Първо ще изслушаме един химн на Божиите слова: „Следвайте Божиите слова и не можете да се изгубите“.

1  Бог се надява, че можете да ядете и пиете независимо, винаги да живеете в светлината на Божието присъствие и никога в живота си да не се отклонявате от Божиите слова. Едва тогава можете да се наситите с Божии слова. Във всяка твоя дума и дело Божиите слова със сигурност ще те водят напред. Във всяка твоя дума и дело Божиите слова със сигурност ще те водят напред. Ако наистина се доближиш до Бог до такава степен и постоянно общуваш с Бог, тогава нищо, което правиш, няма да завърши с объркване или да те остави да се чувстваш в неизвестност. Определено ще си способен да имаш Бог до себе си, винаги ще си способен да действаш в съответствие с Божието слово.

2  С всеки човек, събитие и нещо, с което се сблъскаш, Божието слово ще ти се яви по всяко време, като те напътства да действаш според Неговите намерения и да следваш словото Му във всичко, което правиш. Божието слово ще те води напред във всяко твое действие, никога няма да се заблудиш и ще си способен да живееш в нова светлина, с още повече и по-ново просветление. Не можеш да използваш човешки представи, за да обмисляш какво да правиш. Трябва да се покориш на напътствието на Божието слово, да имаш ясен ум, да си безмълвен пред Бог и да размишляваш повече. Не бъди нетърпелив за решение на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце.

3  Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия. Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия.

(Божието общение)  

Току-що прозвуча химнът „Следвайте Божиите слова и не можете да се изгубите“. След като изслушахте този химн, придобихте ли някаква светлина или пътища на практикуване? От кои слова получихте вдъхновение и светлина? „Следвайте Божиите слова и не можете да се изгубите“ — правилни ли са тези слова? Истината ли са? (Да.) Кои стихове от този химн намираш за особено полезни за твоето преживяване в реалния живот? Започни да четеш от следния стих: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце. Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия.“) Кои стихове в този откъс предлагат път на практикуване? Кои от тях са принципи на практикуване за справяне със ситуации в реалния живот, които Бог е предал на човека? Можете ли да ги откриете? Във вестниците, списанията и различните книги, които хората четат, има части, които те смятат за достойни за внимание. Кои са тези части? Това са частите, от които хората се интересуват, които хората смятат за най-важни и които предоставят важна информация, която хората трябва да знаят в ежедневието си. Така че кои части от този откъс от Божиите слова са достойни за внимание? В кои части са посочени изискванията, които Бог има към хората? Кои от тях съдържат принципите, които Бог е определил за хората, за да ги практикуват и спазват, когато се сблъскват със ситуации в ежедневието си? Можете ли да видите кои са тези части? (Не много добре.) Прочетете отново откъса. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце. Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия.“) Разбирате ли значението на всеки ред в този откъс? (Да.) Този откъс е написан с прости думи, които са лесни за разбиране. Той не е абстрактен. Лесно е да се разбере буквалното значение на тези думи, така че какъв е принципът, който се съдържа в тях? Можете ли да го откриете, когато четете тези слова? Какво представлява принципът? Ако говорим по-общо, Божиите слова и истини са принципи. Казано по този начин обаче, това звучи доста празно и дори малко абстрактно. За да сме по-конкретни, принципът представлява пътят и критерият на практикуване, който даден човек трябва да има, когато прави нещо. Именно това наричаме принцип. В такъв случай какъв е принципът в този откъс? За да сме точни, този откъс съдържа един път на практикуване. Бог вече е казал на хората как да практикуват и как да действат, когато ги сполети нещо. Прочетете отново откъса и се вслушайте внимателно в словата. („Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце. Вярвай, че Бог със сигурност е твоят Всемогъщ. Трябва да имаш огромен стремеж към Бог, ненаситно да търсиш, като същевременно отхвърляш извиненията, намеренията и хитростите на Сатана. Не се обезсърчавай. Не бъди слаб. Търси с цялото си сърце, чакай с цялото си сърце. Активно съдействай на Бог и се отърви от вътрешните си препятствия.“) Всички прочетохте този откъс три пъти. Направи ли ви той някакво впечатление? След като го прочетохте три пъти, чувствате ли нещо по-различно, отколкото когато слушате този химн, без да му обръщате голямо внимание както обикновено? (Да.) Какви принципи на практикуване можете да откриете и възприемете в този откъс? Какъв аспект на истината посочва Бог тук? Този аспект на истината е свързан с един принцип на практикуване, но какъв точно е принципът тук? Какъв вид реални въпроси засяга той? Първото изречение засяга реален въпрос — в него се говори за неща, които не разбирате. Тези неща, които не разбирате, включват въпроси, свързани с истината, вашето практикуване, промяната на нрава, проблеми, свързани с вашата сфера на работа и личните състояния, които преживявате, докато изпълнявате дълга си, както и въпроса как да разпознавате същността на хората и т.н. Такива неща действително се случват около теб и ти си ги виждал и чувал. Ти обаче не разбираш същността на тези въпроси или истините, които те засягат, а още по-малко познаваш пътя на практикуване и принципите, които са свързани с него. Естествено, не познаваш и Божиите намерения по въпроса, както и други подобни неща. Когато човек не разбира, не познава или не прозира тези неща, те се превръщат в най-големите му трудности и трябва да бъдат преодолени въз основа на Божиите слова — „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог“. Има много неща, които не разбираш — както неща във външния свят, така и неща в Божия дом. Понеже не разбираш тези неща, какво трябва да направиш? Първо, трябва да търсиш истината и да видиш какво е казано в Божието слово и какви истини принципи могат да се открият там. Трябва внимателно да размишляваш, като четеш Божиите слова няколко пъти. Първо, открий реалността на истината, а после разбери какво изисква Бог от теб. След това определи принципите на практикуване на истината — по този начин ще ти е лесно да разбереш истината. Това е процесът на четене на Божиите слова, за да се търси истината. Можеш ли да разбереш това, което казах? (Да.) Бог е подредил твоята среда, както и хората, събитията и нещата около теб. И така, какво е Божието отношение към това? Можете да го видите в Божието слово. Бог ти казва да не проявяваш нетърпение относно решенията, да не прибързваш да определяш нещата, да не отсъждаш, нито да правиш каквито и да било преценки. Защо е така? Защото ти все още не разбираш това събитие, което Бог е подредил за теб. Когато Бог ти казва да не прибързваш, какво означава това? Означава, че това събитие се е случило, че Бог го е изложил пред теб и те е поставил в тази среда, а Божието отношение е много ясно. Бог ти казва: „Не бързам да те накарам да разбереш напълно какво се случва в тази ситуация. Не бързам да те накарам незабавно да отсъдиш, да дадеш своето заключение или да предложиш някакъв вид решение за нея“. Този въпрос ти е непознат и не го разбираш, той е нещо, с което никога преди не си се сблъсквал, и е урок, който все още не си научил, а освен това нямаш познание, придобито от преживявания, или инструкция относно него и изобщо не си го преживявал преди, така че Бог не бърза да предложиш отговор. Някои хора питат: „След като Бог е подредил тази среда, защо не бърза да види резултатите от нея?“. В това се крие също така и Божието намерение. Божията цел при подредбата на средата не е да те накара бързо да стигнеш до теоретично съждение или заключение за нея. Бог иска да преживееш такава среда и събитие и иска да разбереш хората, събитията и нещата, които се съдържат там, за да можеш да си научиш урока как да се покориш на Бог. След като придобиеш такова разбиране и лично преживяване, това събитие ще има смисъл за теб и ще ти носи голямо значение и стойност. В крайна сметка, след като преживееш това нещо, придобитото от теб няма да бъде една теория, нито понятие, нито фантазия, нито съдене, нито дори познание, придобито от преживявания, или поука, извлечена от човека, а лично преживяване от първа ръка и истинско познание за него. Това познание ще бъде близо до истината или ще е в съгласие с истината. Чрез преживяване на такива неща ще си способен да видиш, че Божието отношение към човека е много ясно и изразено по лесен за възприемане начин. От гледна точка на Бог, Той не настоява да дадеш бързо своя отговор или да връчиш своя отзив. Бог иска ти да преживееш тази среда. Това е Неговото отношение. И тъй като това е Божието отношение, Той има изискване и критерий за човека. Този критерий е принцип, който хората трябва да практикуват. Какво представлява принципът на практикуване? Това е подходът, методът и средствата, които прилагаш, когато се сблъскаш с определено събитие. Когато разбереш Божието намерение и отношение във връзка с дадено събитие, трябва да приложиш на практика Божиите изисквания. А какво изисква Бог от теб? Бог каза: „Не проявявай нетърпение относно решенията“. Това „не проявявай нетърпение относно решенията“ има предистория. Защо тогава Бог поставя такова изискване и критерий за човека? Наясно ли сте с този въпрос? Така е, защото ти си обикновен човек. Ти не си свръхчовек, мисленето ти е такова на нормален човек. Ти си най-обикновен човек. Независимо дали ще доживееш до четиридесет, петдесет или дори осемдесет години, винаги ще продължаваш да израстваш. Не оставаш завинаги такъв, какъвто си се родил. Твоите сегашни преживявания, познание, придобито от преживявания, разбиране, нещата, които виждаш и чуваш, житейските ти преживявания и т.н. — всичко това, заедно с всички неща, които знаеш и разбираш в сърцето и ума си — всички те са съвкупност от резултати от дългогодишно шлифоване. Това се нарича нормална човешка природа. Това е процесът на нормално човешко израстване, определен за човека от Бог, и е израз на нормална човешка природа. Така че, когато попаднеш на нещо, което не разбираш, на нещо непознато за теб, Бог не изисква от теб да дадеш бърз отговор и да реагираш на него много бързо, все едно си робот. Тъй като роботът въвежда цялата информация в паметта си наведнъж, когато го попиташ за отговор, той го дава след едно търсене — стига отговорът да може да бъде намерен в паметта му. Това не е същото като при нормалните хора. Дори когато вече са преживели нещо, не е задължително то да е запазено в паметта им. Що се отнася до хората, само нещата, свързани с нормалната човешка природа, като например познание, придобито от преживяване, преживявания, житейско преживяване и истинско познание от първа ръка, ги отличават от свръхчовеците, роботите и човешките същества със специални сили.

Бог е посочил изисквания и критерии за хората, основани на това, от което се нуждаят и което трябва да притежават хората с нормална човешка природа, и е посочил път на практикуване. Какъв е този път на практикуване? Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш. Това ти казва, че е безполезно да се втурваш да намираш решения. Защо е така? Ти си просто един обикновен човек. Макар че може да имаш малко познание, придобито от преживявания, и разбиране от предишните си преживявания, ако същото нещо се повтори в бъдеще, не е задължително да можеш да схванеш напълно Божиите намерения, да практикуваш в пълно съответствие с истината или да получиш отлични оценки. Това е още по-малко вероятно, когато става въпрос за неща, които не разбираш, така че при тези обстоятелства трябва още по-малко да бързаш да намериш решение. Какво се казва на хората в напътствието да не проявяват нетърпение относно решенията? Смисълът е хората да разберат нормалната човешка природа. Нормалната човешка природа не е изключителна, необикновена или специална. Цялото човешко разбиране, познание, придобито от преживявания, разпознаване и възприемане на различни неща, както и човешките възгледи за същността на различните типове хора, се постига чрез преживяване на различни среди, хора, събития и неща. Това е нормалната човешка природа. В нея няма нищо свръхестествено и тя е летвата, която никой човек не може да прескочи. Ако желаеш да излезеш извън тези закони, които Бог е създал за човека, това не би било нормално. От една страна, това само би показало, че не знаеш какво е нормална човешка природа. От друга страна, би разкрило прекомерната ти надменност и непрактичност. Бог е казал на хората да не проявяват нетърпение относно решенията на това, което не разбират. Тъй като ти си нормален човек, необходимо е Бог да подреди повече видове среда за теб, за да можеш да преживяваш, да разбираш и да разпознаваш човешката поквара, която се показва в тях, а също и да разбираш Божиите намерения чрез тези хора, събития и неща. Ето това трябва да правят хората с нормална човешка природа. И така, какъв път на практикуване може да се открие в „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“? (Не проявявай нетърпение относно решенията.) Когато човек се сблъска с някаква ситуация и не може да я прозре или разбере, когато никога преди това не се е сблъсквал с нея или не си е мислил за нея, и когато му е невъзможно дори да си представи как да реши този въпрос, като се осланя на човешките представи, какво трябва да направи? Какъв е принципът, който Бог изисква? (Не проявявай нетърпение относно решенията.) Бог е поискал това от теб, така че как трябва да практикуваш? С каква нагласа трябва да подхождаш към такива неща? Когато хората, които притежават нормална човешка природа, се сблъскват с неща, които не могат да прозрат, не могат да разберат и за които нямат преживяване, или дори със ситуации, в които са напълно безпомощни, те трябва първо да възприемат подходящо отношение и да кажат: „Не разбирам, не мога да прозра и нямам преживяване за такъв вид неща, нито знам какво да правя. Аз съм просто един обикновен човек, така че това, което мога да постигна, си има граници. Няма нищо срамно в това да не си способен да прозреш или да разбереш някои неща и със сигурност няма нищо срамно да ти липсва преживяване за тях“. Когато осъзнаеш, че няма нищо срамно в това, приключен ли е въпросът? Ще бъде ли решен проблемът? Да не се тревожиш, че ще си навлечеш срам, е само едно разбиране и отношение, което хората могат да възприемат към подобни неща. Това не е същото като да практикуваш в съответствие с Божиите изисквания. Така че как може човек да практикува в съответствие с Божиите изисквания? Да кажем, че си мислиш: „Никога преди не съм преживявал подобно нещо и не мога да го прозра. Не знам какво означава Божията подредба на такава среда или какъв изход цели да постигне. Не знам и какво е отношението на Бог. Следователно не виждам нужда да се безпокоя за това. Просто ще го оставя да следва естествения си път и няма да му обръщам внимание“ — какво мислите за подобно отношение? Това ли е отношението, с което се търси истината? Това ли е отношението, с което се практикува в съответствие с Божиите намерения? Това ли е отношението, с което се следва Божието слово? (Не.) Когато се сблъскат с подобна ситуация, други хора си мислят: „Не мога да прозра или да разбера този въпрос, а и никога преди не съм го преживявал. Никога не съм учил за това в университета. Имам магистърска степен, докторска степен и дори съм работил като професор — ако аз не мога да разбера това, кой изобщо би могъл? Няма ли да е твърде неловко да позволя всички да разберат, че не мога да прозра това и нямам преживяване за него? Няма ли всички да ме гледат отвисоко? Не, не мога да кажа, че това е нещо, което не мога да прозра. Трябва да кажа: „Относно подобни въпроси се обърнете към Божието слово, търсете и ще намерите отговора“. Предпочитам да умра, отколкото да призная, че не мога да прозра или да разбера този въпрос“. Какво мислите за това отношение? (Не е добро.) За кого се мисли този човек? Мисли си, че е светец, че е съвършен човек. Мисли си: „Наистина ли може да има неща, които аз като достоен студент в университета, виден учен, притежател на магистърска и докторска степен, голяма и известна личност, да не мога да разбера или да прозра? Невъзможно! А дори и да имаше такова нещо, едва ли някой от вас би могъл да го разбере, така че това не е проблем. Дори и да не можех да прозра такова нещо, със сигурност нямаше да ви позволя да разберете това. „Не мога да го прозра“, „не разбирам“, „не мога“ — такива думи никога не трябва да излизат от устата ми!“. Що за човек е това? (Надменен човек.) Това е надменен и самонадеян човек, на когото му липсва разум. Ако този тип човек прочете словата „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“, ще придобие ли път на практикуване? Ще получи ли искра на вдъхновение? Ако не получи, четенето на тези слова ще е било съвсем напразно за него. Тези слова са написани ясно и са лесни за възприемане. Защо тогава не може да ги разбере? Всички тези години, които си прекарал в изучаване и научаване на думи, са били безполезни. Ако не можеш дори да разбереш тези прости и ясни слова, значи наистина не те бива за нищо!

Нека сега отново да погледнем какъв път на практикуване се съдържа в словата „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“. На първо място, трябва да възприемеш нагласата да не проявяваш нетърпение относно решенията, а вместо това първо да осъзнаеш какво могат да постигнат вродените ти способности, да осъзнаеш какво е нормална човешка природа и да разбереш какво има предвид Бог, когато говори за нормална човешка природа. Трябва да разбереш какво наистина има предвид Бог, когато казва, че не иска хората да са свръхчовеци или изключителни, необикновени индивиди, а просто иска те да са обикновени хора. Първо трябва да разбереш тези неща. Безполезно е да се преструваш, че знаеш неща, които не разбираш. Колкото и да се преструваш, че е обратното, пак няма да ги знаеш. Дори и да можеш да заблудиш всички останали, няма да можеш да измамиш Бог. Когато те сполетят такива неща, ако не ги разбираш, тогава просто кажи, че не ги разбираш. Трябва да имаш искрено отношение и благочестиво сърце и да позволиш на хората около теб да видят, че има неща, които не знаеш и които не можеш да прозреш, неща, които не си преживявал преди, и че си просто един обикновен човек, който не се различава от останалите. В това няма нищо срамно. Това е проявление на нормална човешка природа и ти трябва да приемеш този факт. След като приемеш този факт, какво следва? Кажи го на всички с думите: „Никога досега не съм преживявал това нещо, не мога да го прозра и не знам какво да правя. Аз съм същият като вас, макар че е възможно да ви превъзхождам в една област: видях светлината и намерих пътя на практикуване в Божиите слова, имам надежда и знам как да практикувам“. Къде се крие тази надежда? Тя се крие в Божиите слова: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“. Това означава да приемаш въпроса присърце и от време на време да го поставяш пред Бог, за да търсиш по него. Трябва да приемеш въпроса в сърцето си, да го преобразиш в нещо като задължение за теб да разбереш истината и Божието намерение в него и да го превърнеш в своя отговорност, посока и цел на твоето търсене. Ако практикуваш по този начин, ще дойдеш пред Бог, ще си способен да разрешиш проблема си и ще си навлязъл в реалността на тези слова. Как конкретно трябва да практикуваш това? Трябва да дойдеш пред Бог, за да се молиш и да търсиш, а освен това трябва да намериш възможности да споделяш този въпрос, докато разговаряш на сбирки, и да беседваш и размишляваш върху него с всички останали. „По-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце.“ Сърцето ти трябва да е искрено и истинско. Не бива просто да претупваш всичко или да действаш по нехаен начин и трябва да си сериозен за нещата, които казваш. Трябва да поемеш бремето по отношение на този въпрос и да носиш със себе си сърце, което изпитва глад и жажда за праведност, иска да разбере Божието намерение по този въпрос и да прозре до същността на въпроса, като същевременно желае да преодолее проблемите и объркването, пред които са изправени хората, когато се сблъскват с този въпрос, както и проблеми като собствения ти покварен нрав или различни анормални състояния. „По-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце.“ Това е цялостен път на практикуване, който Бог е посочил на човека. Какво виждаш в този стих? Че Божията цел при подредбата на дадена среда за човека е от една страна да позволи на хората да преживяват различни неща по многобройни начини, да извлекат поуки от тях, да навлязат в различните истини реалности, които се съдържат в Божието слово, да обогати преживяванията на хората и да им помогне да придобият по-всеобхватно и многостранно разбиране за Бог, за самите себе си, за своята среда и за човечеството. От друга страна, Бог иска хората да поддържат нормална връзка с Него, като устройва за тях някои специални видове среда и прави подредби за някои специални поуки. По този начин хората идват по-често пред Него, вместо да живеят в безбожно състояние, като казват, че вярват в Бог, но действат по начин, който няма нищо общо с Бог или истината, което ще доведе до неприятности. Следователно в средата, подредена от Бог, хората всъщност са доведени неохотно и пасивно пред Бог от самия Бог. Това показва колко внимателно е отношението на Бог. Колкото по-малко разбиране имаш по даден въпрос, толкова повече трябва да имаш богобоязливо и благочестиво сърце, и трябва често да идваш пред Бог, за да търсиш Божиите намерения и истината. Когато не разбираш нещо, се нуждаеш от Божието просветление и напътствие. Когато се сблъскваш с неща, които не разбираш, трябва да молиш Бог да работи повече върху теб. Това е Божието грижовно внимание. Колкото повече идваш пред Бог, толкова по-близо до Него ще е сърцето ти. И нима не е вярно, че колкото по-близо до Бог е сърцето ти, толкова повече ще живее в него Той? Колкото повече Бог е в сърцето на човека, толкова по-добри ще са стремежът му, пътят, по който върви, и състоянието в сърцето му. Колкото е по-близка връзката ти с Бог, толкова по-лесно ще е за теб да идваш често пред Него, за да предлагаш искреното си сърце, и толкова по-автентична ще стане вярата ти в Бог. В същото време животът, действията и поведението ти ще бъдат сдържани. Как възниква такава сдържаност? Тя възниква, когато хората често се молят на Бог, търсят истината и приемат Божията внимателна проверка. Това е най-важното нещо. И така, в какъв контекст и при какви условия може човек да приеме Божията внимателна проверка? (Когато има нормална връзка с Бог.) Точно така, когато има нормална връзка с Бог. Ако имаш нормална връзка с Бог, няма ли това да означава, че Бог е в сърцето ти и че си много близо до Него? Това ще означава, че Бог винаги има място в сърцето ти и че Бог заема много важно място в сърцето ти. В резултат на това винаги ще мислиш за Бог, ще мислиш за Божието слово, ще мислиш за Божията идентичност и същност, ще мислиш за Божието върховенство и ще мислиш за всичко, което е свързано с Бог. Ако използваме един народен израз, сърцето ти ще прелива от Бог и Бог ще заема много високо място в сърцето ти. Ако сърцето ти е изпълнено с Бог, тогава ще имаш нормална връзка с Него, ще си способен да приемеш Божията внимателна проверка, а в същото време ще имаш и богобоязливо сърце. Само тогава ще си способен да действаш сдържано. „По-често поставяй такива въпроси пред Бог“ е просто изречение, но съдържа много смислови пластове. То съдържа Божиите намерения за човечеството и отношението, с което Бог изисква от хората да действат, като същевременно предава изискванията, които Бог поставя пред човечеството. И така, какви са Божиите изисквания към човечеството? Да не се предаваш, да не бягаш и да не приемаш безразлично отношение към нещата, които те сполетяват. Какво трябва да направиш, ако си изправен пред нещо, което не разбираш и не можеш да прозреш, или което не можеш да победиш, или което дори те прави слаб? Не проявявай нетърпение относно решенията. Бог не принуждава рибата да живее на сушата. Бог никога не изисква от хората да правят неща, които са извън обсега на човешките способности. Това, което Бог би поискал да направиш, и нещата, които Той изисква от теб, са все неща, които могат да бъдат постигнати, достигнати и изпълнени от хора с нормална човешка природа. Следователно Божиите изисквания и критерии за човека не са ни най-малко празни или нереалистични. Божиите изисквания към човека не са нищо повече от критерий, който обхваща това, което могат да постигнат хората с нормална човешка природа. Ако винаги следваш фантазиите си и искаш да бъдеш по-добър, по-висш и по-способен от другите, ако винаги искаш да надминаваш другите, значи си разбрал погрешно Божия замисъл. Надменните и самоправедни хора често са такива. Бог казва да не проявявате нетърпение относно решенията, Той казва да търсите истината и да действате с принципи, но надменните и самоправедните хора не обмислят внимателно тези Божии изисквания. Вместо това те настойчиво се опитват да изпълняват нещата с прилив на сила и енергия, да правят нещата по спретнат и красив начин и за миг да задминат всички останали. Искат да са свръхчовеци и отказват да са обикновени хора. Нима това не означава да вървиш срещу законите на природата, която Бог е отредил на човека? (Да.) Те очевидно не са нормални хора. Липсва им нормална човешка природа и са твърде надменни. Пренебрегват изискванията, които са в обхвата на нормалната човешка природа, отредена от Бог за човечеството. Пренебрегват критериите, които могат да достигнат хората с нормална човешка природа, отредена от Бог за човечеството. Затова те презират Божиите изисквания и смятат: „Божиите изисквания са твърде скромни. Как може вярващите в Бог да са нормални хора? Те трябва да са някакви изключителни хора, индивиди, които надминават и превъзхождат обикновените хора. Трябва да са велики и прочути личности“. Те пренебрегват Божиите слова, като си мислят, че макар Божиите слова да са правилни и да са истината, те просто са твърде прости и обикновени, затова пренебрегват словата Му и гледат на тях отвисоко. Но точно в тези нормални и обикновени слова, толкова презирани от тези така наречени свръхчовеци и велики личности, Бог посочва принципите и пътищата, които хората трябва да спазват и да практикуват. Божиите слова са толкова искрени, обективни и практически. Те изобщо не поставят високи изисквания към хората. Всички те са неща, които хората могат и трябва да постигнат. Стига хората да имат поне малко нормален разум, не бива да се опитват да се носят в облаците, а вместо това трябва да приемат Божиите слова и истината здраво стъпили на земята, да изпълняват добре дълга си, да живеят пред Бог и да смятат истината за принцип на своето поведение и действия. Те не бива да са крайно амбициозни. От стиха „по-често поставяй такива въпроси пред Бог“ хората трябва да разберат още повече, че Божиите слова са истината и че истините са принципите, които хората трябва да практикуват. За кого се отнася тук думата „хората“? Отнася се за нормалните хора, които имат нормална рационалност и нормална преценка, които обичат положителните неща и които разбират какво е обективно, какво е практическо, какво е обичайно и какво е обикновено. Отделете малко време, за да се насладите на словата „по-често поставяй такива въпроси пред Бог“. Макар това да са прости, обикновени слова, те описват нещо, което хората, притежаващи разума на нормалната човешка природа, би трябвало да са способни да правят, а също така са и истината принцип, който даден човек с нормална човешка природа най-много би трябвало да практикува, когато се сблъсква с трудности в реалния си живот. Те са истината, от която най-много се нуждаят хората, които притежават разума на нормалната човешка природа. Те съвсем не са празни думи. Вие многократно сте пели и слушали тези обикновени слова, но никой от вас не се е отнасял към тях като към истини, които да обмисли внимателно и за които да разговаря старателно. По този начин сте позволили на тези безценни слова да ви се изплъзнат. Всъщност тези слова съдържат Божиите намерения, Божието подсещане и наставление за хората, и Божиите изисквания към хората. Те съдържат толкова много. Хората са безсърдечни и ирационални и се отнасят към тези слова като към обикновени думи. Не ги ценят, не размишляват върху тях, нито ги практикуват, а кои ще са тези, които накрая ще страдат заради това и ще са губещи? Самите хора. Нима това не е поука?

Много е лесно за нормалните хора да практикуват изискванията, посочени от Бог в настоящия откъс. В това практикуване няма нищо трудно или изтощително и то е ефективно. В крайна сметка то може да ти даде възможност постепенно да израстваш и да напредваш. Разбира се, след като приложиш на практика принципа „не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“, ще постигнеш напредък по отношение на истината, промяната в нрава, разбирането, което придобиваш от преживяването на различни среди, и т.н. Колко чудесни са тези слова! Ако хората имат разум и прилагат тези слова на практика, тогава под напътствието и насоката на Божиите слова те ще научат какви са Божиите намерения, когато Той подрежда различни видове среда. След определен период от време те накрая ще могат да берат плодовете на отплатата, да придобият преживяване и да започнат да разбират истината в тези видове среда. Когато береш плодовете на такава отплата, ще знаеш защо Бог е подредил дадената среда, какви са Божиите намерения и какво Бог иска да придобият хората от тях. Освен това всички обиколни пътища, по които поемат хората, спънките, които преживяват, изопачените разбирания, които таят, нереалистичните идеи, които притежават, представите за Бог и противопоставянето на Бог, които са възникнали в тях, и т.н. постепенно ще бъдат разобличени и разкрити, докато преживяват тази среда. Независимо дали тези неща са положителни или негативни, необходим е период на преживяване, за да се види и разбере ясно това, което се разобличава и разкрива чрез средата. По този начин се изпълнява истинското значение на Божиите слова „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш“. Тоест, когато Бог подрежда нещо, което не можеш да прозреш или разбереш, и което не си преживявал преди, нещата, които Бог иска да разбереш, да придобиеш и лично да преживееш от тази ситуация, не могат да бъдат постигнати само за ден-два. Едва след известно време и с Божията насока, просветление и напътствие на всяка крачка ще можеш постепенно да придобиеш разбиране и ще стигнеш до резултати. Не е както хората си го представят, не можеш да разбереш всичко изведнъж в изблик на просветление, нито да узнаеш какво има предвид Бог в миг на вдъхновение. Бог не прави такива неща със свръхестествени способи, Бог не действа по този начин. Това е начинът, по който Той върши делото Си. Бог ти позволява да преживееш причините за дадена ситуация и последствията от нея и ти постепенно осъзнаваш: „Значи същността на този тип човек е такава, а реалността и същността на онзи вид нещо е такава, а това изпълнява еди-кой си стих от Божието слово. Най-накрая разбирам какво е имал предвид Бог, когато е казал това. Най-накрая разбирам защо Бог е изрекъл такива неща по въпроси като този и относно хора като онези“. Бог ти позволява да стигнеш до такова осъзнаване чрез преживяванията ти. Нима не е необходимо известно време, за да осъзнаеш тези неща? (Да.) Познанието, до което стигаш, и истините, които започваш да разбираш чрез период на преживяване, не са доктрини или теоретични неща, а твоите лични преживявания и истинско познание. Това е истината реалност, в която навлизаш. Тук се крие причината и източникът на Божиите слова „не проявявай нетърпение относно решенията“. Когато Бог ти позволява да береш плодовете на отплатата от преживените от теб събития, Той не иска просто да преминеш през някакъв процес или да научиш теория, а да придобиеш разбиране, някакво познание, положителна гледна точка и правилен метод на практикуване. Въпреки че настоящият откъс съдържа само няколко реда и не покрива много съдържание, поставените от Бог изисквания в него и принципите на практикуване, които Той дава на хората чрез него, са много важни. Хората не бива да имат към Божиите слова същото отношение, което имат към човешкото познание и доктрини. За да практикуваш Божиите слова, трябва да имаш принципи. Това означава, че трябва да имаш някакъв принцип, някакъв метод, който да прилагаш на практика, когато се сблъскаш с определен вид ситуация. Ето това означава да практикуваш истината. Ето това наричаме принцип. Следователно това не са само няколко прости думи. Въпреки че начинът, по който са изразени и представени, е прост и достъпен, а думите изглеждат много ясни и не са декорирани с красив и образен език или елегантни термини, нито с изтънчен начин на изразяване, и със сигурност не са изречени със снизходителен тон, а по-скоро са само искрени наставления и изисквания, казани очи в очи и свойски, те всъщност посочват на хората най-важните принципи и пътища на практикуване.

Много хора никога не приемат сериозно най-обикновените слова, изречени от Бог. Те обръщат внимание само на дълбоките и загадъчни слова, които Бог изрича като Свои слова. Нима това не е проявление на изопачено разбиране? Всяко изречение от Божиите слова е истината. Независимо дали са обикновени или дълбокомислени, всички Божии слова съдържат истини и тайнства, а за да ги разбереш и опознаеш, се изискват години преживяване и определен духовен ръст. Точно като добрите и важни Божии слова, които се съдържат в химна, който току-що изпяхте — никой не приема сериозно тези слова. Въпреки че за тях е написана музика и всички ги пеят от години, никой никога не е открил този най-важен принцип на практикуване, който те съдържат. Дори някои хора да имат в съзнанието си чувството, че Божиите слова сякаш им казват: „Не проявявай нетърпение относно решенията на това, което не разбираш, по-често поставяй такива въпроси пред Бог и Му предлагай искрено сърце“, и да чувстват, че това са изисквания на Бог към хората, в реалния си живот дали някой някога наистина е практикувал и прилагал тези Божии слова и дали е навлязъл в реалността им? Някой правил ли е това? (Не.) Никой не го е правил. Тези Божии слова са толкова прости, а никой не може да ги следва. Това не съдържа ли един съществен проблем? (Да, това показва, че хората изпитват неприязън към истината.) Нещо друго? (Тези слова, които Бог ни е изрекъл, са много практически. Всички те са слова за принципи. Ние обаче не сме приели сериозно Божиите слова, не сме им обърнали внимание и не сме ги приложили на практика.) Тогава как обикновено четете Божиите слова? (Когато четем Божиите слова, обикновено просто им хвърляме по едно око. След като разберем буквалното значение на думите, продължаваме нататък. Не разбираме какви са Божиите намерения в тези слова или какви истини принципи трябва да практикуваме. Не сме размишлявали внимателно за тях по този начин.) Отговорихте с някои теоретични идеи и казаното от вас звучи правилно, но не сте прозрели първопричината за това, а именно, че хората не ценят Божието слово. Ако цениш Божиите слова, ще си способен да откриеш съкровищата, златото и диамантите, които те съдържат, и ще се радваш на тези неща цял живот. Ако не цениш Божиите слова, няма да можеш да се сдобиеш с тези съкровища. Какво означава да не цениш Божиите слова? Това означава, че не милееш за тях. Чувстваш, че има толкова много Божии слова и че всички те са истината, и не знаеш кои от тях да цениш. Чувстваш, че всички те са обикновени, а това предвещава неприятности. Какво означава да цениш Божиите слова? Това означава да знаеш, че всички Божии слова са истини и че тези истини са най-полезните и безценни съкровища за живота и начина на живеене на хората. Това означава, че се отнасяш към Божиите слова като към съкровища, които обичаш твърде много, за да се разделиш с тях. Това отношение към Божиите слова се нарича милеене. Да милееш за Божиите слова означава, че си открил, че всички Божии слова са съкровища с безценна стойност, че те са сто пъти, дори хиляда пъти по-ценни от житейския девиз на която и да е известна или велика личност. Означава, че си получил истината на Божиите слова и че си открил най-големите и най-ценните съкровища на живота. Придобиването на тези съкровища може да ти помогне да увеличиш стойността си и да постигнеш Божието одобрение. Поради тази причина ти особено много цениш тези истини. Ще дам пример за това от реалния живот. Да кажем, че дадена жена си купува красива рокля и когато се прибира вкъщи, я пробва пред огледалото. Като се оглежда от всички страни, тя си мисли: „Тази рокля е толкова красива, платът ѝ е отличен, изработката е изящна, усещам я удобна и мека. Колко съм благословена, че мога да си купя такава хубава дреха. Това е любимата ми дреха, но не мога да я нося през цялото време. Ще я нося, когато отивам на най-изисканите събития и се срещам с най-изтъкнатите хора“. Когато има малко свободно време, тя често вади роклята, за да ѝ се възхищава и да я пробва. След шест месеца тя все така се радва на роклята и не може да понесе мисълта за раздяла с нея. Ето това означава да милееш за нещо. Вашето отношение към Божиите слова стигнало ли е до това ниво? (Не.) Колко жалко е, че все още не цените Божиите слова така, както една жена цени любимата си рокля! Нищо чудно, че сте прочели много Божии слова, но не сте успели да откриете толкова много истини и никога не сте били способни да навлезете в реалността. Винаги казвате, че всички Божии слова са истината, но това са само теоретични и словесни твърдения. Ако ви покажат един от най-простите и първоначално изразени откъси от Божиите слова и ви попитат какви истини има в тези слова, какви са намеренията на Бог или какви изисквания и критерии задава Бог на човека, вие ще останете безмълвни и няма да сте способни да кажете и дума в отговор. Много сте чели и сте слушали Божиите слова, тогава защо нямате истинско разбиране за тях? Къде се корени проблемът? Всъщност причината е, че хората не ценят достатъчно Божиите слова. Степента, до която цените Божиите слова в момента, е далеч от това да откриете истината в Божиите слова и далеч от това да откриете изискванията, принципите и пътищата на практикуване, които Бог дарява на човека чрез тези слова. Затова винаги сте объркани, когато ви сполетят някакви неща, и никога не можете да откриете принципите. Затова преживявате много неща, но никога не узнавате намеренията на Бог, нито израствате или се променяте много, нито пък берете плодовете на нещо повече от незначителна отплата. Не са ли подобни хора достойни за истинско съжаление?