Онези, които наистина вярват в Бог, са онези, които имат истинска вяра в Него. Техните чувства се водят от съвестта и разума и те вярват със сърцата си, че Божието слово е истината, че всичко, което Той прави, е правилно и в името на човешкото спасение и пречистване. Независимо дали съвпада с човешките представи и фантазии, то е от полза за хората. Онези, които не вярват истински в Бог, са лишени от съвест и разум, нито пък ги е грижа дали имат съвест и разум. Тяхното отношение към Божието слово винаги е половинчато и техните сърца не могат да почувстват, че Божието слово е истина. И така, какви са техните възгледи за съществуването на Бог? В сърцата си мислят: „Ако бог съществува, къде е той? Не го виждам. Не знам дали бог наистина съществува. Ако вярваш, че съществува, значи е така, ако не вярваш, значи го няма“. Това е тяхното мнение. И въпреки това те го обмислят, размишлявайки: „Толкова хора вярват в бог и свидетелстват за него. Може би наистина има бог. Надявам се да е така, защото ще мога да се възползвам от положението и да придобия благословения. Ще извадя късмет“. Те използват манталитета на късмета и комарджийството и желаят да участват за забавление; те мислят, че дори да не са благословени, не са загубили нищо, тъй като не са вложили нищо. Техните възгледи и отношение към съществуването на Бог са: „Съществува ли бог наистина? Няма как да съм сигурен. Къде е бог? Не знам с точност. Истината ли говорят всички, които свидетелстват за него, или лъжат? Също не съм сигурен“. Сърцето им поставя всички тези неща под въпрос. Те не могат да решат какъв е отговорът, затова постоянно се съмняват. Съмнението и погрешните им възгледи опорочават вярата им в Бог. Когато Бог говори и изказва истината, какво е отношението им към думите Му? (Съмнение и неверие.) Това не е главният им възглед; вие не виждате нещата ясно. Те приемат ли Божието слово за истината? (Не.) Какво си мислят? „Толкова много хора харесват да четат божието слово, така че защо и аз да не проявя интерес? Какво мога да спечеля, ако чета божието слово и разбера истината? Каква е ползата? Възможно ли е наистина човек да влезе в небесното царство? То е невидимо за хората. Според мен трябва да има някаква действителна полза от вярата в бог, това трябва да дава някакво реално предимство“. Те се притесняват, че ако не разберат истината, ще бъдат отстранени, затова слушат проповеди от време на време. Но след това не спират да размишляват: „Казват, че божието слово има власт и могъщество, но защо аз не ги чувам или усещам? Казват, че божието слово може да промени човек, но защо думите му не успяха да променят мен? Все още ламтя за плътски удоволствия точно колкото преди, обичам храната и дрехите, все още съм също толкова избухлив както преди и все още се страхувам, когато ме преследва големият червен змей. Защо все още нямам вяра? Бог иска хората да бъдат честни; той иска да бъдат хора с истина и човешка природа. Честните хора не са ли глупци? Бог изисква хората да се страхуват от него и да отбягват злото, но колко хора успяват да го постигнат наистина? Човешката натура е егоистична. Ако следваш човешката си натура, следва да мислиш как да придобиеш благословения за себе си. Трябва да кроиш планове, за да си донесеш ползи. Всеки човек за самия себе си, а за дявола остават последните. Трябва да вземеш съдбата си в свои ръце, да изградиш собственото си щастие. Това е най-реалистично. Ако хората не се борят и не взимат сами своето, както и ако не живеят за слава, придобивки и облаги, няма да получат нищо. Никой няма да ти даде тези неща доброволно. Манната всъщност никога не пада от небето!“. Това са техните мнения и възгледи, тяхната философия за светските дела; това са правилата и логиката, с които оцеляват. Неверници ли са хората, които имат такива възгледи и мнения? Точно такова отношение към истината имат неверниците. Техният разум не знае какво е истина, нито къде се проявява властта и силата на Божиите слова, и те не знаят как Бог подрежда изхода на хората. Те боготворят само властта и търсят облагите, които са пред очите им. Те мислят, че ако вярват в Бог, трябва да са благословени, и че истинският път е само ако Бог ги дари с благополучие, изпълни живота им с богатство и изобилие и им даде щастлив живот. Те не вярват, че Божиите слова са истина и че Бог има върховенство над всичко, камо ли че словата Му могат да променят нрава или съдбата на човек. Поради тази причина, вярвайки в Бог, те никога не са се стремили към истината. Накратко, тъй като те не приемат Божиите слова за свой живот и като цел на живота си, тяхната вяра в Бог отслабва все повече; те не проявяват интерес към четенето на Божиите слова, нито към слушането на проповеди и дори заспиват, докато се общува за истината. На всичкото отгоре те чувстват, че да изпълняват дълга си е допълнително бреме и че работят за нищо. Сърцата им копнеят за момента, когато Божието дело ще е завършено, когато Бог ще им изложи решението си и ще видят дали действително ще придобият благословения. Ако разберат, че като вярват в Бог по този начин, те никога няма да придобият благословения, че със сигурност ще бъдат отстранени и че въпреки това ще загинат в бедствие, тогава могат да се оттеглят още сега. Макар да казват, че вярват в Бог, те се съмняват в Него в сърцата си. Казват, че Божиите слова са истината, но в сърцата си не вярват в истината. Те никога не са чели Божиите слова, нито са се вслушвали наистина в проповед. Никога не са общували за истината и никога не са я търсили в изпълнение на дълга си — те просто използват собствените си усилия. Такъв е типичният неверник. Те не са по-различни от невярващите.

Въпреки че неверниците признават съществуването на Бог, те не вярват в истината и не я приемат. В сърцата си те знаят че Бог не спасява неверниците, така че защо проточват престоя си в Божия дом? (За да придобият благословения.) Правят го, за да придобият благословения; действията им са свързани с интересите им. В сърцата на неверниците се таи очакването, че ще придобият благословения, и те вярват, че в крайна сметка ще ги сполети благополучие, ако вярват в Бог, признават Го, не се съмняват в Него и не Го изоставят. Затова, въоръжени с тази „вяра“, те се настаняват в Божия дом и нищо не може да ги накара да си тръгнат. В умовете си разбират всичко и изобщо не са глупави; те просто не разбират истината. Вярват, че стига да не вършат нищо лошо и да не смущават работата на църквата, те няма да бъдат премахнати или отлъчени от нея, и че така, чакайки търпеливо, докато един ден Божието дело е завършено, те ще се окажат победители и ще придобият благословения. Те си правят изчисления, но има нещо, което не могат да променят: тъй като не вярват, че въплътеният Бог е единственият истински Бог, и се съмняват във върховенството на Бог над всичко, те никога няма да приемат истината. Какво се случва в крайна сметка с онези, които не могат да приемат истината? (Те се отстраняват.) Да, всички те се отстраняват. Тези неверници не се интересуват от истината, но винаги таят надежда да бъдат благословени. Тяхното разбиране и определение за Божията праведност е опорочено от собствените им фантазии и очаквания и те се хващат за сламки, вкопчвайки се в думите „Бог е праведен“, сякаш от това зависи живота им. Какво точно означава това, че се вкопчват в тези думи, сякаш от това зависи живота им? Означава, че те винаги имат предубеждения и погрешни тълкувания за Божията праведност. Те си мислят: „Боже, тъй като си праведен, трябва да подхождаш към всичките ми действия въз основа на тази праведност. Не съм извършил зло, нито съм причинил прекъсване или смущение, затова трябва да ми покажеш щедро милосърдие и да ми позволиш да остана“. Това е сламката, за която се държат като удавник. Тази тяхна идея обективна и реалистична ли е? (Не е реалистична.) Защо не е реалистична? Те не вярват изцяло в Божията праведност, а искат да заложат на нея с идеята да си пробват късмета и с надеждата, че Бог ще изпълни желанията им. Това не е ли просто пожелателно мислене? Те не знаят какъв е праведният Божи нрав, не търсят истината, не се стремят да опознаят Бог и най-вече не търсят Божието слово. Те просто вярват така от пожелателно мислене и в известен смисъл опитват късмета си. Защо е възможно да мислят по този начин? Защото това е в тяхна полза: тази сламка е последният им спасителен пояс; тя е последната надежда, на която са заложили всичко. Надяват ли се да загубят, като рискуват живота си с това желание? (Не.) Когато хората залагат, те обикновено се надяват да спечелят, а в какво трябва да се вкопчат тези хора, за да смятат, че ще спечелят, и да са сигурни, че ще спечелят? В думите: „Бог е праведен“. Неверниците, които казват, че Бог е праведен, вярват ли наистина, че е така? Наистина ли вярват, че Той ще се отплати на всеки човек според делата му? Тяхното разбиране за Божията праведност същото ли е като истинската Божия праведност? (Не е.) Те знаят ли, че не е същото? (Знаят.) Тогава защо продължават да повтарят, че „Бог е праведен“? Какво се съдържа в тези техни думи? Какви намерения се съдържат в тях? (Те искат да използват тези думи, за да накарат Бог да изпълни исканията им и да им позволи да оцелеят и да влязат в небесното царство.) Да, има конкретна цел зад думите: те се опитват да заставят Бог с тях. Изричайки тези думи, те имат предвид: „Ти не си ли праведен? Платих толкова много цени, така че трябва да действаш въз основа на своята праведност. Обикалял съм толкова много и понесох толкова много страдание, сега каква благословия ме очаква?“. Това е заставяне, изнудване и шумни протести. Те мислят, че принуждават човек и се подмазват на човек, и че по този начин могат да придобият благословения и да получат каквото поискат. Бог би ли постъпил така наистина? Не, не би. Именно защото не вярват в съществуването на Бог и в Неговия нрав, и несъмнено не вярват, че Неговото слово е истина, те се осмеляват безочливо да протестират шумно срещу Бог, да спорят с Него и по този начин да си пробват късмета. Те правят такива неща именно защото са неверници. Неверниците се държат така, като от време на време казват: „Изтърпял съм толкова страдание и какво придобих?“ или „Бог е праведен, а аз имам вяра в бог, не в хората“. Неверниците често говорят така, разкриват такъв нрав и показват такова поведение — това е отношението им към Бог. Те не вярват в съществуването Му, но въпреки това искат да получат Божията благосклонност, като полагат усилия и заплащат цени, като използват словото на Бог, думи и доктрини и тези теории, за да заставят и обвинят Бог, с цел да придобият благословения. Но не правят ли грешка с такова пожелателно мислене? Ще се изплати ли залогът им в крайна сметка? (Няма.) И знаят ли, че ще загубят? Знаят ли, че правят залог и рискуват? (Знаят.) Грешите. Изобщо не знаят, а вярват, че вярата им е истинска. Защо смятат, че вярата им е истинска? Кажете Ми, как могат хората да разпознаят тези състояния и нрави? Ако живеят в света на невярващите и изучават някои от класическите творби от традиционната култура като конфуцианските Аналекти и даоисткото учение, ще могат ли да разберат те тези поведения и същности? (Не.) Никога няма да успеят. Какво трябва да направят хората, за да могат да разберат тези проблеми с природата си същност? (Да приемат Божието слово.) Първо трябва да приемат Божието слово и истината. Те трябва да имат вяра, че всяка дума от Божието слово е правилна, да го приемат и да го възприемат като един вид огледало, с което да се сравнят. Едва тогава ще могат да разпознаят състоянията и възгледите, които таят в себе си, и проблема с покварения нрав, който съществува в природата им. Ако не приемат истината и не възприемат Божието слово за истина, това огледало ще съществува ли за тях? (Не.) Няма никога да съществува за тях. Когато толкова явно се противопоставят и протестират срещу Бог дълбоко в сърцата си, могат ли да осъзнаят, че това е проблем? Никога няма да го осъзнаят. Решават, че начинът, по който мислят и се държат, е правилен, разумен и справедлив. Те се държат и вярват така, както винаги са се държали и вярвали, и не чувстват нужда да анализират нито една своя гледна точка или да се откажат от някоя от тях, и не виждат полза от това да приемат кастренето, правосъдието, наказанието или разобличаването на Божието слово. Те живеят за себе си, пребивават в собствените си вътрешни светове. Нито едно от действията им не е свързано с Божието слово. Те мислят по какъвто начин желаят и смятат всичко, в което вярват или което измислят, за правилно, за истината. Въз основа на отношението, което имат към Божието слово, те никога няма да разпознаят проблемите, които съществуват дълбоко в сърцата им. Когато те плащат цени и тичат насам-натам всеки ден, за кого и за какво тичат? Какво обуславя това поведение? Какви са подбудите им? От една страна те нямат истинска вяра в Бог, но искат да рискуват с Него въз основа на манталитета да си пробват късмета. От друга страна те са погълнати от желанието си за благословения. Всеки път, когато си помислят за придобиването на благословения, за получаването на Божието обещание, те хукват още по ентусиазирано насам-натам. В дълбините на сърцата им разцъфтява радост и някои от тях започват да се вълнуват и да проливат сълзи, мислейки, че Бог им дава толкова много и че е толкова обичен. Това не са ли погрешни схващания? Тези състояния и чувства изглеждат същите като онези, които усещат дълбоко в сърцата си стремящите се към истината хора, когато преживеят поразяването, дисциплината и порицанието на Бог. Онези, които се стремят към истината, също проливат сълзи и отправят благодарности към Бог, но по какъв начин се различават тези два вида хора по природа? Когато хората, които се стремят към истината, понасят болка и страдание, причината е, че се чувстват задължени на Бог и недостойни за Божието обещание и благословенията Му. Те се чувстват много щастливи, че Бог вече им е дал толкова много, но дълбоко в сърцата си са разстроени, тъй като смятат, че не са направили достатъчно и че имат дълг към Бог. Понякога те се вълнуват и просълзяват, но това е защото благодарят на Бог за Неговата благодат, милосърдие и търпимост. Когато видят как Бог не гледа прегрешенията им, нито непокорността и покварата им, а все пак им показва милосърдие и търпимост и ги ръководи, дарявайки ги с благодат, те всъщност се чувстват задължени и огорчени дълбоко в сърцата си. Те са в състояние на разкаяние и покаяние и дори не смеят да мислят за това дали имат каквато и да е възможност да придобият благословения, тъй като се чувстват недостойни. Какво е естеството на сълзите на неверниците? Нека ви дам описание и вие ще прецените дали е точно. Когато нещо ги сполети и те виждат великото дело на Светия дух и благодатта, която Бог дарява, когато те са трогнати от Светия дух и са ръководени и просветлени от Бог, и когато работата им е плодотворна, те се чувстват щастливи и дълбоко в сърцето си се молят на Бог: „О, боже, благодаря ти за твоите благословения и напътствия. Цялата тази слава е твоя“. В дълбините на сърцата си се чувстват доволни от себе си и мислят: „Бог все още не ме е изоставил. Преди мислех, че не вярвам истински в бог, като неверник, но сега виждам, че все пак съм благословен от бог и че той не ме е напуснал. Това означава, че надеждата и шансовете ми да придобия благословения и красива крайна цел все повече се увеличават. Изглежда, че решението ми да вярвам в бог беше правилно; бил съм избран от бог“. Когато мислят така, те чувстват ли се задължени? Разбират ли себе си? Ненавиждат ли истински сатанинската си природа и надменния си нрав? (Не.) Изпитват ли истинска благодарност за делото, което Бог е извършил в тях? (Не.) Дори да изказват някаква повърхностна благодарност, дълбоко в сърцата си те мислят: „Определено е вярно, че бог ме е избрал. Как бих могъл да повярвам в него, ако той не ме бе избрал?“. Накрая те отдават всичко на това, че им се изплаща страданието, което са изтърпели, и цените, които са платили, и мислят, че придобиването на благословения на практика им е подсигурено. Те не се чувстват задължени на Бог, не разбират себе си и имат още по-малко истинска благодарност към Бог, като в същото време желанието им за благословения се засилва все повече. Каква е разликата между хората, чието желание да придобият благословения става все по-силно, и хората, които се чувстват недостойни за благословения, недостойни да получат Божието обещание и недостойни да бъдат ръководени и насочвани от Бог? Едните отстъпват, не желаят да се борят и се чувстват недостойни да придобият благословения, докато другите винаги искат да се борят, винаги кроят планове и пресмятат как да уредят сметките си с Бог, мислейки: „Аз съм вярващ от толкова много години и съм изстрадал толкова много, така че колко добри са шансовете ми да придобия благословения? Бог ще ме дари ли с благословения в бъдеще?“. Разликата е поразителна: единият се бори, докато другият се чувства недостоен. Кой от тези два типа хора има съвест и разум? (Този, който се чувства недостоен за благословения.) Този, който се чувства недостоен за благословения и който разбира действителната ситуация. Той смята, че едно незначително сътворено същество е недостойно за благословения пред Създателя. Чувства се задължен и се разкайва, като също така притежава истинско разбиране и дори още повече изпитва истинска благодарност към Бог в дълбините на сърцето си. Той е намерил правилното си място. Другият вид се бори: бори се за крайна цел, за статус и за благословения. С каква цел понася всичкото това страдание и плаща всички тези цени? Прави го, за да ги размени за благословения и крайна цел. Надява се да продаде собствения си труд, за да получи награда от Бог. Такъв човек истинско сътворено същество ли е в очите на Бог? Това ли е сътвореното същество, което Бог иска? (Не.) Бог казвал ли е някога, че единственият начин да придобиеш благословения или награди е да се бориш за тях? (Не.) Тогава какво изисква Бог от хората? (Да се държим правилно, за да изпълним добре дълга на едно сътворено същество.) (Да станем честни хора.) Това са някои конкретни изисквания, какви други има? (Да следваме Божието слово и Божиите изисквания в действията си.) (Да прилагаме на практика каквито истини знаем.) Тези неща не са целта. Продължавате да изпускате същността на въпроса. Вие все още не знаете какво изисква Бог от хората. Неговите изисквания всъщност са доста прости: вслушвайте се в Словото Му и Му се покорявайте. Това са изискванията. Вслушването в Божието слово означава да прилагаме на практика Неговите изисквания за хората. В допълнение към изискванията, които току-що споменахте, всъщност има още много. Какво ще кажете за покоряването на Бог? Не разбираш винаги Божиите намерения, но способен ли си да Му се покориш? Това е свързано с отношението на едно сътворено същество към Създателя. Понякога може да не разбираш Божието слово, след като го прочетеш, тъй като Той просто ти дава заповед — вслушваш ли се в нея? Трябва да се вслушаш в нея, без да питаш дали е правилна или грешна, нито каква е причината за нея. Трябва да послушаш всичко, което Бог ти казва или ти възлага да направиш; това е покоряването. Едва когато постигнеш покоряване, ще бъдеш сътворено същество в Божиите очи. Да слушаш Божието слово и да Му се покоряваш: това са Божиите изисквания за хората. Има и друга фраза: следване на Божия път. Какво означава това „следване“? Това означава да практикуваш съгласно Божието слово, да живееш според него и да бъдеш човек, който следва Неговия път. Какъв е Неговият път? Това е Неговото слово. Всъщност „да се вслушваш в Божието слово и да Му се покоряваш“ и „да следваш Божия път“ означават едно и също и Бог иска такъв вид човек. Бог казвал ли е някога на хората „Няма нужда да се вслушваш в словото Ми. Може просто да се стремиш към благословения. Никога не забравяй, че можеш да бъдеш благословен. За тази цел трябва да се откажеш от всичко, да понесеш повече трудности, да заплатиш повече цени и да тичаш насам-натам повече?“. Бог поставя ли тези изисквания? Те присъстват ли някъде в Неговото слово? (Не.) Истина ли са тези думи? (Не.) Не е ли непокорство неверниците да приемат тези думи за истината? Какво се случва, когато ги приемат за истината? Те могат да се възползват от тези думи, точно те са техния стремеж и амбиция. Взимат ли предвид какво изисква Бог от хората в сърцата им? Могат ли да спазят или реализират тези изисквания? (Не могат.) Защо не могат? Защото веднага щом реализират тези изисквания — да се вслушват в Божието слово и да Му се покоряват, това означава, че трябва да се откажат от желанието си да бъдат благословени и от идеята, че имат право да се стремят към благословения и възнаграждения. Благословенията и възнагражденията са тяхната жизнена сила, така че ще се съгласят ли да се откажат от тях? (Не.) Тези неща са самият им живот, така че ако се откажат от тях, те ще загубят душите си и животът им вече няма да има никакъв смисъл. Те живеят за благословения, затова ако поискаш да се откажат от придобиването на благословения, значи искаш да нарушат принципите и насоката на поведението си и да се опълчат срещу себе си, затова те не могат да го приемат. Това означава, че да поискаш да практикуват истината, да се вслушват в Божието слово и да Му се покоряват е прекалено трудно за тях, то е дори по-изтощително от това да накараш стара крава да се качи на дърво. Самата им природа диктува, че не са способни на тези неща.

Да живеете според желанието и намерението да придобиете благословения ли искате, или искате да изпълните добре дълга си, стъпили здраво на земята, да сте задоволително сътворено същество и човек, който се вслушва в Божието слово и Му се покорява? Кой вид човек искате да бъдете? (Искам да бъда сътворено същество, здраво стъпило на земята.) Някои хора не са готови на това. Те казват: „Да живееш така е прекалено потисническо. Предпочитам да умра или просто да спра да вярвам. Без малко желание за благословения, без малко амбиция, на хората им липсва мотивация. Няма начин да мога да живея така, прекалено потисническо е“. Някой сред вас мисли ли така? (Боже, аз понякога мисля така. От време на време изпадам в такова състояние.) Чести ли се срещат тези състояния? Често ли ги изпитвате, или рядко? Кое е по-силно: желанието ви за благословения или волята ви да бъдете сътворено същество? Идеята да се откажете от всякакво желание за благословения и да изпълнявате дълга си, здраво стъпили на земята, кара ли ви да се чувствате като спихнал балон, сякаш животът ви няма смисъл, нямате интерес към нищо и не можете да съберете сили? (Това ме описва идеално.) В такъв случай тежко ли е това състояние? Само понякога ли усещате лек импулс да придобивате благословения, или това е обичайно за вас? Кое от двете? Знаете ли в момента дали сте истински вярващ, или неверник? Ако чувствате, че всичките ви състояния и поведения са на истински вярващ, не на неверник, и че истински вярвате в съществуването на Бог и сте готови да приемете словото Му, но просто имате известни амбиции и суета, и се надявате да придобиете благословения, това не е проблем; все още може да бъдете спасени и все още можете да се промените. Ако сте неверник с особено силно желание за благословения, тогава сте в беда. Към кой път са поели такива хора? (Пътя на антихриста.) Ако са способни да поемат към пътя на антихриста, с какъв статус ще завършат отношенията им с Бог? (С противопоставяне на Бог.) Способни ли сте да стигнете дотам, да бъдете в противопоставяне на Бог? (Не желая да Му се противопоставям.) Това, че не желаете, е само ваше желание. Тези неща част от вашата природа същност ли са? Би ли било възможно да тръгнете по този път? (Ако не положа усилие по отношение на истината, лесно бих могъл да се озова по този път, но ако осъзнавам това и искам да се променя, да обърна посоката си, мога да се справя малко по-добре.) Да осъзнавате това показва, че все още имате осъзнатост в сърцето си, че все още имате стремеж и че все още искате да се стремите към истината, но в сърцата ви има дълбоко вкоренени покварени нрави, затова там винаги присъства конфликт. С всяка стъпка към истината, която правите, и всеки път, когато приемате истината, в сърцата ви се разразява конфликт и постоянно живеете в период на борба. Така се чувстват новите вярващи. Съвсем нормално е да има конфликт и той е неизбежен за онези, които искат да се стремят към истината. Този конфликт достига своя край, когато те придобият истината, когато Сатана е победен, когато сатанинските им нрави, философии и логика са унищожени и когато истината възтържествува и поема сърцата им. Онези, които не се стремят към истината, които живеят според сатанинските си нрави, чувстват, че всичко е наред в сърцата им, и там изобщо няма никакъв конфликт. Те са вцепенени и тъпи, те принадлежат на мъртвите; всички, които не приемат истината, са мъртви. Какво е предимството да изпитваш конфликт в сърцето си? Например, ако половината ти мисли са негативни и половината са положителни, тогава положителните мисли ще ти дадат шанса да решиш да поемеш по пътя на стремеж към истината, след като приключи конфликтът, което означава, че имаш 50/50 надежда да бъдеш спасен. Негативните мисли може да те накарат да последваш плътските си мисли и идеи или да следваш собствените си намерения, подбуди и възгледи по време на конфликта. Това може да те отведе по пътя на антихриста и да те накара да поемеш в посока към противопоставяне на Бог. Ако обаче любовта ти към истината е велика и си способен да я приемеш и да се опълчиш на Сатана, тогава шансовете ти за спасение също са велики. Това се определя от способността ти да приемеш истината и да я използваш, за да изчистиш покварените нрави от себе си. Това зависи изцяло от теб, никой друг не може да ти помогне; това е твоя лична работа. Дали обичаш истината, или не, е твоя лична работа и когато в дълбините на сърцето ти има конфликт, никой не може да ти помогне да решиш дали в края на краищата ще избереш истината, или ще удовлетвориш собствените си егоистични желания, това е твое вътрешно дело. Другите могат само да те напътстват чрез общение и съвети; обаче пътят, който избираш накрая, не е ничия друга работа освен твоя. Всички би трябвало да разбират това.

22 август, 2019 г.