Делото и изразяването на Христос определят Неговата същина. Той е в състояние да изпълни това, което Му е поверено, с искрено сърце. Той е в състояние да почита Бог в небесата с искрено сърце, и с искрено сърце да се стреми към волята на Бог Отец. Всичко това се определя от Неговата същина. Естественото Му откровение също се определя от същината Му; наричам това „естествено откровение,“ защото проявлението Му не е подражание или резултат на човешко обучение, нито е резултат от многогодишно облагородяване от човека. Той не го е научил, нито Се е окичил с него: то Му е вътрешноприсъщо. Човекът може да отрича Неговото дело, Неговото проявление, Неговата човешка природа и целия живот на тази Негова човешка природа, но никой не може да отрече, че Той почита Бог в небесата с искрено сърце; никой не може да отрече, че Той е изпълнил волята на небесния Отец, и никой не може да отрече искреността, с която Той се стреми към Бог Отец. Макар и образът Му да не е приятен за сетивата и речта Му да не е изключителна, а делото Му да не е така разтърсващо земята и небето, както човекът си представя, Той действително е Христос, който изпълнява волята на небесния Отец с искрено сърце, който изцяло се подчинява на небесния Отец и който е верен до смърт. Това е така, защото същината Му е същината на Христос. На човека му е трудно да повярва в тази истина, но тя е факт. Когато служението на Христос бъде изпълнено докрай, човекът ще може да види от делото Му, че Неговият нрав и Неговото същество представляват нравът и съществото на Бог в небесата. Тогава съвкупността от всички Негови дела ще може да потвърди, че Той действително е плътта, в която се превръща Словото, а не плътта и кръвта, от която е съставен човекът. Всяка стъпка от Христовото дело на земята има своето представително значение, но човек, който преживява действителното извършване на всяка стъпка, не е способен да обхване значимостта на делото Му. Това важи с особена сила за няколкото стъпки от делото, извършени от Бог във второто Му въплъщение. Повечето от тези, които само са чували или виждали Христовите слова, но никога не са виждали самия Него, нямат никакви представи за делото Му; на тези, които са виждали Христос, чували са словата Му и са преживели делото Му, им е трудно да приемат това дело. Причината за това не е ли, че външният вид и обикновената човешка природа на Христос не са по вкуса на човека? Тези, които приемат Неговото дело, след като Христос си е отишъл, нямат такива трудности, защото те само приемат делото Му и не влизат в контакт с естествената човешка природа на Христос. Човекът е неспособен да се откаже от представите си за Бог и вместо да го направи, той подлага Бог на щателен анализ. Това се дължи на факта, че човекът обръща внимание само на Неговия облик и не е способен да разпознае същината Му въз основа на делото и думите Му. Ако човек си затвори очите за облика на Христос или избягва да обсъжда човешката Му природа, а говори само за божествеността Му, чието дело и чиито слова са непостижими за който и да е човек, то представите на човека ще намалеят наполовина, дори до степен, че всички проблеми на човека ще бъдат разрешени.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на Христос е подчинение на волята на Небесния Отец“)