Някои хора питат: „Божиите слова изискват от човека да заеме позицията на сътворено същество и да изпълни дълга си като сътворено същество. От нас не се изисква да бъдем свръхчовеци или велики хора, но аз винаги изпитвам такива амбиции и желания. Не съм доволен от това да бъда обикновен човек. Какво да правя тогава?“. Този проблем е много прост. Защо не желаеш да бъдеш обикновен човек? Ако първо вникнеш в същността на този въпрос, проблемът ти ще бъде решен лесно. Бог изисква от човека да бъде честен човек. Това е най-смисленото нещо. Ако разбереш истината за това какво е да бъдеш честен човек, ще знаеш, че да бъдеш честен човек означава да бъдеш човек, който притежава нормална човешка природа, да бъдеш истински човек. Кои са външните признаци на честния човек? Да бъдеш честен човек означава да бъдеш нормален човек. Кои са естествените инстинкти, мисли и разум на нормалните хора? Как се появяват думите и делата на нормалните хора? Нормалният човек може да говори от сърце. Той ще каже всичко, което е в сърцето му, без никаква лъжа или измама. Ако може да разбере въпроса, с който се сблъсква, той ще действа според съвестта и разума си. Ако не може да го прозре ясно, той ще допуска грешки и ще се проваля, ще таи погрешни схващания, представи и лични фантазии и ще бъде заслепен от илюзиите пред очите си. Това са външните признаци на нормалната човешка природа. Дали тези външни признаци на нормалната човешка природа удовлетворяват Божиите изисквания? Не. Хората не могат да удовлетворят Божиите изисквания, ако не притежават истината. Тези външни признаци на нормалната човешка природа са притежания на обикновения, покварен човек. Това са нещата, с които човек се ражда, нещата, които са му вродени. Трябва да си позволиш да покажеш тези външни признаци и откровения. Докато си позволяваш да покажеш тези външни признаци и откровения, трябва да разбереш, че естествените инстинкти и заложби, както и вродената природа на човека, са такива. Какво трябва да направиш, след като разбереш това? Трябва да се отнесеш към него правилно. Как обаче да приложиш това правилно отношение на практика? Това се постига, като четеш повече Божии слова, допълнително се въоръжаваш с истината и по-често носиш пред Бог нещата, които не разбираш, нещата, за които таиш представи, и нещата, за които може да съдиш погрешно, за да размишляваш над тях и да търсиш истината, за да разрешиш всичките си проблеми. Ако известно време преживяваш по този начин, няма значение дали се проваляш и препъваш няколко пъти. Най-важното е, че в Божиите слова можеш ясно да видиш тези неща и знаеш как да практикуваш в съответствие с принципите и Божиите намерения. Това показва, че си научил урок. След няколко години на провали и препъване, ако разбираш ясно същността на покварения човек, виждаш корена на мрака и злото в света и различаваш различните типове хора, събития и неща, тогава ще си способен да действаш според истините принципи. Тъй като не си свръхчовек, нито велик човек, не можеш да вникнеш във всички неща и да ги разбереш. За теб е невъзможно с един поглед да прозреш света, с един поглед да прозреш човечеството и с един поглед да прозреш всичко, което се случва около теб. Ти си обикновен човек. Трябва да преминеш през много провали, много периоди на обърканост, много грешки в преценката и много отклонения. Това може напълно да разкрие покварения ти нрав, слабостите и недостатъците ти, невежеството и глупостта ти, като ти позволи да изследваш отново себе си и да се опознаеш, както и да опознаеш Божието всемогъщество, цялата Му мъдрост и Неговия нрав. Ще придобиеш положителни неща от Бог, ще разбереш истината и ще навлезеш в реалността. Сред преживяванията ти ще има много неща, които не се случват така, както желаеш, срещу които ще се чувстваш безсилен. С тях трябва да търсиш и да чакаш. Трябва да придобиеш отговора на всеки въпрос от Бог и от Неговите слова трябва да разбереш скритата същност на всеки въпрос и същността на всеки тип човек. Така се държи един обикновен, нормален човек. Трябва да се научиш да казваш: „Не мога“, „Това е непосилно за мен“, „Не мога да вникна в това“, „Не съм го преживявал“, „Изобщо нищо не знам“, „Защо съм толкова слаб? Защо съм толкова негоден?“, „Толкова са скромни заложбите ми“, „Толкова съм безчувствен и глупав“, „Толкова съм невеж, че ще ми отнеме няколко дни, преди да мога да разбера това нещо и да се погрижа за него“ и „Трябва да обсъдя това с някого“. Трябва да се научиш да практикуваш по този начин. Това е външният признак на твоето признание, че си нормален човек, както и на желанието ти да бъдеш нормален човек. Онези, които се смятат за велики и могъщи, които мислят, че не са обикновени, а са висши същества и свръхчовеци, никога не казват: „Не мога“, „Това е непосилно за мен“, „Не мога да вникна в това“, „Не знам, трябва да го науча, трябва да направя справка, трябва да намеря хора, с които да разговарям, трябва да потърся от Горното“. Те никога не изричат такива думи. Особено след като е придобил статус, подобен човек не иска хората да си мислят, че е обикновен, и че точно като всички останали има неща, на които не е способен, неща, които не може да прозре или разбере. Вместо това той винаги иска хората да го припознават като свръхчовек. Следователно, когато му се случи нещо, той няма нужда по-често да поставя такива въпроси пред Бог и да Му предлага искрено сърце. Той няма нужда да търси. Той разбира, научава и прозира всичко, което му се случва, за броени минути. В него няма никаква поквара или слабост. Няма нещо, което да не може да прозре, няма нещо, което да не е преживял. Дори да има нещо, което все още не е преживял, той би го прозрял с един поглед. Той е просто един съвършен свръхчовек. Това ли е проявлението на нормална човешка природа? (Не.) Тогава нормален човек ли е този? Със сигурност не. Този тип човек не признава, че е обикновен човек, че има слабости, недостатъци и покварен нрав. Така че може ли по-често да идва пред Бог с искрено сърце, за да търси и да се моли? Със сигурност не. Това показва, че у него все още липсват съвестта и разумът на нормалната човешка природа и че той не изживява нормалната човешка природа.

Кажете Ми, как можете да сте обикновени и нормални хора? Как можете, както казва Бог, да заемете правилното място на сътворено същество? Как можете да не се опитвате да бъдете свръхчовек или някоя велика личност? Как трябва да практикувате, за да бъдете обикновени и нормални хора? Как може да стане това? Кой ще отговори? (Преди всичко трябва да признаем, че сме обикновени хора, съвсем редови хора. Има много неща, които не разбираме, не схващаме и не можем да прозрем. Трябва да признаем, че сме покварени и че имаме недостатъци. След това трябва да имаме искрено сърце и често да идваме пред Бог, за да търсим.) Първо, не си поставяйте титла и не се обвързвайте с нея, като казвате: „Аз съм водачът, аз съм ръководителят на екипа, аз съм отговорникът, никой не познава тази работа по-добре от мен, никой не е по-умел от мен“. Не се вкопчвай в титлата, която сам си си определил. Щом го направиш, това ще върже ръцете и краката ти и ще се отрази на всичко, което казваш и правиш. Ще засегне и нормалното ти мислене и преценка. Трябва да се освободиш от възпирането на този статус. Първо, слез по-ниско от официалната си титла и позиция и заеми мястото на обикновен човек. Ако го направиш, манталитетът ти ще стане донякъде нормален. Трябва и да признаваш и да казваш: „Не знам как да направя това, не разбирам и онова. Ще трябва да проуча и да изследвам“ или „Никога не съм се сблъсквал с това, затова не знам какво да правя“. Когато си способен да кажеш това, което наистина мислиш, и да говориш честно, ще притежаваш нормален разум. Останалите ще те познават истински и така ще имат нормална представа за теб, няма да се налага да се преструваш, няма да си под голям натиск и така ще можеш да общуваш нормално с хората. Такъв живот е свободен и лесен. Всеки, който смята, че животът е изтощителен, сам си го е причинил. Не се преструвай и не се прави на такъв, какъвто не си. Първо, разкрий най-съкровените си и истински мисли, така че всички да ги узнаят и разберат. В резултат на това притесненията ти ще изчезнат, както и преградите и подозренията между теб и останалите. Още нещо ти пречи. Все се мислиш за ръководител на екипа, за водач, за работник или за човек с титла, статус и положение. Не се ли принизяваш, ако кажеш, че не разбираш или не можеш да направиш нещо? Ефектът и атмосферата са различни, когато загърбиш тези окови в сърцето си, когато престанеш да се възприемаш като водач или работник, когато престанеш да мислиш, че си по-добър от останалите, и почувстваш, че си обикновен човек, същият като всички останали, и че в някои области си по-нискостоящ в сравнение с други хора, когато разговаряш с тази нагласа за истината и въпросите, свързани с работата. Ако в сърцето ти все се таят опасения, ако все се чувстваш напрегнат и възпрепятстван, и ако искаш да се избавиш от тези неща, но не можеш, трябва да се молиш сериозно на Бог, да размишляваш над себе си, да видиш недостатъците си и да се стремиш към истината. Ако можеш да практикуваш истината, ще постигнеш резултати. Каквото и да правиш, не говори и не действай в зависимост от определена позиция или като използваш определена титла. Първо, загърби всичко това и заеми мястото на обикновен човек. Когато някой каже: „Не си ли ти водачът? Не си ли ти начело на екипа? Трябва да разбираш това“, ти кажи в отговор: „Къде в Божието слово се казва, че ако си водач или ръководител на екип, можеш да разбереш всичко? Аз не разбирам това. Не ме мери със своя аршин. Изискваш твърде много. Вярно е, че съм водач, но разбирането ми за истината все още е твърде повърхностно и не знам какво решение да взема, защото не съм преживял това нещо и все още не мога да го прозра. Трябва да се моля и да търся. Бог е казал: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“. Ти винаги искаш да разбера на момента и да взема решение на момента. Ами ако взема грешно решение? Кой ще бъде отговорен за това? Способен ли си да поемеш отговорност? Искаш ли да сгреша? Като правиш това, ти ли носиш отговорност за мен? Трябва да работим заедно, да се молим и да търсим заедно, и да се справим добре с този въпрос“. Можеш ли да направиш това? Лесно ли е да се направи? Ако можеш да говориш с другите по чистосърдечен начин, тогава можеш да кажеш: „Всъщност и моят духовен ръст е много малък. Ако не търся и не се моля, мога да сгреша по всяко време. Понякога неизбежно правя грешки. Колко голям си мислеше, че е духовният ми ръст? Имал ли си твърде високо мнение за мен“. Когато другият човек чуе какво му казваш, той ще почувства в сърцето си, че си много честен човек, който може да говори от сърце. Тогава той няма да иска твърде много от теб, а вместо това ще работи с теб. Ако прилагаш това на практика, ще станеш по-рационален в нещата, които правиш, няма да бъдеш възпиран и обвързан от слава, придобивки и статус, а сърцето ти ще се освободи. Ще си способен да говориш и действаш с открито сърце, ще си способен да си сътрудничиш с другите в хармония и да се отнасяш правилно към братята и сестрите. Тогава състоянието ти ще става все по-нормално, а действията ти — все по-разумни. Всички ще могат да видят това и ще кажат: „Този водач наистина се е променил. Той наистина притежава съвест и разум и е изживял нормалната човешка природа. С такъв човек за водач ние също придобиваме много ползи!“. В този момент, когато отново се заемеш с работа, независимо дали става дума да търсиш и да се молиш или да отидеш при другите за общение, това, което правиш, е правилно и подходящо и няма да имаш никакви опасения. Във всичко, което правиш, действаш твърдо и непоколебимо. Не проявяваш нетърпение относно решенията, а оставяш нещата да се развиват. Независимо с какво се сблъскваш, можеш да го поставиш пред Бог и да предложиш искреното си сърце. Това е принцип, който можеш да практикуваш във всичко. Всеки човек, независимо дали е водач и работник или някой от братята и сестрите, е един обикновен човек. Всеки трябва да практикува този принцип. Всеки има дял и отговорност в практикуването на Божието слово. Ти може да си водач, работник, ръководител на екип, отговорник или високо ценен човек в групата. Независимо кой си, трябва да се научиш да практикуваш по този начин. Свали ореола от главата си и титлата, която носиш на челото си, свали венците, с които другите са те окичили. Тогава ще ти е лесно да станеш нормален човек и с лекота ще действаш въз основа на съвестта и разума си. Разбира се, след това не е достатъчно просто да признаеш, че не разбираш и не знаеш. Това не е крайното решение на проблема. Какво е крайното решение? Поставяй въпросите и трудностите пред Бог, за да се молиш и да търсиш. Не е достатъчно един човек да се моли сам. Вместо това трябва да отправяш молитви по този въпрос заедно с останалите и да поемеш тази отговорност и задължение. Това е чудесен начин да вършиш нещата! Ще избегнеш това да поемеш по пътя на опитите да си велика личност и свръхчовек. Ако успееш да направиш това, несъзнателно ще заемеш правилното място на сътворено същество и ще се освободиш от възпирането на амбицията и желанието да бъдеш свръхчовек и велика личност.

Да стоиш на подходящото място на едно сътворено същество и да си обикновен човек: лесно ли е това? (Не е лесно.) Къде се крие трудността? Тя е в следното: хората винаги чувстват, че главите им са увенчани с много ореоли и титли. Освен това си приписват идентичността и статуса на велики личности и свръхчовеци и се занимават с какви ли не престорени и фалшиви практики и външни прояви. Ако не се избавиш от тези неща, ако думите и делата ти винаги са възпирани и контролирани от тях, тогава ще ти е трудно да навлезеш в реалността на Божието слово. Ще ти е трудно да не проявяваш нетърпение относно решенията на неща, които не разбираш, да поставяш такива въпроси по-често пред Бог и да Му предлагаш искрено сърце. Няма да си способен да правиш това. Точно защото твоят статус, твоите титли, твоята идентичност и всички подобни неща са фалшиви и неистински, защото са против Божиите слова и им противоречат, тези неща те обвързват така, че не можеш да дойдеш пред Бог. Какво ти носят те? Правят те добър в това да се прикриваш, да се преструваш, че разбираш, да се преструваш на умен, да се преструваш на велика личност, да се преструваш на знаменитост, да се преструваш на способен, да се преструваш на мъдър и дори да се преструваш, че знаеш всичко, че си способен на всичко и че можеш да правиш всичко. Това кара другите да те почитат и да ти се възхищават. Те ще идват при теб с всичките си проблеми, ще се осланят на теб и ще ти се възхищават. По този начин все едно се печеш на бавен огън. Кажете Ми, приятно ли е усещането да се печеш на бавен огън? (Не.) Не разбираш, но не смееш да кажеш, че не разбираш. Не можеш да прозреш, но не смееш да кажеш, че не можеш да прозреш. Очевидно си допуснал грешка, но не смееш да си я признаеш. Сърцето ти се терзае, но не смееш да кажеш: „Този път вината наистина е моя, длъжник съм на Бог и на братята и сестрите. Причиних такава голяма загуба на Божия дом, но нямам смелостта да застана пред всички и да си призная“. Защо не се осмеляваш да говориш? Мислиш си: „Трябва да оправдая репутацията и ореола, които са ми дали братята и сестрите, не мога да предам високото почитание и доверие, което имат към мен, а още по-малко ревностните очаквания към мен, които са таили толкова много години. Следователно трябва да продължа да се преструвам“. Какво наподобява тази маскировка? Успешно си се превърнал във велика личност и свръхчовек. Братята и сестрите искат да дойдат при теб, за да се осведомят за нещо, да се допитат до теб и дори да те умоляват за съвет по всякакви проблеми, с които се сблъскват. Изглежда, че дори не могат да живеят без теб. Сърцето ти обаче не се ли терзае? Разбира се, някои хора не изпитват тези терзания. Един антихрист не изпитва тези терзания. Вместо това той им се наслаждава, като си мисли, че статусът му е над всичко останало. Един обикновен и нормален човек обаче се терзае, когато се пече на бавен огън. Той чувства, че не представлява нищо, точно както един обикновен човек. Не смята, че е по-силен от другите. Той не само мисли, че не може да свърши никаква практическа работа, но и че ще забави делото на църквата и Божиите избраници, затова ще поеме вината и ще се оттегли. Това е човек с разум. Лесно ли се решава този проблем? За хората с разум е лесно да го решат, но за тези, на които им липсва разум, е трудно. Ако след придобиването на статус безсрамно се наслаждаваш на предимствата му, в резултат на което си разкрит и отстранен заради провала си да свършиш истинска работа, ти сам си си навлякъл това и си го заслужаваш! Не си достоен дори за капка съжаление или състрадание. Защо казвам това? Защото настояваш да стоиш нависоко. Сам се печеш на бавен огън. Самонаранил си се. Ако не искаш да се печеш на бавен огън, трябва да се откажеш от всички тези титли и ореоли и да кажеш на братята и сестрите какви са истинските състояния и мисли в сърцето ти. По този начин братята и сестрите могат да се отнасят правилно с теб и няма да ти се налага да слагаш маска. След като вече си се открил и си хвърлил светлина върху истинското си състояние, сърцето ти не се ли чувства по-спокойно, по-малко напрегнато? Защо да ходиш с такова тежко бреме на плещите си? Ако издадеш истинското си състояние, дали братята и сестрите действително ще те гледат отвисоко? Действително ли ще те изоставят? Категорично не. Напротив, те ще те одобряват и ще ти се възхищават за това, че си се осмелил да излееш сърцето си. Ще кажат, че си честен човек. Това няма да попречи на делото ти в църквата, няма да окаже и най-малкото негативно влияние върху него. Ако братята и сестрите наистина виждат, че имаш трудности, те доброволно ще ти помогнат и ще работят с теб. Какво мислите? Не би ли станало така? (Да.) Да си слагаш винаги маска, за да ти се възхищават другите, е най-глупавото нещо. Най-добрият подход е да бъдеш обикновен човек с нормално сърце, да си способен да се откриеш пред Божиите избраници по чист и простичък начин и често да влизаш в сърдечни разговори. Никога не приемай това, че хората те гледат с уважение, възхищават ти се, хвалят те прекомерно или ти говорят ласкателно. Всички тези неща трябва да бъдат отхвърляни. Някои хора може например да кажат: „Ти не си ли университетски преподавател? След като имаш толкова знания, значи трябва много добре да разбираш истината“. Кажи им: „Що за университетски преподавател съм аз? Никакъв обем знания не може да замени истината. Тези знания са ми причинили големи страдания. Напълно безполезни са. Недейте да имате такова високо мнение за мен, аз съм просто обикновен човек“. Разбира се, някои хора изпитват доста трудности да се избавят от статуса си. Те наистина искат да бъдат обикновени, нормални хора и да стоят на правилното място за едно сътворено същество. Не искат да страдат така, но не могат нищо да направят. Винаги се възприемат като по-висши хора и не могат да слязат от своя пиедестал. Това е проблематично. Харесва им, когато хората се въртят около тях, втренчили възхитени погледи в тях. Харесва им, че хората се обръщат към тях с всичките си проблеми, осланят се на тях, изслушват ги и им се възхищават. Харесва им, че другите ги смятат за по-висши хора, които са експерти във всичко, че са всезнаещи и няма нещо, което да не разбират, и дори смятат, че би било толкова хубаво и прекрасно, ако другите ги смятат за победители. За това няма лек. Някои хора приемат комплиментите и венците, с които са ги окичили другите, и за известно време играят ролята на свръхчовек и велика личност. Обаче се чувстват неловко и се терзаят. Какво трябва да направят? Всеки, който иска да те ласкае, всъщност те слага да се печеш на бавен огън и трябва да стоиш далеч от него. Другата възможност е да намериш удобен случай да му разкриеш истината за покварата си, да поговориш с него за истинското си състояние и да разобличиш недостатъците и слабостите си. По този начин той няма да се прекланя пред теб или да ти се възхищава. Лесно ли е да се направи това? Всъщност е лесно. Ако наистина не можеш да го направиш, това доказва, че си твърде надменен и самонадеян. Наистина се смяташ за свръхчовек, за велика личност и в сърцето си изобщо не мразиш този вид нрав и не се отвращаваш от него. При това положение не ти остава нищо друго, освен да чакаш да се препънеш, с което да се опозориш в очите на другите. Ако си някой, който наистина има разум, тогава поквареният нрав, който винаги иска да те прави на свръхчовек и велика личност, ще те отвращава и ще ти е противен. Най-малкото трябва да имаш това чувство. Само тогава можеш да намразиш себе си и да се опълчиш на плътта. Как трябва да практикуваш да бъдеш един простосмъртен човек, един обикновен и нормален човек? Първо трябва да се отречеш и да се избавиш от онези неща, на които държиш и които смяташ за толкова добри и ценни, както и от онези повърхностни, красиви думи, с които другите ти се възхищават и те хвалят. Ако в сърцето си си наясно какъв човек си, каква е същината ти, какви са слабостите ти и каква поквара разкриваш, трябва открито да споделяш това с останалите, за да могат да видят какво е истинското ти състояние, какви са мислите и какво е мнението ти, за да разберат какво знаеш за тези неща. Каквото и да правиш, не се преструвай и не се прави на такъв, какъвто не си, не крий собствената си поквара и недостатъците си от останалите, така че никой да не разбира за тях. Подобно фалшиво поведение е пречка в сърцето ти, както и покварен нрав, и може да попречи на хората да се покаят и променят. Трябва да се молиш на Бог и да подлагаш на размисъл и анализ фалшивите неща, като похвалите на хората към теб, славата, с която те обсипват, и короните, които ти поставят. Трябва да видиш вредата, която тези неща ти нанасят. Така ще разбереш колко струваш, ще постигнеш себепознание и вече няма да се възприемаш като свръхчовек или някаква велика личност. Щом придобиеш такова самосъзнание, вече ще ти е лесно да приемеш истината, да приемеш в сърцето си Божиите слова и това, което Бог иска от човека, да приемеш спасението си от Създателя, непоколебимо да бъдеш обикновен и честен човек, на когото може да се разчита, и да установиш нормални отношения между себе си, като сътворено същество, и Бог, Създателя. Точно това иска Бог от хората и то е напълно постижимо за тях. Бог допуска само обикновени и нормални хора пред Себе Си. Той не приема поклонението на тези престорени и фалшиви знаменитости, велики личности и свръхчовеци. Когато се освободиш от тези фалшиви ореоли, когато признаеш, че си обикновен, нормален човек, и дойдеш пред Бог, за да търсиш истината и да Му се помолиш, сърцето ти ще е много по-искрено към Него, а ти ще се чувстваш много по-спокоен. В такъв момент ще почувстваш, че имаш нужда Бог да те подкрепя и да ти помага, и ще си способен по-често да идваш пред Бог, за да търсиш и да Му се молиш. Кажете Ми, кое според вас е по-лесно — да бъдеш велика личност, свръхчовек или обикновен човек? (Обикновен човек.) На теория е лесно да си обикновен човек, а е трудно да си велика личност или свръхчовек, което винаги причинява страдание. Въпреки това, когато хората правят своя избор и го практикуват, те не могат да не искат да бъдат свръхчовеци или велики личности. Те не могат да се въздържат. Това се дължи на тяхната природа същност. Следователно човекът се нуждае от Божието спасение. В бъдеще, когато някой ви попита: „Как човек може да спре да се опитва да бъде свръхчовек и велика личност?“, ще можете ли да отговорите на този въпрос? Всичко, което трябва да правите, е да практикувате метода, който изложих. Бъди обикновен човек, не се преструвай, моли се на Бог и се научи да се разкриваш простичко и да говориш с останалите искрено. Такава практика естествено ще даде резултат. Постепенно ще се научиш да бъдеш нормален човек, вече няма да си уморен от живота, няма да изпитваш страдание и болка. Всички хора са обикновени. Между тях няма разлика, освен в личните им дарби и донякъде в заложбите им. Без Божието спасение и закрила всички щяха да вършат зло и да понесат наказанието. Ако можеш да признаеш, че си обикновен човек, ако можеш да излезеш от рамките на човешките фантазии и напразни илюзии и да се стремиш да си честен човек и да вършиш честни дела, и ако можеш съвестно да се покориш на Бог, няма да имаш никакви проблеми и напълно ще изживееш човешко подобие. Това е толкова просто. Защо тогава няма път? Това, което казах сега, е много просто. Всъщност е точно така. Хората, които обичат истината, могат да я приемат напълно и ще кажат: „Всъщност Бог не изисква твърде много от човека. Всички негови изисквания могат да се изпълнят с помощта на съвестта и разума на хората. Не е трудно човек да изпълнява добре дълга си. Ако човек го прави от сърце и има волята и желанието да го практикува, това е лесно постижимо“. Но някои хора не могат да го постигнат. Не е лесно за хората, които все таят амбиции и желания, които все искат да са свръхчовеци и велики личности, да са обикновени хора, дори и да искат. Те все смятат, че са по-добри от останалите и че ги превъзхождат, и затова цялото им сърце и ум са погълнати от желанието да бъдат свръхчовеци или велики личности. Те не само не искат да бъдат обикновени хора и да запазят статуса си на сътворени същества, но и се заричат, че никога няма да се откажат от стремежа си да бъдат свръхчовеци и велики личности. За това няма лек.

Някои хора не търсят истината и не се молят на Бог, независимо с какво се сблъскват. Те действат само въз основа на собствените си желания, дарби и заложби. Дори когато се молят на Бог, те само отбиват номера, а в сърцето си мислят: „Дали Бог ме просветлява, или не, си е Негова работа. Аз просто ще действам по начина, който смятам за най-добър“. Чувстват се напълно способни да се справят сами с тези въпроси и напълно компетентни за работата, която вършат. За тях молитвата към Бог е просто някаква рутина. Що за хора са това? Могат ли да признаят, че са обикновени, нормални хора? Могат ли да навлязат в реалността на Божието слово? (Съвсем не.) Мислят ли си такива хора, че могат да направят всичко? (Да.) Те смятат, че дори и да не действат в съответствие с Божиите слова, могат да се справят с всичко и могат да свършат нещата без разправии или трудности, без да търсят Божиите слова. По какъв път вървят такива хора? Дали това е пътят на стремлението да си свръхчовек и велика личност? (Да.) Независимо колко голяма бъркотия създават или колко прегрешения вършат, те смятат това за нищо. Стига да са направили много неща, да са натрупали определени постижения и да са изпитали известно чувство на превъзходство, те смятат, че притежават ресурси и способности. Смятат се за хора, които са работили усилено и са постигнали много за Божия дом. Те не се нуждаят от Божиите слова. Не се нуждаят от Божието дело. Те сами могат да направят всичко. Такива хора никога няма да дойдат пред Бог. Хвалят се, че няма нищо, което да не могат да направят. Когато се сблъскат с нещо, никога не се молят на Бог, нито търсят истините принципи, а какво остава да разговарят с братята и сестрите. Освен това никога не се допитват до Горното, да не говорим за търсене на истината в Божиите слова. Те смятат, че в Божиите слова не се засягат много неща и за много неща не е дадено конкретно обяснение, така че за тях е приемливо да решават такива неща сами. Без да знаят, те са загърбили Бог. Без да знаят, се отнасят с презрение към другите и стъпкват всички под краката си. Пътят, по който вървят, е пътят на това да станеш знаменитост, велика личност и свръхчовек. Накрая хора от този тип не могат да останат непоколебими. Ако поискаш от тях да се научат да признават, че са обикновени хора, че са способни да грешат, да извършват прегрешения и да се провалят, че имат много недостатъци и слабости, биха ли могли да го направят? (Не биха могли.) Ако им кажеш да махнат всичките си ореоли и венци, да се избавят от почитанието, което им засвидетелстват братята и сестрите, и да се откажат от престижа и статуса си в църквата, биха ли се съгласили? (Не биха се съгласили.) Биха казали: „Как мога спокойно да се откажа от трудно спечелената си слава и венец просто така? Не съм толкова глупав!“. Те ревностно искат повече хора да се отнасят с тях като със свръхчовеци и велики личности. Не им харесва другите да виждат слабостите и недостатъците им и да ги смятат за нормални хора. Още по-малко им харесва хората да разобличават техните грешки, провали и поведение. Могат ли такива хора да идват често пред Бог, за да се молят и да търсят истината? (Не могат.) Дори да дойдат пред Бог да се молят, ще имат ли искрено сърце? Не. Всичко, което казват и правят, е заради венеца на главите им и собствения им престиж. Правят нещата така, че всеки да ги види, но няма да приемат Божията внимателна проверка и не могат да предложат на Бог искрено сърце, каквото те нямат. По никакъв начин не могат да възприемат Божиите намерения в Божието слово и да действат в съответствие с това, което Бог изисква. Следователно дори ако този тип човек иска да търси истината и да се отърве от желанието да бъде знаменитост или велика личност, той не е искрен. Не може да се опълчи на плътта, нито може да практикува истината. Що за човек е той? Той е неверник. Той е антихрист. Придобият ли антихристите статус, влияние и малко престиж сред хората, те ще се хвърлят да създават независимо царство, като тръгват по път, от който няма връщане назад. Независимо колко пъти влизаш в общение за истината с тях или ги кастриш, това няма да доведе до нищо. В Божия дом това да участваш в общение за истината, да говориш за свидетелство за преживяване, да се стремиш да обичаш Бог и да свидетелстваш за Бог, както и да участваш в общение за чистото възприемане и принципите на истината — тези положителни неща дават резултат само при хората, които обичат истината и имат огромен стремеж към Бог. За хората, които не обичат истината, които преследват единствено благословии, и на които им харесва да играят ролята на свръхчовек и велика личност, те не са от никаква полза. Всякакви истини, правилни слова и положителни неща са за онези, които обичат истината, обичат Божието слово и имат огромен стремеж към Бог. След като изслушат истината, онези, които не притежават тези качества обаче, също ще кажат, че истината е правилна, че истината е добра, но ще помислят и ще си кажат: „За какво живея? Живея за престиж, статус, венци, ореоли и Божии награди. Без тях ще ми остане ли достойнство? Ще има ли смисъл животът ми? Нима вярата в Бог не е само средство за преследване на награди и лаври? Сега, след като съм платил цената с голяма част от сърцето си и с много кръв, след като съм чакал толкова дълго, най-накрая е дошло времето Бог да възнагради доброто и да накаже злото. Това е моментът, в който трябва да получа венеца и наградата си. Как мога да отстъпя това на някой друг? Да съм нормален човек, обикновен човек, точно като всички останали простосмъртни — какъв е смисълът да се живее така? Не съм толкова глупав!“. Не е ли вярно, че за такъв човек вече няма лек? (Да, така е.) Не се опитвайте да убеждавате такива хора. Истината не е за тях и това, което искат, не е истината. Този тип хора търсят само благословии и венци. Техните желания и амбиции надхвърлят границите на това, което нормалните хора смятат за необходимо. Някои хора не могат да си представят защо такъв тип човек се вкопчва в статуса и властта и не иска да ги пусне. Това е същността и вродената природа на този тип човек. Ти не можеш да го проумееш, защото твоята същност е различна от неговата, а и той не може да те възприеме. Той не разбира защо ти си толкова глупав. Ти не искаш лесно дадени венци, ореоли и престиж, а вместо това искаш да си обикновен човек. Другият те намира за непонятен. Този тип човек си мисли: „Ти се стремиш към истината съвестно, практикуваш това, което Бог ти казва, правиш това, което Бог ти казва да правиш, и се покоряваш на всичко, което Бог ти казва да правиш. Как може да си толкова глупав?“. Той мисли, че да си честен човек и да практикуваш истината е глупаво, невежо и смотано. Смята, че като се стреми към знание и играе ролята на по-висш човек, е умен. Като си мисли, че разбира всичко, стига до заключението, че „животът на човек, на когото му липсва статус и престиж, който не носи венец на главата си и няма никаква стойност сред хората и власт да говори, е безполезен. Ако човек не живее за слава, той трябва да живее за изгода. Ако не за изгода, тогава трябва да живее за слава“. Нима това не е логика на Сатана? Като живее съобразно логиката на Сатана, за този човек няма лек. Той никога не би могъл да приеме нито едно от Божиите слова, никакви положителни неща или правилни съвети. Ако не може да приеме това, какво може да се направи? Няма смисъл да му изричаме тези слова. Тези слова са насочени само към хора с нормална човешка природа, само към хора с огромен стремеж към Бог. Те са само за такива хора. Само те могат искрено да се вслушват в Божиите слова и да размишляват върху тях, да стигнат до разбиране на истината, да действат в съответствие с истините принципи, да изпълняват дълга си според изискването на Бог, да практикуват и да преживяват Божиите слова в средата, която Бог е подредил, и постепенно да навлязат в истината реалност. А колкото до онези, които таят в сърцата си презрение и враждебност към положителните неща и Божието слово, те не могат да се примирят да живеят незабележим и посредствен живот, да бъдат обикновени хора, да идват съвестно пред Бог и да търсят и чакат с цялото си сърце по въпроси, които не разбират. Те не са удовлетворени от това да са такива хора. Затова е невъзможно такъв човек да бъде спасен. Небесното царство не беше подготвено за тези хора. Разбирате ли? (Разбираме.) Всеки, който е способен да бъде обикновено и нормално сътворено същество, за което говори Бог, и да стои на подходящото място за сътворено същество, всеки, който е готов да бъде този глупав човек, на когото другите гледат отвисоко, и може да приема и да се покорява на Божиите слова, независимо какво казва Той, който идва често пред Бог, търси често и притежава искрено сърце, може да стане един от победителите, за които говори Бог. Всеки, който стане един от победителите, за които говори Бог, накрая ще получи онова, което Бог е обещал на човечеството. Това е сигурно.

Когато Бог преценява дали даден човек е добър или лош, дали се стреми към истината и дали може да постигне Божието спасение, Той взема предвид неговото възприемане на словата Му и отношението му към тях. Взема предвид дали може да практикува истините, които разбира. Взема предвид дали може да приеме истината, когато е кастрен и когато преминава през изпитания. Взема предвид дали желае и приема Бог с искрено сърце. Бог не съди относно образователното му ниво, заложбите му, колко дарби притежава, колко път е извървял или колко работа е свършил. Бог не разглежда тези неща, нито ги желае. Да кажем, че винаги искаш да поставиш своите желания и амбиции пред Бог и да ги размениш за награди и венци, но винаги си отхвърлял и пренебрегвал Божиите слова. Въпреки че Бог е изрекъл хиляди и хиляди слова, нито едно от тях не остава в сърцето ти. Нито едно слово от Божиите увещания, от Неговите предупреждения, от Неговите напомняния или дори от Неговия съд, наказания или поучения — не пазиш нито едно от тези слова в сърцето си. В сърцето си не приемаш нито едно слово, изречено от Бог, за свой девиз. Сърцето ти не помни нито едно слово от Бог, а в същото време не плащаш никаква цена, за да практикуваш и да навлезеш в Божиите слова. Ако всичко това е вярно, тогава от гледна точка на Бог твоят изход и крайна цел вече са установени. Ако в присъствието на Бог, в присъствието на Създателя, ти не се примиряваш с това да бъдеш обикновен или простосмъртен човек, ако в присъствието на Създателя се осмеляваш да действаш безочливо, ако винаги искаш да го играеш велика личност, свръхчовек, изключителен индивид и не оставаш в позицията, която Бог ти е отредил, тогава какво все още искаш да получиш от Бог? Дали Бог ще ти го даде? Ако хората искат да получат онова, което Бог е обещал на човека, те първо трябва да следват Божия път. Това е общият ориентир. За конкретен ориентир трябва да слушат Божиите слова и да ги практикуват. Този път никога няма да ги изведе в грешна посока. Слушай и практикувай Божиите слова, превърни ги в реалността на живота си, в основата, принципите, посоката и целта на това, което казваш, как се държиш, как гледаш на нещата и как ги правиш. С други думи това, което казваш и преценките, които правиш, трябва винаги да са основани на Божиите слова. Всеки път, когато избираш да общуваш с един тип хора и да избягваш или отхвърляш друг тип хора, трябва да имаш за основа Божиите слова. Дори да си ядосан и да проклинаш другите, действията ти трябва да имат принципи и контекст и в основни линии да съответстват на истината. По този начин ще изживяваш реалността на Божието слово и ще получиш Божието одобрение. Да се стараеш да навлезеш в истината реалност е процес на стремеж към истината и изживяване на нормалната човешка природа, за да станеш сътворено същество, което отговаря на условията. Това е и процес, при който се освобождаваш от опитите си да бъдеш свръхчовек, изключителна личност, знаменитост или велика фигура. Ако искаш да избягаш от пътя, при който се домогваш до това да станеш свръхчовек, знаменитост и велика личност, или да избягаш от този вид метод на стремеж, тогава първо трябва да поприведеш глава, да се смириш, да признаеш, че си човек — незначителен човек и човек, който не може да прави нищо без Божието напътствие — просто обикновен човек. Трябва да признаеш, че си нищо, ако страниш от Бог и от Божиите слова. Ти си човек, който е готов да приеме върховенството на Създателя и устроеното от Него. Без диханието, което Бог ти е дал — без всичко, което Той ти е дал — ти си един труп и един некадърник. Разбира се, докато признаваш тези неща, трябва да идваш пред Бог и да приемаш всички слова на живота, които Той е изрекъл. Най-важното е, че трябва да навлезеш в реалността на тези слова, изречени от Бог, да превърнеш Божиите слова в свой живот, да ги направиш основа и фундамент на своя живот и съществуване и да ги превърнеш в източник и опора на оцеляването си през целия ти живот. Това е Божието намерение и Неговото най-висше изискване към човека.

Основната тема на нашето общение днес беше как да се отнасяме към Божиите слова, как да ядем и пием Божиите слова, как хората трябва да ценят Божиите слова и как да ги практикуват, за да навлязат в истината реалност и да постигнат спасение. Участвахме основно в общение относно значението на Божието слово. Тези неща са точно нещата, които ви липсват, и нещата, които човек трябва да притежава. Ако не разговарях по този начин, нямаше да сте способни да видите ясно такива неща. На подсъзнателно ниво изглежда, че имате някакво познание, но не можете ясно да обясните какво знаете. Това е като да пишеш статия — рамката е очертана, но все още не можеш да я напълниш със съдържание. Това е сегашната ви ситуация. Днешното общение за тези неща е напомняне и предупреждение към вас. За всеки човек Божиите слова са най-важното нещо, а истината няма заместител. Разберете ли това, трябва да имате път за начина на практикуване. Трябва да правите повече, за да ядете и пиете Божиите слова и да ги практикувате, така че да навлезете в реалността на тези слова. Какво трябва да направиш, ако чувстваш, че духовният ти ръст е твърде малък, че ти липсва способност за възприемане и не можеш да проникнеш или да достигнеш до дълбоките Божии слова, и не можеш да ги приложиш по отношение на себе си? Започни, като ядеш и пиеш словата в плитчините. В сърцето си запамети простите, лесни за разбиране слова, които сам можеш да практикуваш, превърни ги в принципите, които да следваш на практика, и действай в съответствие с Божиите слова. Ако Бог казва да вървиш на изток, тогава тръгни на изток. Ако Бог казва да вървиш на запад, тогава тръгни на запад. Ако Бог казва да се молиш повече, тогава се моли повече. Прави всичко, което Бог казва. По-добре е другите да те смятат за глупак, отколкото да си човек, когото Сатана би сметнал за умен и находчив. Само тези, които избират да практикуват истината с единствената цел да придобият Божието одобрение, са истински интелигентните и мъдри хора.

25 септември 2021 г.