Кой е следващият стих? („Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш.“) Това са все изисквания, които Бог отправя към човека. Ако хората искат да разберат истината и да бъдат спасени, сърцата им трябва да копнеят за това, трябва да имат волята да се стремят към това и да имат истински копнеж. След това трябва да практикуват и да навлизат в съответствие с пътя на практикуване, очертан от Бог. Постепенно Бог ще въведе тези хора в истината реалност и в едно правилно и нормално състояние. Такива хора ще разбират все повече истини в Божиите слова по един все по-практически начин. Накрая многото анормални състояния, които тези хора притежават, разкритата в тях поквара и бунтарството им постепенно ще бъдат преодоляни чрез различните методи на Божието дело в множеството разнородни среди, които Той подрежда. И така, кое е нещото, което трябва да разберете? То е следното: нещата, които хората трябва да правят, нещата, които трябва да прилагат на практика, трябва да се изпълняват в съответствие с изискванията на Бог. Когато хората практикуват и действат в съгласие с Божиите изисквания, те ще вървят по правилния път, посочен им от Бог. Когато вървят по този правилен път, Бог ще им отреди подходящ дял, когато му дойде времето, по Своя начин и със Своите изисквания и принципи. Какво трябва да разберат хората тук? Съдействието на хората, плащаната от тях цена и отдаването на всичко са незаменими. Хората трябва да действат и да практикуват в съответствие с Божиите изисквания. Те не бива да действат в съгласие с човешките желания или въз основа на човешките фантазии и представи. Какъв краен резултат се постига, колко може да се промени някой, колко може да придобие някой: нима тези неща се определят от желанията на отделния човек? Не, това е работа на Бог и не зависи от теб. Какво и колко ти дава Бог накрая, кога ти го дава, на каква възраст получаваш това, което ти е дадено: това е работа на Бог и не зависи от теб. Какво искам да кажа с това? То е, че е необходимо само да се съсредоточиш върху практикуването на истината, да навлезеш в съответствие с пътя, който Бог ти е дал, да действаш както подобава на едно сътворено същество и да оказваш необходимото съдействие. Що се отнася до това какво и колко ще получиш, кога ще го получиш и как Бог ще се разпорежда с тези въпроси, това е Божия работа и ще се случи в Божия срок. Някои хора казват: „Ако прилагам това на практика, ще бъда ли спасен накрая?“. Кажете Ми, смятате ли, че могат да бъдат спасени? Тези слова и истини, които Бог е дарил и предоставил на човека, са пътят на човека към спасението. Ако практикуваш в съответствие с тези Божии слова и истини и навлезеш в реалността на Божието слово, трябва ли все още да се тревожиш, че може да не бъдеш спасен? Все още ли прекарваш всеки ден в тревога и безпокойство от боязън, че Бог ще те изостави? Нима това не се дължи на твърде слаба вяра и неразбиране на Божиите намерения? Ако наистина си навлязъл в истината реалност, ако в сърцето ти има мир и радост, ако можеш да дадеш истинско свидетелство за преживяване и имаш нормална връзка с Бог в сърцето си, все още ли ще се тревожиш, че няма да бъдеш спасен? Не се тревожи, това не е твоя работа. Просто трябва да практикуваш и да навлизаш в Божието слово. В Божието слово няма нито един ред, който да не е важен. Цялото Божие слово е истината, а истината е животът, който човек трябва да има. Всички Божии слова са това, от което хората се нуждаят и това, което трябва да притежават, за да постигнат спасение. Ако следваш тези Божии слова на практика, но все още се тревожиш, че няма да бъдеш спасен, не си ли глупав и невеж? Не са ли нервите ти свръхчувствителни? Би изпитал повече наслада, ако вместо да се занимаваш с такива празни мисли, проявяваш внимание към Божиите намерения. Ако вървиш по правилния път, със сигурност ще стигнеш до правилната крайна цел — целта, която Бог е определил за теб. Няма как да сгрешиш. Следователно, ако практикуваш и навлизаш в Божиите изисквания, не е нужно да се тревожиш дали можеш да бъдеш спасен. Просто практикувай и се стреми към пътя на спасението, посочен от Бог, това е правилният път. Някои хора казват: „Какво ли ще е чувството да постигнем спасение? Дали ще се чувстваме така, сякаш се носим във въздуха? Дали ще се чувстваме различно от сега?“. Този въпрос е малко прибързан. Това не е нещо, което трябва да знаеш точно сега. Ще разбереш, когато наистина си спасен. Някои хора казват: „Когато съм спасен, дали Бог ще ми се яви както на Йов?“. Това разумно искане ли е? Не настоявай за това. Все още не знаеш дали можеш да бъдеш спасен, така че какъв е смисълът да отправяш това искане? Никакъв. Да кажем например, че в момента си в началното училище. Трябва да се съсредоточиш върху доброто си представяне по всички предмети и да удовлетворяваш изискванията на учителя си. Не размишлявай постоянно върху въпроси като: „В кой университет ще отида в бъдеще? Каква работа ще имам по-късно в живота?“. Да мислиш за тези неща е безполезно. Те са твърде далечни и нереалистични. Стига да практикуваш и да навлизаш в правилните методи и пътища, със сигурност ще си способен да постигнеш крайната цел. Освен това, с Божието напътствие, от какво се страхуваш все още? Вярваш ли, че Бог е твоят Всемогъщ? (Вярвам.) Бог е всемогъщ, така че трудно ли Му е да спаси малък човек като теб? За Бог не би било трудно да вземе целия свят и да ти го даде, така че как би могло да е трудно да спаси едно малко покварено човешко същество? Тогава трябва ли все още да се безпокоиш? Не се тревожи за това дали Бог може да те спаси, не се тревожи за това дали Божиите слова могат да те спасят. По-скоро трябва да се тревожиш дали можеш да разбереш Божиите слова и дали в тях можеш да намериш път на практикуване. Трябва да се тревожиш дали вече си навлязъл в реалността на Божиите слова и дали в действията си вървиш по пътя, който Бог е посочил. Това е много по-добре. Да мислиш за тези неща е практическо и реалистично. Безполезно е да се тревожиш за каквото и да било друго.

Кой е следващият ред? („Да отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана“.) Току-що разговаряхме за този ред, така че този проблем би трябвало да е лесен за решаване. За човека е необходимо само да разбере, че в повечето случаи „извиненията, намеренията и хитростите на Сатана“ произтичат от различните причини, извинения, намерения и хитрости, породени от покварения човешки нрав, както и от методите, използвани от различни зли хора и неверници, с които влизаш в контакт. Що се отнася до това как можеш да разграничиш и да отхвърлиш такива неща, както и до избора, който трябва да направиш, това е твоят личен стремеж. Прочетете следващия ред. („Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце“.) Току-що разговаряхме подробно и за този ред. За човека всеки ред е предупреждение и напомняне и същевременно вид подкрепа, помощ и ресурс. Разбира се, тези слова съдържат Божието намерение за човечеството и носят Неговата безмерна надежда за човечеството. Когато хората се сблъскват със слабост и трудности, Бог не иска да ги вижда как се обезсърчават, губят надежда, губят вяра, как губят решителността си да се стремят към истината и спасението, и как губят възможността да придобият истината и да бъдат усъвършенствани от Бог. Бог не иска хората да са страхливци. Вместо това, независимо колко трудности срещат, независимо колко са слаби и независимо до каква степен се разкрива покварата им, Бог се надява, че хората никога няма да се откажат, ще упорстват докрай във всичко, ще продължат да се стремят към истината, в стремежа си ще следват пътищата на практикуване, които Бог им е посочил, и все така ще имат сърце с огромно желание за Бог. Вярата на хората в Бог трябва да расте все повече с преживяването и с тяхното разбиране на Божиите слова и те не бива да се отдръпват, когато се сблъскат със слабост, да стават негативни, когато се сблъскат с трудности, или да дават заден ход, вместо да вървят напред, когато се разкрие малко поквара. Бог не иска да вижда подобни прояви. Бог се надява, че хората ще Му бъдат отдадени с цялото си сърце, като никога няма да променят това по причини, свързани с времето, средата, физическото местоположение или каквито и да било ситуации, които може да възникнат. Ако желанието ти да търсиш Бог не се промени и постоянството ти в търсенето на Бог не отслабне, Бог ще види и ще познае искреното ти сърце. Накрая това, което Бог ще ти дари, със сигурност ще надмине всичко, което би могъл да искаш. През десетилетията, в които Йов преживя Божието върховенство, той никога не посмя да си представи, че Бог ще му говори или ще му се яви лично. Никога не посмя да си го представи, но Бог все пак му се яви след последното му изпитание, като му говореше лично от бурята. Нима това не надминава всичко, което човек би могъл да поиска? (Да.) Това надминава всичко, което някой би могъл да поиска, и никой не смее дори да приеме тази идея. Независимо какво прави Бог, човекът трябва да стои на подходящото си място, да прави нещата, които трябва, да върви по пътя, по който трябва, да изпълнява възложения му дълг без да преминава отвъд това, което се иска от него, и да се въздържа да прави неща, които са омразни на Бог. Всеки път, когато почувстваш, че искаш твърде много от Бог, че молбите ти са плод на амбиции и желания и липса на разум, трябва незабавно да дойдеш пред Бог, да паднеш пред Него и да изповядаш греховете си. Трябва истински да се покаеш и да се промениш коренно от дъното на сърцето си. Ето какво Бог изисква от човечеството и на какво се надява за всеки, който Го следва и обича истината.

Тук приключваме с нашето общение върху този откъс. След толкова много общение, Аз ви предадох всички наставления, които трябва да се предадат, и ви накарах да разберете това, което е подходящо за човек да разбере. Целта на този вид общение е да ви каже как да четете Божиите слова, да ви научи на пътя на четене на Божиите слова и за всички да е ясно, че нито един откъс от Божието слово не е изречен напразно. Всичко в Божието слово е изпълнено с Божиите намерения и носи Божиите надежди. Погледнато по този начин, всички Божии слова са нещо, което човек трябва да притежава и да спазва, независимо дали са задълбочени или простички. Дори няколко простички слова съдържат принципите на практикуване, които човек трябва най-много да спазва, и все пак никой не постига това. Никой не отдава никакво значение на тези няколко Божии слова и никой не ги зачита. Кажете Ми, колко безчувствен е човекът? Всъщност това е добре казано — безчувствен. В действителност именно поради безграничната човешка надменност всички хора пренебрегват тези слова и не желаят да ги виждат или да ги четат. Какво искат да четат? Искат да четат задълбочени, извисени, философски и систематични слова. Оставете тези възвишени и задълбочени слова, за хората е достатъчно да могат да разбират и малкото простички слова. Те може да изглеждат простички и всеки, който ги прочете, може да ги разбере, но кой действително ги прилага на практика? Кой може действително да постави пред Бог нещата, които му се случват, и да се моли? Кой изчаква Божието време, без да проявява нетърпение относно решенията? Колко хора могат да практикуват това? Досега не съм открил човек, който да е съблюдавал и практикувал тези Божии слова, нито съм открил човек, който да е бил привлечен от тези слова, който да е ценял Божиите слова, след като е видял колко чистосърдечни, искрени и безценни са те. Като ви чух току-що да пеете този химн, ви попитах как ядете и пиете този откъс от Божието слово. Някой открил ли е Божието намерение в тези няколко простички, обикновени и откровени слова, след като ги прочете с молитва? Някой прочел ли ги е с молитва, за да открие пътя на практикуване, който човек трябва да разбере и в който трябва да навлезе? Някой разбрал ли е някаква истина от тях? Това, което питам, е дали истините, които съдържат, са се осъществили в отделни хора? Дали ли са резултат? Общението ни показва, че всъщност не са дали. Духовният ви ръст е още твърде малък. Изглежда, че повечето слова, изречени от Бог през тези години, все още не са пуснали истински корени в сърцата ви. Не сте стигнали до нивото, на което да ги цените като истини. Това не предвещава добро. Това не е добър знак. Някои хора казват: „Твърде заети сме да изпълняваме дълга си всекидневно. Нямаме време да размишляваме върху Божиите слова“. Всъщност не става дума за това, че нямат време, а за това, че не полагат усилия или не обръщат внимание. Независимо какъв дълг изпълнява човек, може ли това да повлияе на начина, по който размишлява върху Божиите слова в сърцето си? Нима не може да размишлява върху Божиите слова, докато се храни и си почива? Всичко зависи от това дали има желание. Хората си мислят, че когато човек е толкова зает, това означава, че е пълноценен. Всъщност, когато имаш свободно време да помислиш, ще осъзнаеш, че никога не си размишлявал истински в сърцето си върху които и да било Божии слова. Не си задържал нищо от тях и те не са станали насока в живота ти и критерий на практикуването ти. Когато се замислиш за това, ще се засрамиш. Твоята заетост е само една заблуда, която е измамна. Тя те кара да чувстваш, че заради вярата ти в Бог животът ти е пълен, а не празен, че си различен от светските хора, че не преследваш светските тенденции. Смяташ, че по-скоро си сред най-справедливите хора, съдействаш на Божието дело, вършиш справедливи дела. Смяташ, че вече си спасен или поне си поел по пътя на спасението. Някои хора стигат дотам, че вече се смятат за победители. Като се има предвид всичко това, вие дори възприемате този вид отношение към един толкова простичък химн и няколко простички Божии слова — най-ранните, които Бог е изразил. Никой не е придобил нищо, нито е намерил някакво просветление в тези слова, нито ги е приложил на практика по някакъв начин. Не виждам човек, който да е получил някакви придобивки или резултати за себе си. Това добро или лошо е? (Лошо е.) През тези години вие сте изпълнявали дълга си усърдно и сте били особено заети с делото на евангелието. Постигнали сте известен успех и сърцата ви до едно се чувстват прекрасно. По един или друг начин Божието слово и делото на евангелието са се разпространили. Божието слово е стигнало до хора във всяка страна и регион и все повече хора ядат и пият Божието слово. На пръв поглед изглежда, че сте постигнали успех, но имате ли някаква представа за този голям въпрос в живота — вашето спасение? Ако се съди по отношението на хората към този откъс от Божието слово, те нямат представа. Ако използваме един местен израз, още не са направили първа копка. Кажете Ми, как се чувствам, като ви виждам всички да сте такива? Това са само няколко прости слова, но Аз все още трябва да ги обяснявам и да ги обсъждам подробно с вас. Словата Ми са твърде изчерпателни и прекалено подробни. Готови ли сте да Ме изслушате? Ще кажете ли, че прекалено много ви натяквам? Аз също не искам да ви натяквам по този начин. Всички изглеждате порядъчни. Всички имате някакъв ум и знание, а повечето от вас имат и някакво умение. Въпреки това не обръщате никакво внимание на малките слова в този химн и не сте ги сложили в сърцата си. Досега нито един човек не е навлязъл в реалността на тези слова. Това наистина е досадно и дразнещо! Какъв е тогава смисълът на цялото дело, което вършите в църквата? Дали целта е тази, която имаше предвид Павел, когато каза: „Аз се подвизах в доброто войнстване, пътя свърших, вярата опазих; отсега нататък се пази за мене венецът на правдата“? Ако това наистина е целта, тогава всички до един сте Павеловци и това, което следва, не може да е добро! Така ли е? (Да.) Ако не се трудите усърдно да ядете и пиете Божиите слова, рано или късно ще бъдете отстранени и няма да придобиете нищо. В деня на вашето отстраняване ще кажете: „Какво съм придобил?“. Не си придобил нито едно нещо, така че си напълно засрамен и дори желаеш да си мъртъв. Това е твърде жалко. Божиите слова са богати и изобилни, в тях се говори по всички въпроси. Колко жалко, че сърцето ти никога не е било в това да се стремиш към тях, че никога не си чел ревностно Божиите слова. От всички многобройни Божии слова нито един ред няма място в сърцето ти. Ако ти не бъдеш отстранен, кой изобщо би могъл да бъде? Така ли стоят нещата? (Да.) Да ядеш и пиеш Божиите слова, да превърнеш Божиите слова в своя реалност: това е първостепенно събитие. То е по-важно от всичко останало, по-важно от това да родиш следващото поколение, по-важно от това да изпълняваш дълга си, по-важно от това да усвоиш професионално умение, по-важно от това да работиш за разпространяване на евангелието, по-важно от всичко останало. Ако не си навлязъл в реалността на Божиите слова, независимо какъв дълг изпълняваш, независимо колко далеч тичаш, всичко това няма да има никаква стойност. Накрая няма да постигнеш никакви резултати и всичко, което правиш, няма да доведе до нищо. Независимо колко усилено тичаш сега, без значение каква е настоящата ти позиция, каква работа вършиш или какви грандиозни постижения си имал, това е само облаче дим, което накрая се губи от поглед. Само когато човек навлезе в реалността на Божиите слова, придобие истината, която те съдържат, и открие в тях принципите, пътищата и насоките за практикуване, тогава никой не може да му отнеме тези неща. Само когато е навлязъл в тези истини реалности, изпълнението на дълга му и цялата цена, която е платил, ще имат смисъл и стойност. Само тогава това ще се приеме от Бог. След като си навлязъл в реалността на Божието слово и си практикувал принципите и критериите, изисквани от Божието слово във всичко, което правиш, тогава дългът ти не е изпълняван напразно и част от него ще бъде приета от Бог. Разбирате ли? (Да.) Ако разчиташ само на собствената си сдържаност, на човешкото постоянство, човешкия ум и дарби, и на човешките начини и методи да се понася страдание и да се плати цена, тогава всичко, което правиш, няма нищо общо с Божиите слова. Трябва да ти е ясно какъв ще бъде крайният резултат. Много хора могат да изчисляват икономическите си сметки и сметките си за разходите и ползите, но няма кой да изчисли тази сметка. Изглежда, че сте доста интелигентни в справянето с външните си дела, имате си своите начини и методи и сте доста ловки, но сте пренебрегнали въпроса за вярата си в Бог и спасението, както и въпроса как да се отнасяте към Божиите слова, като никога не обръщате внимание на тези неща. Нима си мислеше, че поради липсата на внимание щеше да избегнеш закона, който Бог изисква? Нима си мислеше, че с малко усилие щеше да имаш късмета да избягаш от Божия праведен съд? Не се самозалъгвай! Всички закони, създадени от човека, са плод на човешкото познание и прозрение. Всички те показват човешката съобразителност. Те не са закони, създадени от Божия праведен нрав. Когато става въпрос за вашето спасение, не разчитай на случайността. Можете да измамите само себе си, не можете да измамите Бог.

Кое е първото важно нещо, което трябва да направите в стремежа си към спасение? Да ядете и пиете Божиите слова, за да разберете истината и да навлезете в реалността. Това е първото важно нещо. Независимо колко сте заети с изпълнението на дълга си, независимо колко работа се е натрупала, все пак трябва да намерите време да ядете и пиете Божиите слова, да намирате в тях принципите и пътищата за практикуване на истината във всичко и да навлезете в истината реалност. Това е единствената цел на вярата в Бог. След като си навлязъл в истината реалност и си придобил принципи за практикуване, тогава всичко, което правиш, ще бъде задоволително изпълнение на дълга ти и то ще стане ценно и смислено. В противен случай всичко, което правиш, е полагане на труд и ти не изпълняваш дълга си. Нито пък това полагане на труд ще ти помогне да се спасиш. Ако не ядеш и пиеш Божиите слова, не практикуваш и не преживяваш Божиите слова, не приемаш навлизането в истината реалност като нещо сериозно, а се задоволяваш с това просто да напрягаш сили и да вършиш нещата без да се грижиш за прилагането на истината на практика, няма ли да си глупак? Всеки си мисли, че е умен и надежден в работата си. „След като съм тук, тази задача със сигурност ще бъде свършена добре. Докато съм тук, за да държа нещата под око, нищо няма да смути делото на църквата. Стига да не бездействам, стига да продължавам да изпълнявам дълга си в Божия дом, ще бъда спасен“. Не се заблуждавай. Бог никога не е казал, че стига някой постоянно да изпълнява дълга си, той ще бъде спасен. Това идва от човешкото въображение и самозалъгване. Тези, които казват това, изобщо не познават себе си и не разбират същността и истината за това колко дълбоко е покварен човекът от Сатана. Ето защо могат да казват такива глупави думи. Не изпълняваха ли дълга си всички последователи на Бог през всички епохи? Бяха ли спасени? Не. Годни ли са да навлязат в небесното царство? Не. Божието дело на правосъдието от последните дни е разобличило ясно истината за покварата на човека. Това позволява на всеки да разбере, да промени посоката си, да придобие истината и да навлезе в реалността, като претърпява истински промени. Ето какво изисква Бог от човека. Можеш ли да постигнеш истинска промяна, ако си съсредоточен само върху това постоянно да изпълняваш дълга си? Можеш ли да придобиеш истината? Можеш ли да постигнеш покорство пред Бог? Никакъв шанс. Най-същественото е човек да се стреми към истината, да се покори на Божия съд и наказание и да придобие истината, за да е в съгласие с Божиите намерения. Като изрича тези слова, Бог плаща цената с кръвта на Собственото Си сърце и предлага живота Си за човека. Ако не милееш за Божиите слова, а винаги ги пренебрегваш и презираш в сърцето си, като никога не ги приемаш сериозно, можеш ли да бъдеш спасен? Възможно ли е крайният резултат да бъде добър? Дори не е нужно да се замисляш за това. Кое е първото важно нещо, когато вярваш в Бог? Да ядеш и пиеш Божиите слова, за да разбереш истината, и чрез това да навлезеш в истината реалност без да се бавиш. Започни с нещата, които се случват около теб, с това, което можеш да видиш и да почувстваш. Използвай Божието слово, за да се самоанализираш, да търсиш истината, да решаваш всички проблеми и да постигнеш истински промени. Ако не ядеш и пиеш Божието слово и не навлезеш в реалността на Божието слово, шансовете ти да бъдеш спасен са равни на нула. Напълно си загубил всякакъв шанс за спасение. Когато Божието дело приключи, ще кажеш: „По-рано, по време на делото за разпространяване на Божието евангелие, аз изпълних своята част. По време на делото за разпространяване на евангелието платих цената и посветих времето и усилията си на тази и онази важна стъпка“. И въпреки това до ден днешен все още не си придобил истината, не можеш да ядеш и пиеш Божиите слова нормално и не можеш да изпълняваш дълга си нормално. Изначално не си човек, който се покорява на Бог. Едва тогава ще узнаеш, че вече си загубил шанса си за спасение. Дали вече е твърде късно? Нямаш никакъв шанс, вече си изпаднал в бедствие и така смъртта ти е неминуема. Следователно този шанс за спасение е много рядък и трябва да го цениш всеки ден и всяка минута. Започни първо с малките неща около теб, а след това постепенно премини към повече и по-големи неща. Търси Божиите слова и търси истината, навлизай в Божиите слова и в истината реалност. В сърцето си трябва често да се молиш на Бог и да се приближаваш към Него. Никога не оставяй сърцето ти да бъде превзето от желанията на плътта, светските тенденции и други подобни сатанински неща. Вместо това остави Божиите слова и истината да упражняват власт в сърцето ти и така то ще започне да цени Божиите слова. Стига Божиите слова и истината да заемат място в сърцето ти и да водят живота ти, твоят живот ще има пътеводна цел и светлина, а сърцето ти ще познае насладата. Ако разбереш три или пет Божии слова, после десет, после сто слова, те ще се натрупат и постепенно ще превземат сърцето ти все повече, ще водят мислите ти, ще ръководят действията ти и живота ти. Все повече ще навлизаш в реалността на Божиите слова и ще започнеш да схващаш все повече истини принципи. Действията ти повече няма да се основават на собствената ти воля и индивидуални желания. Изпълнението на дълга ти ще е все по-малко замърсено, а ти все повече ще се отнасяш към Бог с искрено сърце. Доктрините, които разбираш, бавно ще се превърнат в истината реалност. По този начин ще настъпи истинска промяна в твоя живот нрав. Надеждата ти за спасение вече няма да е оскъдна или невидима, а ще става все по-осезаема и голяма. Когато успееш да видиш тази светлина, това всъщност е моментът, в който започваш да се интересуваш от Божиите слова и да влагаш голяма надежда във въпроса за спасението. В такъв момент Бог все повече ще ти позволи да разбираш Неговите слова, ще ти позволи да навлизаш в Неговите слова, ще те предпазва от изпадане в изкушение, ще те предпазва от попадане в примките на Сатана и под тъмното влияние на Сатана, и ще те предпазва от затруднения, конфликти, ревнивост и спорове, наред с други неща. По този начин Бог ще те накара да живееш на светло и под напътствието на Неговите слова. Това е щастие, радост и мир. Постигането на всичко това започва с оценяване на Божиите слова и с практикуване и преживяване на тези слова, за да разбереш истината. Всъщност това не е трудно. Ако често слушаш проповеди и можеш да практикуваш и преживяваш Божиите слова, постепенно ще започнеш да разбираш истината. По този начин, като правиш постепенен преход — малко по малко — и напредваш стъпка по стъпка, няма да ти е трудно. Същественото нещо е дали човек обича истината или не. Ако обичаш истината, тогава с вярата в Бог ще си способен да се справиш с важните въпроси, да се стремиш към истината и да се съсредоточиш върху четене на Божиите слова и размишление върху тях. Научи се да размишляваш върху Божиите слова, научи се да четеш с молитва Божиите слова. Тогава ще си способен да разбереш значението на Божиите слова, ще си способен да намериш в тях пътища за практикуване, ще си способен да разбереш Божиите намерения и ще започнеш да разбираш истината. След това анализирай и разпознай собствения си покварен нрав въз основа на разбирането си на истината, разнищи същността на покварения си нрав, а после използвай истината, за да го преодолееш. Ако практикуваш и навлизаш по този начин, ще си способен истински да се опознаеш и ще ти е лесно да се отървеш от покварения си нрав. Като придобиват знание малко по малко, като придобиват преживяване малко по малко, като започват да разбират Божиите намерения малко по малко и като се отървават от покварата си малко по малко, хората ще започнат да се променят без дори да го осъзнават. Това е процесът на преживяване на живота. Разбирането на истината е най-същественото нещо. Когато човек разбере истината, той ще знае критериите, които Бог изисква от човека да следва. Ще знае също така защо Бог иска да каже това и какъв ефект иска да постигне. Ще знае също, че критериите, които Бог изисква от човека, всъщност са до един постижими за човешките същества. Те са все неща, които човешката съвест и разум могат да постигнат. Всички тези процеси са въпрос на навлизане в живота. Навлизането в живота изисква да изпълняваш дълга си прилежно, да търсиш истината и да я практикуваш усърдно, да се молиш на Бог и да се осланяш на Него, за да изпълняваш добре дълга си. Чрез такова преживяване и практикуване ще имаш все по-добри резултати. Хората, които не обичат истината, няма да проявят интерес към такива неща. Те не чувстват бреме по отношение на навлизането в живота и нямат интерес да правят това. Ето защо, въпреки че са вярвали в Бог в продължение на много години, те не могат да говорят за свидетелството си за преживяване. Хората, които обичат истината, не са такива. Те могат да напишат свидетелство за всичко, което са преживели, и за всеки период от преживяванията си. Те наистина придобиват нещо от всичките си преживявания, като тези придобивки се трупат с течение на дните и месеците. След десет или двадесет години тези хора ще са претърпели големи промени. По това време ще могат да напишат свидетелството си за преживяване без усилие и за тях няма да е трудно да участват в общение за истината. Като изпълняват дълга си, те правят всичко както трябва.

Дали сте хора, които обичат истината? Имате ли сърца с огромно желание за Бог? Имате ли искрени сърца? Отговорът е труден, нали? Всъщност в сърцата си всички вие сте наясно по този въпрос. Когато ви се иска да изпълнявате дълга си по нехаен начин, когато ви се иска да се измъкнете или да занижите старанието си, когато ви се иска да сте своенравни и безразсъдни, можете ли да разпознаете това? Можете ли да се опълчите на плътта? Какъв избор правиш? Избираш ли да практикуваш истината или избираш желанията на плътта? Положителното или негативното избираш? Избираш ли да страдаш и да платиш цената, за да придобиеш истината, или избираш да преследваш удобството на плътта? Това са въпросите, които ще бъдат използвани, за да се прецени дали имаш сърце, което наистина обича Бог и Му се покорява, и дали искрено отдаваш всичко на Бог. Ако нямаш искрено сърце за Бог, ако ти харесва да правиш нещата своенравно и безразсъдно, ако си доволен, когато си удовлетворен и се ядосваш и избухваш, когато не си, и ако искаш да се откажеш от дълга си, когато нещата не стават по твоя начин, дали това е правилното състояние на духа? Това ли означава да имаш богопокорно сърце? Това ли означава да изпълняваш предано дълга си? Защо не практикуваш истината? Дали защото не разбираш Божиите слова? Или защото не обичаш истината? Някои хора си мислят: „Божиите слова са прости, но е трудно да се приложат на практика. Божият дом винаги изисква от хората да практикуват истината, но това е трудно за тях и им създава много проблеми. Ако сърцето ми е неспокойно, не практикувам истината. Стига църквата да не ме премахне или отстрани, ще избера да съм свободен и да не се тревожа, и да правя каквото си искам“. Дали това е човек, който истински вярва в Бог? Нима това не е неверник? Това е отношението, което неверниците приемат, когато изпълняват дълга си. Тъй като не приемат истината, те обичат свободата и безпътността и обичат да са нехайни. Както и да бъдат кастрени, няма полза. Ушите им няма да чуят нищо от общението за истината. Няма какво да се направи освен да бъдат премахнати и отстранени. Тъй като не приемат истината, а вместо това са хора, които изпитват неприязън към истината, те са невярващи и Бог няма да ги спаси. Хората, които обичат истината, дори когато се разкрива поквареният им нрав, могат да приемат да бъдат кастрени, могат да търсят истината, да се самоанализират и да опознават себе си, и знаят как да се покаят. Това са хората, които Бог иска да спаси. Когато някой не обича истината, за него е трудно да я приеме. Каква е най-голямата опасност от тази неспособност да се приеме истината? Предателство към Бог. Хората, които не приемат истината, са най-склонни да предадат Бог и може да го направят по всяко време или на всяко място. Могат да предадат Бог, когато някое незначително нещо не става по техния начин. Могат да предадат Бог, защото не могат да приемат да бъдат кастрени еднократно. Когато се сблъскат с някое бедствие, вероятността да се оплакват и да предадат Бог е още по-голяма. Независимо от всичко, тези, които не обичат или не приемат истината, са в най-голяма опасност. Дали някой може да бъде спасен зависи от това до каква степен обича истината и положителните неща, както и дали може да приеме истината и да я практикува. Използвайте изискванията на истината, за да измерите истинския си духовен ръст, да прозрете себе си, да знаете истината за собствената си поквара и да разпознаете действително каква е вашата природа. От една страна, такова прозрение ви помага да опознаете себе си и да сте способни да постигнете истинско покаяние. От друга страна, то ви позволява да опознаете Бог и да разберете Неговите намерения. Неспособността да се приеме истината е проявление на бунтарство и противопоставяне на Бог. Ясното разбиране на този проблем ще ви помогне да вървите по пътя на спасението. Когато човек наистина обича истината, той може да има сърце с огромно желание за Бог, искрено сърце и хъс да практикува истината и да се покори на Бог. Като притежава истинска сила, той е способен да плати цената, да посвети енергията и времето си, да се отрече от личните си облаги и да се избави от всички обвързаности на плътта, като така си разчиства пътя за практикуване на Божиите слова, практикуване на истината и навлизане в реалността на Божието слово. Ако можеш да се избавиш от собствените си представи с цел да навлезеш в реалността на Божието слово, ако можеш да се избавиш от интересите на собствената си плът, репутация, статус, слава и удоволствията на плътта — ако можеш да се избавиш от всички подобни неща, тогава ще навлизаш все повече в истината реалност. Каквито и трудности и неприятности да имаш, те вече няма да са проблеми — ще бъдат лесно разрешени — и ти лесно ще навлезеш в реалността на Божиите слова. За да се навлезе в истината реалност, двете неотменими условия са искрено сърце и сърце с огромно желание за Бог. Ако имаш само искрено сърце, но винаги си малодушен, липсва ти огромно желание за Бог и се отдръпваш при сблъсъка с трудности, това не е достатъчно. Ако в сърцето си имаш само огромно желание за Бог и си малко импулсивен, ако имаш само това стремление, но ти липсва искрено сърце, а когато ти се случи нещо, се отдръпваш и избираш собствените си интереси, това също не е достатъчно. Трябва ти както искрено сърце, така и сърце с огромно желание за Бог. Степента на искреност на сърцето ти и силата на огромното ти желание за Бог определят силата на твоя хъс да практикуваш истината. Ако нямаш искрено сърце и в него няма огромно желание за Бог, няма да си способен да разбереш Божиите слова и няма да имаш хъса да практикуваш истината. По този начин не можеш да навлезеш в истината реалност и ще ти е трудно да постигнеш спасение.

Много хора не са наясно какво означава да бъдат спасени. Някои хора смятат, че вероятно ще бъдат спасени, ако дълго време вярват в Бог. Други мислят, че ако разбират много духовни доктрини, то вероятно ще бъдат спасени, а трети смятат, че водачите и работниците със сигурност ще бъдат спасени. Всичко това са човешки представи и фантазии. Най-същественото е, че хората трябва да разберат какво означава спасението. Да бъдеш спасен означава преди всичко да бъдеш освободен от греха и от влиянието на Сатана и наистина да се обърнеш към Бог и да Му се покориш. Какво трябва да притежаваш, за да си свободен от греха и от влиянието на Сатана? Истината. Ако хората се надяват да придобият истината, те трябва да се въоръжат с много от Божиите слова, трябва да са способни да ги преживеят и да ги практикуват, за да могат да разберат истината и да навлязат в реалността. Едва тогава могат да бъдат спасени. Дали човек може или не може да бъде спасен няма нищо общо с това колко дълго е вярвал в Бог, колко знания има, дали притежава дарби или силни страни, или колко страда. Единственото, което има пряка връзка със спасението, е това дали човек може или не може да придобие истината. И така, колко истини действително си разбрал до днес? И колко от Божиите слова са се превърнали в твой живот? В кои от всички Божии изисквания си постигнал навлизане? През годините на вярата си в Бог доколко си навлязъл в реалността на Божието слово? Ако не знаеш или ако не си постигнал навлизане в реалността на нито едно от Божиите слова, тогава, честно казано, нямаш никаква надежда за спасение. Не е възможно да бъдеш спасен. Няма значение дали притежаваш висока степен на познание или дали отдавна вярваш в Бог, дали имаш добър външен вид, дали си красноречив и дали си бил водач или работник в продължение на няколко години. Ако не се стремиш към истината, не практикуваш Божиите слова и не ги преживяваш правилно и ако ти липсва истинско свидетелство за преживяване, тогава за теб няма надежда да бъдеш спасен. Не Ме интересува как изглеждаш, колко научни познания имаш, колко си страдал или колко висока цена си платил. Казвам ти следното: ако не приемеш истината и никога не навлезеш в реалността на Божиите слова, ти не можеш да бъдеш спасен. Това е сигурно. Ако Ми кажеш доколко си навлязъл в реалността на Божиите слова, тогава ще ти кажа каква е надеждата ти за спасение. Сега, след като ви казах критериите за измерването на това, трябва да сте способни да го измерите сами. Какъв факт ви съобщават тези слова? Бог е използвал слова, за да сътвори света, използвал е слова, за да осъществи всяко действително явление, за да осъществи всички неща, които Той е искал да се осъществят, и е използвал слова, за да изпълни два етапа от Своето дело. Днес Бог извършва третия етап от делото Си и на този етап от делото Той е изрекъл повече слова, отколкото на който и да е друг етап. В цялата история на човечеството това е времето, в което Бог е изрекъл най-много слова в Своето дело. Властта на Божиите слова се състои в това, че Той може да използва слова, за да сътвори света, да осъществи всички действителни явления, да ги доведе от нищото до съществуване и от съществуване до нищото. И накрая Бог ще използва словата и за да осъществи явлението спасение на човечеството. Днес всички вие можете да видите този факт. През последните дни Бог не е извършил нито едно дело, което да не е свързано с Неговите слова. Той говори и използва слова през цялото време, за да води човека до днешния ден. Разбира се, докато говори, Бог използва словата и за да запази връзката Си с хората, които Го следват. Използва слова, за да ги напътства, и тези слова са изключително важни за онези, които искат да бъдат спасени или които Бог иска да спаси. Бог ще използва тези слова, за да осъществи факта за спасението на човечеството. Очевидно е, че те са изключително важни за всеки, който иска да бъде спасен, независимо дали се разглеждат по отношение на тяхното съдържание или количество, независимо от вида на словата и независимо за коя част от тях става дума. Бог използва тези слова, за да постигне крайния резултат на Своя шестхилядолетен план за управление. Те са изключително важни за човечеството, било то днешното или бъдещото човечество. Ето какво е Божието отношение, каква е целта и какво е значението на словата Му. Какво тогава трябва да направи човечеството? То трябва да съдейства на Божиите слова и дело, а не да ги пренебрегва. Вярата на някои хора в Бог обаче не е такава. Каквото и да казва Бог, словата Му сякаш изобщо не ги касаят. Те продължават да се стремят към това, което искат, да правят каквото искат и да не търсят истината въз основа на Божиите слова. Това не е преживяване на Божието дело. Има и хора, които независимо какво казва Бог, не обръщат никакво внимание и имат само едно убеждение в сърцата си: „Ще направя всичко, което Бог поиска, ако Той ми каже да отида на запад, ще отида на запад, ако ми каже да отида на изток, ще отида на изток, ако ми каже да умра, нека ме види как умирам“. Има обаче само едно нещо: те не приемат Божиите слова. Мислят си: „Има толкова много Божии слова, би трябвало да са малко по-ясни и да ми казват точно какво да правя. В сърцето си съм способен да се покоря на Бог“. Колкото и слова да изрича Той, такива хора в крайна сметка остават неспособни да разберат истината, нито могат да говорят за своите преживявания и знания. Те са като миряни, на които им липсва духовно разбиране. Смятате ли, че Бог обича такива хора? Иска ли Бог да бъде милостив към подобни хора? (Не.) Със сигурност не иска. Бог не харесва такива хора. Бог казва: „Аз изрекох неизказано много хиляди слова. Защо тогава, сякаш си сляп или глух, ти нито ги видя, нито ги чу? Какво точно си мислиш в сърцето си? У теб не виждам нищо повече от човек, който е обсебен от преследването на благословии и на красивата крайна цел. Гониш същите цели като Павел. Ако не искаш да слушаш Моите слова, ако не искаш да следваш пътя Ми, тогава защо вярваш в Бог? Ти не преследваш спасението, а гониш красивата крайна цел и желанието за благословии. И щом замисляш такива неща, за теб е най-подходящо да бъдеш полагащ труд“. Всъщност да бъдеш предан полагащ труд също е едно от проявленията на покорство към Бог, но това е най-ниското ниво. Да останеш предан полагащ труд е много по-добре, отколкото да бъдеш потопен в погибел и унищожение като невярващ. В частност Божият дом има нужда от полагащи труд, а способността да полагаш труд за Бог също се смята за благословия. Това е много по-добре — несравнимо по-добре, отколкото да бъдеш лакей на дяволските царе. Полагането на труд за Бог обаче не Го удовлетворява напълно, защото Божието дело на правосъдието има за цел да спаси хората, да ги пречисти и да ги усъвършенства. Ако те се задоволяват само с това да полагат труд за Него, то това не е целта, която Бог иска да постигне, като върши делото Си в хората, нито е резултатът, който Той иска да види. Хората обаче горят от желание, те са глупави и слепи. Те са омагьосани и погълнати от някаква дребна изгода и отхвърлят скъпоценните слова на живота, изречени от Бог. Хората дори не могат да се отнасят сериозно към тях, камо ли словата да са им скъпи. Да не четат Божиите слова и да не ценят истината — това умно ли е или глупаво? Могат ли хората да постигнат спасение по този начин? Те трябва да разберат всичко това. Хората имат надежда за спасение само ако загърбят своите представи и фантазии и се съсредоточат върху стремежа към истината.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.