Нека разговаряме по един въпрос, по който има най-голямо разминаване с човешките представи. Мойсей живя в пустинята четиридесет години. Четиридесет години са по-голямата част от живота на един човек. Ако някой доживее до осемдесет години, четиридесет години са половината от живота му. Каква среда за живот е пустинята? Пустинята беше не само изключително лоша среда за живот с многото трудности, пред които Мойсей трябваше да се изправи, но по-важният проблем беше, че през тези четиридесет години той нямаше никаква връзка с израилтяните, а и Бог не му се явяваше. Бог подреди тази среда за Мойсей, за да го облагороди. В съгласие ли е това с човешките представи? Ако на хората им липсва истинска вяра, как ще се прояви това като цяло? През първите две години те все още ще имат някаква сила в сърцата си и ще си мислят: „Бог ме изпитва, но аз не се боя. Имам Бог! Докато Бог не ме остави да умра, мога да живея докато ми остава дори един дъх. Живея чрез Бог. Имам доверие. Трябва да удовлетворя Бог!“. Те имат тази частица решителност, защото техни спътници все още са овцете. След няколко години обаче овцете намаляват, а през целия ден духа виещ вятър. В тишината на нощта хората ще се чувстват сами. Нямат с кого да споделят това, което е в сърцата им. Когато вдигнат поглед към небето, виждат само звезди и луната. Чувстват се още по-самотни в облачни и дъждовни нощи, когато дори луната не се вижда. Несъзнателно доверието им постепенно отслабва. Когато доверието им отслабне, се проявява сърце, изпълнено с оплаквания и погрешни схващания. Веднага след това вътрешното им състояние става все по-потиснато и животът им постепенно се обезсмисля. Постоянно имат чувството, че Бог не ги забелязва и че ги е изоставил. Поставят под въпрос съществуването на Бог и доверието им намалява все повече. Ако ти липсва истинска вяра, няма да издържиш изпитанието на времето или на средата. Ако не можеш да издържиш изпитанието, което Бог ти дава, Бог няма да ти говори или да ти се яви. Бог иска да види дали вярваш в Неговото съществуване, дали признаваш Неговото съществуване и дали имаш истинска вяра в сърцето си. Така Бог внимателно проучва дълбините на човешките сърца. В ръцете на Бог ли са хората, които живеят между небето и земята? Всички те са в Божиите ръце. Това е точно така. Независимо дали си в пустинята, или на луната, ти си в ръцете на Бог. Така стоят нещата. Ако Бог не ти се е явил, как можеш да видиш съществуването и върховенството на Бог? Как можеш да позволиш на истината, че „Бог съществува и е върховен владетел на всички неща“ да се вкорени в сърцето ти и никога да не изчезне? Как можеш да превърнеш това твърдение в свой живот, в движеща сила на живота си и в доверие и мощ, които ти позволяват да продължиш да живееш? (Като се моля.) Това е практично. Това е пътят на практикуването. Когато преживяваш най-трудния си момент, когато най-малко си способен да почувстваш Бог, когато най-силно те боли и си най-самотен и когато ти се струва, че си отдалечен от Бог, кое е първото нещо, което трябва да направиш? Призови Бог. Призоваването на Бог ти дава сила. Призоваването на Бог ти позволява да почувстваш Неговото съществуване. Призоваването на Бог ти позволява да почувстваш Божието върховенство. Когато призоваваш Бог, когато Му се молиш и оставиш живота си в Божиите ръце, ще почувстваш, че Той е до теб и че не те е изоставил. Дали доверието ти ще нарасне, когато почувстваш, че Бог не те е изоставил, когато наистина почувстваш, че Той е до теб? Ако имаш истинско доверие, дали то ще избледнее и изчезне с течение на времето? Категорично не. Решен ли е вече проблемът с доверието? Могат ли хората да изпитват истинско доверие като просто носят със себе си Библията и стриктно запомнят стиховете дума по дума? Все още трябва да се молите на Бог и да се уповавате на Него да разреши този проблем. Как се справи Мойсей през тези четиридесет години в пустинята? По онова време нямаше Библия и около него имаше съвсем малко хора. С него имаше само овце. Мойсей определено беше воден от Бог. Въпреки че в Библията не е отбелязано как Бог го е водил, дали Бог му се е явявал, дали му е говорил и дали Бог е позволил на Мойсей да разбере защо го е накарал да живее в пустинята четиридесет години, неоспорим факт е, че Мойсей наистина оцеля, като живя четиридесет години в пустинята. Никой не може да отрече този факт. Как е могъл да оцелее сам в пустинята в продължение на четиридесет години, без да има някой край себе си, с когото да сподели това, което е в сърцето му? Без истинска вяра това би било невъзможно за когото и да било. Би било чудо! Колкото и да разсъждават по този въпрос, хората считат, че това никога не би могло да се случи. Твърде несъвместимо е с човешките представи и фантазии. Но това не е легенда, не е фантастична приказка, а реален, неизменен и неоспорим факт. Какво показва на хората съществуването на този факт? Ако имаш истинска вяра в Бог, докато ти остава дори един дъх, Бог няма да те изостави. Това е един от фактите за съществуването на Бог. Ако имаш такова истинско доверие и такова истинско разбиране за Бог, тогава твоето доверие е достатъчно голямо. Независимо от средата, в която се намираш и от продължителността на престоя ти в тази среда, доверието ти няма да се изчерпи.

Мойсей беше в пустинята четиридесет години. Бог никога не му се яви и не му разкри истината. Мойсей нямаше в ръцете си книги с Божиите слова, нямаше до себе си нито един от Божиите избраници, нито някой, с когото да сподели това, което е в сърцето му. Докато живееше сам в пустинята, той можеше да остане жив само като разчиташе на молитвите си към Бог. В крайна сметка така беше постигнато истинското доверие на Мойсей. И така, защо Бог стори това? Бог щеше да възложи на Мойсей поръчение и да го използва пълноценно и Бог трябваше да поработи върху него, затова го направи по-умерен. Какво смекчи Бог у Мойсей? (Доверието му.) Бог искаше да доведе до съвършенство неговото доверие, а не да го смекчи. Онова, което Бог смекчава, са добрите намерения на човека, онова, което се нарича решимост на човека и неговите способности и умения, както и неговата избухливост. Защо Мойсей напусна Египет в онзи момент? (Защото погуби един египтянин поради избухливост.) Можеше ли Бог да го използва по това време? (Не.) Какво щеше да стане, ако Бог го беше използвал тогава? Той мразеше египтяните и винаги възнамеряваше да действа импулсивно. Ако погубеше друг човек, това нямаше ли да създаде проблеми? Ако Бог беше поискал от него да отиде и да изведе израилтяните от Египет, а Моисей беше постъпил импулсивно, когато фараонът не се съгласи, това нямаше ли да предизвика неприятности? Бог щеше да каже: „Можеш ли ти да представляваш Бог, ако се държиш така?“. Ето защо, поради неговата избухливост, Бог не можеше да го използва. Избухливостта е сериозно табу за хората. Ако си избухлив, ако винаги искаш да вършиш нещата по своя естествен и импулсивен начин и ако винаги искаш да решаваш проблемите с човешки методи; ако нямаш истинска вяра в Бог и не се уповаваш на Бог, и не вярваш в Неговото върховенство поради тази истинска вяра, Бог няма да може да те използва. Ако Бог се опита да те използва, не само че няма да постигнеш нищо, но всъщност ще объркаш нещата. Ето защо, след като Мойсей погуби египтянина, той избяга в пустинята. Бог използва средата на пустинята, за да смекчи волята му, избухливостта му, добрите му намерения, устрема и импулсивността му, както и героизма, който го караше да защитава интересите на народа си и да се бори срещу несправедливостта. Това са все неща, които са присъщи на човешката воля, избухливост и неподправеност. Защо Бог не уреди няколко израилтяни да го придружат? Ако с него имаше още един човек, той може би нямаше да разчита на Бог, а на друг човек. В крайна сметка в каква личност бе облагороден Мойсей в такава среда? Той можеше да се покори на Бог и имаше истинско доверие. Това показва, че естествената му избухливост се беше изчерпала. Когато излезе от пустинята, все още ли беше избухлив и изпълнен с героизъм? (Не.) Откъде е видно това? (Мойсей каза, че вече не е добър оратор.) Той вече не умееше да се изказва, така че дали все още имаше свои собствени намерения и импулси? (Не.) Погледнато по този начин, когато Бог иска да доведе до съвършенство един човек, да усъвършенства доверието му в Бог, независимо дали използва този човек, или не, Бог ще доведе до съвършенство разбирането на този човек за истината и за Божиите намерения и ще му позволи да се покори на Бог истински и напълно, без никакво подправяне, без това, което се нарича човешки героизъм, импулс, амбиция и възвишени страсти, без избухливост и без човешки добри намерения и ентусиазъм — без тези така наречени вярвания. Всеки се възхищава на тези неща, които произтичат от човешката воля, и се стреми към тях. Образно казано това са неща, които сърцата на хората наричат положителни, добри и правилни. Това са нещата, в съответствие с които всеки е готов да живее. Това са вярванията на хората. Когато хората са лишени от тези неща, те могат истински да се покорят на Бог и няма да действат и да говорят въз основа на човешките фантазии и човешката доброта. Когато хората отново застанат пред Бог, у тях ще има повече от елементите на истинската вяра в Бог. Кои са елементите на истинската вяра? Ще продължат ли те да съветват Бог и да казват: „Боже, нещата, които Ти вършиш, не са в съгласие с човешките представи и на хората им е трудно да приемат Твоите действия. Ти наистина трябва да действаш по следния начин“, и „Боже, казаното от Теб не звучи правилно. Тонът е неподходящ, подходът е погрешен, а словата, които Ти използваш, са неправилни.“? Тези неща са избледнели при тях и те вече няма да съветват Бог. Ще бъдат в състояние истински да се покорят на Бог, да притежават разум и да се боят от Бог. След четиридесет години смекчаване в пустинята Мойсей наистина почувства съществуването на Бог. В среда, в която простото оцеляване беше невъзможно за сам човек, той разчиташе на Бог, за да оцелява ден след ден, и продължаваше да се надява година след година, и изкара до края. Той наистина видя Бог. Това не беше случайност, нито легенда. В него нямаше нищо ненадейно или внезапно. Всичко беше истинско. Той видя реалното съществуване на Бог и разбра, че Божието върховенство над всички неща е реално. Щом Божието дело сред хората постигне такъв ефект, сърцата им ще се променят. Техните представи и фантазии ще изчезнат и те ще почувстват, че самите те са нищо и че не могат да направят нищо без Бог. В резултат на това няма да им се иска да упорстват да правят нещата по свой начин. Дали в този момент хората ще казват неща като: „Господи; това никак няма да стане с Теб.“? (Не.) Можем да кажем, че тогава хората няма да говорят въз основа на човешките представи, за да попречат на Бог, нито ще действат според човешката воля или ще упорстват да действат така, както те самите считат за удачно. На какво се основава животът на хората в този момент? Какво изживяват? Субективно, те могат да се покорят на Божието върховенство и на Божията подредба. Обективно, могат да оставят природата да следва своя ход, да чакат и да търсят Божиите намерения и да се покоряват на Бог във всичко, което Той иска от тях, без да правят индивидуален избор.

Как реагира Мойсей на поръчението, което му даде Бог, когато го изпрати да изведе израилтяните от Египет? (Той каза, че не е красноречив, а е бавен в речта и езика.) Единственото му леко опасение беше, че не е красноречив, а е бавен в речта и езика. Дали обаче се противопостави на Божието поръчение? Как се отнесе към него? Той падна по очи. Какво означава да паднеш по очи? Означава да се покориш и да приемеш. Той подчини цялата си същност на Бог, без да обръща внимание на личните си предпочитания, и не спомена да е изпитвал каквито и да било трудности. Каквото и да му беше наредил Бог, веднага щеше да го изпълни. Защо беше способен да приеме Божието поръчение, дори когато чувстваше, че нищо не може да направи? Защото вътре в себе си имаше истинско доверие. Той вече беше изпитвал Божието върховенство над всички неща и въпроси, и през четиридесетте години, които преживя в пустинята, разбра, че Божието върховенство е всемогъщо. Затова с готовност прие Божието поръчение и тръгна да изпълнява това, което Бог беше заръчал, и дума повече не обели по въпроса. Какво означава тръгването му? Означава, че искрено се доверяваше на Бог, че наистина се уповаваше в Него и наистина Му се покоряваше. Той не беше страхлив и не направи свой избор, нито опита да откаже. Вместо това повярва напълно и изпълнен с доверие тръгна да изпълнява възложеното му Божие поръчение. Той вярваше в следното: „Щом Бог го е заръчал, то всичко ще бъде направено, както Той казва. Бог ми каза да изведа израилтяните от Египет, така че ще отида. Тъй като това е Божието поръчение, Той ще се хване за работа и ще ми даде сила. Трябва само да сътруднича“. Това беше прозрението на Мойсей. Хората, на които им липсва духовно разбиране, смятат, че могат сами да се справят с нещата, които Бог им възлага. Имат ли хората такива способности? Категорично не. Ако хората са страхливи, ще им липсва смелост дори да се срещнат с египетския фараон. В сърцата си те ще кажат: „Египетският фараон е дяволски цар. Той командва цяла армия и може да ме погуби само с една дума. Как мога да отведа толкова много израилтяни? Ще ме послуша ли египетският фараон?“. Тези думи съдържат отказ, противопоставяне и непокорство. Те показват липса на вяра в Бог, а това не е истинско доверие. Обстоятелствата по онова време не бяха благоприятни нито за израилтяните, нито за Мойсей. От човешка гледна точка извеждането на израилтяните от Египет просто беше невъзможна задача, защото Египет беше отрязан от Червено море и преминаването през него щеше да представлява голямо предизвикателство. Възможно ли е Мойсей наистина да не е знаел колко щеше да му е трудно да изпълни това поръчение? В сърцето си знаеше, но каза само, че е бавен в речта и езика и че никой няма да обръща внимание на думите му. В сърцето си не отхвърли Божието поръчение. Когато Бог каза на Мойсей да изведе израилтяните от Египет, той се просна по очи и го прие. Защо не спомена трудностите? Дали защото след четиридесетте години в пустинята не познаваше опасностите на човешкия свят или как се бяха развили нещата в Египет, или тогавашното тежко положение на израилтяните? Не можеше ли да види ясно тези неща? Това ли се случваше? Определено не. Мойсей беше интелигентен и мъдър. Той знаеше всички тези неща, лично ги беше преживял и ги беше изпитал в човешкия свят и никога нямаше да ги забрави. Твърде добре ги знаеше. И така, знаеше ли колко беше трудно поръчението, което Бог му даде? (Да.) Щом знаеше, как можа да приеме това поръчение? Той имаше доверие в Бог. При целия си житейски опит, той вярваше в Божието всемогъщество, затова прие това Божие поръчение със сърце, изпълнено с доверие и без никакво съмнение. Какви преживявания имаше той? Кажете Ми. (В неговото преживяване всеки път, когато призоваваше Бог и се доближаваше до Него, Бог го водеше и напътстваше. Мойсей видя, че Бог никога не отстъпва от думата Си, и наистина Му се довери.) Това е един от аспектите. Нещо друго? (По време на четиридесетте си години в пустинята Мойсей наистина видя Божието върховенство, като призоваваше Бог и Му се молеше. Той успя да оцелее и да премине през всичко това и имаше истинска вяра в Божието върховенство.) Нещо друго? (Бог вече беше работил много върху Мойсей. Мойсей знаеше нещо за това как Бог е създал небето, земята и всички неща, как Бог е използвал потопа, за да унищожи света по времето на Ной, за Авраам и други подобни неща. Той написа тези неща в Петокнижието, което доказва, че е придобил прозрение за всички тези Божии дела и е знаел, че Бог е всемогъщ и всезнаещ. Затова вярваше, че тъй като Бог ще го води, начинанието със сигурност ще бъде успешно. Искаше да наблюдава Божиите дела, да види какво ще направи Бог чрез него и как ще му помогне и ще го води. Това беше доверието, което изпитваше.) Така беше. Какво ще кажете, дали през четиридесетте си години в пустинята Мойсей успя да изпита това, че нищо не е трудно при Бог и че човекът е в Божиите ръце? До голяма степен. Това беше най-истинското му преживяване. През четиридесетте години в пустинята толкова много неща го поставяха в смъртна опасност и той не знаеше дали ще оцелее. Всеки ден се бореше за живота си и молеше Бог да го закриля. Това беше единственото му желание. През тези четиридесет години най-дълбоко преживя именно Божието върховенство и закрила. По-късно, когато приемаше Божието поръчение, първото нещо, което почувства, трябва да е било: „При Бог нищо не е трудно. Щом Бог казва, че може да се направи, значи със сигурност може. Щом Бог ми е дал такова поръчение, Той със сигурност ще се погрижи. Именно Той ще го направи, а не кой да е“. Преди да предприемат действия, хората трябва да планират и да се подготвят предварително. Първо трябва да се справят с предварителната подготовка. Бог трябва ли да прави тези неща, преди да действа? Не Му е необходимо. Колкото и да е влиятелно, способно или могъщо, колкото и да е необуздано, всяко сътворено същество е в Божиите ръце. Мойсей имаше доверие, знание и опит в това отношение, затова в сърцето му нямаше и капка съмнение или страх. Следователно неговото доверие в Бог беше особено истинско и чисто. Може да се каже, че той беше изпълнен с доверие.

Току-що говорих за това какво представлява истинската вяра. Какво ще кажете, дали в крайна сметка Бог държи на вярванията на хората или на истинската им вяра? (Той държи на истинската вяра на хората.) Това, на което Бог държи, е истинската вяра на хората. Какво представлява истинската вяра? Казано най-простичко и най-директно, това е истинското доверие на хората в Бог. Как изглежда истинското доверие на практика? Какво общо има то с всички дейности в реалния живот на хората? (Хората вярват, че Бог господства над всички неща и ги предопределя. Те вярват в Божието върховенство над всичко, с което се сблъскват, и считат, че за Бог няма нищо трудно.) (Хората вярват, че всяка дума, която Бог изрече, ще се сбъдне.) Помислете още над това. Как иначе ще се прояви истинското доверие? (Доверието на Мойсей е различно от това на обикновените вярващи. Когато е пишел Битие, той е вярвал, че Бог е сътворил небето и земята и всички неща чрез Своите слова, вярвал е, че небето и земята и всички неща са създадени чрез Божиите слова, вярвал е, че всичко, което Бог казва, че съществува, действително съществува, и че това, което Бог отрежда, ще се случи, и е вярвал, че всички Божии слова ще се сбъднат и ще се изпълнят. В това отношение той е имал истинско доверие в Бог. Той не просто е вярвал в истинското съществуване на Бог. Той е вярвал, че небето, земята и всички неща са сътворени от Бог. В сърцето си той е бил напълно убеден, че Божиите слова постигат всичко, и е вярвал в Божието всемогъщество. Ако е нямал такова доверие в Бог, никога не би могъл да напише Битие. Тези слова са били също така вдъхновени или разкрити от Светия Дух и той е можел да види нещата ясно.) Какво ще кажете, дали реалното съществуване на Бог е факт, защото хората вярват в него? (Не.) Какъв факт е реалното съществуване на Бог? (Независимо дали хората вярват или не, Бог съществува и съществува самостоятелно и е вечен.) Доверието в Бог трябва да почива най-малкото на тази основа: Бог не съществува поради твоето словесно признание за Него, нито пък не би съществувал, ако ти не го признаваше. По-скоро Бог съществува, независимо дали вярваш в Него или Го признаваш. Бог винаги ще е Създател и вечно ще господства над всички неща. Защо хората трябва да достигнат до това разбиране? Какво може то да промени у хората? Някои хора казват: „Ако вярваме в Теб, Ти си Бог, но ако не вярваме в Теб, Ти не си Бог“. Какви са тези слова? Това са слова на непокорство и заблуда. Бог казва: „Дори да не вярваш в Мен, Аз все още съм Бог и все още господствам над съдбата ти. Не можеш да промениш това“. Това е факт, който никой не може да отрече. Независимо колко един атеист отрича Бог или Му се противопоставя, неговата съдба си остава под Божието върховенство и той не може да избегне Божието наказание. Ако напълно приемеш устроеното от Бог и Неговите подредби и им се покориш и можеш да приемеш всички истини, изразени от Бог, Божиите слова могат да променят начина ти на живот, да повлияят на житейските ти цели и на посоката на стремежа ти, да променят пътя, който избираш, както и смисъла на твоя живот. С устите си някои хора казват, че вярват в съществуването на Бог и че Бог господства над всички неща и над всичко, което съществува, но не могат да се покорят на устроеното от Бог и на Неговите подредби и не могат да разберат, че Бог устройва всеки отделен човек по различен начин. Тези хора винаги държат да преследват собствените си амбиции и желания и винаги искат да вършат велики дела, но се сблъскват с многократни неуспехи и накрая биват съсипани и остават съкрушени и кървящи. Едва тогава се предават. Ако наистина вярваха в Божието върховенство, щяха ли да действат по този начин? За тях това би било невъзможно. Как трябва да постъпят? Преди всичко трябва да разберат Божието намерение. В своето дело за спасение на човечеството Бог помага на хората да се отърват от покварения си нрав и да се освободят от влиянието на Сатана, да вървят по правилния път на живота и да живеят според Божиите слова. Ако хората наистина разберат Божието намерение, те ще следват Божиите изисквания в стремежа си към истината и в стремежа си да разберат Бог, като постигнат покорство пред Божието върховенство и Неговите подредби. Само по този начин те могат да са в съгласие с Божието намерение. Има много хора, които вярват в Бог, но не са способни да Му се покорят. Те винаги искат да следват собствените си потребности, но в крайна сметка всички се провалят. Едва тогава изричат онова, което им е на сърце: „Това е съдба и никой не може да промени отреденото от Бог!“. В този момент, когато отново казват: „Вярвам в съществуването на Бог и вярвам, че Бог държи всичко в ръцете си“, тези думи различават ли се от онези, които изричаха преди? Те са много по-практични от доктрините, за които говореха преди. Преди това те само на думи признаваха и вярваха, че Бог господства над всички неща, но когато им се случеше нещо, те не можеха да се покорят на Бог, нито да практикуват истината въз основа на Божиите слова. В сърцата си те смятаха, че могат сами да осъществят идеалите си. По този начин Божиите слова, в които вярваха в сърцата си, и доктрините, които бяха на езика им, не можеха да се превърнат в принципи на техните действия. Тоест те не вярваха, че Божиите слова са цялата истина и могат да постигнат всичко. Мислеха, че разбират истината, но не можеха да се покорят на Божието върховенство и подредби, така че това, което разбираха, бяха само доктрини и думи, а не истината реалност. С устата си казваха, че вярват в Божието върховенство, но в реалния живот не можеха да се покорят на Бог. Винаги вървяха по свои собствени пътища, винаги се стремяха да задоволят собствените си потребности и нарушаваха Божиите изисквания. Това истинско покорство ли е? Има ли тук истинска вяра и истинско доверие? (Не.) Няма никак, което е наистина жалко! Какви са проявленията на истинско доверие в Бог? Хората с истинско доверие най-малкото вярват, че Божиите слова са истината, че те ще се сбъднат и ще се изпълнят, и считат, че практикуването според Божиите изисквания е правилният път в живота. В живота си те се молят на Бог и се уповават на Него, пренасят Божиите слова в реалния си живот, практикуват според Божиите слова във всички неща, стараят се да бъдат честни хора и изживяват реалността на Божиите слова. Те не само вярват в съществуването и върховенството на Бог, но също така се опитват да се покоряват на устроеното от Бог и на Божиите подредби в реалния си живот. Ако са непокорни, могат да се самоанализират, да приемат истината, да приемат Божията дисциплина и да постигнат покорство пред Бог. Ако практикуваш по този начин, истината, в която вярваш и която признаваш, ще се превърне в твой живот реалност. Тази истина ще може да направлява мислите ти, да насочва живота ти и да определя посоката, в която ще се развива целият ти живот. В този момент у теб ще може да се зароди истинско доверие в Бог. Когато имаш истинска вяра в Бог и истинско покорство, това поражда истинско доверие. Това доверие е истинска вяра в Бог. Откъде идва тази истинска вяра? Тя се получава чрез практикуване и преживяване на Божиите слова, като по този начин се разбира истината. Колкото повече хората разбират истината, толкова повече се доверяват на Бог, толкова повече познават Бог и толкова повече Му се покоряват истински. Така хората се сдобиват с истинска вяра.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.