За пръв път Бог стана плът чрез зачатие от Светия Дух и това е свързано с делото, което Му предстоеше да извърши. Името на Исус отбеляза началото на Епохата на благодатта. Когато Исус започна да изпълнява служението Си, Светият Дух започна да свидетелства за името Исус, а името Йехова повече не се споменаваше. Вместо това Светият Дух започна ново дело преди всичко под името Исус. Онези, които повярваха в Него, свидетелстваха за Исус Христос, а делото, което вършеха, също беше заради Исус Христос. Завършването на старозаветната Епоха на закона означаваше, че делото, извършвано предимно под името Йехова, беше приключило. След това Божието име вече не беше Йехова — вместо това Той беше наречен Исус и оттогава Светият Дух започна да работи предимно под името Исус. И така, хората дори до днес ядат и пият думите на Йехова и все още вършат всичко според делото от Епохата на закона — не си ли и ти сред тях, не спазваш ли сляпо някакви правила? Не продължават ли да живеят в миналото тези хора? Сега вече знаете, че последните дни са настъпили. Възможно ли е, когато Исус дойде, Той все още да се нарича Исус? Йехова каза на израилския народ, че ще дойде Месия, но когато дойде, Той не беше наречен Месия, а Исус. Исус каза, че ще дойде отново и че ще дойде точно така, както си е заминал. Това бяха думите на Исус, но ти видя ли Исус да Си отива? Исус Си замина на бял облак, но възможно ли е Той лично да се завърне сред хората на бял облак? Ако това беше така, нямаше ли да продължи да се нарича Исус? Когато Исус дойде отново, епохата вече ще се е променила, така че възможно ли е Той все още да бъде наричан Исус? Може ли Бог да бъде познат само с името Исус? Не може ли Той да бъде наречен с ново име в нова епоха? Може ли образът на една личност и едно конкретно име да представя Бог в Неговата пълнота? Във всяка епоха Бог върши ново дело и се нарича с ново име; как би могъл да върши едно и също дело в различни епохи? Как би могъл Той да се придържа към старото? Името Исус беше използвано заради делото на изкуплението. Така че дали Той ще продължи да бъде наричан със същото име, когато се върне в последните дни? Ще продължи ли да върши делото на изкуплението по същия начин? Защо въпреки факта, че Йехова и Исус са едно, в различните епохи Те са наричани с различни имена? Дали не е защото епохите на Тяхното дело са различни? Може ли едно-единствено име да представя Бог в Неговата пълнота? Ако това е така, то Бог трябва да бъде наричан с различни имена в различните епохи и Той трябва да използва ново име за всяка нова епоха, което да представлява съответната епоха, защото нито едно име не може да представя изцяло Самия Бог. Всяко име може да представлява само временния аспект на Божия нрав през дадена епоха. То е необходимо единствено за да представя Неговото дело. Следователно Бог може да избере всяко име, подходящо за Неговия нрав, за да представи цялата епоха. Независимо дали става въпрос за епохата на Йехова, или за епохата на Исус, всяка епоха е представена от име. В края на Епохата на благодатта настъпи последната епоха, а Исус вече е идвал. Как би могъл Той все още да се нарича Исус? Как би могъл все още да приема формата на Исус сред хората? Нима си забравил, че Исус е бил само образ на Назарянина? Забравил ли си, че Исус беше само Изкупител на човечеството? Как би могъл да се заеме с делото за завоюване и усъвършенстване на човека в последните дни? Това, че Исус Си е заминал на бял облак, е факт, но как би могъл да Се върне при хората на бял облак и все още да Се нарича Исус? Ако Той наистина е дошъл на облак, как би могъл човек да не Го разпознае? Нима хората по целия свят не биха Го разпознали? В такъв случай не би ли бил само Исус Бог? В такъв случай Божият образ щеше да има вид на евреин и освен това щеше да остане непроменен завинаги. Исус каза, че ще дойде така, както Си е тръгнал, но знаеш ли истинското значение на думите Му? Възможно ли е Той да е говорил на тази група от вас? Всичко, което ти знаеш, е, че Той ще дойде така, както Си е тръгнал — на облак, но знаеш ли как точно Самият Бог върши делото Си? Ако ти наистина можеше да видиш, то как да се обяснят думите на Исус? Той каза: Когато Човешкият Син дойде в последните дни, Той Сам няма да знае, ангелите няма да знаят, небесните пратеници няма да знаят и всички човеци няма да знаят. Само Отец ще знае, тоест само Духът ще знае. Дори Самият Човешки Син не знае, а ти можеш да видиш и да знаеш? Ако беше в състояние да знаеш и да виждаш със собствените си очи, нямаше ли тези думи да бъдат казани напразно? Какво каза тогава Исус? „За онзи ден и час никой не знае, нито небесните ангели, нито Синът, а само Отец. И както стана в Ноевите дни, така ще бъде пришествието на Човешкия Син (…) Затова бъдете и вие готови; защото в час, в който не мислите, Човешкият Син иде“. Когато дойде този ден, и самият Син Човешки няма да го познае. Под Син Човешки се разбира Бог, облечен в плът — нормален и обикновен човек. Дори Самият Син Човешки не знае, така че откъде да знаеш ти? Исус каза, че ще дойде точно както Си е заминал. Дори и Той Самият не знае кога ще дойде, така че би ли могъл да ти каже предварително? В състояние ли си да Го видиш да идва? Не е ли това шега? Всеки път, когато Бог идва на земята, Той променя името Си, пола Си, външния Си вид и делото Си. Той не повтаря делото Си и винаги е нов и никога не е същият. Когато дойде предишния път, името Му беше Исус. Дали когато дойде отново, Той пак ще се нарича Исус? Последния път, когато дойде, Той беше мъж. Може ли и този път да е мъж? Когато дойде в Епохата на благодатта, Неговото дело беше да бъде прикован на кръста; когато дойде отново, ще продължи ли да изкупува човечеството от греха? Може ли отново да бъде разпънат на кръста? Няма ли това да е повторение на Неговото дело? Нима не знаеш, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Има хора, които казват, че Бог е неизменен. Това е вярно, но се отнася до неизменността на Божия нрав и Неговата същност. Промените в Неговото име и дело не доказват, че същността Му се е променила. С други думи, Бог винаги ще бъде Бог и това е непроменимо. Ако твърдиш, че Божието дело остава непроменено, ще може ли тогава Той да завърши Своя шестхилядолетен план за управление? Ти знаеш само, че Бог остава непроменен завинаги, но знаеш ли, че Бог е винаги нов, никога не е същият? Ако Божието дело не се променя, би ли могъл Той да води човечеството чак до наши дни? Ако Бог е неизменен, защо вече е завършил делото на две епохи? Неговото дело никога не спира да се развива, което означава, че нравът Му постепенно се разкрива пред човека, а това, което се разкрива, е Неговият вътрешноприсъщ нрав. В началото Божият нрав беше скрит от човека. Той никога не разкриваше нрава Си открито на човека и човекът просто нямаше познание за Него. Поради това Той използва Своето дело, за да разкрие постепенно Своя нрав на човека, но това, че работи по този начин, не означава, че Божият нрав се променя във всяка епоха. Това, че Божията воля се променя непрекъснато, не означава, че и нравът Му се променя непрекъснато. По-скоро означава, че тъй като епохите на Неговото дело са различни, Бог разкрива на човека Своя вътрешноприсъщ нрав в цялата му пълнота стъпка по стъпка, за да може човекът да Го опознае. Но това в никакъв случай не доказва, че Бог първоначално не притежава определен нрав или че нравът Му постепенно се променя с промяната на епохите — подобно разбиране би било погрешно. Бог разкрива на човека Своя вътрешноприсъщ и особен нрав — какъв е Той — в зависимост от смяната на епохите. Делото на една епоха не може да изрази целия нрав на Бог. И така, думите „Бог е винаги нов и никога не е същият“ се отнасят до Неговото дело, докато думите „Бог е неизменен“ се отнасят до това, което Бог има и е по Своята същност. Независимо от това не можеш да направиш така, че шестхилядолетното дело да зависи от едно единствено гледище или да го опишеш с мъртви думи. Такава е човешката глупост. Бог не е толкова прост, колкото си представя човек, и Неговото дело не може да се задържи в една епоха. Йехова, например, не може винаги да означава името на Бог; Бог може да върши делото си и под името Исус. Това е знак, че Божието дело непрекъснато се развива и напредва.

Бог винаги е Бог и никога няма да се превърне в Сатана; Сатана винаги е Сатана и никога няма да стане Бог. Божията мъдрост, Божието чудо, Божията правда и Божието величие никога няма да се променят. Неговата същност, това кой е Той и какво притежава, никога няма да се променят. Неговото дело обаче постоянно напредва и се задълбочава, защото Той винаги е нов, никога не е същият. Във всяка епоха Бог приема ново име, във всяка епоха върши ново дело и във всяка епоха позволява на Своите създания да видят новата Му воля и новия Му нрав. Ако в една нова епоха хората не видят проявлението на Божия нов нрав, няма ли да Го приковат на кръста завинаги? А с това не ограничават ли Бог? Ако Бог беше дошъл в плът само като мъж, хората щяха да Го определят като мъж, като Бог на мъжете, и никога нямаше да повярват, че Той е Бог на жените. Тогава мъжете щяха да мислят, че Бог е от същия пол като мъжете, че Бог е глава на мъжете. Но в такъв случай какво става с жените? Това не е справедливо. Не е ли това привилегировано отношение? Ако беше така, то всички, които Бог спасяваше, щяха да бъдат мъже, както е Той, и нито една жена нямаше да бъде спасена. Когато Бог създаде човешкия род, Той създаде както Адам, така и Ева. Той не създаде само Адам, а създаде и мъжа, и жената по Свой образ. Бог не е само Бог на мъжете — Той е и Бог на жените. В последните дни Бог започва нов етап на Своето дело. Той ще разкрие нрава Си още повече и това няма да е състраданието и любовта от времето на Исус. Тъй като Той извършва ново дело, това дело ще бъде свързано с нов нрав. Следователно, ако това дело се извършваше от Духа — ако Бог не бе станал плът, а вместо това Духът говореше директно чрез гръмотевици, така че човек да няма възможност за какъвто и да е контакт с Него — щеше ли човекът да може да познае Неговия нрав? Ако това дело се извършваше само от Духа, тогава човекът по никакъв начин не би могъл да опознае Божия нрав. Хората могат да разберат със собствените си очи Божия нрав само когато Той стане плът, когато Словото се яви в плът и Той изрази целия Си нрав чрез плътта. Бог реално и истински живее сред хората. Той е осезаем, човекът действително може да влезе в контакт с Неговия нрав, в контакт с това кой е Той и какво притежава. Само по този начин човек може истински да опознае Бог. В същото време Бог е завършил и онова дело, в което „Бог е Бог на мъжете и Бог на жените“, и е осъществил пълнотата на Своето дело в плът. Той не дублира Своето дело в нито една епоха. Тъй като са настъпили последните дни, Той ще извърши делото, което върши в последните дни, и ще разкрие пълния Си нрав в последните дни. Когато става дума за последните дни, това се отнася за отделна епоха — епоха, в която, както казва Исус, със сигурност ще се сблъскате с бедствия, земетресения, глад и напасти, които ще покажат, че това е нова епоха и че тя вече не е предишната Епоха на благодатта. Ако приемем, както казват хората, че Бог винаги остава непроменен, че Неговият нрав винаги е изпълнен със състрадание и любов, че Той обича човека като Себе Си, предлага на всеки човек спасение и никога не изпитва омраза към човека, може ли Неговото дело някога да приключи? Когато Исус дойде и беше прикован на кръста, жертвайки Себе Си за всички грешници и принасяйки Себе Си на жертвеника, Той вече беше завършил делото на изкуплението и сложил край на Епохата на благодатта. И така, какъв е смисълът да се повтаря делото на онази епоха в последните дни? Няма ли да е отричане на делото на Исус, ако се извърши същото дело? Ако Бог не бе извършил делото на разпятието, когато стигна до този етап, а бе останал любящ и състрадателен, то би ли могъл да сложи край на онази епоха? Би ли могъл един любящ и състрадателен Бог да сложи край на епохата? В Своето последно дело по приключване на епохата Божият нрав е нрав на наказание и съд, в който Той изобличава всяка неправда, за да съди публично всички народи и да усъвършенства онези, които Го обичат с цялото си сърце. Само такъв нрав може да сложи край на епохата. Последните дни вече са настъпили. Всички неща в творението ще бъдат разделени според вида им и ще бъдат разделени на различни категории въз основа на тяхното естество. Това е моментът, в който Бог разкрива делата на човеците и тяхното предназначение. Ако хората не преминат през наказание и съд, няма как да се разкрие тяхното непослушание и неправда. Само чрез наказание и съд се разкриват последиците на цялото творение. Само когато е наказван и съден, човек разкрива истинската си същност. Злият ще бъде поставен при злите, добрият — при добрите и всички хора ще бъдат разделени според вида си. Чрез наказанието и съда ще бъдат разкрити последиците на цялото творение, за да може злият да бъде наказан, а добрият — възнаграден, и всички хора да приемат покорно Божията суверенна власт. Цялото това дело трябва да бъде извършено чрез праведно наказание и съд. Тъй като покварата на човека е достигнала своя връх и непокорството му е станало твърде тежко, само праведният нрав на Бог, който се състои главно от наказание и съд и който се разкрива в последните дни, може напълно да преобрази човека и да го направи пълноценен. Само такъв нрав може да изобличи злите и по този начин да накаже сурово всички неправедници. Ето защо подобен нрав е наситен със значението на епохата, а разкриването и проявяването на Неговия нрав се прави в името на делото на всяка нова епоха. Бог не разкрива Своя нрав безцелно или произволно. Ако предположим, че при разкриването на съдбата на човека през последните дни Бог продължава да дарява човека с безкрайно състрадание и любов и продължава да бъде любящ към него, като не го подлага на справедлив съд, а по-скоро проявява търпимост, търпение и прошка и прощава на човека, независимо от това колко тежки са греховете му, без никаква справедлива присъда, кога тогава ще приключи цялото Божие управление? Кога подобен нрав на Бог ще бъде в състояние да доведе хората до правилната цел на човечеството? Да вземем за пример един съдия, който винаги проявява любов, който съди с мило лице и меко сърце. Той обича хората въпреки престъпленията, които може да са извършили, обича хората и е търпелив към тях, каквито и да са те. Кога в такъв случай той ще може да произнесе справедлива присъда? В последните дни само справедливият съд ще може да раздели хората според вида им и да ги въведе в новия свят. Така цялата епоха ще бъде доведена до край чрез Божия праведен нрав, с който Той съди и наказва.

Божието дело през време на цялото Му управление е много ясно: Епохата на благодатта е Епоха на благодатта, а последните дни са последни дни. Има ясни разлики между отделните епохи, защото във всяка епоха Бог върши делото, което е специфично за тази епоха. За да бъде извършено делото на последните дни, са необходими огън, съд, наказание, гняв и унищожение, които да сложат край на тази епоха. Последните дни се отнасят за последната епоха. Дали по време на последната епоха Бог няма да сложи край на тази епоха? За да сложи край на епохата, Бог трябва да донесе наказание и съд със Себе Си. Само по този начин Той може да сложи край. Целта на Исус била човек да оцелее, да продължи да живее и да съществува по по-добър начин. Той спасил човека от греха, за да може същият да спре да изпада в поквара и да не живее повече в Хадес и ада, а спасявайки човека от Хадес и ада, Исус му дал възможност да продължи да живее. Вече са настъпили последните дни. Бог ще унищожи човека и напълно ще погуби човешкия род, т.е. ще преобрази бунта на човечеството. Поради тази причина би било невъзможно Бог с милосърден и любящ характер, какъвто е бил в миналото, да сложи край на епохата или да приключи Своя шестхилядолетен план за управление. Всяка епоха изразява специфичен аспект от Божия характер и всяка епоха съответства на делото, което Бог трябва да свърши. Това означава, че делото, извършено от Самия Бог във всяка епоха, съдържа проявление на Неговия истински характер, а Неговото име и делото, което Той върши, се променят с всяка следваща епоха — те са напълно нови. В Епохата на закона делото по ръководене на човечеството се извършвало под името Йехова и първият етап от това дело започнал на земята. През този етап делото се състояло в построяването на храма и жертвеника и в използването на закона за ръководство на израилтяните и за работа сред тях. Като напътствал израилския народ, Той поставил основа за Своето дело на земята. От тази основа Той разширил делото Си извън Израил, с други думи, след като започнал от Израил, Бог разширил делото Си навън, така че следващите поколения постепенно да разберат, че Йехова е Бог и че именно Йехова е създал небето и земята и всички неща, и че именно Йехова е направил всички творения. Той разширил делото Си чрез израилския народ навън, отвъд неговите граници. Територията на Израил била първото свято място в делото на Йехова на земята и именно в Израил Бог за пръв път започнал да върши дела на земята. Това било делото на Епохата на закона. По време на Епохата на благодатта Исус бил Богът, Който спасил човека. Той бил изпълнен с благодат, любов, състрадание, разбиране, търпение, смирение, грижа и толерантност. Ето защо толкова много от делата, които Той вършел, били свързани с изкуплението на човека. Характерът Му бил състрадателен и изпълнен с любов. Бидейки състрадателен и любящ, Той трябвало да бъде разпънат на кръст за човека, за да покаже, че Бог обича човека като Себе Си дотолкова, че да пожертва целия Себе Си. В Епохата на благодатта Бог бил наречен Исус, което означава, че Бог бил Богът, Който спасил човека, и че бил състрадателен и любящ Бог. Бог бил с човека. Неговата любов, Неговото състрадание и Неговото спасение съпътствали всеки човек и всички хора. Само чрез приемане на името на Исус и Неговото присъствие, човек можел да намери мир и радост, да получи Неговата благословия, Неговата безкрайна и изобилна благодат и Неговото спасение. Чрез разпятието на Исус всички, които Го последвали, получили спасение и прошка на греховете си. По време на Епохата на благодатта Божието име е Исус. С други думи, делото през Епохата на благодатта се извършвало главно под името на Исус. По време на Епохата на благодатта Бог се наричал Исус. Той предприел етап от ново дело, което надхвърляло Стария Завет, и делото Му приключило с разпятието. В това се състояла пълнотата на Неговото дело. И така, в Епохата на закона Божието име било Йехова, но в Епохата на благодатта Бог се явил с името Исус. В последните дни Неговото име е Всемогъщият Бог — Всемогъщият, Който използва Своята власт, за да води човека, да го завоюва и да го спечели и накрая — да доведе епохата до нейния завършек. Във всяка епоха, във всеки етап от Неговото дело, Божият характер е очевиден.