Когато на хората им се случват различни неща, у тях се забелязват всевъзможни проявления, които показват разликата между добрата и лошата човешка природа. И така, какви са критериите за оценка на човешката природа? Как трябва да се оценява какъв човек е някой и дали може да бъде спасен? Оценката зависи от това дали обича истината и дали е способен да я приеме и практикува. Всички хора имат в себе си представи и непокорство, всички имат покварен нрав и затова ще се сблъскват с моменти, когато това, което Бог иска, е в разрез със собствените им интереси и трябва да направят избор — това са неща, които всеки често ще преживява, никой не може да ги избегне. Всеки ще има също така моменти, когато разбира погрешно Бог и има представи за Него или оплаквания от Него и Му се противопоставя или се бунтува срещу Него — но тъй като хората имат различно отношение към истината, начинът, по който подхождат към нея, е различен. Някои хора никога не говорят за представите си, а търсят истината и ги преодоляват сами. Защо не говорят за тях? (Имат богобоязливо сърце.) Точно така: имат богобоязливо сърце. Страхуват се, че изричането им ще има негативен ефект, и просто се опитват да ги преодолеят в сърцето си, без да засягат никого другиго. Когато срещнат други хора в подобно състояние, те използват собствените си преживявания, за да им помогнат. Това е добросърдечност. Добросърдечните хора са любящи към другите и са готови да им помогнат да разрешат трудностите си. Имат принципи, когато вършат нещо и помагат на другите — помагат им да разрешат проблемите си, за да им бъдат от полза, и не казват нищо, което не е от полза за тях. Това е любов. Такива хора имат богобоязливо сърце, а действията им са принципни и мъдри. Това са критериите за оценка на това дали човешката природа на хората е добра, или лоша. Те знаят, че негативните неща не са от полза за никого, и че тези неща ще повлияят на другите, ако говорят за тях, затова избират да се молят на Бог в сърцето си и да търсят истината за разрешаването им. Независимо какви представи имат, те са способни да подходят към тях и да ги преодолеят с богопокорно сърце и тогава постигат разбиране на истината и способност да се покорят безпрекословно на Бог. По този начин техните представи постепенно ще намаляват. Но някои хора нямат разум. Когато имат представи, те обичат да общуват за тях с всеки и с всички. Но това не решава проблема и кара другите да имат представи — а това не им ли вреди? Някои хора не казват на братята и сестрите, когато имат представи. Те се страхуват, че другите ще са способни да разберат, че имат представи, и ще използват това срещу тях — но вкъщи говорят без угризения, говорят каквото си искат, като се отнасят с невярващите в семейството си като с братята и сестрите в църквата. Не се замислят какви последствия ще има това. Това действие в съответствие с принципа ли е? Например сред техните роднини може да има такива, които вярват в Бог, и такива, които не вярват, или такива, които отчасти вярват, а отчасти са скептични. Когато имат представи, те ги разпространяват сред членовете на семейството си, в резултат на което всички тези хора биват повлечени надолу с тях и започват да имат представи и погрешни разбирания за Бог. По своята същност представите и погрешните разбирания са вредни и след като бъдат разпространени, хората, които не могат да разберат какво представляват в действителност, могат да си навредят. Особено обърканите хора е възможно да станат още по-объркани, след като ги чуят. Само онези, които разбират истината и са способни да ги разпознаят, са в състояние да отхвърлят тези неблагоприятни неща — каквито са представите, негативността и погрешните разбирания — и да бъдат защитени от Бог. Повечето хора са лишени от такъв ръст. Някои могат да усетят, че тези неща са погрешни — което вече е доста впечатляващо — но изобщо не могат да разберат какво представляват в действителност. Следователно, когато има такива, които често разпространяват представи и негативност, повечето хора ще бъдат обезпокоени от тези неблагоприятни неща и ще станат слаби и негативни. Това е сигурно. Тези негативни, неблагоприятни неща имат огромна сила да подвеждат и да вредят на новоповярвалите. Те имат малко влияние върху онези, които вече имат основа. След време, когато тези хора разберат истината, те ще постигнат обрат. Но щом новоповярвалите, които нямат основа, чуят тези неблагоприятни неща, лесно ще станат негативни и слаби. Онези, които не обичат истината, дори ще се оттеглят и ще спрат да вярват в Бог. Такива зли хора дори могат да разпространяват представи и да смущават работата на църквата. Какви са тези хора, които разпространяват негативизъм и представи без угризения? Всички те са зли хора, всички те са демони и всички те ще бъдат разкрити и отстранени. Някои казват: „Аз не разпространявам тези неща сред непознати, а говоря за тях само вкъщи“. Независимо дали говорите за тях навън, или вкъщи, същността на въпроса е една и съща. Това, че можеш да говориш за тях вкъщи, означава, че имаш представи и погрешни разбирания за Бог. Това, че си способен да приказваш тези неща, доказва, че не търсиш и не обичаш истината. Не си потърсил истината, за да ти помогне да разсееш тези представи, нито възнамеряваш да се откажеш от тях, така че независимо с кого говориш, естеството на речта ти си остава същото. А има хора, които разпространяват представите си навсякъде, където отидат, и на всеки, с когото се срещнат. Например да кажем, че някой е изпратен вкъщи, защото е предизвикал прекъсвания и смущения, докато е изпълнявал дълга си. Когато го попитат защо са го изпратили вкъщи, той отговаря: „Аз просто съм откровен по природа. Казвам това, което мисля. Изпуснах се и разказах за някои от лошите неща, които съм правил. Когато водачите и работниците чуха за това, ме нарекоха зъл човек и ме изпратиха вкъщи. Всички трябва да се поучите от моето преживяване. Не можете да говорите необмислено в божия дом. Бог казва да бъдеш честен, но ти трябва да се съобразяваш с аудиторията си. Няма проблем да си честен със семейството си, но опитай да бъдеш честен с външни хора и ще понесеш поражение. Аз не понесох ли току-що поражение заради това? Приемете това като урок“. Някои хора, след като чуят това, ще започнат да разсъждават: „Такива неща се случват в Божия дом? Мисля, че отсега нататък всички трябва да си мерим думите!“. Не са ли объркани тези хора? Бог е говорил толкова много, но след като са слушали повече от десетилетие, те не могат да си спомнят нито едно изречение — ала един зъл човек казва нещо и те трайно го запомнят, като го насаждат в сърцата си, и след това стават предпазливи в това, което казват и правят. Те са били подведени и отровени. Защо е възможно да бъдат отровени? От една страна, техните заложби са малки и те са твърде объркани, неспособни са да разпознават речта и поведението на другите хора и им липсва собствена позиция. Те не разбират истината и не са способни да я отстояват. От друга страна, те нямат вяра в Бог и изначално не разбират начина, по който Той се отнася към хората. Поради всичко това те могат да бъдат подведени от другите. Те също със сигурност не са добри хора, щом са способни да приемат думите на дявола. Какви намерения и цели има дяволът, когато разпространява представи? Те искат всички да им съчувстват. Биха се зарадвали много, ако всички се оплакват от Бог. Не е ли това човек, който предизвиква прекъсвания и смущения? Не предизвиква ли проблеми на сляпо? Как трябва да се постъпва с такива хора? Трябва ли изобщо да се говори за това? Незабавно ги изчистете от църквата. Не им позволявайте да останат дори още един ден. Оставането на зли хора като тях в Божия дом ще доведе само до беда. Те са скрита опасност, бомба със закъснител. Най-добрият начин на действие е да ги изчистите. Нека вярват в каквото си искат извън църквата — това няма нищо общо с Божия дом. Такива хора са най-коварните и не подлежат на изкупление. Кажете Ми, кой в Божия дом някога е бил отпращан заради случайно изпусната дума? Кой някога е бил накаран да си тръгне заради това, че е бил честен и открито е познал себе си? Божият дом винаги върши работата по пречистването на църквата и кои са тези, които биват изчистени? Това са всички онези зли хора, антихристи и неверници, които постоянно не изпълняват добре дълга си и които дори вършат зло и предизвикват смущения. Нито един човек не е бил изхвърлен заради моментно прегрешение или моментно разкриване на поквара, още по-малко за това, че е практикувал истината, за да бъде честен човек. Това е общоприет факт. Някои хора казват: „Тези, които се стремят към истината, са малцинство в църквата. Хората, които не се стремят към истината, са мнозинство. Ако мнозинството бъде премахнато, кой ще полага труд? Ако мнозинството бъде премахнато, колко хора все още биха могли да бъдат спасени?“. Това не е правилният начин на мислене. Както е казано отдавна: „Мнозина са призовани, но малцина са избрани“. Именно защото човечеството е толкова дълбоко покварено, хората, които обичат истината, са толкова малко. Бог иска не голям брой хора, а хора с отлични качества. Хората, които остават в Божия дом, са онези, които могат да слушат и да се покоряват, които могат да пазят делото на Божия дом. Повечето от тях са хора, които могат да приемат истината. Някои хора имат малки заложби и може да не разбират истината, но са способни да слушат, да се покоряват и да се въздържат от злодеяния, така че такива хора могат да бъдат оставени да полагат труд. Онези, които успяват да останат сред полагащите труд, са все предани. Колкото и тежък да е трудът им, те не се оплакват. Те са хора, които слушат и се покоряват. Онези, които не слушат и не се покоряват, няма ли само да предизвикат смущения, ако останат? Дори да полагат малко труд, те винаги се нуждаят от надзор. В момента, в който не бъдат наблюдавани, биха могли да извършат нередности и да създадат проблеми. Трудът на такива хора носи повече вреда, отколкото полза. Такива полагащи труд трябва да бъдат премахнати, в противен случай както Божиите избраници, така и църковният живот ще бъдат смущавани. Ако злите хора не бъдат премахнати от църквата, Божиите избраници наистина ще пострадат и ще бъдат съсипани. Следователно единственият начин да се гарантира, че Божиите избраници ще могат да изживеят църковния живот несмущавани, е злите хора да бъдат премахнати. Това е единственият начин да се гарантира, че Божиите избраници ще влязат в правия път на вярата в Бог и ще постигнат спасение. Премахването на злите хора е в пълно съответствие с Божиите намерения.

Има един тип хора, които са обичливи и толерантни към всеки и са готови да помагат на всеки. Единственото нещо, което не ги интересува, е истината. Те винаги се противопоставят на Бог и са непримирими спрямо Него. Те са заклети врагове на Бог. Що за хора са това? Това са неверници и дяволи. Дяволите са онези, които изпитват най-силна неприязън и омраза към истината. Щом нещо касае истината или това, което Бог казва или изисква, те не само не го приемат, но се съмняват в него, съпротивляват му се и разпространяват представите си за него. Те също така вършат много неща, които вредят на църковното дело, и дори шумно протестират срещу Бог, когато са накърнени личните им интереси. Подобни хора са дяволи. Това са хора, които мразят истината и мразят Бог. В природата на всеки човек има нрав, който мрази истината. Следователно всеки има същност, която мрази Бог. Единствената разлика е степента на тази омраза — дали е малка, или голяма. Някои хора са способни да вършат зло, за да се противопоставят на Бог, докато други просто разкриват покварен нрав или негативни емоции. Тогава защо някои хора са способни да мразят Бог? Каква роля играят? Способни са да мразят Бог, защото имат нрав, който мрази истината. Щом имат такъв нрав, това означава, че те са дяволи и врагове на Бог. Какво е дявол? Дяволи са всички онези, които мразят истината и мразят Бог. Могат ли дяволите да бъдат спасени? Категорично не. Докато Бог спасява човешкия род, много хора ще се надигнат и ще Му се противопоставят и ще смутят делото на Божия дом. Подобни хора са дяволи. Могат да бъдат наречени и живи демони. Навсякъде в църквите всеки, който смущава делото на църквата, е дявол и жив демон. А всеки, който се държи като тиранин в църквата и не приема истината в каквато и да е степен, е жив демон. Следователно ако вие правилно разпознаете кои хора са живи демони, трябва да действате бързо, за да ги премахнете. Ако има някои хора, чието поведение обикновено е много добро, но понякога състоянието им е лошо или духовният им ръст е твърде малък и не разбират истината, и те извършат нещо, което причинява прекъсвания и смущения, но това не им е навик и не са такъв тип хора по природа, тогава те могат да останат. Човешката природа на някои хора не е много добра. Ако някой ги оскърби, те никога няма да оставят нещата така. Ще спорят безконечно с този човек, без да показват милост, когато чувстват, че имат основание. Въпреки това тези хора имат едно достойнство и то е, че са готови да полагат труд и да изтърпяват трудности. Такива хора могат временно да останат. Ако тези хора често вършат зло и смущават делото на църквата, то те са от дяволите и Сатана и категорично не могат да бъдат спасени. Това е сто процента сигурно. Този тип хора трябва да бъдат премахнати от църквата. На тях категорично не може да им бъде позволено да останат. Защо трябва да бъдат премахнати? На какво основание биват премахнати? Някои биват премахнати, за да им се даде шанс да се покаят, да им се даде урок. Други биват премахнати, защото се е видяла истинската им природа, и те не могат да бъдат спасени. Ето виждаш — хората са просто различни. Някои, които са били премахнати, въпреки изключителната си негативност и помраченото си сърце, не са изоставили дълга си и продължават да го изпълняват. Те не са в същото състояние като хората, които изобщо не изпълняват дълга си, след като са били премахнати, и пътищата, които поемат, не са еднакви. Какво е вътрешното състояние на онези, които продължават да изпълняват дълга си, след като са били премахнати? Към какво се стремят? Това е различно от онези, които не изпълняват дълга си. Ако не можете да го разпознаете, това означава, че заложбите ви са малки, липсва ви духовно разбиране и не можете да вършите делото на църквата. Ако можете да видите разликата, ще се отнасяте различно към тях. Къде се крие разликата между тези два типа хора? Каква е разликата в пътищата, по които вървят? Каква е разликата в отношението им към изпълнението на дълга? Можете ли да разпознаете тези неща? (Някои хора могат да продължат да изпълняват някакъв дълг, след като са били премахнати, което показва, че в тях все още има известна съвест. Вероятно също така чувстват, че вече не могат да бъдат спасени, но си мислят: „Вярвам в Бог. Убеден съм, че този Бог е Създателят. Въпреки че църквата ме премахна, трябва да продължа да вярвам в Бог. Аз все пак съм сътворено същество и признавам моя Създател“. В тях все още работи тази частица съвест. Ако дори не изпълняват дълга си, след като са били премахнати, и дори вече не вярват в Бог, те се показват като неверници.) Кой още иска да се изкаже? (Може би някои хора могат да продължат да изпълняват дълга си, след като са били премахнати, защото в сърцето си вече осъзнават, че са длъжници на Бог за нещата, които са вършили преди, и искат да поправят стореното. Но ако някой спре да изпълнява дълга си, след като е бил премахнат, това показва, че не е изпълнявал дълга си да удовлетворява Бог, а се е опитвал да сключва сделки с Бог, надявайки се да получи благословии. И след като е установил, че няма да получи никакви благословии, не е видял необходимост да продължи да изпълнява дълг, затова е спрял да полага труд.) Кой от тези два типа хора има някаква съвест? (Хората, които продължават да изпълняват дълга си, след като са били премахнати.) Типът, който продължава да изпълнява дълга си, все още има някаква съвест и базова линия за това какво е да си човек. Като човек, независимо как Бог се отнася към него и дали Бог го иска, той все още е сътворено същество на Бог. Не може да избяга от Божията ръка. Където и да отиде, остава сътворено същество, затова трябва да продължи да изпълнява дълга си. Това показва, че има съвест и базова линия за това какво е да си човек. Нещо повече, където и да отиде, поне може да признае, че вярва в Бог, и да признае Божието съществуване. Именно тази вяра в сърцето му му дава възможност да изпълнява дълга си. Този тип хора действително имат някаква вяра и може да са способни на покаяние. Що се отнася до онези, които спират да изпълняват дълга си, след като са били премахнати, те си мислят: „Ако бог не ме иска, вече няма да вярвам в бог. Така или иначе вярата ми е безполезна“. Те спират да вярват в Бог и отричат съществуването Му, дори изоставят базовата линия за това какво е да си човек, като отричат всичко, което са вършили преди. На такива хора им липсва съвест и разум и именно там се крие разликата между тези два типа. Кажете Ми, Бог знае ли това? Той много добре го знае. Той е създал всички неща, може да проучи внимателно всички неща и да господства над всички тях. Неверниците, на които им липсва съвест, си мислят: „Къде е бог? Как така не съм го виждал? Следователно кой го е грижа, че църквата ме премахна? Така или иначе мога да живея където и да отида. Ти си мислиш, че не мога да продължа да живея само защото съм те напуснал? Като не изпълнявам дълга си, това ми дава дори още по-голяма свобода!“. Това е неговото отношение, което го разкрива като неверник, и доказва, че премахването му е било правилно. Подобни неверници трябва да бъдат премахвани. Прав им път! Хората, които имат вяра в Бог, реагират различно, ако бъдат премахнати. Например след като бъдат премахнати, някои хора може да кажат: „Не мога да живея, без да изпълнявам дълга си. Не мога да живея, без да вярвам в Бог. Не мога да продължа без Бог. Където и да отида, аз съм в ръцете на Бог“. Затова продължават да изпълняват дълга си. Този техен избор не е воден от сляпа вяра или глупост. Именно защото са ръководени от такива мисли, те могат да изпълняват дълга си по този начин. Те също изпитват недоволство и имат представи, както и някои оплаквания, но защо въпреки това продължават да изпълняват дълга си? Защото в тяхната човешка природа все още работи някаква съвест. Онези, чиято съвест не работи, могат да се въздържат от това да изпълняват дълга си и да вярват в Бог. Това е разликата. Хората наистина са различни. Сред всички са налице различия. В ключови моменти това дали човек има съвест и разум, може да определи и да повлияе на толкова много неща.

Току-що разговарях за намеренията в състоянието на човека. Сега ще разговарям за позицията и отношението. Дали е аспект на терминологията, или аспект на истината, тук влизат много подробности. Не е толкова просто като изречените повърхностни думи или изречения. Ако ограничиш разбирането си до една дума, едно понятие или буквалното значение на някои изречения, това винаги ще си остане вид доктрина. Ако обаче обединиш и сравниш тези буквални фрази или изречения с действителни състояния и идеите, възгледите или методите, които хората разкриват в реалния си живот, ще успееш да откриеш много от собствените си проблеми. Някои проблеми противоречат на истината. Други изглежда, че са съобразени с доктрината, изглежда, че съответстват на правилата и човешките идеи и методи, но в действителност не съответстват на истината или на Божиите намерения. Например някои от възгледите и позициите, които хората имат, съответстват само на човешките представи и фантазии, но не и на истините принципи. Ако не бъдат измерени и прозрени според Божиите слова, ще могат да минат за годни сред хората. Но след като бъдат проверени спрямо Божиите слова, човешките мисли и възгледи стават погрешни неща, стават негативни неща. Какви други проблеми сте открили? (Боже, мисля за идеите и възгледите от традиционната култура като „да изпълняваш синовния си дълг“ и „да бъдеш добра съпруга и любяща майка“, които хората разглеждат като правилни и уместни, но от гледна точка на истината не съответстват на истината.) Те не съответстват на истината. Това означава, че противоречат на Божиите желания. Например някои хора могат да покажат синовна преданост към родителите си или да бъдат добри съпруги или любящи майки — не изглежда тук да има проблем по отношение на поведението и представянето им. Но могат ли те да се покорят на Бог? Могат ли да приемат истината? Ако само проявяват външно тези два типа поведение, това не е проблем. Но що се отнася до оценяването на тяхната природа същност, у тях има ли някакво покорство в начина, по който се отнасят към Бог? Способни ли са да приемат истината? Ако има проблеми с тези два аспекта, ще могат ли да постигнат спасение? Със сигурност няма да могат. Така че дори тези два типа поведение да изглеждат като добродетели, те не могат да представляват същността на човек. Колкото и на пръв поглед някой да изпълнява синовния си дълг или да е добра съпруга и любяща майка, това не означава, че е човек, който се покорява на Бог, а още по-малко означава, че се е освободил от влиянието на Сатана. Няма никаква връзка между тези две добродетели на човека и истината. Следователно това, че някой притежава тези две добродетели, определено не го прави човек, когото Бог одобрява, и той е далеч от критериите за праведен човек. Сърцата на покварените хора са пълни догоре с философиите на Сатана. На всички тях им харесва да получават похвалите и одобрението на другите. На всички тях им харесва да поддържат междуличностните си отношения, за да се предпазват. На всички тях им харесва да се отличават и да се изтъкват, за да накарат останалите да ги гледат почтително. Живот, основан на тези сатанински философии, започва от определена изходна точка. Каква е целта, която тази начална точка се стреми да постигне? (Целта е хората да ги възхваляват като добри личности и да казват, че са любящи и внимателни, така че хората да ги подкрепят и одобряват.) Когато живеят според философиите на Сатана, хората таят един вид представа и фантазия: „Добрите хора са възнаградени“ и „Добрите хора живеят спокойно“. Въпреки това никой не може ясно да каже какво точно означава „Добрите хора са възнаградени“ и „Добрите хора живеят спокойно“. Тъкмо обратното — като вижда, че добрите хора не живеят дълго, а лошите живеят, никой не може действително да проумее първопричината за това състояние на нещата. Има обаче едно общоприето правило сред хората, което остава непроменено: „На доброто се отплаща с добро, а на злото — със зло“. Бог въздава на всеки според делата му. Това е предопределено от Бог и никой не може да го промени, но не много хора признават това. И така, лесно ли е за хората да се променят, когато живеят според сатанинските философии? (Не е.) Защо не е? (Тези философии са се превърнали в техен закон за оцеляване. Промяната е трудна, без да се търси истината и без да могат да се прозрат тези представи.) Не е толкова просто. Всъщност когато си изправен пред ситуации с тези намерения и действия, ако кажеш, че не чувстваш нищо, това не е правилно. За невярващите да не чувстват нищо е нормално, защото живеят изцяло според сатанинските философии и закони. Те считат тези неща за ценни и не смятат, че грешат. Сега, всички вие вярвате в Бог от толкова дълго време и сте слушали толкова много проповеди. Дълбоко в себе си трябва да имате преценка за тези неща. Те правилни ли са, или грешни? Трябва да можете да разпознаете, че тези неща са грешни. Отношението ви към тях трябва е на противопоставяне, а не на утвърждаване. Защо обаче не можете да се избавите от тях, въпреки че много добре знаете, че са грешни? Къде се крие проблемът? (Ние сме твърде егоистични и достойни за презрение и не сме склонни да се опълчим на плътта. Когато се сблъскаме с нещо, не мислим как да удовлетворим Бог и обръщаме малко внимание на интересите на Божия дом, а вместо това мислим само за собствените си интереси. Не можем да се опълчим на вътрешните си намерения.) Не сте склонни да се опълчите на плътта — това е един аспект. Когато става въпрос за големи интереси, се чувстваш обезпокоен и измъчен и не можеш да се избавиш. И така, в междуличностните контакти в ежедневието ви, които не засягат големи интереси, изобщо някога изследвали ли сте тези сатанински философии и закони? Търсили ли сте истината, за да се справите с тях? Променили ли сте се изобщо? (Някои неща изследвам и каквото разпозная, се опитвам да променя. Но често не го разглеждам като сериозен въпрос и не го изследвам.) Тогава това не е лесно да се промени. Всяко твое движение, всяка дума и действие, дори погледите ти са все разкриване на покварен нрав. Всички те са ръководени от покварен нрав. Ако все още не търсиш истината, за да решиш тези проблеми, ще бъде много трудно да получиш спасение. Ако мислиш, че изисква огромно усилие и енергия да се опълчиш на плътта, сякаш е необходимо да раздвоиш личността си, то ти имаш проблем. Промяната няма да е лесна. Ако можеш да се изследваш и да търсиш истината, като започнеш от ежедневието, от всяка дума и дело, и особено по въпросите, касаещи слава, придобивки и статус, и ако можеш да се опълчиш на собствената си плът, ще съумееш да направиш някои промени. Сега, на всички ви е трудно да изоставите тези философии и закони на Сатана. Тогава в ежедневието ви имало ли е изобщо истинска промяна в тези възгледи или типове поведение и действия, които не са съобразени с истината? (Понякога, когато говоря или действам, осъзнавам, че имам неправилни намерения и искам да ги коригирам. След като се помоля, разбирам Божиите намерения и мога да ги приложа на практика, но след като го направя, откривам, че намеренията в основата на действията ми всъщност не са преодолени. Променили са се само външните ми методи. Например ако излъжа, за да защитя собствените си интереси, след като осъзная това, незабавно ще се опълча на плътта, ще открия и разголя себе си пред другите, като кажа: „Когато говорих преди малко, намерението ми не беше правилно. Мамех“. Но следващия път, когато попадна в подобна ситуация, това намерение ще продължава да упражнява контрола си върху мен и ще искам да защитя интересите си и да излъжа. Това намерение изглежда толкова дълбоко вкоренено. То изплува отново и отново в сърцето ми.) И така, откъде идва това намерение за удовлетворяване на собствените интереси? То е продуктът на вашия покварен нрав. Намеренията, възникнали от различни видове покварен нрав, са различни по природа. Някои са нечестиви по природа, някои са порочни, някои са абсурдни, някои са нелепи, а някои — непримирими. Всяко има собствена природа. Ето защо е съвсем нормално едно и също намерение да възникне в различни ситуации, тъй като поквареният нрав в теб не се променя. Ако този един нрав беше способен да породи различни намерения в различни ситуации, това щеше да причини толкова много неприятности на хората и да създаде хаос в съзнанието им! Дори само един вид намерение може да бъде трудно за преодоляване и да изисква продължителен период на промяна. Ако един нрав пораждаше много видове намерения, то това щеше да е дори още по-трудно да се промени. Трябва постоянно да работиш върху един вид намерение, като се справяш с него и го преодоляваш в различни ситуации и при различни обстоятелства, а също и сред различни хора, събития и неща. Това означава да водиш битка с един аспект на покварения нрав. След като са изгубили някоя и друга битка, някои хора започват да се безпокоят и дори правят извод, че са неспособни на промяна. Няма смисъл от безпокойство. Поквареният нрав не може да бъде променен мигновено. Може да си мислиш, че опълчването на плътта веднъж или два пъти би следвало да доведе до някои промени, но по-късно установяваш, че все още продължаваш да разкриваш покварен нрав и не разбираш защо. Това е знак, че ти липсва разбиране за процеса на промяна на нрава. Промяната на нрава не е лесна работа. Ако разбирането ти за истината е твърде повърхностно, това няма да е достатъчно. Когато действително разпознаеш същността на твоя покварен нрав, тогава можеш цялостно да му се опълчиш. Предвид начина, по който практикуваш сега, макар че пак ще разкриеш покварения си нрав, когато попаднеш в ситуации, не може да се отрече, че вече си се променил. Поне поквареният ти нрав се разкрива в по-малка степен и имаш много по-малко намерения и нечистоти. Вече не говориш с такова двуличие и непочтеност. Вместо това често говориш от сърце и казваш истината. Това показва, че вече си се променил. Но може да си помислиш: „Има промяна само в моето практикуване и методи. Намеренията ми остават непроменени, следователно реално не съм се променил, нали? Това означава ли, че съм непоправим?“. Тези мисли правилни ли са? (Не, не са.) Това са изопачени мисли. Промяната на нрава ви изисква преживяване на много процеси. Правилно е, че първо се променят практикуването и методите ви. Що се отнася до вътрешните намерения на хората, те могат да се променят само чрез търсене на истината, за да бъдат преодолени. Способността за промяна по отношение на практикуването и метода доказва, че човек е започнал да се променя. Ако си упорит в търсенето на истината, за да преодолееш човешките си намерения и нечистоти, поквареният ти нрав ще разкрива себе си все по-малко. Ако си опознал Бог, ако имаш богобоязливо сърце и можеш да се покориш на Бог, това доказва, че твоят живот нрав вече е претърпял промяна. Това е правилният поглед върху нещата. Ако начинът, по който практикуваш, е правилен и си способен да практикуваш истината и да действаш с известна принципност, това означава, че вече си се променил. Погрешно е да се вярва, че изобщо не си се променил само защото понякога все още разкриваш покварата си. Може да кажеш: „Защо тогава все още разкривам поквара и се връщам към старите си привички? Това доказва, че не съм се променил“. Това е погрешният поглед върху нещата. Проблемът с разкриването на поквара не може да бъде изцяло решен след едва няколко години преживяване. Цялостното му решаване изисква дългосрочно постоянство в практикуването на истината. Намаляването на разкриванията на твоята поквара е достатъчно, за да докаже, че в теб вече има промяна. Да се каже, че изобщо няма никаква промяна, не отговаря на действителната ситуация. Трябва да сте наясно с това в сърцето си. Не може да имате изопачено разбиране. Постигането на спасение чрез преживяване на Божието дело е дългосрочно усилие, което категорично не може да бъде осъществено само за няколко кратки години. Трябва да си наясно с това.

Току-що общувахме за позициите, намеренията и отношението. Позициите определят отношението, нали? Всъщност позициите и възгледите наистина определят отношението на хората. По сходен начин, когато се сблъскаш с определено обстоятелство или ситуация, възгледът ти зависи от това на чия страна си. Ако не си на страната на Бог, а на страната на човека, и се стремиш да поддържаш междуличностните си взаимоотношения, то всичките ти възгледи и методи ще служат да защитят и подсигурят собствените ти интереси и гордост, и да ти оставят изход от положението. Но ако позицията ти е да защитаваш интересите на Божия дом, да изпълняваш дълга си добре и да проявяваш предаността си, то отношението ти ще бъде да практикуваш според истината във всяка ситуация, да изпълняваш дълга си добре, да проявяваш преданост и да изпълняваш Божието поръчение — всички тези елементи са синхронизирани. Когато в съвместното си общение не разговаряте за доктрините, които сте чули или запомнили, или за духовните теории, които сте схванали, а вместо това сте способни да разговаряте за собствените си скорошни състояния, за начините, по които възгледите и позициите ви за някакво събитие са претърпели промяна и сте били повлияни от нови открития и нови разбирания, и за ваши неща, които противоречат на Божиите изисквания и истината — когато сте способни да разговаряте за такива неща, тогава ще имате духовен ръст. Ако никога не сте изследвали никакъв аспект на вашите възгледи, позиции, намерения и мисли или ако, след като сте ги изследвали, не можете да кажете дали са правилни, или грешни и обяснението ви за тях е объркано, то ако действахте като водач на църквата, с какво щяхте да поите другите? (С думи и доктрини.) На Мен ми се струва, че щяхте да поите другите не само с думи и доктрини, духовни теории и теологично познание, но и вероятно със собствените си изопачени възгледи, с личните си представи и осъждания на Бог и нещо повече — със собствените си едностранчиви възгледи и разбирания за Бог, в пълен разрез с Божиите слова и искания. А какво се случва с всички, които са поставени под такова ръководство? Стават способни да говорят само за думи и доктрини. Ако Бог искаше да извърши някакво дело на изпитания и пречистване в тях, липсата на съпротива от тяхна страна би било задоволителен изход. Те съвсем не биха били способни на правилно отношение към това, още по-малко — да му се покорят истински. Какво показва това? Показва, че насаждате представи и фантазии в другите. Ако другите не са подобрили разбирането си и не са намалили погрешното си разбиране по отношение на Бог вследствие на вашето поене и ръководство, то на какво ниво е било изпълнението на вашия дълг? Изпълнили ли сте го задоволително, или незадоволително? (Незадоволително.) Сега вече можете ли да определите кои части от работата изпълнявате и кои от истините, за които разговаряте, са истински полезни и носят полза на хората, и не само разсейват негативното им отношение, представите им и погрешното им разбиране за Бог, но също така им позволяват да имат истинско разбиране за Бог и нормални взаимоотношения с Него? Ако можете да постигнете тези резултати в работата си, то вие сте способни да вършите практическа работа и да изпълнявате дълга си задоволително. Ако не сте способни да вършите тази работа, то какво изобщо сте правили в църквата? Способни ли сте да измерите кои части от работата сте изпълнили и кои от думите, които сте изговорили, са били истински полезни и духовно извисяващи за Божиите избраници? Работата, която вършите, и думите, които казвате, същите ли са като вършеното от Павел — просто приказки за духовна теория, свидетелстване за себе си и показност — или може би са дори още по-открити и противни от казаното от Павел? Можете ли да измерите това? Ако действително можете да го измерите, то вие сте постигнали истински напредък. Например човек, който е вярвал в Бог само от една или две години, има представи и погрешни разбирания за Бог, които се отразяват на начина, по който изпълнява дълга си, затова постоянно му казваш: „Трябва да обичаш Бог. Не може да нямаш боголюбиво сърце. Трябва да се научиш как да се покоряваш на Бог. Не можеш да имаш лични искания и желания“. Но не тук се крие проблемът с него. Всъщност проблемът е в това, че някой, който е вярвал в Бог дълги години, е бил отлъчен и новият вярващ не е схванал същността на тази личност, затова в него са се появили опасения относно начина, по който Божият дом се справя с този въпрос. Той има опасения и именно тези опасения трябва да разсееш. Проблемът не е, че не иска да изпълнява дълга си или че иска да полага по-малко усилия, или че не може да понесе трудности, и въпреки това винаги му казваш: „Младите хора трябва да могат да понасят трудности и да бъдат старателни, и да проявяват постоянство“. Тези думи са правилни, но не са подходящи за състоянието на този човек, затова той си остава невъодушевен, след като ги чуе. Преодоляването на погрешните разбирания за Бог не може да стане само като се говорят някакви доктрини. Трябва да разбереш фактите и да изясниш първопричината. Това е познато като достигане до същината на въпроса. Проблемът може да бъде истински решен само като се установи какво действително става и се търси истината, за да се реши въпросът. Може да го проучиш: „Как така разбираш погрешно? Какви погрешни разбирания имаш? Бог е толкова добър към теб и се грижи толкова много за теб, а ти продължаваш да Го разбираш погрешно. Липсва ти съвест!“. Но това не може да реши проблема. Това е увещаване и поучаване, а не е общение за истината. Какво тогава трябва да се каже, за да се разговаря в истинско общение за истината? (Да му се помогне да повярва, че Бог е праведен. Кажи: „Дори да не можеш да прозреш човека, който беше отлъчен, сърцето ти трябва да остане покорно. Когато разбереш истината, по естествен начин ще прозреш този човек“.) Това е доста добър метод. Това е най-простият метод. Може да реши някои от проблемите макар и да не обяснява всичко. Кажете Ми, какво по принцип си мислят хората, когато в тях се пораждат погрешни разбирания? Защо това ги е накарало да се чувстват зле? Защото е засегнало собствените им интереси. Поставили са се на мястото на другия и са се замислили как това може да ги засегне: „Въпреки че е вярвал толкова много години в Бог, пак е бил отлъчен. Не съм вярвал в Бог толкова време, колкото той е вярвал. Бог и мен ли няма да иска?“. В тях се поражда това погрешно разбиране. Това е погрешно разбиране за праведния нрав на Бог и за начина, по който Той се отнася към хората. Как трябва да бъдат преодолени тези две погрешни разбирания за Бог? Когато някой развие погрешно разбиране за Бог, каква е природата на това погрешно разбиране? Това утвърждаване на Божието дело ли е, или поставянето му под съмнение? (Поставянето му под съмнение.) Това поставяне под съмнение правилно ли е, или неправилно? На първо място е неправилно. Следователно твоята рационалност ще ти даде ли възможност да разпознаеш, че си развил погрешно разбиране за Бог и че това твое поведение, отношение или състояние е неправилно? Ако притежаваш тази рационалност, ще можеш ясно да осъзнаеш, че грешиш и че Бог несъмнено е прав. Благодарение на тази основа ще можеш лесно да приемеш всяка следваща истина в общението. Но ако подсъзнателно си мислиш: „Онова, което върши Бог, не е непременно правилно. Бог също има области, в които хората могат да открият недостатъци. Бог също прави грешки и се отнася несправедливо с хората. Неговата несъобразителност спрямо хората е несправедлива“. Ако тези мисли могат да се породят у теб, това означава ли, че подсъзнателно утвърждаваш, или отричаш онова, което върши Бог? (Отричаш го.) Отричаш онова, което върши Бог. Тогава вярваш ли подсъзнателно, че твоето погрешно разбиране на Бог е правилно, или че е неправилно? Ако подсъзнателно вярваш, че си прав, то това е проблем — проблем, с който никакво количество общение за какъвто и да било аспект на истината не би могло да се справи. От тези два вида възгледи, тези два вида подсъзнателни вътрешни нагласи, кой вид те поставя в позицията на сътворено същество — същество, което признава, че Създателят е Създател, човекът е човек и Бог е Бог? (Първият вид.) А вторият вид? Може ли някой, който има втория вид възглед, да приеме факта, че Бог е Създателят? (Не, не може.) Как се проявява това? От какво си проличава? Той не поддържа отношение на вяра, покорство и приемане спрямо Бог. Вместо това таи отношение, което е винаги да наблюдава, да проучва внимателно, да анализира и да разнищва. Гледа на всичко, което Бог върши, от позицията на равнопоставен с Него. Затова когато изведнъж открие, че Бог е извършил нещо, което не е съобразено с неговите представи и фантазии, се осмелява да опита да получи нещо, което да използва срещу Бог, и да съди и заклеймява Бог. Той не се отнася към Бог като към Бог, а като към човек, нали? Осмелява се да опита да получи нещо, което може да използва срещу Бог, да открива Негови недостатъци и да Го съди — това ли е да говориш от позицията на сътворено същество? (Не.) Когато някой има погрешни разбирания за Бог, той трябва да разбере, че нещата, които върши Бог, са неразгадаеми. Като сътворено същество, човек няма оправдание и не е пригоден да критикува и съди Бог. Когато това се случи, как трябва да разговаряте с такъв човек? Трябва да кажеш следното: „Ти имаш погрешни разбирания за Бог, което само по себе си е грешно. Каквото и да е извършил Бог, което не е било съобразено с твоите представи, трябва да имаш богобоязливо сърце. Ако не можеш да разбереш нещо, не раздавай присъди и не заклеймявай слепешката. Трябва да се молиш на Бог и да търсиш истината. Понеже ние сме хора, покварени хора, и никога не можем да станем Бог. Дори да сме получили и разбрали всяка истина, която Бог е изразил, ще си останем просто покварени хора, а Бог винаги ще бъде Бог. Дори да постигнем истината и да сме доведени до съвършенство от Бог, ако Бог не ни харесва и иска да ни унищожи, пак не трябва да се оплакваме — на това трябва да се покори едно сътворено същество. Ако нещо толкова малко продължава да поражда у нас представи за Бог и да ни кара да Го съдим, това само доказва колко покварени, надменни, нечестиви и неразумни сме ние хората. Първо, никога не сме се поставяли в позицията на сътворено същество и след това да се отнасяме към Бог по този начин. Това беше първата грешка. Втората грешка е, че винаги гледаме Бог и си мислим как да получим нещо, което те могат да използват срещу Него, а след това наблюдаваме, проучваме внимателно и анализираме — това е дори още по-грешно. Не само не вярваме в Бог, не приемаме истината и не ѝ се покоряваме. Ние заставаме на страната на Сатана и действаме като негови съучастници, обединяваме силите си с него, за да протестираме шумно срещу Бог, да се съревноваваме и да се конфронтираме с Бог — не това трябва да прави едно сътворено същество. Онова, което Бог прави сега, независимо дали хората го смятат за правилно, или грешно, независимо на кой аспект на истината съответства и независимо как се вписва в праведния нрав на Бог — нищо от това няма общо с нас. Ние сме сътворени същества. Какви трябва да бъдат нашите отговорности, задължения и дълг? Безусловно да се покорим и да приемем. Ако вярваме, че сме сътворени същества, че всичко, което върши Бог, е правилно, и ако трябва да го приемем, независимо дали чувстваме, че ни носи полза, лишения, вреда, или ни причинява болка, то това се нарича покорство, това се нарича да имаш богобоязливо сърце. Такова трябва да бъде едно истинско сътворено същество. Къде стоим ние, ако ни сравнят с Авраам, Йов, Петър? Далеч по-долу сме от тях. Ако говорим за пригодност, ние не сме пригодни да говорим с Бог, не сме пригодни да имаме погрешни разбирания за Бог и не сме пригодни да оценяваме или съдим нито едно от нещата, които Бог върши“. Хората, разбира се, няма да се зарадват да чуят, че нямат нито една от тези пригодности, но именно това трябва да кажете на покварените човешки същества, защото с тях не може да се разбереш. Да се осмеляваш да разговаряш със Създателя за пригодност и оправдания — нима това не е надменност и самоправедност, и неподатливост на разум? Следователно единственият начин те да разберат, е да се говори по такъв прям начин. Такъв начин на общение може да реши някои проблеми.