Ако вярваш в Бог, тогава трябва да Му се подчиняваш, да прилагаш истината на практика и да изпълняваш всички свои задължения. Освен това трябва да разбереш какво следва да преживееш. Ако преживяваш само справяне, дисциплиниране и съдене, ако можеш само да се радваш на Бог, но не и да усетиш кога Той те дисциплинира или се справя с теб — това е неприемливо. Вероятно в този случай на облагородяване ще успееш да защитиш своята позиция, но това все още не е достатъчно; ти трябва да продължиш да вървиш напред. Урокът да обичаш Бог никога не спира и няма край. Хората смятат, че да вярваш в Бог е нещо изключително просто, но след като придобият практически опит, разбират, че вярата в Бог не е толкова проста, колкото си представят. Когато Бог работи с цел да облагороди човека, човекът страда. Колкото по-облагороден е един човек, толкова по-голяма ще бъде любовта му към Бог и толкова повече Божието могъщество ще се разкрива в него. И обратното, колкото по-малко облагородяване получава човек, толкова по-малко ще расте любовта му към Бог и толкова по-малко Божието могъщество ще се разкрива в него. Колкото по-голямо е облагородяването и болката на такъв човек и колкото повече мъчения преживява той, толкова по-дълбока ще бъде неговата любов към Бог, толкова по-истинска ще стане вярата му в Бог и толкова по-задълбочени ще бъдат знанията му за Него. В своя опит ще видиш хора, които страдат много, докато биват облагородявани, хора, с които Бог се справя много и които много дисциплинира, и ще видиш, че именно тези хора хранят дълбока обич към Бог и имат по-задълбочени и проникновени знания за Него. Онези, които не са имали опита да се справят с тях, имат само повърхностни знания и могат да кажат само: „Бог е толкова добър, Той дарява хората с благодат, за да могат те да Му се радват“. Когато хората са преживявали справяне и дисциплиниране, те могат да говорят за истинското знание за Бог. Така че колкото по-чудно е Божието дело в човека, толкова по-ценно и значимо е то. Колкото по-неразгадаемо е то за теб и колкото е по-несъвместимо с твоите представи, толкова по-успешно Божието дело може да те завоюва, да те спечели и да те доведе до съвършенство. Колко голямо е значението на Божието дело! Ако Бог не облагородяваше човека по този начин, ако не работеше по този метод, тогава Неговото дело щеше да бъде безрезултатно и нямаше да има никакво значение. В миналото беше казано, че Бог ще избере и спечели тази група хора и че ще ги направи пълноценни в последните дни; това има изключително значение. Колкото по-голямо е делото, което Той извършва във вас, толкова по-дълбока и по-чиста е вашата любов към Бог. Колкото по-голямо е Божието дело, толкова по-способен става човек да разбере нещо от мъдростта на Бог и толкова по-задълбочено става човешкото познание за Него. Шестхилядолетният план за управление на Бог ще приключи в последните дни. Нима наистина може да приключи лесно? Ще завърши ли Своето дело Бог, след като завоюва човечеството? Нима може да е толкова просто? На хората наистина им се струва, че е толкова просто, но Бог не прави нещата по този елементарен начин. Която и част от Божието дело да се вземе за пример, това дело винаги ще бъде необяснимо за човека. Ако можеше да го проумееш, тогава Божието дело нямаше да има никакво значение или стойност. Делото, което Бог извършва, е необяснимо; то е в пълно противоречие с твоите представи и колкото по-несъвместимо е с тези представи, толкова по-видно става, че Божието дело е смислено; ако беше съвместимо с твоите представи, то нямаше да има смисъл. Днес ти усещаш, че Божието дело е толкова чудно, и колкото по-чудно ти се струва то, толкова по-силно чувстваш, че Бог е необясним, и виждаш колко велики са Божиите дела. Ако Той вършеше само някаква повърхностна, небрежна работа, за да завоюва човека, и след това не правеше нищо друго, тогава човекът нямаше да може да види значението на Божието дело. Въпреки че облагородяването, което получаваш сега, е малко, то е много полезно за израстването ти в живота; затова е крайно необходимо да преминеш през тези трудности. Днес получаваш малко облагородяване, но по-късно наистина ще можеш да видиш делата на Бог и накрая ще кажеш: „Божиите дела са толкова чудни!“. Това ще кажеш в сърцето си. След като преживяха Божието облагородяване за известно време (изпитанието на полагащите труд и времето на порицанието), някои хора накрая казаха: „Да вярваш в Бог е много трудно!“. Това, че използваха думите „много трудно“, показва, че делата на Бог са необясними, че Божието дело има огромно значение и стойност и че Неговото дело е много достойно да бъде ценено от човека. Ако, след като съм свършил толкова много работа, ти нямаше никакви знания, тогава може ли Моето дело изобщо да има стойност? Това ще те накара да кажеш: „Да служиш на Бог е много трудно, Божиите дела са толкова чудни и Бог наистина е мъдър! Бог е толкова обичлив!“. Ако след като си преминал през период на натрупване на опит, можеш да изречеш такива думи, това е доказателство, че си спечелил Божието дело в себе си. Един ден, когато разпространяваш Евангелието в чужди страни и някой те попита: „Как се развива твоята вяра в Бог?“, ти ще можеш да кажеш: „Делата на Бог са толкова невероятни!“. Те ще почувстват, че думите ти говорят за реални преживявания. Това означава да свидетелстваш истински. Ще кажеш, че делата на Бог са изпълнени с мъдрост, че Неговото дело в теб наистина те е убедило и е завоювало твоето сърце. Ти винаги ще Го обичаш, защото Той е повече от достоен за любовта на хората! Ако можеш да изречеш тези неща, тогава можеш да развълнуваш сърцата на хората. Всичко това означава да свидетелстваш. Ако успяваш да свидетелстваш по категоричен начин, да трогваш хората до сълзи, това показва, че наистина обичаш Бог, защото можеш да свидетелстваш, че обичаш Бог, и чрез теб Божиите действия могат да бъдат потвърдени със свидетелство. Чрез твоето свидетелство други ще бъдат подтикнати да търсят Божието дело, да го преживяват и те ще могат да запазят твърдост във всяка среда, в която се намират. Това е единственият истински начин да се свидетелства и точно това се изисква от теб сега. Ти трябва да разбереш, че Божието дело има изключителна стойност и е достойно да бъде ценено от хората, че Бог е толкова скъпоценен и толкова богат; Той може не само да говори, но и да съди хората, да облагородява сърцата им, да им носи радост, да ги печели, да ги завоюва и да ги усъвършенства. От опита си ти ще разбереш, че Бог е много достоен за любов. И така, колко обичаш Бог сега? Можеш ли наистина да кажеш тези неща от сърце? Когато можеш да кажеш тези думи дълбоко от сърце, тогава ще можеш да свидетелстваш. След като твоят опит достигне това ниво, ще можеш да бъдеш свидетел за Бог и ще бъдеш подготвен за това. Ако не достигнеш това ниво в опита си, тогава все още ще си твърде далеч. Нормално е по време на процеса на облагородяване хората да показват слабости, но след облагородяването ти трябва да можеш да кажеш: „Бог е толкова мъдър в Своите дела!“. Ако наистина успееш да стигнеш до практическо разбиране на тези думи, това ще се превърне в нещо, което ще цениш високо, и твоят опит ще има стойност.

Към какво трябва да се стремиш сега? Дали можеш да свидетелстваш за Божието дело, дали можеш да станеш свидетелство и проявление на Бог и дали си подходящ да бъдеш използван от Него — това са нещата, които трябва да се опитваш да откриеш. Колко дела наистина е извършил Бог в теб? Колко си видял, колко си докоснал? Колко си преживял и какво си изпитал? Независимо от това дали Бог те е изпитвал, справял се е с теб или те е дисциплинирал, Неговите действия и Неговото дело са били извършени върху теб. Но като вярващ в Бог и като човек, който се стреми да бъде усъвършенстван от Него, можеш ли да свидетелстваш за Божието дело, като се основаваш на своя практически опит? Можеш ли да изживяваш Божието слово чрез практическия си опит? Можеш ли да се грижиш за другите чрез собствения си практически опит и да отдадеш целия си живот в името на свидетелстването за Божието дело? За да свидетелстваш за Божието дело, трябва да разчиташ на своя опит, на знанията си и на цената, която си платил. Само така можеш да удовлетвориш Неговата воля. Дали си човек, който свидетелства за Божието дело? Стремиш ли се към това? Ако можеш да свидетелстваш за Неговото име и още повече — за Неговото дело, и ако можеш да живееш по образа, който Той изисква от Своя народ, тогава ти си свидетел за Бог. Как всъщност свидетелстваш за Бог? Правиш това, като се стремиш и копнееш да изживяваш Божието слово и като свидетелстваш с думите си, позволявайки на хората да опознаят Неговото дело и да видят Неговите действия. Ако наистина се стремиш към всичко това, тогава Бог ще те усъвършенства. Ако единственото, към което се стремиш, е да бъдеш усъвършенстван от Бог и да бъдеш благословен в самия край, тогава гледната точка на твоята вяра в Бог не е чиста. Трябва да се стремиш към това да виждаш Божиите дела в реалния живот, да удовлетворяваш Бог, когато Той ти разкрива волята Си, да се стремиш да свидетелстваш за това колко удивителен и мъдър е Бог и да свидетелстваш за това как Той те дисциплинира и как се справя с теб. Всичко това са неща, които трябва да обмислиш сега. Ако единствената причина да обичаш Бог е възможността да участваш в Божията слава, след като Той те усъвършенства, тогава твоята любов все още е недостатъчна и не може да отговори на Божиите изисквания. Ти трябва да можеш да свидетелстваш за Божието дело, да удовлетворяваш Неговите изисквания и да изживяваш на практика делото, което Той извършва върху хората. Независимо дали става дума за болка, сълзи или тъга, ти трябва да изпиташ всички тези неща в практиката си. Те са предназначени да те усъвършенстват като човек, който свидетелства за Бог. Какво точно те кара сега да страдаш и да търсиш съвършенството? Дали сегашното ти страдание е наистина заради любовта към Бог и свидетелстването за Него? Или е заради блаженствата на плътта, заради твоите бъдещи перспективи и съдба? Всички твои намерения, подбуди и цели, към които се стремиш, трябва да бъдат коригирани и не могат да бъдат ръководени от собствената ти воля. Ако един човек се стреми към съвършенство, за да получи благословения и да властва, а друг се стреми към съвършенство, за да удовлетвори Бог и да свидетелства на практика за Божието дело, в коя от двете посоки би избрал да тръгнеш, за да търсиш? Ако избереш първата, тогава все още ще си твърде далеч от стандартите на Бог. Веднъж казах, че Моите действия ще станат известни в цялата вселена и че ще властвам като цар във вселената. От друга страна, това, което е поверено на вас, е да излезете, за да свидетелствате за Божието дело, а не да станете царе и да се явите пред цялата вселена. Нека Божиите дела изпълнят космоса и небесната твърд. Нека всички ги видят и признаят. Тези думи са изречени във връзка със Самия Бог и това, което хората трябва да правят, е да свидетелстват за Бог. Колко знаеш за Бог сега? Какво можеш да засвидетелстваш за Бог? С каква цел Бог усъвършенства човека? След като разбереш Божията воля, как трябва да проявиш внимание към Неговата воля? Ако желаеш да се усъвършенстваш и да свидетелстваш за Божието дело чрез това, което изживяваш, ако имаш тази движеща сила, тогава нищо не е прекалено трудно. Това, от което хората се нуждаят сега, е вяра. Ако имаш тази движеща сила, тогава е лесно да се откажеш от всяка негативност, пасивност, леност и представи на плътта, житейски философии, непокорен нрав, емоции и т.н.

Докато преминават през изпитания, за хората е нормално да са слаби, да изпитват негативизъм в себе си или да нямат яснота за Божията воля или за своя път за практикуване. Но във всеки случай ти трябва да имаш вяра в Божието дело и да не се отричаш от Бог, също като Йов. Въпреки че Йов беше слаб и прокълна деня, в който се беше родил, той не отрече, че всички неща в човешкия живот са дарени от Йехова и че Йехова е Този, който може да ги отнеме. Независимо от изпитанията, през които премина, той запази тази вяра. В твоя опит, независимо на какво облагородяване си подложен от Божиите думи, накратко, това, което Бог изисква от хората, е тяхната вяра и любов към Него. Това, което Той усъвършенства, като работи по този начин, е вярата, любовта и стремежите на хората. Бог извършва делото на усъвършенстването върху хората, а те не могат да го видят, не могат да го усетят; при такива обстоятелства това, което се изисква от теб, е твоята вяра. Вярата на хората се изисква, когато нещо не може да се види с просто око, а твоята вяра се изисква, когато не можеш да се откажеш от собствените си представи. Когато нямаш яснота за Божието дело, това, което се изисква от теб, е да имаш вяра, да заемеш твърда позиция и да свидетелстваш. Когато Йов стигна до този момент, Бог му се яви и му говори. Това означава, че само чрез вярата, която имаш вътре в себе си, ще можеш да видиш Бог, и когато имаш вяра, Бог ще те усъвършенства. Без вяра Той не може да направи това. Бог ще те дари с всичко, което се надяваш да спечелиш. Ако нямаш вяра, ти не можеш да бъдеш усъвършенстван и няма да можеш да видиш действията на Бог, а още по-малко Неговото всемогъщество. Когато имаш вяра, че ще видиш Неговите действия в своя практически опит, тогава Бог ще ти се яви и ще те просвети и напътства отвътре. Без тази вяра Бог няма да може да направи това. Ако си загубил надежда в Бог, как ще можеш да преживееш Неговото дело? Ето защо само когато имаш вяра и не таиш съмнения към Бог, само когато имаш истинска вяра в Него, независимо какво прави, Той ще те просвети и озари чрез твоя опит и само тогава ще можеш да видиш Неговите действия. Всички тези неща се постигат чрез вяра. Вярата идва само чрез облагородяване, а когато липсва облагородяване, вярата не може да се развие. За какво се отнася тази дума — „вяра“? Вярата е истинското убеждение и искреното сърце, които хората трябва да притежават, когато не могат да видят или да докоснат нещо, когато Божието дело не съответства на човешките представи, когато е недосегаемо за човека. Това е вярата, за която говоря. Хората се нуждаят от вяра по време на трудности и облагородяване, а вярата е нещо, след което идва облагородяването; облагородяването и вярата не могат да бъдат разделени. Независимо от начина, по който Бог работи, и независимо от средата, в която се намираш, ти можеш да се стремиш към живота и да търсиш истината, да търсиш знания за Божието дело, да разбираш действията на Бог и да постъпваш според истината. Да действаш по този начин означава да имаш истинска вяра и това показва, че не си загубил своята вяра в Бог. Можеш да имаш истинска вяра в Бог само ако си способен да упорстваш в търсенето на истината чрез облагородяване, ако си способен истински да обичаш Бог и да не се съмняваш в Него, ако независимо от всичко, което Той прави, ти продължаваш да практикуваш истината, за да Го удовлетворяваш, и ако можеш да търсиш задълбочено Неговата воля и да се съобразяваш с Неговата воля. В миналото, когато Бог каза, че ти ще властваш като цар, ти Го обичаше, а когато Той открито застана пред теб, ти Го следваше. Но сега Бог е скрит, ти не можеш да Го видиш и те сполетяха беди — губиш ли тогава надежда в Бог? Така че ти трябва винаги да се стремиш към живота и да се опитваш да удовлетвориш Божията воля. Това се нарича истинска вяра, а тя е най-вярната и най-красивата любов.

В миналото всички хора заставаха пред Бог, за да вземат своите решения, и казваха: „Дори ако никой друг не обича Бог, аз трябва да Го обичам“. Но сега те спохожда облагородяване и тъй като то не съответства на твоите представи, ти губиш вяра в Бог. Това истинска любов ли е? Чел си много пъти за делата на Йов — нима си забравил за тях? Истинската любов може да се оформи само от дълбините на вярата. Чрез облагородяванията, на които си подложен, ти развиваш истинска любов към Бог и именно благодарение на своята вяра можеш да се съобразяваш с Божията воля в практическия си опит; именно благодарение на вярата се отричаш от собствената си плът и се стремиш към живота; това е, което хората трябва да правят. Ако правиш това, ще можеш да разбереш Божиите действия, но ако ти липсва вяра, няма да можеш да разбереш Божиите действия или да преживееш Неговото дело. Ако искаш да бъдеш използван и усъвършенстван от Бог, трябва да притежаваш всичко: готовност да страдаш, вяра, издръжливост, покорство и способност да преживяваш Божието дело, да разбираш Неговата воля, да се съобразяваш с Неговата скръб и т.н. Усъвършенстването на човека не е лесно и всяко едно облагородяване, което преживяваш, изисква твоята вяра и любов. Ако искаш да бъдеш усъвършенстван от Бог, не е достатъчно само да бързаш напред по пътя, нито пък само да даваш всичко от себе си за Бог. Трябва да притежаваш много неща, за да можеш да се превърнеш в човек, който е усъвършенстван от Бог. Когато се сблъскваш със страдание, трябва да можеш да оставиш настрана грижата за плътта и да не се оплакваш от Бог. Когато Бог се скрие от теб, ти трябва да намериш вярата да Го следваш, да запазиш любовта, която си имал преди, без да позволяваш тя да се поколебае или да изчезне. Независимо какво прави Бог, ти трябва да се подчиняваш на Неговия замисъл и да си готов да прокълнеш собствената си плът, вместо да се оплакваш от Него. Когато си изправен пред изпитания, трябва да удовлетвориш Бог, въпреки че може да плачеш горчиво или да не желаеш да се разделиш с нещо, което обичаш. Само това е истинска любов и вяра. Независимо какъв е реалният ти ръст, първо трябва да притежаваш воля да понасяш трудностите и истинска вяра, а също така трябва да имаш волята да се отречеш от плътта. Трябва да си готов да понасяш трудности, с които се сблъскваш лично, да понасяш загуби, свързани с личните ти интереси, за да удовлетвориш Божията воля. Също така трябва да можеш да изпитваш съжаление за себе си в сърцето си: в миналото не си успял да удовлетвориш Бог и сега можеш да съжаляваш за себе си. Не трябва да ти липсва нито едно от тези неща — именно чрез тях Бог ще те усъвършенства. Ако не успееш да изпълниш тези критерии, тогава ти не можеш да бъдеш усъвършенстван.