Хората лесно се покоряват, когато нямат неприятности. Ала щом неприятностите изникнат, те не са способни да се покорят. Какво може да се направи в такъв случай? Преодоляването на тази трудност изисква молитви и търсене на истината. От чувството, че си благороден човек, въздигнат от Бог, до усещането, че си долна играчка без никакви заслуги в Божиите очи, нищожество, жалка отрепка, и да можеш с радост да се покориш пред Бог без никакви изисквания към Него — колко време е потребно, за да достигнеш до тази степен на преживяване? (През последните си седем години Петър премина през стотици изпитания. Ако някой не се стреми към истината, той няма да я постигне, независимо колко години вярва.) Не става дума колко години си вярвал — по-скоро зависи дали се стремиш към истината и дали можеш да я използваш, за да разрешиш проблема с покварения си нрав. Всичко опира до стремежа ти. Някои хора се стремят единствено към репутация и статус, винаги искат да се изтъкнат и да се откроят сред тълпата. Те се сриват, когато се сблъскат и с най-малката спънка или провал, стават негативни и се парализират. На някои хора им харесва да извличат несправедливи ползи, но не обичат истината. Те са доволни, когато са се облагодетелствали за сметка на друг, и не са тъжни или притеснени, ако не са придобили истината. Някои са безразлични във вярата си, ако нямат статус, и са по-дейни от всички останали, щом го получат. Тогава те престават да се чувстват негативно и с удоволствие се преработват до смърт. Просто не се интересуват от практикуането истината или вършенето на нещата според принципите, поради което след дълги години вяра все още им липсва свидетелство за преживяване. Те изпитват завист и съжаление, когато видят други вярващи от броени години да имат чудесно свидетелство за преживяване, но след като това чувство премине, продължават да не се стремят към истината. Ако някой не се съсредоточава върху стремежа към истината, ако не я използва, за да разрешава проблеми, то годините вяра не са от значение, тя е безполезна. Тези, които не се стремят към истината, никога не могат да бъдат усъвършенствани от Бог. Петър беше усъвършенстван, като премина през стотици изпитания — нима и вие не трябва да преминете през такива? През колко изпитания сте преминали до момента? Ако не стотици, то може би поне сто? (Не. Все още не.) Петър беше усъвършенстван чрез стотици изпитания, така че ако вие не сте преживели дори едно или сте преминали едва през сто, то преживяването ви е далеч от неговото. Не ти достига ръст. Нима не трябва да полагаш усилия в стремежа си към истината? А как да го направиш? Нужно е да положиш усилия в разбирането и практикуването на истината. Не бъди нехаен и объркан, без сериозно отношение към нищо, живеейки лекомислено, като по цял ден се занимаваш със задачи. Това не значи, че да си зает е проблем — ако имаш много неща за правене, ще трябва да се заемеш. Не винаги е възможно да не си зает. Ала докато си зает да вършиш всичко, пак трябва да се стремиш към истината и към принципите, пак трябва да се опитваш да възприемаш нещата и да молиш Бог за онова, което ти липсва. Как да помолиш Бог за нещо? Всеки ден се молиш на Бог мълчаливо в сърцето си за него. Това показва, че в сърцето си копнееш за истината и имаш волята да позволиш на Бог да изпълни въжделенията ти. Ако сърцето ти е истинско, Бог ще чуе молитвите ти. Той ще подреди и подготви подобаващи ситуации, така че да можеш да научиш уроци. Може би ще си кажеш: „Наистина ми липсва ръст. Ще ми прати ли Бог голямо изпитание, което да ме съкруши?“. Не, това би било невъзможно. Бог никога няма да направи подобно нещо. Той най-добре знае колко силна е нечия вяра и какъв е истинският му ръст. Имай вяра в това. Бог никога не би накарал тригодишно дете да поеме бремето на възрастен — никога! Нужно е да си убеден в сърцето си. Ала трябва да помолиш Бог за това. Трябва да проявиш това желание и решимост — едва тогава Бог ще изпълни молбата ти. Ако непрекъснато се страхуваш и криеш, боиш се да не бъдеш изпитан, ако постоянно искаш да имаш спокойни и безгрижни дни, тогава Бог не ще работи в теб. Така че трябва само свободно и уверено да умоляваш Бог, истински да се отдадеш и да Му повериш всичко, и само тогава Той ще работи върху теб. Бог несъмнено не върши делата си, за да измъчва произволно хората, а за да постига резултати и цели. Бог не би вършил безполезни дела или да те накара да поемеш товар, който не можеш да понесеш — имай вяра в това. Човек трябва да има решимост, за да се стреми към съвършенството, да се стреми да удовлетвори Бог и да бъде сътворено същество, което отговаря на критериите. Що за решимост е това? Решимостта да се стремиш към съвършенство, да се превърнеш в някой, притежаващ истината и човечност, да станеш човек, който обича и свидетелства за Бог. Това ще възрадва Бог най-много. Ако нямаш тази решимост, а ти стига да кажеш: „Зает съм с дълга си. Нося товар на плещите си, полагам труд и слушам проповеди. Не изоставам от другите“, тогава нямаш никакви перспективи. В най-добрия случай си полагащ труд, но няма да станеш един от Божия народ. Не си ли просто доволен от начина, по който стоят нещата, без желание за напредък? Не се стремиш към истината, не общуваш върху нея на сбирки и слушаш ли проповеди, задрямваш. Ала когато обсъждаш светски въпроси, дрънкаш ли дрънкаш, а очите ти светят — това е поведението на полагащ труд. Има хора, чиито очи светват, щом се спомене истината. Те чувстват, че им липсва твърде много, и когато чуят нещо добро и практично, бързат да си го запишат. Усещат, че са твърде далеч от това, което Бог изисква, и в сърцето им няма достатъчно положителни неща. Чувстват, че отровата на Сатана е твърде много и че са прекалено непокорни пред Бог. Мислят си: „Нищо чудно, че Бог не е доволен от мен. Прекалено далеч съм от това, което Той иска, изобщо не Му съответствам и Го разбирам твърде погрешно. Кога ще мога да удовлетворя Божиите намерения?“. В дълга си те не отлагат опитите да проумеят тези неща и често се изправят пред Бог в мълчалива молитва: „Боже, моля те, подложи ме на изпитания. Моля Те да ме разкриеш, да ми позволиш да разбера истината, да придобия истината реалност и да Те опозная. Моля те, дисциплинирай ме, съди ме и ме наказвай“. Когато с това поемат бреме, те неизменно го носят в съзнанието си. Винаги са жадни за истината и така Бог започва да работи върху тях. Той подрежда някои хора, събития и неща, всевъзможни ситуации, така че те да научават по нещо от тях всеки ден. Не са ли тогава облагодетелствани? Защо Петър успя да премине стотици изпитания? Защото се стремеше към истината, не се боеше от Божиите изпитания и вярваше, че те са там, за да пречистват хората. Той вярваше, че този път може да усъвършенства хората и че е единственият истински път. Той се молеше и отдаваше всичко на това и му се посвети, затова Бог работеше в него. Дали това означава, че Бог гледа благосклонно на него, че е решил да изпита и да усъвършенства Петър? Точно така. Когато Бог гледа благосклонно на даден човек, Той има предвид цел и принципи — това е безспорно. Защо по-голямата част от хората не са способни да придобият тези дела от Бог? Защото не се стремят към истината, липсва им тази решимост, и затова Бог не работи в тях. Бог не принуждава никого. Когато Бог иска да усъвършенства някого, това е нещо неимоверно прекрасно и всяко страдание си заслужава. Ала повечето хора нямат тази решимост и просто офейкват и се скатават, когато се сблъскат с изпитания и трудности. Нима Бог ще тръгне да принуждава някого така? Някои хора не се стремят към истината и дори нямат смелостта да погледнат Христос в лицето. Те казват: „Няма да знам какво да кажа, ако видя Христос. Не познавам никакви истини, нито как да общувам. Няма ли да е унизително, ако Христос види какво не е наред с мен? Ако бъда кастрен, няма да мога да го понеса. Трябва да избягвам Бог и да се държа на почтително разстояние от Него. Ако винаги поддържам връзка с Бог и живея пред Него, Той ще ме прозре и ще се отврати от мен. Ще бъда отстранен и вече няма да имам добра крайна цел“. Така ли стоят нещата? (Не.) Някои хора таят в себе си такъв тип идеи. Дали Бог би изисквал нещо от подобен човек? (Не, не би.) Така че към каквото и да се стремиш, докъдето и да стига решимостта ти, Бог ще те усъвършенства до там. Ако не се стремиш към истината, а винаги се криеш от Бог и се отдалечаваш от Него, непрекъснато криеш мислите си от Бог, какво би казал Той за човек като теб? („Не давайте свято нещо на кучетата, нито хвърляйте бисерите си пред свинете“ (Матей 7:6).) Не обичаш истината и се криеш от Бог, а мислиш, че Той ще настоява да те изпита и усъвършенства? Заблуждаваш се. Ако не си правилният тип човек, никакви молби и молитви няма да помогнат. Бог няма да направи това, Той не принуждава хората. Това е един от аспектите на Неговия нрав. Но онова, което Той иска от онези, които се стремят към истината, е да могат да бъдат като Петър, Йов или Авраам; иска да могат да поемат по правилния път в живота, както изисква Бог, да могат да поемат по пътя на боязън от Бог и отбягване на злото и в крайна сметка да придобият истината и да се усъвършенстват. Бог се надява да придобие такъв тип човек, но дали ще те принуди, ако сам не се стремиш към него? Не. Бог никога не е принуждавал никого. Светият Дух няма да те води неотклонно, като те сграбчи и не те пусне с намерението да те усъвършенства, и да не спира преди това. Откровено казано, Бог никога няма да направи подобно нещо. Такова е Неговото отношение. Бог просто се надява, че в края на краищата, когато делото Му е завършено, Той ще е спечелил повече хора като Йов, Петър и Авраам. Но просто колко хора се стремят към истината и в крайна сметка са придобити от Бог, е нещо, което Той няма да наложи. Той ще остави нещата да се случват — това е практическата страна на Божието дело. Той не е определил конкретен брой — било то 10, 20, 1000 или 2000, или дори 10 000. Бог не е определил нищо по този въпрос. Той просто продължава така, като работи практично и ходи практично сред хората. Така Той работи и говори, като осъществява всеки аспект на делото, свързано с истината, дело, което е в полза на човечеството. Това е делото, което Той продължава да върши в правилния тип хора, в тези, които копнеят за истината. В крайна сметка тези, които имат решимост и се стремят към истината, ще бъдат усъвършенствани. Те са най-благословените и са тези, които ще придобият вечен живот. Това стига като доказателство, че Бог е праведен към всички и не се отнася несправедливо към никого. Не е случайно, че всички вие умеете да следвате Бог днес — Той го е предопределил отдавна. Бог предопределя семействата на хората, когато се раждат, средата, в която израстват, техните заложби, дарби, способности и околната обстановка — всичко това. В края на краищата, каква ще бъде Божията праведност, която хората ще видят? В крайна сметка възможността да оцелеят и да придобият красива крайна цел зависи основно от собствените стремежи на хората и от цената, която плащат. Това, че Бог предопределя тези неща, е един от аспектите, но съдействието на хората също е наложително. Бог определя изхода на хората спрямо пътя, който поемат, и дали притежават истината. Това е Неговата праведност.

Всеки е виждал практическата страна на въплътения Бог. Бог се отнася справедливо и разумно към всеки един човек. Ти си виждал това, другите са го виждали, всички вие сте го виждали. Въплътеният Бог е обикновен човек. Някои хора имат представи, когато видят Христос, и си мислят: „Той изглежда толкова нормален, толкова невзрачен. Може ли това наистина да е въплъщението? Не вярвам в Него, няма начин да повярвам в Него“. А може просто да Го следват неохотно, като вярват в Него с уговорки, без да се отказват от собствените си представи. Други хора, които виждат Христос, притежават някакъв разум и си казват: „Въплъщението е обикновен човек, но Той може да изразява истината и да предоставя на хората живот, затова трябва да се отнасям към Него като към Бог. Приемам и практикувам словата Му като истината, като думи на Създателя. Ще Го следвам“. Тези хора в крайна сметка биват усъвършенствани и придобиват истината. Какви хора в края на краищата придобиват истината? Тези, които се стремят към истината. Бог пои, предоставя ресурс, напътства и работи в Своите избраници всеки ден. Аз споделям проповеди и общение, Светият Дух работи в Божиите избраници и всеки получава поене и предоставяне на ресурс. Никой не получава специално отношение и всеки, който участва в църковния живот и изпълнява дълга си, се радва така на Божието дело ежедневно. Към всеки един човек се отнасям еднакво. Давам отговори, независимо кой задава въпроси, не предоставям допълнителни грижи, не създавам специални ситуации, не се опитвам да подтикна или поощря някого, като давам допълнително просветление и озарение от Светия Дух или като показвам знамения и чудеса. Бог не прави нищо подобно. В Епохата на благодатта Бог показа много знамения и чудеса, за да прости греховете на хората и да ги накара да поемат по пътя на покаянието, за да повярват в Бог и да не се съмняват в Него. Сегашният етап от делото се състои изцяло в предоставяне на истината, така че хората да могат да я разберат и да изградят истинска вяра. Независимо колко си страдал, ако в крайна сметка си придобил истината, то ти си някой, който е бил усъвършенстван и ще бъдеш запазен. Ако не придобиеш истината, всички доводи, които имаш, са безполезни. Може да кажеш: „Бог не е сътворил чудеса, така че не мога да повярвам“, „Бог винаги е изразявал истини, които не мога да разбера, така че не мога да повярвам“ или „Бог е твърде практичен, твърде нормален, така че не мога да повярвам“. Всичко това са твои проблеми. Истината ти е била предоставена точно като на другите, защо те са били усъвършенствани, а ти — отстранен? Защо не си придобил истината? Това е твоят съд: защото не си се стремил към истината. В този последен етап Бог просто върши делото на словото. Той използва словото практично, за да съди и пречисти човечеството. Той не показва знамения и чудеса. Ако искаш да видиш Божиите чудеса, тогава се върни 2000 години назад в миналото, за да видиш чудесата на Господ Исус в онази епоха. Не бъди вярващ в тази епоха. Приел си Божието дело на правосъдието, така че не търси чудеса. Тези Бог не ги изпълнява. Разумно ли е това? (Да.) Това е справедливо и разумно. Ако се стремиш към истината, Бог няма да се отнася несправедливо с теб. Ако не се стремиш към истината, а просто се стремиш да полагаш труд, непрекъснато полагаш труд предано до края, Бог ще ти позволи да останеш и ще бъдеш дарен с благодат. Ала ако не можеш да полагаш труд докрай, ще бъдеш отстранен. Какво означава да бъдеш отстранен? Означава унищожение! Това е справедливо и разумно и в него няма несправедливо отношение към хората. Всичко това почива на Божиите слова и истината. Предвид всичко това не е ли изключително важен пътят, който хората поемат? Към какъв път се стремиш, какъв човек се стремиш да станеш, с какъв стремеж си се захванал, на какво се надяваш, за какво молиш Бог, какво е отношението ти към Него и какво е отношението ти към Божието слово, когато застанеш пред Него — всички тези неща са много важни. Кажете ми, може ли показването на знамения и чудеса да усъвършенства хората? Ако например претърпиш катастрофа и Бог те спаси, това може ли да те усъвършенства? Ако умреш веднъж и бъдеш възкресен, това може ли да те усъвършенства? А ако в сънищата си си се възкачил в небесното царство и си видял Бог, това може ли да те усъвършенства? (Не.) Тези неща не могат да заместят истината. Така, в този последен етап на делото, в който Божието управление завършва, Той използва словото, за да усъвършенства хората и да ги разкрие. Това е Божията праведност. Ако си бил усъвършенстван чрез Божиите слова, то никой не може да се оплаче, че Той те е запазил, и Сатана не може да те обвини, че си запазен. Това е типът човек, който Бог иска. Бог е предоставил толкова много слова, че ако в крайна сметка не придобиеш нищо, чия ще е вината? (Нашата собствена.) Вината, че си избрал грешния път е изцяло твоя. Наистина е важно по какъв път поемат хората. Защо? Защото той решава тяхната крайна цел. Ето защо не трябва постоянно да се опитваш да разбереш дали пророчествата са се сбъднали, дали Бог е показал някакви знамения и чудеса, кога Бог действително ще си отиде от земята и дали ще можеш да бъдеш свидетел на това как Той ще я напусне. Проумяването на това не би ти донесло никаква полза, то не засяга крайната ти цел или усъвършенстването ти. Какво има значение за теб? (Пътят, по който поемам с вяра.) Пътят, по който поемаш, влияе на това дали можеш да бъдеш усъвършенстван или не. Коя е истината, в която трябва да навлезеш най-много в стремежа си да бъдеш усъвършенстван? Истината на покорството пред Бог. Покорството пред Бог е най-висшата, най-значимата истина и в същността си стремежът към истината е равносилен на стремеж към покорство пред Бог. Трябва да се стремиш към покорство пред Бог цял живот и този път на стремеж към покорство пред Него е пътят на стремеж към истината. Защо трябва да се стремиш към покорство пред Бог цял живот? Защото процесът на стремеж към покорство пред Бог е процес на премахване на покварения нрав. Защо трябва да разрешиш проблема с покварения нрав? Защото той е в противоречие с Бог. Ако живееш със сатанински нрав, то същността ти е от Сатана, от дяволи, и стремежът към покорство пред Бог изисква да разрешиш проблема с покварения си нрав. Това е от решаващо значение! Докато нравът ти е покварен и остава дори една непремахната частица, ти ще си в противоречие с Бог, ще си Негов враг и няма да можеш да Му се покориш. Степента, в която си преодолял покварения си нрав е степента, в която се покоряваш пред Бог, процентът, в който си преодолял покварения си нрав, е процентът, в се покоряваш пред Бог.

На тази сбирка не сме говорили за познаването на Бог. Бог се опознава постепенно чрез процеса на премахване на покварения ти нрав и стремежа ти да бъдеш усъвършенстван, за да постигнеш покорство пред Бог. Стремежът към познаване на Бог сам по себе си е много задълбочен урок, и именно затова не сме говорили за него. В момента обсъждаме теми, тясно свързани с практиките, живота и стремежите на хората, и пътищата, по които те поемат. В хода на усилията за премахване на покварения ти нрав постепенно разбираш Бог и опознаваш Неговите намерения. Нима не разполагаш с повече знания за Бог, когато можеш да разбираш Неговите намерения? (Да.) Тогава имаш някакво истинско познание за Бог. Защо можеш да постигнеш покорство пред Бог, когато Го следваш? Защото познаваш сърцето Му и разбираш намеренията Му, разбираш какви критерии и принципи изисква Бог от теб и какви са Неговите цели. Това разбиране не съдържа ли някакво познание за Бог? (Съдържа.) То се постига постепенно и всичко е взаимосвързано. Ще се мъчиш, ако се стремиш единствено към познание за Бог. Може да кажеш: „Няма да правя нищо друго, освен да се стремя към познание за Бог, ден след ден. Ще видя откъде идват цветята, защо агнетата сучат на коляно, а телетата — не. Ще изучавам всичко и така ще опозная Бог“. Можете ли да постигнете познание за Бог, като просто проучите всичко това? Категорично не. Истината не идва от проучването, а се познава истински само чрез преживяването. Проучването е безполезно. Ти знаеш, че всички неща са създадени от Бог, и това е прекрасно, и така вече имаш известно познание за Него. Ала върху какво трябва да се съсредоточиш? Трябва да се стремиш към истината, да премахнеш покварения си нрав и да постигнеш покорство пред Бог. В хода на този стремеж, малко по малко, ще стигнеш до отговорите на много странични въпроси и ще откриеш пътя на своята практика и навлизане. Колкото по-цялостно е премахнат покварения ти нрав, толкова по-лесно ще ти бъде да практикуваш истината и да постигнеш покорство пред Бог. Щом хората престанат да бъдат възпирани от покварения си нрав, те наистина придобиват свобода и облекчение и прилагането на всяка истина на практика не е изтощително, а много лесно. Не е ли това истината, която се превръща в живота на хората?

1 октомври 2017 г.

The Bulgarian Bible verses found in this audio are from РЕВИЗИРАНО ИЗДАНИЕ (BPB) and the copyright belongs to Bulgarian Bible Society. With due legal permission, they are used in this production.