Прочетете отново този откъс. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце. Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия.“) Нека да насоча вниманието ви към важните моменти и да ви обясня принципите за четене на Божиите слова и как да намерите път на практикуване в тях. Прочетете отново откъса, ред по ред. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш.“) Това изречение съдържа принцип, който хората трябва да разберат. Той е следният: не бързайте, не изпадайте в паника, не искайте веднага да видите резултати. Това е вид отношение. В това първо изречение се съдържа правилното отношение, което хората трябва да приемат към нещата. Това правилно отношение е в обхвата на разума на нормалната човешка природа. То попада в обхвата на разума и способностите на хората, които притежават нормална човешка природа. Сега прочетете второто изречение. („По-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце.“) Какво означава това? (Това е пътят на практикуване, който Бог посочва на човека.) Точно така, ето колко е просто. Това е пътят на практикуване. Тук „по-често“ означава, че не трябва да правиш това само когато ти хрумне, и със сигурност да не го правиш от дъжд на вятър. Това означава, че минат ли ти тези въпроси през ума, трябва да ги поставяш пред Бог, за да се молиш и да търсиш. Ако носиш бреме по тези въпроси, ако имаш сърце, което изпитва глад и жажда за праведност, ако си изпълнен с желание да разбереш Божиите намерения и Божиите изисквания по тези въпроси, както и същността на проблемите, които искаш да прозреш, тогава трябва често да идваш пред Бог, което предполага много висока честота. В зависимост от средата, в която се намираш, когато си зает, намери миг свободно време да обърнеш внимание на тези въпроси така, сякаш мислиш за тях или се молиш на Бог и търсиш по тях. Нима този режим на практикуване не е съвършено ясен? (Така е.) Например, когато си почиваш след хапване, размишлявай и се моли, като казваш: „Боже, преживях еди-каква си среда. Не разбирам Твоето намерение и не мога да прозра защо ми се случи това. Какво точно е намерението на този човек? Как трябва да реша този вид проблем? Какво искаш да разбера от този въпрос?“. С тези няколко простички думи се молиш на Бог и търсиш от Него по въпросите, по които желаеш да търсиш, и проблемите, чиято същност искаш да разбереш. Каква е целта на подобна молитва? Ти не просто поставяш проблема пред Бог, ти търсиш истината от Бог, опитваш се да накараш Бог да ти посочи изход и да ти каже какво да правиш по този въпрос, и молиш Бог да те просветли и напътства. Какви са необходимите условия, за да си способен да правиш това? (Не трябва да проявявам нетърпение относно решенията.) Да не проявяваш нетърпение относно решенията е само отношение — не че не проявяваш нетърпение относно решенията, а че при наличието на голямата предпоставка за това да не проявяваш нетърпение относно решенията, ти имаш сърце, което изпитва глад и жажда за праведност, и носиш бреме по този въпрос. Казано по друг начин, този въпрос ти действа като своеобразен натиск, а този натиск поставя бреме на плещите ти, за да имаш проблем, който искаш да разбереш и разрешиш. Това е твоят път на практикуване. В свободното си време, по време на редовната духовна практика или когато си бъбриш с братята и сестрите, можеш да поставяш практическите си трудности и проблеми, да разговаряш и да търсиш заедно с братята и сестрите. Ако все още не можеш да разрешиш проблемите, тогава ги постави пред Бог, за да се молиш и да търсиш истината. Когато правиш това, кажи: „Боже, все още не знам как трябва да преживявам средата, която си подредил за мен. Все още нямам разбиране за нея и не знам откъде да започна или как да практикувам. Духовният ми ръст е малък и не разбирам много истини. Моля Те, просветли ме и ме напътствай. Не знам какво искаш да придобия или да разбера от тази среда или какво искаш да разкриеш за мен чрез тази среда. Моля Те, просветли ме и ми позволи да разбера Твоето намерение“. Това е пътят на практикуване, който се съдържа в следния стих: „по-често поставяй такива въпроси пред Бог“. Практикувай по този начин, като понякога размишляваш в сърцето си, понякога се молиш тихо на Бог, а друг път на глас, и понякога разговаряш с братята и сестрите. Ако имаш тези проявления, това доказва, че вече живееш пред Бог. Ако често общуваш така с Бог в сърцето си, значи имаш нормална връзка с Него. След няколко години на такова преживяване ще навлезеш естествено в истината реалност. Има ли някакви трудности във връзка с това практикуване? (Не.) Това е добре. Например понякога, когато четеш Божиите слова, колкото повече четеш, толкова по-ведро ще се чувства сърцето ти — това означава, че си прочел слова, за които имаш преживяване, и всичките ти предишни представи и фантазии изведнъж ще бъдат разбулени. В този момент трябва да се молиш на Бог и да казваш: „Боже, прочитането на този откъс проясни сърцето ми. Проблемите, които имах преди, сега изведнъж ми станаха ясни. Знам, че това е Твоето просветление и Ти благодаря, че ми позволи да разбера този откъс от Твоите слова“. Нима това не е да се молиш и да дойдеш отново пред Бог? (Да.) Трудно ли е да се направи това? Можете ли да намерите време за това? (Да.) От началото на търсенето си до тази молитва няма ли да сте практикували постоянно принципа на Божиите слова „по-често поставяй такива въпроси пред Бог“? Когато непрекъснато живееш в практиката на тези слова и винаги се придържаш към принципа на практикуване, който те съдържат, и винаги живееш в този вид реалност, това се нарича да спазваш принцип на практикуване. Трудно ли е това? (Не е трудно.) Иска се само да използваш сърцето си, да мърдаш устните си, да отделиш известно време и да вложиш малко мисъл, като понякога намираш време да поговориш свойски с Бог, да се довериш и да споделиш словата, които са в сърцето ти. Това означава да идваш по-често пред Бог. Не би могло да е по-просто, леко и лесно. Нищо трудно няма в това. В сърцето си носиш нещо, което смяташ за много важно, и се отнасяш към него като към бреме, никога не го забравяш, нито се избавяш от него — имаш такова нещо в сърцето си и от време на време идваш пред Бог, за да Му се молиш, да поговориш и побъбриш с Него относно това. Що за сърце трябва да имаш, когато говориш с Бог? (Искрено сърце.) Точно така, трябва да имаш искрено сърце. Ако носиш бреме, тогава сърцето ти ще е истинско. Когато другите се занимават с брътвежи, ти ще се молиш и ще разговаряш с Бог в сърцето си. Понякога, когато си уморен от работа и си почиваш, ще се сетиш за въпроса и ще си кажеш: „Така няма да стане, все още не разбирам този въпрос. Пак трябва да си поговоря с Бог за него“. Защо ще се сещаш за този въпрос винаги, когато ти остава време? Защото го приемаш много сериозно в сърцето си, смяташ го за свое собствено бреме и вид отговорност и искаш да го разбереш и разрешиш. Когато дойдеш пред Бог и разговаряш и си приказваш с Него приятелски, сърцето ти естествено ще стане искрено. Когато разговаряш с Бог в този контекст и с това мислене, ще почувстваш, че връзката ти с Него вече не е толкова студена и далечна както преди, а вместо това ще почувстваш, че се приближаваш до Него. Ето колко ефективно действат върху хората пътищата на практикуване, които Бог дава на човека. Как смяташ, трудно ли е да общуваш с Бог по този начин? Приемаш даден въпрос присърце, от време на време говориш с Бог за него, от време на време идваш пред Бог и Го поздравяваш, говориш с Него за това, което е в сърцето ти, и за трудностите си, говориш за нещата, които искаш да разбереш, за нещата, за които мислиш, за съмненията си, за трудностите си и за отговорностите си — ако говориш с Бог за всички тези неща, нима не живееш пред Бог, като практикуваш по този начин? Това е практикуване в съответствие с Божиите изисквания. Ако практикуваш така известно време, нима няма да си способен много бързо да видиш резултатите и да береш плодовете на отплатата? (Да.) Това обаче не е толкова просто, то е процес. Ако известно време практикуваш по този начин, връзката ти с Бог ще става все по-близка, мисленето ти ще се подобри, състоянието ти ще става все по-нормално, а интересът ти към Божиите слова и истината ще нараства все повече. Това означава да имаш нормална връзка с Бог. Ако можеш да разбереш някои истини и да ги прилагаш на практика, ще си започнал да навлизаш в реалността на Божиите слова. Това обаче не може да се постигне за кратко време. Може да отнеме шест месеца, година или дори две-три години, преди да видиш ясни резултати. В този период ще се освободят ли хората от покварата и непокорството? Не. Дори да си се молил на Бог безброй пъти и да си практикувал по този начин, означава ли това, че със сигурност ще получиш резултати? Трябва ли Бог да ти покаже резултат? Трябва ли да ти даде отговор? Не е задължително. Някои хора казват: „Ако не е сигурно дали ще имам резултати и ако резултатите не са гарантирани, защо Бог все пак действа така? Защо кара хората да практикуват по този начин?“. Не се тревожи, практикуването по този начин определено няма да е безплодно. Дори ако практикуваш по този начин година-две и не смяташ, че си получил някакви резултати веднага или в краткосрочен план, може да се окаже, че пет или десет години по-късно, когато Бог отново подреди подобна среда за теб, ти бързо ще осъзнаеш някакъв аспект от истината, който преди това не си бил способен да осъзнаеш. Тази истина обаче, която осъзнаваш и разбираш след пет или десет години, изисква да имаш основата, изградена от сегашните ти преживявания, познание и разбиране. Това осъзнаване на по-късен етап трябва да е поставено на тази основа. Смяташ ли, че за хората е лесно да разберат даден аспект на истината? (Не е лесно.) Това е значението и стойността на плащането на определена цена, за да се практикува истината. Това е принципът на практикуване, който се съдържа във втория стих. „По-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“ — този стих е написан на прост и достъпен език и е много лесен за разбиране. Означава, че трябва повече да се молиш и да притежаваш искрено сърце, тъй като искреното сърце води до сбъдване на нещата. Толкова е просто. Обаче тези слова действително са една истина реалност, в която всеки човек трябва да навлезе, и единственият път, по който може да дойде пред Бог и в крайна сметка да стигне до спасение. Въпреки че словата в този стих са обикновени и простички, всеки трябва да преживява и да навлиза по този начин. Това е същото като да построиш сграда. Независимо дали има 30 етажа, 50 етажа или дори около сто етажа, тя трябва да има основи. Ако основите на сградата не са здрави, тогава независимо колко висока е тя, няма да издържи много дълго, а ще се срути до няколко години. Това означава, че докато живеят в настоящия свят, хората трябва да считат истината за своя основа. Това е единственият начин да останат непоколебими и да спечелят одобрението на Бог. Ако хората искат да стигнат до разбиране на по-дълбоки и по-висши истини, те трябва да разполагат с най-основните неща — т.е. нещата, които съставляват една основа. Да имаш нестабилна основа е най-опасното нещо. Не гледайте отвисоко на тези най-основни истини, на тези най-основни принципи и пътища на практикуване. Щом са истини, значи са неща, които хората трябва да притежават и да практикуват. Дали са големи или малки, висши или низши — няма значение. Трябва да започнете от основните неща. Това е единственият начин да се постави солидна основа.

А сега прочетете третия стих. („Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ.“) За какво се отнася „Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ“? Отнася се до вярата и видението. Когато си подкрепян и напътстван от това видение, ще имаш път пред себе си. Ще има ли резултат от практикуването по този начин? Някои хора казват: „Омръзна ми цялото това практикуване, а Бог все още не ме е просветлил и не ми е казал нищо. Не мога да почувствам присъствието на Бог. Дали наистина има Бог?“. Не можеш да мислиш по този начин. Бог е всемогъщ, независимо дали ти говори или не. Когато Бог иска да ти говори и ти говори, Той е всемогъщ. Когато Бог не иска да ти говори и не ти говори, Той си остава всемогъщ. Бог е всемогъщ, независимо дали ти позволява да разбереш нещата или не. Същността и идентичността на Бог са неизменни. Това е видението, което хората трябва да разберат. Това е третият стих в откъса и той е много прост. Въпреки че е прост, хората трябва действително да го преживяват. Когато го правят, ще се потвърди, че тези слова всъщност са истината, и те повече няма да смеят да се съмняват в тях по какъвто и да е начин.

Да продължим и да прочетем четвъртия ред. (Трябва да имаш огромен стремеж към Бог.) „Трябва да имаш огромен стремеж към Бог“ — това изисква Бог от човека. Хората трябва да разберат какво се има предвид под „огромен“. Дали е „огромно“ да се перчиш и да се изтъкваш, сърцето ти да е пълно с амбиция, да си надменен и самоправеден, да си деспотичен и властен и да не се подчиняваш на никого? Как трябва да се разбира израза „огромен стремеж към Бог“? Как имаш „стремеж към Бог“? Това е като при предишния посочен израз, трябва „по-често да поставяш такива въпроси пред Бог и да Му предлагаш искрено сърце“ — трябва да имаш желание и въжделение за стремеж да разбираш истината и стремеж към спасение, а също така трябва да имаш желание да приемеш Божието върховенство и Божието устройване, да стигнеш до разбиране на Божиите намерения и до покорство пред Божието върховенство. Това се нарича огромен стремеж към Бог. Макар че Бог използва човешки език, за да опише ярко този въпрос, хората трябва да възприемат значението му по чист начин, а не да го тълкуват крайно. Думата „огромен“ тук не се отнася до изкуствено използване на прекомерно количество груба сила, за да правиш нещата по безразсъдно смел начин. Тя не включва насилие, а още по-малко невежество или безразсъдство. „Огромен“ се отнася предимно до човешкия стремеж. Това е както когато човек цени нещо до такава степен, че просто трябва да го има, и е решен да го притежава и няма да се откаже, докато не го постигне. Този „огромен стремеж към Бог“ е нещо напълно положително и може да доведе само до положителни резултати. Така че какво е точното значение на „огромен стремеж към Бог“? (Това означава да идваме по-често пред Бог и да имаме желанието и решителността да разберем истината и да разберем Божиите намерения в нещата, с които човек се сблъсква.) Точно така, ето колко е просто. Това просто означава да изоставиш интересите и удоволствията на плътта си и също така да се откажеш от личното си свободно време и да използваш това време за положителни неща, като например да търсиш от Бог, да се молиш на Бог, да идваш пред Бог и да се опитваш да разбереш Божието върховенство. Означава да се молиш здравомислещо за нещо и да търсиш, да отдаваш времето и енергията си и да плащаш определена цена, за да разбереш даден аспект на истината. Това се нарича огромен стремеж към Бог. Дали това е точен начин да го опишем? Дали е съгласно разума на нормалната човешка природа? Лесни ли са за разбиране тези слова? (Да.) Тогава тези проявления включват ли това да се озъбиш и да оголиш нокти, и насилствено да грабнеш това, което искаш? Проявява ли се това в грубост, безразсъдство и липса на мъдрост? (Не.) Тогава какво се има предвид под „огромен“? Повторете това, което току-що ви казах. (Това означава да сме способни да идваме по-често пред Бог, да имаме стремление да разберем истината, да сме способни да се откажем от някои удоволствия на плътта, да отделяме повече време и енергия да търсим истината и да сме способни да отдаваме енергия и да плащаме определена цена за това.) А как това се прилага конкретно на практика? Ще ви дам един пример. Понякога внезапно осъзнаваш, че отдавна не си гледал любимия си актьор и се чудиш в какви филми участва. Ще поискаш да потърсиш новини за него в компютъра, но тогава ще се замислиш и ще си кажеш: „Това не е правилно, какво общо имат с мен филмите, в които той играе? Да гледаш филми през цялото време означава да пренебрегваш същинската си работа. Трябва да дойда пред Бог и да се моля“. Тогава ще се успокоиш и ще си спомниш проблема, по който преди това си търсил отговор в присъствието на Бог. Все още ти липсва каквото и да е понятие за този въпрос и изобщо не го разбираш, затова просто ще смириш сърцето си пред Бог и ще Му се молиш. „Боже, готов съм да изложа сърцето си пред Теб. Средата, която наскоро преживях, ми оказа голямо влияние. Въпреки това все още не мога да се покоря и все още не мога ясно да видя, че това е Твоето върховенство. Моля Те, просветли ме, напътствай ме и разкрий моята поквара и непокорство в средата, която Ти подреждаш за мен, за да мога да разбера Твоето намерение и да се покоря“. След като се помолиш, ще размишляваш и ще си кажеш: „Не, проблемът ми все още не е разрешен. Трябва да чета повече Божиите слова, за да намеря решение“. След това веднага ще продължиш да четеш Божиите слова известно време. Като погледнеш кое време е станало, ще си кажеш: „О, вече мина половин час! Божиите слова наистина са добри, но откъсът, който прочетох, изобщо не е свързан с моя проблем, така че въпросът ми все още не е решен. Не знам какво иска Бог да разбера с тази подредба на средата за мен и не знам какво е намерението Му. Трябва бързо да се заема с изпълнението на дълга си и да не отлагам важните въпроси. Може би някой ден ще прочета подходящите Божии слова и ще реша проблема си“. Това отдаване на време и енергия ли е? (Да.) Ето колко е просто. Докато се опълчваш на собствените си предпочитания и се отказваш от развлечения и от свободното си време, ще придобиеш капчица искреност и ще практикуваш частица огромен стремеж към Бог. В сърцето си ще се почувстваш невероятно спокоен и умиротворен. За пръв път в живота си лично ще преживееш великия покой и подхранването от това да се опълчиш на плътта и да изоставиш насладата на собствената си плът. Освен това лично ще опиташ вкуса на това как ако притихнеш пред Бог, четеш Неговите слова, отвориш сърцето си за Него и Му изричаш думите, които са в сърцето ти, това ще ти донесе мир и удовлетворение — нещо, което заниманието с тенденциите и социалните дела не може да ти донесе — а също можеш да придобиеш нещо от това, да разбереш истината и да прозреш много неща. В резултат на това ще почувстваш, че Божиите слова действително са добри, че Бог наистина е добър и че постигането на истината означава действително да придобиеш съкровище. Не само че ще си способен да прозреш много неща без объркване, но и ще си способен да живееш пред Бог и да живееш според Божиите слова. Това са резултатите, които може да постигне огромният стремеж към Бог. Да практикуваш по този начин, като посвещаваш времето и енергията си, отказваш се от насладите на плътта си — това е едно от проявленията на огромния стремеж към Бог. И така, какво мислите? Празно ли е това проявление? (Не е празно.) Лесно ли се постига? (Да.) Постига се много лесно. То е нещо, което хората с нормална човешка природа могат да постигнат.

Хората имат избор, когато мислят. Ако нещо им се случи и направят грешен избор, трябва да се променят и да направят правилния избор. В никакъв случай не бива да упорстват в грешките си. Така правят умните хора. Ако знаят обаче, че изборът им е грешен, и не се променят, значи не обичат истината. Такива хора не искат Бог искрено. Да речем например, че искаш да изпълняваш дълга си нехайно. Опитваш се да намалиш темпото и да избегнеш Божията проверка. В такива моменти бързо заставаш пред Бог, молиш се и разсъждаваш дали си постъпил правилно. След това си мислиш следното: „Защо вярвам в Бог? Подобно нехайство може и да мине пред хората, но дали ще мине пред Бог? Освен това вярвам в Бог не за да се отпускам, а за да ме спаси. Това мое поведение не е израз на нормална човешка природа и Бог не го одобрява. Не! Навън можех да се отпускам и да правя каквото си поискам, но сега съм в Божия дом, под Божието върховенство и Бог ме гледа изпитателно. Аз съм човек и трябва да постъпвам според съвестта си. Не мога да правя каквото си поискам. Трябва да действам според Божиите слова, не бива да бъда нехаен. Не мога да се отпускам. И така, как трябва да постъпя, за да не се отпускам, да не бъда нехаен? Трябва да положа някакви усилия. Досега ми се струваше твърде трудно да постъпвам така, исках да избегна страданието. Сега обаче разбирам, че е ефективно, макар и да е по-трудно да постъпвам така, и затова именно така трябва да правя“. В моменти, в които работиш, но все още се опасяваш от страданието, трябва да се молиш на Бог по следния начин: „О, Боже! Аз съм мързелив и лукав човек. Умолявам Те да ме дисциплинираш, да ме укориш, така че съвестта ми да се разчувства и да се засрамя. Не искам да бъда нехаен. Моля Те да ме напътстваш и да ме просветлиш, да ми покажеш моето непокорство и моята грозота“. Когато се молиш така, размишляваш и се опитваш да опознаеш себе си, това ще породи чувство на съжаление и ще си способен да намразиш своята грозота, а грешното ти състояние ще започне да се променя и ще си способен да размишляваш и да си кажеш: „Защо съм нехаен? Защо все се опитвам да се отпускам? Нямам нито съвест, нито разум, щом постъпвам така. Все още ли съм човек, който вярва в Бог? Защо не се отнасям сериозно към нещата? Дали не трябва само да отделя малко повече време и усилия? Това не е голямо бреме. Това трябва да правя. Достоен ли съм да се нарека човешко същество, ако дори това не мога да направя?“. В резултат на това ще вземеш решение и ще дадеш обет: „О, Боже! Разочаровах Те. Наистина съм твърде дълбоко покварен. Нямам съвест и разум, нямам човешка природа. Искам да се покая. Моля Те да ми простиш. Определено ще се променя. Ако не се покая, искам да ме накажеш“. След това нагласата ти ще се промени и ти самият ще започнеш да се променяш. Ще постъпваш и ще изпълняваш дълга си съвестно, по-рядко ще си нехаен и ще можеш да страдаш и да платиш цена. Ще почувстваш, че е прекрасно да изпълняваш дълга си така, а сърцето ти ще е спокойно и радостно. Когато хората могат да приемат Божията внимателна проверка, когато могат да Му се молят и да се осланят на Него, състоянието им скоро ще се промени. Когато негативното състояние на сърцето ти се е променило и си се опълчил на собствените си намерения и егоистичните желания на плътта, когато си способен да се избавиш от удобствата и насладите на плътта и да действаш в съответствие с Божиите изисквания, и вече не си деспотичен или безразсъден, сърцето ти ще почувства мир и съвестта ти няма да те укорява. Лесно ли е да се опълчиш на плътта и да действаш в съответствие с Божиите изисквания по този начин? Стига хората да имат огромен стремеж към Бог, те могат да се опълчат на плътта и да практикуват истината. А стига да си способен да практикуваш по този начин, тогава, преди да се усетиш, ще навлезеш в истината реалност. Няма да е никак трудно. Разбира се, когато практикуваш истината, трябва да преминеш през процеса на борба и процеса на промяна на мисленето си, а те трябва да се преодолеят чрез търсене на истината. Ако си човек, който не обича истината, ще ти е трудно да преодолееш негативното си състояние и няма да си способен да разбереш истината и да я практикуваш. Степента на трудност, с която се сблъсква човек в процеса на промяна на мисленето си, зависи от това дали може да приеме истината. Ако не може да приеме истината, тогава ще му е твърде трудно да промени мисленето си. От друга страна за тези, които могат да приемат истината, това няма да е никак трудно. Те ще са способни по естествен начин да практикуват и да се покоряват на истината. Хората, които наистина обичат истината, могат да се осланят на Бог, за да победят трудности от всякаква степен. По този начин те ще имат свидетелство за преживяване, а това е сърце, което има огромно желание за Бог. Тъй като твоето сърце има огромно желание за Бог, означава ли това, че не ти е позволено да имаш поквара и непокорство? Не. Означава, че тъй като имаш сърце с огромно желание за Бог, можеш поне да действаш в съответствие със съвестта и разума си и можеш да търсиш истината. По този начин можеш да направиш правилния избор във всяка ситуация, да практикуваш и да навлезеш в правилната посока. Това се нарича сърце с огромно желание за Бог. Дали тези проявления са празни? (Не са празни.) Те не са празни или нереалистични, а много практически и конкретни и изобщо не са абстрактни. Някои хора казват: „О, вярвам в Бог от много години, но винаги срещам трудности, когато дойде време да практикувам истината. Толкова се безпокоя, че ме облива пот, но въпреки това нямам път. Винаги искам да практикувам истината, без да се изправям пред някакви физически трудности или интересите ми да търпят загуби, и в резултат на това не мога да намеря път. Едва сега осъзнавам, че да имаш сърце с огромно желание за Бог е толкова просто. Само ако знаех това преди и бях приложил тези слова на практика по-рано!“. Кого трябва да виниш за това, че не си практикувал Божиите слова? Кой те е принуждавал да не цениш Божиите слова през всичките тези години, а вместо това просто сляпо да се луташ? Сега можем да обобщим следното изречение: когато вярваш в Бог, трябва да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, за да разбереш истината. Само ако стигнеш до момента, в който се справяш с въпросите в съответствие с истините принципи, можеш да придобиеш Божието одобрение. Категорично не бива да правиш нещата в съответствие със собствената си воля или да се домогваш до слава и придобивки и не бива да създаваш клики или да търсиш поддръжници в църквата. Нищо добро не очаква тези, които го правят. Всички онези, които не са съсредоточени върху доброто изпълнение на дълга си, които не се стремят към истината, които винаги се възхищават и разчитат на други хора и които обичат да следват лъжеводачи и антихристи, като създават безсмислена суматоха, сами се погубват, като се лутат и губят шанса си за спасение. Това ще ги остави слисани. Ако искаш да се възпреш от това все да постигаш своето, трябва повече да идваш пред Бог, да Му се молиш и да търсиш истината във всичко. Това е начинът, по който можеш да стигнеш до резултата да разбереш истината, да тръгнеш по пътя на практикуването на истината и да навлезеш в реалността на истината. Основният момент тук е, че никога не бива да следваш други хора или да си в единомислие с тях, като един ден следваш даден човек, защото го смяташ за велик, а на следващия ден следваш някой друг, защото го смяташ за прав, като прекарваш толкова много време в лутане без да придобиеш истината. Независимо с какви проблеми се сблъскваш, трябва да търсиш истината и да ги преодоляваш в съответствие с Божиите слова. Ако сляпо следваш други хора, като следваш този, който говори добре и използва високопарни думи, вероятно ще бъдеш измамен. Хората, които вярват в Бог, трябва само да вярват, че Божиите слова са истината, трябва да слушат само Божиите слова и да практикуват в съответствие с Божиите слова. Като правиш това, ще избегнеш следването на други хора и вървенето заедно с тях по грешния път.

Да продължим нататък и да прочетем следващия ред. („Ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана.“) Това също се отнася до практикуването. „Ненаситно да търсиш“ означава да искаш да практикуваш истината, но да ти липсва път, и да искаш да удовлетвориш Бог, но да не знаеш как да практикуваш — когато си ненаситен по този начин, ще търсиш и ще се молиш. Непрекъснато да чувстваш, че ти липсва твърде много, и по-конкретно да установяваш, че ти липсва път, когато ти се случва нещо, да не знаеш какво да направиш, за да удовлетвориш Бог, винаги да се бунтуваш и да правиш нещата по твоя начин с неспокойно сърце, да искаш да практикуваш истината, но да не знаеш как — това е чувството да бъдеш ненаситен. Ако си ненаситен, трябва да търсиш. Ако не търсиш, няма да имаш път. Ако не търсиш, ще изпаднеш в мрак. Ако никога не търсиш, с теб ще бъде свършено. Ще бъдеш неверник. Какво означава да „отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана“? Означава, че когато хората се сблъскват със ситуации, те винаги имат своя собствена воля, винаги мислят за интересите на собствената си плът и винаги търсят изход за плътта си. В такива моменти съвестта ти ще те упреква, като те подтиква да практикуваш истината и да се покориш на Бог. В такива ситуации в сърцето ти ще се води борба и ти трябва да отхвърлиш извиненията на Сатана и да отхвърлиш различните доводи на плътта. Да „отхвърлиш“ означава да си способен да вникнеш в различните извинения и доводи на хората да не практикуват истината, които са намеренията и хитростите на Сатана, и да ги прозреш, след което да им се опълчиш. Това е процесът на отхвърляне. Понякога в хората се зараждат определени покварени идеи, намерения и цели, както и някои човешки познания, философии, теории и начини, средства, хитрости и схеми на взаимодействие с другите и т.н. Когато това се случи, хората трябва незабавно да осъзнаят, че това са разкрити от тях покварени неща и трябва да ги сграбчат, да търсят истината, да ги разнищят обстойно, да видят ясно реалността им и изцяло да ги отхвърлят и да им се опълчат, като ги прекъснат в зародиш. Независимо кога се случва това, стига у човека да са възникнали покварени идеи, мисли, намерения или представи, той трябва незабавно да сграбчи тези неща, да вникне в тях и да ги прозре, да им се опълчи и след това да се промени коренно. Такъв е процесът. Така се практикува отхвърляне на Сатана и опълчване на плътта. Нима не е много просто? Всъщност този процес вече бе споменат в двата примера, които току-що чухте. Това е принцип на практикуване при неправилните състояния, които възникват у хората, когато ги сполети нещо.

Продължете да четете. („Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце.“) Това означава да търсиш и да чакаш с цялото си сърце и ум. Тези четири простички фрази „Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце“ имат две значения. Какви са тези две значения? (Първото е „не се обезсърчавай“ и „не бъди слаб“. Тоест, не се обезсърчавай и не се обезкуражавай, когато срещаш трудности или не можеш мигновено да разбереш нещата в процеса на търсенето си. Второто е, че трябва да търсиш и да чакаш с цялото си сърце. Тоест трябва да проявяваш постоянство в процеса на търсенето си, трябва да продължаваш да търсиш и да се молиш, когато не разбираш, и да чакаш да се разкрият Божиите намерения. Това е второто значение.) „Не се обезсърчавай. Не бъди слаб“ означава, че хората трябва да поддържат истинска вяра в Бог, да вярват, че Бог е всемогъщ и че Бог може да ги просветли и да ги направи способни да разберат истината. Тогава защо не можеш сега да разбереш истината? Защо Бог не те просветлява сега? Трябва да има някаква причина за това. Коя е една основна причина? Просто не е настъпило Божието време. Бог изпитва вярата ти и в същото време иска да използва този метод, за да укрепи вярата ти. Това е основното нещо, което хората трябва да разбират и да знаят. Да предположим, че си действал в съответствие с принципите, изисквани от Бог, молил си се, търсил си, в сърцето ти има огромно желание за Бог, започнал си да цениш Божиите слова, интересуваш се от Божиите слова и често си напомняш да практикуваш и да преживяваш Божиите слова, да идваш пред Бог, да не се отклоняваш от Него и да търсиш, когато правиш нещо. Обаче си мислиш: „Не смятам, че ясно съм почувствал Бог да ми е дал някакво специално просветление, озарение или напътствие и дори нямам отявленото чувство, че Бог ми е дал някакви специални дарби, таланти или специални способности за дълга, който изпълнявам. Вместо това имам чувството, че хора, които не могат да се съизмерват с мен, разбират повече от мен, справят се по-добре с дълга си и са по-красноречиви в разпространяването на евангелието. Защо не съм толкова добър, колкото другите хора? Защо още стоя на едно място и нямам голям напредък?“. Има две причини за това: едната е, че самите хора имат много проблеми като например индивидуалните им методи, намерения и цели на търсенето, както и свои намерения и мотиви, когато се молят на Бог и отправят изисквания към Него и т.н. Във всички тези неща трябва да размишляваш, да придобиваш познание, да откриваш проблемите в себе си и незабавно да промениш посоката си. Не е необходимо да навлизаме в подробности за това. Втората причина е, че когато става въпрос за това колко дава Бог на различните хора и как ги дарява, Той има свой собствен метод. Бог е изрекъл словата: „Ще покажа милост към когото ще покажа, и ще пожаля когото ще пожаля“ (Изход 33:19). Може би ти си обектът на Божията милост, може би си обектът на Неговата жалост, а може и да не си нито един от тези два типа хора, за които говори Бог. Може би Бог смята, че си по-силен от останалите или че се нуждаеш от повече време от останалите, за да бъдеш подложен на изпитание и закален. Има много причини, но независимо от причината, всичко направено от Бог е правилно. Хората не бива да предявяват никакви прекомерни претенции към Бог. Единственото, което трябва да правиш, е да търсиш с цялото си сърце и да чакаш с цялото си сърце. Преди Бог да ти позволи да разбереш и да ти даде отговори, единственото, което трябва да правиш, е да търсиш, като в същото време чакаш момента, в който Бог ще ти даде нещо, в който Бог ще е милостив към теб и в който Бог ще те просветли и напътства. Противно на човешките представи, Бог не разпределя нещата поравно между хората, затова не можеш да използваш думата „поравно“, за да настояваш за нещо от Бог. Когато Бог ти дава нещо, това е моментът, в който трябва да го получиш. Когато Бог не ти дава нещо, очевидно моментът не е подходящ или правилен в Божиите очи и затова не бива да го получиш в този момент. Когато Бог казва, че не бива да получиш нещо, и Бог не иска да ти го даде, какво трябва да направиш? Човек с разум би казал: „Ако Бог не ми го дава, тогава ще се покоря и ще чакам. В момента не съм достоен да го получа, може би защото духовният ми ръст не може да го понесе, но сърцето ми може да се покори на Бог без оплакване или подозрение и със сигурност без никакви съмнения“. В този момент хората не бива да губят разума си. Независимо как се отнася с теб Бог, ти трябва да избереш с разум да се покориш на Бог. Има само едно отношение, което сътворените същества трябва да имат към Бог — да слушат и да се покоряват, те нямат друг избор. Бог обаче може да се отнася към теб по различни начини. За това си има основание. Бог има свои собствени намерения. Той прави Своя собствен избор и има Свои собствени методи, когато става въпрос да направи тези неща и когато става въпрос за отношението, което Той приема към всеки човек. Разбира се, този избор и тези методи са подкрепени от Божиите цели. Преди хората да имат разбиране за тези цели, единственото нещо, което трябва и могат да правят, е да търсят и да чакат, като същевременно избягват да правят каквото и да било, за да се бунтуват срещу Бог. Последното нещо, което хората трябва да правят в такива времена — тоест, когато не чувстват Божието просветление, напътствие, милост и жалост — е да се отклоняват от Бог и да казват, че Той не е праведен, или да крещят на Бог или дори да се отричат от Бог, когато не могат да почувстват Неговото просветление и напътствие. Това е нещо, което Бог най-малко желае да види. Разбира се, ако наистина стигнеш дотам, че да се отречеш от Бог, да отречеш Неговата праведност, да отречеш Неговата идентичност и Неговата същност и да крещиш на Бог, това ще потвърди, че Бог е бил прав най-малкото да възприеме отношение, при което не ти обръща внимание. Ако не можеш дори да издържиш това незначително изпитание и проверка, значи ти липсва и най-малката вяра в Бог, а убеждението ти е много празно. Когато човек не чувства Божието просветление и напътствие, най-важното нещо за него е да търси и да чака с цялото си сърце. Търсенето и чакането са отговорности на човека, а освен това са разумът, отношението и принципът на практикуване, които хората трябва да имат по отношение на Бог. Когато търсиш и чакаш, недей да таиш мислене, основано на случайността. Недей винаги да мислиш: „Може би ако почакам, Бог ще ме дари с ясни слова. Просто трябва да бъда малко по-искрен и да видя дали Бог ще ме просветли или не. Може би Той ще ме просветли. Ако не го направи, ще измисля някакъв друг начин“. Не подхранвайте подобно мислене, основано на случайността. Бог ненавижда този вид отношение у хората. Що за отношение е това? То се води от случайността и носи в себе си изпитание. Бог ненавижда най-много именно това. Ако ще чакаш, прави го искрено. Носи в себе си нагласа, при която изпитваш глад и жажда за праведност, докато се молиш на Бог и търсиш истината, докато разрешаваш практическите си проблеми и докато умоляваш Бог за просветление и напътствие. Независимо как се отнася с теб Бог или дали в крайна сметка ти позволява да придобиеш пълно разбиране, ти трябва да се придържаш към принципа на покорство без никакво отклонение. По този начин ще се придържаш твърдо към статуса и дълга, които трябва да има едно сътворено същество. Независимо дали Бог накрая крие лицето Си от теб, дали ти показва само гърба Си или дали ти Се явява, стига да се придържаш твърдо към дълга си и първоначалната си позиция на сътворено същество, тогава ще си свидетелствал и ще си победител. „Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце.“ Тези четири кратки твърдения са много важни. Те обхващат разума, който човек трябва да притежава, първоначалната позиция, на която трябва да стои, и пътя на практикуване, който трябва да следва. Някои хора казват: „Ние всички търсим и чакаме с цялото си сърце и целия си ум, но защо Бог не ни просветлява? Защо не ми дава никакво вдъхновение?“. Бог има свои собствени намерения. Не предявявайте претенции към Бог. Това е разумът на нормалната човешка природа. Това е разумът, който сътворените същества би трябвало да притежават най-много. Според човешките умове, мисли и представи има твърде много неща, които хората не разбират, а Бог трябва да каже на хората тези неща. Бог обаче казва: „Не е Моя отговорност или задължение да ти казвам тези неща. Ако искам да знаеш нещо, ще узнаеш малка част и това ще бъде Моят начин да ти покажа благосклонност. Когато не искам да знаеш нещо, няма да кажа и дума за него и не си въобразявай, че тогава ще си способен да го разбереш!“. Някои хора казват: „Защо се противопоставяш срещу нас по този начин?“. Бог не се противопоставя срещу теб. Създателят си остава Създател и Той има Свои собствени начини и методи на действие. Въпреки че Неговите начини и методи не отговарят на човешките вкусове или на човешките идеи и представи, и със сигурност не отговарят на традиционната култура на човека, независимо с кои аспекти на човека не са в съгласие, казано по-просто — независимо от факта, че не са в съгласие с изискванията и критериите на човека — без значение какво прави Създателят и без значение дали хората могат да го разберат или не, идентичността и същността на Създателя никога няма да се променят. Хората никога не бива да използват човешки език, човешки представи или какъвто и да е човешки метод, за да измерват Създателя. Това е разумът, който хората трябва да притежават. Ако ти липсва дори тази частица разум, тогава ще бъда откровен с теб — не си способен да действаш като сътворено същество. Някой ден, рано или късно, ще ти се случи нещо лошо. Ако ти липсва дори тази частица разум, някой ден, рано или късно, сатанинският ти нрав внезапно ще се появи. Тогава ще се съмняваш в Бог, ще Го обиждаш с думи, ще се отричаш от Него и ще Го предадеш. Тогава с теб ще е напълно свършено и трябва да бъдеш отстранен. Следователно разумът, който сътворените същества трябва да притежават, е много важен. „Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце.“ Тези четири твърдения са разумът и принципите, които сътворените същества трябва да имат, когато подхождат към различните среди, в които хората често се озовават в реалния си живот, и за подобряване на връзката си с Бог.

В първата част на този откъс се казва: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“, а в предпоследния стих се казва: „Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце“. Някои хора казват: „Дали неизреченият смисъл на словата „не проявявай нетърпение относно решенията“ не е този, че крайният изход е неизбежен? Ако търсим и чакаме с цялото си сърце, имаме сърце с огромно желание за Бог и копнеем за Божиите слова, необходимо ли е Бог да ни даде отговор и да ни позволи да разберем истината по въпроса?“. Това е Моят отговор за вас: не е сигурно и не е задължително да е така. Всяка дума в този откъс е изискване към човека, което Бог предлага, принцип на практикуване, който сътворените същества трябва да спазват. Бог дава на човека път на практикуване, принципи, които хората трябва да прилагат на практика и да спазват в ситуациите, в които се озовават в ежедневието си. Бог обаче не е казал на хората: „Независимо до каква степен разбирате тези слова, стига да спазвате тези принципи, Аз съм длъжен да ви кажа фактите, длъжен съм да ви дам отговора и накрая съм длъжен да ви дам обяснение“. Бог няма тази отговорност. При Него няма такова „длъжен съм“. Хората не бива да отправят такива неразумни изисквания към Бог. Това е нещо, което всеки от вас трябва да разбере. Това „не е задължително да е така“ казва на хората един факт: Бог никога няма да спазва правилата на играта, заложени от хората в съответствие с техните човешки представи, човешки философии, човешко преживяване и човешки поуки, няма дори да спазва човешкия закон. По-скоро човешките същества трябва да спазват принципите на Божиите изисквания и да навлязат в реалността на всяка истина, която Бог е посочил. Разбрали ли сте това? (Да.) Принципите, които хората трябва да спазват, са ясно обяснени в настоящия откъс. Започнете с първия стих. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш.“) Това е принцип, който лесно се прилага на практика и лесно се разбира. Прилагането му на практика не поражда каквото и да било бреме, нито ви поставя под някакъв натиск. Той е изключително лесен. А вторият стих? („По-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце.“) Ти си нормален човек, който живее в света. Това е всичко, което ти трябва, за да постигнеш принципа „по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“. Стига да не си лишен от сърце, можеш да го направиш. Разполагаш с двадесет и четири часа в денонощието. В допълнение към нормалната ти работа, времето за почивка, хранене и лични духовни практики, лесен ли е принципът „по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“? (Лесен е.) Можете да го прилагате, докато се разхождате, разговаряте или си почивате, това няма да попречи на нормалните ви дела, на изпълнението на дълга ви или на текущата работа. Наистина е нещо много просто! Независимо какви заложби има човек, стига да предлага искрено сърце и да се стреми към истината, постепенно ще започне да разбира истината и да навлиза в тази реалност с лекота.

Кой е следващият стих? („Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ.“) Сега ще обърна този стих и ще ви попитам дали всички вярвате, че „Бог със сигурност е твоят Всемогъщ“? Кога започнахте да вярвате в това? По какви въпроси започнахте да вярвате в това? Свидетелствали ли сте за това? Имали ли сте това преживяване? Какво ще стане, ако някой те попита: „Вярваш ли, че Бог е твоят Всемогъщ?“. Може би теоретично ще отговориш без колебание: „Бог е моят Всемогъщ! Как може Бог да не е моят Всемогъщ?“. Ами ако пак те попитат: „Бог твоят Всемогъщ ли е? По какви въпроси си се уповавал на Бог и си свидетелствал за Божиите дела? До каква степен Божието всемогъщество се е разкрило лично в теб? Кога откри, че Бог е твоят Всемогъщ? По кои въпроси чувстваш, че Бог е твоят Всемогъщ? Ако признаваш, че Бог е всемогъщ и при Него няма нищо невъзможно, защо понякога си толкова слаб? Защо все още си негативен? Защо не можеш да се опълчиш на плътта и да практикуваш истината, когато ти се случи нещо? Защо винаги живееш според сатанинската философия в отношенията си с другите? Защо все още често изричаш лъжи без да чувстваш Божието порицание? Наистина ли Бог е твоят Всемогъщ? За какво точно се отнася Божието всемогъщество според теб? Дали то е съгласно същността на Бог?“. Ако ти зададат тези въпроси, би ли се осмелил все още да отговориш с такава увереност? Когато питам по този начин, хората остават без думи. Нямаш такова преживяване, не си установил връзка с Бог на това ниво. През всичките години, в които си вярвал в Бог, никога не си преживявал Божието върховенство, никога не си виждал Божията ръка, никога не си виждал върховенството, упражнявано от всемогъщата Божия ръка над хората, събитията и нещата. Това са неща, които никога не си виждал, никога не си чувал, а още по-малко си преживявал или почувствал лично. Следователно не знаеш отговора на въпроса „Бог моят Всемогъщ ли е?“ и не се осмеляваш да кажеш нищо. Това доказва, че ти липсва такава вяра. За теб този стих трябва да се превърне в твоето видение. Той трябва да е най-силното доказателство, че вярваш в Бог и Го следваш. Освен това е един от аспектите на видението, който те подкрепя, докато продължаваш напред. И въпреки това не смееш да отговориш със сигурност. Защо? Защото вярата ти в Бог е просто едно убеждение, че Бог съществува. До момента не си следвал истински Бог, не си създал истинска връзка с Него, все още не си навлязъл в реалността на Божиите слова, все още не си участвал в преживяването да се покориш на Божието върховенство и все още не си осъзнал от прякото си преживяване на факта на Божието върховенство над всички неща. Не си имал това прозрение или преживяване, а още по-малко имаш това разбиране. Ако просто те попитат дали „Бог е твоят Всемогъщ“, със сигурност ще отговориш „да“. Ако след това те попитат как си преживял това и как си стигнал до това разбиране, със сигурност ще сведеш поглед безмълвно и няма да посмееш да отговориш. Каква е причината за този факт? (Нямаме преживяване в това отношение.) Говорите от теоретична гледна точка. Фактически ти устно признаваш, че си последовател на Бог и си сътворено същество. Въпреки това от деня, в който си започнал да следваш Бог, никога не си изпълнявал отговорността на сътворено същество. Да приемеш Божието слово за основа на съществуването си, да усвоиш Божието слово като принцип и път на практикуване в изпълнението на дълга си и да навлезеш в реалността на Божието слово: това е твоята отговорност. Ако все още не си навлязъл в тези истини реалности, за какво говори това? За това, че макар да следваш Бог, макар да си изоставил семейство, работа и кариера и да си бил способен да следваш Бог до ден днешен, сърцето ти не е приело истината и живота, дарен на човечеството от Бог, а вместо това се стремиш към нещата, които самият ти обичаш и от които така и не си се избавил. Брои ли се това за следване на Бог и покорство пред Божието дело? Ако в сърцето си не приемаш житейските цели, посоки и критерии за живота и за това как живееш, които Бог е определил за човека, а само повтаряш като папагал думите, които чуваш, и издекламираш някакви доктрини, това счита ли се за приемане на истината? Въпреки че следваш Бог и външно можеш да изпълняваш дълга си, сърцето ти не е приело истината. Въпреки че си вярвал в Бог много години, принципите и методите, според които живееш, както и пътят, който животът ти следва, все още са тези на Сатана. Ти все още си си същият човек, който винаги си бил, все още живееш в съответствие със сатанинския си нрав и по начина на живот на покварения човек, и не си приел изискванията и принципите, които идват от Бог. От тази съществена гледна точка това, което правиш, не е истинско следване на Бог. Ти просто правиш нещо дребно за Бог и Му принасяш нещо дребно въз основа на признаването на теорията, че си сътворено същество и че Създателят е твоят Бог. С оглед на тази предпоставка, признаваш неохотно, че Бог е твоят Бог и ти си Негов последовател, но сърцето ти никога не е приело истински Бог за твой живот, твой Господ и твой Бог. Това ни връща към въпроса, който току-що зададох: дали „Бог е твоят Всемогъщ“? Поради посочените по-горе причини не смееш да отговориш със сигурност. За всички неща и за цялата вселена Бог е всемогъщ, но що се отнася до теб, на теория можеш да признаеш, че Бог е всемогъщ, а фактически не си преживял или видял това. По въпроса с Божието всемогъщество имаш въпросителен знак, изписан в сърцето си. Кога ще са способни хората наистина да потвърдят словата „Бог е твоят Всемогъщ“ и да превърнат това видение в основа на вярата си в Бог? Едва когато хората приемат в сърцата си Божията идентичност, Божията същност и Божия статус, когато навлязат в реалността на Божиите слова и превърнат Божиите слова в основа на своето съществуване, те ще могат истински да признаят, че „Бог е твоят Всемогъщ“. Всъщност тези слова са най-трудни за постигане, но Бог ги е посочил. Това показва, че тези слова са много важни за човека и че хората трябва да посветят енергията на целия си живот, за да преживяват и оценяват тези слова. За да дадат от дъното на сърцето си истински и сигурен отговор на въпроса, поставен чрез тези слова, хората трябва да прекарат цял един живот в усилие да установят нормална връзка между себе си и Бог, т.е. връзка между едно сътворено същество и неговия Създател. Всичко това може да се постигне въз основа на прилагането на практика на принципа „по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“. Всъщност това е доста просто да се приложи на практика, но не е лесно наистина да се постигне целта, изисквана от Бог. Човек трябва да отдаде време и усилия и да плати определена цена за това.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.