Какво прави Бог по време на процеса, в който хората се сдобиват с истинска вяра в Него? (Той просветлява, напътства, устройва средата, а след това взема истината и я вработва в хората.) Когато Петър беше смъмрен от Господ Исус, това беше Бог, който го разобличи, осъди и заклейми. Трябва ли хората да преживеят тези неща, преди да придобият истинско доверие в Бог? (Да.) Защо трябва да преживяват тези неща? Щеше ли това да е невъзможно без тях? Възможно ли е да пропуснем съда, разобличаването, порицанието, дисциплинирането, мъмренето и дори проклятието? (Не.) Да предположим, че Господ Исус беше обсъдил въпроса с Петър приятелски, вместо да го смъмря, казвайки: „Петре, знам, че изричаш тези думи с добри намерения, но в бъдеще не говори така. Не пречи на плана Ми поради добри човешки намерения. Не говори от името на Сатана и не действай като негов проводник. В бъдеще бъди по-внимателен и не говори безсмислени неща. Преди да заговориш, обмисли внимателно дали думите ти са правилни и дали няма да наскърбят или разгневят Бог“. Дали този начин на говорене би дал резултат? (Не.) Защо? Хората са твърде силно покварени от Сатана и корените на техния покварен нрав са твърде дълбоки. Те живеят според покварения си нрав. Всичките им мисли, действия, фантазии, представи, всички цели и посоки в живота им, както и мотивите за всичко, което казват и правят, произтичат от техния покварен нрав. Добре ли е, ако Бог не ги смъмри? Ще осъзнаят ли сериозността на този проблем? Може ли да се изкорени първопричината за техния грях? (Не.) Ако първопричината за техния грях не може да бъде изкоренена, могат ли хората да се покорят на Бог? (Не.) Сега ясно ли ви е дали когато Бог заклеймява и проклина хората, това е нещо добро или лошо? (Нещо добро е.) Добре ли е Бог да разкрива хората? (Да.) Какво разкрива Той у хората? (Разкрива тяхната слабост, духовен ръст и доверие в Бог.) Той изцяло разкрива хората. Доктрините, които поддържаш, лозунга, който постоянно повтаряш, вярванията ти, външният ти плам и добрите ти намерения не са това, което Бог одобрява. Не са това, което Той иска. Независимо колко си пламенен или колко далеч отиваш, може ли това да покаже, че притежаваш истината? Може ли да покаже, че имаш истинска вяра в Бог? (Не.) Това не са нещата, които Бог одобрява. Човешката доброта и фантазиите на хората са безполезни. За да придобиете Божието одобрение и да имате истинска вяра в Бог, трябва да преживеете различните методи, чрез които Бог работи: разобличаване, съдене, заклеймяване, проклинане — понякога е нужно дори дисциплиниране и наказание. Трябва ли хората да се боят от тези неща? Това не са неща, от които те трябва да се страхуват. Те съдържат в себе си Божието намерение, Божието задълбочено внимание и Божията любов. Заслужава си да се понесе това страдание. Бог върши тези неща и използва тези методи, за да работи върху хората. Това показва, че Бог очаква нещо от тези хора и иска да придобие нещо от тях. Бог не върши тези неща случайно, без причина или въз основа на фантазии. Те напълно отразяват Божието намерение. Какво е намерението на Бог? Той иска да доведе хората до истинска вяра в Бог и да ги накара да приемат истината, да се отърват от покварения си нрав и да постигнат спасение.

Какво ще кажете, след като Петър се отрече от Господ три пъти, замисли ли се за собствената си вяра? (Да.) Хората с нормална човешка природа, тези, които се стремят към истината, ще се самоанализират, когато се натъкнат на неуспехи и несполуки. Петър със сигурност се е самоанализирал по този начин. Хората, които не обичат истината, никога няма да се самоанализират. Ако се сблъскат със ситуация като тази на Петър, те ще кажат: „Въпреки че три пъти се отрекох от Господ, това бяха изключителни обстоятелства. Кой не би се чувствал притеснен, уплашен и слаб при такива изключителни обстоятелства? Не е кой знае какво. Любовта ми към Господ е все така голяма, сърцето ми гори от плам, духът ми е силен и аз никога няма да напусна Господ, никога няма да Го изоставя! Да се отречеш от Господ три пъти е само малък недостатък и Бог вероятно няма да го запомни. В края на краищата, доверието ми в Бог е доста голямо“. Какъв вид размисъл е това? Това ли е отношението на приемане на истината? Това ли е начинът да се постигне истинско доверие? (Не.) Какво щеше да стане, ако Петър си беше помислил: „Господи Исусе, Ти познаваш хората твърде добре, но как можа да се обзаложиш, че ще направя такова нещо? Не биваше да предсказваш, че ще се отрека от Теб. Вместо това трябваше да предскажеш, че ще Те призная три пъти. Това щеше да е чудесно и тогава щях да съм в състояние да Те следвам с високо вдигната глава. В допълнение, това щеше да покаже голямото ми доверие в Теб, а и Твоето предсказание щеше да се окаже вярно. И двамата щяхме да сме удовлетворени от това. Колко искрено вярвам в Теб. Ти трябва да ме доведеш до съвършенство и да ми придадеш достойнство. Не бива да ме упрекваш. Не бива да се отнасяш така с мен. Аз съм достолепният Петър. Не биваше никога да изричам думи, с които се отрича Бог. Това е твърде смущаващо и позорно! Защо ми причиняваш подобно нещо? Защо не на някой друг? Стореното от Теб не беше справедливо! Макар да признавам, че се отрекох от Теб, нужно ли беше да ме разкриваш по този начин, та всички да видят смущението ми? Накъде ще продължа оттук нататък? Мога ли все още да получа добра крайна цел в бъдеще? Това не означава ли, че си се отказал от мен? В сърцето си чувствам, че това не е справедливо“. Правилно или погрешно е да се убеждава Бог по този начин? (Погрешно е.) Какво състояние е това? Тук Петър проявява неподчинение и недоволство. Петър се оплаква, че Божието дело не съответства на неговите представи и вкусове. Това е причината да загуби престижа и позициите си, поради което не може да стои с високо вдигната глава. Тук той прави човешки избор, има човешки оплаквания, неподчинение, противопоставяне и непокорство. Всички тези неща представляват покварен нрав. Да се мисли по този начин, да се действа по този начин, да се проявява подобно отношение и състояние е очевидно погрешно. Ако хората мислят и действат по този начин, а Бог не ги порицава, могат ли те да постигнат истинска вяра, след като бъдат разкрити? Могат ли да имат истинско доверие в Бог? (Не.) Какъв резултат очаква хората, които се оплакват от това, което Бог разкрива у тях, и от начина, по който Бог се отнася към тях в подобна ситуация, опълчват им се, противопоставят им се и ги отхвърлят? Как се отразява това на живота на тези хора? Първото нещо, до което то води, е загуба. Какво е значението на „загуба“? В очите на Бог ти си причина за твърде много проблеми, с които трябва да се справя. Каквото и да ти се случи, ти винаги имаш избор и винаги имаш свой собствен вкус, своя собствена воля, свое собствено мнение и свои собствени фантазии, представи и изводи. Тогава защо все още вярваш в Бог? За теб Бог е просто обект на твоето убеждение и на твоята духовна подкрепа. Ти не се нуждаеш от Бог, от Божиите слова, от Божията истина или от Божия ресурс за живот и със сигурност не изпитваш потребност от това Бог да извърши някакъв вид правосъдно дело върху теб, което ти причинява много болка. В отговор Бог казва: „Това е лесно, не е нужно да ти го причинявам. Има само едно нещо: ти трябва да Ме оставиш. Имаш право на собствен избор, а Аз също имам право да избирам. Ти можеш да избереш да не приемеш Моя начин да те спася, както и Аз мога да избера да не те спася“. Това означава ли, че ти и Бог нямате нищо общо помежду си? Това ли е Божията свобода? (Да.) Има ли Бог право да постъпва така? (Да.) Имат ли хората право да изберат да не приемат Божието спасение? (Да.) Хората също имат това право. Можеш да се откажеш от спасението, което Бог е приготвил за теб, или да го отхвърлиш, но в крайна сметка ти си този, който ще претърпи загуба. Не само че няма да бъдеш доведен до съвършенство от Бог, но Той също така ще те отритне и отстрани. В крайна сметка ще бъдеш наказан двойно. Това е резултатът за теб. Това са неприятностите, които те очакват! Следователно хората, които искат да бъдат спасени, трябва да изберат да се покорят на Божието дело. Само по този начин хората могат да изградят истинско доверие към Бог и да придобият истинска вяра в Него. Такава вяра се формира постепенно в процеса на покорство пред Божието върховенство и Неговите подредби.

Поквареният нрав на хората се крие в намеренията, които са в основата на тяхната реч и действия, в техните възгледи за нещата, във всяка тяхна мисъл и идея, както и в техните виждания, разбирания, представи, схващания, желания и потребности относно истината, Бог и Божието дело. Той се разкрива чрез думите и действията на хората, без те да го осъзнават. Тогава как постъпва Бог спрямо тези неща вътре в хората? Той подрежда различни среди, за да те разобличи. Той не само ще те разобличи, но и ще те съди. Когато разкриеш покварения си нрав, когато имаш мисли и идеи, които се опълчват на Бог, когато имаш състояния и възгледи, които си съперничат с Бог, когато имаш състояния, в които разбираш Бог погрешно или Му се противопоставяш и опълчваш, Бог ще те порицае, ще те съди, а понякога дори ще те дисциплинира и ще те накаже. Каква е целта на дисциплинирането и порицанието ти? (Да ни накарат да се покаем и да се променим.) Да, целта е да те накарат да се покаеш. Онова, което се постига чрез твоето дисциплиниране и порицание е, че ти се дава възможност да направиш обрат в своя път. Целта е да те накара да разбереш, че мислите ти са човешки представи и че те са погрешни; мотивите ти са родени от Сатана, произтичат от човешката воля, не са съгласно истината, не съответстват на Бог, не могат да удовлетворят Божиите намерения, противни и омразни са на Бог, предизвикват Неговия гняв и дори Неговото проклятие. След като осъзнаеш това, трябва да промениш мотивацията и отношението си. А как се променят те? На първо място, трябва да се покориш на начина, по който Бог се отнася към теб, както и на средата и хората, на събитията и нещата, които Той определя за теб. Не търси кусури, не поднасяй обективни извинения и не бягай от отговорностите си. На второ място, търси истината, която хората трябва да практикуват и в която трябва да навлизат, когато Бог върши своето дело. Бог иска от теб да разбираш тези неща. Той иска от теб да признаеш покварения си нрав и сатанинската си същност, за да можеш да се покориш на средата, която Той подрежда за теб, и в крайна сметка, да можеш да практикуваш в съответствие с Неговите намерения и изискванията Му към теб. Тогава ще си издържал изпитанието. След като престанеш да се противопоставяш и да заставаш срещу Него, вече няма да спориш с Бог и ще можеш да се покориш. Когато Бог каже: „Махни се от Мене, Сатана“, ти отговаряш: „Ако Бог казва, че съм Сатана, значи съм Сатана. Макар да не разбирам какво съм сторил погрешно или защо Бог казва, че съм Сатана, Той ми заповядва да се махна от Него, така че няма да се колебая. Трябва да търся желанията на Бог“. Когато Бог каже, че природата на твоите действия е сатанинска, ти казваш: „Признавам всичко, което казва Бог, приемам го изцяло“. Какво отношение е това? Това е покорство. Покорство ли е, когато си способен да приемеш с неохота словата на Бог, че си дявол и Сатана, но не можеш да приемеш — и не си способен да се покориш — когато Той ти казва, че си звяр? Покорството означава пълно съгласие и приемане, а не спорене или поставяне на условия. То означава да не се анализира причинно-следствената връзка, независимо от обективните причини, а да се занимавате само с приемането. Когато хората са постигнали такова покорство, те са близо до истинската вяра в Бог. Колкото повече Бог действа и колкото повече ти преживяваш, толкова по-реално става за теб Божието господство над всички неща, толкова по-голямо ще става твоето доверие в Бог и толкова повече ще чувстваш, че „всичко, което Бог прави, е добро, нищо от това не е лошо. Не трябва да избирам и да подбирам, а да се покорявам. Моя отговорност, мое задължение, мой дълг е да се покорявам. Ето какво трябва да правя като сътворено същество. Ако не мога дори да се покоря на Бог, тогава какво съм аз? Аз съм звяр, аз съм дявол!“. Не показва ли това, че сега имаш истинска вяра? След като достигнеш до този етап, ще бъдеш неопетнен и за Бог ще бъде лесно да те използва, а и на теб ще ти е лесно да се покориш на устроеното от Бог. Когато получиш Божието одобрение, ще можеш да се сдобиеш с Неговите благословии. Така че има много поуки, които могат да се извлекат от покорството.

Петър истински се покоряваше на Бог. Когато Бог каза: „Махни се от Мене, Сатана“, той замълча и започна да се самоанализира. Днешните хора не могат да сторят това. Ако Бог каже: „Махни се от Мене, Сатана“, те ще кажат: „Кого наричаш Сатана? Не е хубаво да твърдиш, че съм Сатана. Кажи, че съм богоизбран — това би било много добре. Това мога да приема и да се покоря. Ако кажеш, че съм Сатана, не мога да се покоря“. Ако не можеш да се покориш, дали тогава имаш истинско доверие в Бог? Дали притежаваш истинско покорство? (Не.) Каква е връзката между покорството и истинското доверие? Само когато имаш истинска вяра, можеш да се покоряваш истински. Само когато можеш истински да се покориш на Бог, в теб постепенно може да възникне истинско доверие към Него. Придобиваш истинско доверие в процеса на истинско покорство пред Бог, но ако ти липсва истинско доверие, можеш ли наистина да се покориш на Бог? (Не.) Тези неща са свързани и това не е въпрос на правила или на логика. Истината не е философия, тя не е логична. Истините са взаимосвързани и абсолютно неподлежащи на разделяне. Ако кажеш: „За да се покориш на Бог, трябва да имаш доверие в Него, а ако имаш доверие в Бог, трябва да Му се покориш“, това е правило, фраза, теория, високопарно мнение! Въпросите, свързани с живота, не са правила. На думи постоянно признаваш, че Всемогъщият Бог е твоят единствен Спасител и единственият истински Бог, но имаш ли истинско доверие в Бог? На какво се уповаваш, за да останеш непоколебим, когато се сблъскаш с трудности? Много хора приемат Всемогъщия Бог, защото Той е изразил толкова много истини. Приемат Го, за да влязат в небесното царство. Но когато се сблъскат с арести и скръб, много хора се отдръпват, много хора се крият в домовете си и не смеят да изпълняват дълга си. Тогава думите, които си изрекъл: „Вярвам в Божието върховенство, вярвам в Божия контрол над човешката съдба и в това, че моята съдба е в Божиите ръце“, отдавна са изчезнали безследно. За теб това е било просто лозунг. След като не се осмеляваш да практикуваш и преживяваш тези думи и не живееш според тях, дали наистина имаш доверие в Бог? Същността на вярата в Бог е не просто да се вярва в Божието име, а да се вярва във факта, че Бог господства над всички неща. Трябва да превърнеш този факт в свой живот, в действително свидетелство за своя живот. Трябва да живееш според тези думи. Това означава да оставиш тези думи да направляват поведението ти и да определят посоката и целите на действията ти, когато се сблъскаш с дадени ситуации. Защо трябва да живееш според тези думи? Например, да речем, че можеш да отидеш в чужда страна, където да вярваш в Бог и да изпълниш дълга си, и смяташ, че това е много добре. Големият червен дракон няма власт в чужбина и вярванията не са преследвани; вярата в Бог не е заплаха за живота ти, така че не е нужно да поемаш рискове. От друга страна, вярващите в Бог в континентален Китай са застрашени от арест по всяко време; те живеят в бърлогата на демона, а това е много опасно! И един ден Бог казва: „От няколко години вярваш в Бог в чужбина и си натрупал известен житейски опит. Има едно място в континентален Китай, където братята и сестрите не са постигнали зрялост по отношение на живота. Трябва да се върнеш и да бъдеш техен пастир“. Как би постъпил, когато се изправиш пред тази отговорност? (Бих се покорил и бих я приел.) Възможно е да я приемеш външно, но в сърцето си ще изпитваш безпокойство. Нощем в леглото си ще плачеш и ще се молиш на Бог: „Боже, Ти познаваш моята слабост. Духовният ми ръст е твърде малък. Дори да се върна на континента, не бих могъл да бъда пастир за Божиите избраници! Не можеш ли да избереш някой друг, който да отиде? Това поръчение достигна до мен и аз наистина искам да отида, но се страхувам, че ако го сторя, няма да го осъществя добре, няма да съумея да изпълня дълга си задоволително и ще се проваля в реализирането на Твоите намерения! Не мога ли да остана в чужбина още две години?“. Какъв е изборът, който правиш? Не отказваш напълно да отидеш, но не си и напълно съгласен да го сториш. Това е мълчаливо избягване. Това покорство пред Бог ли е? Това е съвсем явно бунтарство срещу Бог. Това, че не искаш да се върнеш, означава, че изпитваш емоции с характер на противопоставяне. Известно ли е това на Бог? (Известно Му е.) Бог ще каже: „Не отивай. Не съм строг спрямо теб, просто те изпитвам“. По този начин Той те е разкрил. Обичаш ли Бог? Покоряваш ли се на Бог? Имаш ли истинско доверие? (Не.) Слабост ли е това? (Не.) Това е бунтарство, това е противопоставяне на Бог. Това изпитание е показало, че нямаш истинско доверие в Бог, нямаш истинско покорство и не вярваш, че Бог господства над всички неща. Ти казваш: „Докато се страхувам, имам основание да избера да не отида. Докато животът ми е в опасност, мога да откажа. Не съм длъжен да приемам това поръчение и мога да избера свой собствен път. Мога да бъда изпълнен с оплаквания и недоволство“. Какво е това доверие? Тук няма истинско доверие. Колкото и възвишени да са лозунгите, които скандираш, ще имат ли те някакъв ефект сега? Съвсем никакъв. Ще имат ли някакъв ефект клетвите ти? Ще има ли някаква полза, ако други хора разговарят за истината и полагат усилия да те убедят? (Не.) Дори ако с неохота отидеш на континента, след като те са се постарали да те убедят, ще бъде ли това истинско покорство? Бог не иска от теб да се покоряваш по този начин. Ако отидеш без желание, това ще е напразно. Бог няма да работи в теб и ти няма да придобиеш нищо от това. Бог не принуждава хората да вършат някакви неща. Трябва да имаш желание. Ако не искаш да отидеш, ако искаш да поемеш по трети път и винаги се опитваш да избягаш, да откажеш и да се измъкнеш, тогава не трябва да го правиш. Когато духовният ти ръст е достатъчно голям и имаш такова доверие, ти доброволно ще поискаш да отидеш, казвайки: „Ще отида, дори и никой друг да не го направи. Този път наистина не се страхувам и ще рискувам живота си! Нима животът не е даден от Бог? Кое е толкова страшно в Сатана? Той е играчка в ръцете на Бог и аз не се боя от него! Ако не бъда арестуван, това ще се дължи на Божията благодат и милост. Ако обстоятелствата са такива, че бъда арестуван, то е, защото Бог го е позволил. Дори да умра в затвора, пак трябва да свидетелствам за Бог! Трябва да имам тази решимост — ще предам живота си на Бог. Ще използвам това, което съм разбрал, преживял и опознал в живота си и ще разговарям за него с онези братя и сестри, на които им липсват разбиране и знания. Така те ще могат да имат същото доверие и решимост като мен и ще могат да застанат пред Бог и да свидетелстват за Него. Трябва да проявя внимание към Божиите намерения и да понеса това тежко бреме. Макар че носенето на това тежко бреме изисква да поемам рискове и да жертвам живота си, аз не се страхувам. Вече не мисля за себе си. Имам Бог, животът ми е в Неговите ръце и с готовност се покорявам на устроеното от Бог и на Неговите подредби“. След като се върнеш, ще трябва да страдаш в тази среда. Възможно е да остарееш бързо, косата ти да посивее, а лицето ти да се сбръчка. Възможно е да се разболееш, да бъдеш арестуван и преследван или дори да се окажеш в смъртна опасност. Как трябва да се справиш с тези проблеми? Това отново е свързано с истинско доверие. Някои хора могат да се върнат в прилив на решителност, но какво ще правят, когато се сблъскат с тези трудности след завръщането си? Трябва да направиш решителната крачка и да вярваш в Божието върховенство. Дори ако видимо се състариш малко или леко се разболееш, това са незначителни неща. Ако съгрешиш срещу Бог и отхвърлиш Неговото поръчение, ще пропуснеш шанса си да бъдеш доведен до съвършенство от Него в този живот. Ако в живота си съгрешиш срещу Бог и отхвърлиш Неговото поръчение, това ще бъде вечно петно! Пропускането на тази възможност е нещо, което не можеш да откупиш с колкото и да е било години от младостта си. Каква е ползата от това да имаш здраво и силно тяло? Каква е ползата от това да имаш красиво лице и хубава фигура? Дори да доживееш до осемдесет години и умът ти все още да е остър, ако не можеш да разбереш смисъла дори на едно изречение, казано от Бог, няма ли това да е жалко? Би било изключително жалко! И така, кое е най-важното и най-ценното нещо, което хората трябва да получат, когато се изправят пред Бог? Това е истинска вяра в Бог. Каквото и да те сполети, ако първо се покориш, дори да имаш някакви малки погрешни представи за Бог в момента или да не разбираш напълно защо Бог действа по този начин, няма да бъдеш негативен и слаб. Както е казал Петър: „Дори ако Бог си играеше с хората като с играчки, какви оплаквания биха имали хората?“. Ако ти липсва дори тази капчица доверие, би ли могъл да си все така покорен както Петър? Много често онова, което Бог прави с теб, е уместно и разумно, съгласно твоя духовен ръст, твоите фантазии и представи. Бог действа в съответствие с твоя духовен ръст. Ако въпреки това не можеш да го приемеш, можеш ли да постигнеш покорството на Петър? Това би било дори още по-невъзможно. Затова трябва да се стремиш да вървиш в тази посока и към тази цел. Само тогава можеш да постигнеш истинска вяра в Бог.

Ако на хората им липсва истинска вяра, могат ли да се покорят на Бог? Трудно е да се каже. Само ако имат истинско доверие в Бог, могат истински да Му се покорят. Това е точно така. Ако не се покориш истински на Бог, няма да имаш повече възможности да получиш Божието просветление, напътствие или усъвършенстване. Отблъснал си всички тези възможности Бог да те доведе до съвършенство. Не ги искаш. Отказваш ги, страниш от тях и постоянно ги избягваш. Винаги избираш среда с удобства за плътта и без страдания. Това е проблем! Не можеш да преживееш Божието дело. Не можеш да преживееш Божието напътствие, Божието ръководство и Божията закрила. Не можеш да видиш Божиите дела. В резултат на това няма да придобиеш истината, нито истинско доверие — няма да придобиеш нищо! Ако не можеш да придобиеш истината, както и Божието слово, за да го превърнеш в свой живот, можеш ли да бъдеш придобит от Бог? Определено не. Кое е основното нещо, което възнамеряваш да придобиеш, като бъдеш просветлен, напътстван и доведен до съвършенство от Бог? Придобиваш истината и Божието слово. Това означава, че Божието слово се превръща в твоя реалност, в източник на твоя живот и в принцип, основа и критерий за твоите действия. Когато това е така, какво изживяваш? Все още покварен нрав? (Не.) Ще ти каже ли Бог: „Махни се от Мене, Сатана“? (Не.) Какво ще каже Бог? Какво е определението, което Бог даде на Йов? (Той се бои от Бог и отбягва злото. Той е съвършен човек.) Уместно е да се цитират тези слова тук. Ако искате да получите тази титла и това определение, което Бог даде на Йов, лесно ли ще бъде да го сторите? (Не.) Не е лесно. Трябва да удовлетвориш Божието сърце във всичко, да търсиш Неговите намерения навсякъде, да действаш в съответствие с Божиите намерения и да се покориш на устроеното от Него и на Неговите подредби. Ако само твърдиш, че ще се покориш на устроеното от Бог и на Неговата подредба, а после се опитваш да анализираш защо те сполетяват определени обстоятелства, хора, събития и неща, ако се оплакваш, имаш погрешни разбирания и тълкуваш погрешно Божиите намерения, това би опечалило много Бог! Ако ти не искаш Бог, Той няма да иска теб. Няма да имате нищо общо помежду си. Няма ли да е проблем, ако нещата се бяха развили по този начин? Тъй като ти не си сътворено същество, Бог не е нито твой Върховен владетел, нито твой Бог. Как ще те определи Бог в крайна сметка? „Махнете се от Мене, вие, които вършите беззаконие“. Искате ли тези думи да бъдат изречени за вас? (Не.) Какво означава това, ако бъде казано за вас? (Това означава, че сме заклеймени, отстранени и наказани от Бог.) Това съвсем не е добре! Когато сте заклеймени и отстранени от Бог, това не е като да бъдете заклеймени от водач или от някой, който има власт — това е Бог! Бог ти дарява живот и поддържа живота ти. Сега, когато Бог не те иска, можеш ли да продължиш да живееш? (Не.) Какво означава това? Това обозначава крайният резултат за теб, което не е добре. Това съвсем не е добър знак. Ако кажа, че даден човек се бои от Бог, отбягва злото и е съвършен човек, това е добър знак и Божията благословия със сигурност ще споходи такъв човек. Как трябва да разбирате думите, с които Бог оценява Йов? Ако мислиш за това какво е ял Йов, с какво се е обличал, как е вървял и какъв темперамент е имал и се опитваш да подражаваш на тези неща, подходът ти е грешен. Трябва бързо да се замислиш и да търсиш, разсъждавайки: „Как го е направил Йов? Какво е преживял, за да получи Божието одобрение? Бог казва, че Йов се е боял от Него и е отбягвал злото, че е бил съвършен човек. Това не е никак малко. Самият Бог го е казал. Трябва да следвам примера на Йов, да потърся начин да се боя от Бог и да отбягвам злото и да се стремя да стана човек, който също се бои от Бог и отбягва злото. Заради това Бог ще ме одобри и също ще ме назове с тази титла. Искам да съм съвършен човек в Божиите очи“. Това мислене е съгласно Божиите намерения.

30 декември 2016 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.