За да се види дали някой вярва в Бог с истинска вяра, най-важното нещо е да се наблюдава отношението му към Бог. Ако се отнася към Бог с боязън и покорство в сърцето си, то той има истинска вяра в Бог. Но ако той няма богобоязливост или покорство към Бог, значи няма истинска вяра. Какво отношение трябва да имат хората към Бог? Те трябва да се боят от Него и да Му се покоряват. Онези, които могат да се боят от Бог, са способни да търсят и да приемат истината. Онези, които могат да се покорят на Бог, са способни да проявяват внимание към Божиите намерения. Те се стремят да удовлетворят Бог във всичко, което правят. Всеки, който се стреми към истината, притежава тези две качества. Онези, в чиито сърца няма богобоязливост или покорство към Бог, със сигурност не се стремят към истината.

Как точно трябва да се практикува стремежът към истината? Вие преживявате ли Божието дело в ежедневното изпълнение на вашия дълг? Молили ли сте се на Бог, когато сте били изправени пред проблеми, и можете ли да ги решите, като търсите истината? Това е свързано с въпроса за навлизането в живота. Когато разкриете покварата си, докато изпълнявате своя дълг, можете ли да се самоанализирате и да решите проблема с вашия покварен нрав според Божиите слова? Ако не можете да го практикувате и преживявате по този начин, тогава то няма нищо общо с вярата в Бог. Без значение какъв дълг изпълняваш или какво вършиш, трябва да се опиташ да разгадаеш какви аспекти от Божиите слова са засегнати, както и собствените ти мисли, мнения или неправилни намерения — всички те са част от състоянието на човека. Какво включва състоянието на човека? То включва гледните точки на хората, тяхното отношение, намеренията и възгледите им, както и някои сатанински философии, логика и знание — казано накратко, всички тези неща са свързани с обичайните начини и методи на действие на хората и с това как те третират останалите. Когато човек е изправен пред дадена ситуация, той първо трябва да изследва какъв е неговият възглед. Това е първата стъпка. Втората стъпка е да изследва дали този възглед е правилен. Как тогава следва човек да определи дали възгледът му е правилен, или не? Един път това се определя с Божиите слова и втори път според принципите на вида на въпросната ситуация. Например работните подредби, интересите и правилата на Божия дом, както и изричните слова на Бог — използвайте тези неща, за да определите дали даден възглед е правилен. Те са критериите за оценка. Изследвате ли възгледите си, когато сте изправени пред дадена ситуация? Независимо дали можеш действително да ги разпознаеш, или не, първата стъпка е, че трябва да практикуваш по този начин. Без значение какво правят хората, всички те имат определен възглед за това. Как се формира този възглед? От това как виждаш ситуацията, на какво основаваш гледната си точка, как планираш да се справиш с нея и на какво основаваш метода си за справяне с нея. Всички тези неща са част от твоя възглед. Например какво мислиш за покварата на човешкия род? На какво се основава гледната ти точка? Как подхождаш към този въпрос? Всички тези неща касаят възгледите на човек за нещата. Това важи и за възгледите на човек по определен въпрос. Независимо от ситуацията, всеки има възглед, който стои в основата на неговото отношение и метод за справяне с всеки въпрос. Този възглед ще насочва и ръководи начина, по който човек действа. И именно произходът на този възглед е онова, което определя дали той е правилен или погрешен. Например ако възгледът ти се основава на сатанинска философия и логика, а изказванията ти са с намерение да постигнеш слава и гордост, да дадеш възможност на повече хора да те познават и разберат, да те запомнят и одобрят, то това е отправната ти точка за предприемане на действия. Ако имаш такова погрешно намерение, то възгледите и методите, които произтичат от него, със сигурност също ще бъдат погрешни и определено няма да бъдат в съгласие с истината. Когато създаваш погрешни възгледи, отношения и методи, можеш ли да ги разпознаеш? Ако можеш да оцениш тяхната правота или погрешност, то ти изпълняваш основно условие за удовлетворяване на Божиите намерения, но това не е абсолютното условие. Кое е абсолютното условие? Когато си преценил, че възгледите ти са погрешни, когато имаш неправилни намерения и лични планове и желания, какво можеш да направиш, за да не действаш според тези погрешни възгледи? Това изисква да се избавиш от неправилните си намерения и възгледи и същевременно да търсиш истината. След като си напълно наясно, че възгледите ти са неправилни, че не съответстват нито на истината, нито на Божиите намерения, че Бог ги ненавижда, от това следва, че трябва да им се опълчиш. Каква е целта на опълчването на плътта? Целта е да вършиш нещата според Божиите намерения, да вършиш неща, които съответстват на истината, и по този начин да можеш да практикуваш истината. Ако обаче не можеш да се опълчиш на погрешните си възгледи, тогава не можеш да приложиш истината на практика или да изживееш истината реалност. Това означава, че онова, което разбираш, е само доктрина. Нещата, за които говориш, не могат да въздържат поведението ти, да ръководят действията ти или да коригират погрешните ти възгледи, което допълнително доказва, че това е просто доктрина. Следователно първата стъпка е да изследваш възгледите си. Втората стъпка е да измериш правотата на тези възгледи: на погрешните възгледи трябва да се опълчиш и те трябва да бъдат отхвърлени. Правилните възгледи трябва да се спазват и поддържат. Къде сега се крие трудността за вас? От една страна, вие много рядко изследвате себе си. Това не ви е навик. От друга страна, дори когато наистина изследвате себе си, не знаете дали намеренията и възгледите ви са правилни, или не. Струват ви се едновременно правилни и неправилни, така че в крайна сметка се чувствате озадачени и объркани и вършите нещата по вашия си начин. Това е един вид ситуация. Какви други ситуации съществуват? (Понякога наистина разпознавам собствените си намерения и възгледи и желая да им се опълча, но не мога да преодолея покварения си нрав. Затова правя компромис, измислям си причини и извинения, за да се нагодя. Тогава не успявам да практикувам и след това съжалявам.) Това показва, че не ви достига сърце да се покорите пред истината и да обичате истината. Ако в сърцето на човек има голяма любов към истината, той често ще може да преодолее някои от погрешните си намерения и възгледи и ще може да им се опълчи. Разбира се, има някои специални обстоятелства, при които за повечето хора е трудно да преодолеят тези неща. Нормално е ако и ти не си ги преодолял. Но ако повечето обикновени хора могат да ги преодолеят, а за теб е много трудно, какво доказва това? Показва, че твоята любов към истината не е голяма и че практикуването на истината просто не е толкова важно за теб. Кое е важно за теб? Да се придържаш към собствените си възгледи, да се успокояваш, да удовлетворяваш собствените си желания. Това са важните неща за теб. Изпълнението на Божиите изисквания, практикуването на истината, удовлетворяването на Божието сърце и покоряването на Бог — никое от тези неща не е важно за твоето сърце. Това разкрива вътрешните ти намерения и възгледите, към които се стремиш.

Какво включва състоянието на човек преди всичко? (Неговите намерения, позиции и възгледи.) Състоянието му включва предимно тези неща. Какво се среща най-често в състоянията на хората? То често се появява в сърцата им, когато се сблъскат с нещо, и е нещо, което могат съзнателно да разпознаят в мислите си. Какво мислите, че е то? (Намеренията им.) Точно така. Намеренията са очевидна част от състоянието на хората и са една от най-обичайните му страни. Хората имат свои мисли и намерения във връзка с повечето въпроси. Когато се появят такива мисли и намерения, хората ги приемат за основателни, но в повечето случаи те са заради тях самите, заради собствената им гордост и собствените им интереси, друг път — за да прикрият нещо, или за да им донесат удовлетворение по някакъв начин. В такива моменти трябва да изследваш как и защо е възникнало намерението ти. Например Божият дом иска от теб да свършиш работата по изчистването на църквата и има един човек, който винаги е бил нехаен за дълга си и постоянно е търсил начини да си спести усилията. Съгласно принципа този човек трябва да бъде изчистен, но ти си в добри отношения с него. И така, какви мисли и намерения ще се породят у теб? Как ще практикуваш? (Като постъпя според собствените си предпочитания.) И от какво се пораждат тези предпочитания? Тъй като този човек е бил добър към теб или е направил нещо за теб, имаш добро впечатление от него и затова в този момент искаш да го предпазиш и да го защитиш. Дали това не е резултатът от чувствата? Изпитваш чувства към него и затова възприемаш следния подход: „Докато висшите власти си имат политики, местните си имат свои мерки за противодействие“. Това е двуличие. От една страна му казваш: „Трябва да се стараеш малко повече, когато вършиш нещо. Повече недей да си нехаен, трябва да понесеш малко страдание; това е наш дълг“. От друга страна отговаряш на Горното и казваш: „Променил се е към по-добро, вече е по-ефективен, когато изпълнява дълга си“. Но това, което всъщност си мислиш наум, е: „Това е така, защото поработих върху него. Ако не бях го направил, още щеше да е същият, какъвто си беше“. Винаги си мислиш наум: „Към мен беше добър, не може да бъде премахнат!“. Какво е състоянието ти, когато такива неща присъстват в твоето намерение? Като предпазваш личните емоционални взаимоотношения, ти вредиш на работата на църквата. Такава постъпка съответства ли на истините принципи? И има ли покорство в това, че постъпваш така? (Не.) Няма покорство, а в сърцето ти има съпротива. В нещата, които ти се случват, и в работата, която трябва да вършиш, собствените ти идеи съдържат субективни преценки и тук са примесени емоционални фактори. Вършиш нещата въз основа на чувства, но все още вярваш, че постъпваш безпристрастно, че даваш на хората възможност да се покаят и че им оказваш любяща помощ; по този начин правиш това, което искаш, а не това, което казва Бог. Като работиш така, понижаваш качеството на работата, понижаваш ефективността и вредиш на църковната работа — и всичко в резултат от това, че действаш според чувствата. Дали ще си способен да разпознаеш проблема тук, ако не се изследваш? Никога няма да успееш. Може и да знаеш, че не е правилно да постъпваш така, че това е липса на покорство, но го обмисляш и си казваш: „Трябва да му помогна с любов, а след като получи помощ и се поправи, няма да има нужда да го премахвам. Нима Бог не дава на хората възможност да се покаят? Бог обича хората, така че трябва да им помагам с любов и трябва да правя това, което Бог иска“. След като си помислиш това, вършиш нещата по свой начин. След това сърцето ти е спокойно и чувстваш, че практикуваш истината. Дали практикуваше според истината по време на този процес, или действаше според собствените си предпочитания и намерения? Действията ти бяха изцяло според собствените ти предпочитания и намерения. През целия процес използваше така наречената доброта и любов, чувства и философии за светските отношения, за да изгладиш нещата, и се опитваше да избегнеш заемането на страна. Изглеждаше, че помагаш на този човек с любов, но в сърцето си всъщност беше ограничен от чувствата и тъй като се опасяваше, че Горното ще разбере, се опита да спечелиш и двете страни с компромис, така че да няма обидени и работата да се свърши, а това е същият начин, по който невярващите се опитват да избегнат заемането на страна. В действителност как Бог оценява тази ситуация? Той ще те класифицира като човек, който не се покорява на истината, който често заема отношение на внимателна проверка и анализиране на истината и Божиите изисквания. Каква роля играе твоето намерение, когато подхождаш към истината и Божиите изисквания, като използваш този метод, и когато изпълняваш дълга си с това отношение? То служи за защита на собствените ти интереси, на собствената ти гордост и на междуличностните ти отношения, без да се съобразява с Божиите изисквания и без да оказва положително въздействие върху собствения ти дълг или върху работата на църквата. Такъв човек живее изцяло според философиите за светските отношения. Всичко, което казва и прави, е, за да защити собствената си гордост, чувства и междуличностни отношения, но той няма истинско покорство към истината и към Бог, нито прави някакъв опит да заяви или да признае тези проблеми. Той не изпитва капка угризение и остава напълно невеж за естеството на проблемите. Ако на хората им липсват богобоязливи сърца и ако Бог няма място в сърцата им, тогава те никога не могат да действат принципно, независимо какъв дълг изпълняват или с какви проблеми се занимават. Хората, които живеят в рамките на своите намерения и егоистични желания, са неспособни да навлязат в истината реалност. Поради тази причина ако се сблъскат с проблем и не изследват намеренията си, и не могат да осъзнаят какво е погрешното в тях, а вместо това използват всевъзможни оправдания, за да изфабрикуват лъжи и извинения за себе си, какво се случва накрая? Вършат доста добра работа, за да защитят собствените си интереси, гордост и междуличностни отношения, но са изгубили нормалните си отношения с Бог. Някои хора вярват в Бог от дълго време, но когато бъдат помолени да разговарят за някое тяхно лично преживяване, те няма какво да кажат. Не могат да споделят никакво свидетелство за преживяване, свързано с промяната на нрава им. Каква е причината за това? Те много рядко изследват себе си и много рядко практикуват според истините принципи. Вместо това предпочитат да вървят по собствен път, живеят в покварен нрав, действията им се ръководят от собствените им намерения, възгледи, желания и планове, като същевременно остават непокаяли се. В Бог вярват те и Божиите слова слушат. Получават истината и също така разговарят за нея и я проповядват — но какво реално практикуват? Практикуват само според собствените си намерения и фантазии, а не според Божиите искания. Следователно какво е отношението им към Божиите слова? Как се отнасят към Божиите изисквания? В кой аспект на преживяване на Божието дело трябва хората да бъдат най-съвестни? Как трябва да преживяват Божиите слова и да практикуват истината — това е най-същественият въпрос. Ако някой, след като чуе Божиите слова и слуша проповеди, не отиде и не ги приложи на практика, той наистина ли вярва в Бог? Той наистина ли преживява Неговото дело? Защо не е съвестен там, където трябва да бъде такъв? Защо се съмнява в Бог и думите Му, когато трябва да практикува истината? „Защо Бог има тези искания? Те съобразени ли са с Неговите думи? Бог все още ли е любов, ако отправя подобни искания? Отправянето на тези искания не изглежда като нещо, което Той би направил, нали? Не мога да го приема. Божиите искания са доста необмислени. Те в голяма степен противоречат на човешките представи и фантазии“. Кажете Ми, може ли човек, който мери нещата по този начин, да е способен да приеме истината? (Не.) Това не е отношението на приемане на истината. Измерването на Божиите искания и подхождането към тях с това отношение и тези намерения — това отваряне ли е или затваряне на сърцето на човек за Бог? (Затваряне.) Това не е отношение на приемане, а на съпротива. По отношение на Божиите искания, такива хора първо проучват внимателно, някои от тях дори се присмиват: „Бог не е взаимодействал много с братята и сестрите на църквата. Той не познава църковните дела. Божият дом не върши ли нещата донякъде твърде догматично? Ние не вършим нещата така. Ние вършим нещата според ситуациите на братята и сестрите, като им предоставяме възможности. И освен това въплътеният бог трябва да проявява разбиране към слабостите на хората! Ако той не проявява внимание, ние ще проявим. Има някои неща, към които бог не проявява внимание, но ние ще проявим“. Що за отношение възприемат те? Това е отношение, което се съпротивлява, съди и заклеймява. Те подлагат нещата на внимателна проверка и след това произнасят присъдата си. А как съдят? Те казват: „Във всеки случай бог е праведен и аз вярвам именно в бог, а не в човек. Бог проучва внимателно най-интимните кътчета на човешките сърца“. Какво означава това? (Те отричат въплътения Бог.) Точно така. В сърцата си те отричат Христос и намекват, че Христовите слова не представляват непременно Бог. Всеки път, когато Христовите действия и слова противоречат на собствените им интереси, намерения и възгледи или са в разрез с тях, те отричат Бог. „Както и да е, аз вярвам в бог и бог е праведен. Той проучва внимателно най-интимните кътчета на човешките сърца“. Какви са тези твърдения? Те присъди ли са? Каква е природата на тези твърдения? (Богохулство.) Да се говори за хората зад гърба им е прибързана оценка. Да се говори за Бог зад гърба Му е не просто прибързана оценка. Това е богохулство. Могат ли хора, които са способни да хулят Бог, да бъдат истински вярващи? Това хора със съвест и разум ли са? Бог ще спаси ли такива хора? Тези хора са просто лакеи на Сатана. Те са зли хора и трябва да бъдат отхвърлени и отстранени.

В църквите има ли проявления на коментиране относно Бог и съдене на Неговото дело? Не са широко разпространени, но определено ги има, защото във всяка църква съществуват неверници и зли хора. Сега, при определени обстоятелства може ли този тип състояние да възникне в сърцата на онези, които истински вярват в Бог? Ако във вас възникнат неща като съдене, съпротива и богохулство, какъв е вътрешният ви отговор? Способни ли сте да схванете сериозната природа на проблема? Да кажем например, че никога не си се женил, но си в подходяща среда и срещнеш мила потенциална партньорка, с която би искал да излезеш на среща. Макар вече да си обещал на Бог, че ще посветиш целия си живот на Него и няма да търсиш партньорка, в сърцето си все пак имаш добро чувство към тази жена, затова решаваш да излизаш на срещи с нея. Но след срещите откриваш, че има много препятствия и осъзнаваш, че не е уместно да излизаш с нея, че Бог не го позволява. Искаш да я оставиш, но не можеш да се избавиш, затова се молиш на Бог, проклинаш се и се опълчваш на себе си и в края на краищата двамата наистина се разделяте. След раздялата изпитваш огромно душевно страдание. Това е нормално. Това е нормалната слабост на човешката природа. Но не трябва да се оплакваш от Бог. Ще могат ли повечето хора да преминат през това преживяване и ще съумеят ли да не се оплакват от Бог? Повечето не биха могли и това отразява отношението им към истината и Бог. Какви ли погрешни мисли ще да има човек, за да се оплаква от Бог в подобна ситуация? (Ако не вярвах в Бог, щях да мога да си намеря партньор.) Подобна мисъл голям проблем ли е? До известна степен те не искат да вярват в Бог, искат да се откажат. Мислят си: „Защо ми трябваше да избирам пътя на вярата в Бог? Да не вярваш в Бог би било страхотно. Бих могъл да правя каквото пожелая. Не е лесно да се намери такава подходяща партньорка. Ако я подмина сега, скоро ще бъда твърде стар, за да ме пожелае някой. Трябва ли никога повече да не се опитвам да си намеря някого? Така ли ще прекарам остатъка от живота си?“. Негативни, изпълнени със съжаление мисли се надигат в главите им, дори дотам, че този човек не иска повече да вярва. Това са проявления на бунтуване срещу Бог и предателство спрямо Него. Но това не е най-сериозното. Кои мисли са по-сериозни от това? Преживявали ли сте подобно нещо? (Не.) Да не сте го преживели е наистина доста опасно. Онези, които са преживели такива неща, са способни да видят ясно определени техни аспекти. Те са в относително по-голяма безопасност, макар това да не е абсолютна гаранция. Изкушението, пред което се изправят онези, които нямат такива преживявания, не е незначително. Трябва да бъдат бдителни, защото при всяка загуба на бдителност ще се поддадат на изкушение! Някои хора размишляват: „Добре е да си роден през последните дни и да си избран от Бог. Нещо повече, аз съм млад, без семейни обвързаности, което ми дава свобода да изпълнявам дълга си — това е Божия благодат. Жалко, че има само един недостатък — дори и да срещна подходяща партньорка, не мога да имам връзка с нея или да се оженя за нея. Но защо да не мога да си потърся такава? Нима бракът е грях? Та нима няма много братя и сестри с брачни партньори и деца? И те ли не вярват в Бог? Защо не ми е разрешено да си потърся партньор? Бог не е праведен!“. Излиза наяве тяхното осъждане на Бог и недоволството им срещу Него. В съзнанието си решават, че всичко това е дело на Бог, че всичко идва от Бог, затова роптаят срещу Него и изливат оплакванията си: „Бог е толкова несправедлив към мен! Той е толкова невнимателен! Другите хора могат да сключват брак, защо аз да не мога? Другите хора могат да имат деца, защо аз да не мога? Бог дава на другите хора тази възможност, защо не я дава на мен?“. Появяват се оплаквания и присъди. Какво е това състояние? (Състояние на съпротива, противопоставяне.) Съпротива, недоволство, неохота. Липсва и най-малкото намерение за приемане или покоряване на онова, което върши Бог. Просто им се иска Той да постъпи по друг начин. Въпреки всичко те все още не са склонни да изберат да сключат брак, като се страхуват, че ако сключат брак и създадат обвързаности, няма да са толкова свободни и повече няма да могат да изпълняват дълга си добре, а това по-късно ще им попречи да бъдат спасени и да влязат в небесното царство. Какво тогава ще правят с такова съжаление? Всъщност това е пътят, който сам избираш. Бог дава на хората свободна воля. Можеш да избереш дали искаш да си намериш партньор и да сключиш брак или да се стремиш към истината и спасението. Това е изцяло личен избор. Дали избираш правилно, или не, няма никакво отношение към Бог, защо тогава се оплакваш от Него? Защо се оплакваш, че Той не е праведен? Защо имаш толкова много оплаквания? (Защото собствените ми интереси не бяха удовлетворени.) Когато са засегнати интересите ти, ставаш вътрешно недоволен. Чувстваш, че си претърпял загуба, затова обвиняваш Бог и дори си търсиш причини да дадеш израз на това. Що за нрав е това? (Злонамерен нрав.) Това е злонамереност. Да се обвинява Бог, да се правят оплаквания, че Той не е праведен, и да се правят оплаквания, че подредбата Му е непригодна всеки път, когато нечии интереси не могат да бъдат удовлетворени — това е нрав, който е злонамерен и непримирим, и нелюбещ истината. Как тези състояния и мисли възникват в хората? Ако не бяха тези ситуации, тези неща щяха ли пак да възникнат и да бъдат разкрити? (Не.) Когато не си изправен пред такава ситуация, съответните ти интереси няма да се сблъскат с Божиите искания и интересите ти няма да бъдат накърнени по никакъв начин, затова си мислиш, че твоята любов към Бог и стремежът ти към Него са по-добри и по-силни от тези на другите. Но когато си изправен пред тази ситуация и интересите ти бъдат засегнати, не можеш да се избавиш от тях и затова се оплакваш от Бог. Какво излиза наяве от този проблем? Каква е причината, която кара хората често да се оплакват от Бог и да Го осъждат? (Когато собствените им интереси не са удовлетворени.) Когато са засегнати собствените им интереси, когато собствените им намерения, желания и планове не могат да се реализират, хората се съпротивляват на Бог, съдят Го и се оплакват от Него, а може дори и да богохулстват. Всъщност съденето само по себе си е вид състояние на съпротива. Богохулството е дори още по-сериозно. Когато интересите им са накърнени, колкото повече мислят за това, толкова повече се ядосват, толкова по-недоволни стават и толкова по-онеправдани се чувстват. Започват да се съпротивляват, а с тези мисли в съзнанието им оплакванията се изливат от устата им и те започват да съдят. Това е знак за противопоставяне на Бог.

Какви са някои от конкретните проявления на съпротивата на човек срещу Бог? (Да не изпълнява дълга си старателно, да подхожда нехайно към дълга си.) Това е един аспект. Преди този човек е могъл да посвети седемдесет или осемдесет процента от енергията си на изпълнението на своя дълг и да се посвети на онова, което върши. Сега обаче той таи мисли за Бог и смята, че не е получил Божиите благословии или благодат, въпреки че изпълнява дълга си. Освен че съди Бог като неправеден, в сърцето му има и неохота, затова влага едва десет или двадесет процента от усилията си, когато изпълнява дълга си, и така действа по съвсем нехаен начин. Това е вид поведение на съпротива, причинено от състояние на непокорство. Има ли и още нещо? (Безразсъдно занемаряване.) Как се проявява то? Да кажем например, че някой, като водач на група, обикновено е ставал от сън в 5 сутринта за събиране в 8 ч., за да се моли, да се занимава с духовни практики и да се подготви. След това записвал съдържанието, за което ще разговаря на събирането. Имал е сериозно отношение към изпълнението на дълга, посвещавайки му се изцяло. След като веднъж бил кастрен обаче, започнал да се замисля: „Какъв е смисълът да ставам рано? Бог не го вижда и никой не ме хвали за това. Няма и един човек, който да казва, че си изпълнявам предано дълга. Освен това винаги ме кастрят въпреки упоритата ми работа. Нито съм получавал Божието одобрение. Изглежда, че сега дори и бъдещите награди са изложени на риск“. И така, на следващото събиране той не се подготвя предварително или не разговаря ентусиазирано и спира да си води бележки. Какво отношение е това? (Безотговорно отношение.) Този човек е безотговорен и нехаен и вече не иска да посвещава цялото си сърце и сила. Защо е такъв? Има нещо в него, което създава безпокойство. Той се съпротивлява на Бог и се бори с Него, и мисли: „Твоето кастрене ме накара да се чувствам неспокоен, затова и аз се отнасям така към Теб. Преди отдавах цялото си сърце и ум, но Бог не ме одобряваше. Бог третира хората несправедливо, затова няма вече да давам максимума от себе си при изпълнението на дълга си!“. Какъв нрав е това? Проявява се скотството му. В сърцето си той отрича Божията праведност, отрича, че Бог проучва внимателно най-интимните кътчета на човешкото сърце, отрича, че Бог истински обича човека, отрича Божията същност и се отнася към Бог само въз основа на собствените си представи. Какви типове поведение възникват от това, че се отнасят с Бог по този начин? Лекомислие, безразсъдно занемаряване и безотговорност, а също и оплаквания и погрешно разбиране. Той дори ще разпространи представите си, като подтиква другите: „Вярата в Бог не ти гарантира, че ще получиш благословии. А и за какви благословии изобщо става дума? Някой виждал ли ги е? Всички вървим по пътя на Павел. Колко от нас могат да бъдат като Петър? Успех с довеждането ви до съвършенство от Бог“. Какво точно разпространява той? Своето съдене на Бог и представите си за Него, както и недоволството си от Него. Каква е природата на това поведение? Конфликтно ли е? (Да.) Защо той може да бъде толкова конфликтен? Защото възгледите, които има, са неправилни. Той разбира погрешно отношението на Бог към хората, Неговите изисквания към тях и Неговият подход към тях — липсва му разбиране за тези неща. Когато Бог работи в него, той не може да приеме и да се покори, нито може да търси истината. Какво в крайна сметка възниква като следствие от това? Съпротива, съдене, заклеймяване и богохулство. Всеки с покварен нрав ще прояви тези неща естествено. Единствената разлика е до каква степен. Съвсем не е вярно, че само зли хора се държат по този начин. Съгласни ли сте? (Да. Всеки, който не се стреми към истината, се държи по този начин.) Точно така. Хората, които не се стремят към истината, и онези със злобна човешка природа — всички те проявяват и разкриват тези черти в различни степени. Онези, които са по-старателни в стремежа към истината, също ще изпаднат в ненормални състояния, когато им се случи нещо нежелано, но те могат да направят обрат, като се молят, като изследват себе си спрямо Божиите слова и търсят истината. След като направят обрат, ще има покаяние, което ще им позволи да спрат да разбират погрешно Бог и да развият известно покорство. Макар понякога това покорство да има известни примеси, да е донякъде принудително или да не изпълнява напълно критериите, щом са склонни да се покорят и могат да приложат дори малка частица от истината на практика, постепенно ще придобият яснота по всички аспекти на истината. Но ако изобщо нямаш никакво желание да се покориш и дори след като изследваш себе си и осъзнаеш този проблем, не търсиш и не приемаш истината — а още по-малко не приемаш начина, по който Бог се отнася към теб — то тогава ще има неприятности. До какви последици ще доведе това? Ще започнеш да се оплакваш, безразсъдно да съдиш и да говориш невъздържано, без каквато и да е следа от богобоязливо сърце. В по-леките случаи ще се оплакваш вкъщи и ще чупиш чинии като отдушник на гнева си. Ще се отчуждиш от Бог и няма да си склонен да дойдеш пред Него и да се молиш. В по-тежките случаи ще разпространяваш негативизма и представите си, когато видиш братята и сестрите, и ще причиняваш прекъсвания и смущения. Ако и тогава не се покаеш, има вероятност да провокираш възмущението им и ще бъдеш премахнат или отлъчен от църквата.