Целият живот на хората преминава под властта на Сатана и няма нито един човек, който да може сам да се освободи от влиянието на Сатана. Всички хора живеят в един мръсен свят, в поквара и празнота, без никакъв смисъл или стойност; те живеят толкова безгрижно за плътта, за похотта и за Сатана. Съществуването им няма и най-малка стойност. Човекът не може да открие истината, която да го освободи от влиянието на Сатана. Въпреки че човекът вярва в Бог и чете Библията, той не разбира как да се освободи от контрола на влиянието на Сатана. През вековете много малко хора са открили тази тайна, малцина са я разбрали. Ето защо, въпреки че човекът ненавижда Сатана и ненавижда плътта, той не знае как да се отърве от поробващото влияние на Сатана. Днес не сте ли все още под властта на Сатана? Не съжалявате за своите бунтовни постъпки, а още по-малко чувствате, че сте мръсни и непокорни. След като се противопоставите на Бог, вие дори получавате душевен мир и усещате голямо спокойствие. Дали твоето спокойствие не се дължи на това, че си покварен? Дали този душевен мир не идва от твоето непокорство? Човекът живее в своя ад, живее под тъмното влияние на Сатана; по цялата земя заедно с човека живеят духове, които посягат на човешката плът. На земята ти не живееш в прекрасен рай. Мястото, където се намираш, е царството на дяволите, човешкият ад, долният свят. Ако човекът не бъде пречистен, значи той остава изтъкан от мръсотията; ако Бог не го закриля и не се грижи за него, тогава той пак ще е пленник на Сатана; ако не бъде съден и наказван, той няма да може да избяга от потисничеството на тъмното влияние на Сатана. Поквареният нрав, който проявяваш, и непокорното поведение, с което живееш, са достатъчни, за да докажат, че все още се намираш под властта на Сатана. Ако умът и мислите ти не са били пречистени и твоят нрав не е бил съден и наказан, тогава цялото ти същество все още се управлява от властта на Сатана, умът ти се управлява от Сатана, мислите ти се манипулират от Сатана и цялото ти същество се управлява от ръцете на Сатана. Знаеш ли колко далеч си сега от равнището на Петър? Притежаваш ли тези заложби? Колко знаеш за наказанието и съда днес? Каква част от това, което Петър научи, притежаваш ти? Ако днес не можеш да разбереш, ще успееш ли да постигнеш това познание в бъдеще? Човек, който е толкова ленив и страхлив като теб, просто не е способен да разбере наказанието и съда. Ако се стремиш към спокойствието на плътта и към удоволствията на плътта, тогава няма да имаш възможност да се пречистиш и накрая ще се върнеш при Сатана, защото това, което изживяваш, е Сатана, а той е плътта. Днес изглежда, че има много хора, които не се стремят към живота, а това означава, че не се интересуват от пречистване или навлизане в по-дълбоки житейски преживявания. Тогава как могат да бъдат направени съвършени? Тези, които не се стремят към живота, нямат възможност да бъдат направени съвършени, а тези, които не се стремят към познание за Бог, които не се стремят към промени в своя нрав, са неспособни да избегнат тъмното влияние на Сатана. Те не се отнасят сериозно към познаването на Бог и към навлизането в промени в своя нрав, точно както онези, които вярват в религията, които просто следват церемонията и посещават редовни служби. Не е ли това загуба на време? Ако във вярата си в Бог човекът не се отнася сериозно към въпросите на живота, не се стреми към навлизане в истината, не се стреми към промени в своя нрав, а още по-малко към познаване на Божието дело, тогава той не може да бъде доведен до съвършенство. Ако искаш да бъдеш доведен до съвършенство, трябва да разбереш Божието дело. По-специално, трябва да разбереш значението на Неговото наказание и съд и защо това дело се извършва върху човека. Можеш ли да приемеш това дело? По време на подобно наказание можеш ли да постигнеш същите изживявания и знания като Петър? Ако се стремиш към познание за Бог и за делото на Светия Дух и ако се стремиш към промени в своя нрав, тогава имаш възможност да бъдеш доведен до съвършенство.

За тези, които трябва да бъдат доведени до съвършенство, този етап от делото на завоюването е задължителен. Само след като човекът е завоюван, той може да изживее делото на усъвършенстването. Ако само изпълняваш ролята на завоюван, това няма голяма стойност и няма да те направи годен за употреба от Бог. Ти няма да имаш възможност да участваш в разпространението на Евангелието, тъй като не се стремиш към живот, не се стремиш към промяна и обновление в себе си и затова нямаш реални изживявания в живота. По време на това поетапно дело ти някога си действал като обслужващ и като контрастиращ предмет, но ако в крайна сметка не се стремиш да бъдеш Петър и стремежът ти не е съобразен с пътя, по който Петър беше доведен до съвършенство, тогава, естествено, няма да изживееш промени в нрава си. Ако ти си човек, който се стреми да бъде доведен до съвършенство, тогава ти ще си свидетелствал и ще кажеш: „В това поетапно Божие дело аз приех Божието дело на наказание и съд и въпреки че понесох големи страдания, разбрах как Бог довежда човека до съвършенство, спечелих делото, извършено от Бог, познах Божията праведност и Неговото наказание ме спаси. Неговият праведен нрав дойде върху мен и ми донесе благословии и благодат; Неговият съд и наказание са тези, които ме защитиха и пречистиха. Ако не бях наказван и съден от Бог и ако не бяха дошли суровите Божии думи, нямаше да позная Бог и нямаше да бъда спасен. Днес аз виждам: като сътворено същество човекът не само се радва на всички неща, създадени от Създателя, но, което е по-важно, всички сътворени същества трябва да се радват на праведния нрав на Бог и на Неговия праведен съд, защото Божият нрав е достоен за насладата на човека. Като сътворено същество, покварено от Сатана, човекът трябва да се радва на Божия праведен нрав. В Неговия праведен нрав има наказание и съд, но освен това има и голяма любов. Въпреки че днес не мога да спечеля напълно Божията любов, имах щастието да я видя и в това бях благословен“. Това е пътят, по който вървят онези, които изживяват усъвършенстването, и това е знанието, за което те говорят. Такива хора са същите като Петър; те имат същите изживявания като Петър. Такива хора са и тези, които са спечелили живот, които притежават истината. Когато изживеят всичко до самия край, по време на Божия съд те със сигурност ще се отърват напълно от влиянието на Сатана и ще бъдат спечелени от Бог.

След като хората са завоювани, те нямат никакво категорично свидетелство. Те само са засрамили Сатана, но не са изживели реалността на Божиите слова. Ти не си спечелил второто спасение, а само принос за грях, но не си бил доведен до съвършенство — това е голяма загуба. Трябва да разберете в какво да навлезете и какво трябва да изживеете, и после да навлезете в това. Ако в крайна сметка не успееш да бъдеш доведен до съвършенство, няма да станеш истински човек и ще бъдеш изпълнен със съжаление. Адам и Ева, създадени от Бог в началото, бяха святи хора. По-точно казано, докато бяха в Едемската градина, те бяха святи, неопетнени от мръсотия. Освен това бяха верни на Йехова и нямаха представа как може да бъде предаден Йехова. Това е така, защото не бяха смущавани от влиянието на Сатана, в тях я нямаше сатанинската отрова и те бяха най-чистите от цялото човечество. Живееха в Едемската градина, неосквернени от мръсотия, необсебени от плътта и в страх от Йехова. По-късно, когато бяха изкушени от Сатана, у тях се появи отровата на змията и желанието да предадат Йехова и те заживяха под влиянието на Сатана. В началото те бяха святи и се бояха от Йехова; само в това състояние те бяха хора. По-късно, след като бяха изкушени от Сатана, те ядоха от плода на дървото за познаване на доброто и злото и заживяха под влиянието на Сатана. Постепенно бяха покварени от Сатана и загубиха първоначалния човешки образ. В началото човекът имаше диханието на Йехова, в него нямаше никакво непокорство и в сърцето му нямаше зло. По онова време човекът беше наистина човешко същество. След като беше покварен от Сатана, човекът се превърна в звяр. Мислите му се изпълниха със зло и мръсотия, без добро или святост. Нима това не е Сатана? Ти си преживял много от Божието дело, но не си се променил и не си бил пречистен. Все още живееш под властта на Сатана и не се подчиняваш на Бог. Такива са хората, които са били завоювани, но не са доведени до съвършенство. И защо се казва, че такива хора не са били доведени до съвършенство? Това е така, защото тези хора не се стремят към живота или към познание за Божието дело, а желаят единствено плътски удоволствия и временна утеха. В резултат на това няма промени в начина им на живот и те не са възвърнали първоначалния си облик на човек, създаден от Бог. Такива хора са ходещи трупове, те са мъртъвци, които нямат дух! Онези, които не се стремят към познание на въпросите в духа, не се стремят към святост и не се стремят да изживеят истината, които се задоволяват само с това да бъдат завоювани от отрицателната страна и които не могат да живеят според Божиите слова и да станат свети хора — това са хора, които не са спасени. Защото, ако е лишен от истината, човекът не може да остане непоколебим в Божиите изпитания. Само тези, които могат да останат непоколебими в Божиите изпитания, са спасени. Това, което искам, са хора като Петър, които се стремят да бъдат доведени до съвършенство. Днешната истина се дава на онези, които копнеят за нея и я търсят. Това спасение се дава на онези, които копнеят да бъдат спасени от Бог, и то не е предназначено само да бъде спечелено от вас. Неговата цел е вие да бъдете спечелени от Бог; вие спечелвате Бог, за да може Бог да ви спечели. Днес ви говорих тези думи, вие ги чухте и трябва да практикувате според тези думи. В края на краищата моментът, в който ще приложите тези думи на практика, ще бъде моментът, в който ще ви спечеля чрез тях. В същото време и вие ще спечелите тези думи, тоест, ще спечелите това най-висше спасение. След като бъдете пречистени, вие ще станете истински човешки същества. Ако не можеш да изживееш истината или да изживееш подобието на някой, който е доведен до съвършенство, тогава може да се каже, че не си човек, а ходещ труп, звяр, защото си без истината, което означава, че си без диханието на Йехова и по този начин си мъртъв човек, който няма дух! Въпреки че е възможно да свидетелстваш, след като си бил завоюван, това, което печелиш, е само малко спасение и ти не си станал живо същество, притежаващо дух. Въпреки че си изживял наказание и съд, твоят нрав не е обновен или променен в резултат на това. Все още си старото си аз, все още принадлежиш на Сатана и не си някой, който е бил пречистен. Само тези, които са доведени до съвършенство, имат стойност и само такива хора са спечелили истински живот. Един ден някой ще ти каже: „Ти си изживял Божието дело, така че говори за това какво е Неговото дело. Давид изживя Божието дело и видя делата на Йехова, Моисей също видя делата на Йехова и двамата можеха да опишат Неговите дела и да говорят за това колко удивителен е Той. Вие видяхте делото, извършено от въплътения Бог през последните дни. Можеш ли да говориш за Неговата мъдрост? Можеш ли да говориш за това колко удивително е делото Му? Какви изисквания постави Бог към вас и как ги изживяхте? Вие изживяхте Божието дело през последните дни — кое е вашето най-велико видение? Можете ли да говорите за това? Можете ли да говорите за Божия праведен нрав?“. Как ще отговориш, когато се сблъскаш с тези въпроси? Ако кажеш: „Бог е толкова праведен, Той ни наказва и съди, и безпощадно ни разобличава; Божият нрав е наистина нетърпим към оскърблението от страна на човека. След като изживях Божието дело, аз опознах нашата собствена низост и наистина видях Божия праведен нрав“, тогава другият човек ще продължи да те пита: „Какво още знаеш за Бог? Как се практикува навлизане в живота? Имаш ли някакви лични стремежи?“. Ти ще отговориш: „След като бяха покварени от Сатана, сътворените същества се превърнаха в зверове и не се различаваха от магаретата. Днес живея в ръцете на Бог и затова трябва да удовлетворявам намеренията на Създателя и да се подчинявам на всичко, на което Той ме учи. Нямам друг избор“. Ако говориш само с такива обобщения, човекът няма да разбере какво му казваш. Когато те пита какви познания имаш за Божието дело, той има предвид твоите лични изживявания. Той пита какви познания имаш за Божието наказание и съд, след като си ги изживял, и тук той има предвид личните ти изживявания и иска от теб да разкажеш за твоето познание за истината. Ако не можеш да говориш за такива неща, това доказва, че не знаеш нищо за днешното дело. Ти винаги изричаш думи, които са благовидни или са общоизвестни. Нямаш конкретни изживявания, още по-малко пък има същина в познанието си, и освен това нямаш истински свидетелства, така че хората няма да останат убедени. Не бъди пасивен последовател на Бог и не се стреми към това, което те прави любопитен. Чрез непостоянство ще се погубиш и ще забавиш живота си. Трябва да се отърсиш от тази пасивност и бездействие, да се научиш да се стремиш към положителни неща и да преодоляваш собствените си слабости, за да можеш да спечелиш истината и да я изживееш. Няма нищо страшно в твоите слабости и твоите недостатъци не са най-големият ти проблем. Най-големият ти проблем и най-големият ти недостатък е, че си непостоянен и нямаш желание да търсиш истината. Най-големият проблем на всички вас е манталитетът на страхливци, с който сте доволни от нещата такива, каквито са, и просто пасивно чакате. Това е най-голямата пречка пред вас и най-големият враг на стремежа ви към истината. Ако се покоряваш само защото думите, които изричам, са толкова дълбоки, тогава ти не притежаваш истинско знание и не цениш истината. Покорство като твоето не е свидетелство и Аз не одобрявам такова покорство. Някой може да те попита: „Откъде точно идва твоят Бог? Каква е същината на този твой Бог?“. Ти ще отговориш: „Неговата същина е наказание и съд“. След това той ще продължи: „Бог не е ли състрадателен и любящ към човека? Нима не знаеш това?“. Ти ще кажеш: „Това е Богът на другите. Това е Богът, в който вярват религиозните хора, но не е нашият Бог“. Когато хора като теб разпространяват Евангелието, ти изопачаваш истинския път, така че каква е ползата от теб? Как ще могат другите да спечелят истинския път от теб? В теб няма истина и ти не можеш да говориш за истината, нито пък можеш да изживееш истината. Какво ти дава право да живееш пред Бог? Когато разпространяваш Евангелието сред другите, когато общуваш с тях за истината и свидетелстваш за Бог, ако не можеш да ги спечелиш, те ще опровергаят думите ти. Тогава не си ли съвсем безполезен? Изживял си толкова много от Божието дело, но когато говориш за истината, това, което казваш, няма смисъл. Тогава не си ли непотребен? Каква е ползата от теб? Как е възможно да сте изживели толкова много от Божието дело, но да нямате и най-малкото познание за Него? Когато те попитат какво истинско познание имаш за Бог, ти губиш ума и дума или пък отговаряш с нещо неуместно — казваш, че Бог е могъщ, че големите благословии, които си получил, са истинска възхвала на Бог и че няма по-голяма привилегия от това да можеш да видиш Бог лично. Каква е ползата от това твърдение? Това са безполезни, празни думи! След като си изживял толкова много от Божието дело, нима знаеш само, че възхвалата на Бог е истина? Ти трябва да познаваш Божието дело и само тогава ще можеш да свидетелстваш истински за Бог. Как е възможно тези, които не са спечелили истината, да свидетелстват за Бог?

Ако толкова много работа и толкова много думи не са имали въздействие върху теб, тогава, когато дойде време да разпространяваш Божието дело, ти няма да можеш да изпълниш дълга си и ще бъдеш засрамен и унизен. В този момент ти ще почувстваш, че дължиш на Бог толкова много, че познанието ти за Бог е толкова повърхностно. Ако не се стремиш към познание за Бог днес, докато Той работи, после ще бъде твърде късно. В крайна сметка ти няма да имаш никакво познание, за което да говориш — ще останеш празен, без нищо. Какво ще използваш, за да отговаряш пред Бог? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Трябва да работиш усилено в стремежа си точно сега, за да можеш накрая, подобно на Петър, да разбереш колко полезни за човека са Божието наказание и съд и че без Неговото наказание и съд човек не може да бъде спасен и може само да потъва все по-дълбоко в тази мръсна земя, все по-дълбоко в тинята. Хората са покварени от Сатана, интригантстват един срещу друг и се отнасят грубо един с друг, изгубили са богобоязливите си сърца. Тяхното непокорство е твърде голямо, представите им са твърде много и всички те принадлежат на Сатана. Без Божието наказание и съд поквареният нрав на човека не може да бъде пречистен и той не може да бъде спасен. Това, което се изразява в делото на въплътения Бог в плът, е точно това, което се изразява от Духа, а делото, което Той върши, се извършва в съответствие с това, което се извършва от Духа. Ако днес не познаваш това дело, значи си много глупав и си загубил твърде много! Ако не си спечелил Божието спасение, тогава твоята вяра е религиозна и ти си християнин, който принадлежи на религията. Тъй като се придържаш здраво към мъртвото учение, ти си загубил новото дело на Светия Дух. Другите, чиито стремеж е любовта към Бог, могат да спечелят истината и живота, докато твоята вяра не може да получи Божието одобрение. Вместо това ти си се превърнал в злодей, в човек, който извършва пагубни и омразни действия. Станал си обект на шегите на Сатана и негов пленник. Човекът не трябва да вярва в Бог, а да Го обича, да се стреми към Него и да Му се покланя. Ако не се стремиш към това днес, ще дойде ден, в който ще си кажеш: „Защо тогава не следвах Бог както трябва, не Го удовлетворявах както трябва, не се стремях към промени в житейския си нрав? Колко съжалявам, че тогава не успях да се подчиня на Бог и не се стремях към познаване на Божието слово. Бог каза толкова много неща тогава; как можах да не се стремя към тях? Бях толкова глупав!“. Донякъде ще се намразиш. Днес ти не вярваш на думите, които казвам, и не им обръщаш внимание. Когато настъпи денят, в който това дело ще се разпространи и ти го видиш в неговата цялост, ще съжаляваш и тогава ще бъдеш смаян. Има благословии, но ти не умееш да им се насладиш, и има истина, но ти не се стремиш към нея. Не си ли навличаш презрение? Днес, въпреки че следващият етап от Божието дело все още не е започнал, няма нищо изключително в изискванията, които се поставят пред теб, и в това, което се иска от теб да изживееш. Има толкова много работа и толкова много истини; нима те не заслужават да бъдат опознати от теб? Нима Божието наказание и съд не успяват да пробудят духа ти? Нима Божието наказание и съд не успяват да те накарат да намразиш себе си? Доволен ли си да живееш под влиянието на Сатана, с мир и радост и малко плътски комфорт? Не си ли ти най-низшият от всички хора? Никой не е по-глупав от онези, които са видели спасението, но не се стремят да го получат; това са хора, които преяждат с плът и се наслаждават на Сатана. Ти се надяваш, че вярата ти в Бог няма да доведе до никакви предизвикателства или изпитания, нито до най-малките трудности. Винаги се стремиш към неща, които не струват нищо, и не придаваш никаква стойност на живота, а поставяш собствените си екстравагантни мисли пред истината. Ти си толкова безполезен! Живееш като прасе — каква е разликата между теб и прасетата и кучетата? Нима не са зверове всички тези, които не се стремят към истината, а обичат плътта? Нима не са ходещи трупове всички тези мъртъвци, в които няма дух? Колко думи са били изречени между вас? Малко ли работа е свършена сред вас? Колко съм раздавал сред вас? Тогава защо не си го спечелил? От какво се оплакваш? Не е ли вярно, че ти не си спечелил нищо, защото си прекалено влюбен в плътта? И дали не е, защото твоите мисли са твърде екстравагантни? Дали не е защото си твърде глупав? Ако не успяваш да получиш тези благословии, можеш ли да виниш Бог, че не те е спасил? Това, към което се стремиш, е да постигнеш мир, след като си повярвал в Бог, децата ти да не боледуват, съпругът ти да има добра работа, синът ти да намери добра съпруга, дъщеря ти да намери достоен съпруг, воловете и конете ти да орат добре земята, да има година с добър климат за реколтата ти. Това е, което търсиш. Стремежът ти е единствено да живееш удобно, да не се случват инциденти със семейството ти, ветровете да те подминават, лицето ти да е недокоснато от малки черни камъчета, реколтата на семейството ти да не е наводнена, да не си засегнат от никакви бедствия, да живееш в Божията прегръдка, да живееш в уютно гнездо. Страхливец като теб, който винаги се стреми към плътта — имаш ли сърце, имаш ли дух? Не си ли звяр? Аз ти давам истинския път, без да искам нищо в замяна, но ти не се стремиш към него. Дали си един от тези, които вярват в Бог? Аз ти давам истински човешки живот, но ти не се стремиш към него. По нищо ли не се различаваш от прасе или куче? Прасетата не се стремят към живота на човека, не се стремят да се пречистят и не разбират какво е животът. Всеки ден, след като се нахранят, те просто спят. Аз ти дадох истинския път, но ти не го спечели: ти си с празни ръце. Желаеш ли да продължиш да живееш този живот, живота на прасе? Какъв е смисълът такива хора да са живи? Твоят живот е презрян и позорен, живееш сред мръсотия и разврат и не се стремиш към никакви цели; не е ли твоят живот най-позорният от всички? Имаш ли дързостта да погледнеш към Бог? Ако продължаваш да преживяваш по този начин, нищо ли няма да придобиеш? Истинският път ти е даден, но дали накрая ще успееш да го спечелиш, зависи от твоя личен стремеж. Хората казват, че Бог е праведен Бог и че ако човекът Го следва докрай, Той със сигурност ще бъде безпристрастен към него, защото е най-праведен. Ако човекът Го следва до самия край, може ли Той да отхвърли човека? Аз съм безпристрастен към всички хора и съдя всички хора с праведния Си нрав, но има подходящи условия за изискванията, които поставям към човека, и това, което изисквам, трябва да бъде изпълнено от всички хора, независимо кои са те. Не се интересувам от това каква е твоята подготовка и от колко време я притежаваш. Интересува Ме само дали следваш Моя път и дали обичаш и жадуваш за истината. Ако в теб я няма истината и вместо това опозориш Моето име и не действаш според Моя път, а само следваш, без да те е грижа и без да се интересуваш, тогава Аз ще те поразя и ще те накажа за твоето зло и какво ще кажеш тогава? Ще можеш ли да кажеш, че Бог не е праведен? Днес, ако си спазил думите, които ти казах, значи си човек, когото одобрявам. Казваш, че винаги си страдал, докато си следвал Бог, че си Го следвал през всякакви трудности и си споделял с Него добрите и лошите моменти, но не си изживял словата, изречени от Бог. Ти желаеш само да тичаш за Бог и да даваш всичко от себе си за Бог всеки ден, но никога не си мислил да изживееш смислено живота си. Ти казваш и това: „Така или иначе вярвам, че Бог е праведен. Страдал съм за Него, тичал съм за Него, посветил съм се на Него и съм работил усилено, въпреки че не съм получил никакво признание. Той със сигурност ще си спомни за мен“. Вярно е, че Бог е праведен, но в тази праведност няма никакви примеси: тя не съдържа човешка воля, не е опетнена от плътта или от сделки между хората. Всички, които са непокорни и се противопоставят, всички, които не са в съответствие с Неговия път, ще бъдат наказани; на никого не е простено и никой не е пощаден! Някои хора казват: „Днес тичам заради Теб; когато дойде краят, можеш ли да ми дадеш малко благословия?“. Затова те питам: „Съобрази ли се с Моите слова?“. Праведността, за която ти говориш, се основава на сделка. Ти мислиш само, че Аз съм праведен и безпристрастен към всички хора и че всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени и ще получат Моите благословии. Моите думи, че „всички, които Ме следват докрай, със сигурност ще бъдат спасени“, имат вътрешен смисъл: онези, които Ме следват докрай, са хората, които ще бъдат напълно спечелени от Мен, те са тези, които, след като са били завоювани от Мен, търсят истината и са доведени до съвършенство. Какви условия си постигнал? Ти си постигнал само това да Ме следваш докрай, но какво друго? Съобрази ли се с Моите слова? Ти си изпълнил едно от Моите пет изисквания, но нямаш намерение да изпълниш останалите четири. Ти само си намерил най-простия, най-лесния път и го следваш с нагласата, че просто се надяваш да имаш късмет. Спрямо такъв човек като теб Моят праведен нрав се изразява в наказание и съд, справедливо възмездие и справедливо наказание за всички злодеи. Всички онези, които не следват Моя път, със сигурност ще бъдат наказани, дори и да го следват докрай. Това е Божията праведност. Когато този праведен нрав се изрази в наказанието на човека, той ще бъде смаян и ще съжалява, че докато е следвал Бог, не е следвал Неговия път. „По онова време само малко страдах, докато следвах Бог, но не следвах Божия път. Какви са оправданията? Няма друг избор, освен наказание!“. И все пак в съзнанието си човек мисли: „Така или иначе аз следвах докрай, така че дори и да ме накажеш, това не може да бъде твърде тежко наказание, а и след като ме накажеш, Ти все още ще ме искаш. Знам, че Ти си праведен и няма да се отнасяш така с мен завинаги. Все пак аз не съм като онези, които ще бъдат заличени. Онези, които ще бъдат заличени, ще получат тежко наказание, докато моето ще бъде по-леко“. Праведният нрав не е такъв, какъвто ти казваш. Не е вярно, че към онези, които умеят да изповядват греховете си, отношението е снизходително. Праведността е святост и е нрав, който не търпи оскърбление от страна на човека, а всичко, което е мръсно и не се е променило, е обект на Божието отвращение. Божият праведен нрав не е закон, а управленска заповед: това е управленска заповед в рамките на царството и тя е справедливото наказание за всеки, който не притежава истината и не се е променил, и няма място за спасение. Защото, когато всеки човек бъде класифициран според вида си, добрият ще бъде възнаграден, а злият — наказан. Това е моментът, в който крайната цел на човека ще стане ясна; това е времето, в което делото на спасението ще приключи, след което делото на спасението на човека вече няма да се извършва и възмездието ще се стовари върху всеки един от онези, които вършат зло. Някои хора казват: „Бог помни всеки един от онези, които често са до Него. Той няма да забрави никого от нас. Гарантирано е, че Бог ще ни доведе до съвършенство. Той няма да си спомни за никого от онези, които са долу, онези от хората, които са долу и които ще бъдат доведени до съвършенство, със сигурност са по-малко от нас, които често се срещаме с Бог; сред нас никой не е забравен от Бог, всички сме одобрени от Него и на нас е гарантирано ще бъдем доведени до съвършенство от Бог“. Вие всички имате такива представи. Това праведност ли е? Прилагал ли си истината на практика, или не? Ти наистина разпространяваш подобни слухове — нямаш никакъв срам!

Днес някои хора се стремят да бъдат използвани от Бог, но след като са били завоювани, те не могат да бъдат използвани директно. Що се отнася до думите, изречени днес, ако, когато Бог използва хората, ти все още не можеш да ги изпълниш, тогава ти не си бил доведен до съвършенство. С други думи, настъпването на края на периода, когато човекът ще бъде доведен до съвършенство, ще определи дали човекът ще бъде отстранен или използван от Бог. Онези, които са били завоювани, не са нищо повече от примери за пасивност и негативност. Те са образци и модели, но не са нищо повече от контрапункт. Едва когато животът нрав на човека се промени и той постигне вътрешна и външна промяна, той ще бъде направен напълно пълноценен. Какво искаш днес: да бъдеш завоюван или да бъдеш доведен до съвършенство? Какво искаш да постигнеш? Изпълнил ли си условията, за да бъдеш доведен до съвършенство? Кои условия все още ти липсват? Как трябва да се подготвиш и как да компенсираш за недостатъците си? Как трябва да навлезеш в пътя към това да бъдеш доведен до съвършенство? Как трябва да се подчиниш напълно? Ти молиш да бъдеш доведен до съвършенство, така че стремиш ли се към святост? Дали си човек, който се стреми да изживее наказание и съд, за да бъде пречистен? Стремиш се да бъдеш пречистен, така че желаеш ли да приемеш наказание и съд? Ти молиш да познаеш Бог, но имаш ли познание за Неговото наказание и съд? Днес по-голямата част от делото, което Той върши върху теб, е наказание и съд. Какво е твоето познание за това дело, което е извършено върху теб? Наказанието и съдът, които си изживял, пречистиха ли те? Промениха ли те? Имаха ли някакво въздействие върху теб? Уморен ли си от по-голямата част от днешното дело — проклятия, присъди и разкрития — или смяташ, че тези неща са от голяма полза за теб? Ти обичаш Бог, но защо Го обичаш? Обичаш Бог, защото си получил малко благодат? Или обичаш Бог, след като си спечелил мир и радост? Или обичаш Бог, след като си бил пречистен от Неговото наказание и съд? Какво точно те кара да обичаш Бог? Кои условия изпълни Петър, за да бъде доведен до съвършенство? След като беше доведен до съвършенство, какъв беше решаващият начин, по който това беше изразено? Дали той обичаше Господ Исус, защото копнееше за Него, или защото не можеше да Го види, или защото беше укоряван? Или пък обичаше Господ Исус още повече, защото беше приел страданието в изпитанията и беше опознал собствената си мръсотия и непокорство, беше опознал светостта на Господ? Дали боголюбивото му сърце стана по-чисто заради Божието наказание и съд, или заради нещо друго? Кое е вярното? Ти обичаш Бог заради Божията благодат и защото днес Той ти е дал някакво малко благословение. Това истинска любов ли е? Как трябва да обичаш Бог? Трябва ли да приемеш Неговото наказание и съд и след като видиш Неговия праведен нрав, да можеш да Го обичаш истински, така че да си напълно убеден и да Го познаваш? Подобно на Петър, можеш ли да кажеш, че не успяваш да обичаш достатъчно Бог? Дали това, към което се стремиш, е да бъдеш завоюван след наказание и съд, или да бъдеш пречистен, защитен и обгрижван след наказание и съд? Към кое от тези неща се стремиш? Смислен ли е животът ти, или е безсмислен и без стойност? Плътта ли искаш, или истината? Съд ли искаш, или утеха? След като си изживял толкова много от Божието дело и си видял Божията святост и праведност, как трябва да се стремиш? Как трябва да вървиш по този път? Как трябва да приложиш на практика любовта си към Бог? Имаха ли Божието наказание и съд някакво въздействие върху теб? Дали имаш познание за Божието наказание и съд зависи от това как изживяваш и доколко обичаш Бог! Устните ти казват, че обичаш Бог, но това, което изживяваш, е стария, покварен нрав; нямаш нито богобоязливо сърце, нито съвест. Такива хора обичат ли Бог? Верни ли са такива хора на Бог? Те ли са хората, които приемат Божието наказание и съд? Казваш, че обичаш Бог и вярваш в Него, но не се отказваш от своите представи. В твоята работа, в навлизането ти, в думите, които изричаш, и в живота ти няма проявление на твоята любов към Бог и няма богобоязливо сърце. Нима това е човек, който е спечелил наказание и присъда? Възможно ли е такъв човек да бъде Петър? Дали тези, които са като Петър, имат само знанието, но не и изживяванията му? Кое е условието, което днес изисква от човека да изживее истински живот? Дали молитвите на Петър не бяха нищо повече от думи, които излизаха от устата му? Не бяха ли думи от дълбините на сърцето му? Дали Петър само се молеше, но не прилагаше истината на практика? Заради кого е твоят стремеж? Какво трябва да направиш, че да получиш защита и пречистване по време на Божието наказание и съд? Нима Божието наказание и съд са безполезни за човека? Наказание ли е всеки съд? Възможно ли е само мирът и радостта, само материалните благословии и моментният комфорт да са полезни за живота на човека? Ако човек живее в приятна и удобна среда и в живота му няма съд, може ли да бъде пречистен? Ако човек иска да се промени и да се пречисти, как трябва да приеме да бъде доведен до съвършенство? Кой път трябва да избереш днес?