Ако искаш да се покориш на Бог във вярата си, изключително важно е да се познаваш. Без да се познаваш, няма да можеш да се отървеш от покварения си нрав. Навлизането в живота започва със себепознание. Ако разкриеш някаква поквара или вършиш неща, които са противни или огорчаващи за Бог, ако вършиш идиотски неща, то след това трябва да се самоанализираш. Как може самоанализът да ти помогне да се отървеш от покварата? Онези, които практикуват истината, мислят така: „Нещата, които се случиха, наистина ме разкриха. Имам покварен нрав и трябва да приема правосъдието и наказанието на Божиите слова, за да се отърва от него. Чудесно е, че Бог разкри покварения ми нрав чрез тази ситуация. Независимо какво мислят другите за мен или как се отнасят с мен, аз трябва да търся истината, да разбирам Божиите намерения и да знам какво да правя, за да практикувам истината“. Това е правилната нагласа — нагласа за практикуване на истината и покорство пред Бог. Вярата в Бог изисква приемане на истината — това е правилната нагласа. Когато възникнат проблеми, тези, които не приемат истината, търсят оправдания и причини, като прехвърлят отговорността върху някой друг. Те винаги се оплакват, че другите хора не се отнасят добронамерено, че не мислят и не ги е грижа за тях. Намират всякакви причини. Какъв е смисълът от намирането на всички тези причини? Може ли то да замести твоето практикуване на истината? Може ли да замени твоето покорство пред Бог? Не, не може. Това означава, че независимо какви са аргументите ти, дори оплакванията ти да са по-големи от самото небе, ако не приемеш истината, с теб е свършено. Бог иска да види каква е нагласата ти, особено що се касае до практическото прилагане на истината. Има ли полза от оплакванията ти? Могат ли те да решат проблема с покварения нрав? Ако се оплакваш и смяташ, че това е разумно, какво би говорило това за теб? Придобил ли си истината? Бог ще те одобри ли? Ако Бог каже: „Ти не си човек, който практикува истината, затова отстъпи настрани. Ненавиждам те.“, тогава не е ли свършено с теб? Като каже „ненавиждам те“, Бог ще те разкрие и ще определи какъв си. Защо Му е на Бог да те определя? Защото не приемаш истината, не приемаш устроеното от Бог и Неговото върховенство. Винаги търсиш външни причини, непрекъснато прехвърляш отговорността върху други хора. Бог те вижда като лишен от разум и любов към истината, като неблагоразумен, своенравен и непокорен. Ти трябва да бъдеш загърбен и пренебрегнат, за да можеш да се самоанализираш. Смисълът на това да слушаш проповеди и общение за истината е да можеш да разбереш истината, да разрешиш проблемите си и да се отървеш от покварата си. Дали за теб истината е нещо, за което непрекъснато да словоблудстваш? Трябва ли да я приемаш само на думи и толкоз? Разбирането на истината трябва ли да служи като духовна котва, която да компенсира празнотата в душата ти? Не, целта ѝ не е тази. Истината е необходима, за да можеш да се справиш с покварения си нрав. Тя е, за да ти даде път, и когато се сблъскаш с проблеми, да можеш да живееш според тези истини и да поемеш по правилния път в живота. След като веднъж си разбрал истината, повече няма да практикуваш въз основа на естествеността си, покварата си или онези неща от сатанинското ти образование. Вече няма да живееш според сатанинска логика или философии за светските отношения. Вместо това ще живееш според истината и ще действаш според нея. Само това може да удовлетвори Божиите намерения. Някои хора казват: „Вярвам в Бог отскоро. Нямам много преживявания. Не разбирам истината и духовният ми ръст е малък. Затова не мога да практикувам истината“. Всъщност това са само фактически оправдания. Дори ръстът ти да е малък, има истини, които не са непостижими за теб. Трябва да практикуваш точно толкова, колкото разбираш, трябва да прилагаш точно толкова, на колкото си способен. Ако дори не практикуваш истините, които разбираш, това е проблем. Независимо колко дълго или кратко си бил вярващ, стига да си слушал проповеди в продължение на няколко години, ще разбереш част от истината. Ако знаеш много истини, но не прилагаш нито една от тях на практика, това ще те заклейми. Какво е нагласа за покорство пред истината, какво е покорство пред истината, как да се покоряваш пред истината, как да се покоряваш пред устроеното от Бог и каква нагласа трябва да имат хората — ако знаеш това, трябва да го прилагаш на практика. Независимо какво се случва, трябва да се научиш как да практикуваш истината и да се държиш принципно. Ако не практикуваш истината, то тя е безсмислена за теб и не е нищо друго освен доктрина, лозунг в устата ти. Няма да имаш реалност, докато не успееш да приложиш истината на практика. Едва тогава истината може да се превърне в твой живот. Когато се случват неща, а ти се водиш от личните си пристрастия, като мислиш, че този човек греши, че онзи човек не е прав, винаги се смяташ за прав и не се съгласяваш с другите, независимо какво казват — тогава възможно ли е да си безукорен и непокварен? Това се нарича надменност и самоправедност и е по-сериозно покварен нрав.

Как може да се преодолее покварения нрав? Първата стъпка е да разбереш дали можеш да се покориш на устроеното от Бог и Неговите подредби, дали можеш да се покориш на различните ситуации, които Бог създава за теб. В мирни времена нямаш никакви представи за Бог и не разкриваш очевидно покварен нрав. Мислиш, че не си толкова лош и че си човек, който е способен да се покори на Бог. Ала когато нещо се случи, сърцето ти се обръща и вече имаш собствени мисли и идеи. Особено когато си способен да страдаш и да платиш цена в дълга си, ти чувстваш, че си човек, който обича Бог, затова когато бъдеш скастрен неочаквано и някой каже, че си своеволен и безпринципен в дълга си, ще можеш ли да го приемеш? (Не е лесно да се приеме.) Какво трябва да направиш, ако не е лесно да го приемеш? Как можеш да постигнеш приемане и покорство? Има няколко принципа на практиката. Първо, трябва да се самоанализираш и да се отърсиш от собствените си мисли и разсъждения, за да потърсиш истината. Трябва да разбереш, че твоите мисли и разсъждения невинаги се съобразяват с истината. Ако притежаваш разум, първо трябва да чуеш това, което другите имат да кажат, и след това да го обмислиш внимателно. Ако мнението им съвпада с истината, трябва да го приемеш — така трябва да постъпи човек с разум. Ако винаги смяташ, че собственото ти мислене е правилно, и се придържаш към личната си гледна точка, а не приемаш казаното от другите, независимо колко са прави или доколко думите им се съобразяват с истината, тогава си непокорен и неразумен. Разумът на сътвореното същество е да се покорява на истината, на Божиите слова, на устроеното от Бог и Неговите подредби, на всичко, което идва от Бог, и да се покорява на работните разпоредби в Божия дом. Изпълнявайки дълга си, трябва да търсиш това, което Бог изисква, и което Неговият дом е подредил. След като узнаеш тези неща, можеш да действаш според Божиите изисквания. Това са принципите на практиката. Първо трябва да се покориш. Това трябва да направи едно сътворено същество. Често, когато хората не могат да се покорят, това се дължи на собствените им разсъждения, оправдания и предлози. С такива разсъждения е много малко вероятно да се покорят. Какво може да се направи в този случай? Първо се избави от собствените си разсъждения и оправдания и действай в съответствие с изискванията на Божия дом. След като практикуваш това известно време, ще откриеш, че когато изпълняваш дълга си според истините принципи, ставаш все по-ефективен в дълга си. Уверяваш се в душата си, че това е покорство пред Бог, и то става все по-чисто. Ала ако си вечно вкопчен в собствените си представи и фантазии, ако не можеш да се покориш на устроеното от Бог и Неговите подредби, ако винаги се противопоставяш на Бог и вървиш срещу Него, това е непокорство. Това е покварен нрав. И дори да не извършиш никакво очевидно зло, пак няма да си се покорил ни най-малко и ще ти липсва каквато и да е частица от истината реалност.

Уроците по покорство са едновременно най-трудните, но и най-лесните. Защо са трудни? (Хората имат свои собствени идеи.) Проблемът не е в това, че хората имат идеи. Че кой няма? Всички хора имат сърца и мозъци и всички имат свои идеи. Проблемът тук не е в това. И така, какъв е той? Проблемът е в покварения нрав на човека. Ако нямаше покварен нрав, щеше да си способен на покорство, а колкото и идеи да имаше, те нямаше да представляват проблем. Ако човек има такъв разум и казва: „За всичко трябва да съм покорен към Бог. Няма да се оправдавам, нито да настоявам на собствените си идеи или сам да отсъждам по този въпрос“, на него не му ли е лесно да се покори? Ако човек не отсъжда сам, това е знак, че не е самоправеден, а ако не настоява на собствените си идеи, означава, че има разум. Ако може и да е покорен, значи е постигнал практикуване на истината. Предпоставка за това да си способен да се покориш, е това да не отсъждаш сам и да не настояваш на собствените си идеи. Ако притежаваш тези две качества, ще ти е лесно да си покорен и да постигнеш практикуване на истината. Така че, преди да се покориш, трябва да се въоръжиш с тях и да разбереш как трябва да действаш и какво да направиш, за да имаш нагласа да практикуваш истината. Това всъщност не е толкова трудно, но не е и прекалено лесно. Защо е трудно? Трудно е, защото човек има покварен нрав. Независимо от начина ти на мислене или състоянието, в което си, когато практикуваш покорство, ако те ти пречат да практикуваш истината, този манталитет или това състояние са породени от покварен нрав. Това е просто факт. Ако се справиш с покварения нрав на самоправедността, надменността, непокорството, абсурдността, твърдоглавието, предразсъдъците и непримиримостта, ще ти бъде лесно да се покориш. Та как трябва да се преодолее този покварен нрав? Трябва да се молиш, когато не желаеш да се покориш, трябва да се самоанализираш и да се запиташ: „Защо не мога да се покоря на Бог? Защо винаги настоявам да правя нещата по свой начин? Защо не мога да търся истината и да я прилагам на практика? Къде се корени проблемът? Трябва да практикувам покорство на Бог и да практикувам истината, а не да прилагам собствената си воля или собствените си желания. Трябва да мога да се покорявам на Божиите слова, на устроеното от Него и на Неговите подредби. Само това е съгласно Божиите намерения“. Постигането на такъв резултат изисква молитва към Бог и търсене на истината. Когато разбереш истината, ще можеш по-лесно да я приложиш на практика. Тогава ще можеш да се опълчиш на плътта и да се избавиш от нейните тревоги. Ако разбираш истината в сърцето си, но не можеш да се избавиш от облагите на плътта, статуса, суетата и престижа, тогава ще ти е трудно да прилагаш истината на практика. Това е така, защото в сърцето си поставяш облагите на плътта, статуса, суетата и престижа над всичко останало. Това означава, че не обичаш истината — вместо това обичаш статуса и репутацията. Та как трябва да се реши този въпрос? Трябва да се молиш, да търсиш истината и да видиш изцяло същността на неща като статус и репутация. Те трябва да те вълнуват по-слабо и е необходимо да възприемаш практикуването на истината като важно и да го цениш над всичко останало. Когато постигнеш това, ще имаш волята да практикуваш истината. Понякога хората не могат да практикуват истината. Те трябва да бъдат кастрени и да получат Божия съд и наказание, така че същността на проблема да е напълно ясна и истината да се практикува по-лесно. Всъщност най-голямата пречка пред практикуването на истината е, когато нечия воля е твърде силна и стои над всичко останало, тоест когато личният интерес е най-важен, когато личната репутация и статус стоят на първо място. Ето защо такива хора винаги вземат решения въз основа на собствената си воля, когато изскочи нещо, и правят всичко, което ще им донесе лична полза, без да се съобразяват с истините принципи. Те винаги се придържат към собствените си идеи. Какво означава да се придържаш към собствените си идеи? Означава да решиш: „Ако ти искаш това, аз искам друго. Ако ти държиш на своето, аз ще настоявам за моето“. Това проява на покорство ли е? (Не.) Те изобщо не търсят истината, а вземат решения въз основа на своята собствена воля. Това е надменен нрав и проява на неблагоразумие. Ако един ден успееш да осъзнаеш, че твоите предпочитания и решения противоречат на истината, ако успееш да се отречеш от себе си и да се прозреш, като вече не си вярваш, и след това постепенно стигнеш дотам да не правиш нещата по своя начин или сляпо да взимаш решения, а да си способен да търсиш истината, да се молиш на Бог и да Му се осланяш, то това е правилната практика. Преди да потвърдиш каква практика съответства на истината, трябва да търсиш. Това безусловно е правилното нещо, което трябва да се направи, то трябва да бъде направено. Ако чакаш да те кастрят, за да търсиш, това е някак пасивно и вероятно ще забави нещата. Да се научиш да търсиш истината е съдбоносно. Какви са ползите от търсенето на истината? На първо място, човек може да избегне следването на собствената си воля и прибързаните действия; на второ място, може да избегне разкриването на поквара и неблагоприятните последици; на трето място, може да се научи да чака и да бъде търпелив и да престане да прави грешки, като възприема нещата ясно и точно. Всички тези неща могат да бъдат постигнати чрез търсене на истината. Когато се научиш да търсиш истината във всички неща, ще откриеш, че нищо не е просто и че ако не си внимателен и не полагаш усилия, ще се справяш зле. След като се упражняваш по този начин известно време, ще бъдеш по-зрял и опитен, когато нещата те сполетят. Нагласата ти ще бъде по-мека и умерена и вместо да си импулсивен, да поемаш рискове и да се съревноваваш, ще можеш да търсиш истината, да я практикуваш и да се покориш на Бог. Тогава проблемът ти с разкриването на покварен нрав ще бъде разрешен. Така ще ти бъде лесно да се покориш, всъщност не е толкова трудно. В началото може да е малко трудно, но ти можеш да си търпелив, да чакаш и да продължаваш да търсиш истината, докато разрешиш този проблем. Ако непрекъснато искаш да вземаш собствени решения, когато те сполетяват неща, винаги имаш оправдания и настояваш на собствените си идеи, това може да стане доста проблемно. Така е, защото нещата, на които държиш, не са положителни и са все в рамките на един покварен нрав. Всички те разкриват покварен нрав и при такива обстоятелства, макар че може и да искаш да търсиш истината, няма да си в състояние да я практикуваш, и въпреки че може да искаш да се молиш на Бог, ще го правиш през пръсти. Ако някой общува с теб за истината и разобличава нечистотата в намерението ти, как ще можеш да направиш избор? Можеш ли лесно да се покориш на истината? За теб би било много трудно да се покориш в такъв момент и не би могъл да го направиш. Би се разбунтувал и би се опитал да се оправдаеш. Би казал: „Моите решения са в името на Божия дом. Те не са погрешни. Защо все още искаш да се покорявам?“. Виждаш ли как не би могъл да се покориш? А наред с това и ще се съпротивляваш. Това е умишлено прегрешение! Не е ли това изключително проблемно? Когато някой общува с теб за истината и не си в състояние да я приемеш, а дори съзнателно би прегрешил, като се бунтуваш срещу Бог и Му се съпротивляваш, тогава това е сериозен проблем. Изложен си на риск да бъдеш разкрит и отстранен от Бог.

Урокът за покорството пред Бог е наистина дълбок. Изглежда наистина трудно, когато започнеш да навлизаш в него, но след като го преживяваш за известно време, не ти се струва чак толкова. Практикуването на покорство изисква придържане към принципи и ако се провалиш доста пъти, без да откриеш принципите, това означава, че не си си научил урока и покорството все още ти е много трудно за научаване. Защо е трудно? Защото в покварените хора има много трудности. Хората имат идеи, фантазии, както и разнообразни покварени нрави. Ако на всичкото отгоре имат и някакви знания и капитал, ако имат диплома за висше образование и са висококвалифицирани, ако имат пари и статус в обществото и показват превъзходство във всякакви аспекти, това е проблем. Такива хора е малко вероятно да приемат истината. Притежаването на твърде много знания е обезпокоително, тъй като хората се отнасят към знанието като към самата истина и възприемането и приемането на истината става твърде трудно. Ако не разбираш истината и не притежаваш човечност или разум, си като таралеж. Таралежите са страховити животни, които никой не може да смути или раздразни. Покварените хора са такива — те категорично не приемат истината и изобщо не се покоряват на Бог. Сърцата им са пълни със зло и те живеят изцяло според покварения си нрав. В резултат на това всеки проблем, с който хората се сблъскват, ги изправя пред множество предизвикателства и те се изпълват с идеи и фантазии, стават надменни и самоправедни. Когато бъдат кастрени или когато срещнат пречка в нещо, което правят, те се оправдават, разбират нещата погрешно, стават негативни и се оплакват. Те се влияят и подвеждат от абсурдни приказки и доводи. Това са трудностите. Ако хората успеят да ги разрешат, те ще могат да приемат истината и да я приложат на практика, а покорството пред Бог ще бъде лесно. Ето защо, за да постигне покорство пред Бог, човек първо трябва да приеме истината и да я практикува, и трябва да се покори на устроеното от Бог и Неговите подредби. Това е първото препятствие. Та какво включват устроеното от Бог и Неговите подредби? Включват хората, събитията и нещата, които Бог поражда около теб. Понякога тези хора, събития и неща ще те кастрят, понякога ще те изкушават, ще те изпитват, ще те смущават или ще те правят негативен, но стига да можеш да търсиш истината, за да разрешиш проблемите, ти ще можеш да научиш нещо, да придобиеш ръст и да имаш силата да устояваш. Да се покоряваш на устроеното от Бог и Неговите подредби е най-фундаменталният урок за покорство пред Бог. Устроеното от Бог и Неговите подредби включват хората, събитията, нещата и различните ситуации, които Бог поражда около теб. Та как трябва да реагираш, когато се сблъскаш с тези ситуации? Най-основното е да приемаш от Бог. Какво означава „да приемаш от Бог“? Да се оплакваш и да се съпротивляваш — това ли е приемане от Бог? Да търсиш причини и да се оправдаваш — това ли е приемане от Бог? Не. Тогава как трябва да практикуваш приемането от Бог? Когато ти се случи нещо, първо се успокой, потърси истината и практикувай покорство. Не излизай с извинения или обяснения. Не се опитвай да анализираш или да предполагаш кой е прав и кой греши, и недей анализира чия грешка е по-сериозна и чия — не толкова. Дали постоянното анализиране на тези неща е нагласа за приемане от Бог? Това нагласа за покорство пред Бог ли е? Това не е нагласа на покорство пред Бог или на приемане от Бог, или на приемане на Божието върховенство и подредби. Приемането от Бог е част от принципите за практикуване на покорство пред Бог. Ако си убеден, че всичко, което те сполетява, е в пределите на Божието върховенство, че тези неща се случват по Божиите подредби и поради Неговите добри намерения, тогава можеш да ги приемеш от Бог. За начало не анализирай правилното и грешното, не се оправдавай, не търси вина у другите, не издребнявай, не анализирай обективните причини за случилото се и не използвай човешкия си разум, за да анализираш и изследваш нещата. Това са подробностите в онова, които трябва да свършиш, за да приемеш от Бог. А начинът да го практикуваш е да започнеш с покорство. Дори да имаш идеи или ако нещата не са ти ясни, покори се. Не започвай с оправдания или непокорство. А след като се покориш, потърси истината, моли се на Бог и търси от Него. Как трябва да се молиш? Кажи: „О, Боже, Ти си устроил тази ситуация за мен по Твоята добра воля“. Какво е значението на казаното? Означава, че вече имаш нагласа за приемане в сърцето си и си признал, че Бог е устроил тази ситуация за теб. Кажи: „О, Боже, не знам как да практикувам в ситуацията, с която се сблъсках днес. Моля Те да ме просветиш, да ме напътстваш и да ме накараш да разбера Твоето намерение, за да мога да действам според него, да не се бунтувам, да не се противопоставям и да не разчитам на собствената си воля. Готов съм да практикувам истината и да действам в съответствие с принципите“. След като се помолиш, ще почувстваш мир в сърцето си и по естествен начин ще се избавиш от извиненията. Не е ли това промяна в манталитета ти? Това проправя пътя към търсенето и практикуването на истината и единственият проблем, който остава, е как трябва да практикуваш истината, след като си я разбрал. Ако пак проявиш непокорство, когато дойде време да практикуваш истината, трябва отново да се помолиш на Бог. Едва след като непокорството ти бъде преодоляно, естествено ще ти бъде лесно да практикуваш истината. Когато се появят проблеми, трябва да се научиш да притихваш пред Бог и да търсиш истината. Ако външните неща постоянно те прекъсват, ако състоянието ти непрекъснато е нестабилно, на какво се дължи това? Причината е, че не разбираш истината и че в теб властва покварения ти нрав — не можеш да се сдържаш. В такива моменти трябва да се самоанализираш и да откриеш проблема в себе си. Потърси подходящите Божии слова и виж какво разобличават те. После слушай проповеди и общения, или химни с Божиите слова. Вгледай се в собственото си състояние в светлината на тези слова. Така можеш да разбереш вътрешните си проблеми и да придобиеш яснота, която ще ти помогне да се справиш по-лесно с тях. Каквито и проблеми да имат другите хора, които те притесняват, не им обръщай внимание. Съсредоточи се върху самоанализа. Не прави от мухата слон, като твърдиш, че Бог те изпитва. Това няма нищо общо с Бог. Покварените човешки същества са напълно лишени от себепознание и са най-умели в това да се саморазкрасяват. Не бъди прекалено чувствителен. Ако решиш, че това е изпитание от Бог, то трябва да размишляваш още повече върху собствените си проблеми — ако не премахнеш напълно от покварения си нрав, той просто ще продължи да те прави на глупак. Тогава какво е решението? Трябва да се молиш: „Боже, толкова съм своенравен и надменен! Винаги мисля как да угодя на плътта. Твърде непокорен съм! Моля те, дисциплинирай ме“. След молитвата си ще се почувстваш малко притеснен. „Ами ако Бог наистина ме дисциплинира? Не, трябва да се моля и да съм решителен. Без значение как ще ме дисциплинира Бог, дори и да ме накара да се разболея или да умра, пак ще Му се покоря“. След като завършиш тази молитва, ще станеш вътрешно силен и състоянието ти ще е различно. Как ще се почувстваш? Ще си помислиш: „След всичките тези години като вярващ, за първи път преживявам изпитание от Бог. Неговата ръка е дошла върху мен и чувствам, че Той е много близо. Бог лично ме води, лично устройва този вид изпитание, за да ме обучи, да ме пречисти, позволявайки ми да науча урок и да придобия истината от него. Бог ме обича толкова много!“. Не е ли това Божието просветление и озарение? Не притежаваш ли някакъв ръст в този момент? (Да.) Това е едно наистина практично разбиране. Навярно си задаваш въпроса: „След като Бог ме изпитва, каква нагласа трябва да имам? Какво трябва да направя, за да удовлетворя Бог?“. Когато мислиш и търсиш по този начин, не след дълго ще постигнеш покорство. Ще престанеш да се обосноваваш и ще си помислиш: „Ако не се покорявам, а непрекъснато се обосновавам, ако винаги търся причини в другите хора или обективни обстоятелства, намирайки оправдания и анализирайки правилното и грешното, тогава дори не съм човек. Аз съм звяр, който не може да се сравнява дори със свинете!“. Тогава ще се почувстваш виновен и обезпокоен. Ще си помислиш: „Трябва веднага да се покоря пред Бог. Бог е до мен и така ме води. Неведнъж е казвано, че така се проявява Божието благоволение — днес вкусих от него. Божието намерение е да науча урок, да се променя, а не да се лутам между доброто и злото. Това е Божията любов към мен, Неговият съд и наказание, Неговото подхранване и напътствие. Бог ме обича толкова много и Неговата любов е истинска!“. Ще бъдеш трогнат в сърцето си. Защо ще се трогнеш? Защото вече разбираш Божието намерение, лично си преживял Божията любов, имаш усет от непрекъснатото търсене на истината през всички тези дни. Възможно ли е хората да продължат да се бунтуват срещу Бог, докато преживяват това? Да, все още може да има бунтарство. Тъй като хората имат покварен нрав и постоянно избуяват всякакви покварени, абсурдни мисли, те непрекъснато мислят: „Бог ме изпитва, така че ще умра ли? Ако Бог наистина ме дисциплинира, ще ме разболее ли сериозно? Страх ме е!“. Откъде идва страхът? Той идва от това, че не вярваме в Божието върховенство и подредби, че не искаме да позволим Неговото устройване: „Какво ще стане, ако умра? Изобщо не знам къде ми е мястото!“. Хората имат твърде малко вяра в Бог. Колко вяра имат хората в такива моменти? Нула! Ако човек дори само пожелае да избяга от Божиите ръце, предателството му към Бог е абсолютно. Когато нещата стигнат дотам, хората искат да избягат; те не се примиряват със случващото се. Какво може да се направи тогава? Не става просто да кажеш: „Мога да се покоря; трогнат съм донякъде. Мога да почувствам Божията благодат и Бог се е грижил за мен. Това е достатъчно и съм доволен“. Ала това не е достатъчно. Трябва да продължиш да се движиш напред, трябва да продължиш да търсиш. Замисли се: „Как Йов получи вярата си? Доколко успя да се покори? Защо съм толкова уплашен? Откъде идва страхът ми? Причината е, че имам твърде малко вяра в Бог. Не вярвам, че съм най-щастлив и сигурен в Божиите ръце, че Бог е моето убежище. Не вярвам в тези неща. Аз съм един измамен, нечестив човек! Осъзнах, че Бог ме изпитва, а едно изпитание не означава, че животът ми ще бъде отнет. Той не си играе с мен и не ме разкрива умишлено. Това е само изпитание, което цели да пречисти покварения ми нрав. Все още не съм способен да имам истинска вяра в Бог, да Му се доверя напълно и да се предам в ръцете Му. Толкова съм нечестив и виновен за най-ужасните неща! Не заслужавам това внимание от Бог. Не заслужавам Божията грижа“. Какво можеш да направиш след това? Трябва да се молиш и да търсиш истината от Бог, кастри непокорството и мотивите си. Разбираш истината до тази степен, но все още нямаш доверие в Бог и не смееш да се оставиш в Неговите ръце. Какво е това? Това е предателство. Заради измамността, надменността, подозрителността и нечестивостта си нямаш доверие в Бог. Оттук идва и страхът. Какво е значението на страха? То е липса на вяра в Бог. То е винаги да се притесняваш: „Ако се покоря пред Божието напътствие, дали Той няма да ме предаде на Сатана и да ме остави да умра?“. Що за мисъл е това? Не е ли това нелепица? Защо някой би могъл да мисли така за Бог? Без истината хората не могат да видят нищо ясно, а винаги разбират Бог погрешно и да се догаждат за Него. Разрешаването на този проблем изисква някой да разбере истината. Единствено чрез разбиране на истината хората могат да говорят с разум, така както трябва да говори един човек. Независимо от факта, че си усетил Божията грижа и закрила, че си се наслаждавал на чувството на мир и радост, дадени от Бог, и факта, че се чувстваш много сигурен, ти все още не желаеш да се оставиш в Божиите ръце. Все още се страхуваш. Не е ли това бунтарство? Каква е нечистотата в това бунтарство? Какво го контролира? Измама и надменност. Не е ли това наистина демонична природа? Ако някой има демонична природа, той има сатанински нрав. Как може да бъде разрешен този въпрос? Необходимо е хората да търсят истината. Ако хората не обичат истината, ако не я търсят, независимо колко поквара разкриват, поквареният им нрав никога не може да бъде преодолян. Такъв човек няма да постигне лесно спасение.