За да изпълни задоволително дълга си, най-важното е човек да полага големи усилия за истината. Само ако схванат истините принципи, хората могат да действат в съответствие с тези принципи. Освен това те трябва да се запознаят с различни области на експертни познания и да придобият специализирани умения, свързани с техния дълг. От съществено значение е също така да овладеят някои прости и практически техники. Някои хора имат малко технически експертни познания, но не знаят как да ги приложат в дълга си. Когато вършат нещата, сърцата им никога не са наясно с това. Не знаят кой начин на правене на нещата е правилен, съответства на истините принципи и може да бъде от полза за другите и кой начин е неправилен и нарушава принципите. Умовете им са в объркано състояние. Струва им се, че този начин е правилен, но и други начини изглеждат осъществими. Никога не са сигурни как да действат правилно и не знаят как да практикуват така, че да следват правилния път. Какво доказва това? (Че не разбират истината.) Тези хора не разбират истината и са в състояние на неяснота по отношение на вътрешното си състояние, както и по отношение на разбирането и критериите за оценка на много неща. Когато не са ангажирани с нещо, смятат, че разбират всичко и че всичко им се удава лесно. Когато обаче действително се сблъскат с реална ситуация, не знаят какво да правят, как да се справят с нея или как да постъпят правилно. Едва тогава чувстват, че не притежават нищо и че не разбират нищо от истината. Доктрините, за които са беседвали преди, са безполезни. Нямат друг избор, освен да търсят други хора и да обсъждат ситуацията с тях. Ето какво се случва, когато хората, които не разбират истината, се сблъскат с дадена ситуация — те са объркани, изпълнени са с безпокойство, чувстват, че е погрешно да се прави това и неправилно да се прави онова, и не могат да намерят правилния път. Едва тогава виждат, че без истината наистина е трудно да се направи и една крачка! От какво най-много се нуждаят такива хора в този момент? Дали от сатанинска философия и знания, или от разбиране на истината? Най-важното нещо е да разбират истината. Ако не разбираш истината, дори да свършиш дадена работа, ще изпитваш несигурност по отношение на нея. Няма да знаеш дали си я свършил правилно или какъв ще бъде резултатът след приключването ѝ. Не можеш да оцениш тези неща. Защо не можеш да ги оцениш? Защо сърцето ти винаги е изпълнено с несигурност? Защото, когато вършиш нещо, не си сигурен дали го вършиш по начин, който реално и наистина е в съгласие с принципите, дали това, което практикуваш, са принципи и дали практикуването ти съответства на истината. Не можеш да потвърдиш това. Ако постигнеш някакъв малък резултат при изпълнението на дълга си, ще считаш, че си много способен, че си придобил някакъв капитал, и ще станеш самодоволен. Ако няма очевиден резултат обаче или ако той не отговаря на критериите на принципите, веднага ще станеш негативен и ще си помислиш: „Кога Бог ще ме просветли? Защо Бог винаги просветлява другите, а аз не получавам нито вдъхновение, нито просветление, нито озарение?“. Понякога може да считаш, че си направил нещата с правилните намерения и че си положил много усилия, затова се надяваш, че Бог с радост ще приеме, одобри и признае усилията ти. В същото време обаче се страхуваш, че Бог ще каже, че си действал неправилно, и няма да одобри направеното. Не показва ли това загриженост за придобивките и загубите? Когато виждаш, че имаш малък духовен ръст, че си твърде бунтовен и надменен и че ставаш самодоволен всеки път, когато постигнеш и най-малкото нещо, ще почувстваш, че си твърде покварен, че си дявол и Сатана и че си недостоен за Божието спасение. След като постигнеш още няколко малки постижения, ще си помислиш, че все пак не си толкова лош, че имаш някакви способности и че можеш да постигнеш някакви резултати, затова трябва да бъдеш възнаграден. Това показва ли загриженост за придобивки и загуби? Какво поражда това състояние на загриженост за придобивки и загуби? То е пряко свързано с неразбирането на истината. Когато хората не разбират истината, това поражда много състояния и много проявления. Основното е, че хората често живеят в състояние на загриженост за придобивките и загубите. Това е тяхното нормално състояние. Тъй като не разбираш истината, не можеш да оцениш собствените си възможности, не знаеш какво можеш и какво не можеш да направиш. Тъй като не разбираш истината, не знаеш какви принципи и критерии да следваш, когато изпълняваш дълга си, или към какъв резултат да се стремиш. Не знаеш и каква е целта и посоката на живота ти. Не знаеш защо Бог ти се гневи, защо Бог те одобрява или защо Бог е снизходителен към теб — не знаеш нито едно от тези неща. Не знаеш къде трябва да застанеш и не можеш да оцениш дали това, което си направил, е изпълнило дълга ти на сътворено същество и дали си се представил задоволително. Понякога вършиш нещата плахо, а друг път си смел и яростен. Състоянието ти винаги е нестабилно. Как състоянието на човек става нестабилно? В крайна сметка това е свързано с липсата на разбиране на истината. Когато хората не разбират истината, те се справят с нещата без принципи. Те са много непостоянни, когато вършат нещата, и неизменно се отклоняват по един или друг начин. Когато не правят нищо, изглежда сякаш разбират всичко и говорят добре за доктрината, но когато нещо се случи и от тях се иска да го разрешат, да приложат всички истини, които разбират, в реалния живот, те нямат път, не знаят какъв принцип да използват и си казват: „Разбирам, че трябва да изпълнявам дълга си предано, че трябва да съм честен, че не трябва да имам представи или погрешни разбирания за Бог, че трябва да съм покорен на Бог, но как всъщност да се справя с това?“. Те продължават да обмислят проблема и да се опитват да прилагат правила, а накрая нямат идея какви правила да приложат. Смятате ли, че някой, който трябва да търси отговор в книга с Божиите слова, когато нещо му се случи, е човек, който разбира истината? Това не е истинско разбиране на истината. Такива хора разбират просто няколко доктрини, но все още не са схванали реалността на тези истини. Това показва, че онова, което обикновено казват, и онова, което смятат, че разбират, не са нищо друго освен доктрини. Ако разбираш истината, ако притежаваш истината реалност, когато нещо се случи с теб, ще знаеш как да действаш в съответствие с Божиите намерения и в рамките на принципа Ако всичко, което разбираш, е доктрина, а не истината, когато нещо наистина ти се случи, ако разчиташ на доктрината и следваш правилата, няма да имаш начин да се справиш. Няма да си способен да откриеш принципа и няма да си способен да намериш път за практикуване. С други думи, може да изглежда, че разбираш един аспект на истината, че разбираш значението на тези думи на истината, че разбираш малко от Божиите намерения и от това, което Бог иска — сякаш си наясно с всичко това, но когато нещо ти се случи, ти си неспособен да приложиш истината на практика, сляпо прилагаш правила и объркваш всичко. Това не е ли срамно? Когато нещо се случи на хора, които наистина разбират истината, те са способни да намерят принципите на практикуване, имат път за практикуване и могат да приложат истините принципи на практика. Що се отнася до онези хора, които могат само да бълват думи и доктрини, те само изглежда, че разбират истината, но когато дойде време да действат, всички се объркват. Това доказва, че хората, които бълват думи и доктрини, категорично не разбират истината. Хората, които бълват думи и доктрини, се опитват да подведат другите, те са измамници. Те мамят и себе си, и другите — което означава, че вредят както на себе си, така и на другите!

Това, което разбирате сега, повече истини ли са, или повече доктрини? (Повече доктрини.) Каква е причината за това? (Причината за това се дължи на факта, че не се стремим към истината.) (Липса на усилие да отидем и да разсъждаваме за истината.) Има нещо общо с всички тези неща, но причините, които посочихте, са субективни. Има и обективна причина, която е свързана със заложбите на хората. Някои хора са слушали проповеди повече от десетилетие, но не могат да различат истината от доктрината, нито могат да различат спазването на правилата от практикуването на истината. Те искрено слушат проповеди и работят внимателно, за да направят разграничения, но просто не могат да открият разликата. Смятат, че общенията, които всички правят, са почти еднакви, т.е. че всички те са доста добри и че всички те са доста практични. След като ги чуят, те не могат да различат кое е доктрина и кое е истина. Това проблем със заложбите ли е? (Да.) Могат ли вашите заложби да се издигнат до нивото на истината реалност? Всеки път, когато водачите и работниците разговарят на събирания или се свързват и общуват с вас по друго време, можете ли да разграничите колко от това, което казват, е истината реалност и колко е доктрина? (Да.) Ако можете да ги разграничите, това доказва, че имате известна проницателност и че не сте напълно неспособни да разпознавате. Ако можете да откриете разликата, това доказва, че заложбите ви не са лоши. Заложбите на хората се разделят на няколко степени: малки, средни, добри и изключително добри. По същество това са четирите степени. Хората с още по-лоши от малките заложби не могат да схванат истината. Те изобщо не притежават заложби. Те не могат да разберат нищо от това, което чуват, и не действат с мисъл, логика или принципи в нищо от това, което правят. В главите им е пълна бъркотия. Те са объркани хора, които разговорно бихме могли да наречем скотове. Ако заложбите им са изключително малки, те са интелектуални инвалиди. Липсва им разумът на нормалните хора. Това са хора, които бихме могли да наречем глупави, полулуди или малоумни.

Хората с изключително малки заложби са интелектуални инвалиди — не е нужно да ги обсъждаме повече. Нека поговорим за това как се проявяват малките заложби. Някои хора вярват в Бог в продължение на много години, но все още не разбират истината. Те не могат да изпълняват дори основния дълг за разпространяване на евангелието, не могат да разговарят за истината и не могат да дават свидетелство. Това са проявления на малки заложби. Какви са другите проявления на малките заложби? След като слушат проповеди в продължение на много години, хората с малки заложби смятат, че всички те са еднакви — че всички те са свързани с едни и същи неща. Те не могат ясно да разграничат детайлите на различните истини, камо ли да направят разлика между истина и доктрина. Те не могат да произнесат дори най-простите думи и доктрини, камо ли да разбират истината. Това ли са хората с най-лошите заложби измежду всички хора? Независимо как слушат проповеди или колко години са слушали проповеди, те не могат да ги осмислят и не разбират какво е истината или какво означава да познаваш себе си. Независимо колко дълго са вярвали в Бог или колко проповеди са слушали, накрая те все още не могат да практикуват истината. Те могат да следват единствено няколко правила и да запомнят няколко неща, които считат за важни — нищо повече от това не могат да запомнят. Защо е така? Защото заложбите им са малки, те не могат да се издигнат до истината и не могат да възприемат твърде много неща. В най-добрия случай те могат да разберат някои повърхностни доктрини. Повече от това не могат да постигнат. Такива хора често са доста надменни и се самоизтъкват. Някои хора заявяват: „Повярвах в Господ още когато бях в утробата на майка си, отдавна съм станал свят и отдавна съм кръстен и пречистен“. Някои от тях са приели новото Божие дело от три, пет или дори десет години, но продължават да повтарят едно и също нещо. Не е ли това признак на малки заложби? Някои хора заявяват: „Казвате, че не познавам себе си — вие сте тези, които не познават себе си. Аз отдавна съм станал свят“. Хората, които казват това, са онези, на които най-много им липсва духовно разбиране, онези с най-лошите заложби. Можете ли все пак да разговаряте за истината с такива хора? Не можете. Колкото и да им говориш, те няма да разберат какво е истината, какво е да практикуваш истината, какво е да се покоряваш на Бог, какво е навлизане в живота и какво е да промениш нрава си. Те не могат да разберат тези неща или да достигнат това ниво. В своята вяра в Бог те внимават да следват някои правила, като например да се оттеглят от светските дела, да се откажат от света, да не се занимават с дяволи, да не вършат зло, да извършват по-малко грехове, да се държат здраво за Божието име, да не предават Бог, да се молят и да се уповават на Бог във всичко — само тези неща. В общи линии те остават ограничени в рамките на формалностите на религиозната вяра. След като са слушали толкова много Божии слова и проповеди за истината, те не разбират това, което чуват. Колкото повече слушат, толкова по-объркани се чувстват, така че не възприемат нищо от чутото. Ако ги попиташ какво иска Бог от хората на този етап от делото, не могат да ти кажат. Могат да кажат само няколко прости неща за доктрините. Това означава, че заложбите им са изключително малки и те не могат да разберат Божиите слова.

Какви са проявленията на хората със средни заложби? Основното проявление е, че те не притежават способността да възприемат Божиите слова. След като слушат проповеди, разбират само няколко думи и доктрини, но не могат да открият никаква нова светлина. Когато ги сполетят неща, те все още не могат да се справят с тях, нито могат да практикуват истината. Те могат да бълват само някакви празни доктрини и да следват правила. Когато слушат проповеди, изглежда така, сякаш разбират, но когато ги сполетят неща, те отново следват правила и действат според собствената си воля. И винаги упрекват другите, като бълват думи и доктрини. След като са вярвали в Бог в продължение на много години, те разбират много доктрини, а когато разговарят в общение с другите, могат да говорят малко повече за познанията си. Могат да изразяват мислите си по завършен и конкретен начин и могат да водят нормални разговори с хората. Те все още обаче не разбират какво представлява истината или какво представлява реалността. Смятат, че доктрините, за които говорят, са истината реалност и не могат да схванат какво казват другите хора за своите преживявания, свързани с истината реалност, нито за разбирането си или за пътищата на практикуване. Тези хора със средни заложби смятат, че няма разлика между истината и доктрината. Колкото и проповеди да чуят, те не могат да схванат истините, които трябва да практикуват, и истините, които трябва да притежават, за да бъдат спасени. Освен това те не умеят да разбират себе си и не знаят какви истини трябва да практикуват, за да се отърват от покварения си нрав. В реалния си живот те могат единствено да следват правила, да спазват религиозни ритуали, упорито да посещават събирания, упорито да проповядват доктрини на другите и упорито да полагат някакви усилия, за да изпълнят дълга си. Но по отношение на истините, които включват промени в нрава, познаване на собствения покварен нрав или навлизане в живота, те не навлизат и не се задълбочават в тях. Ето какво означава да притежаваш средни заложби. Хората със средни заложби могат да достигнат само до това ниво. Има хора, които вярват в Бог от 20 или 30 години и все още говорят само за доктрини. Случвало ли ви се е да общувате с хора, които вярват в Бог повече от десет години, но единственото, което правят, е да бълват доктрини? (Да.) Този тип хора имат средни заложби.

Какви са проявленията на хората с добри заложби? Независимо колко време вярват в Бог, след като изслушат една проповед, те ще са способни да разберат, че тя се различава от това, което казва Библията, и че е напълно различна от това, на което учи религията. Те могат да различат, че тя е по-дълбока, по-подробна и че е абсолютно практическа. Следователно, след като приемат новото Божие дело, те започват да се съсредоточават върху практикуването на истината и навлизането в реалността. В реалния си живот се учат как да практикуват и преживяват Божиите слова. Например Бог казва: „Трябва да бъдете честни хора“. Още от самото начало тези хора спазват това само като правило и казват това, което мислят. Постепенно, в процеса на слушане на проповеди и в реалното си преживяване, те непрекъснато обобщават наученото и накрая преживяват и наистина разбират каква е истината за това да бъдеш честен човек и какъв наистина е животът. Те имат способността да прилагат изречените от Бог слова и истините, разбрани от слушането на проповеди, в реалния си живот и да ги превръщат в своя собствена реалност. Житейското им преживяване постепенно се задълбочава от реалното им преживяване. Когато тези хора слушат проповеди или четат Божиите слова, те могат да възприемат истината, която се съдържа в тях. Какво се разбира тук под истина? Това не е празна доктрина, не е фраза, не е теория за дадено нещо. Тя включва по-скоро трудностите, с които човек се сблъсква в реалния живот, и различните покварени състояния, които разкрива. Хората с добри заложби могат да идентифицират тези състояния и да ги съпоставят с това, което Бог казва и разобличава. Тогава те ще знаят как да практикуват в съответствие с Божиите слова. Това се има предвид под добри заложби. Къде намират основно отражение добрите заложби? В способността да бъде разбрано това, което се казва в проповедите, да се възприеме връзката между тези думи и реалното състояние на човека, да се възприеме какъв ефект ще имат тези думи върху самия него и да се свържат тези думи със самия него — това се има предвид под добри заложби. Освен че са способни да разбират тези думи и да ги свързват със себе си, хората с добри заложби могат също така да схванат принципите на практикуване в реалния живот и да прилагат тези принципи към всяка трудност или ситуация, с която се сблъскват в реалния си живот. Това означава да притежаваш прозрение. Само онези, които притежават такова прозрение, наистина притежават добри заложби.

Когато хората със средни заложби разкрият част от покварения си нрав, те не могат да разпознаят ясно собственото си състояние или същността на проблема. Те ги преценяват само като ги съпоставят с доктрините, които разбират. Те не могат да прозрат същността на проблема или да разпознаят корена на тази същност и аспекта, който включва истината. Когато се сблъскат с някаква ситуация, след като бъдат кастрени, след като я разнищят и анализират, те придобиват дълбоко впечатление и известно разбиране за самата ситуация. Когато обаче се сблъскат с друго състояние или обстоятелство, те отново няма да ги разберат, няма да знаят какво да правят и няма да намерят принципите, които да следват. Ето какво означава да имаш средни заложби. Що се отнася до хората с добри заложби, защо казваме, че имат добри заложби? Когато се сблъскат с дадена ситуация, хората с добри заложби може и да нямат веднага път за практикуване, но могат да намерят път, като слушат проповеди или търсят Божиите слова. Тогава те ще знаят как да подходят към ситуацията. Ще знаят ли какво да направят следващия път, когато се сблъскат с подобна ситуация? (Да.) Защо е така? (Те не просто следват правилата. Те могат да разсъждават за ситуацията, за да намерят път, и след това да приложат наученото в подобни ситуации.) Правилно, те са открили принципа и разбират този аспект на истината. След като разберат истината, те познават състоянията, разкриванията и покварения нрав на хората, за които се отнася този аспект на истината, както и въпросите, обстоятелствата, с които се сблъскват в живота си, и други неща, включени в нея. Те са наясно с принципите на вършенето на такива неща и когато в бъдеще се сблъскат с подобни неща, знаят как да практикуват според истините принципи. Ето какво означава наистина да разбираш истината. Следователно понеже някои хора могат да разбират истината, понеже имат заложбите да разбират истината, те са способни да станат водачи на екипи или църковни водачи. Някои други обаче могат да я разбират само на доктринално ниво, поради което не могат да бъдат водачи на екипи, защото са неспособни да схванат принципите или да се справят с надзора. Да поискат от теб да служиш като водач на екип означава да поискат от теб да поемеш ръководството и да се справиш с надзора. Какво трябва да използваш, за да се справиш с надзора? Не доктрини, лозунги, знания или представи. От теб се иска да използваш истините принципи, за да се справиш с надзора. Това е най-основният и най-висшият принцип, въз основа на който се върши каквото и да било в Божия дом. Ако твоите заложби са средни или малки и не можеш да разбереш истината, как можеш да се справиш с надзора? Как можеш да носиш тази отговорност? Ти не си в състояние да се справиш с тази работа, с този дълг. Някои хора са избрани за водачи на екипи, но не разбират истината и не могат да постигнат абсолютно нищо. Те не заслужават да бъдат наричани водачи на екипи и трябва да бъдат заменени. Някои хора са избрани за водачи на екипи и, тъй като могат да разбират нещо от истините принципи, могат да поемат отговорност за работата и да разрешават някои практически проблеми. Именно това прави човека пригоден за работата и подходящ за водач на екип. Някои хора не могат да поемат отговорност за работата или да изпълняват добре дълга си. Коя е основната причина за това? При малка част от тези хора причината е, че имат лоша човешка природа. При мнозинството от хората обаче причината е в техните малки заложби. Това е причината те да са неспособни да се справят със задачите си или да изпълняват добре дълга си. Независимо дали става въпрос за възприемане на истината или за усвояване на професия или специално умение, хората с добри заложби са способни да схванат съдържащите се в тях принципи, да стигнат до корена на нещата и да определят тяхната реалност и същност. По този начин във всичко, което правят, във всяка задача, с която се занимават, те правят правилните преценки и определят правилните критерии и принципи. Това означава да имаш добри заложби. Хората с добри заложби са способни да се справят с надзора на различните дейности в Божия дом. Хората със средни и малки заложби не са способни на такава работа. Това в никакъв случай не означава, че Божият дом облагодетелства или гледа отвисоко на някои хора, или се отнася към хората по различен начин — просто много хора не могат да се справят с надзора поради своите заложби. Защо не могат да се справят с надзора? Каква е първопричината? Тя е, че не разбират истината. И защо не разбират истината? Защото заложбите им са средни или дори много малки. Ето защо истината им е непонятна и те са неспособни да я разберат, когато я чуят. Някои хора може да не разбират истината, защото не слушат внимателно или защото са млади и все още нямат никакво понятие за вярата в Бог, и тя не представлява голям интерес за тях. Това обаче не е главната причина. Главната причина е, че заложбите им са недостатъчни. Хората с малки заложби, независимо какъв е техният дълг или колко дълго са вършили работа, независимо колко проповеди са чули или как е разговаряно с тях за истината, все още не могат да я проумеят. Те протакат изпълнението на дълга си, объркват напълно нещата и не постигат нищо. Някои хора, които служат като водачи на екипи и упражняват надзор върху част от работата, когато за пръв път поемат отговорност за работата, не схващат принципите. След няколко неуспеха те стигат дотам, че да разбират истината и да схващат принципите, като търсят и задават въпроси. След това, въз основа на тези принципи, те могат да се справят с надзора и сами да поемат работата. Ето какво означава да имаш заложби. Други хора, макар че можеш да им кажеш всички принципи и дори да им опишеш подробно как да ги прилагат и те сякаш разбират това, което им казваш, все още не могат да схванат принципите, когато вършат нещо. Вместо това те разчитат на собствените си идеи и фантазии и дори вярват, че това е правилно. Те обаче не могат ясно да кажат и в действителност не знаят дали правят нещата в съответствие с принципите. Ако Горното им зададе въпроси, те се смущават и не знаят какво да кажат. Чувстват се сигурни само когато Горното се заеме с надзора и им предоставя напътствия. Това показва, че заложбите им са много малки. С такива малки заложби те не могат да удовлетворят Божиите изисквания или да живеят според истините принципи, камо ли да изпълняват задоволително дълга си.

Само преди малко споменах, че има още едно по-високо ниво от добрите заложби, а именно много добрите заложби. След като хората с много добри заложби повярват в Бог, те четат Божиите слова и в своето преживяване постепенно преминават през различни състояния, чувстват и разбират за какво се отнасят различните състояния, споменати в Божиите слова. Дори когато получават много малко ресурси или помощ, те могат да намерят пътя на практикуване в Божиите слова, да си поставят изисквания според принципите, посоките и критериите, посочени в Божиите слова, и да избягват отклоненията и изопачаванията. Могат да разберат истината и да опознаят себе си и да познаят Бог, като сами ядат и пият Божиите слова. Това са най-големите заложби и такива хора имат най-голямо прозрение. Кажете Ми, има ли такива хора сред човешките същества? Може би няма да можете да намерите такива хора сред днешните човешки същества, но можете ли да се сетите за такъв човек в Библията? (Да, Йов и Петър.) Йов и Петър са от този тип хора. Те са сред хората с най-големи заложби. Като оставим настрана тяхната човешка природа, характер и вяра в Бог, по отношение на заложбите те са двамата души с най-големи заложби. Какво е основанието да се твърди това? (Йов никога не беше чел Божиите слова, но въпреки това позна Бог, боеше се от Него и отбягваше злото.) Бог никога не говореше на Йов, така че откъде дойдоха неговото преживяване и познание? Йов направи наблюдения и открития в живота си, след което ги вкусваше внимателно, което създаде определени впечатления в сърцето му и му донесе известно просветление и озарение. Той възприемаше истините малко по малко и след като ги възприе, започна да практикува в съответствие с възприетото и с разбирането си за истината, като постепенно стигна дотам, че да се бои от Бог и да отбягва злото. „Да се боиш от Бог и да отбягваш злото“ е това, което хората трябва да спазват и да практикуват. Това е най-висшият път, който хората трябва да следват. В очите на по-късните поколения изглежда така, сякаш Йов прилагаше тази максима на практика доста лесно. Мислиш си, че това е било просто и лесно, защото не знаеш или не си преживял практическата страна на тези слова. Как Йов стигна до тази максима? Той я получи чрез собственото си практическо преживяване. В очите на хората думите „да се боиш от Бог и да отбягваш злото“ трябва да служат като девиз, който да следват и да практикуват като истина принцип — това е правилното. Но Йов не се съсредоточи върху това как да го каже. Той се съсредоточи само върху това как да действа. И така, как стигна той до принципа, който приложи? (Чрез преживяването от ежедневието си.) Как успя да следва този принцип в действията си? (Чрез житейските си преживявания той придоби познание за Бог.) В нормалния си живот той видя Божиите дела и делото, което Бог върши върху хората. Чрез тези преживявания той разви боязън от Бог, истинска вяра в Бог, истинско възхищение, истинско покорство и доверие. Така се породи боязънта му от Бог. Той не се роди със знанието да се бои от Бог. Боязънта от Бог е обобщение на неговите практики и поведение, след като повярва в Бог и след като следваше Бог в продължение на много години. Можем да кажем, че това е същността на неговото поведение, познание и принципи на действие. Поведението му, това, което разкри, и начинът, по който се държеше пред Бог, както и най-дълбоките му намерения и принципи на действие — същността на всички тези проявления беше, че той се боеше от Бог. Ето така го определи Бог. Йов беше способен да прави тези неща, но не защото Бог му каза много слова или го снабди с много истини, след което той постепенно постигна боязън от Бог чрез собственото си възприемане. В онази епоха Бог не му каза ясни слова. Това, което Йов можеше да види в най-добрия случай, бяха Божиите пратеници. А това, което можеше да чуе в най-добрия случай, бяха легендите или историите за Бог, предадени му от неговите предци. Това беше всичко, което можеше да узнае. Макар че разчиташе само на тази информация, Йов постепенно научи повече и по-практически неща от своя живот. Постепенно вярата му в Бог ставаше все по-силна и в него се зароди и истинска боязън от Бог. След като тези две неща се породиха в него, истинският духовен ръст на Йов и неговите истински заложби станаха очевидни. Какво можем да видим от Йов? Можем да видим, че има много истини — истини, свързани с Божиите намерения, с познаването на Бог, с Божиите изисквания към човечеството и спасението на човечеството — до разбирането на които хората действително могат да достигнат малко по малко в ежедневието си, стига да притежават нормално човешко мислене и заложби. Йов е пример за това. Той беше способен да възприеме някои практически неща. Какво възприе? Най-висшия си девиз, който се потвърди, когато преживя изпитанията си. Това беше и най-висшето му разбиране. Какъв е този девиз, това най-висше разбиране? („Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21).) В рамките на настоящия човешки род, по отношение на този въпрос, има ли някой със същото истинско разбиране като Йов? Има ли някой, който може да постигне разбирането на Йов? (Не.) Това, което хората разбират сега, е само доктрина. Тези думи възникнаха от преживяванията на Йов. По-късните поколения могат да изричат тези думи, но нямат разбиране за тях в сърцата си. Йов също нямаше това разбиране в началото, но тези думи дойдоха от него и възникнаха от неговото лично преживяване. Йов имаше тази реалност. Колкото и да папагалстват и подражават на Йов по-късните поколения, те разбират само една доктрина. Защо казвам, че това е само доктрина? Първо, защото хората не могат да я прилагат на практика. Второ, хората просто нямат преживяванията, които имаше Йов, и нямат знанието, придобито от тези преживявания, така че знанието им е кухо. Колкото и пъти да изричаш или колкото и силно да крещиш — „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова. Доброволно се покорявам на всичко устроено и подредено от Бог“ — когато те сполетят неща в живота, можеш ли да признаеш в сърцето си, че това е дело на Бог? Ако Бог лишава и унищожава, можеш ли все пак да благославяш името на Бог в сърцето си? Това е трудно за теб. Защо ти е толкова трудно да го направиш? Защото не знаеш какво е първоначалното намерение на Бог да направи това и не признаваш Неговото върховенство. Ти не можеш да разбереш тези две неща. Не можеш да схванеш Божиите намерения, нито можеш да разбереш позицията, която трябва да заеме едно сътворено същество, покорството, което трябва да има едно сътворено същество, или действията, които трябва да предприеме едно сътворено същество. Ти не можеш да направиш нищо от това. Така че, когато рецитираш думите на Йов, те неусетно стават кухи, нищо повече от декоративни и стилни думи. Следователно, макар че ти и Йов изричате едни и същи думи, разбирането и възприемането на тези думи в сърцето на Йов е различно от твоето и той изрече тези думи в по-различен емоционален контекст от теб. Това са две напълно различни състояния на ума. Йов обикновено не казваше тези думи. Но когато Бог го лиши от всичко, той се просна на земята и възхвали Божиите дела. Ти обаче често проповядваш тези думи, но как би се държал пред лицето на Божието лишение? Ще си способен ли да коленичиш и да се помолиш? Няма да си способен да се покориш. Дори ако външно казваш: „Трябва да се покоря. Това е извършено от Бог, а ние, хората, нямаме способности и не можем да се съпротивляваме, затова ще оставя нещата да се развият“, това истинско покорство ли е? Като оставим настрана естеството на твоите негативни, непокорни и съпротивляващи се емоции, има ли някаква разлика между твоето отношение и това на Йов? (Да.) Има огромна разлика. Това е разликата между това да притежаваш и да не притежаваш истината реалност. Това е очевидната разлика между това нещата, които човек е преживял и възприел, да станат естествено разкриване в живота му и това да разбираш просто доктрини, без да имаш реалност. Когато не са изправени пред нищо, хората ще проповядват думите на Йов, но когато им се случат неща, много хора не могат да изрекат думите на Йов. Това показва, че те разбират само доктрини. Тези думи не са се превърнали в техен живот и не ръководят мислите и отношението им, когато им се случват неща. Когато обаче нещата се случат на хора, които имат тези думи за свой живот, ясно се вижда, че те не са само девиз, който проповядват в ежедневието си, но те са и истинското им отношение към хората, събитията и нещата. Нещо повече — това е истинското им отношение към Бог. Тези думи са въплъщение на техния живот, а не просто лозунг, който скандират. Това подчертава разликата между разбирането на истината и неразбирането на истината.

Сега нека разгледаме Петър. Защо казваме, че Петър има добри заложби? Защото Петър можеше да разбере истината, изразена от Господ Исус, и да разбере словата на Господ Исус. Епохата, в която живееше Петър, беше Епохата на благодатта. Пътят на изкуплението, проповядван от Господ Исус в Епохата на благодатта, беше по-висш от пътя в Епохата на закона. Той включваше някои основни истини за човешкото навлизане в живота, а също и някои изначални истини за промяната на човешкия нрав. Например той включваше покорство пред Бог, покорство пред Божието върховенство и пред устроеното от Него, както и начина, по който хората трябва да реагират, когато разкрият известен покварен нрав. Макар че тези въпроси не бяха обсъждани обширно и систематично, за тях беше споменато. Разбира се, те бяха обсъждани много повече, отколкото по времето на Йов, но значително по-малко, отколкото днес. Въпреки че в Библията няма записани думи за такива аспекти на истината като промяната на човешкия нрав, отношението на хората към Бог, същността на покварата дълбоко в сърцата на хората или разкриването на нечий покварен нрав, Господ Исус определено говореше за тези неща до известна степен. Просто хората не можаха да се издигнат до това ниво и затова тези думи не бяха записани. Например Господ Исус каза на Петър следното: „Истина ти казвам, че тази нощ, преди да пропее петелът, три пъти ще се отречеш от Мене“ (Матей 26:34). Петър отговори: „Дори ако се наложи да умра с Тебе, пак няма да се отрека от Тебе“ (Матей 26:35). Какви са тези думи? (Това са думи на надменност, които показват липса на себепознание.) Това са надменни думи, изречени от човек, който не познава себе си. Така че това е свързано със себепознаването. Какво осъзна Петър след като петелът пропя? (Че е говорил самохвално за себе си.) Когато осъзна това, почувства ли нещо в сърцето си? (Да.) След като това се случи, каква беше първата му реакция? (Разкаяние, сърцето му беше изпълнено с вина.) Първата му реакция беше на вина и разкаяние. Той каза: „Това, което Господ каза, беше истина. Това, което казах за любовта към Господ, беше само желание, идеал и нещо като лозунг. Аз не притежавам такъв духовен ръст“. Изправен пред обстоятелството на арестуването на Господ Исус, Петър беше малодушен и уплашен. Някой го попита: „Това вашият Господ ли е? Не Го ли познаваш?“. И какво си мислеше Петър тогава? „Да, познавам Го, но ако си призная, ще арестуват и мен“. Заради малодушието си и страха от страдание, както и защото се страхуваше да не бъде арестуван заедно с Господ Исус, той не призна, че Го познава. Неговата боязливост победи вярата му. Истинска или фалшива беше тогава неговата вяра? (Фалшива.) По това време той осъзна, че когато по-рано каза: „Господи, готов съм да отида с Теб и в тъмница, и на смърт“, тези думи бяха пожелателни. Те не бяха неговата истинска вяра, а само празни думи, лозунг и доктрина. Той не притежаваше истински духовен ръст. Кога разбра, че няма истински духовен ръст? (Когато фактите бяха разкрити.) Едва когато се сблъска с фактите и когато се почувства виновен и разкаян, той осъзна: „Оказва се, че вярата и ръстът ми са много малки, точно както каза Господ. Това, което Господ каза, беше правилно. Това, което казах на Господ, беше само самохвалство. Това не беше истинска вяра, а моментен импулс. Когато се сблъсках с нещо, бях страхлив, не исках да страдам, имах собствени егоистични идеи, правех собствени избори, не се покорявах и нямах истински любящо Господ сърце. Такава беше оскъдната ми вяра, такъв беше размерът на моя духовен ръст“. Разкаянието му накара тези мисли да се проявят в него, нали? Разкаянието му показва, че той вече познаваше себе си и имаше точна оценка за своя духовен ръст, състояние и вяра. В Новия завет е записано само, че Петър се е отрекъл от Господ три пъти, но не е записано свидетелството за преживяване на Петър за това как се е разкаял, направил е обрат и се е променил. Всъщност Петър написа писма за това, но редакторите на Библията не решиха да ги включат. Това е очевиден проблем, който показва, че всички водачи на църквата по онова време обръщаха внимание на това как да проповядват и да свидетелстват, но никой от тях не разбираше житейското преживяване. Всички се съсредоточаваха върху това как тези апостоли са проповядвали, как са работили и как са страдали, без да знаят, че най-важното нещо е навлизането в живота на хората, както и разбирането на хората за истината и познаването на Бог. Онези, които редактираха Библията, записаха случилото се с Петър твърде опростено и общо, но записаха събитията от живота на Павел съвсем подробно и пространно. Това показва, че тези хора бяха пристрастни. Те не разбираха какво е истината, нито какво означава да свидетелстваш за Бог. Те се покланяха на Павел, затова избраха повече писма на Павел и само няколко от тези на Петър. Като редактираха Библията по този начин, те допуснаха принципна грешка, която накара онези, които вярваха в Господ, да се покланят и да подражават на Павел в продължение на две хиляди години. Това накара целия религиозен свят да тръгне по пътя на противопоставянето на Бог и да се превърне в религиозно царство под контрола на антихристите. Те пренебрегнаха отличното свидетелство на Петър и записаха само две от писмата на Петър — първото и второто послание на Петър. Но за това как Петър действително преживя случилото се с него, как Бог го просветли, какво каза Исус, когато му се яви, как Петър прие Божия съд, наказание, кастрене, изпитания и облагородявания, как накрая доброволно беше разпънат на кръст с главата надолу, как Петър стигна до този момент, как постигна такава промяна в своя живот нрав и как постигна такава вяра и покорство — няма никакви записи за този процес на преживяване. Това изобщо не би трябвало да е така. Жалко, че тези най-ценни неща не бяха записани!

От трите отричания на Петър от Господ, записани в четирите евангелия, до окончателното му разпъване с главата надолу заради Бог — какво виждат хората, когато свържат тези две събития? Петър започна с това, че се отрече три пъти от Господ, и завърши с това, че беше разпънат на кръст с главата надолу заради Бог. Дали това не беше труден процес, процес, който заслужава да бъде изследван? Какъв беше този процес? (Процесът на навлизане в живота на човека и промяната на неговия нрав.) Точно така, промяната в нрава на човека е житейски път, който го води към способността да се отрече от всичко и да го отдаде на Бог, и с готовност да се покори на всичко устроено от Бог. Житейското преживяване е точно този процес. Той категорично не е драматизация. От самото начало, когато Петър не смееше да признае, че е последовател на Господ Исус, та до края, когато имаше смелост и вяра и беше готов да бъде разпънат с главата надолу заради Бог, и се издигна до това ниво. Какъв процес на преобразяване претърпя той в своята вяра, нрав и покорство! Със сигурност имаше процес на израстване. На съвременните хора не им трябва да знаят какъв точно беше този процес на израстване, защото думите, които се изричат днес, са истините, които онези, които преживяват Божието дело, трябва да разберат. Днес Бог вече е изяснил тези неща на хората и ги е снабдил с тези истини. И така, какво беше преживяването на Петър? След като Господ Исус си тръгна, никой не му каза ясно какво трябва да преживее, за да постигне покорство пред Бог. В онази епоха, когато нямаше ясни думи от Бог, той в крайна сметка постигна духовен ръст и вяра на доброволно покорство, без да се оплаква или да прави личен избор. Кажете Ми, какви истини придоби той накрая? И как ги придоби? Това стана чрез молитва, търсене, а след това и с постепенно преживяване и проучване. Разбира се, през това време Петър получи Божието просветление и озарение, както и специалната Божия благодат и напътствие. Освен чрез такива неща, той можеше да придобие прозрение само чрез собствените си усилия. По време на този процес познанието на Петър за самия него, за Божиите намерения и за всички аспекти на истината, в които хората трябва да навлязат, постепенно премина от неяснота към яснота, след това към точност, а след това към практически и определен път на практикуване. Този процес продължи до самия край, когато беше способен да се покори без абсолютно никакво отклонение. Той се осмели да практикува по този начин едва след като получи потвърждение в сърцето си. Откъде дойде това потвърждение? Чрез проучване, както и чрез молитва и търсене. Той позволи на Светия Дух да върши делото Си и позволи на Бог да върши делото Си. Нямаше никакви пречки или дисциплиниране. Той имаше просветлението на Светия Дух, мир и радост и същевременно притежаваше Божията подкрепа, благословия и напътствие. Ето така получи потвърждение. След като получи потвърждение, той продължи да върви смело напред, за да търси, проучва и практикува. След като премина през такъв сложен процес, Петър постепенно стигна до точно разбиране на аспектите на човешката природа, себепознанието и нрава, както и на различните състояния, които поквареният нрав на човека поражда в различни среди. След като схвана това, той се зае да работи върху тези неща, за да търси съответните пътища за практикуване. Накрая преодоля всяко от състоянията, които бяха резултат от различните видове покварен нрав в различни среди. Как се справи с тях? Той се справи с тях малко по малко, като използва истините и принципите, за които Бог го просветли. Разбира се, през това време той преживя много изпитания и облагородявания. До каква степен Бог го изпита и облагороди? Накрая той схвана Божието намерение и разбра, че Бог иска хората да научат урока за покорството. И така, до каква степен Бог върши делото Си върху Петър, за да го накара да осъзнае, че хората трябва да практикуват покорство? Вече споменахме нещо, което Петър каза. Спомняте ли си какво беше то? („Ако Бог се отнасяше с мен като с играчка, как бих могъл да не бъда готов и склонен?“.) Точно така, това е то. В процеса на преживяване и преминаване през Божието дело или напътствие Петър несъзнателно разви това чувство: „Нима Бог не се отнася с хората като с играчки?“. Сигурно е обаче, че не това мотивира Божиите действия. Хората разчитат на човешката си гледна точка, мислене и познания, за да оценят този въпрос, и смятат, че Бог небрежно си играе с хората, сякаш са играчки. Един ден Той им казва да направят това, а утре им казва да направят друго. Несъзнателно ти започваш да чувстваш: „О, Бог е казал толкова много неща. Какво изобщо се опитва да направи?“. Хората се чувстват объркани и малко изумени. Не знаят какъв избор да направят. Бог използва този метод, за да изпита Петър. Какъв беше крайният резултат от това изпитание? (Петър постигна покорство до смърт.) Той постигна покорство. Това е резултатът, който Бог искаше, и Бог го видя. Кои думи, които Петър изрича, ни показват, че е станал покорен и че духовният му ръст е пораснал? Какво каза Петър? Как Петър прие и възприе всичко, което Бог беше направил, и Божието отношение към човека като към играчка? Какво беше отношението на Петър? (Той каза: „Как бих могъл да не бъда готов и склонен?“.) Да, това беше отношението на Петър. Точно това бяха неговите думи. Хората, които нямат никакво преживяване с Божиите изпитания и облагородявания, никога не биха казали тези думи, защото те не разбират посланието на тази история и никога не са я преживявали. Тъй като не са я преживявали, те определено не са наясно с този въпрос. Ако не са наясно с този въпрос, как биха могли да изрекат тези думи толкова небрежно? Тези думи са нещо, което човек никога не би могъл да измисли. Петър беше способен да ги изрече, защото беше преживял толкова много изпитания и облагородявания. Бог го лиши от много неща, но същевременно му даде много. След като му даде, Той отново му отне. След като му отне нещата, Бог накара Петър да се научи да се покорява и след това отново му даде. От човешка гледна точка много от нещата, които Бог върши, изглеждат като каприз, което създава у хората илюзията, че Бог се отнася с тях като с играчки, че не ги уважава и не се отнася с тях като с човешки същества. Хората си мислят, че живеят без достойнство, като играчки. Мислят си, че Бог не им дава право да правят свободен избор и че Бог може да казва каквото си иска. Когато ти дава нещо, Той казва: „Ти заслужаваш тази награда за това, което си направил. Това е Божията благословия“. Когато отнема неща, Той просто има да каже нещо друго. Какво трябва да направят хората в този процес? Не е твоя работа да съдиш Бог за това дали е прав, или не, не е твоя работа да определяш естеството на Божиите действия и със сигурност не е твоя работа да придаваш на живота си по-голямо достойнство в този процес. Това не е изборът, който трябва да направиш. Това не е твоята роля. Каква е твоята роля тогава? Чрез преживяване трябва да се научиш да разбираш Божиите намерения. Ако не можеш да разбираш Божиите намерения и не можеш да изпълниш Божиите изисквания, единствената ти възможност е да се покориш. При тези обстоятелства ще ти бъде ли лесно да се покориш? (Не.) Не е лесно да се покориш. Това е урок, който трябва да научиш. Ако ти беше лесно да се покориш, нямаше да има нужда да учиш уроци, нямаше да има нужда да те кастрят и да преминаваш през изпитания и облагородявания. Именно защото ти е трудно да се покориш на Бог, Той постоянно те изпитва, умишлено си играе с теб, сякаш си играчка. В деня, когато за теб стане лесно да се покоряваш на Бог, когато покоряването ти на Бог става без трудности или пречки, когато можеш да се покориш доброволно и с радост, без да правиш собствен избор, без да имаш собствени намерения или предпочитания, тогава Бог няма да се отнася с теб като с играчка и ти ще правиш точно това, което трябва. Ако един ден кажеш: „Бог се отнася с мен като с играчка и аз живея без достойнство. Не съм съгласен с това и няма да се покоря“, това може да е денят, в който Бог ще те изостави. Ами ако твоят духовен ръст е достигнал нивото, при което казваш: „Въпреки че Божиите намерения не са лесни за разбиране и Бог винаги се крие от мен, всичко, което Бог върши, е правилно. Независимо какво върши Бог, аз с готовност ще се покоря. Дори да не мога да се покоря, все пак трябва да възприема това отношение и да не се оплаквам и да не правя собствен избор. Това е така, защото съм сътворено същество. Моят дълг е да се покорявам и това е очевидно задължение, от което не мога да избягам. Бог е Създателят и всичко, което Бог върши, е правилно. Не трябва да тая никакви представи или фантазии за това, което Бог върши. Едно сътворено същество не е редно да постъпва така. За това, което Бог ми е дал, Му благодаря. За това, което Бог не ми е дал или ми е дал и после ми е отнел, също Му благодаря. Всички действия на Бог са полезни за мен. Дори да не виждам ползата, това, което трябва да направя, е все пак да се покоря.“? Не са ли тези думи в същия смисъл като тези на Петър, когато казва: „Как бих могъл да не бъда готов и склонен“? Само онези, които притежават такъв духовен ръст, наистина разбират истината.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.