Онези, които истински се покоряват на Бог и истински приемат истината, не бива да развиват погрешни разбирания за Бог, нито да пришиват своята оценка или присъда на нищо, което Бог върши. В Епохата на закона Бог каза, че ще даде на Авраам син. Какво отвърна Авраам на това? Нищо — той повярва на казаното от Бог. Това беше отношението на Авраам. Той произнесе ли някаква присъда? Подигра ли се? Извърши ли нещо потайно? Не, не извърши, нито се зае с дребнави ходове. Това се нарича покорство. Това се нарича човек да се придържа твърдо към мястото си и дълга си. А що се отнася до жена му, Сара — не беше ли тя по-различна от Авраам? Какво беше нейното отношение към Бог? Тя постави под съмнение, присмя се и отказа да повярва — и тя осъди и се зае с дребнави ходове, даде на Авраам слугинята си за наложница, направи такова абсурдно нещо. Това произлезе от волята на човека. Сара не се придържаше твърдо към мястото си. Тя се усъмни в словата на Бог и не повярва във всемогъществото Му. Каква беше причината тя да не повярва? Има две причини, два контекста. Едната причина беше, че Авраам тогава беше на преклонна възраст. Другата беше, че тя самата беше доста възрастна и неспособна да има деца, затова си помисли: „Това е невъзможно. Как Бог ще постигне това? Това не е ли абсурдно? Нима това не е като да се опитваш да изиграеш дете?“. Тя нито прие, нито повярва, че онова, което Бог казва, е истината, а го възприе като шега, като си мислеше, че Бог се шегува с хората. Това ли е правилното отношение? (Не.) Това ли е отношението, което трябва човек да има към Създателя? (Не.) Следователно тя придържаше ли се твърдо към мястото си? (Не.) Не се придържаше. Понеже възприе Божиите слова на шега, а не като истината, и понеже не повярва на онова, което Бог каза, или на онова, което Бог възнамеряваше да направи, тя действаше абсурдно, причини поредица от последствия, като всички те произтекоха от волята на човека. По същество тя каза: „Може ли Бог да направи това? Ако Той не може, трябва аз да предприема нещо, за да помогна за изпълнението на тези слова на Бог“. В нея имаше погрешни разбирания, осъждане, спекулации и въпроси, като всички те представляваха бунтарство на човек с покварен нрав срещу Бог. Авраам извърши ли тези неща? Не ги извърши и затова беше дарен с тази благословия. Бог видя отношението на Авраам към Него, богобоязливото му сърце, неговата преданост и истинското му покорство, и Бог му даде син, и той щеше да стане отец на много нации. Това беше обещано на Авраам и Сара неочаквано се възползва от него. Следователно покорството е много важно. Има ли съмнение в покорството? (Не.) Ако има, тогава смята ли се то за истинско покорство? (Не.) Ако в него има анализ и осъждане, тогава смята ли се за покорство? (Не.) А ако човек се опитва да открие недостатъци? Тогава това още по-малко се смята за покорство. Какво тогава се проявява и разкрива — и какво е поведението — в покорството, което напълно доказва, че то е истинско? (Вярата.) Истинската вяра е едно нещо. Човек трябва правилно да разбира какво Бог казва и върши, и да потвърди, че всичко, което Бог върши, е правилно и е истината. Няма нужда то да се поставя под въпрос, нито да се питат другите за него и няма нужда да се подлага на преценка или анализ в сърцето на човек. Това е един аспект от съдържанието на покорството — вярата, че всичко, което Бог върши, е правилно. Когато някой върши нещо, човек може да разгледа кой го е извършил, какъв е произходът му, дали е извършил лоши дела и какъв е характерът му. Тези неща изискват анализ. Ако, от друга страна, нещо идва от Бог и е извършено от Него, трябва да замълчите веднага и да не таите задни мисли — не го подлагайте на съмнение и не задавайте въпроси, а го приемете в неговата цялост. И какво трябва да се направи след това? Тук са засегнати някои истини, които хората не разбират, и те не познават Бог. Въпреки че вярват, че то е Божие дело и че са способни на покорство, те реално не разбират истината. Онова, което те разбират, все още донякъде има природа на доктрина, и в сърцето си те са несигурни. В такива моменти те трябва да търсят, като питат: „Каква истина има в това? Къде греша в мисленето си? Как се отдалечих от Бог? Кои от възгледите ми противоречат на казаното от Бог?“. След това трябва да търсят тези неща. Това е отношение на покорство и практикуване на покорство. Има хора, които казват, че са покорни, но когато по-късно ги сполети нещо, те разсъждават: „Кой знае какво върши Бог? Ние, сътворените същества, не можем да се месим. Нека Бог върши каквото пожелае!“. Това покорство ли е? (Не.) Що за отношение е това? Това е неприязън спрямо поемането на отговорност. Това е липса на загриженост към онова, което Бог върши, и хладно безразличие към него. Авраам беше способен да се покори, защото съблюдаваше принципите и защото беше твърд във вярата си, че каквото каже Бог, трябва да се свърши и трябва да се изпълни — той беше сто процента сигурен в тези две „трябва“. Ето защо той не постави под съмнение, не подложи на оценка, нито се зае с дребнави ходове. Така се държа Авраам в своето покорство.

Онова, което Авраам получи от Бог, беше благословия. Той не се усъмни и не намеси човешка воля в нищо, което вършеше. Ситуацията, с която се сблъска Йов, обаче беше подчертано по-различна от тази на Авраам. Какво беше по-различното при нея? Това, което се случи на Авраам, беше благословия, беше нещо добро. На почти сто години той беше бездетен и се надяваше на дете, когато Бог обеща да му даде син. Как можеше да не е щастлив? Несъмнено беше готов да се покори. Йов обаче се сблъска с нещастие. Защо въпреки това беше способен да се покори? (В сърцето си е вярвал, че всичко е Божие дело.) Това е един аспект. Има и друг — често хората могат да се покоряват, когато не са подложени на твърде много страдание, и могат да се покоряват, когато Бог дарява благословии. Но когато Бог отнема, тогава вече не им е лесно да се покоряват. Що се отнася до Йов, какъв вид възглед имаше, какъв вид рационалност притежаваше, какви истини разбираше или какъв аспект на разбиране на Бог имаше, така че да съумее да приеме и да се покори на това нещастие? (Вярвал е, че всичко, което върши Бог, е добро. Вярвал е в сърцето си, че всичко, което е имал, е било дадено от Бог, а не спечелено със собствения му труд — това, че Бог го отнема, е също Негова власт. Той е притежавал този вид рационалност, затова е могъл да приеме и да се покори.) Ако хората вярват, че всичко, което върши Бог, е добро, за тях е лесно да се покорят. Но все така лесно ли е да се покориш, когато изглежда, че всичко, което Бог върши, носи нещастия на хората? Кое е по-показателно за истинско покорство? (Да продължаваш да се покоряваш, когато изглежда, че всичко, което Бог върши, носи нещастия на хората.) Следователно какъв вид рационалност и истина притежаваше Йов, за да е способен да приеме тази беда? (Йов наистина се е отнасял към Бог като към Бог. Разбирал е, че Бог не е просто Този, който дарява благословии и благодат — дори когато Той отнема, Той пак е Бог. Разбрал е също, че дори човек да се сблъска с бедствия, това е защото Бог го позволява. Независимо какво върши Бог, Той остава Бог и хората трябва да Му се покланят.) Основното е, че Йов имаше известно разбиране относно Бог и зае правилно позицията си. Разпозна, че същността на Бог няма да се промени, понеже се променят външни хора, събития и неща, че Божията същност е винаги и завинаги Божия същност — тя е непроменлива. Не че ако Бог дарява хората с благословии, Той е Бог, и че ако всичко, което Той върши, е да носи бедствия на хората, да им причинява страдание и да ги наказва или да ги унищожава, то Неговата същност се променя и Той престава да бъде Бог. Божията същност никога не се променя. Същността на човека също не се променя. Тоест статусът и същността на човека като сътворено същество няма никога да се променят. Дори да можеш да се боиш от Бог и да Го познаваш, ти пак си сътворено същество. Твоята същност не се променя. Бог подложи Йов на такива огромни изпитания и въпреки това Йов беше способен да се покори и не се оплака. Освен че притежаваше известни познания за Бог, каква беше най-голямата му сила, която му позволи да се покори и да се въздържи от оплаквания? Силата му беше в това, че той знаеше, че хората винаги ще бъдат хора. Както и да се отнася Бог към тях, това е напълно правилно. Казано просто, Бог се отнася към теб точно както трябва. Нима това не обяснява нещата? Не изисквай как да се отнася Бог към теб, какви благословии трябва да ти даде или на какви изпитания да те подложи и каква значимост делото Му трябва да има за теб. Не можеш да изискваш тези неща. Поставянето на тези искания е неразумно. Във времена на мир и сигурност някои хора казват, че каквото и да върши Бог, то е добро, но после не могат да приемат, когато се случи нещо, което не е съгласно представите им. Това трябва да бъде преодоляно чрез истината. Каква е тази истина? Това е да стоиш твърдо на позицията си. Както и да се отнася Бог към теб, това е заслужено и безпогрешно. Както и да се отнася Бог към теб, Той пак е Бог. Хората не трябва да отправят искания към Него. Не подлагай на оценка Божията правота и не подлагай на оценка причините, целите или значимостта на Неговите действия. Тези неща не се нуждаят от оценката ти. Твоята отговорност и твоят дълг е да стоиш твърдо на позицията си на сътворено същество и да оставиш Бог да те устрои както пожелае. Това е правилният начин. Лесно е да се каже, но е трудно да се практикува. И въпреки това хората трябва да разберат тази истина. Само чрез разбиране на истината можеш да имаш истинско покорство, когато нещо те сполети.

Някои хора, след като до момента са вярвали в Бог и са слушали проповеди, си мислят: „Йов е съумял да се покори на изпитанията, които му изпратил Бог, защото Йов е знаел, че всичко идва от ръката на Бог. Колкото и говеда и овце или колкото и имане, богатство и челяд да има човек, всичко това е дарено от Бог — то не зависи от хората. Хората са като роби пред Бог. По какъвто и начин Той да се отнася към тях, те трябва да търпят“. Те използват този вид негативно отношение, за да познаят Бог. Познаването на Бог по този начин правилно ли е? Със сигурност не е правилно. Тогава какъв би бил правилният начин да се познава Бог? (Хората са сътворени същества и Бог е завинаги Бог. Без значение как действа Бог, хората просто трябва да оставят Бог да ги устройства, както Той пожелае.) Точно така. Не изисквайте от Бог да действа по определен начин. Не изисквайте от Бог да ви разяснява всичко в общение. Ако Той не го каже ясно, не трябва да се борите с Бог, като си мислите, че имате основание. Това е погрешно. Изключително надменно е и е самоправедно, а и показва значителна липса на съвест и разум. Не това трябва да казва едно сътворено същество. Дори Сатана не се осмелява да говори на Бог по такъв истеричен начин. Ти си покварено човешко същество, как може да си дори по-надменен от Сатана? Каква точно позиция трябва да възприемат хората, когато говорят на Бог? Как човек трябва да разбира този въпрос? Всъщност изказването на Йов — „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ — вече изяснява защо той е съумял да се покори на Бог и в това може да бъде потърсена истина. Той изрази ли някакви оплаквания или недоволство, когато направи това изказване? (Не.) Имаше ли някакво двусмислие или загатване за негативност? (Не.) Определено не. Чрез преживяванията си Йов в крайна сметка разбра, че не хората решават как Създателят ще се отнася към тях. Това може да звучи малко неприятно, но е факт. Бог е подредил съдбата на всички за целия им живот. Независимо дали го приемаш, или не, това е факт. Не можеш да промениш съдбата си. Бог е Създателят и ти трябва да се покориш на устроеното и подреденото от Него. Както и да действа Бог, е правилно, защото Той е истината и Той е Върховният владетел на всички неща, и хората трябва да Му се покоряват. „Всички неща“ включва теб и включва всички сътворени същества. Тогава чия е вината, че винаги искаш да се съпротивляваш? (Вината е наша.) Това е твой проблем. Винаги искаш да изтъкваш причини и да намираш недостатъци. Това правилно ли е? Винаги искаш да получаваш благословии и ползи от Бог. Това правилно ли е? Нищо от това не е правилно. Тези възгледи представят неправилно познание и разбиране за Бог. Тъкмо защото твоят възглед за вярата в Бог е неправилен, ти неизбежно ще влезеш в сблъсък с Бог, ще се бориш с Него и ще Му се противопоставяш всеки път, когато си изправен пред някаква ситуация, и винаги ще си мислиш: „Бог не е прав да върши това. Не го разбирам. Всеки би протестирал, ако Той направи така. Не приляга на Бог да прави това!“. Но тук не става въпрос за това какво приляга на Бог. Каквото и да върши Бог, Той си остава Бог. Ако ти липсва този разум и това разбиране и винаги проучваш внимателно и правиш заключения, когато ежедневно те сполетяват неща, резултатът ще бъде, че само ще се бориш с Бог и ще Му се противопоставяш на всяка крачка, и няма да можеш да излезеш от това състояние. Ако обаче имаш това разбиране и можеш да заемеш позицията на сътворено същество, и когато попаднеш в ситуации, се сравняваш с този аспект на истината, практикуваш го и навлезеш в него, тогава с течение на времето твоята вътрешна боязън от Бог ще се увеличи. Несъзнателно ще започнеш да чувстваш: „Оказва се, че онова, което Бог върши, не е грешно. Всичко, което Бог върши, е добро. Няма нужда хората да го проучват внимателно и да го анализират. Просто се остави на устроеното от Бог!“. И когато откриеш, че не можеш да се покориш на Бог или да приемеш устроеното от Него, сърцето ти ще се чувства порицано: „Не съм добро сътворено същество. Защо не мога просто да се покоря? Това не натъжава ли Създателя?“. Колкото повече желаеш да си добро сътворено същество, толкова повече твоето разбиране и яснота по отношение на този аспект на истината нараства. Но колкото повече се мислиш за значим и вярваш, че Бог не бива да се отнася към теб по този начин, че не бива да те назидава по този начин, че не бива да те кастри и да те устройва по този начин, тогава си в беда. Ако в сърцето си имаш много искания към Бог, ако смяташ, че има много неща, които Бог не е бивало да върши, то ти си на грешния път. Ще се появят представи, присъди и богохулство и няма да си далеч от това да вършиш зло. Когато хората, които не обичат истината, чуят Божиите слова, започват да анализират и да проучват внимателно, като постепенно пораждат съмнения и присмех. След това започват да съдят, отричат и заклеймяват — това е резултатът. Има прекалено много хора, които се отнасят към Бог по този начин, като причина за всичко това е поквареният им нрав.

Някои хора винаги си мислят: „Аз съм човек. Вярно е, че Бог е Създателят, но Той трябва да ме уважава и разбира. Той трябва да ме обича и защитава“. Този възглед правилен ли е? Бог има последната дума за това как обича хората. Бог е Създателят. Как се отнася Той към сътворени същества, си е Негова работа. Бог има Свои принципи и Свой нрав. Безполезно е хората да имат искания. Вместо това трябва да се научат как да разбират Бог и как да Му се покорят. Това е разумът, който хората са длъжни да притежават. Някои хора казват: „Бог е твърде груб към хората. Вършенето на нещата по този начин не е любов към хората. Той не уважава хората и не се отнася към тях като към човешки същества!“. Някои хора не са човешки същества, а дяволи. Всеки начин на отношение към тях е приемлив. Заслужават да бъдат прокълнати и не са достойни за уважение. Има такива, които казват: „Аз съм доста добър човек. Не съм направил нищо да се съпротивлявам на Бог и съм страдал доста за Него. Защо Той продължава да ме кастри така? Защо Той винаги ме пренебрегва? Защо Той никога не ме зачита или въздига?“. Други пък казват: „Аз съм обикновен и простодушен човек. Вярвам в Бог още от утробата и продължавам да вярвам в Него. Аз съм толкова чист! Изоставих семейството си и напуснах работа, за да отдам всичко на Бог, и си мислех колко много ме обича Бог. Сега изглежда, че Бог не обича хората толкова много и се чувствам изоставен, разочарован и потресен от Него“. Нима това не е проблемно? В какво грешат тези хора? Не са останали на правилното си място. Не знаят кои са и винаги си мислят, че са значими хора, които Бог трябва да уважава и да издига, или да цени и да милее за тях. Ако хората винаги имат такива погрешни схващания, такива изопачени и неразумни искания, това е много опасно. Най-малкото Бог ще се отвращава от тях и ще ги мрази и ако не се покаят, има риск да бъдат отстранени. Така че какво трябва да правят хората, как трябва да опознаят себе си и как трябва да се отнасят към себе си, за да съответстват на Божиите изисквания, да преодолеят тези трудности и да се избавят от исканията си към Бог? За някои хора Божият дом е наредил да бъдат водачи и те са особено ентусиазирани. След като поработят известно време, се установява, че могат да изпълняват някои външни задачи достатъчно добре, но не могат да се справят с решаването на проблеми — не могат да общуват за истината или да решават проблеми, затова ръководната им роля в църквата бива сменена. Нима това не е съвсем уместно? Те обаче започват да спорят и да се оплакват, като казват: „Тези лъжеводачи и антихристи не изпълниха добре възложените им задачи. Те предизвикваха единствено прекъсвания и смущения. Те наистина трябва да бъдат сменени и отстранени. Но аз не съм направил нищо лошо. Защо сменят и мен?“. Чувстват се леко разстроени. Защо е така? Той смята, че след като не е направил нищо лошо, трябва да остане водач и да не бъде сменян. Смята, че Божият дом се е отнесъл много несправедливо към него. Сърцето му е пълно с оплаквания и съпротива и в него възникват представи за Бог, което води до вътрешен дисбаланс: „Не беше ли казано, че има принципи за избирането и отстраняването на водачи? Струва ми се, че няма принцип за случилото се. Бог е направил грешка!“. Накратко казано, щом Бог извърши нещо, което вреди на интересите им и наранява чувствата им, те започват да търсят вина. Това проблем ли е? Как може да бъде решен този проблем? Трябва да разпознаеш собствената си идентичност, трябва да знаеш кой си. Без значение какви дарби или силни страни имаш, колко си умел или способен, дори колко заслуги си спечелил в Божия дом, колко си търчал, колко капитал си натрупал — тези неща не значат нищо за Бог и ако изглеждат важни от твоя гледна точка, то нима това не значи, че между теб и Бог са възникнали погрешни разбирания и противоречия? Как трябва да бъде решен този проблем? Ако искаш да намалиш отдалечеността между теб и Бог и да преодолееш тези противоречия, как трябва да се направи това? Трябва да се отречеш от нещата, които смяташ, че са правилни, и в които си се вкопчил. По този начин вече няма да има отдалеченост между теб и Бог и ще застанеш правилно на мястото си, ще можеш да се покориш, ще можеш да разпознаеш, че всичко, което върши Бог, е правилно, ще можеш да се отречеш от себе си и да се избавиш от себе си. Вече няма да смяташ спечелените от теб заслуги за вид капитал, нито вече ще се опитваш да поставяш условия на Бог или да отправяш искания към Него, или да искаш награда от Него. В този момент вече няма да имаш трудности. Защо се пораждат всички погрешни схващания на хората за Бог? Пораждат се, защото хората не могат да преценяват собствените си възможности. По-точно, не знаят какво представляват в Божиите очи. Оценяват се твърде високо, смятат, че имат твърде високо положение в Божиите очи и виждат онова, което считат, че е стойността и капиталът на човек, като истината, като критериите, по които Бог преценява дали ще бъдат спасени. Това е погрешно. Трябва да знаеш какво място имаш в сърцето на Бог, как Бог гледа на теб и каква е правилната позиция, която следва да заемеш, когато подхождаш към Бог. Длъжен си да знаеш този принцип. По този начин възгледите ти ще бъдат съобразени с истината и ще съответстват на възгледите на Бог. Трябва да притежаваш този разум и да можеш да се покориш на Бог. Независимо как Той се отнася към теб, трябва да се покориш. Така вече няма да има никакви противоречия между теб и Бог. И когато Бог отново се отнесе към теб по Своя начин, няма ли да можеш да се покориш? Ще продължаваш ли да се бориш с Бог и да Му се противопоставяш? Няма да го направиш. Дори да чувстваш някакъв дискомфорт в сърцето си или да чувстваш, че отношението на Бог към теб не е такова, каквото би желал, и да не разбираш защо Той се отнася към теб по този начин, въпреки всичко, понеже вече разбираш някои истини и притежаваш някои реалности и понеже си способен да стоиш на правилната си позиция, вече няма да се бориш с Бог, което означава, че онези твои действия и поведения, които биха довели до загиването ти, ще спрат. И нима тогава няма да си в безопасност? След като си в безопасност, ще се почувстваш стабилен, което означава, че си започнал да вървиш по пътя на Петър. Виж, Петър вярва в Бог толкова много години, вървя пипнешком толкова много години и страда толкова много. Едва след като преживя много изпитания, най-накрая разбра някои истини и притежаваше някои истини реалности. А що се отнася до всички вас в момента, вече казах толкова много, обясних всичко ясно — това е като да ви поднесат нещата на тепсия, нали? Постигнали сте толкова много, без да минавате по заобиколни пътища. Всички сте получили доста добра сделка. Защо тогава все още не изпитвате удовлетвореност? Не бива да имате никакви допълнителни искания.

Каква беше основната тема на днешното общение? Единият аспект е редовно да обръщаш внимание на изследването на различни аспекти на състоянието ти и след това да ги анализираш, за да разбереш дали са правилни. Другият аспект е да се справиш с различните видове погрешни разбирания за Бог, които се пораждат в теб. Когато имаш погрешни разбирания за Бог, в теб има непримирими, предубедени елементи, които ще ти попречат да търсиш истината. Ако погрешните ти разбирания за Бог бъдат отстранени, ще можеш да търсиш истината. Ако не бъдат, в сърцето ти ще има чувство на отчуждение и ще се молиш нехайно. Това е мамене на Бог и Той изобщо няма да се вслуша. Ако имаш погрешни разбирания за Бог, което създава отдалеченост и отчужденост между теб и Него, и сърцето ти е затворено за Него, то ти няма да искаш да чуеш словата Му или да търсиш истината. Без значение какво вършиш, то ще бъде само механично, ще се прикриваш и ще бъдеш лъжлив. Когато неразбирането на човек по отношение на Бог бъде преодоляно и той е преминал през това препятствие, той ще гледа на всяко от Божиите слова и изисквания с искреност и ще дойде пред Него сериозно и с честно сърце. Ако между човека и Бог има противоречие, отдалеченост и неразбиране, то каква роля играе човекът? Това е ролята на Сатана и е противопоставяне на Бог. Какви са последиците от противопоставянето на Бог? Може ли такъв човек да се покори на Бог? Може ли да приеме истината? Не може. Ако той не може да направи никое от тези неща, то този човек няма да получи нищо и промените в нрава му ще спрат. Следователно когато човек изследва различните си състояния, в едно отношение това се прави, за да опознае себе си, докато в друго отношение то изисква съсредоточаване върху изследването на това какви погрешни разбирания има той за Бог. Какво включват тези погрешни разбирания? Представи, фантазии, ограничаване, съмнения, внимателна проверка и спекулации — основно тези неща. Когато човек има тези неща в себе си, той разбира погрешно Бог. Когато си в капана на тези състояния, възниква проблем с връзката ти с Бог. Веднага трябва да потърсиш истината, за да решиш проблема — и си длъжен да го решиш. Някои си мислят: „В мен се е появило погрешно разбиране за Бог, затова не мога да изпълнявам дълга си, докато не реша този проблем“. Това приемливо ли е? Не, не е. Не отлагай изпълнението на дълга си, а изпълни дълга си и едновременно с това реши проблема си. Докато изпълняваш дълга си, твоето погрешно разбиране за Бог ще започне да се променя към по-добро, без да го осъзнаваш, и ще откриеш къде се корени проблемът ти и колко е сериозен. Някой ден може да сте способни да осъзнаете: „Човек е сътворено същество и Създателят е завинаги моят Господ. Същността на това не се променя. Статусът на човека не се променя, нито пък статусът на Бог. Независимо какво върши Бог и дори целият човешки род да смята, че онова, което върши Бог, е погрешно, не мога да отрека онова, което Той е свършил, нито че Той е истината. Бог е най-висшата истина, вечно безпогрешен. Човек трябва винаги да държи твърдо на правилната си позиция. Не бива да проучва внимателно Бог, а да приема устроеното от Бог и да приема всички Негови слова. Всичко, което Бог казва и върши, е правилно. Човек не бива да отправя най-различни искания към Бог — сътворените същества не са пригодни да правят това. Дори Бог да се отнесе към мен като към играчка, трябва пак да се покоря, а ако не го направя, това е мой проблем, а не на Бог“. Когато имаш преживяване и познание по този аспект на истината, тогава действително ще навлезеш в покорство пред Бог, вече няма да имаш големи трудности и независимо дали изпълняваш дълга си, или практикуваш различни аспекти на истината, много трудности ще бъдат преодолени. Покорството пред Бог е най-голямата истина. Това е най-дълбоката истина. Често когато хората са изправени пред различни трудности, когато има различни препятствия или когато се сблъскат с нещо, с което не могат да се примирят, каква е причината за това? (Не са на правилната позиция.) Те са на погрешната позиция. Имат погрешни разбирания за Бог. Искат да проучват внимателно Бог и не искат да се отнасят към Него като към Бог. Искат да отрекат правотата на Бог и искат да отрекат, че Бог е истината. Това загатва, че човек не иска да бъде сътворено същество, а би искал да е равен с Бог, да открива недостатъци у Него. Това ще създаде неприятности. Ако можеш да изпълняваш дълга си правилно и да държиш твърдо на мястото си на сътворено същество, тогава принципно в теб няма да се породи съпротива срещу онова, което Бог върши. Може да имаш известни погрешни разбирания и може да имаш някои представи, но поне отношението ти ще бъде отношение на готовност да приемеш устроеното от Бог и ще изхождаш от готовността да се покориш на Бог, така че в теб няма да се породи съпротива срещу Бог.

Макар Йов да имаше вяра, първоначално той знаеше ли какво става, когато го сполетяха изпитанията на Бог? (Не.) Хората нямат способността да проникнат директно в духовния свят. Йов изобщо не знаеше какво се случва там — беше в пълно неведение за всичко. Затова когато го сполетяха изпитанията на Бог, той със сигурност беше озадачен и си мислеше: „О, какво се случва? Всичко беше толкова спокойно. Защо изведнъж се случи това? Защо изведнъж загубих всичкия си добитък и цялото си имане?“. Първоначално беше озадачен, но озадачеността не се равняваше на това да имаш погрешни разбирания за Бог. Озадачеността не се равняваше на неспособност да разбереш какво върши Бог. Просто всичко се случи толкова внезапно. Йов не знаеше нищо предварително, нито някой го предупреди — беше съвсем неподготвен. Това обаче не означава, че щеше да направи погрешния избор или да поеме погрешния път, или че не можеше да се покори. И какво направи Йов след това? Той несъмнено успокои сърцето си, замисли се сериозно върху действията си и се моли на Бог. След няколко дни на търсене достигна до извод: „Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21). Това изказване на Йов отразява възгледа му и пътят, по който вървеше. Въпреки че първоначално Йов бе озадачен, когато го сполетяха изпитанията, той знаеше, че това е Божие дело, а не е вследствие на човешка воля. Без Божието позволение никой не може да докосне онова, което Бог е дал на хората, дори Сатана не може. Отвън изглежда, че Йов имаше известно погрешно разбиране за това какво върши Бог. Той не знаеше защо му се случва това и каква е целта на Бог. Той не разбираше напълно, но неговото неразбиране не беше отрицание или поставяне под съмнение на вършеното от Бог. Неразбирането на Йов беше от вида, който Бог намира за допустим. След това той бързо осъзна, че Бог Йехова възнамеряваше да му отнеме всичко, което той има, и че онова, което Бог вършеше, е правилно. Той тутакси коленичи, за да го приеме. Могат ли обикновените хора да достигнат това ниво? Не могат. Независимо колко озадачен беше Йов в този момент или колко време му отне да коленичи и да приеме всичко, което го сполетя, неговото отношение винаги беше да стои на позицията на сътворено същество. Изправен пред тези събития, той не каза: „Аз съм заможен и имам толкова много слуги. Как може тези неща да бъдат отнети просто така? Трябва да кажа на слугите си незабавно да ги вземат обратно“. Той направи ли това? Не, не го направи. В сърцето си ясно съзнаваше, че това е Божие дело и че човек не може да направи нищо по този въпрос. Да се намеси, би означавало да се противопостави на онова, което Бог беше свършил, и да се противопостави на всичко, което го беше сполетяло. Той не пророни нито дума на оплакване тогава, нито осъди случващото се и не се намеси в опит да обърне хода на нещата. Той просто изчака и спокойно наблюдаваше как ще се развият нещата, за да види какво ще направи Бог. От началото до края Йов се държа твърдо на правилното си място, тоест, държа се твърдо на мястото на сътворено същество. Това беше неговото действие. Макар Йов да беше някак озадачен, когато го сполетяха тези събития, той беше способен да търси и да признае, че всичко, извършено от Създателя, е правилно, и след това се покори. Той не се възползва от човешки методи, за да реши проблема. Когато дойдоха разбойниците, той ги остави да заграбят всичко, което можеха. Не се поддаде на импулса си да се бори с тях. В сърцето си си помисли: „Без Божието позволение те не могат да заграбят нищо. След като взеха всичко, е ясно, че Бог го е позволил. Всяка човешка намеса би била безполезна. Хората не могат да действат по свой импулс, не могат да се намесват“. Това, че не се намеси, не означава, че толерираше разбойниците. Това не беше знак за слабост или страх от разбойниците, а по-скоро, че се страхуваше от ръката на Бог и че имаше богобоязливо сърце. Той каза: „Нека го вземат. В крайна сметка тези неща са дадени от Бог“. Не трябва ли това да каже едно сътворено същество? (Да.) Той нямаше никакви оплаквания. Не изпрати никого да се бие или да върне нещата му, или да защити нещата му. Нима това не е истинско проявление на покорство пред Бог? (Да.) Той можа да направи това само защото имаше истинско разбиране за Божието върховенство. Без това разбиране той щеше да прибегне до човешки методи, за да се бори и да си върне нещата, и как Бог щеше да погледне на това? Това не е покоряване на устроеното от Бог. Тук липсва разбиране на нещата, извършени от Божията ръка, и вярата в Него през всички тези години щеше да е напразна. Да бъдеш щастлив, когато Бог дава, но да негодуваш, когато Той отнема неща, да чувстваш неохота и да искаш със сила да си ги вземеш обратно, да не бъдеш доволен от онова, което Бог върши и да не искаш да загубиш тези неща, да приемаш само Божиите награди, но не и Неговите лишения, да не искаш да се покориш на уреденото от Божията ръка — това действия от позицията на сътворено същество ли са? (Не.) Това е непокорство, това е противопоставяне. Нима хората не проявяват често такова поведение? (Да.) Това е точно обратното на онова, което направи Йов. Как Йов изрази, че може да се бои от Йехова от позицията на сътворено същество, да се покори на Божиите изпитания и да ги приеме, и да приеме онова, с което Бог го дари? Той извика ли? Оплака ли се? Използва ли всякакви човешки средства и методи да си върне всичко? Не — той позволи на Бог да отнема свободно. Нима това не е да имаш вяра? Той имаше истинска вяра, истинско разбиране и истинско покорство. Нито едно от тези неща не е просто. Всички те изискват определено време, за да се преживее, да се търси и да се приеме. Йов успя да демонстрира тези проявления едва след като придоби определено ниво на разбиране по отношение на Създателя. Какво каза Йов накрая? („Йехова ми даде, Йехова ми отне, благословено да е името на Йехова“ (Йов 1:21).) А какво каза жената на Йов? „Похули Бог и умри“ (Йов 2:9). Тя имаше предвид: „Спри да вярваш. Ако това, в което вярваш, действително е бог, защо си изправен пред бедствие? Нима това не е възмездие? Не си направил нищо лошо. Защо ти се случва това? Може би вярата ти е неправилна?“. Как Йов отвърна на жена си? Той каза: „Ти говориш, както говори някоя от безумните жени“ (Йов 2:10). Йов каза, че жена му е неразумна, че няма истинска вяра в Бог и разбиране по отношение на Него, поради което може да изрича думи на предизвикателство срещу Бог. Жената на Йов не познаваше Бог. Когато се случи нещо толкова голямо, че очевидно беше Божие дело, тя удивително не успя да разпознае това и дори съветваше Йов, като каза: „Поел си по грешния път. Спри да вярваш и изостави своя бог“. Какви вбесяващи думи! Защо тя подтикваше Йов да изостави Бог? Защото беше загубила имането си и вече не можеше да се наслаждава на ползата от него. От богата жена тя стана просякиня, без никакво имущество. Тя беше недоволна от Божието лишение, затова каза на Йов да спре да вярва, като загатна: „Аз вече не вярвам, затова и ти не трябва да вярваш. Едно прекрасно домакинство е опразнено и не ни остана нищо. За един миг загубихме всичко — от богатство стигнахме до бедност. Какъв е смисълът да се вярва в такъв бог? Спри да вярваш!“. Нима това не са безразсъдни думи? Така постъпи тя. Вслуша ли се Йов в нея? Не се вслуша. Той не се подведе по нея и не се смути от нея, нито прие нейните възгледи. Защо? Защото Йов се придържаше към едно твърдение: „Ще приемем ли доброто от Божията ръка, без да приемаме злочестината?“ (Йов 2:10). Той си мислеше: „Всичко това е напълно нормално. Както и да действа Бог, е правилно. Хората трябва просто да го приемат. Хората не бива да вярват в Бог само за да търсят благословии. Наслаждавах се на Божиите благословии толкова години, без да правя нищо за Бог — сега е време да свидетелствам за Него. Онова, което Бог отнема, е Негово. Той може да го вземе, когато пожелае. Хората не бива да имат искания, трябва просто да приемат и да се покорят“. И така, трябва ли да получаваш благословии от вярата си в Бог? Така ли трябва да бъде? Когато човек може да разбере напълно този въпрос, тогава ще има вяра.

Каквото и да върши Създателят, то е правилно и е истината. Без значение какво върши Той, идентичността и статусът Му не се променят. Всички хора трябва да се прекланят пред Него. Той е вечният Господ и вечният Бог на човечеството. Този факт не може никога да бъде променен. Хората не могат да Го признават за Бог само когато ги дарява с дарове, или да не Го признават за Бог, когато им отнема неща. Това е погрешният възглед на човека, а не е грешка в действията на Бог. Ако хората разберат истината, тогава ще могат ясно да видят това, и ако дълбоко в себе си са способни да приемат, че това е истината, тогава връзката им с Бог ще става все по-нормална. Ако казваш, че признаваш, че Божиите слова са истината, но когато нещо се случи, не разбираш Бог и дори се оплакваш и нямаш истинско покорство, тогава е безсмислено, когато казваш, че признаваш, че Божиите слова са истината. Най-важното е, че сърцето ти трябва да може да приеме истината и че независимо какво се случва, трябва да можеш да видиш, че Божиите действия са правилни и че Той е праведен. Това е типът човек, който разбира Бог. Има много вярващи, които се съсредоточават само върху разбиране на доктрина. Те признават духовната теория, но когато нещо ги сполети, не приемат истината и не се покоряват. Това са двулични хора. Нещата, които обикновено казваш, са правилни, но когато се случи нещо, което не съответства на собствените ти представи, ти не си способен да го приемеш. Ти спориш с Бог, като си мислиш, че Бог не е бивало да прави това или онова. Не можеш да се покориш на Божието дело и не търсиш истината, нито размишляваш над своето непокорство. Това означава, че не си покорен на Бог. Обичаш винаги да спориш с Бог. Винаги мислиш, че твоите доводи превъзхождат истината, че ако можеше да излезеш на сцената и да ги споделиш, много хора биха те подкрепили. Но дори и много хора да те подкрепят, всички те са покварени хора. Нима и подкрепящите, и подкрепяният не са покварени хора? Нима всички те не са лишени от истина? Дори и целият човешки род да те подкрепяше и да се противопоставяше на Бог, Бог пак щеше да е прав. Пак човечеството щеше да бъде онова, което греши, което се бунтува срещу Бог и Му се съпротивлява. Това само израз ли е? Не. Това е факт. Това е истината. Хората трябва често да се замислят върху този аспект на истината и да го преживяват. Бог е свършил делото Си на три етапа и на всеки етап е имало много хора, които са му се противопоставяли. Също както когато Господ Исус дойде да свърши Своето дело на изкуплението, целият Израел въстана срещу Него. Но сега сред човечеството има милиарди хора, които целокупно признават, че Господ Исус е Спасителят. Неговите вярващи са пръснати по целия свят. Господ Исус вече е изкупил цялото човечество. Това е факт. Без значение народът на коя държава иска да го отрече, това е напразно. Без значение как покварените хора оценяват Божието дело, Божието дело и истините, които говори Бог, са винаги верни и правилни. Без значение колко хора от цялата човешка раса въстават срещу Бог, това е безполезно. Всичко, което върши Бог, е правилно. Той не допуска и най-малка грешка. Понеже покварените хора нямат истина и са напълно неспособни да видят ясно значимостта и същността на Божието дело, нищо, което те казват, не е съгласно истината. Дори да обобщите всички теории на човечеството, те пак няма да бъдат истина. Няма да могат да надделеят над никое от Божиите слова и над никое слово на истината. Това е факт. Ако хората не разбират това, тогава трябва бавно да го преживеят. Каква е предпоставката за това преживяване? Първо трябва да признаеш и да приемеш, че Божиите слова са истината. След това трябва да преминеш към това да ги практикуваш и преживееш. Преди да се усетиш, ще откриеш, че Божиите слова са истината — това е категорично вярно. В този момент ще започнеш да милееш за словата на Бог, да отдаваш значение на стремежа към истината и ще можеш да приемеш истината в сърцето си и да я превърнеш в свой живот.

10 септември 2018 г.

A portion of the Bulgarian Bible verses in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.