Всеки етап от делото, което Бог върши, има своето практическо значение. По онова време, когато Исус дойде, Той дойде под формата на мъж, а когато Бог идва този път, Неговата форма е на жена. От това се вижда, че създадените от Бог и мъже, и жени могат да бъдат използвани в Неговото дело и че за Бог няма разлика между половете. Когато Неговият Дух идва, Той може да се прояви във всяка плът, която пожелае, и тази плът може да Го представлява; независимо дали е мъж или жена, плътта може да представлява Бог, стига да е тялото на въплътения Бог. Ако Исус се беше явил като жена във времената, когато дойде, или, с други думи, ако беше заченат от Светия Дух като малко момиче, а не като момче, този етап от делото пак щеше да бъде завършен. Ако беше станало така, сегашният етап от делото трябваше да бъде завършен от мъж, но делото пак щеше да бъде завършено. Делото, което се извършва по време на всеки етап, има своя смисъл; нито един етап от делото не се повтаря, нито пък влиза в противоречие с друг. По това време, докато вършеше Своето дело, Исус беше наречен единственият Син, а „Син“ предполага мъжки пол. Защо единственият Син не се споменава в сегашния етап? Причината е, че изискванията на делото са наложили промяна в пола в сравнение с този на Исус. За Бог няма разлика между половете. Той върши Своите дела, както пожелае, и при това не е подвластен на никакви ограничения, а е изключително свободен. Но всеки етап от делото има своето практическо значение. Бог стана плът два пъти и е очевидно, че Неговото въплъщение от последните дни е последното. Той е дошъл, за да разкрие всички Свои дела. Ако по време на този етап Той не беше станал плът, за да извърши лично дело, на което човекът да бъде свидетел, хората завинаги щяха да се придържат към идеята, че Бог е само мъж, а не жена. Преди това всички хора вярваха, че Бог може да бъде само мъж и че жена не може да бъде наречена Бог, тъй като всички смятаха, че мъжете имат власт над жените. Те вярваха, че никоя жена не може да поеме властта, че само мъжете могат. Нещо повече, те дори казваха, че мъжът е глава на жената и че жената трябва да се подчинява на мъжа и не може да го превъзхожда. В миналото, когато беше казано, че мъжът е глава на жената, това се отнасяше за Адам и Ева, които бяха измамени от змията, а не за мъжа и жената, както бяха създадени от Йехова в началото. Разбира се, че жената трябва да се подчинява на съпруга си и да го обича, а съпругът трябва да се научи да изхранва и издържа семейството си. Това са законите и повелите, наложени от Йехова, които човечеството трябва да спазва в живота си на земята. Йехова каза на жената: „На мъжа ти ще бъде подчинено всяко твое желание и той ще те владее.“ Той говореше така само за да могат хората (т.е. и мъжете, и жените) да водят нормален живот под владичеството на Йехова и така животът на човечеството да има устройство и да не излиза от своя правилен ред. Затова Йехова определи подходящи правила за поведението на мъжа и жената, макар че това се отнасяше само за сътворените същества, живеещи на земята, и нямаше връзка с въплътения Бог. Как може Бог да бъде същият като сътворените от Него същества? Думите Му бяха насочени само към хората, които Той беше създал; Той определи правила за мъжа и жената, за да могат хората да водят нормален живот. В началото, когато Йехова сътвори човека, Той създаде два вида човешки същества — мъж и жена; така и в телата на въплътения Бог има разделение на мъжки и женски пол. Той не взе решение за Своето дело според думите, които изрече на Адам и Ева. Двата пъти, когато Той стана плът, бяха определени изцяло според Неговата мисъл по времето, когато за първи път създаде човека, т.е. Той завърши делото на двете Си въплъщения, основани на мъжа и жената, преди те да бъдат покварени. Ако хората възприемаха думите, изречени от Йехова към измамените от змията Адам и Ева, и ги прилагаха към делото на Божието въплъщение, нямаше ли Исус също да трябва да обича жена Си, както се полага? Така Бог все още ли щеше да бъде Бог? И ако това е така, щеше ли да може Той все пак да завърши Своето дело? Ако е грешка тялото на въплътения Бог да бъде женско, тогава нямаше ли да е също невероятна грешка Бог да е създал жената? Ако хората все още вярват, че би било погрешно Бог да се въплъти като жена, тогава нямаше ли Исус, който не се е оженил и следователно не е можел да обича жена Си, да бъде също толкова в грешка, колкото сегашното въплъщение? Тъй като ти използваш думите, казани на Ева от Йехова, за да прецениш истината за Божието въплъщение в наши дни, тогава трябва да използваш думите на Йехова, казани на Адам, за да отсъдиш за Господ Исус, който стана плът в Епохата на благодатта. Това не са ли две еднакви неща? Ако ти преценяваш Господ Исус според мъжа, който не е бил измамен от змията, тогава не можеш да съдиш за истината на днешното въплъщение според жената, която е била измамена от змията. Това би било несправедливо! Тази преценка за Бог доказва, че ти липсва рационалност. Когато Йехова два пъти стана плът, полът на Неговото тяло беше свързан с мъжа и жената, които не бяха измамени от змията; Той два пъти стана плът в съответствие с мъжа и жената, които не бяха измамени от змията. Не си мислете, че мъжката природа на Исус е била същата като тази на Адам, който беше измамен от змията. Двамата нямат никаква връзка помежду си, те са мъже с две различни природи. Със сигурност не е възможно мъжката природа на Исус да доказва, че Той е глава на всички жени, но не и на всички мъже, нали? Не е ли Той Царят на всички евреи (както на мъжете, така и на жените)? Той е Самият Бог, не само глава на жената, но и глава на мъжа. Той е Господ на всички създания и глава на всички създания. Как би могъл да определиш мъжката природа на Исус като символ на главата на жената? Няма ли това да е богохулство? Исус е мъж, който не е покварен. Той е Бог; Той е Христос; Той е Господ. Как би могъл Той да бъде мъж като Адам, който е бил покварен? Исус е плът, носена от пресветия Божи Дух. Как би могъл да кажеш, че Той е Бог, който притежава мъжката природа на Адам? В такъв случай нямаше ли да е погрешно цялото Божие дело? Щеше ли Йехова да вложи в Исус мъжката природа на Адам, който беше измамен от змията? Не е ли въплъщението в днешно време още един пример за делото на въплътения Бог, който е различен по пол от Исус, но е като Него по природа? Още ли смееш да твърдиш, че въплътеният Бог не може да бъде жена, защото жената е била първата, която е била измамена от змията? Още ли смееш да твърдиш, че понеже жената е най-нечистата и е източникът на покварата на човечеството, Бог не би могъл да стане плът като жена? Смееш ли да продължаваш да твърдиш, че „жената винаги трябва да се подчинява на мъжа и никога не може да бъде проявление на Бог или пряко да Го представлява“? Не си разбрал в миналото, но можеш ли сега да продължаваш да хулиш Божието дело и особено въплътеното Божие тяло? Ако това не ти е ясно, най-добре внимавай какво говориш, за да не бъдат разкрити твоите глупост и невежество и да не излезе на показ твоята грозота. Не си мисли, че разбираш всичко. Казвам ти, че всичко, което си видял и преживял, няма да ти е достатъчно, за да разбереш дори една хилядна част от Моя план за управление. Защо тогава се държиш толкова надменно? Малката частица талант и малкото познание, които имаш, не стигат на Исус да ги използва дори за една секунда от делото Си! Колко опит имаш всъщност? Всичко, което си видял и чул през своя живот, и всичко, което си могъл да си представиш, е по-малко от работата, която върша в един-единствен миг! Най-добре ще е да не бъдеш придирчив и да не търсиш грешки. Бъди високомерен колкото искаш, но ти си само едно същество, което не е равно дори на мравка! Всичко, което имаш в корема си, е по-малко от това, което е в корема на мравка! Не си мисли, че само защото си натрупал известен опит и имаш известен статус, имаш право да жестикулираш бясно и да говориш с гръмки фрази. Не са ли твоят опит и твоят статус плод на думите, които съм изрекъл? Вярваш ли, че те са били в замяна на твоя собствен труд и усилия? Днес ти виждаш, че съм станал плът и само заради това в теб има изобилие от концепции, и по тази причина — безкрайно много идеи. Ако не беше Моето въплъщение, дори и да притежаваше изключителни дарби, ти нямаше да имаш толкова много концепции; а не произтичат ли именно от тях тези твои идеи? Ако Исус не беше станал плът първия път, щеше ли изобщо да знаеш за въплъщението? Причината да имаш безочието да се опитваш да съдиш второто въплъщение не е ли именно защото първото въплъщение ти даде познание? Защо, вместо да бъдеш послушен последовател, го подлагаш на изучаване? Когато влезеш в този поток и застанеш пред въплътения Бог, ще ти позволи ли Той да Го изследваш? Ти можеш да изследваш собствената си семейна история, но ако се опиташ да изследваш Божията „семейна история“, ще ти позволи ли днешният Бог да проведеш такова изследване? Не си ли сляп? Не си ли навличаш презрение?

Ако беше извършено само делото на Исус и то не беше допълнено от делото в сегашния етап от последните дни, човекът завинаги щеше да се придържа към идеята, че само Исус е единственият Син на Бог, т.е., че Бог има само един син и че всеки, който идва след това с друго име, няма да бъде единственият Син на Бог, а още по-малко Самият Бог. Човекът има идеята, че всеки, който служи като принос за грях или който поема властта от името на Бог и изкупува цялото човечество, е единственият Син на Бог. Има хора, които вярват, че щом Този, който идва, е от мъжки пол, Той може да бъде смятан за единственият Син на Бог и за Божи представител. Има дори такива, които казват, че Исус е Синът на Йехова — Негов единствен Син. Не са ли пресилени тези идеи? Ако този етап от делото не се извършваше в последната епоха, тогава цялото човечество щеше да остане забулено в тъмна сянка спрямо Бог. В такъв случай мъжът щеше да се смята за по-висш от жената, а жените никога нямаше да могат да изправят главите си и тогава нито една от тях нямаше да може да бъде спасена. Хората винаги са вярвали, че Бог е мъж, и освен това, че Той винаги е презирал жената и не е искал да ѝ даде спасение. Ако наистина беше така, нямаше ли да е вярно, че всички жени, които са създадени от Йехова и които също са били покварени, никога няма да имат възможността да бъдат спасени? Тогава нямаше ли да е безсмислено Йехова да създава жената, тоест да създава Ева? И нямаше ли жената да загине завинаги? Поради тази причина етапът от делото в последните дни е предприет, за да се спаси цялото човечество, а не само жената. Ако някой си мисли, че когато Бог се въплъти като жена, това ще е само заради спасяването на жената, то той наистина е глупак!

Днешното дело придвижи напред делото на Епохата на благодатта; това означава, че делото по целия шестхилядолетен план за управление е напреднало. Въпреки че Епохата на благодатта е приключила, има напредък в Божието дело. Защо повтарям отново и отново, че този етап от делото надгражда Епохата на благодатта и Епохата на закона? Защото делото на днешния ден е продължение на делото, извършено в Епохата на благодатта, и е напредък спрямо това, което е извършено в Епохата на закона. Трите етапа се съчетават един с друг, като всяка брънка във веригата е тясно свързана със следващата. Защо също така казвам, че този етап от делото надгражда направеното от Исус? Ако предположим, че този етап не надграждаше делото, извършено от Исус, в сегашния етап трябваше да се извърши друго разпятие и изкупителното дело от предишния етап трябваше да се извърши отначало. Това би било безсмислено. Излиза, че делото не е напълно завършено, че епохата е напреднала и нивото на делото е издигнато по-високо от преди. Може да се каже, че този етап от делото е изграден върху основата на Епохата на закона и върху скалата на делото на Исус. Божието дело се изгражда етап по етап и сегашният не представлява ново начало. Само съчетанието от трите етапа на делото може да се счита за шестхилядолетен план за управление. Делото на този етап се извършва върху основата на делото на Епохата на благодатта. Ако тези два етапа от делото не са свързани, тогава защо разпятието не се повтаря в сегашния етап? Защо не нося греховете на хората, а вместо това идвам направо да ги съдя и порицавам? Ако Моята работа да съдя и порицавам човека не следваше разпятието и ако идването Ми днес не беше замислено от Светия Дух, тогава нямаше да имам право да съдя и порицавам човека. Именно защото съм едно с Исус, идвам направо да порицавам и съдя човека. Работата в този етап се гради изцяло върху работата в предходния етап. Ето защо само работа като тази може да доведе човека стъпка по стъпка до спасението. Исус и Аз произлизаме от един Дух. Въпреки че не сме свързани по плът, Духовете ни са единосъщни; въпреки че съдържанието на това, което правим, и делото, с което сме се заели, не са еднакви, по същество Си приличаме; Нашата плът приема различни форми, но това се дължи на промяната в епохата и различните изисквания на Нашето дело; Нашите служения не си приличат, така че и работата, която вършим, и нравът, с който се разкриваме пред хората, също е различен. Ето защо това, което човек вижда и разбира днес, не е като в миналото и причината е промяната в епохата. Независимо от това, че са различни по пол и форма на телата и че не са родени в едно и също семейство, нито пък в един и същи период от време, Духовете им все пак са единни. Въпреки че плътта им не споделя нито кръв, нито каквото и да било физическо родство, не може да се отрече, че Те са въплътените тела на Бог в два различни периода от време. Това, че Те са въплътените тела на Бог, е неопровержима истина. Те обаче не са от една и съща кръвна линия и нямат общ човешки език (едното е на мъж, който говори езика на евреите, а другото е на жена, която говори само китайски). Именно поради тези причини Те са живели в различни държави и в различни периоди от време, за да вършат работата, която подобава на всеки от тях. Въпреки факта, че са един и същ Дух и имат еднаква същност, няма абсолютно сходство между външните обвивки на Тяхната плът. Общото за Тях е само еднаквата човешка природа, но що се отнася до външния вид на плътта им и обстоятелствата на Тяхното раждане, Те не си приличат. Тези неща не оказват никакво влияние върху работата, която всеки от Тях върши, или върху познанието, което хората имат за Тях, тъй като в крайна сметка Те са един и същ Дух и никой не може да Ги раздели. Въпреки че не са свързани по кръвна линия, цялото Им същество е ръководено от Техните Духове, които им възлагат различна работа в различни периоди от време, а Тяхната плът е от различни кръвни линии. Духът на Йехова не е баща на Духа на Исус, а Духът на Исус не е син на Духа на Йехова: Те са един и същ Дух. По същия начин въплътеният Бог днес и Исус не са свързани по кръвен път, но са едно цяло, защото Техните Духове са едно цяло. Бог може да върши делата на милосърдието и благоволението, както и делата на справедливия съд и порицанието на човека, и да сипе проклятия върху него; и накрая, Той може да свърши работата по разрушаването на света и наказването на нечестивите. Нима Той не върши всичко това Сам? Не е ли това всемогъществото на Бог? Той можа да установи закони за хората и да им даде заповеди, а също така и да ръководи първите израилтяни в живота им на земята и да ги напътства в изграждането на храма и олтарите, като господстваше над всички тях. Благодарение на Своята власт Той живя на земята с народа на Израил две хиляди години. Израилтяните не посмяха да се разбунтуват срещу Него; всички почитаха Йехова и спазваха заповедите Му. Такава беше работата, която беше извършена благодарение на Неговата власт и Неговото всемогъщество. След това, по време на Епохата на благодатта, Исус дойде да изкупи цялото паднало човечество (не само народа на Израил). Той прояви милосърдие и благоволение към хората. Исус, когото хората видяха в Епохата на благодатта, беше благ и винаги любящ към тях, защото беше дошъл да спаси човечеството от греха. Той можеше да прощава греховете на хората, докато Неговото разпятие не изкупи напълно човечеството от греха. В този период Бог се яви на човека в милосърдие и благоволение, т.е. Той стана принос за грях на човека и беше разпнат заради греховете на човека, за да бъдат те завинаги простени. Той беше милостив, състрадателен, търпелив и любящ. И всички онези, които последваха Исус в Епохата на благодатта, също се стремяха да бъдат търпеливи и любящи във всичко. Те бяха дълготърпеливи и никога не отвръщаха на удара, дори когато ги биеха, проклинаха или убиваха с камъни. В последния етап обаче това вече не може да бъде така. Делото на Исус и Йехова не беше напълно еднакво, въпреки че Те бяха от един Дух. Делото на Йехова не завърши епохата, а я направляваше, поставяйки началото на живота на човечеството на земята, а делото днес е да се завоюват онези хора сред езическите народи, които са били дълбоко покварени, и да бъде поведен не само богоизбраният народ в Китай, но и цялата вселена и цялото човечество. Може да ти изглежда, че това дело се върши само в Китай, но всъщност то вече е започнало да се разпространява в чужбина. Защо хората извън Китай търсят истинския път, отново и отново? Това е така, защото Духът вече е започнал да работи и думите, които се изричат днес, са насочени към хората в цялата вселена. С това половината от делото вече се осъществява. От сътворението на света до днес Божият Дух е поставил началото на това велико дело, като освен това е извършвал различна работа в различни епохи и сред различни народи. Хората от всяка епоха виждат различен Негов нрав, който естествено се разкрива чрез различните дела, които Той върши. Той е Бог, изпълнен с милосърдие и благоволение; Той е принос за грях на човека и негов пастир; но Той е и съд, порицание и проклятие за човека. Той успя да поведе човека да живее на земята две хиляди години и успя също така да изкупи поквареното човечество от греха. Днес Той е способен и да завоюва хората, които не Го познават, и да ги постави под Своята власт, така че всички да Му се подчинят напълно. Накрая Той ще изгори всичко, което е нечисто и неправедно в хората в цялата вселена, за да им покаже, че е не само милостив и любящ Бог, не само Бог на мъдростта и чудесата, не само свят Бог, но също и Бог, който съди човека. За злите сред хората Той е огън, съд и наказание; за тези, които трябва да се усъвършенстват, Той е скръб, облагородяване и изпитание, а също и утеха, препитание, осигуряване на думи, предприемане на мерки и окастряне. А за тези, които са пропъдени, Той е наказание и възмездие. Кажи Ми, не е ли Бог всемогъщ? Той е способен на всякакви дела, не само на това да бъде разпнат, както си представяш. Ти омаловажаваш Бог! Нима смяташ, че всичко, на което Той е способен, е да изкупи цялото човечество чрез Своето разпятие и нищо друго? И че след това ще Го последваш до небето, за да ядеш от плодовете на дървото на живота и да пиеш от реката на живота? Може ли да е толкова просто? Кажи Ми, какво си постигнал? Имаш ли живота на Исус? Ти наистина беше изкупен от Него, но разпятието беше дело на Самия Исус. Какъв дълг си изпълнил ти като човешко същество? Ти имаш само външна благочестивост, но не разбираш Неговия път. Така ли Го проявяваш? Ако не си постигнал живота на Бог или не си видял целостта на Неговия праведен нрав, тогава не може да претендираш, че имаш живот и не си достоен да преминеш през портата на небесното царство.

Бог не само е Дух, Той може да стане и плът. Освен това Той е въплътена слава. Въпреки че не си видял Исус, Негови свидетели са били израилтяните — евреите от онези времена. Първоначално Той имаше тяло от плът и кръв, но след като бе разпнат, Той стана въплътена слава. Той е всеобхватният Дух и може да върши работа навсякъде. Той може да бъде Йехова, Исус или Месия; накрая Той може да стане и Всемогъщият Бог. Той е праведност, съд и порицание, Той е проклятие и гняв, но също така е милосърдие и благоволение. Всички дела, които Той е извършил, могат да Го представляват. Какъв Бог казваш, че е Той? Ти не можеш да обясниш. Ако наистина не можеш да обясниш, не бива да правиш заключения за Бог. Не прави заключението, че Бог завинаги е Бог на милосърдието и благоволението, само защото в един от етапите е извършил делото на изкуплението. Можеш ли да си сигурен, че Той е само милостив и любящ Бог? Ако Той е само милостив и любящ Бог, защо ще сложи край на епохата в последните дни? Защо ще изпрати толкова много бедствия? Според представите и мислите на хората Бог трябва да бъде милостив и любящ до самия край, за да може да бъде спасен и последният представител на човешкия род. Но защо в последните дни Той изпраща такива големи бедствия като земетресения, мор и глад, за да унищожи злите хора, които гледат на Бог като на враг? Защо Той позволява хората да страдат от тези бедствия? Що се отнася до това какъв Бог е Той, никой от вас не смее да каже и никой не може да обясни. Можеш ли да бъдеш сигурен, че Той е Духът? Смееш ли да твърдиш, че Той не е нищо друго освен плътта на Исус? И смееш ли да твърдиш, че Той е Бог, който завинаги ще бъде разпнат на кръст заради човека?