Трябва да знаете историята на Библията и нейното създаване. Това знание не е достъпно за онези, които не са приели новото Божие дело. То е непознато за тях. Обясни им въпроса ясно и те вече няма да се придържат упорито към Библията в разговорите си с теб. Тези хора винаги се ровят в това, което е било пророкувано — изпълнили ли са се тези слова? Изпълнили ли са се онези слова? Тяхното приемане на Евангелието е в хармония с Библията. Те проповядват Евангелието в съответствие с Библията. Тяхната вяра в Бог се основава на думите от Библията, без Библията тези хора не биха повярвали. Така те живеят живота си, като подлагат Библията на щателно изучаване. Когато отново се заровят в Библията и дойдат при теб за обяснение, кажи им: „Първо, нека не проверяваме всяко твърдение. Вместо това нека да разгледаме как действа Светият Дух. Нека вземем пътя, по който вървим, и го сравним с истината, за да видим дали този път наистина е дело на Светия Дух; и нека използваме делото на Светия Дух, за да видим дали този път е верен. Що се отнася до това дали тези или други слова са се изпълнили, както е било пророкувано, ние, хората, не бива да си пъхаме носа в това. Вместо това е по-добре да говорим за делото на Светия Дух и за последното дело, което Бог върши сега“. Пророчествата в Библията са Божиите слова, дадени навремето от пророците, и словата, написани от хората, които Бог е използвал, за да ги вдъхнови. Само Самият Бог може да обясни тези слова, само Светият Дух може да разкрие значението им и само Самият Бог може да счупи седемте печата и да отвори свитъка. Ти казваш: „Ти не си Бог, както и аз, така че кой се осмелява да обяснява лекомислено Божиите слова? Нима ще се осмелиш да обясниш тези слова? Дори пророците Йеремия, Йоан и Илия да бяха тук, те не биха посмели да се опитат да обяснят тези слова, защото не са Агнецът. Само Агнецът може да счупи седемте печата и да отвори свитъка и никой друг не може да обясни думите Му. Аз не смея да узурпирам Божието име, още по-малко да тълкувам Божиите думи. Мога да бъда само човек, който се подчинява на Бог. Ти Бог ли си? Никой, създаден от Бог, не смее да отвори свитъка или да тълкува тези слова, така че и аз не смея. По-добре да не се опитваш да ги тълкуваш. Никой не бива да се опитва да ги обяснява. Нека да говорим за делото на Светия Дух — това е нещо, което човек може да направи. Аз знам нещо за делото на Йехова и Исус, но тъй като нямам личен опит в това дело, мога да говоря за него само в известна степен. Що се отнася до значението на думите, изречени от Исая или Исус по негово време, няма да давам никакви обяснения. Не изучавам Библията, а по-скоро следвам настоящото дело на Бог. Всъщност се отнасяш към Библията като към малък свитък, но тя не е ли нещо, което само Агнецът може да отвори? Освен Агнецът, кой друг може да я отвори? Ти не си Агнецът, а аз още по-малко смея да твърдя, че съм Самият Бог; така че нека не анализираме Библията и да не се ровим в нея. По-добре е да обсъдим делото, което върши Светият Дух, т.е. настоящото дело, което върши Самият Бог. Нека да разгледаме принципите и същността на Божието дело и след това да направим сравнение, за да видим дали пътят, по който вървим днес, е правилен, и така да се уверим в него“. Ако искате да проповядвате Евангелието, особено на хората от религиозния свят, трябва да разбирате Библията и да имате пълни познания за нейния произход, в противен случай няма да можеш да проповядваш Евангелието по никакъв начин. Щом придобиеш разбиране за цялостната картина и престанеш щателно и дребнаво да изследваш мъртвите слова на Библията, а вместо това говориш само за Божието дело и истината за живота, ще можеш да спечелиш онези, които търсят с чисто сърце.

Трябва да разбирате делото на Йехова, законите, които е одобрил, принципите, чрез които ръководеше живота на човека, съдържанието на делото, което Той извърши в Епохата на закона, значението на това, че утвърди законите Си, значението на делото Му в Епохата на благодатта, и делото, което Бог върши в този последен етап. Първият етап е делото в Епохата на закона, вторият етап е делото в Епохата на благодатта, а третият етап е делото от последните дни. Трябва да разберете тези етапи на Божието дело. От началото до края има общо три етапа. Каква е същността на всеки етап от делото? Колко етапа са изпълнени при изпълнението на шестхилядолетния план за управление? Как се изпълнява всеки етап и защо всеки етап се изпълнява по различен начин? Това са все неотложни въпроси. Делото във всяка епоха е много показателно. Какво дело извърши Йехова? Защо го извърши по този конкретен начин? Защо беше наречен Йехова? Какво дело извърши Исус в Епохата на благодатта и как го извърши? Кои аспекти на Божия нрав са представени във всеки етап от делото и във всяка епоха? Какви аспекти от Неговия нрав бяха проявени в Епохата на закона? А в Епохата на благодатта? И след това в последната епоха? Това са основните въпроси, които трябва да разберете. Целият Божи нрав беше разкрит през шестхилядолетния план за управление. Той е разкрит не само в Епохата на благодатта, не само в Епохата на закона, нито само в настоящия период от последните дни. Работата, извършена в последните дни, представлява съд, гняв и порицание. Делото от последните дни не може да замени делото от Епохата на закона или от Епохата на благодатта. И трите етапа обаче се обединяват в едно цяло и всички те представляват делото, извършено от един Бог. Естествено, изпълнението на това дело е разделено на отделни епохи. Делото, извършено в последните дни, слага край на всичко; това, извършено в Епохата на закона, представлява делото на началото; а това, извършено в Епохата на благодатта, представлява делото на изкуплението. Никой не може да проумее или разбере виденията за делото в целия шестхилядолетен план за управление и тези видения остават загадка. В последните дни се върши само делото на словото, за да се възвести идването на Епохата на царството, което не е характерно за всички епохи. Последните дни не са нищо повече от последните дни и нищо повече от Епохата на царството, и не представляват Епохата на благодатта или Епохата на закона. Последните дни са просто време, в което ви се разкрива цялото дело на шестхилядолетния план за управление. Това е разкриването на тайната. Никой човек не може да разкрие тази тайна. Колкото и добре да разбира човек Библията, тя си остава само слова, защото човек не разбира същността на Библията. Когато човек чете Библията, той може да разбере някои истини, да обясни някои думи или да разгледа внимателно някои добре известни пасажи и глави, но никога няма да може да види смисъла, който се съдържа в тези думи, защото всичко, което човек вижда, са мъртви думи, а не сцени от делото на Йехова и Исус. Човекът е неспособен да разгадае тайната на това дело. Поради тази причина тайната на шестхилядолетния план за управление е най-голямата тайна, тази, която е най-дълбоко скрита и напълно неразбираема за човека. Никой не може да разбере Божията воля, освен ако Самият Бог не я обясни и разкрие на човека, в противен случай тя завинаги ще остане загадка за човека и завинаги ще остане скрита тайна. Да не говорим за хората от религиозния свят. Ако днес не ви се разказваше за това, и вие нямаше да можете да го разберете. Това дело на шест хиляди години е по-загадъчно от всички пророчества на пророците. То е най-голямата тайна от сътворението до наши дни и нито един пророк от миналото не е успял да я проумее, защото тази тайна се разкрива едва в последната епоха и никога преди това не е била разкривана. Ако разберете тази тайна и сте в състояние да я възприемете напълно, всички религиозни хора ще бъдат надвити от тази тайна. Това е най-великото от виденията, за чието разбиране човекът най-много копнее, но и най-непонятното за него. Когато бяхте в Епохата на благодатта, не знаехте значението на делото, извършено от Исус, както и на делото, извършено от Йехова. Хората изобщо не разбираха защо Йехова създаде законите, защо поиска от хората да спазват законите или защо беше необходимо да се построи храм. И със сигурност не разбираха защо израилтяните бяха изведени от Египет в пустинята и след това в Ханаан. Едва днес тези въпроси се разкриват.

Делото, което се извършва в тези последни дни, е последният от трите етапа. То е дело на друга нова епоха и не отразява цялото дело на управлението. Шестхилядолетният план за управление е разделен на три етапа на делото. Нито един от етапите не може да представи делото на трите епохи, а представя само една част от цялото. Името „Йехова“ не може да представи целия Божи нрав. Фактът, че Той извърши делото Си в Епохата на закона, не доказва, че Бог може да бъде Бог само въз основа на закона. Йехова създаде закони за човека и му даде заповеди; Той поиска от човека да построи храма и олтарите. Делото, което Той извърши, представя само Епохата на закона. Делото, което Той извърши, не доказва, че Бог е само Бог, който иска от човека да спазва закона, че е Богът на храма или Богът пред олтара. Да се твърди това е неправилно. Делото, извършено според закона, може да представи само една епоха. Така, ако Бог вършеше делото Си само в Епохата на закона, човекът би Го определил по следния начин: „Бог е Богът в храма. За да служим на Бог, трябва да облечем свещенически одежди и да влезем в храма“. Ако делото от Епохата на благодатта не беше извършено и Епохата на закона продължаваше досега, човекът нямаше да знае, че Бог е и любящ, и милостив Бог. Ако не беше извършено делото от Епохата на закона, а беше извършено само делото от Епохата на благодатта, тогава човекът щеше да знае само, че Бог може само да изкупи човека и да му прости греховете. Човекът щеше да знае само, че Той е свят и непорочен, че заради хората Той може да пожертва Себе Си и да бъде разпнат. Човек би знаел само това и не би разбирал нищо друго. И така, всяка епоха представя един аспект от Божия нрав. Епохата на закона представя едни аспекти от Божия нрав, Епохата на благодатта представя други аспекти, а настоящата епоха показва трети аспекти. Божият нрав може да бъде напълно разкрит само чрез комбинацията от всичките три етапа в едно цяло. Човек може да разбере цялата картина само като познава и трите етапа. Нито един от трите етапа не може да бъде прескочен. Ще видиш Божия нрав в неговата пълнота само когато познаваш тези три етапа на делото. Завършването на Божието дело в Епохата на закона не доказва, че Той е Бог само въз основа на закона, нито пък завършването на делото на изкуплението означава, че Бог винаги ще изкупува човечеството. Всички тези заключения са измислени от човека. Епохата на благодатта е приключила, но не можеш да кажеш, че Бог принадлежи само на кръста и че само кръстът символизира Божието спасение. Ако го направиш, значи даваш определение на Бог. В настоящия етап Бог основно върши делото на словото, но не можеш да кажеш, че Бог никога не е бил милостив към човека и че носи само порицание и съд. Делото от последните дни разкрива делото на Йехова и Исус, както и всички тайни, които човекът не е разбрал. Това има за цел да разкрие предназначението и края на човечеството и да завърши цялото дело на спасение сред човечеството. Този етап от делото на последните дни завършва всичко. Всички неразбрани от човека тайни трябва да бъдат разкрити, за да може човекът да ги проумее и да получи ясно разбиране в сърцето си. Едва тогава хората ще могат да бъдат разделени по вида си. Едва след изпълнението на шестхилядолетния план за управление човекът ще разбере Божия нрав в неговата цялост, защото тогава Неговото управление ще е завършено. Сега, след като преживявате Божието дело от последната епоха, какъв е Божият нрав? Би ли се осмелил да кажеш, че Бог е Богът, Който само говори думи и нищо повече? Не би се осмелил да направиш такова заключение. Някои казват, че Бог е Богът, който разкрива тайни; че Бог е Агнецът и Този, който чупи седемте печата. Но никой не се осмелява да направи такова заключение. А има и такива, които казват, че Бог е въплътена плът. И това също е погрешно. Други пък ще кажат, че въплътеният Бог само говори думи и не върши знамения и чудеса. А ти със сигурност не би се осмелил да кажеш такова нещо, защото Исус стана плът и вършеше знамения и чудеса, така че не би се осмелил да определиш Бог с лека ръка. Едва сега е завършено цялото дело, извършено в съответствие с шестхилядолетния план за управление. Едва след като цялото това дело бъде разкрито на хората и извършено сред тях, те ще узнаят целия Божи нрав, какво притежава Той и какво е. Когато делото на този етап бъде напълно завършено, ще бъдат разкрити всички неразбрани от хората тайни, ще бъдат изяснени всички неразбрани досега истини и човечеството ще научи за своя бъдещ път и своето назначение. Това е цялото дело, което трябва да бъде извършено на този етап. Въпреки че пътят, по който върви човекът днес, също е пътят на кръста и на страданието, това, което практикува човекът — това, което яде, пие и на което се радва — е много различно от живота на човека под закона и в Епохата на благодатта. Изискванията към днешния човек са различни от тези в миналото, и още по-различни от онези изисквания към човека в Епохата на закона. А какво се изискваше от човека под закона, когато Бог вършеше Своето дело в Израил? От човека се изискваше само да спазва съботата и законите на Йехова. На никого не бе позволено да работи в съботата или да нарушава законите на Йехова. Сега положението е различно. В съботния ден хората работят, събират се и се молят както обикновено, не им се налагат никакви ограничения. Хората, които живееха в Епохата на благодатта, трябваше да се кръстят, а след това бяха длъжни да постят, да разчупват хляб и да пият вино, да покриват главите си и да измиват нозете на другите. Тези правила вече са отменени, но от човека се изисква още повече, тъй като Божието дело става все по-задълбочено, а навлизането на човека достига все по-големи висоти. В миналото Исус полагаше ръце върху хората и се молеше, но сега, след всичко казано, какъв е смисълът от полагането на ръцете? Резултатът може да се постигне само с думи. В миналото Той полагаше ръце върху хората, за да ги благослови и изцели от болестите. Така действаше Светият Дух по онова време, но сега е различно. Сега Светият Дух в Своето дело постига резултати чрез думи. Той ви разяснява Своите думи и вие трябва да ги приложите на практика, точно както ви е казано. Думите Му са Неговата воля и разкриват делото, което Той иска да извърши. Чрез Неговите думи можеш да разбереш волята Му и какви резултати очаква от теб. Можеш просто да приложиш думите Му на практика директно и не е необходимо да полагаш ръце. Някой може да каже: „Положи ръце върху мен! Положи ръце върху мен, за да получа Твоята благословия и да се причастя“. Но това са отживелици от миналото, остарели методи, които вече не се използват, защото епохата се е променила. Светият Дух действа в зависимост от епохата, а не произволно или според установени правила. Епохата се е променила и новата епоха трябва да бъде придружена от ново дело. Това важи за всеки етап от делото, така че Неговото дело никога не се повтаря. В Епохата на благодатта Исус вършеше много от това дело — изцеляваше болни, пропъждаше демони, полагаше ръце върху хората, за да се моли за тях, и ги благославяше. Би било безсмислено обаче да продължава тази практика днес. Светият Дух работеше по този начин и преди, защото това беше Епохата на благодатта и човекът имаше възможност да вкуси достатъчно благодат. От човека не се изискваше никакво заплащане, той можеше да получи благодат, стига да имаше вяра. Всеки човек получи много благодат. Сега епохата е друга и Божието дело е напреднало. Бунтът на човека и нечистотата, която пребъдва в него, ще бъдат премахнати чрез Божието порицание и съд. Тъй като това беше етапът на изкуплението, Бог трябваше да извърши това дело, като даде на човека достатъчно вкус от благодатта, за да може той да бъде изкупен от греха си и греховете му да бъдат простени чрез благодат. Настоящият етап се осъществява, за да бъде изобличена неправдата в човека чрез порицание, съд, наказание с думи и чрез дисциплиниране и откровение с думи, които впоследствие да спасят хората. Това дело е по-дълбоко от изкуплението. В Епохата на благодатта човекът се радваше на достатъчно благодат и вече е изпитал благодатта, и затова той повече няма да се радва на нея. Такова дело вече е остаряло и не бива да се извършва занапред. Човекът сега ще бъде спасен чрез съда на словото. След като човек бъде осъден, порицан и облагороден, нравът му се променя. Не е ли това заради думите, които Съм изрекъл? Всеки етап от делото се извършва в съответствие с развитието на цялото човечество и в съответствие с епохата. Всяко дело има своето значение; то се върши за окончателното спасение, за да може в бъдеще човешкият род да има по-добро назначение и за да може накрая хората да бъдат разделени по вида си.

Делото от последните дни се състои в изричането на думи. Думите могат да доведат до големи промени в човека. Промяната, която сега е настъпила в хората, които приемат тези думи, е значително по-голяма, отколкото промяната в хората от Епохата на благодатта при приемането на чудеса и знамения. Защото в Епохата на благодатта демоните бяха пропъдени от човека чрез полагане на ръце в молитва, но поквареният нрав на човека все още остана. Човекът беше изцелен от болести и му бяха простени греховете, но все още не бeше извършено делото по изгонването на покварения му сатанински нрав. Човекът просто получаваше спасение и прошка на греховете си чрез вярата си, но греховната човешка природа не беше изкоренена и все още оставаше в него. Греховете на човека бяха простени чрез въплътения Бог, но това не означаваше, че в човека вече нямаше грях. Чрез приноса за грях човекът можеше да получи опрощение на греховете си, но беше безсилен да реши проблема как вече да не греши и как греховната му природа да бъде напълно изкоренена и преобразена. Чрез Божието разпятие на кръста греховете на човека бяха простени, но той продължаваше да живее според предишния си покварен сатанински нрав. Следователно човекът трябва да бъде напълно освободен от своя покварен сатанински нрав, за да може греховната му природа да бъде напълно изкоренена и никога повече да не се развие, като по този начин се позволи на човешкия нрав да бъде преобразен. Това изисква човек да разбере пътя на израстване в живота, начина на живот и начина на промяна на своя нрав. Изисква се също така човек да действа в съответствие с този път, за да може нравът му постепенно да се промени, така че да живее в сиянието на светлината и във всички случаи да действа в съответствие с Божията воля, да пропъди покварения си сатанински нрав и да се освободи от тъмното сатанинско влияние, като по този начин напълно се откаже от греха. Само тогава човек ще получи пълно спасение. Когато Исус вършеше Своето дело, познанието на човека за Него все още беше смътно и неясно. Човек винаги е вярвал, че Той е син на Давид и Го е наричал велик пророк и милостив Господ, който изкупува човешките грехове. Някои се изцеляваха благодарение на вярата си, само като докосваха края на дрехата Му; слепите получаваха зрение и дори мъртвите можеха да бъдат върнати към живот. Човекът обаче не можеше да открие покварения, дълбоко вкоренен в него сатанински нрав, нито пък знаеше как да го пропъди. Човекът получи голяма благодат, като например мир и телесно благополучие, благословение на цялото семейство, благодарение на вярата на един член от него, изцеление на болести и т.н. Останалото бяха добрите дела на човека и неговият божествен вид. Ако някой можеше да превърне това в основа на живота си, той се смяташе за приемлив вярващ. Само такива вярващи можеха да отидат на небето след смъртта, т.е. бяха спасени. Но докато живееха живота си, те нямаха абсолютно никакво разбиране за начина на живот. Хората просто съгрешаваха, след това изповядваха греховете си и това беше един безкраен цикъл, лишен от какъвто и да било начин за промяна на нрава им. Такова беше състоянието на човека в Епохата на благодатта. Получи ли човекът пълно спасение? Не! Затова след края на този етап от делото остана делото по осъждането и порицанието. На този етап човекът се пречиства чрез словото, което му разкрива пътя, който трябва да следва. Този етап не би бил плодотворен и смислен, ако пропъждането на демони продължаваше, защото греховната природа на човека нямаше да е изкоренена и човекът би се спрял, когато бъдат опростени греховете му. Чрез приноса за грях човекът получи прошка на греховете си, защото делото на разпятието вече беше извършено и Бог беше спечелил надмощие над Сатана. Но поквареният нрав на човека все още остава в него и човекът все още греши и се съпротивлява на Бог; Бог не е спечелил човечеството. Ето защо в този етап от делото Бог използва словото, за да изобличи покварения нрав на човека и го насърчава да практикува спрямо правилния път. Този етап е по-значим от предишния, а също така е и по-плодотворен, защото сега словото е това, което пряко осигурява живота на човека и дава възможност за цялостно обновяване на човешкия нрав; това е много по-задълбочен етап от делото. Ето защо въплъщението от последните дни окончателно разкрива значението на Божието въплъщение и напълно завършва Божия план за управление за спасението на човека.