко благословии. В истинския смисъл на думата ти няма да си способен да се приближиш наистина до Бог или изобщо да дойдеш пред Него. Така че, преди Бог да те признае за Свой последовател, ти трябва да направиш някои промени, за да стигнеш дотам, че Бог да те признае за член на Своя дом. Едва тогава Бог ще започне да изпитва твоя дълг и да изпитва всяка твоя дума и дело, всяка твоя мисъл и идея, само тогава Бог ще започне да върши делото Си върху теб. Преди да прекрачат вратата на Божия дом, някои от моделите на поведение и проявленията на хората, разкриванията на тяхната човешка природа, техните практики, техните мисли и идеи и тяхното отношение към Бог са отвратителни и противни на Бог. Ще хване ли Бог ръцете на хора, които намира за отвратителни и противни, ще ги въведе ли през вратата на Своя дом? (Няма да го направи.) Тогава защо някои хора от този тип се чувстват толкова доволни и щастливи? Откъде идва това чувство? От преструвките. Не е ли това малко лишено от разум? (Да.) Бог — Създателят — безусловно има критерии за избора на Своите последователи. Не е достатъчно хората просто да вярват. Бог харесва честните хора и Бог благославя хората, които искрено отдават всичко за Него. Бог използва онези, които могат да Го възхваляват и да свидетелстват за Него. Божиите критерии за хората са по-различни от човешките критерии. Когато избираш приятел, с когото да общуваш, трябва да се съобразиш с характера му, с това дали той отговаря на вкусовете ти, каква е личността му, дали има общи хобита с теб и какъв е външният му вид. Дори ти имаш критерии при избора на хора, та какво остава за Бог? Някои хора казват: „Какъв критерий използва Бог, за да избира хората? Толкова ли е трудно да се приближим до Бог? Толкова ли е трудно за хората да дойдат пред Бог и да влязат през вратата на Божия дом?“. Всъщност не е трудно, летвата не е висока, но има критерии. Първо, хората трябва да имат поне благочестиво отношение и да знаят мястото си. Освен това те трябва да се приближат до Бог с честно и чисто сърце. Също така те трябва да се държат със свято благоприличие във всичко, което правят и казват, и най-малкото трябва да притежават някои добри думи и дела, маниери и възпитание. Ако не отговаряш дори на тези основни условия, честно казано, Бог няма да ти обърне никакво внимание. Знаеш ли какво означава това? Когато става въпрос за някои хора, които вярват в Бог, погледнете какво правят, какво проявяват и какво разкриват. Защо те са толкова отвратителни и противни на Бог? Защото тези хора нямат никаква човешка природа, съвест и разум и нямат дори най-елементарно и основополагащо свято благоприличие. Такива хора искат Бог да ги води за ръка през вратата на Своя дом, но това е невъзможно. Само глупаци биха разпространявали евангелието сред такива хора, на които им липсва човешка природа. Някои хора носят тежък грим и оскъдни дрехи в ежедневието си. Те се обличат по още по-съблазнителен начин от танцуващите момичета сред невярващите. От личния им живот и от поведението им не можеш да видиш с какво се различават от невярващите. Когато са сред братята и сестрите, те съвсем очевидно изглеждат като невярващи и неверници. Външно такива хора може да изглеждат като истински вярващи. Може да са се отрекли от неща, може да са способни да изпълняват дълга си, а някои от тях може да не отстъпват, когато са изправени пред преследване и премеждия, но могат ли такива хора да приемат истината? Могат ли да приемат Божия съд и наказание? Въз основа на нещата, които изживяват, достойни и праведни хора ли са те? Честни хора ли са? Дали са хора, които обичат истината? Дали са хора, които искрено отдават всичко за Бог? Иска ли Бог такива хора? Категорично не. Това са невярващи хора, които са се промъкнали в Божия дом. Те са пред вратата на Божия дом и все още не са преминали през нея. Нещата, които правят за Божия дом, се изразяват в помощ и труд — те са приятели на църквата, но не са част от Божия дом. Бог не иска невярващи хора или диви животни. Има и някои хора, които въз основа на дългогодишната си вяра в Бог, малкото капитал, който притежават, и важния дълг, който са изпълнявали в миналото, използват положението си в Божия дом, като искат да контролират църквата и да имат цялата власт. Отношението на тези хора към Бог и към истината е отвратително за Бог. Въз основа на тяхната същност и на нещата, които се съдържат в дълбините на сърцата им, Бог не признава такива хора за членове на Своя дом. След като Бог не признава такива хора за членове на Своя дом, защо им позволява да работят в Неговия дом? Бог им позволява да помагат или да вършат временна работа. В процеса на помагане и извършване на временна работа, ако те наистина имат съвест и разум, ако могат да слушат, да се покоряват и да приемат истината, ако имат свято благоприличие и частица богобоязливо сърце и вършат нещата с искрено сърце, ако преминат през тези изпитания, Бог ще ги въведе в Своя дом и те ще станат членове на Божия дом. В този момент работата, която вършат, и това, което Бог им поверява, ще се превърнат в техен дълг. Това, което хората вършат пред вратата на Божия дом, не е изпълнение на дълг. Това е работа за Божия дом и помощ за него, а тези хора са полагащи труд.

Е, можете ли да прецените дали сте членове на Божия дом? Ако се съди по продължителността на времето, през което сте вярвали в Бог, тогава би трябвало да сте членове, но дали това е точен метод за оценяване? (Не.) Каква е основата за оценяване, която трябва да използвате? Тя се основава на това дали реагираш вътрешно по някакъв начин, когато чуеш истината, дали дълбоко в сърцето си се чувстваш виновен, укоряван и дисциплиниран, когато нарушаваш истината или се съпротивляваш и бунтуваш срещу Бог. Някои хора биват дисциплинирани под формата на рани, които се появяват в устата им, след като изрекат осъдителни думи. Други действат нехайно, не приемат нещата сериозно, затова Бог ги подлага на болест. Когато се споменат тези неща, ако тези хора почувстват угризение дълбоко в себе си и могат да се покаят — ако покажат тези проявления — то те са членове на Божия дом. Бог се отнася към тези хора като към членове на Божия дом, на Своето собствено семейство. Той ги наказва, дисциплинира, укорява и кастри. Ето какво е да си член на Божия дом. Когато отношението ти към Бог се промени и можеш да се покаеш, Бог също ще промени отношението Си към теб. Когато си навлязъл в живота и възгледите ти за нещата и посоката на живота ти са претърпели известни промени, а вярата и боязънта от Бог, които изпитваш в дълбините на сърцето си, постепенно са нараснали и са се преобразили, ти ще си станал част от Божия дом. Някои хора вярват в Бог от много години, но не са направили много в полза на Божия дом. Всъщност те са извършили немалко лоши неща. Те са лъгали и са мамили, вършили са нещата нехайно, действали са произволно и едностранно, крали са дарения, всявали са раздори, предизвиквали са прекъсвания и смущения и са рушили делото на църквата. Те са извършили много злосторничества, но никога не са се обвинявали. Сърцата им не изпитват угризение и те нямат ни най-малко чувство за вина. Това са хора, които стоят пред вратата на Божия дом. Хората от този тип винаги живеят пред вратата на Божия дом. Те не следват никакви принципи в това, което правят, и не се интересуват от Божиите слова или от истината. Те се съсредоточават единствено върху това да изпълняват задачи, да тичат напред-назад, да полагат усилия, усърдно да се самоизтъкват и да трупат лични активи. Действат нехайно, когато става въпрос за делото на църквата и техния дълг, лъжат и мамят Бог и дори подвеждат и контролират братята и сестрите. Не усещат и най-слаб укор или угризение, нито чувстват Божието дисциплиниране. Тези хора не са членове на Божия дом. Външно този тип хора показват голям ентусиазъм да тичат напред-назад и да отдават всичко, имат много вяра и с желание отдават всичко. Сякаш действително обичат истината, обичат Бог и желаят да практикуват истината. Въпреки това, щом се заслушат в проповедите, те задрямват, не могат да седят спокойно и се чувстват отблъснати. В сърцата си те си мислят: „Общението за тези неща не е ли само да се посочи състоянието на хората, да се каже на хората да опознаят себе си, след което да ги накара да разберат малко истина и накрая да постигнат покорство? Аз разбирам всичко това. Защо тогава трябва отново да се разговаря за него?“. Тези хора изобщо не обичат истината и дори и така изобщо не се упрекват и не получават никакво дисциплиниране, сякаш изобщо им липсват сърца. Всички тези хора са извън Божия дом. Те са невярващи. От момента, в който са приели Божието дело за първи път, до днес те никога не са признавали истински, че са сътворени същества и че Бог е техният Създател. Изобщо не приемат истината и не изпълняват дълга си с желание. Въпреки това, тъй като имат малко проницателен ум и известен ентусиазъм, в съчетание с амбицията им, те се съсредоточават върху това да тичат навсякъде и да вършат работа, за да спечелят възхищението на хората, и правят всичко това, за да могат да си извоюват позиция в Божия дом. Те си мислят: „Като изпълнявам тези задачи и тичам така напред-назад, аз съм си създал престиж и съм спечелил доверие на различни места. Подсигурил съм си позицията в църквата и където и да отида, братята и сестрите ме уважават. Достатъчно е да имам такава репутация сред братята и сестрите. Това означава, че имам живот. Що се отнася до това, как го определя Бог, няма нужда да съм много съвестен в това отношение“. Що за хора са тези? Строго погледнато, те са неверници. На какво основание се твърди това? Основанието е отношението им към истината и към Бог. Те никога не са се покаяли, не са опознали себе си и не са разбрали какво е да се покорят на Бог. Вместо това правят каквото си искат, занимават се с лични дела в името на изпълнението на дълга си и удовлетворяват собствените си желания и предпочитания. Те са вярвали в Бог в продължение на толкова години и са слушали толкова много проповеди, но нямат каквато и да е представа за истината и нямат представа, че вярата в Бог изисква човек да практикува истината. След като са слушали толкова много проповеди, те все още не са разбрали за какво всъщност става въпрос. Дълбоко в сърцата си те не смятат, че човекът е изключително покварен и че се нуждае от Божието спасение. Също така дълбоко в сърцата си те нямат истинско желание и копнеж за истината и за Бог. Това не е ли проблемно? (Така е.) Това е много проблемно. За тях Бог, истината и спасението са само реторика, просто вид довод или лозунг. Това е много проблемно.

Коя според вас е най-очевидната разлика между Павел и Петър? Павел работеше в продължение на много години, пътуваше, отдаваше всичко, даваше принос и понесе много страдание, но пътят, по който вървеше, не включваше истината, не включваше покорство към Бог, не включваше промяна на нрава и със сигурност не включваше спасение. Ето защо, независимо колко висока е репутацията на Павел, независимо колко много неговите писания са повлияли на бъдещите поколения, той не беше човек, който истински обича Господ Исус. Той нямаше истинско разбиране за Господ Исус, не признаваше Господ Исус за единствения истински Бог, а признаваше Господ Исус само за Божия Син, за обикновен човек. В резултат на това той нямаше истинско покорство към Господ Исус. Просто правеше всичко възможно да разпространява евангелието и да печели хора, да основава църкви и лично да им бъде пастир с надеждата да получи Божието одобрение, но Бог проучи внимателно сърцето на Павел и не го одобри. Петър, напротив, вършеше нещата тихо и сърцето му винаги беше изпълнено с това, което Господ Исус му беше казал. Той се стремеше да обича и да разбира Бог според изискванията на Господ Исус. През това време беше приел да бъде укоряван, кастрен и дори порицаван от Бог. Какви бяха думите, които Бог използва, за да порицае Петър? („Махни се от Мен, Сатана“ (Матей 16:23).) Точно така: „Махни се от Мен, Сатана“. Бог изрече такива думи, но тези думи не определиха изхода на Петър, те бяха просто порицание. Бог порица ли Павел, докато работеше? (Не.) От една страна, като се разгледат субективните фактори, Бог не го порица. От друга страна, от гледна точка на обективните фактори, Павел не прие истината, не потърси истината и изобщо не потърси пътя за получаване на спасение, затова не можеше да получи или да преживее тези неща. Делото, което Бог извърши върху него, беше да оползотвори службата му — ако може да полага труд до края, без да извърши някакво голямо зло, той можеше да остане като полагащ труд, ако обаче беше извършил някакво голямо зло, изходът щеше да бъде различен. Това е разликата. Петър, от друга страна, получи много дисциплиниране, укори и порицание от Бог. Отстрани изглежда, че Петър не беше в съгласие с Божиите намерения, заради което Бог беше недоволен, но през призмата на Божиите намерения подобен човек беше точно този, когото Той искаше и който Му бе угоден. Ето защо Бог непрекъснато го укоряваше и кастреше, така че малко по малко той растеше, навлизаше в истината и започваше да разбира Божиите намерения, като накрая постигна истинско покорство и истинска промяна. Това беше Божията любов и Божието спасение.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.