Мнозина биват отстранени, след като са изпълнявали дълг само около година, две или между три и пет години. Каква е основната причина за това? Може да се каже, че е предимно поради липса на съвест или разум у хората, и липса на човешка природа. Не стига че не приемат истината, ами причиняват прекъсвания и смущения, и са винаги нехайни при изпълнението на дълга си. Никога не слушат, без значение как с тях разговарят за истината, не се съобразяват и са дръзки, когато ги кастрят. В крайна сметка няма друг вариант, освен да бъдат премахнати и отстранени. Какъв проблем разкрива това? За да изпълняват дълга си, хората трябва най-малкото да притежават съвест и разум, без това ще им бъде трудно да останат непоколебими. Всички, у които липсват съвест и разум, нямат човешка природа и не могат да приемат истината, затова Бог не може да ги спаси, а те, дори и да полагат труд, няма да го вършат съгласно критериите. Трябва да имате ясно разбиране по този въпрос. Ако в бъдеще срещнете хора без съвест и разум, тоест хора без човешка природа — трябва да ги премахнете възможно най-бързо.

Някои хора не поемат никаква отговорност при изпълнението на дълга си, винаги са нехайни. Макар да виждат проблема, нямат желание да търсят решение, страхуват се да не обидят някого и претупват нещата, и в резултат работата трябва да се върши отново. След като изпълняваш този дълг, ти трябва да поемеш отговорност за него. Защо не приемаш това сериозно? Защо си нехаен? Небрежен ли си в своите отговорности, когато изпълняваш дълга си по този начин? Независимо чия е основната отговорност, всеки носи отговорност да следи внимателно нещата, всеки трябва да поеме това бреме и това чувство за отговорност — но никой от вас не обръща внимание, наистина сте нехайни, липсва ви преданост, небрежни сте в дълга си! Не става въпрос, че не виждате проблема, а че не желаете да поемете отговорност — или като видите проблем, не си давате много зор за него, а ви стига нещата да станат „що годе“. Дали нехайството в този случай не са опит да измамиш Бог? Ако при работата си и разговорите с вас за истината, смятах „що годе“ за приемливо, то какво печелите вие от това, предвид заложбите и стремежите ви? Ако отношението ми беше като вашето, вие не бихте могли да спечелите нищо. Защо казвам това? Отчасти защото не вършите нищо добросъвестно, а сте и с доста посредствени заложби, доста безчувствени. Точно защото виждам, че освен слабите заложби, всички вие сте безчувствени и без любов към истината, без стремеж към истината, затова трябва да говоря подробно. Трябва да обяснявам подробно всичко, да разчленявам и раздробявам думите в речта Си, да говоря за тях от всеки ъгъл и по всеки начин. Само тогава можете да разберете нещичко. Ако съм нехаен към вас, ако казвам две думи по някаква тема, когато съм в настроение, без да влагам мисъл или да полагам усилия, без да Ми е на сърце, и ако не говоря, когато нямам настройка, вие какво печелите? Със заложби като вашите няма как да разберете истината. Нищо няма да спечелите, най-малкото пък да постигнете спасение. Аз обаче не мога да извърша това, трябва да говоря обстойно. Трябва да вляза в подробности, да дам примери за състоянията на всеки човешки тип, за отношенията на хората към истината и за всеки покварен нрав. Само тогава ще възприемете думите Ми и ще разберете това, което чувате. Независимо за какъв аспект на истината разговарям, Аз говоря чрез различни методи, със стил на общуване с възрастни и с деца, под формата на обосновки и приказки, използвам теория и практика, говоря за преживявания, така че хората да могат да разберат истината и да навлязат в реалността. По този начин онези, които притежават сърце и заложби, ще имат шанса да разберат и приемат истината, и да бъдат спасени. Но отношението към дълга ви е било винаги нехайно, все отлагате и не ви интересува колко дълго се бавят нещата заради вас. Не размишлявате как да търсите истината, за да решавате проблеми, изобщо не мислите как да изпълните дълга си правилно, за да можете да свидетелствате за Бог. Това е пренебрегване на дълга. Затова израствате много бавно в живота си, но не се разстройвате от това колко време сте пропилели. Всъщност, ако изпълнявахте дълга си съвестно и отговорно, за по-малко от пет-шест години щяхте да можете да говорите от собствен опит и да свидетелствате за Бог, а различните дейности щяха да бъдат извършени по-ефективно. Вие обаче нито искате да проявявате внимание към Божиите намерения, нито се стремите към истината. Има неща, които не знаете как да направите, затова ви давам точни указания. Няма нужда да мислите, просто трябва да слушате и да се хващате на работа. Това е малкото отговорност, която трябва да поемете, но дори и това не е по силите ви. Къде ви е предаността? Никъде не я виждам! Единственото, което правите, е да говорите сладки приказки. В сърцата си знаете какво трябва да правите, но вие просто не практикувате истината. Това е бунтарство срещу Бог, а в основата ѝ лежи липсата на любов към истината. Знаете много добре в сърцата си как да действате в съответствие с истината, просто не го прилагате на практика. Това е сериозен проблем; вие се вглеждате в истината, но не я прилагате на практика. Изобщо не сте хора, които се покоряват на Бог. За да изпълнявате дълг в Божия дом, най-малкото, което трябва да направите, е да търсите истината и да я практикувате и да действате според принципите. Ако не можеш да практикуваш истината в изпълнението на дълга си, къде можеш да я практикуваш? А ако не практикуваш нищо от истината, значи си неверник. Каква е целта ти всъщност, ако не приемаш истината, а още по-малко я практикуваш и само се мотаеш в Божия дом? Да не би да искаш да превърнеш Божия дом в свой старчески дом или в приют за бедни? Ако е така, значи нещо си се объркал — Божият дом не се грижи за използвачи и непрокопсаници. Всеки, който има лоша човешка природа, който не изпълнява дълга си с готовност, който не е годен за изпълнението на дълг, трябва да бъде премахнат; всички неверници, които изобщо не приемат истината, трябва да бъдат отстранени. Някои хора разбират истината, но не могат да я приложат на практика в изпълнението на дълга си. Когато видят проблем, те не го решават, и макар да знаят, че е тяхна отговорност, не дават всичко от себе си. Ако дори не изпълняваш отговорностите, на които си способен, каква стойност и какъв резултат може да има изпълнението на дълга ти изобщо? Има ли смисъл да вярваш в Бог по този начин? Човек, който разбира истината, но не може да я практикува, който не може да понесе трудностите, които трябва да понесе, е негоден за изпълнение на дълг. Някои хора, които изпълняват дълг, всъщност го правят само за да бъдат нахранени. Те са просяци. Мислят, че ако свършат няколко задачи в Божия дом, ще са си осигурили храна и квартира, без да им се налага да си намират работа. Има ли такава изгодна сделка? Божият дом не се грижи за нехранимайковци. Ако някой, който ни най-малко не практикува истината и винаги е нехаен в изпълнението на дълга си, каже, че вярва в Бог, Бог ще го приеме ли? Всички тези хора са неверници, а в Божиите очи са злодеи.

Хората, които истински вярват в Бог, изпълняват дълга си с готовност, без да пресмятат личната си изгода и загуба. Когато изпълняваш дълга си, трябва да се осланяш на съвестта и разума си и наистина трябва да полагаш усилия, независимо от това дали се стремиш към истината. Какво означава наистина да полагаш усилия? Не е нищо повече от нехайство, нито е истинско полагане на усилия, ако се задоволяваш само с това да полагаш някакви символични усилия и да понесеш малко физическо страдание, но не приемаш сериозно дълга си и не търсиш истините принципи. Ключът към полагането на усилия е да вложиш в тях сърцето си, да се боиш от Бог в сърцето си, да проявяваш внимание към Божиите намерения, да се ужасяваш от това да се бунтуваш срещу Бог и да Го нараниш, и да понесеш всякакви страдания, за да изпълниш дълга си добре и да удовлетвориш Бог. Ако така имаш боголюбиво сърце, ще можеш да изпълняваш дълга си правилно. Ако не се боиш от Бог в сърцето си, няма да имаш бреме, когато изпълняваш дълга си, няма да се интересуваш от него и неизбежно ще се отнасяш нехайно, ще симулираш дейност и няма да постигаш реални резултати, а това не е изпълняване на дълг. Ако наистина чувстваш бреме и смяташ, че изпълнението на дълга ти е твоя лична отговорност, а в противен случай си звяр и не си годен да живееш, само ако изпълняваш дълга си както трябва, си достоен да се наричаш човек, и можеш да се изправиш пред собствената си съвест — ако си поел това бреме, когато изпълняваш дълга си, ще си способен да вършиш съвестно всичко, да търсиш истината и да постъпваш според принципите. Така ще си способен да изпълняваш дълга си правилно и да удовлетвориш Бог. Ако си достоен за дадената ти от Бог мисия, за всичко, което Бог е пожертвал за теб, и за очакванията Му към теб, тогава това е истинско полагане на усилия. Сега разбираш ли? Ако просто претупваш нещата в изпълнението на дълга си и изобщо не търсиш резултати, значи си лицемер, вълк в овча кожа. Можеш да измамиш хората, но Бог не можеш да излъжеш. Ако изпълняваш дълга си без реална цена и преданост, то това не е съгласно критериите. Ако не полагаш истински усилия във вярата си в Бог и в изпълнението на дълга си, ако все искаш да отбиеш номера и си нехаен в действията си като невярващ на служба при шефа си, ако усилията ти са просто символични и не използваш ума си, ако просто изкарваш деня и не докладваш за проблеми, които виждаш, ако видиш нещо разлято и не го почистиш и ако безразборно отминаваш всичко, което не е в твоя полза — нима това не е беда? Как може такъв човек да е член на Божия дом? Такива хора са невярващи, те не са от Божия дом. Никой от тях не е признат от Бог. Бог държи сметка за това дали си искрен и си полагал усилия при изпълнението на дълга си, и ти знаеш това много добре. И така, полагали ли сте някога реални усилия, докато изпълнявате дълга си? Приемали ли сте го на сериозно? Отнасяли ли сте се към него като към ваша отговорност и задължение? Ангажирали ли сте се с него? Трябва правилно да обмисляте и да узнаете тези въпроси, което ще улесни решаването на наличните проблеми при изпълнение на дълга ви и ще ви бъде от полза при навлизането ви в живота. Ако си винаги безотговорен, когато изпълняваш дълга си, не докладваш на водачите и работниците, когато откриеш проблеми, и не търсиш истината, за да ги решиш самостоятелно, а все си мислиш „колкото по-малко неприятности, толкова по-добре“, винаги живееш според философиите за светски отношения, винаги си нехаен при изпълнението на дълга си, никога не си предан и изобщо не приемаш истината, когато те кастрят — ако изпълняваш дълга си по този начин, значи си в опасност, ти си един от полагащите труд. Те не са членове на Божия дом, а служители, наемни работници. Щом работата приключи, те ще бъдат отстранени и естествено ще бъдат захвърлени в катастрофа. Хората от Божия дом са различни, те изпълняват дълга си не за пари или за да полагат усилия, или за да получат благословии. Те мислят така: „Член съм на Божия дом. Въпросите, които засягат Божия дом, засягат и мен. Делата на Божия дом са и мои дела. Трябва да отдам сърцето си на Божия дом“. И затова влагат сърце във всяко дело, свързано с Божия дом, и поемат отговорност за това. Поемат отговорност за всичко, за което се сетят и което виждат. Следят онези неща, които трябва да се оправят, и взимат нещата присърце. Такива са хората в Божия дом. А вие такива ли сте? (Не.) Ако само ламтите за плътските наслади, ако не обръщате внимание на нещата, които виждате, че трябва да се оправят в Божия дом, ако не вдигате паднала бутилка олио, ако вътрешно знаете, че има проблем, но не искате да го решите, значи не приемате Божия дом като свой. Такива ли сте? Ако е така, значи сте паднали дотам, че няма разлика между вас и невярващите. Ако не се покаете, трябва да ви считат за хора извън Божия дом, трябва да ви оставят настрана и да ви отстранят. Истината е, че в сърцето Си Бог желае да се отнася с вас като с членове на семейството Му, но вие не приемате истината и сте винаги нехайни и безотговорни към изпълнението на дълга си. Не се разкайвате, независимо как с вас е разговаряно за истината. Вие сте тези, които са се поставили извън Божия дом. Бог желае да ви спаси и да ви превърне в членове на Неговото семейство, но вие не приемате това. И тогава вие сте извън дома Му, вие сте невярващи. Всеки, който не приема и най-малка частица истина, може да получи отношение само като към невярващ. Ти сам си определил своя изход и позиция. Определил си я извън Божия дом. Кой, освен теб, е виновен за това? Забелязал съм, че мнозина са като бездушни животни — ден след ден знаят само да ядат и работят, без никога да ядат и пият от Божието слово и без никога да разговарят за истината. Не разбират нищо от духовните въпроси в живота и през цялото време живеят като невярващи; това са зверове, облечени в човешка кожа. Такива хора са напълно безполезни и не могат дори да полагат труд. Те са пройдохи, трябва да бъдат отстранени и бързо отпратени, и никой не бива да получи позволение да остане. Искрено вярващи в Бог са онези, които са способни да приемат истината, които, независимо как се разговаря за истината с тях или как ги кастрят, умеят да се покоряват. Те са хора, които притежават такъв разум и които също така могат да слушат и да се покоряват, когато изпълняват дълга си. Независимо какъв дълг изпълняват, те могат да поемат отговорност, да свършат правилно задачата и да се заемат с работата. Само такива индивиди са годни да се наричат хора и само те са членове на Божия дом. Хората, които полагат труд, са просто използвачи, Бог ги отритва, те не са братя и сестри, те са неверници. Ако се отнасяш с тях като с братя и сестри, си заслепен глупак. Сега е моментът всеки да се събере със себеподобните си. Сега е времето, когато Бог разкрива хората и ги отстранява. Ако вярвате истински в Бог, трябва да се стремите към истината добре и да изпълнявате добре дълга си. Ако можеш да споделиш някое свидетелство за преживяване, това доказва, че си човек, който обича истината и притежава някои истини реалности. Ако не можеш, значи си полагащ труд и има опасност да бъдеш отстранен. Ако изпълняваш добре дълга си и си отговорен и предан, значи си предан полагащ труд и можеш да останеш. Всеки, който не е предан полагащ труд, трябва да бъде отстранен. Затова само чрез добро изпълнение на дълга си можеш да останеш непоколебим в Божия дом и да бъдеш пощаден от големия катаклизъм. Доброто изпълнение на дълга е от решаващо значение. В Божия дом хората поне са честни. Това са хора, които са надеждни в дълга си, които могат да приемат Божието поръчение и предано да изпълняват дълга си. Ако нямат истинска вяра, съвест и разум, ако в сърцето им няма страх и покорство пред Бог, то тези хора не са годни да изпълняват дълг. Дори и да го изпълняват, те го правят небрежно. Те са полагащи труд — хора, които не са се покаяли искрено. Такива полагащи труд ще бъдат отстранени рано или късно. Само преданите полагащи труд ще бъдат пощадени. Въпреки че нямат истините реалности, преданите полагащи труд притежават съвест и разум, умеят да изпълняват искрено дълга си и Бог позволява да бъдат пощадени. Онези, които притежават истините реалности и могат гръмко да свидетелстват за Бог, са Неговият народ, те също ще бъдат пощадени и въведени в Неговото царство.

Точно сега, ако съдим по това как се отнасяте към дълга си, колко ефективни са действията ви и какви са резултатите от вашия дълг, вие все още не го изпълнявате съгласно критериите. Това е така, защото сте прекалено нехайни, вършите твърде много неща през пръсти, не отделяте внимание на твърде много въпроси и показвате твърде много проявления на спазване на правила. Каква е причината за това? Има ли връзка със заложбите и стремежите ви? Така изпълняват дълга си хора, които са объркани и с ограничени заложби, а също и всички онези, които не се стремят към истината. Тогава към какво точно се стремите всички вие? Дали сте хора, които се стремят към истината? (Не.) Съвсем очевидно е, че не сте хора, които се стремят към истината. Всички вие, предвид настоящия ви духовен ръст и независимо колко дълбоко или повърхностно разбирате истината, трябва да практикувате онази част, която разбирате — лесно ли ви е да сторите това? Вероятно всеки има известни трудности с това поради външни обстоятелства и субективни фактори. Но вие не сте зли хора, не сте антихристи и човешката ви природа не е толкова лоша. Нещо повече, макар и повечето да имате средни заложби, все пак трябва да можете да проумеете истината. Това гарантира, че няма да ви е толкова трудно да се стремите към истината. Някои по-дълбоки истини могат да останат неразгадани за вас, но ако говоря за тях с по-точни и конкретни изрази, ще можете да ги разберете и схванете. Стига да можете да разберете истината, независимо колко дълбоко или повърхностно я разбирате, и щом имате път, ще знаете как да практикувате. Това е основно условие за постигане на стремеж и практикуване на истината, на което всички вие отговаряте. И съответно всички следва да можете да се стремите към нея и да я практикувате. Тогава защо не сте успели да практикувате истината? Има ли нещо, което стои на пътя ви? Не би трябвало, всеки от вас следва да може да практикува истината и да върши нещата съгласно принципите и в рамките на вашия дълг. Имате тази чудесна възможност и въпреки това не успявате да го постигнете. Какво показва това? На първо място показва, че не харесвате истината и нямате интерес към нея. На второ място показва, че ви липсва истинско разбиране на стремежа и практикуването на истината, не разбирате какво означава да практикуваш истината, значимостта и ценността на това да я прилагаш на практика и кое е ценното при нейното практикуване. Ако не разбираш тези неща, ти просто вършиш всичко през пръсти, без интерес към истината или към прилагането ѝ, и все така си мислиш: „Каква е ползата да върша нещата в тон с принципите и прилагането на истината?“. Такива мисли доказват, че не разбираш ценността на истината, че още не си преживял лично ползите от вършенето на нещата според принципите и прилагането на истината, че нямаш усет за значението им, а оттам и липса на интерес към практикуването на истината. Макар че проявяваш известен интерес към проповедите и донякъде си любопитен, когато стане въпрос за практикуване на истината, интересът ти е слаб. Има хора, които са готови да слушат проповеди и да четат Божието слово, готови са да прилагат истината в делата си, но претърпяват неуспех когато се стигне до действително практикуване на истината. Излизат наяве техните предпочитания и философии за светски отношения, разкриват се покварените им нрави от рода на мързел, ламтеж за удобства, измами, борба за статус. Нямат никаква отговорност към дълга си и изобщо не вършат нещата в съответствие с принципите на истината. Само се трудят и работят, доволни са, стига да могат да избегнат страдания, и не проявяват никаква добросъвестност в нищо. Дори когато знаят, че не са изпълнили дълга си съгласно критериите, те не се самоанализират, а продължават да вършат дълга си нехайно. В дългосрочен план стават безчувствени, тъпоглави и неотзивчиви. Това е състоянието на полагащ труд.