Когато Бог го наказваше, Петър се молеше: „О, Боже! Моята плът е бунтовна и Ти ме наказваш и съдиш. Радвам се на наказанието и съда Ти и дори да не ме искаш, в този съд аз виждам Твоя свят и праведен нрав. Когато ме съдиш, за да могат другите да видят Твоя праведен нрав в Твоята присъда, аз чувствам удовлетворение. Ако тя може да изрази Твоя нрав и да позволи праведният Ти нрав да бъде видян от всички сътворени същества, и ако може да направи любовта ми към Теб по-чиста, за да мога да постигна подобие на праведник, тогава Твоят съд е добър, защото такава е милостивата Ти воля. Знам, че в мен все още има много непокорство и че все още не съм достоен да застана пред Теб. Искам Ти да ме съдиш още повече, независимо дали това става чрез враждебна среда или големи изпитания. Без значение какво правиш Ти, за мен то е ценно. Твоята любов е толкова дълбока и аз съм готов да се предам на милостта Ти без никакви оплаквания“. Това е знанието на Петър, след като беше изживял Божието дело, и то също така е свидетелство за неговата любов към Бог. Днес вие вече сте завоювани, но как се изразява това завоюване във вас? Някои хора казват: „Моето завоюване е върховната благодат и възвишеност на Бог. Едва сега осъзнах, че животът на човека е празен и безсмислен. Човекът прекарва живота си в бързане, създава и отглежда поколение след поколение деца и в крайна сметка остава без нищо. Днес, едва след като бях завоюван от Бог, разбрах, че няма нищо ценно в това да се живее по този начин; такъв живот наистина е безсмислен. Сякаш е по-добре да умра и да приключа с това!“. Могат ли такива хора, които са били завоювани, да бъдат спечелени от Бог? Могат ли те да станат образци и модели? Такива хора са урок по негативност. Те нямат стремежи и не полагат усилия да се усъвършенстват. Въпреки че се смятат за завоювани, такива негативни хора не са способни да се усъвършенстват. Към края на живота си, след като беше доведен до съвършенство, Петър каза: „О, Боже! Ако живея още няколко години, бих желал да постигна по-чиста и по-дълбока любов към Теб“. Когато щеше да бъде прикован на кръста, в сърцето си той се помоли: „О, Боже! Твоето време вече настъпи; времето, което Ти си подготвил за мен, настъпи. Трябва да бъда разпнат за Теб, трябва да свидетелствам за Теб и се надявам, че моята любов може да удовлетвори Твоите изисквания и че може да стане по-чиста. Да мога днес да умра за Теб и да бъда прикован на кръста за Теб е утеха и успокоение за мен, защото няма нищо по-приятно за мен от това да мога да бъда разпнат за Теб и да удовлетворя Твоите желания, да мога да се отдам на Теб, да принеса живота си в жертва на Теб. О, Боже! Ти си толкова обичлив! Ако ми позволиш да живея, аз още по-силно ще желая да Те обичам. Докато съм жив, ще Те обичам. Искам да Те обичам по-дълбоко. Ти ме съдиш, наказваш ме и ме изпитваш, защото не съм праведен, защото съм съгрешил. И Твоят праведен нрав става все по-очевиден за мен. Това е благословия за мен, защото мога да Те обичам по-дълбоко и съм готов да Те обичам така, дори ако Ти не ме обичаш. Готов съм да видя Твоя праведен нрав, защото това ме прави по-способен да изживея живот, в който има смисъл. Чувствам, че животът ми сега е по-смислен, защото съм разпнат заради Теб и има смисъл в това да умра заради Теб. И все пак не се чувствам удовлетворен, защото знам твърде малко за Теб, знам, че не мога изцяло да изпълня Твоите желания и съм Ти се отблагодарил с твърде малко. В живота си не съм успял да се върна изцяло към Теб; далеч съм от това. Сега, когато поглеждам назад, се чувствам толкова задължен към Теб и имам само този момент, за да компенсирам всичките си грешки и цялата любов, за която не съм Ти се отплатил“.

Човекът трябва да се стреми да живее смислен живот и да не се задоволява с временните си обстоятелства. За да изживее образа на Петър, той трябва да притежава неговите знания и опит. Човекът трябва да се стреми към по-висши и по-дълбоки неща. Той трябва да се стреми към по-дълбока и по-чиста любов към Бог и към живот, който има стойност и смисъл. Само това е живот; само тогава човекът ще бъде същият като Петър. Трябва да се съсредоточиш върху това да бъдеш инициативен по отношение на навлизането си от положителна страна и не трябва пасивно да си позволяваш да отстъпваш назад в името на това да ти е леко за момента, пренебрегвайки по-дълбоки, по-конкретни и по-практични истини. Твоята любов трябва да бъде практична и трябва да намериш начини да се освободиш от този покварен, безгрижен живот, който по нищо не се различава от този на животните. Трябва да живееш живот, който има смисъл, живот, който има стойност, и не трябва да се заблуждаваш или да се отнасяш към своя живот като към играчка, с която да си играеш. За всеки, който се стреми да обича Бог, няма недостижими истини и няма справедливост, за която да не може да остане непоколебим. Как трябва да изживееш живота си? Как трябва да обичаш Бог и да използваш тази любов, за да удовлетвориш волята Му? Няма по-важен въпрос в живота ти. Преди всичко ти трябва да имаш такъв стремеж и постоянство и да не бъдеш като тези, които са безгръбначни, тези, които са слаби. Трябва да се научиш как да изживяваш смислен живот и да изживяваш смислени истини, и не бива да се отнасяш към себе си толкова небрежно. Без да го осъзнаваш, животът ти ще премине покрай теб. След това ще имаш ли друга възможност да обичаш Бог? Може ли човек да обича Бог, когато е мъртъв? Ти трябва да имаш същите стремежи и съвест като Петър. Животът ти трябва да е смислен и не трябва да си играеш със себе си. Като човешко същество и като човек, който се стреми към Бог, ти трябва да можеш внимателно да обмислиш как да се отнасяш към живота си, как да се принесеш в жертва на Бог, как да имаш по-смислена вяра в Бог и как, след като обичаш Бог, да Го обичаш по начин, който е по-чист, по-красив и по-добър. Днес ти не можеш да се задоволяваш само с това, че си завоюван, но трябва да помислиш и за пътя, по който ще вървиш в бъдеще. Трябва да имаш стремежи и смелостта да бъдеш доведен до съвършенство и не трябва винаги да се смяташ за неспособен. Има ли истината свои любимци? Може ли истината умишлено да се противопоставя на хората? Ако се стремиш към истината, може ли тя да бъде непосилна за теб? Ако останеш непоколебим в защита на справедливостта, ще те повали ли тя? Ако наистина се стремиш към живота, може ли животът да ти се изплъзне? Ако не познаваш истината, това не е защото тя те пренебрегва, а защото ти стоиш далеч от нея. Ако не можеш да отстояваш справедливостта, това не е защото има нещо нередно в справедливостта, а защото смяташ, че тя не съответства на фактите. Ако не си спечелил живот, след като си се стремял към него в продължение на много години, това не е защото животът е безсъвестен към теб, а защото ти си безсъвестен към живота и си се отдалечил от него. Ако живееш в светлина и не си успял да спечелиш светлина, това не е защото светлината не може да те освети, а защото ти не си обърнал внимание на съществуването на светлината и така тя тихо се е отдалечила от теб. Ако не се стремиш към това, може само да се каже, че си безполезен боклук, нямаш смелост в живота си и нямаш дух да се противопоставиш на силите на мрака. Ти си твърде слаб! Не можеш да избягаш от силите на Сатана, които те обсаждат, и си готов да водиш единствено този вид безопасен и сигурен живот и да умреш в невежество. Това, което трябва да постигнеш, е стремежът да бъдеш завоюван; това е твоят морален дълг. Ако ти е достатъчно само да бъдеш завоюван, тогава ти прогонваш съществуването на светлината. Ти трябва да понесеш трудности заради истината, трябва да се отдадеш на истината, трябва да изтърпиш унижения заради нея, а за да спечелиш повече от истината, трябва да преминеш през още повече страдания. Ето какво трябва да направиш. Не бива да отхвърляш истината в името на спокойния семеен живот и не бива да губиш достойнството и почтеността на живота си в името на моментното удоволствие. Трябва да се стремиш към всичко, което е красиво и добро, и да се стремиш към път в живота, който да е по-смислен. Нима не пропиляваш живота си, ако го живееш по такъв вулгарен начин, без да преследваш никакви цели? Какво можеш да спечелиш от такъв живот? Трябва да се отречеш от всички плътски удоволствия заради една истина, а не да отхвърляш всички истини заради малко удоволствие. Такива хора нямат нито почтеност, нито достойнство; тяхното съществуване е безсмислено!

Бог наказва и съди човека, защото това се изисква от Неговото дело и — нещо повече — защото е необходимо на човека. Човекът трябва да бъде наказван и съден и само тогава може да постигне любов към Бог. Днес вие сте напълно убедени, но когато се сблъскате с най-малкия неуспех, вие сте в беда. Вашият духовен ръст все още е твърде малък и трябва да изпитате още от това наказание и този съд, за да постигнете по-дълбоко познание. Днес вашите сърца са малко или много богобоязливи донякъде и вие се страхувате от Него, и знаете, че Той е истинският Бог, но нито изпитвате голяма любов към Него, нито сте постигнали чиста любов. Знанията ви са твърде повърхностни и духовният ви ръст все още е недостатъчен. Когато наистина се сблъскате с някоя среда, вие все още не сте свидетелствали, твърде малка част от вашето навлизане е по ваша инициатива и нямате представа как да практикувате. Повечето хора са пасивни и бездейни. Те само тайно обичат Бог в сърцата си, но нямат начин да практикуват, нито пък са наясно какви са целите им. Онези, които са доведени до съвършенство, не само притежават нормална човешка природа, но и истини, които надхвърлят мерките на съвестта, които са по-високи от стандартите на съвестта. Те не само използват своята съвест, за да се отплатят за Божията любов, но нещо повече — те са познали Бог и са видели, че Бог е обичлив и достоен за човешката любов, и че в Бог има толкова много, което може да бъде обичано. Човек не може да не Го обича! Любовта към Бог на онези, които са доведени до съвършенство, има за цел да осъществи техните собствени стремежи. Тяхната любов е спонтанна, любов, която не иска нищо в замяна и която не е сделка. Те обичат Бог единствено заради познанието си за Него. Такива хора не се интересуват дали Бог им дава благодат и не им е необходимо нищо повече от това да задоволят Бог. Те не сключват сделки с Бог и не измерват любовта си към Него по съвест: „Ти си ми дал и в замяна на това аз Те обичам; ако не ми дадеш, аз нямам нищо за Теб в замяна“. Онези, които са доведени до съвършенство, винаги вярват в следното: „Бог е Създателят и Той извършва Своето дело върху нас. Тъй като имам тази възможност, условие и подготвеност да бъда доведен до съвършенство, моят стремеж трябва да бъде да живея смислен живот и да удовлетворявам Бог“. Точно това е изживяното от Петър: когато беше най-слаб, той се помоли на Бог и каза: „О, Боже! Независимо от времето и мястото, Ти знаеш, че винаги Те помня. Независимо от времето и мястото, Ти знаеш, че искам да Те обичам, но моят духовен ръст е твърде малък, аз съм твърде слаб и немощен, моята любов е твърде ограничена, а искреността ми към Теб е твърде слаба. В сравнение с Твоята любов аз съм просто недостоен да живея. Искам само животът ми да не е напразен и да мога не само да се отплатя за Твоята любов, но и да мога да посветя всичко, което имам, на Теб. Ако мога да Те удовлетворя, тогава като сътворено същество ще съм спокоен и няма да искам нищо повече. Въпреки че сега съм слаб и немощен, няма да забравя Твоите напътствия и няма да забравя Твоята любов. Сега не правя нищо повече от това да се отплащам за Твоята любов. О, Боже, чувствам се ужасно! Как мога да Ти върна любовта, която имам в сърцето си, как мога да направя всичко, на което съм способен, да изпълня желанията Ти и да предложа всичко, което имам, на Теб? Ти познаваш слабостта на човека. Как мога да бъда достоен за Твоята любов? О, Боже! Ти знаеш, че духовният ми ръст е малък, че любовта ми е твърде слаба. Как мога да направя най-доброто, на което съм способен, в такава среда? Знам, че трябва да се отплатя за любовта Ти, знам, че трябва да Ти дам всичко, което имам, но днес ръстът ми е твърде малък. Моля Те да ми дадеш сила и увереност, за да бъда по-способен да притежавам чиста любов, която да посветя на Теб, и да съм по-способен да посветя всичко, което имам, на Теб. Аз не само ще мога да се отплатя за Твоята любов, но и ще съм по-способен да изживея наказанието, съда и изпитанията Ти, и дори по-тежки проклятия. Ти ми позволи да видя Твоята любов и аз не мога да не Те обичам, и макар че днес съм слаб и немощен, как бих могъл да забравя за Теб? Любовта, наказанието и съда Ти ме накараха да Те позная, но се чувствам и неспособен да осъществя любовта Ти, защото Ти си толкова велик. Как мога да посветя всичко, което имам, на Създателя?“. Такава беше молбата на Петър, но духовният му ръст беше твърде недостатъчен. В този момент той се почувства така, сякаш нож се заби в сърцето му. Беше изпаднал в агония и не знаеше какво да прави при тези условия. Въпреки това той продължаваше да се моли: „О, Боже! Човекът е с ръст на дете, съвестта му е слаба и единственото, което мога да постигна, е да се отплатя за Твоята любов. Днес не знам как да удовлетворя волята Ти и искам само да направя всичко, което мога, да дам всичко, което имам, и да посветя всичко, което имам, на Теб. Независимо от Твоя съд, независимо от Твоето наказание, независимо от това, което ми даваш, независимо от това, което ми отнемаш, освободи ме и от най-малкото оплакване към Теб. Много пъти, когато Ти ме наказваше и съдеше, аз роптаех и бях неспособен да постигна чистота или да изпълня Твоите желания. Отплатата ми за Твоята любов беше породена от принуда и в този момент се мразя още повече“. Петър се молеше по този начин, защото търсеше по-чиста любов към Бог. Той търсеше и умоляваше, и освен това той се самообвиняваше и изповядваше греховете си пред Бог. Чувстваше се длъжник на Бог и изпитваше омраза към самия себе си, но беше и малко тъжен и негативен. Винаги се чувстваше така, сякаш не беше достатъчно добър за Божиите желания и не беше способен да даде най-доброто от себе си. При тези условия Петър продължаваше да се стреми към вярата на Йов. Той виждаше колко голяма е била вярата на Йов, защото Йов беше видял, че всичко, което има, е дадено от Бог и е естествено Той да вземе всичко от него, че Бог ще даде на когото пожелае — такъв беше праведният нрав на Бог. Йов нямаше оплаквания и все още можеше да възхвалява Бог. Петър също познаваше своята природа и в сърцето си се молеше: „Днес не трябва се задоволявам само с това, че се отплащам за Твоята любов, като използвам съвестта си и че Ти отдавам толкова любов, защото мислите ми са твърде покварени и защото не съм способен да виждам в Теб Създателя. Тъй като все още съм недостоен да Те обичам, трябва да развия способността да посветя всичко, което имам, на Теб — бих направил това с готовност. Трябва да знам всичко, което си направил, и да нямам избор, трябва да виждам Твоята любов и да мога да изричам похвали за Теб и да величая Твоето свято име, така че Ти да спечелиш голяма слава чрез мен. Готов съм да стоя твърдо в това свидетелство за Теб. О, Боже! Твоята любов е толкова ценна и красива; как бих могъл да искам да живея в ръцете на Лукавия? Не съм ли създаден от Теб? Как бих могъл да живея под властта на Сатана? По-скоро желая цялото ми същество да живее в Твоето наказание. Не желая да живея под властта на Лукавия. Ако мога да стана чист и да посветя всичко на Теб, готов съм да предам тялото и ума си на Твоя съд и Твоето наказание, защото ненавиждам Сатана и не желая да живея под неговата власт. Чрез Твоята присъда над мен Ти показваш праведния Си нрав. Аз съм доволен и нямам никакви оплаквания. Ако мога да изпълня своя дълг като сътворено същество, желая целият ми живот да бъде съпътстван от Твоя съд, чрез който ще опозная праведния Ти нрав и ще се избавя от влиянието на Лукавия“. Петър винаги се молеше така, винаги търсеше така и достигна, относително казано, високо царство. Той не само успя да се отплати за Божията любов, но, което е по-важно, изпълни и своя дълг като сътворено същество. Той не само че не беше обвинен от съвестта си, но също така успя да надхвърли стандартите на съвестта. Молитвите му продължаваха да се издигат пред Бог, така че стремежите му ставаха все по-високи, а сърцето му — все по-боголюбиво. Въпреки че страдаше от мъчителна болка, той все пак не забравяше да обича Бог и се стремеше да придобие способността да разбира Божията воля. В молитвите си той изрече следните думи: „Не съм постигнал нищо повече от това да се отплатя за Твоята любов. Не съм свидетелствал за Теб пред Сатана, не съм се освободил от влиянието на Сатана и все още живея в света на плътта. Искам да използвам любовта си, за да победя Сатана, да го засрамя и по този начин да удовлетворя Твоето желание. Искам да се отдам изцяло на Теб, да не дам и най-малката частица от себе си на Сатана, защото Сатана е Твой враг“. Колкото повече търсеше в тази посока, толкова повече се вълнуваше и толкова по-големи ставаха познанията му по тези въпроси. Без да го осъзнава, той разбра, че трябва да се освободи от влиянието на Сатана и да се върне изцяло при Бог. Такова беше царството, което той достигна. Той преодоляваше влиянието на Сатана и се отърваваше от удоволствията и насладите на плътта, като желаеше да преживее по-дълбоко както Божието наказание, така и Неговия съд. Той каза: „Въпреки че живея сред Твоето наказание и Твоя съд, независимо от трудностите, които произтичат от това, все пак не желая да живея под властта на Сатана, все пак не желая да страдам от хитростите на Сатана. Радвам се, че живея сред Твоите проклятия и изпитвам болка от живота сред благословиите на Сатана. Обичам Теб, като живея сред Твоя съд, и това ми носи голяма радост. Твоето наказание и Твоят съд са праведни и святи. Те ме пречистват, и дори нещо повече, те ме спасяват. Бих предпочел да прекарам целия си живот сред Твоя съд, за да бъда под Твоите грижи. Не желая да живея под властта на Сатана нито за миг. Искам да бъда пречистен от Теб. Дори да изпитам трудности, не искам да бъда използван и мамен от Сатана. Аз, това сътворено същество, трябва да бъда използван от Теб, притежаван от Теб, съден и наказван от Теб. Дори трябва да бъда прокълнат от Теб. Сърцето ми се радва, когато Ти пожелаеш да ме благословиш, защото съм видял Твоята любов. Ти си Създателят, а аз съм сътворено същество: не бива да Те предавам и да живея под властта на Сатана, нито пък да бъда използван от Сатана. Аз трябва да бъда Твоят кон или вол, а не да живея за Сатана. Предпочитам да живея сред Твоето наказание, без физическо блаженство, и това ще ми донесе наслада, дори и да загубя Твоята благодат. Въпреки че Твоята благодат не е с мен, аз се радвам да бъда наказван и съден от Теб. Това е Твоята най-добра благословия, Твоята най-голяма благодат. Макар че Ти винаги си величествен и гневен към мен, аз все още не съм способен да Те напусна и все още не мога да Те заобичам достатъчно. Предпочитам да живея в Твоя дом, предпочитам да бъда проклинан, наказван и поразяван от Теб, не желая да живея под властта на Сатана, нито пък да бързам и да съм зает само с плътта и още по-малко съм готов да живея за плътта“. Любовта на Петър беше чиста. Това е изживяването на довеждането до съвършенство и е най-висшата степен на усъвършенстването. Няма живот, който да е по-смислен от този. Той приемаше Божието наказание и Неговия съд, ценеше Божия праведен нрав и това беше най-ценното у Петър. Той каза: „Сатана ми дава материални удоволствия, но аз не ги ценя. Сполетява ме Божието наказание и Неговият съд — това е благодат за мен, в това намирам радост и в това съм благословен. Ако не беше Божият съд, никога нямаше да обичам Бог, все още щях да живея под властта на Сатана, той все още щеше да ме управлява и да ми заповядва. В такъв случай никога не бих станал истинско човешко същество, защото нямаше да мога да удовлетворя Бог и нямаше да се посветя изцяло на Него. Въпреки че Бог не ме благославя и ме оставя без вътрешна утеха, сякаш в мен гори огън, и макар че нямам мир и радост, и Божието наказание и Неговата дисциплина никога не са далеч от мен, в наказанието и съда Му аз мога да видя Неговия праведен нрав. Изпитвам удоволствие от това; в живота няма нищо по-ценно и по-смислено. Въпреки че Неговата закрила и грижа са се превърнали в безмилостно наказание, съд, проклятия и удари, аз все пак изпитвам радост от тези неща, защото те могат по-добре да ме пречистят и променят, да ме приближат до Бог, да ме направят по-способен да обичам Бог и да направят любовта ми към Бог по-чиста. Това ме прави способен да изпълнявам дълга си като сътворено същество и ме отвежда пред Бог и далеч от влиянието на Сатана, така че вече да не служа на Сатана. Когато не живея под властта на Сатана и мога да посветя всичко, което имам, и всичко, което мога да направя, на Бог, без да задържам нищо — тогава ще бъда напълно удовлетворен. Божието наказание и Неговият съд ме спасиха, а животът ми е неразделен от Божието наказание и Неговия съд. Животът ми на земята е под властта на Сатана и ако не бяха грижата и защитата на Божието наказание и Неговия съд, винаги щях да живея под властта на Сатана и нямаше да имам възможността и средствата да живея смислен живот. Само ако Божието наказание и Неговият съд никога не ме напускат, ще мога да бъда пречистен от Бог. Само със суровите думи и праведния нрав на Бог и с величествения Божи съд аз получих най-висшата защита, заживях в светлина и получих Божиите благословии. Да мога да се пречистя, да се освободя от Сатана и да живея във властта на Бог — това е най-голямата благословия в живота ми днес“. Това е най-висшето царство, което изживя Петър.

Точно това е състоянието, което човекът трябва да достигне, след като е доведен до съвършенство. Ако не можеш да постигнеш това, тогава не можеш да живееш смислен живот. Човекът живее в света на плътта, което означава, че живее в човешки ад, и без Божия съд и Неговото наказание той е мръсен като Сатана. Как може човекът да бъде свят? Петър вярваше, че наказанието и съдът от Бог са най-силната защита и най-голямата благодат за човека. Само чрез наказание и съд от Бог човекът може да се пробуди и да намрази плътта, да намрази Сатана. Строгата дисциплина на Бог освобождава човека от влиянието на Сатана, освобождава го от неговия малък свят и му дава възможност да живее в светлината на Божието присъствие. Няма по-добро спасение от наказанието и съда! Петър се молеше: „Боже! Докато ме наказваш и съдиш, ще знам, че не си ме изоставил. Дори да не ми даваш радост или мир, да ме караш да живея в страдание и да ме наказваш безброй пъти, щом не ме изоставяш, моето сърце ще бъде спокойно. Днес Твоето наказание и Твоят съд се превърнаха в моя най-добра защита и най-велика благословия. Благодатта, която Ти ми даваш, ме защитава. Благодатта, която Ти ми даряваш днес, е проява на Твоя праведен нрав и тя е наказание и съд; освен това е изпитание, и нещо повече — тя е живот в страдание“. Петър успя да остави настрана удоволствията на плътта и да потърси по-дълбока любов и по-силна защита, защото беше спечелил толкова много благодат от Божието наказание и Неговия съд. В своя живот, ако човек желае да бъде пречистен и да постигне промени в нрава си, ако желае да води смислен живот и да изпълни дълга, който има като сътворено същество, тогава трябва да приеме Божието наказание и Неговия съд и да не допуска Божието дисциплиниране и поразяване да го напуснат, за да може да се освободи от манипулациите и влиянието на Сатана и да живее в Божията светлина. Знай, че Божието наказание и Неговият съд са светлина; те са светлината на спасението на хората и за човека няма по-добра благословия, благодат или защита. Човекът живее под влиянието на Сатана и съществува в плът. Ако не се пречисти и не получи Божията закрила, той ще става все по-покварен. Ако иска да обича Бог, той трябва да бъде пречистен и спасен. Петър се молеше: „Боже, когато Ти се отнасяш с мен мило, аз се радвам и чувствам утеха; когато ме наказваш, чувствам още по-голяма утеха и радост. Въпреки че съм слаб и понасям неописуеми страдания, въпреки че има сълзи и тъга, Ти знаеш, че тази тъга е заради моето непокорство и заради моята слабост. Плача, защото не мога да удовлетворя волята Ти, изпитвам скръб и съжаление, защото съм недостатъчен за Твоите изисквания, но съм готов да достигна това царство, готов съм да направя всичко по силите си, за да Те удовлетворя. Твоето наказание ми донесе защита и ми даде най-доброто спасение. Твоят съд засенчва Твоята поносимост и търпение. Без Твоето наказание и Твоя съд не бих се радвал на Твоята милост и любяща доброта. Днес виждам още по-ясно, че Твоята любов е надминала границите на небесата и е по-висша от всички останали неща. Твоята любов не е само милост и любяща доброта, а е нещо повече от това — тя е наказание и съд. Твоето наказание и Твоят съд ми дадоха толкова много. Без Твоето наказание и Твоя съд нито един човек няма да бъде пречистен и нито един човек няма да може да изпита любовта на Създателя. Въпреки че съм преживял стотици изпитания и трудности и дори съм бил близо до смъртта, те ми позволиха да Те позная истински и да получа най-висшето спасение. Ако наказанието, съда и дисциплината Ти се отдалечат от мен, тогава ще живея в тъмнина, под властта на Сатана. Каква е ползата от човешката плът? Ако Твоето наказание и Твоят съд ме напуснат, ще бъде сякаш Твоят Дух ме е изоставил, сякаш Ти вече не си с мен. Ако беше така, как щях да продължа да живея? Ако Ти ми изпратиш болест и ми отнемеш свободата, аз мога да продължа да живея, но ако Твоето наказание и Твоят съд някога ме напуснат, няма да има как да продължа да живея. Ако нямах Твоето наказание и Твоя съд, щях да изгубя Твоята любов — любов, която е твърде дълбока, за да я изразя с думи. Без Твоята любов щях да живея под властта на Сатана и нямаше да мога да видя Твоето славно лице. Как бих могъл да продължа да живея? Не бих могъл да понеса такъв мрак, такъв живот. Да Те имам с мен е все едно да Те виждам, така че как бих могъл да Те оставя? Умолявам Те, моля Те да не ми отнемаш най-голямата утеха, дори ако това са само няколко думи на увереност. Наслаждавах се на Твоята любов и днес не мога да бъда далеч от Теб; как бих могъл да не Те обичам? Пролял съм много сълзи на съжаление заради Твоята любов, но винаги съм чувствал, че живот като този е по-смислен, че той може повече да ме обогати, да ме промени и да ми позволи да постигна истината, която трябва да притежават сътворените същества“.