Бог не спасява човека директно чрез Духа и идентичността на Духа, защото човек не може да докосне или да види Неговия Дух и не може да се приближи до Него. Ако Той се опита да спаси човека директно чрез Духа, човекът никога не би могъл да получи Неговото спасение. Ако Бог не приеме външната форма на сътворен човек, човекът няма да може да получи това спасение. Защото човекът по никакъв начин не е в състояние да се приближи до Него, точно както никой не можа да се приближи до облака на Йехова. Едва когато стане сътворен човек, т.е. като постави Своето слово в плът, в която Той ще се превърне, Бог може лично да внедри словото във всички онези, които Го следват. Само тогава човек може лично да чуе и да види Неговото слово, нещо повече, да получи словото Му, и по този начин да бъде напълно спасен. Ако Бог не беше станал плът, никой човек от плът и кръв нямаше да получи такова велико спасение и никой човек нямаше да бъде спасен. Ако Божият Дух действаше непосредствено сред хората, цялото човечество щеше да бъде поразено или, без никаква възможност да влезе в контакт с Бог, щеше да бъде напълно завладяно от Сатана. Целта на първото въплъщение беше да изкупи човека от греха чрез плътта на Исус, т.е. Той спаси човека от кръста; но поквареният сатанински нрав все още остана в човека. Второто въплъщение вече няма за цел да служи като принос за грях, а има за цел да спаси напълно онези, които са били изкупени от греха. Това се постига, за да могат опростените да намерят освобождение от греховете си и да бъдат напълно очистени, и след като постигнат промяна в нрава си, да се освободят от тъмното влияние на Сатана и да се върнат при Божия престол. Само така човек може да бъде напълно осветен. След като Епохата на закона приключи и започна Епохата на благодатта, Бог започна делото на спасението, което продължава до последните дни, когато Бог напълно ще очисти човечеството чрез съд и порицание на човека за неговото непокорство. Едва тогава Бог ще завърши Своето дело на спасение и ще си почине. Така, по време на трите етапа на делото, Бог само два пъти стана плът, за да извърши Своето дело сред хората. Причината за това е, че само един от трите етапа на това дело е предназначен да напътства хората в техния живот, докато другите два представляват делото на спасението. Само като стане плът, Бог може да живее сред хората, да изпитва страданията на света и да живее в обикновена плът. Само по този начин Той може да даде на хората практическия начин, от който се нуждаят като сътворени същества. Именно чрез въплъщението на Бог човек получава пълно спасение от Него, а не директно от небето в отговор на молитвите си. Факт е, че бидейки от плът и кръв, човекът не е способен да види Божия Дух, а още по-малко да се приближи до Него. Човек може да общува само с въплътения Бог; само чрез Него може да разбере всички пътища и цялата истина и да получи пълно спасение. Второто въплъщение е достатъчно, за да премахне греховете на човека и да го пречисти напълно. Така второто въплъщение ще доведе докрай цялото Божие дело в плът и ще изпълни целта на Божието въплъщение. От този момент нататък Божието дело в плът ще бъде напълно завършено. След второто въплъщение Той никога повече няма да стане плът заради делото Си, защото цялото Му управление ще приключи. Чрез въплъщението от последните дни избраният от Него народ ще бъде напълно спечелен и всички хора ще бъдат разделени по вида си в последните дни. Той вече няма да върши делото на спасението и няма да се върне в плът, за да върши каквото и да било дело. В делото от последните дни словото е по-силно от проявата на знамения и чудеса, а силата на словото превъзхожда тази на знаменията и чудесата. Словото напълно разкрива покварения нрав, скрит в дълбините на човешкото сърце. Няма начин да го разпознаеш сам. Когато този нрав ти бъде разкрит чрез словото, естествено ще го откриеш; няма да можеш да го отречеш и ще бъдеш напълно убеден. Не е ли това силата на словото? Това е резултатът от действието на словото днес. Така че човек не може да бъде напълно спасен от греховете си чрез изцеление на болести и пропъждане на демони. Нито пък може да бъде направен пълноценен чрез проявления на знамения и чудеса. Силата за изцеление на болести и пропъждане на демони само дава на човека благодат, но плътта на човека все още принадлежи на Сатана и поквареният сатанински нрав все още остава в човека. С други думи, това, което не е било очистено, все още принадлежи на греха и мръсотията. Едва след като човек е очистен с помощта на словото, той може да бъде спечелен от Бог и да бъде осветен. Пропъждането на демоните от човека и изкуплението му означаваха, че е бил изтръгнат от ръцете на Сатана и е бил върнат на Бог. Човекът обаче все още не е очистен и променен от Бог, той остава покварен. В човека все още има мръсотия, непокорство и бунт; човекът се връща при Бог само чрез Божието изкупление, но той няма и най-малкото познание за Бог и все още е способен да се противопостави на Бог и да Го предаде. Преди Бог да изкупи човека, Сатана вече е вложил много отрова в него. След хиляди години поквара от Сатана в човека се е появила природа, която се противопоставя на Бог. Така че, когато човекът е бил изкупен, това е било само случай на изкупление, при който за човека е била платена висока цена, но отровната природа в него не е била премахната. Човекът е толкова осквернен, че трябва да премине през промяна, преди да стане достоен да служи на Бог. Чрез това дело на съд и порицание човек ще разбере напълно нечистата и покварена природа в себе си и ще може да се промени напълно и да се очисти. Само по този начин човек може да стане достоен да се завърне пред Божия престол. Цялото дело, което се извършва днес, е необходимо, за да може човек да бъде пречистен и променен; чрез осъждане и порицаване в словото, както и чрез облагородяване, човекът може да се отърве от покварата си и да бъде пречистен. Този етап не е толкова дело за спасение, колкото дело за пречистване. Всъщност този етап е етапът на завоюването, а също и вторият етап от делото на спасението. Именно чрез осъждането и порицаването чрез словото човекът бива спечелен от Бог, а чрез използването на словото за облагородяване, осъждане и разкриване биват разкрити напълно всички нечистотии, възприятия, мотиви и лични стремежи, които съществуват в човешките сърца. Въпреки че човекът е получил изкупление и прошка за греховете си, това означава само, че Бог не помни прегрешенията на човека и не постъпва с него според прегрешенията му. Когато обаче човекът, който живее в тяло от плът, не е получил освобождение от греха, той може само да продължава да греши, безкрайно проявявайки своя покварен сатанински нрав. Такъв е животът, който води човекът — един безкраен цикъл на грехове и прошка. По-голямата част от човечеството греши през деня и се разкайва вечер. Така че, дори приносът за грях да имаше постоянен ефект за човека, той не би могъл да го спаси от греха. Само половината от делото на спасението е било извършено, тъй като човекът все още има покварен нрав. Например, когато хората научиха, че произхождат от Моав, те започнаха да се оплакват, вече не търсеха живота и станаха крайно негативни. Не показва ли това, че човечеството все още не е готово напълно да се предаде на Божия суверенитет? Не се ли състои точно в това тяхната покварена сатанинска природа? Когато не си бил порицаван, ръцете ти са били вдигнати по-високо от тези на всички останали — дори от тези на Исус. И си викал с висок глас: „Бъди възлюбен син на Бога! Бъди близък на Бога! По-скоро ще умрем, отколкото да се поклоним на Сатана! Да се изправим срещу стария Сатана! Да въстанем срещу големия червен змей! Нека големият червен змей бъде напълно лишен от властта си! Нека Бог ни направи пълноценни!“ Твоите викове бяха по-силни от тези на всички останали. Но после дойде времето на порицанието и отново се разкри поквареният нрав на хората. Тогава виковете им утихнаха и те вече нямаха никаква решителност. Такава е човешката поквара; тя е по-дълбока от греха — насадена е от Сатана и е дълбоко вкоренена в човека. Не е лесно за човека да осъзнае греховете си; той не е в състояние да разпознае дълбоко вкоренената си природа. Това може да бъде постигнато единствено чрез осъждане чрез словото. Само по този начин човек може постепенно да бъде променен оттук насетне. В миналото човекът крещеше по този начин, защото не разбираше присъщия си покварен нрав. Такива са нечистотиите в човека. В продължение на толкова дълъг период на осъждане и порицание човекът е живял в атмосфера на напрежение. Нима всичко това не беше постигнато чрез словото? Нима и ти не извика с много силен глас преди изпитанието на обслужващите? „Влезте в царството! Всички, които приемат това име, ще влязат в царството! Всички ще получат общение с Бог!“ Когато дойде изпитанието на обслужващите, ти вече не викаше. От самото начало всички викаха: „Боже, където и да ме поставиш, ще бъда предаден на Твоето ръководство“. Прочитайки в Божиите слова фразата: „Кой ще бъде моят Павел?“, хората казваха: „Готов съм!“. След това видяха думите: „Ами вярата на Йов?“ и казаха: „Готов съм да поема вярата на Йов. Боже, моля те, изпитай ме!“ Когато дойде изпитанието на обслужващите, те изведнъж се сринаха и едва успяха да се изправят. След това нечистотата в сърцата им постепенно намаля. Дали това не беше постигнато чрез словото? Следователно това, което преживявате сега, са резултатите от постигнатото чрез словото — дори по-големи от постигнатото от Исус чрез знамения и чудеса. Славата на Бог и силата на Самия Бог, които виждаш, се наблюдават не само чрез разпятието, изцелението на болести и изпъждането на демони, но в още по-голяма степен чрез съда на Неговото слово. Това ти показва, че не само знаменията, изцелението на болести и изпъждането на демони са властта и могъществото на Бог, но съдът чрез Божието слово е по-способен да представи властта на Бог и да разкрие Неговото всемогъщество.

Това, което човекът е постигнал днес — неговият духовен ръст, познание, любов, вярност, покорство, както и неговата проницателност — всичко това е резултат от постигнатото чрез осъждане чрез словото. Това, че си способен да бъдеш верен и да останеш непоколебим до днес, се постига чрез словото. Днес човекът вижда, че въплътеният Бог е извършил едно наистина изключително дело. Има много неща в делото, които човек не може да постигне — тайни и чудеса. Ето защо мнозина са се покорили. Някои от тях никога не са се подчинявали на никого, откакто са се родили, но когато тези хора виждат Божиите слова в наши дни, те се подчиняват напълно, без дори да забележат, че са го направили. И не си позволяват да проверяват или да казват нещо друго. Човечеството е паднало под властта на словото и се е преклонило пред съда на словото. Ако Божият Дух говореше директно на човека, цялото човечество щеше да се подчини на гласа Му, падайки без думи на откровение, подобно на Павел, който падна на земята, когато видя светлината по пътя за Дамаск. Ако Бог бе продължил да действа по този начин, човекът никога нямаше да може да разпознае собствената си поквара при осъждането чрез словото и по този начин да постигне спасение. Само като стане плът, Бог може лично да предаде Своите думи на всеки човек, така че всички, които имат уши, да чуят думите Му и да приемат Неговото осъдително дело чрез словото. Такъв резултат се постига само чрез Неговото слово, но не и чрез появата на Духа, който кара уплашения човек да се подчини. Само чрез такава практическа и все пак необикновена работа старият нрав на човека, който е бил скрит в него в продължение на много години, може да бъде напълно разкрит, за да може човекът да го разпознае и да го промени. Такава е практическата работа на въплътения Бог. Той изрича и изпълнява присъда по практически начин, за да постигне резултатите от осъждането на човека чрез словото. Това е силата на въплътения Бог и значението на Божието въплъщение. Това се прави, за да се прояви властта на въплътения Бог, за да се покажат резултатите от действието на словото и за да стане ясно, че Духът е станал плът и демонстрира Своята власт чрез осъждането на човека чрез словото. Въпреки че плътта Му външно е обвивка, представляваща обикновена и нормална човешка същност, резултатите, които словото Му постига, показват на човека, че Той е изпълнен с власт, че е Самият Бог и че думите Му са проява на Самия Бог. Това показва на всеки човек, че Той е Самият Бог, Самият Бог, станал плът, че никой не може да Го оскърби, никой не може да надмине Неговата словесна присъда и никоя сила на мрака не може да надвие Неговата власт. Човекът е напълно подчинен на Него, защото Той е Словото, станало плът, както и заради Неговата власт и Неговата присъда чрез словото. Делото, извършено чрез Неговото въплъщение, е властта която Той притежава. Той става плът, защото и плътта може да има власт, а Той е способен да върши дело сред хората по практически, видим и осезаем за човека начин. Това дело е много по-реалистично от делото, извършвано пряко от Божия Дух, който има цялата власт, а и резултатите от него са видими. Причината за това е, че след като е станал плът, Бог може да говори и да върши делото Си по практически начин. Външната обвивка на Неговата плът няма власт и човек може да се приближи до нея. От друга страна, Неговата същност има власт, но властта Му не е видима за никого. Когато Той говори и върши делото Си, човек не е в състояние да открие съществуването на Неговата власт; това още повече благоприятства делото Му от практическо естество. А всяко такова практическо дело може да постигне резултати. Въпреки че никой не осъзнава, че Той има власт, никой не вижда, че Той не може да бъде наскърбен и никой не вижда Неговия гняв, Той постига резултатите, предвидени в думите Му, чрез скритата Си власт, скрития Си гняв и думите, които изрича открито. С други думи, чрез тона на гласа Му, строгостта на речта Му и цялата мъдрост на думите Му човекът бива напълно убеден. По този начин човек се подчинява на думите на въплътения Бог, който сякаш няма никаква власт, но постига целта Си да спаси човека. Това е другият смисъл на Неговото въплъщение: да говори по-реалистично и да позволи реалността на думите Му да въздейства върху човека, така че хората да станат свидетели на силата на Божието слово. Така че, ако това дело не беше осъществено чрез въплъщението, то не би постигнало и най-малките резултати и не би било в състояние да спаси напълно грешните хора. Ако Бог не стане плът, Той остава Дух — невидим и неосезаем за човека. Човекът е плътско създание; Бог и човекът принадлежат към два различни свята и имат различна природа. Божият Дух е несъвместим с човека от плът, между тях не може да се установи никаква връзка; освен това човекът не може да стане дух. Следователно Божият Дух трябва да стане създание, за да може да извърши Своето първоначално дело. Бог може както да се издигне до най-голямата висота, така и да се смири, като стане сътворен човек, за да работи и да живее сред хората. Човекът, от друга страна, не може да се издигне до най-голямата висота и да стане дух, нито пък може да слезе на най-ниското място. Затова Бог трябва да стане плът, за да може да върши Своето дело. Точно както при първото въплъщение, когато само въплътеният Бог можеше да изкупи човека чрез Своето разпятие, докато за Божия Дух щеше да е невъзможно да бъде разпънат на кръст като принос за грях за човека. Бог можеше директно да стане плът, за да послужи като принос за грях за човека, но човекът не можеше директно да се изкачи на небето, за да вземе приноса за грях, който Бог беше приготвил за него. Всъщност единственото, което можеше да се направи, беше Бог да бъде помолен да се премести няколко пъти между небето и земята, вместо човекът да се изкачи на небето и да вземе това спасение, защото човекът беше паднал и просто не можеше да се изкачи на небето, още по-малко да вземе приноса за грях. Ето защо беше необходимо Исус да дойде при човечеството и лично да извърши делото, което човекът просто не би могъл да извърши. Всеки път, когато Бог става плът, това е абсолютно необходимо. Ако някой от тези етапи можеше да бъде извършен директно от Божия Дух, Той нямаше да претърпи цялото унижение на въплъщението.

В този последен етап от делото резултатите се постигат чрез словото. Чрез словото човек достига до разбиране на многобройните тайни и на Божието дело, извършено сред предишните поколения; чрез словото човек бива просветен от Светия Дух; чрез словото човек достига до разбиране на тайни, които никога преди това не са били разкривани на предишните поколения, а също и до разбиране на делото на пророците и апостолите от миналите времена и на принципите, по които те работеха. Чрез словото човек разбира и нрава на Самия Бог, както и бунта и противопоставянето на човека — и започва да разбира своята същност. Чрез тези етапи на делото и чрез всички изречени думи човек опознава делото на Духа, делото на Божието въплъщение и освен това опознава целия Му нрав. Твоето познание за шестхилядолетното дело на Божието управление също е дошло до теб чрез словото. Нима познанието ти за предишните схващания и успешното ти отказване от тях също не е постигнато чрез словото? В предишния етап Исус извършваше знамения и чудеса, но в този етап няма знамения и чудеса. Разбирането ти защо сега Бог не разкрива чудеса и знамения не беше ли постигнато и чрез словото? Така думите, изречени в този етап, надминават делото, извършено от апостолите и пророците от предишните поколения. Дори пророчествата, дадени от пророците, не биха могли да постигнат такива резултати. Пророците просто изричаха пророчества; те говореха за това, което ще се случи в бъдеще, но не и за делото, което Бог искаше да извърши по това време. Те не говореха, за да направляват хората в живота им, да дават на човека истини или да му разкриват тайни, и със сигурност не говореха, за да дават живот. В думите, изречени в сегашния етап, има пророчество и истина, но най-важното е, че те служат, за да дадат живот на човека. Настоящите думи са различни от предсказанията на пророците. Настоящият етап на делото не е за изричане на пророчества, а за човешкия живот — за да се промени нрава на човека спрямо живота. Първият етап беше дело на Йехова: неговото дело беше да подготви пътя, по който човек да се покланя на Бог на земята. Началото беше дело на намиране на място, откъдето да започне делото на земята. По онова време Йехова учеше израилтяните да спазват съботата, да почитат родителите си и да живеят в мир помежду си. Тъй като хората по онова време не разбираха какво представлява човекът — нито пък разбираха как да живеят на земята — първият етап от делото изискваше Бог да напътства хората в живота. Всичко, което им каза Йехова, преди това не бе известно на човечеството или хората не го владееха. По онова време Бог беше издигнал много пророци, които да пророкуват, и всички те бяха под ръководството на Йехова. Това просто беше част от Божието дело. На първия етап Бог не беше станал плът, затова говореше на всички племена и народи чрез пророци. Когато Исус вършеше делото Си по онова време, Той не говореше толкова много, колкото сега. Този етап от делото на словото, извършван в последните дни, никога не е бил извършван в минали епохи и поколения. Въпреки че Исая, Даниил и Йоан изрекоха много пророчества, тези пророчества бяха съвсем различни от думите, които се изричат сега. Те изричаха само пророчества, но днешните думи са различни. Ако всичко, което казвам сега, се превърне в пророчества, ще можете ли да Ме разберете? Ако говорех за това, което ще се случи, когато Ме няма, как щеше да разбереш? Делото на словото никога не беше извършвано по времето на Исус или в Епохата на закона. Може би някой ще каже: „Нима Йехова не изричаше думи по време на своето дело? Нима Исус, освен че изцеляваше болни, изпъждаше демони, извършваше знамения и чудеса, също не изричаше думи, когато извършваше делото Си?“. Има разлика между това, което се казва. Каква беше същността на думите, изречени от Йехова? Той само напътстваше хората в живота им на земята, което не включваше духовните аспекти на живота. Защо се казва, че всеки път, когато Йехова говореше, даваше указания на хората навсякъде? Думите „давам указания“ означават да се говори открито и да се дават преки заповеди. Той не даваше на човека живот, а просто го хващаше за ръка и го учеше как да Го почита. Той не използваше притчи. Делото на Йехова в Израил не беше да се разправя с човека, да го дисциплинира или да му носи присъда и порицание. То се състоеше в това да го напътства. Йехова нареди на Моисей да заповяда на народа Му да събира манна в пустинята. Хората трябваше да събират манна всяка сутрин преди разсъмване в такива количества, че прехраната да им стигне за един ден. Манната не трябваше да се съхранява до следващия ден, тъй като щеше да мухляса. Той не поучаваше хората, не разобличаваше природата им, нито пък разобличаваше идеите и мислите им. Той не променяше човека, а го напътстваше, като го водеше през живота. По онова време човекът бе като дете; той не разбираше нищо и можеше да извършва само първични механични действия; затова Йехова провъзгласяваше закони само за напътствие на човечеството.

Ако искаш да разпространяваш Евангелието, за да могат търсещите с искрено сърце да придобият знания за делото, което се извършва сега, и да бъдат съвършено убедени, трябва да разбираш предисторията, същността и значението на делото, което се извършва във всеки етап. Направи така, че докато слушат беседата ти, другите да могат да разберат делото на Йехова и делото на Исус, а освен това и цялото Божие дело, което се извършва днес, както и връзката и разликите между трите етапа на делото. Направи така, че когато хората те изслушат, да видят, че трите етапа не си пречат взаимно, а са дело на един и същ Дух. Въпреки че Те вършат различно дело в различни епохи и говорят различни думи, принципите, по които действат, са едни и същи. Това са най-великите видения, които всички хора, които следват Бог, трябва да разберат.