Независимо дали в този сегашен етап въплътеният Бог понася трудности или извършва Своето служение, Той прави това, за да допълни смисъла на въплъщението, тъй като това е последното въплъщение на Бог. Бог може да се въплъти само два пъти. Не може да има трети път. Първото въплъщение беше с мъжка природа, а второто – с женска, така че образът на Божията плът е завършен в съзнанието на човека; нещо повече, двете въплъщения вече са завършили Божието дело в плът. Първият път въплътеният Бог имаше обикновена човешка природа, за да допълни смисъла на въплъщението. Този път Той също има обикновена човешка природа, но смисълът на това въплъщение е различен: Той е по-дълбок и Неговото дело е от изключителна важност. Причината Бог отново да стане плът е да допълни смисъла на въплъщението. Когато Бог приключи напълно този етап от Своето дело, целият смисъл на въплъщението, т.е. Божието дело в плът, ще бъде допълнен и няма да има повече работа, която да се върши в плът. Което ще рече, че отсега нататък Бог никога повече няма да идва в плът, за да върши Своето дело. Бог извършва делото на въплъщението само за да спаси и усъвършенства човечеството. С други думи, никак не е обичайно Бог да идва в плът, освен заради Своето дело. Като идва в плът, за да върши делото Си, Той показва на Сатана, че Бог е плът, нормален човек, обикновен човек – и все пак Той може да царува триумфално над света, да победи Сатана, да изкупи човечеството, да завоюва човечеството! Целта на работата на Сатана е да поквари човечеството, докато целта на Божието дело е да спаси човечеството. Сатана вкарва човека в бездънна пропаст, а Бог го спасява от нея. Сатана кара всички хора да му се покланят, докато Бог ги подчинява на Своята власт, защото Той е Бог Творец. Цялото това дело се осъществява чрез двете Божии въплъщения. Същността на Неговата плът е такава, че тя съединява човешката и божествената природа и притежава обикновена човешка природа. Така че без въплътеното тяло на Бог Той не би могъл да постигне резултатите от спасяването на човечеството, а без естествената човешка природа на Неговата плът делото Му в плът пак не би могло да постигне тези резултати. Същността на Божието въплъщение се състои в това, че Той трябва да има обикновена човешка природа; обратното би противоречало на първоначалното намерение на Бог да се въплъти.

(„Словото“, Т.1, „Явяването и делото на Бог“, „Същината на плътта, в която живее Бог“)