Вече няколко хилядолетия човечеството копнее да види с очите си пришествието на Спасителя. Човекът мечтае да съзре как Спасителят Исус лично се спуска, възседнал бял облак, сред онези, които са копнели и жадували за Него в продължение на хиляди години. Хората са копнели Спасителят да се завърне и отново да се съедини с тях; с други думи, жадували са за завръщането на Спасителя Исус, който е бил отделен от хората в продължение на хилядолетия, за да може Той отново да се захване с делото на спасението, което извърши сред юдеите, и да прояви състрадание и любов към човеците, да опрости греховете им и да ги понесе на плещите Си, като дори поеме всичките човешки прегрешения и избави хората от тяхната греховност. Човечеството копнее Спасителят Исус да е същият като преди — Спасител, който да е мил, почтен и добросърдечен, и никога да не изпитва гняв към хората, да не ги кори, а да им прощава и да поеме всичките им грехове и дори, както преди, да пожертва живота си на кръста за хората. Откакто Исус си тръгна, Неговите ученици и следовници, както и всички светии, избавени в Неговото име, жадуват за Него и Го очакват. Всички спасени от милостта на Исус Христос в Епохата на благодатта са живели в копнеж по този ден на несравнима радост в последните дни, когато Спасителят Исус ще слезе на бял облак, за да се яви пред цялото човечество. Разбира се, това е и общото желание на всички, приемащи днес името на Исус Спасителя. Всеки във вселената, който знае за спасението на Спасителя Исус, от все сърце е жадувал Исус Христос внезапно да се появи, за да изпълни казаното от Исус в земния Му живот: „Ще се върна точно така, както си тръгнах“. Човекът вярва, че след разпятието и възкресението Исус се е завърнал на небето на бял облак, за да заеме мястото Си от дясната страна на Всевишния. По подобен начин Исус ще слезе отново на бял облак (същият онзи облак, който Исус възседна, за да се възнесе) сред онези, които са копнели за Него хиляди години; Той ще бъде с облика и с облеклото на юдеите. След явяването си пред хората Той ще ги нахрани, ще накара да бликне за тях фонтан жива вода и ще заживее сред хората, изпълнен с милосърдие и обич, жизнен и истински. Това са представите, на които хората се уповават. Исус Спасителят обаче не направи това, а постъпи противно на човешките представи. Не се яви сред копнеещите за завръщането Му и не слезе при човечеството върху бял облак. Той вече е тук, но хората не знаят това и остават в неведение. Те тънат в безцелно очакване, без да подозират, че Той вече е слязъл на „белия си облак“ (който всъщност е Неговият дух, Неговото слово, цялостният Му нрав и всичко, което Той е) и сега е заобиколен от група победители, които Той ще създаде през сетните дни. Хората не знаят следното: въпреки цялата привързаност и обич на светия Спасител Исус към човечеството, как би могъл да работи Той в „храмове“, заселени от развала и нечисти духове? При все че хората очакват пришествието Му, как да се яви пред онези, които се хранят с плътта на нечестивците, пият кръвта им и носят одеждите им; пред онези, които вярват в Него, но не Го познават и които постоянно Го изнудват? Хората знаят само, че Спасителят Исус е изпълнен с обич и с безгранично състрадание и че Се е жертвал, за да изкупи греховете им. Човеците обаче нямат представа, че Той е Самият Бог, преливащ от праведност, величие и гняв, готов да съди, властен и изпълнен с достойнство. Ето защо, макар че хората копнеят и се молят за завръщането на Спасителя и молитвите им дори трогват „Небесата“, Спасителят Исус не се явява пред онези, които вярват в Него, но не Го познават.

„Йехова“ е името, което приех, докато вършех делото Си в Израел. То означава Бог на израилтяните (избрания Божи народ), който може да пожали човеците, да ги прокълне и да ги напътства през живота им; Бог, който притежава огромна мъдрост и могъщество. „Исус“ е Емануил, което означава жертвоприношението, изпълнено с любов и състрадание, избавящо хората от греховете им. Той извърши работата от епохата на благодатта, представлява епохата на благодатта и е само част от делото по осъществяване на Моя план за управление. Това ще рече, че само Йехова е Бог на избрания народ на Израил. Бог е на Авраам, Бог на Исаак, Бог на Яков, Бог на Моисей, Бог на всички израилтяни. И тъй, в сегашната епоха всички израилтяни, освен племето на Юда, почитат Йехова. Правят жертвоприношения на олтара Му и Му служат в храмовете, облечени в свещенически одежди. Надяват се Йехова да се появи отново. Един Исус е Спасителят на човечеството и Той е жертвата, изкупила греховете на хората. Което ще рече, че името на Исус дойде от Епохата на благодатта и се появи заради делото на изкуплението в Епохата на благодатта. Името Исусово се появи, за да позволи на човечеството в Епохата на благодатта да бъде преродено и спасено, и това име обозначава изкуплението на цялото човечество. Тоест, името Исус представлява делото на изкуплението и бележи Епохата на благодатта. Името Йехова бе създадено за израилтяните, които живееха в закона. Във всяка отделна епоха и във всеки етап от делото Моето име не е произволно избрано, а е с представително значение: всяко име бележи отделен период. „Йехова“ обозначава Епохата на закона и е почтителното обръщение, с което израилтяните назоваха Бог, когото почитаха. „Исус“ представлява Епохата на благодатта и е името на Бог на всички, които бяха спасени през Епохата на благодатта. Ако човеците все така копнеят за пришествието на Спасителя Исус в сетните дни и все така очакват Той да се яви в образа, който бе приел в Юдея, целият план за управление, датиращ отпреди шест хиляди години, щеше да спре в Епохата на изкуплението и нямаше да се развива по-нататък. А и тогава не биха дошли сетните дни и епохата не би приключила. Така е, защото Спасителят Исус работи само за изкуплението и спасението на човечеството. Приех името Исус само заради всички грешници в епохата на благодатта, но не това е името, под което ще сложа край на цялото човечество. При все че Йехова, Исус и Месията представляват Моя Дух, тези названия просто обозначават различните етапи от плана Ми за управление и не Ме представляват в Моята цялост. Имената, с които Ме назовават хората на земята, не могат да изразят цялостния Ми нрав и всичко, което Аз съм. Те са просто различни имена, с които са Ме наричали в различните епохи. И тъй, когато настъпи последната епоха — епохата на сетните дни — Моето име отново ще се промени. Няма да се казвам Йехова или Исус, а още по-малко Месията. Ще се наричам Самият Всемогъщ Бог и под това име ще поставя край на цялата епоха. Навремето ми казваха Йехова. После пък бях Месия, а по-нататък човеците с обич и почит Ме наричаха Исус Спасителя. Обаче днес Аз вече не съм Йехова или Исус, когото хората познаваха в онези минали времена; Аз съм Бог, завърнал се в сетните дни — Бог, който ще постави край на епохата. Аз съм Самият Бог, който се въздига от края на земята с целия Си нрав и преизпълнен с властност, благородство и великолепие. Хората никога не са общували с Мен, не са Ме опознали и са съвсем невежи по отношение на Моя нрав. От създаването на света, та чак до днес нито един човек не Ме е виждал. Това е Бог, който се явява пред хората в сетните дни, но е скрит сред тях. Той пребивава сред човеците, истински и реален като жарещото слънце и бушуващия пламък, изпълнен с мощ и преизпълнен с власт. Съдът на словото Ми няма да пропусне нито един човек, нито едно нещо и всеки и всичко ще бъде пречистено в пламъците. Накрая всички народи ще получат благослова на думите Ми, но и ще бъдат разкъсани на парчета от Моите слова. Така през сетните дни всички хора ще видят, че Аз съм завърналият се Спасител и че съм Всемогъщият Бог, покоряващ цялото човечество. И всички ще се убедят, че преди Се жертвах за хората, но в сетните дни Се превръщам и в слънчевия пламък, изпепеляващ всичко, и в Слънцето на праведността, разкриващо всички неща. Това е Моето дело в последните дни. Приех това име и възприех този нрав, за да може всички хора да видят, че съм праведен Бог, изпепеляващото слънце и обгарящият пламък, за да може всички да почитат Мен, единствения истински Бог, и да съзрат истинското Ми лице: Аз не съм само Бог на израилтяните и не съм само Изкупителят; Бог съм на всички създания на небето, в океаните и на земята.

Ако Спасителят слезеше в сетните дни пак под името Исус и отново Се родеше в Юдея и се захванеше с делото Си там, това би доказало, че съм създал единствено израилтяните и само тях съм спасил, както и че нямам нищо общо с езичниците. Нима това не би било в противоречие с думите Ми: „Аз съм Господ, който създаде небесата, земята и всички неща“? Напуснах Юдея и върша делото Си сред езичниците, защото съм не само Бог на израилтяните, а Бог на всички създания. В сетните дни се явявам сред езичниците, защото съм не само Йехова, Бог на израилтяните, а също и Творецът на всички Свои избраници сред езичниците. Аз създадох не само Израел, Египет и Ливан, а и всички езически народи отвъд Израел. Поради това Аз съм Господ на всички създания. Взех Израел само за начална точка на делото Си и превърнах Юдея и Галилея в крепости на Своето изкупително дело, а сега използвам езическите народи за основа, от която ще сложа край на цялата епоха. В Израел осъществих два етапа от работата Си (а именно Епохата на законите и Епохата на Благодатта) и продължих Своето дело в Епохата на благодатта и Епохата на царството из земите извън Израел. Сред езическите народи ще предприема завоевателното Си дело и така ще поставя завършек на епохата. Ако хората продължат неизменно да ме наричат Исус Христос, но не знаят, че съм положил началото на нова епоха през сетните дни и съм наченал ново Свое дело, и ако хората продължат да са обсебени в очакване на пришествието на Спасителя Исус, ще нарека тези хора невярващи в Мен; те не Ме познават и вярата им в Мен е подправена. Възможно ли е подобни хора да станат свидетели на слизането на Спасителя Исус от небето? Не Моето пристигане чакат те, а пришествието на Царя на юдеите. Те не копнеят за Мен, за да унищожа нечистия стар свят, а вместо това жадуват за Второто Исусово пришествие, което да им донесе изкупление. Те с нетърпение очакват Исус отново да спаси цялото човечество от омърсената, грешна земя. Как биха могли подобни хора да участват в завършека на делото Ми в сетните дни? Човешките желания не са в състояние да изпълнят волята Ми, нито да допринесат за осъществяването на делото Ми, защото човекът просто цени и се възхищава на предишната Ми работа и няма представа, че Аз съм Самият Бог, който е винаги нов и никога стар. Човеците знаят само, че Аз съм Йехова и Исус и съвсем не се досещат, че Аз съм Този от сетните дни, който ще сложи край на човечеството. Всичко, за което хората копнеят, и всичко, което знаят, произлиза от собствените им представи и е ограничено в рамките на това, което виждат с очите си. Това не е в съгласие с Моето дело, а му противоречи. Ако вършех делото си, съобразявайки се с човешките идеи, кога би дошъл завършекът му? Кога би встъпило в покой човечеството? И как бих могъл да навляза в седмия ден, Съботата? Работя според плана Си и според Своя замисъл — а не съгласно намеренията на човеците.